Възпоменаване и почитане на даровити духовници като израз на църковното самосъзнаниепревод

Неотдавнашното организиране на Международен богословски симпозиум в чест на блажения старец Емилиан Симонопетрит, една от най-значимите духовни фигури на съвременното Православие, беше повод не само за плодотворен богословски диалог, но и за интензивен обществен дебат за начина, по който Църквата трябва да подходи и да почита своите велики духовни отци. Особена сензация предизвика статията на о. Йоанис Хрисавги, в което се изразяват сериозни резерви както към реализацията на конкретната Конференция, така и косвено, но неясно, към самата църковна практика на обществената памет и изучаване на съвременните старци.

Няма съмнение, че всяка богословска рефлексия е легитимна, когато служи на истината на Църквата. Бащината традиция никога не се е страхувала от диалог, дори от контрааргумент. Напротив, богословието винаги се е развивало чрез проницателност, свобода на църковното мнение и отговорен обмен на мнения.

Конкретната намеса на о. Йоанис Хрисавги представлява, според нас, сериозен методологически проблем. Безразборното обобщаване и особено объркването...