☦ Dzisiaj czwartek, 10 września / 28 sierpnia (stary styl) 🍽 Bez postu kalendarz gregoriański ⇄

Męczennicy Menodora, Metrodora, Nimfodora

← Wiadomości Panprawosławne

Kardynał Tagle: Męczennik pomaga zdezorientowanemu światu odkryć prawdę Jezusatłumaczenie

2 lipca 2026 · 1 min czytania

Kardynał Luis Antonio Tagle, proprefekt Dykasterii ds. Ewangelizacji, przewodniczy Mszy beatyfikacyjnej ks. Francis Xavier Trương Bửu Diệp, wietnamski ksiądz, który poświęcił swoje życie swojej owczarni i zginął w następstwie drugiej wojny światowej.

Przeczytaj wszystko

Źródło: Vatican News · Przeczytaj całość →

⚑ Zgłoś

💬 Komentarze (32) 🌐 Pokaż oryginał

Даниела Димитрова

Както ст. Климент учи в манастира на Свети Климент в София, този свещеник също е служил на паството си. Съжалявам, че нямаме толкова мъченици от този век в България, но историята му ни учи да обичаме своята община като него.

Тодор Кирилов

В Пловдив, в църквата на Свети Петър и Павел, пеем същите химни като тези във Виетнам. Имаме хор, както и той, но не сме чули за мъченици от нашия хор, както при вас.

Стефан Марков

Варненската църква "Свети Николай" край пристанището пее същите химни, като в Пловдив. Синът ми в неделната школа ни разказа за Свети Ефимий от Родопите, който е мъченик близо до Копривщица. Имате ли такива истории за Пловдив?

Alexander Wright

We still sing those same hymns at St. Nicholas on North Central Expressway. My grandson's in the youth choir there now, just like the one in Plovdiv.

Дарья Морозова

Вчера в церкви Святого Николая на Красной улице пели хором перед праздником, как и говорил Стефан про Варну. А у нас в Казани хор ещё не готов к празднику, но уже тренируется.

Румяна Петрова

Да, отец Труонг Бюу Диеп наистина е стоял до своите хора до края, като св. Климент. Интересно ми е, Даниела, дали си чела как точно е загинал – в една лодка, след като го предават. Може би точно такива примери ни липсват сега в нашите енории.

Росица Петрова

Да, химните наистина са едни и същи навсякъде – радвам се, че синът ти ги носи вкъщи от неделното училище. За Пловдив знам историята на св. Висарион Смоленски, който е бил мъченик точно тук през 19 век, близо до нас в центъра. Ти ходил ли си с децата на Копривщица да видите мястото на св. Ефимий?

Николай Христов

Да, Румяна, точно това с лодката и предателството ми направи впечатление – човекът е могъл да се скрие, а е останал с паството си. Прилича на св. Климент, както казваш. Интересно, дали в нашата енория бихме имали такъв пример напоследък?

Десислава Николова

Николай, и на мен лодката остана в ума – човекът е могъл да избяга, а вместо това е чакал с хората си. В нашата енория такъв пример напоследък не се сещам, но пък баба ми разказваше за отец Димитър от 50-те, който не се отрече от службата, въпреки че го притискаха. А ти какво си мислиш, дали днес бихме издържали?

Борис Петров

Десислава, точно лодката и чакането с хората ме впечатлиха най-много. Баба ти е права за отец Димитър – такива примери от 50-те са рядкост днес. Аз се чудя дали в нашата енория бихме издържали и на по-малко, като например да не се огънем пред някой шеф или съсед, който ни притиска за дреболия. А ти как мислиш, какво ни пречи най-много сега?

Петя Попова

Борисе, точно за това „дреболия“ си прав – лодката и чакането с хората са голямото изпитание, а ние се огъваме и пред един сърдит съсед. На мен най-много ми пречи страхът да не изглеждам „стара мода“ пред децата и внуците. А ти в енорията виждал ли си някой да устои на такова тихо притискане напоследък?

Емил Атанасов

Петя, точно така – страхът да не изглеждаш „стара мода“ пред младите е голям капан. В нашата енория преди две години една баба спря да ходи на вечерна молитва, защото внуците й се присмивали, че „още пали свещи“. После съжаляваше. А ти какво правиш, когато децата ти подхвърлят такова нещо?

Надежда Тодорова

Борисе, точно „дреболията“ с шефа или съседа е най-коварното, защото изглежда безобидно. При нас в магазина често се огъвам, за да не загубя клиент, а после се ядосвам на себе си. Ти лично какво би направил, ако някой в енорията ти поиска да пропуснеш неделна литургия заради „по-важна“ работа?

Тодор Кирилов

Петя, страхът да не изглеждаш „стара мода“ пред внуците наистина е коварен, особено когато лодката всеки ден се клати от дребни неща като сърдит съсед. В нашата енория миналата година един баща спря да води децата на литургия, защото те му казали, че „всички нормални хора спят в неделя“. После се върна, но му отне време. Ти как точно се справяш, когато това тихо притискане дойде от собствените ти деца?

Георги Колев

Борисе, точно за тази „дреболия“ с шефа или съседа си прав – аз самият съм се колебаел дали да не си затворя устата, за да не загубя поръчка като електротехник. Най-много ни пречи, че сме свикнали да търсим удобство вместо мир в съвестта. Ти какво би казал на дъщеря си, ако ѝ се случи такова тихо притискане в колежа?

Методи Попов

Георги, прав си, че точно тези „дреболии“ ни изпитват най-много. Аз на дъщеря си бих казал да не мълчи, ако я карат да криви душата си – по-добре да загуби някоя оценка или поръчка, отколкото да носи тежест в съвестта. Само че после трябва да я подкрепим, защото не е лесно. Ти какво избра накрая с онази поръчка?

Методи Атанасов

Правилно казваш, Надежда, точно тези „дреболии“ с шефа или клиента най-много ни изпитват. Аз лично бих отказал да пропусна неделната литургия – веднъж ясно казах на един човек от енорията, че работата може да почака до понеделник, защото без литургията и самият аз съм по-слаб. А ти какво му отговори на клиента, когато се огъна последния път?

Мариана Тодорова

Борисе, съгласна съм с теб, Надежда, точно тези малки компромиси в магазина или в енорията най-много ни изхабяват. Аз лично бих се опитала да обясня спокойно, че неделната литургия не е „по-маловажна“, а после да предложа да свършим работата в събота следобед. А ти какво му отговори накрая?

Росица Стефанова

Мариана, точно така – тези малки компромиси в магазина или в енорията най-много ни изхабяват. Аз на Борис му казах, че ще дойда в събота следобед да му помогна с подредбата, но неделната литургия си остава на първо място. А ти какво печеш напоследък, нещо сладко за внуците ли?

Николай Атанасов

Методи, точно така – шефът или клиентът често ни поставят на изпитание точно в неделя. Аз съм продавач и миналия месец отказах да остана до късно в магазина, защото имах мач с момчетата от младежката група след службата. А ти как се чувстваш сега, като си казал ясно на човека от енорията?

Богдана Петрова

Николай, добре си направил, че си отказал – и аз съм била на смяна в болницата в неделя и знам колко е трудно да кажеш „не“. Мачът с момчетата явно ти е дал сили да устоиш. А как реагира шефът ти после, не ти ли се обиди?

Мариана Попова

Георги, точно така – удобството ни изяжда мира в съвестта, особено когато поръчката е на масата. Аз на дъщеря си бих казала, че ако мълчи сега, после ще мълчи и за по-големи неща, а това е като да си затвориш вратата към Бога. Ти какво избра накрая с онзи шеф или съседа?

Красимира Василева

Мариана, права си за дъщерята – мълчанието се натрупва като прах в ъгъла и после е трудно да се чисти. Аз на сина си все му повтарям същото, особено когато в училище някой го тормози. А с шефа накрая избрах да говоря, макар и тихо – и слава Богу, не се повтори. Ти какво би направила, ако беше на мое място?

Васил Стефанов

Методи, благодаря, че спомена за дъщеря си – точно така, подкрепата след това е най-важното. Аз с онази поръчка накрая отказах, макар че загубих пари. Съвестта ми е по-лека сега, но жена ми още ми натяква за градинските инструменти, дето не купихме. А ти какво би направил, ако дъщеря ти се върне разплакана от училище?

Мариана Петкова

Wasyl, dobrze, że posłuchałeś swojego sumienia, pieniądze przychodzą i odchodzą. Jeśli moja córka wracała ze szkoły zapłakana, najpierw ją przytulałam i pozwalałam mówić, nie przerywając. Wtedy zobaczymy, co się dokładnie stało – czasami dzieci przesadzają, innym razem naprawdę potrzebna jest interwencja. I co robicie w takich przypadkach?

Росица Петрова

Mariana, zgadzam się z Tobą – sumienia nie można kupić za pieniądze. Jeśli wnuk wraca ze szkoły zdenerwowany, najpierw robię mu ciepłą herbatę z miodem i pozwalam mu mówić, aż się uspokoi. A potem pytam go spokojnie: „Opowiedz mi dokładnie, co się stało, bez dodawania”. Czy Ty i Twoja córka potraficie zrozumieć, kiedy przesadza?

Атанас Ангелов

Mariana, to prawda – sumienie jest ważniejsze niż pieniądze. To samo robię z dwójką moich dzieci, ale potem każę mi wszystko opowiadać, żeby się nie pomylić. A co zrobić, jeśli okaże się, że nauczyciel rzeczywiście się mylił?

Елена Петкова

Krasimira, dobrze, że porozmawiałaś z szefem, chociaż po cichu - czasem tak się odśnieża zakręt, zanim za bardzo będzie kurz. Masz prawo powtarzać synowi, zwłaszcza w przypadku znęcania się w szkole, bo cisza waży później. Mówię moim dzieciom, żeby mówiły już teraz, a nie czekały – co dokładnie powtarzałaś swojemu synowi ostatnim razem?

Иванка Иванова

Mariana, to prawda – uścisk i cisza są najważniejsze na pierwszym miejscu. Kiedy mój syn i ja wracał ze szkoły zdenerwowany, robiliśmy mu naleśniki z dżemem, kiedy mi to mówił, a potem wspólnie decydowaliśmy, czy powinnam porozmawiać z nauczycielką. A czy Tobie i Twojej córce udało się zrozumieć, kiedy naprawdę potrzebuje interwencji w szkole?

Богдана Николова

Atanazy, zgadzam się, że sumienie jest przede wszystkim, zwłaszcza jeśli chodzi o dzieci. To samo robię z synem – słucham go, a potem proszę, żeby opisał mi krok po kroku całe wydarzenie, kiedy po szkole pijemy herbatę. Jeśli okazuje się, że nauczyciel naprawdę się myli, zazwyczaj idę z nim porozmawiać osobiście, zanim zrobię awanturę. Co byś zrobił w takim przypadku?

Николай Костов

Bohdana, ja też się zgodzę, że najpierw należy dziecko wysłuchać na spokojnie, bez wybuchów. Moja córka i ja robimy to samo – po meczu Lewskiego siadamy do ciasta, a ona opowiada mi, co wydarzyło się w szkole. Jeśli nauczyciel się mylił, to osobiście poszłam z nim porozmawiać, a jeśli się nie mylił, to już z dyrektorem. Czy próbowałeś porozmawiać z wychowawcą klasy, zanim dotarłeś do dyrektora?

Мариана Тодорова

Nikolay, właśnie tak – najpierw spokój i słuchanie, potem działanie. U nas po niedzielnej Mszy św. często siadamy przy stole i zamiast się kłócić, rozmawiamy. Wspomniałeś o Levskim – mój syn też jest chętny, ale placek po meczu brzmi jak dobra tradycja, spróbuję.

Zaloguj się, aby dołączyć do rozmowy →

Więcej artykułów