Proverbs 24

¹Да ти се не ревнат лошите човеци, и недей жела да бъдеш с тях,

²защото сърцето им насилство крои, и устата им за лошо говорят.

³С мъдрост се къща урежда и с разум се укрепва,

⁴и с вещина нейните клетове се напълнят с всякакъв драгоценен и добър имот.

⁵Мъдър човек е силен, и разумен човек укрепява силата си,

⁶затова с обмисляне води’ войната си, и успех ще има при много съвещания.

⁷Мъдростта е твърде висока за глупавия; той не ще отвори уста при портите.

⁸Който тъкми да стори зло, наричат го зломишленик.

⁹Каквото глупост намисли, е грях, и кощунникът е гнусота за човеците.

¹⁰Ако в злочест ден си се показал слаб, скудна ти е силата.

¹¹Избавяй водените на смърт, и не се отказвай от обречените на убиване.

¹²Ще кажеш ли: ето, ние не знаехме това? А Оня, Който изпитва сърцата, нима не знае? Оня, Който бди над душата ти, знае това и ще отдаде на човека според делата му.

¹³Яж, синко, мед, защото е приятен, и вощен мед, който е сладък за гърлото ти:

¹⁴такова е за душата ти и познанието на мъдростта. Ако си я намерил, има бъднина, и твоята надежда не е изгубена.

¹⁵Не замисляй зло, нечестивецо, против жилището на праведника, не опустошавай мястото на покоя му,

¹⁶защото седем пъти ще падне праведник — и ще стане; а нечестивите ще паднат в погибел.

¹⁷Недей се радва, кога врагът ти падне, и сърцето ти да се не весели, кога се той препъне.

¹⁸Инак, Господ ще види, и това в Негови очи няма да бъде угодно, и Той ще отдръпне от него гнева Си.

¹⁹Недей негодува против злодейци и недей завижда на нечестивци,

²⁰защото злият няма бъднина, — светилото на нечестивците ще угасне.

²¹Бой се, синко, от Господа и от царя; с размирници се не събирай,

²²защото неочаквано ще дойде нещастие за тях, — и бедата от тях двамата кой ще предузнае?

²³Казано е също от мъдрите: не е добро да има в съдилището лицеприятие.

²⁴Който казва на виновния: „прав си“, него народите ще проклинат, него племената ще мразят;

²⁵а които изобличават, ще бъдат обичани, и върху тях ще дойде благословение.

²⁶В уста целува оня, който отговаря с верни думи,

²⁷Натъкми работите си вън от къщи, свърши ги на нивата си, а после и къщата си уреждай.

²⁸Не лъжесвидетелствувай против ближния си: защо да лъжеш с устата си?

²⁹Не казвай: както той стори за мене, тъй и аз ще сторя с него; ще въздам на човека според делата му.

³⁰Минавах край нивата на ленив човек и край лозето на малоумен човек;

³¹и ето, всичко бе обрасло с тръни, повърхността му бе покрита с коприва, и каменната му ограда се бе съборила.

³²И погледах, устремих сърце си, погледах и урок научих:

³³„малко ще поспиш, малко ще подремеш, малко със скръстени ръце ще полежиш, —

³⁴и сиромашията ти ще дойде като скороходец, и немотията ти — като въоръжен човек.“