Proverbs 23
1Кога седнеш да ядеш с властник, гледай добре що е отпреде ти,
2и тури преграда на гърлото си, ако си лаком.
3Не се прелъстяй от вкусните му гозби: те са примамлива храна.
4Не залягай да трупаш богатство; бягай от такива мисли.
5Ще устремиш очи към него, и — вече го няма: то ще си направи криле и като орел ще отлети към небето.
6Не яж хляб у завистлив човек и не се прелъстяй от вкусните му гозби;
7защото каквито са мислите в душата му, такъв е и той; „яж и пий“, ти казва, но сърцето му не е с тебе.
8Залъка, който си изял, ще изблюваш, и хубавите си думи напразно ще изхабиш.
9В ушите на глупав не говори, защото той ще презре разумните твои думи.
10Не премествай стара межда и в нива на сираци не влизай;
11защото техният Закрилник е силен; Той ще се намеси в делото им против тебе.
12Насочи сърцето си към учение и ушите си — към умни думи.
13Не оставяй момъка без наказание; ако го накажеш с пръчка, той няма да умре;
14ще го накажеш с пръчка, и ще спасиш душата му от преизподнята.
15Синко, ако твоето сърце бъде мъдро, и моето сърце ще се порадва;
16ще се радват и моите вътрешности, кога твоите уста говорят право.
17Нека сърцето ти не завижда на грешници, но да пребъдва през всички дни в страх Господен;
18защото има бъднина, и твоята надежда не е изгубена.
19Слушай, синко, и бъди мъдър и насочвай сърцето си по правия път.
20Не бъди между ония, които се с вино опиват, между ония, които се с месо пресищат, —
21защото пияницата и който се пресища, ще осиромашеят, и сънливостта ще ги облече в дрипи.
22Слушай баща си: той те е родил; не занемарявай майка си и кога тя остарее.
23Купувай истина и не продавай мъдрост, учение и разум.
24Бащата на праведника тържествува, и който е родил мъдрец, радва му се.
25Нека се радва баща ти и нека тържествува майка ти, която те е родила.
26Синко, дай си мен сърцето, и очите ти да гледат моите пътища, —
27защото блудницата е дълбока пропаст, и чужда жена — тесен кладенец;
28тя като разбойник причаква и умножава законопрестъпниците между човеците.
29У кого — ах? у кого — ох? у кого — караница? у кого — скръб? у кого — рани без причина? у кого — зачервени очи?
30У ония, които се засядат около вино, които ходят да издирват подправено с аромати вино.
31Не гледай виното как се червенее, как пуща искри в чашата, как се гладко лее;
32отпосле то ще ухапе като змия и ще жилне като аспида;
33очите ти ще гледат чужди жени, и сърцето ти ще заговори развратно;
34и ти ще бъдеш като заспал сред море и като задрямал навръх мачта.
35(И ще кажеш:) „Биха ме, не ме боля; тласкаха ме, не усещах. Кога се пробудя, пак ще търся същото.“