Proverbs 22

¹По-добре е добро име, нежели голямо богатство, и по-добре е добра слава, нежели сребро и злато.

²Богат и сиромах се срещат един с други; единия и другия Господ е създал.

³Благоразумният вижда бедата и се скрива; а неопитните отиват напред и се наказват.

⁴Подир смирението иде страх Господен, богатство, слава и живот.

⁵По пътя на коварния — тръне и примки; който пази душата си, да бяга от тях.

⁶Поучи момъка в начало на пътя му; той не ще се отклони от него и кога остарее.

⁷Богатият господарува над бедния, и длъжникът става роб на заемодавеца.

⁸Който сее неправда, ще пожъне беда, и пръчката на гнева му ще изчезне. (Господ обича човек, който драговолно дава, и ще попълни недостига на делата му.)

⁹Милосърдният ще бъде благославян, защото дава на бедния от хляба си. (Който дава подаръци, печели победа и чест, и дори завладява душата на ония, които ги получават.)

¹⁰Изпъди кощунника, и раздорът ще се махне, ще престане и свада, и ругатня.

¹¹Който обича чисто сърце, нему на устата е приятно, нему царят е приятел.

¹²Очите на Господа пазят знанието, а думите на законопрестъпник Той събаря.

¹³Ленивецът казва: „лъв на улицата! всред стъгдата ще ме убият!“

¹⁴Устата на блудниците са дълбока пропаст: комуто Господ се разгневи, той ще падне в нея.

¹⁵Глупостта се привързала към сърцето на момъка, но изправителната пръчка ще я махне от него.

¹⁶Който уврежда сиромаха, за да умножи богатството си, и който дава на богатия, — ще осиромашее.

¹⁷Наклони ухо и слушай думите на мъдрите, и обърни сърцето си към моето знание;

¹⁸защото ще бъде утешително, ако ги пазиш в сърцето си, и те бъдат също в устата ти.

¹⁹За да бъде твоето упование на Господа, аз те уча и днес и ти помни.

²⁰Не писах ли ти три пъти, като те съветвах и поучавах,

²¹за да те науча на точните думи на истината, та да ги предаваш на ония, които те провождат.

²²Не ограбвай сиромаха, защото той е сиромах, и не притеснявай злочестника при портите, —

²³защото Господ ще се намеси в делото им, и ще изтръгне душата на грабителите им.

²⁴Не другарувай с гневлив и не се събирай с припрян човек,

²⁵за да не привикнеш на неговите пътища и да не навлечеш примка на душата си.

²⁶Не бъди от онези, които дават ръка и поръчителствуват за дългове:

²⁷ако няма с какво да заплатиш, защо да докарваш дотам, че да ти вземат постелката изпод тебе?

²⁸Не преместяй стари межди, които са твоите бащи прокарали.

²⁹Видял ли си човек пъргав в работата си? Той ще стои пред царе, няма да стои пред прости.