Правило 45
Осъждане на обичая да се облича човек, който се пострига като булка.
Тъй като научихме, че в някои женски манастири онези, които трябва да бъдат почетени със свещения монашески образ, тези, които ги довеждат, първо ги обличат в различни копринени дрехи и дори им слагат украшения, обсипани със злато и камъни, а след това, когато се приближат до олтара, те свалят това великолепно облекло и веднага им се дава благословението на монашеския образ и те се обличат в черна дреха, ние определяме, че от сега от сега нататък това не беше така. Защото е неприлично за онзи, който по собствена воля вече е отхвърлил светските удоволствия, с усърдие е започнал да живее според Бога, непоклатимо се е утвърдил в него в мислите си и след това е влязъл в манастир, поради това тленно и преходно украшение, отново да припомни това, което вече е предал на забвение. Това я кара да се съмнява и обърква душата й, заливат я като вълни и я мятат ту в едната, ту в другата посока.
Поради това се случва и тя понякога да не пророни дори сълза, без да изрази външно своето сърдечно разкаяние; и ако, както трябва да бъде, той пророни сълза за миг, тогава този, който види това, ще помисли, че причината за това не е желанието за поле на постижение, а изоставянето на света и това, което е в света.
Поради това се случва и тя понякога да не пророни дори сълза, без да изрази външно своето сърдечно разкаяние; и ако, както трябва да бъде, той пророни сълза за миг, тогава този, който види това, ще помисли, че причината за това не е желанието за поле на постижение, а изоставянето на света и това, което е в света.
Гръцки оригинал
Ἐπειδὴ μεμαθήκαμεν, ἔν τισι γυναικείοις μοναστηρίοις τὰς μελλούσας τοῦ ἱεροῦ ἐκείνου καταξιοῦσθαι σχήματος, πρότερον σηρικαῖς, καί παντοίαις στολαῖς, ἔτι μὴν καὶ κοσμίοις, χρυσῷ καὶ λίθῳ πεποικιλμένοις, ὑπὸ τῶν προσαγόντων αὐτὰς περιστέλλεσθαι, καὶ οὕτω τῷ θυσιαστηρίῳ προσιούσας, ἐκδιδύσκεσθαι τὴν τοσαύτην τῆς ὕλης ἀμφίεσιν, παραχρῆμά τε γίνεσθαι ἐπ᾿ αὐταῖς τὴν τοῦ σχήματος εὐλογίαν, καὶ τὸ μέλαν αὐτὰς ἔνδυμα ἀμφιέννυσθαι· ὁρίζομεν, ὥστε μηκέτι ἀπὸ τοῦ νῦν τοῦτο γίνεσθαι· οὐδὲ γὰρ εὐαγὲς ὑπάρχει, τὴν ἤδη διὰ τῆς οἰκείας προαιρέσεως ἀποθεμένην πᾶσαν τήν τοῦ βίου τερπνότητα, καὶ ἀσπασαμένην τὴν κατὰ Θεὸν πολιτείαν, καὶ βεβαώσασαν ταύτην λογισμοῖς ἀκλινέσι καὶ οὕτω τῷ μοναστηρίῳ προσελθοῦσαν, αὖθις εἰς ἀνάμνησιν διὰ τοῦ τοιούτου φθαρτοῦ τε καὶ ῥέοντος κόσμου ἐλθεῖν, ὧν ἤδη ἐποιήσατο λήθην· ἐκ τούτου τε ἀμφίβολον καταστῆναι, καὶ τὴν ψυχὴν ἐκταραχθῆναι, δίκην κυμάτων ἐπικλυζόντων, καὶ τῇδε κἀκεῖσε περιστρεφόντων, ὡς μήτε δάκρυον ἔστιν ὅτε λοιπὸν ἀφιεῖσαν, καὶ τὴν ἐν τῇ καρδίᾳ διὰ τοῦ σώματος κατάνυξιν ἐπιδείξασθαι. Ἀλλ᾿ εἰ καὶ βραχύ τι, ὡς εἱκός, ἐκπηδήσειε δάκρυον, μὴ μᾶλλον τῆς διὰ τὸν ἀσκητικὸν ἀγῶνα διαθέσεως χάριν, ἢ διὰ τὸ τὸν κόσμον, καὶ τὰ ἐν τῷ κόσμῳ καταλιπεῖν, παρὰ τοῖς ὁρῶσι τοῦτο προελθὸν λογισθῆναι.
Паралелни места
Карф.126