Правило 32
За забраната епископите и презвитерите да извършват Евхаристия с вино, несмесено с вода.
Стана ни известно, че в арменската страна изпълнителите на безкръвната жертва носят само вино на свещената трапеза, без да го смесват с вода, и се позовават на учителя на Църквата Йоан Златоуст, който в своето тълкуване на Евангелието от Матей (Беседа 82) казва: "Защо след възкресението Господ не пи вода, а вино? За да изкорени друга зла ерес. Тъй като някои използват вода в тайнствата, Господ, показвайки, че е използвал вино и когато е учил на тайнството, и когато след възкресението без тайнството е предлагал обикновена храна, казва: От плода на лозата (Мат. 26:29) лозата дава вино, а не вода. В резултат на това те [тези, които носят само вино] смятат, че този учител отхвърля необходимостта да се добавя вода към свещената жертва.
За да не ги владее оттук нататък невежеството, разкриваме мисълта на този отец по православен начин. Тъй като по това време съществуваше древната зла ерес на хидропарастатите, които в жертвоприношението си използваха само вода вместо вино, този богоносен мъж, опровергавайки беззаконното учение на тази ерес и показвайки, че те вървят против апостолското предание, състави горната реч. И на своята Църква, чието пастирско ръководство беше поверено на него, Златоуст предаде заповедта, когато трябваше да се извърши безкръвна жертва, да се добави вода, като по този начин посочи комбинацията от кръв и вода, която изтичаше от честната страна на нашия Изкупител и Спасител Христос Бог в името на съживяването на целия свят и изкуплението на греховете. И във всички църкви, където са просияли духовни светила, се спазва този богоуреден ред.
И Яков, брат по плът на Христос, нашия Бог, първият, на когото беше поверен престолът на Ерусалимската църква, и Василий, епископ на Кесарийската църква, чиято слава се разпространи по цялата вселена, в чина на тайнството, даден ни писмено, те заповядаха свещената чаша на божествената литургия да бъде направена от вода и вино. И преподобните отци, събрани в Картаген, определено казаха за това: „В светото тайнство да не се принася нищо освен Тялото и Кръвта Господни, както заповяда Сам Господ, тоест хляб и вино, смесени с вода“.
И така, ако някой епископ или презвитер не действа според обреда, предаден от апостолите, и принесе най-чиста жертва, без да смесва вода с вино, нека бъде изгонен като несъвършено проповядващ тайнството и въвеждащ нововъведение в Преданието.
За да не ги владее оттук нататък невежеството, разкриваме мисълта на този отец по православен начин. Тъй като по това време съществуваше древната зла ерес на хидропарастатите, които в жертвоприношението си използваха само вода вместо вино, този богоносен мъж, опровергавайки беззаконното учение на тази ерес и показвайки, че те вървят против апостолското предание, състави горната реч. И на своята Църква, чието пастирско ръководство беше поверено на него, Златоуст предаде заповедта, когато трябваше да се извърши безкръвна жертва, да се добави вода, като по този начин посочи комбинацията от кръв и вода, която изтичаше от честната страна на нашия Изкупител и Спасител Христос Бог в името на съживяването на целия свят и изкуплението на греховете. И във всички църкви, където са просияли духовни светила, се спазва този богоуреден ред.
И Яков, брат по плът на Христос, нашия Бог, първият, на когото беше поверен престолът на Ерусалимската църква, и Василий, епископ на Кесарийската църква, чиято слава се разпространи по цялата вселена, в чина на тайнството, даден ни писмено, те заповядаха свещената чаша на божествената литургия да бъде направена от вода и вино. И преподобните отци, събрани в Картаген, определено казаха за това: „В светото тайнство да не се принася нищо освен Тялото и Кръвта Господни, както заповяда Сам Господ, тоест хляб и вино, смесени с вода“.
И така, ако някой епископ или презвитер не действа според обреда, предаден от апостолите, и принесе най-чиста жертва, без да смесва вода с вино, нека бъде изгонен като несъвършено проповядващ тайнството и въвеждащ нововъведение в Преданието.
Гръцки оригинал
Ἐπειδὴ εἰς γνῶσιν ἡμετέραν ἦλθεν, ὡς ἐν τῇ τῶν Ἀρμενίων χώρᾳ οἶνον μόνον ἐν τῇ ἱερᾷ τραπέζῃ προσάγουσιν, ὕδωρ αὐτῷ μὴ μιγνύντες, οἱ τὴν ἀναίμακτον θυσίαν ἐπιτελοῦντες, προτιθέμενοι τὸν τῆς ἐκκλησίας διδάσκαλον Ἰωάννην τὸν Χρυσόστομον, φάσκοντα, διὰ τῆς εἰς τὸ κατὰ Ματθαῖον Εὐαγγέλιον ἑρμηνείας, ταῦτα· Τίνος ἕνεκεν οὐχ ὕδωρ ἔπιεν ἀναστάς, ἀλλ᾿ οἶνον; ἄλλην αἵρεσιν πονηρὰν πρόρριζον ἀνασπῶν· ἐπειδὴ γάρ εἰσί τινες ἐν τοῖς μυστηρίοις ὕδατι κεχρημένοι, δεικνύς, ὅτι, καὶ ἡνίκα τὰ μυστήρια παρέδωκε, καὶ ἡνίκα ἀναστάς, χωρὶς μυστηρίων καὶ ψιλὴν τράπεζαν παρετίθετο, οἴνῳ ἐχρῆτο ἐκ τοῦ γεννήματος, φησί, τῆς ἀμπέλου· ἄμπελος δὲ οἶνον, οὐχ ὕδωρ γεννᾷ· ἐκ τούτου τε τὸν διδάσκαλον οἴονται ἀνατρέπειν τὴν τοῦ ὕδατος ἐν τῇ ἱερᾷ θυσίᾳ προσαγωγήν. Ὡς ἂν μὴ καὶ ἀπὸ τοῦ νῦν κατέχοιντο τῇ ἀγνοίᾳ, τὴν τοῦ Πατρὸς διάνοιαν ὀρθοδόξως ἀποκαλύπτομεν. Τῆς γὰρ πονηρᾶς τῶν Ὑδροπαραστατῶν αἱρέσεως παλαιᾶς ὑπαρχούσης, οἳ ἀντὶ οἴνου μόνῳ τῷ ὕδατι ἐν τῇ οἰκείᾳ θυσίᾳ κέχρηνται, ἀνασκευάζων οὗτος ὁ θεοφόρος ἀνὴρ τὴν παράνομον τῆς τοιαύτης αἱρέσεως διδαχήν, καὶ δεικνὺς, ὡς ἐξ ἐναντίας τῆς ἀποστολικῆς ἵενται παραδόσεως, τὸν εἰρημένον κατεσκεύασε λόγον. Ἐπεὶ καὶ τῇ κατ᾿ αὐτὸν ἐκκλησίᾳ, ἔνθα τὴν ποιμαντικὴν ἐνεχειρίσθη ἡγεμονίαν, ὕδωρ οἴνῳ μιγνῦναι παρέδωκεν, ἡνίκα τὴν ἀναίμακτον θυσίαν ἐπιτελεῖσθαι δεήσειε, τὴν ἐκ τῆς τιμίας πλευρᾶς τοῦ λυτρωτοῦ ἡμῶν καὶ Σωτῆρος Χριστοῦ τοῦ θεοῦ ἐξ αἵματος καὶ ὕδατος κρᾶσιν παραδεικνύς, ἥτις εἰς ζωοποίησιν παντὸς τοῦ κόσμου ἐξεχύθη, καὶ ἁμαρτιῶν ἀπολύτρωσιν· καὶ κατὰ πᾶσαν δὲ ἐκκλησίαν, ἔνθα οἱ πνευματικοὶ φωστῆρες ἐξέλαμψαν, ἡ θεόσδοτος αὕτη τάξις κρατεῖ. Καὶ γὰρ καὶ Ἰάκωβος ὁ κατὰ σάρκα Χριστοῦ τοῦ Θεοῦ ἡμῶν ἀδελφός, ὃς τῆς Ἱεροσολυμιτῶν ἐκκλησίας πρῶτος τὸν θρόνον ἐνεπιστεύθη, καὶ Βασίλειος ὁ τῆς Καισαρέων ἀρχιεπίσκοπος, οὗ τὸ κλέος κατὰ πᾶσαν τὴν οἰκουμένην διέδραμεν, ἐγγράφως τὴν μυστικὴν ἡμῖν ἱερουργίαν παραδεδωκότες, οὕτω τελειοῦν ἐν τῇ θείᾳ λειτουργίᾳ ἐξ ὕδατός τε καὶ οἴνου τὸ ἱερὸν ποτήριον ἐκδεδώκασι. Καὶ οἱ ἐν Καρθαγένῃ συναχθέντες ὅσιοι Πατέρες, οὕτω ῥητῶς ἐπεμνήσθησαν, ἵνα ἐν τοῖς ἁγίοις μηδὲν πλέον τοῦ σώματος καὶ τοῦ αἵματος τοῦ Κυρίου προσενεχθείη, ὡς καὶ αὐτὸς ὁ Κύριος παραδέδωκε, τοὐτέστιν ἄρτου καὶ οἴνου ὕδατι μεμιγμένου. Εἴ τις οὖν ἐπίσκοπος, ἢ πρεσβύτερος, μὴ κατὰ τὴν παραδοθεῖσαν ὑπὸ τῶν Ἀποστόλων τάξιν ποιεῖ, καὶ ὕδωρ οἴνῳ μιγνύς, οὕτω τὴν ἄχραντον προσάγει θυσίαν, καθαιρείσθω, ὡς ἀτελῶς τὸ μυστήριον ἐξαγγέλλων, καὶ καινίζων τὰ παραδεδομένα.
Паралелни места
Ап.3Трул.81Карф.37