Правило 1
За утвърждаването на неприкосновеността на вярата и анатемосването на ересите.
Най-добрият ред за начинаещ да започне всяка дума и дело е да започне с Бога и да завърши с Бога, според думите на Богослова. Ето защо, дори сега, когато благочестието вече е ясно проповядвано от нас и Църквата, в основата на която (ἐνᾗ) е Христос, непрекъснато се умножава и просперира, така че да се издига над кедрите на Ливан, ние, полагайки основата на свещените думи, с Божията благодат определяме, че нововъведенията и промените не се отнасят до вярата, предадена ни от очевидци и служители на Словото, избраните от Бога апостоли, както и 318 свети и блажени отци, които се събраха в Никея при Константин, нашия император, срещу нечестивия Арий и езическия хетеротеизъм или, строго казано, политеизма, който той издигна до догма.
Те с единодушието на вярата ни разкриха и изясниха единосъщността на Божествената природа в 3-те ипостаси, не я оставиха да остане скрита под покрова на невежеството, но открито учеха верните да се покланят на Отца и Сина и Светия Дух с едно богослужение и събориха и разрушиха лъжливото учение за неравнопоставените степени на Божественост, и детските градежи срещу православието, построени от еретици от пясък, натрошен и съборен. По същия начин ние утвърждаваме вярата, проповядвана от 150-те свети отци, които се събраха в този царуващ град при великия Теодосий, нашия император, ние охотно приемаме богословските изказвания и отхвърляме нечестивия Македоний, заедно с бившите врагове на истината, тъй като той дръзновено се осмели да счита Господа за роб и разбойнически се зае да насече на парчета неразсечената единица, поради което беше несъвършена би била мистерията на нашата надежда.
Заедно с него, подъл и яростен срещу истината, ние осъдихме Аполинарий, който знаеше тайните на злото, който нечестиво избълва, че Господ е приел тяло без душа и ум - с което внушаваме, че нашето спасение е несъвършено. Ние също така потвърждаваме, като неразрушима сила на благочестието, учението, изложено от богоносните отци, които преди това са се събрали в град Ефес при Теодосий, син на Аркадий, нашия император, проповядваме Единия Христос, въплътения Божи Син, и признаваме непорочната Вседева, която Го роди безсеменно в истинския смисъл на думата и наистина Майка на Бог и абсурдното несторианско разделение, тъй като Ние отхвърляме това, което е далеч от Божията участ, тъй като то учи, че Единият Христос е отделен човек и отделен Бог, и подновява еврейското нечестие. Освен това ние, Православието, утвърждаваме вярата, очертана от 630 богоизбрани отци в Халкидонската митрополия при Маркиан, когато той беше наш император.
Тази вяра гръмко провъзгласи до краищата на земята Единния Христос, Сина Божий, състоящ се от две природи и прославен в същите две природи, а суеверният Евтихий, който заяви, че великото тайнство на икономиката е извършено по призрачен начин, избълван от свещената ограда на Църквата като нещо отвратително и мерзко, а с него и Диоскор и Несторий, единият от които беше защитник и защитник на разделението, а другият - на объркването, и който от противоположните страни на нечестието се хвърли в една бездна на разрушение и атеизъм.
Ние също признаваме, че благочестивите думи на 165-те богоносни отци, които се събраха в този управляващ град при Юстиниан, нашия император с благочестива памет, бяха изречени от Духа и ние учим нашите потомци на същото. Посочените отци колективно анатемосаха и отхвърлиха Теодор Мопсуестийски, несторианският учител, Ориген с Дидим и Евагрий, които възобновиха езическите басни, в тяхната лудост и мечти, които си представиха за нас преходи и трансформации на определени тела и души и нечестиво буйстваха срещу възкресението на мъртвите, и в допълнение, отците отхвърлиха писанията на Теодорит против правата вяра и 12-те глави на блажени Кирил и така нареченото послание на Върба.
Отново се задължаваме да запазим неприкосновеност вярата на Светия 4-ти Събор, събран наскоро в този царстващ град под божествената памет на нашия император Константин. Тази вяра придоби още по-голяма сила поради факта, че благочестивият император утвърди с печатите си съборните постановления за тяхната ненарушимост през всички векове. Тази вяра с любов обясни, че трябва
Те с единодушието на вярата ни разкриха и изясниха единосъщността на Божествената природа в 3-те ипостаси, не я оставиха да остане скрита под покрова на невежеството, но открито учеха верните да се покланят на Отца и Сина и Светия Дух с едно богослужение и събориха и разрушиха лъжливото учение за неравнопоставените степени на Божественост, и детските градежи срещу православието, построени от еретици от пясък, натрошен и съборен. По същия начин ние утвърждаваме вярата, проповядвана от 150-те свети отци, които се събраха в този царуващ град при великия Теодосий, нашия император, ние охотно приемаме богословските изказвания и отхвърляме нечестивия Македоний, заедно с бившите врагове на истината, тъй като той дръзновено се осмели да счита Господа за роб и разбойнически се зае да насече на парчета неразсечената единица, поради което беше несъвършена би била мистерията на нашата надежда.
Заедно с него, подъл и яростен срещу истината, ние осъдихме Аполинарий, който знаеше тайните на злото, който нечестиво избълва, че Господ е приел тяло без душа и ум - с което внушаваме, че нашето спасение е несъвършено. Ние също така потвърждаваме, като неразрушима сила на благочестието, учението, изложено от богоносните отци, които преди това са се събрали в град Ефес при Теодосий, син на Аркадий, нашия император, проповядваме Единия Христос, въплътения Божи Син, и признаваме непорочната Вседева, която Го роди безсеменно в истинския смисъл на думата и наистина Майка на Бог и абсурдното несторианско разделение, тъй като Ние отхвърляме това, което е далеч от Божията участ, тъй като то учи, че Единият Христос е отделен човек и отделен Бог, и подновява еврейското нечестие. Освен това ние, Православието, утвърждаваме вярата, очертана от 630 богоизбрани отци в Халкидонската митрополия при Маркиан, когато той беше наш император.
Тази вяра гръмко провъзгласи до краищата на земята Единния Христос, Сина Божий, състоящ се от две природи и прославен в същите две природи, а суеверният Евтихий, който заяви, че великото тайнство на икономиката е извършено по призрачен начин, избълван от свещената ограда на Църквата като нещо отвратително и мерзко, а с него и Диоскор и Несторий, единият от които беше защитник и защитник на разделението, а другият - на объркването, и който от противоположните страни на нечестието се хвърли в една бездна на разрушение и атеизъм.
Ние също признаваме, че благочестивите думи на 165-те богоносни отци, които се събраха в този управляващ град при Юстиниан, нашия император с благочестива памет, бяха изречени от Духа и ние учим нашите потомци на същото. Посочените отци колективно анатемосаха и отхвърлиха Теодор Мопсуестийски, несторианският учител, Ориген с Дидим и Евагрий, които възобновиха езическите басни, в тяхната лудост и мечти, които си представиха за нас преходи и трансформации на определени тела и души и нечестиво буйстваха срещу възкресението на мъртвите, и в допълнение, отците отхвърлиха писанията на Теодорит против правата вяра и 12-те глави на блажени Кирил и така нареченото послание на Върба.
Отново се задължаваме да запазим неприкосновеност вярата на Светия 4-ти Събор, събран наскоро в този царстващ град под божествената памет на нашия император Константин. Тази вяра придоби още по-голяма сила поради факта, че благочестивият император утвърди с печатите си съборните постановления за тяхната ненарушимост през всички векове. Тази вяра с любов обясни, че трябва
Гръцки оригинал
Τάξις ἀρίστη, παντὸς ἀρχομένου καὶ λόγου καὶ πράγματος, ἐκ Θεοῦ τε ἄρχεσθαι, καὶ εἰς Θεόν ἀναπαύεσθαι, κατὰ τὴν θεολόγον φωνήν. Ὅθεν, καὶ τῆς εὐσεβείας ὑφ᾿ ἡμῶν ἤδη διαπρυσίως κηρυττομένης, καὶ τῆς ἐκκλησίας, ἐφ᾿ ᾗ Χριστὸς τεθεμελίωται, διηνεκῶς αὐξανούσης καὶ προκοπτούσης, ὡς τῶν τοῦ Λιβάνου κέδρων ταύτην ὑπερεκτείνεσθαι· καὶ νῦν ἀρχὴν τῶν ἱερῶν ποιούμενοι λόγων χάριτι θείᾳ, ὁρίζομεν, ἀκαινοτόμητόν τε καὶ ἀπαράτρωτον φυλάττειν τὴν παραδοθεῖσαν ἡμῖν πίστιν ὑπό τε τῶν αὐτοπτῶν καὶ ὑπηρετῶν τοῦ Λόγου, τῶν θεοκρίτων Ἀποστόλων· ἔτι δὲ καὶ τῶν τριακοσίων δέκα καὶ ὀκτὼ ἁγίων καὶ μακαρίων Πατέρων, τῶν ἐν Νικαίᾳ συνελθόντων ἐπὶ Κωνσταντίνου τοῦ γενομένου ἡμῶν βασιλέως, κατ᾿ Ἀρείου τοῦ δυσσεβοῦς, καὶ τῆς παρ᾿ αὐτοῦ δογματισθείσης ἐθνικῆς ἐτεροθεΐας, ἢ πολυθεΐας, εἰπεῖν οἰκειότερον· οἳ τῇ ὁμογνωμοσύνῃ τῆς πίστεως τὸ ὁμοούσιον ἡμῖν ἐπὶ τῶν τριῶν τῆς θεαρχικῆς φύσεως ὑποστάσεων ἀπεκάλυψάν τε καὶ διετράνωσαν, μὴ ἐπικεκρύφθαι τῷ μοδίῳ τῆς ἀγνωσίας τοῦτο παραχωρήσαντες, ἀλλὰ τὸν Πατέρα, καὶ τὸν Υἱόν, καὶ τὸ ἅγιον Πνεῦμα προσκυνεῖν μιᾷ προσκυνήσει τοὺς πιστοὺς ἀναφανδὸν ἐκδιδάξαντες· καὶ τήν τε τῶν ἀνίσων βαθμῶν τῆς Θεότητος δόξαν καθελόντες καὶ διασπάσαντες, τά τε, ὑπὸ τῶν αἱρετικῶν συστάντα ἐκ ψάμμου κατὰ τῆς ὀρθοδοξίας μειρακιώδη ἀθύρματα καταβαλόντες καὶ ἀνατρέψαντες· ὡσαύτως δὲ καὶ τὴν ἐπὶ τοῦ μεγάλου Θεοδοσίου, τοῦ γενομένου ἡμῶν βασιλέως, ὑπὸ τῶν ἐν ταύτῃ τῇ βασιλίδι πόλει συναχθέντων ἑκατὸν πεντήκοντα ἁγίων Πατέρων κηρυχθεῖσαν πίστιν κρατύνομεν, τὰς θεολόγους φωνὰς ἀσπαζόμενοι, καὶ τὸν βέβηλον Μακεδόνιον τοῖς προτέροις ἐχθροῖς τῆς ἀληθείας συνεξελαύνοντες, ὡς δοῦλον αὐθαδῶς τὸ δεσπόζον δοξᾶσαι τολμήσαντα, καὶ σχίσαι τὴν ἄτμητον μονάδα λῃστρικῶς προελόμενον, ὡς ἂν μὴ ἐντελὲς ἡμῖν τὸ τῆς ἐλπίδος εἴη μυστήριον· τῷ βδελυρῷ τούτῳ καὶ κατὰ τῆς ἀληθείας ληττήσαντι, καὶ Ἀπολλινάριον, τὸν τῆς κακίας μύστην, συγκατακρίναντες, ὃς ἄνουν καὶ ἄψυχον τὸν Κύριον ἀνειληφέναι σῶμα δυσσεβῶς ἐξηρεύξατο, ἐντεῦθεν καὶ οὗτος ἀτελῆ τὴν σωτηρίαν ἡμῖν γενέσθαι συλλογιζόμενος. Ἀλλὰ μὴν καὶ τὰ παρὰ τῶν ἐν τῇ Ἐφεσίων πόλει τὸ πρότερον συναχθέντων ἐπὶ Θεοδοσίου, τοῦ υἱοῦ Ἀρκαδίου, γενομένου ἡμῶν βασιλέως, διακοσίων Θεοφόρων Πατέρων ἐκτεθέντα διδάγματα, ὡς κράτος ἀῤῥαγὲς τῆς εὐσεβείας, ἐπισφραγίζομεν, ἕνα Χριστὸν τὸν Υἱὸν τοῦ Θεοῦ, καὶ σαρκωθέντα κηρύττοντες, καὶ τὴν αὐτὸν ἀσπόρως τεκοῦσαν ἄχραντον ἀειπάρθενον, κυρίως καὶ κατὰ ἀλήθειαν Θεοτόκον δοξάζοντες· καὶ τὴν ληρώδη τοῦ Νεστορίου διαίρεσιν, ὡς ἀπῳκισμένην θείας μοίρας ἀποδιώκοντες, ἄνθρωπον ἰδικῶς, καὶ Θεόν ἰδικῶς, τὸν ἕνα Χριστὸν δογματίζοντος, καὶ τὴν ἰουδαϊκὴν ἀνανεοῦντος δυσσέβειαν. Οὐ μὴν ἀλλὰ καὶ τὴν ἐν Χαλκηδονέων μητροπόλει ἐπὶ Μαρκιανοῦ, καὶ αὐτοῦ γενομένου ἡμῶν βασιλέως, τῶν ἑξακοσίων τριάκοντα θεοκρίτων Πατέρων στηλογραφηθεῖσαν πίστιν ὀρθοδόξως ἐπικυροῦμεν· ἥτις τὸν ἕνα Χριστὸν τὸν Υἱὸν τοῦ Θεοῦ ἐκ δύο συντεθέντα τῶν φύσεων, καὶ ἐν δύο ταῖς αὐταῖς δοξαζόμενον φύσεσι, μεγαλοφώνως τοῖς πέρασι παραδέδωκε, καὶ Εὐτυχέα τὸν ματαιόφρονα, τὸν δοκήσει τὸ μέγα τῆς οἰκονομίας μυστήριον τελεσθῆναι ἀποφηνάμενον, ὡς ἀποτρόπαιόν τι καὶ μίασμα τῶν ἱερῶν τῆς ἐκκλησίας περιβόλων ἐξήλασε· σὺν αὐτῷ δὲ καὶ Νεστόριον, καὶ Διόσκορον, τὸν μέν, τῆς διαιρέσεως, τὸν δέ, τῆς συγχύσεως ὑπερασπιστήν τε καὶ πρόμαχον, τοὺς ἐκ διαμέτρου τῆς ἀσεβείας πρὸς ἓν ἐκπεπτωκότας ἀπωλείας καὶ ἀθεότητος βάραθρον. Ἀλλά γε καὶ τὰς εὐσεβεῖς φωνὰς τῶν ἑκατὸν ἑξήκοντα πέντε Θεοφόρων Πατέρων, τῶν κατὰ ταύτην τὴν βασιλίδα συναγηγερμένων πόλιν, ἐπὶ Ἰουστιανιανοῦ, τοῦ τῆς εὐσεβοῦς λήξεως γενομένου ἡμῶν βασιλέως, ὡς ὑπὸ τοῦ Πνεύματος ἐξενεχθείσας γινώσκομεν, καὶ τοὺς μεθ᾿ ἡμᾶς ἐκδιδάσκομεν. Οἳ Θεόδωρον τὸν Μοψουεστίας, τὸν Νεστορίου διδάσκαλον, Ὠριγένην τε, καὶ Δίδυμον, καὶ Εὐάγριον, τοὺς τὰς ἑλληνικὰς ἀναπλασαμένους μυθοποιΐας, καὶ σωμάτων τινῶν, καὶ ψυχῶν ἡμῖν περιόδους, καὶ ἀλλοιώσεις ἀναπεμπάσαντας ταῖς τοῦ νοῦ παραφοραῖς τε, καὶ ὀνειρώξεσι, καὶ εἰς τὴν τῶν νεκρῶν δυσσεβῶς ἐμπαροινήσαντας ἀναβίωσιν· τὰ τε γραφέντα παρὰ Θεοδωρήτου κατὰ τῆς ὀρθῆς πίστεως, καὶ τῶν δώδεκα κεφαλαίων τοῦ μακαρίου Κυρίλλου, καὶ τὴν λεγομένην Ἴβα ἐπιστολήν, συνοδικῶς ἀνεθεμάτισάν τε καὶ ἐβδελύξαντο. Καὶ τὴν ὑπὸ τῆς ἔναγχος συναθροισθείσης κατὰ ταύτην τὴν βασιλίδα πόλιν, ἐπὶ τοῦ ἐν θείᾳ τῇ λήξει γενομένου ἡμῶν βασιλέως Κωνσταντίνου, ἕκτης ἁγίας συνόδου πίστιν, ἣ μειζόνως τὸ κῦρος ἐδέξατο, δι᾿ ὧν ὁ εὐσεβὴς βασιλεύς σφραγίσι τοὺς ταύτης τόμους κατησφαλίσατο, πρὸς τὴν ἐν τῷ παντὶ αἰῶνι ἀσφάλειαν, καὶ αὖθις ὁμολογοῦμεν φυλάττειν ἀπαρεγχείρητον· ἣ δύο φυσικάς θελήσεις, ἤτοι θελήματα, καὶ δύο φυσικὰς ἐνεργείας ἐπὶ τῆς ἐνσάρκου οἰκονομίας τοῦ ἑνὸς Κυρίου ἡμῶν Ἰησοῦ Χριστοῦ, τοῦ ἀληθινοῦ Θεοῦ, δοξάζειν ἡμᾶς θεοφιλῶς διεσάφησε· τοὺς τὸ εὐθὲς τῆς ἀληθείας δόγμα παραχαράξαντας, καὶ ἓν θέλημα, καὶ μίαν ἐνέργειαν ἐπὶ τοῦ ἑνὸς Κυρίου τοῦ Θεοῦ ἡμῶν Ἰησοῦ Χριστοῦ, τοὺς λαοὺς ἐκδιδάξαντας, τῇ τῆς εὐσεβείας ψήφῳ καταδικάσασα· φαμέν, Θεόδωρον τὸν τῆς Φαράν, Κῦρον τὸν Ἀλεξανδρείας, Ὁνώριον τὸν Ῥώμης, Σέργιον, Πύρρον, Παῦλον, Πέτρον, τοὺς ἐν ταύτῃ τῇ θεοφυλάκτῳ προεδρεύσαντας πόλει, Μακάριον, τὸν γενόμενον τῆς Ἀντιοχέων ἐπίσκοπον, Στέφανον τὸν αὐτοῦ μαθητήν, καὶ τὸν ἄφρονα Πολυχρόνιον· ἐντεῦθεν ἀνέπαφον τηροῦσα τὸ κοινὸν σῶμα Χριστοῦ τοῦ Θεοῦ ἡμῶν. Καὶ συνελόντα φάναι, πάντων τῶν ἐν τῇ ἐκκλησίᾳ τοῦ Θεοῦ διαπρεψάντων ἀνδρῶν, οἳ γεγόνασι φωστῆρες ἐν κόσμῳ, λόγον ζωῆς ἐπέχοντες, τὴν πίστιν κρατεῖν βεβαίαν, καὶ μέχρι συντελείας τοῦ αἰῶνος ἀσάλευτον διαμένειν θεσπίζομεν, καὶ τὰ αὐτῶν θεοπαράδοτα συγγράμματά τε καὶ δόγματα, πάντας ἀποβαλλόμενοί τε, καὶ ἀναθεματίζοντες, οὓς ἀπέβαλον, καὶ ἀνεθεμάτισαν, ὡς τῆς ἀληθείας ἐχθρούς, καὶ κατὰ Θεοῦ φρυαξαμένους κενά, καὶ ἀδικίαν εἰς ὕψος ἐκμελετήσαντας. Εἰ δέ τις τῶν ἁπάντων μὴ τὰ προειρημένα τῆς εὐσεβείας δόγματα κρατοῖ καὶ ἀσπάζοιτο, καὶ οὕτω δοξάζοι τε, καὶ κηρύττοι, ἀλλ᾿ ἐξ ἐναντίας ἰέναι τούτων ἐπιχειροῖ, ἔστω ἀνάθεμα, κατὰ τὸν ἤδη ἐκτεθέντα ὅρον ὑπὸ τῶν προδηλωθέντων ἁγίων καὶ μακαρίων Πατέρων, καὶ τοῦ χριστιανικοῦ καταλόγου, ὡς ἀλλότριος, ἐξωθείσθω καὶ ἐκπιπτέτω. Ἡμεῖς γὰρ οὔτε προστιθέναι τι, οὔτε μὴν ἀφαιρεῖν, κατὰ τα προορισθέντα, παντελῶς διεγνώκαμεν, ἢ καθ᾿ ὁντιναοῦν δεδυνήμεθα λόγον.
Паралелни места
IIВс.1IIIВс.7Карф.1