Правило 16
При отхвърляне на обичая да има не повече от 7 дякони в епископия.
Тъй като в книгата Деяния се съобщава, че апостолите са назначили седем дякони и тъй като отците на Неокесарийския събор в правилата, които излагат, определено казват, че „според правилото трябва да има седем дякони, дори ако градът беше много голям, и ще се убедите в това от книгата Деяния“, тогава ние, като сравнихме мисълта на отците с думите на апостолите, открихме, че те не говорят за мъже отслужването на тайнствата, а относно обслужването на нужните трапези. В книгата Деяния е написано така: В онези дни, когато учениците се умножиха, сред елинистите се надигна ропот срещу евреите, защото техните вдовици бяха пренебрегнати при ежедневното разпределение на нуждите. Тогава дванадесетте апостоли, като събраха много ученици, казаха: Не е добре за нас да оставим словото Божие и да се грижим за трапезите. И така, братя, изберете измежду себе си седем известни мъже, изпълнени със Светия Дух и мъдрост; Ще ги поставим в тази служба и постоянно ще останем в молитва и служение на словото.
И това предложение беше приемливо за цялото събрание; и те избраха Стефан, мъж пълен с вяра и Светия Дух, и Филип, и Прохор, и Никанор, и Тимон, и Пармен, и Николай Антиохийски, обърнат от езичниците; те бяха поставени пред апостолите (виж Деяния 6:1-6).
Обяснявайки това, учителят на Църквата Йоан Златоуст разсъждава по следния начин: "Удивително е как хората не са били разделени при избирането на тези мъже и как апостолите не са били унижени пред тях! Но трябва да се разбере точно какво достойнство са имали и какво ръкоположение са получили. Може би дяконско? Но това достойнство не се среща в църквите. Тогава служението на презвитерите? Но по това време нямаше нито един епископ, но само апостоли, следователно, мисля, че е ясно и очевидно, че това име не е означавало нито дякони, нито презвитери.”
Въз основа на това ние провъзгласяваме, че гореспоменатите 7 дякони не трябва да се приемат като служители на тайнствата, според изложеното учение, но те са тези, на които е поверено управлението на общите нужди на онези, които се събраха по това време, и в това те станаха за нас образец на човеколюбие и грижа за нуждаещите се.
И това предложение беше приемливо за цялото събрание; и те избраха Стефан, мъж пълен с вяра и Светия Дух, и Филип, и Прохор, и Никанор, и Тимон, и Пармен, и Николай Антиохийски, обърнат от езичниците; те бяха поставени пред апостолите (виж Деяния 6:1-6).
Обяснявайки това, учителят на Църквата Йоан Златоуст разсъждава по следния начин: "Удивително е как хората не са били разделени при избирането на тези мъже и как апостолите не са били унижени пред тях! Но трябва да се разбере точно какво достойнство са имали и какво ръкоположение са получили. Може би дяконско? Но това достойнство не се среща в църквите. Тогава служението на презвитерите? Но по това време нямаше нито един епископ, но само апостоли, следователно, мисля, че е ясно и очевидно, че това име не е означавало нито дякони, нито презвитери.”
Въз основа на това ние провъзгласяваме, че гореспоменатите 7 дякони не трябва да се приемат като служители на тайнствата, според изложеното учение, но те са тези, на които е поверено управлението на общите нужди на онези, които се събраха по това време, и в това те станаха за нас образец на човеколюбие и грижа за нуждаещите се.
Гръцки оригинал
Ἐπειδὴ ἡ τῶν Πράξεων βίβλος ἑπτὰ διακόνους ὑπὸ τῶν Ἀποστόλων καταστῆναι παραδίδωσιν, οἱ δὲ τῆς κατὰ Νεοκαισάρειαν συνόδου οὕτως ἐν τοῖς ἐκτεθεῖσι παρ᾿ αὐτῶν κανόσι σαφῶς διεξῆλθον, ὅτι διάκονοι ἑπτὰ ὀφείλουσιν εἶναι, κατὰ τὸν κανόνα, κἂν πάνυ μεγάλη ἡ πόλις ᾖ· πεισθείσῃ δὲ καὶ ἐκ τῆς βίβλου τῶν Πράξεων· ἡμεῖς τῷ ἀποστολικῷ ῥητῷ τὸν νοῦν ἐφαρμόσαντες τῶν Πατέρων, εὕρομεν, ὡς ὁ λόγος αὐτοῖς οὐ περὶ τῶν τοῖς μυστηρίοις διακονουμένων ἀνδρῶν ἦν, ἀλλὰ περὶ τῆς ἐν ταῖς χρείαις τῶν τραπεζῶν ὑπουργίας, τῆς τῶν Πράξεων βίβλου οὕτως ἐχούσης· Ἐν ταῖς ἡμέραις ἐκείναις, πληθυνόντων τῶν μαθητῶν, ἐγένετο γογγυσμὸς τῶν Ἑλληνιστῶν πρὸς τοὺς Ἑβραίους, ὅτι παρεθεωροῦντο ἐν τῇ διακονίᾳ τῇ καθημερινῇ αἱ χῆραι αὐτῶν. Προσκαλεσάμενοι οὖν οἱ δώδεκα τὸ πλῆθος τῶν μαθητῶν, εἶπον· οὐκ ἀρεστὸν ἡμᾶς καταλείψαντας τὸν λόγον τοῦ Θεοῦ, διακονεῖν τραπέζαις. Ἐπισκέψασθε οὖν, ἀδελφοί, ἄνδρας ἐξ ὑμῶν μαρτυρουμένους ἑπτά, πλήρεις Πνεύματος ἁγίου καὶ σοφίας, οὖς καταστήσωμεν, ἐπὶ τῆς χρείας ταύτης· ἡμεῖς δὲ τῇ προσευχῇ καὶ τῇ διακονίᾳ τοῦ λόγου προσκαρτερήσομεν· καὶ ἤρεσεν ὁ λόγος ἐνώπιον παντὸς τοῦ πλήθους· καὶ ἐξελέξαντο Στέφανον, ἄνδρα πλήρη πίστεως καὶ Πνεύματος ἁγίου, καὶ Φίλιππον, καὶ Πρόχορον, καὶ Νικάνορα, καὶ Τίμωνα, καὶ Παρμενᾶν, καὶ Νικόλαον, προσήλυτον Ἀντιοχέα, οὓς ἔστησαν ἐνώπιον τῶν Ἀποστόλων. Ταῦτα διερμηνεύων ὁ τῆς ἐκκλησίας διδάσκαλος Ἰωάννης ὁ Χρυσόστομος, οὕτω διέξεισι. Θαυμάσαι ἄξιον, πὼς οὐκ ἐσχίσθη τὸ πλῆθος ἐπὶ τῇ αἱρέσει τῶν ἀνδρῶν, πῶς οὐκ ἀπεδοκιμάσθησαν ὑπ᾿ αὐτῶν οἱ Ἀπόστολοι· ὁποῖον δὲ ἆρα ἀξίωμα οὗτοι εἶχον, καὶ ποίαν ἐδέξαντο χειροτονίαν, ἀναγκαῖον μαθεῖν. Ἆρα τὴν τῶν διακόνων; καὶ μὴν τοῦτο ἐν ταῖς ἐκκλησίαις οὐκ ἔστιν· ἀλλὰ τῶν πρεσβυτέρων ἐστὶν ἡ οἰκονομία; καὶ τοι οὐδέπω οὐδεὶς ἐπίσκοπος ἦν, ἀλλ᾿ οἱ Ἀπόστολοι μόνον· ὅθεν οὔτε διακόνων, οὔτε πρεσβυτέρων οἶμαι τὸ ὄνομα εἶναι δῆλον καὶ φανερόν. Ἐπὶ τούτοις οὖν κηρύσσομεν καὶ ἡμεῖς, ὥστε τοὺς προειρημένους ἑπτὰ διακόνους, μὴ ἐπὶ τῶν τοῖς μυστηρίοις διακονουμένων λαμβάνεσθαι, κατὰ τὴν προερμηνευθεῖσαν διδασκαλίαν· ἀλλὰ τοὺς τὴν οἰκονομίαν τῆς κοινῆς χρείας τῶν τότε συνηθροισμένων ἐγχειρισθέντας, τούτους ὑπάρχειν· οἳ τύπος ἡμῖν κἂν τούτῳ γεγόνασι τῆς περὶ τοὺς δεομένους φιλανθρωπίας τε καὶ σπουδῆς.
Паралелни места
IВс.18Трул.7Неокес.15Лаод.20