Правило 102
Предписва да се ръководи от духа на благоразумието при налагането на епитимии.
Онези, които са получили от Бога властта да решават и обвързват, трябва да изследват природата на греха и готовността на грешника за обръщане и след това да приложат лечение, подходящо за болестта, така че поради неумереност и в двете да не направят грешка при спасяването на страдащия. Защото болестта на греха не е проста, а сложна и разнообразна и покълва много вредни издънки, от които злото се разпространява изобилно и се разпространява напред до степен, че е в състояние да устои (ἀντνσταίη) на силата на лечителя. Следователно всеки, който открива медицинското духовно изкуство, трябва първо да вземе предвид разположението на грешника: дали той се стреми към здраве или, напротив, чрез собствения си морал си навлича болест върху себе си - и да забележи как следи поведението си в този момент. И ако той не се съпротивлява на лекаря и излекува душевната си рана поради факта, че използва предложените лекарства, тогава му измервайте милостта според неговите заслуги. Защото Бог и онзи, на когото е поверена пастирската администрация, всички са загрижени за връщането на изгубената овца и изцелението на ранените от змията.
И така, този, който изпитва плодовете на покаянието и мъдро ръководи човек, призван към най-висшата светлост, не се грижи за бутането в бързеите на отчаянието, не за разхлабването (ὑπενδοῦναι) на юздите, като по този начин води до живот на релаксация и пренебрежение, но със сигурност поне един от методите, лекарства или по-тежки и тръпчиви, или по-меки и нежни, устои на страстта и се бори за пълното излекуване на раната.
И така, ние трябва да знаем и двете: и характеристиката на акривията, и характеристиката на обичая, и с тези, които не приемат съвършенството, да действаме в съответствие с модела, показан в легендата, както ни учи Свети Василий.
И така, този, който изпитва плодовете на покаянието и мъдро ръководи човек, призван към най-висшата светлост, не се грижи за бутането в бързеите на отчаянието, не за разхлабването (ὑπενδοῦναι) на юздите, като по този начин води до живот на релаксация и пренебрежение, но със сигурност поне един от методите, лекарства или по-тежки и тръпчиви, или по-меки и нежни, устои на страстта и се бори за пълното излекуване на раната.
И така, ние трябва да знаем и двете: и характеристиката на акривията, и характеристиката на обичая, и с тези, които не приемат съвършенството, да действаме в съответствие с модела, показан в легендата, както ни учи Свети Василий.
Гръцки оригинал
Δεῖ δὲ τοὺς ἐξουσίαν λύειν καὶ δεσμεῖν παρὰ Θεοῦ λαβόντας, σκοπεῖν τὴν τῆς ἁμαρτίας ποιότητα, καὶ τὴν τοῦ ἡμαρτηκότος πρὸς ἐπιστροφὴν ἑτοιμότητα, καὶ οὕτω κατάλληλον τὴν θεραπείαν προσάγειν τῷ ἀῤῥωστήματι, ἵνα μή, τῇ ἀμετρίᾳ καθ᾿ ἑκάτερον χρώμενος, ἀποσφαλείη πρὸς τὴν σωτηρίαν τοῦ κάμνοντας. Οὐ γὰρ ἁπλῆ τῆς ἁμαρτίας ἡ νόσος, ἀλλὰ ποικίλη καὶ πολυειδής, καὶ πολλὰς τῆς βλάβης τὰς παραφυάδας βλαστάνουσα, ἐξ ὧν τὸ κακὸν ἐπὶ πολὺ διαχεῖται, καὶ πρόσω βαίνει, μέχρις ἂν σταίη τῇ δυνάμει τοῦ θεραπεύοντος. Ὥστε τὸν τὴν ἰατρικὴν ἐν Πνεύματι ἐπιστήμην ἐπιδεικνύμενον, πρότερον χρὴ τὴν τοῦ ἡμαρτηκότος διάθεσιν ἐπισκέπτεσθαι, καὶ εἴτε πρὸς τὴν ὑγείαν νεύει, ἢ τοὐναντίον, διὰ τῶν οἰκείων τρόπων προσκαλεῖται καθ᾿ ἑαυτοῦ τὸ ἀῤῥώστημα, ἐφορᾷν, ὅπως τε τῆς ἐν τῷ μεταξὺ προνοεῖται ἀναστροφῆς, καὶ εἰ μὴ τῷ τεχνίτῃ ἀντιπαλαίει, καὶ τὸ τῆς ψυχῆς ἕλκος διὰ τῆς τῶν ἐπιτιθεμένων φαρμάκων αὐξάνει προσαγωγῆς, καὶ οὕτω τὸν ἔλεον κατ᾿ ἀξίαν ἐπιμετρεῖν. Πᾶς γὰρ λόγος Θεῷ καὶ τῷ τὴν ποιμαντικὴν ἐγχειρισθέντι ἡγεμονίαν, τὸ πλανώμενον πρόβατον ἐπαναγαγεῖν, καὶ τρωθὲν ὑπὸ τοῦ ὄφεως ἐξιάσασθαι, καὶ μήτε κατὰ κρημνῶν ὠθῆσαι τῆς ἀπογνώσεως, μήτε τὸν χαλινὸν ὑπενδοῦναι πρὸς τὴν τοῦ βίου ἔκλυσίν τε καὶ καταφρόνησιν· ἀλλ᾿ ἑνί γε τρόπῳ πάντως, εἴτε διὰ τῶν αὐστηροτέρων τε καὶ στυφόντων, εἴτε διὰ τῶν ἀπαλωτέρων τε καὶ πρᾳοτέρων φαρμάκων, κατὰ τοῦ πάθους στῆναι, καὶ πρὸς συνούλωσιν τοῦ ἕλκους ἀνταγωνίσασθαι, τοὺς τῆς μετανοίας καρποὺς δοκιμάζοντι, καὶ οἰκονομοῦντι σοφῶς τὸν πρὸς τὴν ἄνω λαμπροφορίαν καλούμενον ἄνθρωπον. Ἀμφότερα τοίνυν εἰδέναι ἡμᾶς χρή, καὶ τὰ τῆς ἀκριβείας, καὶ τὰ τῆς συνηθείας· ἕπεσθαι δέ, ἐπὶ τῶν μὴ καταδεξαμένων τὴν ἀκρότητα, τῷ παραδοθέντι τύπῳ, καθὼς ὁ ἱερὸς ἡμᾶς ἐκδιδάσκει Βασίλειος.
Паралелни места
IВс.12Анкир.2Вас.274758485Григ.Нисск.4