Правило 102

Онези, които са получили от Бога властта да решават и обвързват, трябва да изследват природата на греха и готовността на грешника за обръщане и след това да приложат лечение, подходящо за болестта, така че поради неумереност и в двете да не направят грешка при спасяването на страдащия. Защото болестта на греха не е проста, а сложна и разнообразна и покълва много вредни издънки, от които злото се разпространява изобилно и се разпространява напред до степен, че е в състояние да устои (ἀντνσταίη) на силата на лечителя. Следователно всеки, който открива медицинското духовно изкуство, трябва първо да вземе предвид разположението на грешника: дали той се стреми към здраве или, напротив, чрез собствения си морал си навлича болест върху себе си - и да забележи как следи поведението си в този момент. И ако той не се съпротивлява на лекаря и излекува душевната си рана поради факта, че използва предложените лекарства, тогава му измервайте милостта според неговите заслуги. Защото Бог и онзи, на когото е поверена пастирската администрация, всички са загрижени за връщането на изгубената овца и изцелението на ранените от змията.

И така, този, който изпитва плодовете на покаянието и мъдро ръководи човек, призван към най-висшата светлост, не се грижи за бутането в бързеите на отчаянието, не за разхлабването (ὑπενδοῦναι) на юздите, като по този начин води до живот на релаксация и пренебрежение, но със сигурност поне един от методите, лекарства или по-тежки и тръпчиви, или по-меки и нежни, устои на страстта и се бори за пълното излекуване на раната.

И така, ние трябва да знаем и двете: и характеристиката на акривията, и характеристиката на обичая, и с тези, които не приемат съвършенството, да действаме в съответствие с модела, показан в легендата, както ни учи Свети Василий.