Правило 14
За реда на апелляции отрязаните диакони и свещеници срещу решение на своето епископално властителство.
Ако епископът се разгневи (което не бива да се случва при такъв съпруг) и, внезапно възмутен на презвитера или дякона, иска да изхвърли единия или другия от Църквата, трябва да се внимава такъв човек да не бъде веднага осъден и лишен от общение. Но нека изхвърленият има право да се обърне към митрополитския епископ на същата митрополия. Ако епископът на митрополията отсъства, нека се обърне към някой съседен епископ и да помоли делото му да бъде разгледано внимателно, тъй като питащите не трябва да остават без внимание. Но дори този епископ, който правилно или несправедливо го е лишил от достойнството му, трябва спокойно да понесе факта, че въпросът се преразглежда и нека присъдата му бъде или потвърдена, или поправена. Отлъченият не трябва да изисква общуване за себе си, докато случаят не бъде разрешен, докато всички обстоятелства не бъдат внимателно и надеждно разгледани.
Ако някои от събралите се духовници видят високомерие и високомерие в отлъчения човек, тогава (тъй като наглостта и несправедливото оплакване не трябва да се толерират) трябва да го увещават с много строги и строги думи, за да запази смирение и послушание към този, който заповядва дължимото. В края на краищата, точно както един епископ трябва да показва искрена любов и привързаност към своите служители, по същия начин служителите трябва непресторено да извършват дела на служба към епископите.
Ако някои от събралите се духовници видят високомерие и високомерие в отлъчения човек, тогава (тъй като наглостта и несправедливото оплакване не трябва да се толерират) трябва да го увещават с много строги и строги думи, за да запази смирение и послушание към този, който заповядва дължимото. В края на краищата, точно както един епископ трябва да показва искрена любов и привързаност към своите служители, по същия начин служителите трябва непресторено да извършват дела на служба към епископите.
Гръцки оригинал
Ὅσιος ἐπίσκοπος εἶπεν· Τὸ δὲ πάντοτέ μὲ κινοῦν ἀποσιωπῆσαι οὐκ ὀφείλω. Εἴ τις ἐπίσκοπος ὀξύχολος εὑρίσκοιτο, ὅπερ οὐκ ὀφείλει ἐν τοιούτῳ ἀνδρὶ πολιτεύεσθαι, καὶ τραχέως ἀντικρὺ πρεσβυτέρου ἢ διακόνου κινηθείς, ἐκβαλεῖν ἐκκλησίας αὐτὸν ἐθελήσοι, προνοητέον ἐστὶ μὴ ἀθρόον τὸν τοιοῦτον κατακρίνεσθαι, καὶ τῆς κοινωνίας ἀποστερεῖσθαι. Πάντες ἐπίσκοποι εἰρήκασιν· Ὁ ἐκβαλλόμενος ἐχέτω ἐξουσίαν ἐπὶ τὸν ἐπίσκοπον τῆς μητροπόλεως τῆς αὐτῆς ἐπαρχίας καταφυγεῖν· εἰ δὲ ὁ τῆς μητροπόλεως ἄπεστιν, ἐπὶ τὸν πλησιόχωρον κατατρέχειν, καὶ ἀξιοῦν, ἵνα μετὰ ἀκριβείας αὐτοῦ ἐξετάζηται τὸ πρᾶγμα· οὐ γάρ χρὴ μὴ ὑπέχειν τὰς ἀκοὰς τοῖς ἀξιοῦσιν. Κἀκεῖνος δὲ ὁ ἐπίσκοπος, ὁ δικαίως ἢ ἀδίκως ἐκβαλών τὸν τοιοῦτον, γενναίως φέρειν ὀφείλει, ἵνα ἡ ἐξέτασις τοῦ πράγματος γένηται, καὶ ἢ κυρωθῇ αὐτοῦ ἡ ἀπόφασις, ἢ διορθώσεως τύχῃ. Πρὶν δὲ ἐπιμελῶς καὶ μετὰ πίστεως ἕκαστα ἐξετασθῇ, ὁ μὴ ἔχων τὴν κοινωνίαν πρὸ τῆς διαγνώσεως τοῦ πράγματος, ἑαυτῷ οὐκ ὀφείλει ἐκδικεῖν τὴν κοινωνίαν. Ἐὰν δέ, συνεληλυθότες τῶν κληρικῶν τινες, κατίδωσι τὴν ὑπεροψίαν καὶ τὴν ἀλαζονείαν αὐτοῦ, ἐπειδὴ οὐ προσῆκόν ἐστιν, ὕβριν, ἢ μέμψιν ἄδικον ὑπομένειν, πικροτέροις καὶ βαρυτέροις ῥήμασιν ἐπιστρέφειν τοῦτον ὀφείλουσιν, ἵνα τῷ τὰ πρέποντα κελεύοντι ὑπηρετῶνται, καὶ ὑπακούωσιν. Ὥσπερ γὰρ ὁ ἐπίσκοπος τοῖς ὑπηρέταις εἰλικρινῆ ὀφείλει τὴν ἀγάπην καὶ τὴν διάθεσιν παρέχειν, τὸν αὐτὸν τρόπον καὶ οἱ ὑποτεταγμένοι ἄδολα τοῖς ἐπισκόποις τὰ τῆς ὑπηρεσίας ἐκτελεῖν ὀφείλουσιν.
Паралелни места
Ап.12162832IВс.5Антиох.420Сард.1315Карф.910112029132