Правило 147
За спазването на тайната на изповедта от клириците, което се изразява в лишаване от значение на свидетелството на епископа, в случай че той каже, че някой му е признал за извършено от него престъпление, което той не иска да признае.
Че епископ, който е отлъчил някого незаконно за грях, който той му е изповядал насаме, трябва сам да бъде лишен от общение с други епископи до покаяние.
Беше удобно: ако епископът каже, че някой му е признал престъплението си насаме, а той го отрече, нека епископът не смята за обида, че само на него не се вярва. Ако той каже, че поради смущение на съвестта си не иска да бъде в общение с този, който отрича, тогава, докато отлъченият не бъде приет в общение от неговия епископ, нека други епископи да не влизат в общение със същия този епископ, така че епископът по-добре да се пази да каже против някого това, което не може да потвърди с доказателства пред другите.
Гръцки оригинал
Ὁμοίως ἤρεσεν, ἵνα, ἐάν ποτε ἐπίσκοπος λέγῃ τινὰ αὐτῷ μόνῳ τὸ ἴδιον ἔγκλημα ὁμολογῆσαι, καὶ ἐκεῖνος ἀρνῆται, μὴ λογίσηται ὁ ἐπίσκοπος εἰς ἰδίαν ὕβριν συντείνειν, ὅτι αὐτὸς μόνος οὐ πιστεύεται, εἰ καὶ τῷ σκινδαλμῷ τῆς ἰδίας συνειδήσεως λέγει μὴ θέλειν ἑαυτὸν κοινωνεῖν τῷ ἀρνουμένῳ.[1]
Паралелни места
Ап.75Карф.131Ап.1216283275IВс.5VIIВс.4Антиох.420Сард.131415Карф.910112029132