Правило 104
Инструкция към братята Теасий и Еводия, назначени пратеници от Съвета на Картаген при автократите, във връзка с отказа на донатистите да участват в преговорите.
Инструкция към братята Теасий и Еводия, назначени пратеници от Съвета на Картаген при най-славните и благочестиви самодържци. Когато с помощта на Господа се приближат до най-благочестивите царе: тогава те ще им покажат как по време на съвета от миналото лято старейшините на донатистите бяха поканени с пълна свобода, чрез градски известия, да се съберат заедно, така че, ако имаха смелостта да защитят мнението си, да изберат някои, които са способни измежду тях да се състезават мирно с нас, и с християнска кротост те несъмнено биха показали, че ако или са скрили истината от себе си, така че по този начин католическата искреност, която блестеше от древни времена в минали времена, сега щеше да бъде разпозната по подобен начин от объркването и упоритостта на тези, които противоречат. Но тъй като бяха почти завладени от безнадеждност, те не посмяха да отговорят нищо.
И така, тъй като е използван епископският и мирен начин на действие върху такива хора и те, неспособни да отговорят на истината, се обърнаха към абсурдни насилствени действия, така че много епископи и много духовници (нека замълчим за миряните) бяха ограничени от клевета и някои църкви бяха нападнати, а други също бяха опитани да бъдат нападнати: тогава трябва да се погрижи за царствената любов на човечеството, така че Католическата църква, която ги е родила в благочестивата утроба на Христос и ги е отгледала със силата на вярата, е била защитена от техните мисли: така че в техните благочестиви времена смелите хора да не доминират над безсилните хора, чрез някакъв вид страх, когато не могат да ги съблазнят чрез убеждение. Защото е известно и многократно е декларирано със закони, че се произвеждат гнусни сборища на ренегати. Това беше осъждано многократно и по заповеди на самите гореизброени най-благочестиви самодържци. Затова, срещу яростта на тези ренегати, ви молим да ни дадете Божествена помощ, не извънредна и не чужда на светите писания.
Защото апостол Павел, както се вижда от истинските дела на апостолите, победи съучастието на безпорядъчни хора с военна помощ. И затова ние молим защитата на католическите редици на църквите във всеки град и различни места, съседни на всяко владение, да бъде стриктно дадена. Уместно е да попитаме за това най-благочестивите самодържци, така че те да спазват закона, издаден от техния баща Теодосий, блажена памет, за събиране на десет лири злато от еретиците, които ръкополагат и тези, които са ръкоположени, както и от собствениците, от които ще бъде уредено събирането им. Нещо повече, нека бъде заповядано този закон да бъде потвърден, като силата му се разшири върху онези, които са предоставили доказателства срещу клеветата на онези, които са се погрижили за католическата църква, така че поне от този страх тези, които отлагат пречистването си, да бъдат предпазени от причиняване на разцепления и от еретична лудост и коригирани от мисълта за вечно наказание.
Също така е уместно да поискаме това, че чрез тяхното благочестие може да бъде подновен законът, който все още съществува, който ще отнеме от еретиците правото да събират каквото и да било, било при ръкополагане, било чрез завещания, или да напуснат, и просто да кажем, от онези, които са заслепени от своите безумни предразсъдъци и които искат да останат в заблудата на донатистите, че властта или да оставят нещо, или да събират своето, ще бъде отнета. И тези, които с мисълта за единство и мир искат да се поправят, нека бъде позволено, дори ако съществува такъв закон, да получат наследство, дори ако това е подарък или наследство, което са получили, докато са все още в еретична заблуда, с изключение обаче на онези, които, след като са били извикани на съд, са сметнали за необходимо да отидат в Католическата църква. За такива неща трябва да се счита, че не от страх от небесния съд, а от глад за земна печалба, те желаеха католическо единство. Преди всичко това е необходима помощ от властите на всеки регион. Но дори ако местниците, насърчавайки ползата от църквата, виждат нещо друго: ние даваме власт да правим и правим това.
И така, тъй като е използван епископският и мирен начин на действие върху такива хора и те, неспособни да отговорят на истината, се обърнаха към абсурдни насилствени действия, така че много епископи и много духовници (нека замълчим за миряните) бяха ограничени от клевета и някои църкви бяха нападнати, а други също бяха опитани да бъдат нападнати: тогава трябва да се погрижи за царствената любов на човечеството, така че Католическата църква, която ги е родила в благочестивата утроба на Христос и ги е отгледала със силата на вярата, е била защитена от техните мисли: така че в техните благочестиви времена смелите хора да не доминират над безсилните хора, чрез някакъв вид страх, когато не могат да ги съблазнят чрез убеждение. Защото е известно и многократно е декларирано със закони, че се произвеждат гнусни сборища на ренегати. Това беше осъждано многократно и по заповеди на самите гореизброени най-благочестиви самодържци. Затова, срещу яростта на тези ренегати, ви молим да ни дадете Божествена помощ, не извънредна и не чужда на светите писания.
Защото апостол Павел, както се вижда от истинските дела на апостолите, победи съучастието на безпорядъчни хора с военна помощ. И затова ние молим защитата на католическите редици на църквите във всеки град и различни места, съседни на всяко владение, да бъде стриктно дадена. Уместно е да попитаме за това най-благочестивите самодържци, така че те да спазват закона, издаден от техния баща Теодосий, блажена памет, за събиране на десет лири злато от еретиците, които ръкополагат и тези, които са ръкоположени, както и от собствениците, от които ще бъде уредено събирането им. Нещо повече, нека бъде заповядано този закон да бъде потвърден, като силата му се разшири върху онези, които са предоставили доказателства срещу клеветата на онези, които са се погрижили за католическата църква, така че поне от този страх тези, които отлагат пречистването си, да бъдат предпазени от причиняване на разцепления и от еретична лудост и коригирани от мисълта за вечно наказание.
Също така е уместно да поискаме това, че чрез тяхното благочестие може да бъде подновен законът, който все още съществува, който ще отнеме от еретиците правото да събират каквото и да било, било при ръкополагане, било чрез завещания, или да напуснат, и просто да кажем, от онези, които са заслепени от своите безумни предразсъдъци и които искат да останат в заблудата на донатистите, че властта или да оставят нещо, или да събират своето, ще бъде отнета. И тези, които с мисълта за единство и мир искат да се поправят, нека бъде позволено, дори ако съществува такъв закон, да получат наследство, дори ако това е подарък или наследство, което са получили, докато са все още в еретична заблуда, с изключение обаче на онези, които, след като са били извикани на съд, са сметнали за необходимо да отидат в Католическата църква. За такива неща трябва да се счита, че не от страх от небесния съд, а от глад за земна печалба, те желаеха католическо единство. Преди всичко това е необходима помощ от властите на всеки регион. Но дори ако местниците, насърчавайки ползата от църквата, виждат нещо друго: ние даваме власт да правим и правим това.
Гръцки оригинал
Κομμονιτόριον τοῖς ἀδελφοῖς Θεασίῳ καὶ Εὐοδίῳ, τοῖς πεμφθεῖσι πρεσβευταῖς ἐκ τῆς ἐν Καρχηδόνι συνόδου, πρὸς τοὺς ἐνδοξοτάτους καὶ θρησκευτικωτάτους αὐτοκράτορας. Ἡνίκα τῇ τοῦ Κυρίου βοηθείᾳ τοῖς εὐσεβεστάτοις προσέλθωσι βασιλεῦσι, τούτοις ἐμφανίσουσι, ποίῳ τρόπῳ τελείᾳ τῇ παῤῥησίᾳ κατὰ τὴν τοῦ ἀνωτέρου ἐνιαυτοῦ σύνοδον οἱ πρωτεύοντες τῶν Δονατιστῶν τοῖς πολιχνιωτικοῖς πεπραγμένοις συνελθεῖν προετράπησαν· ἵνα, εἰ ἐθάῤῥουν τοῦ οἰκείου δόγματος ἀντιλαβέσθαι, ἐπιλεγέντων τινῶν ἱκανῶν ἐκ τοῦ αὐτοῦ ἀριθμοῦ, μεθ᾽ ἡμῶν εἰρηνικῶς ἀμφέβαλλον, καὶ ἡμερότητι Χριστιανικῇ ἀναμφιβόλως εἶχον ἐπιδεῖξαι, εἰ τίποτ᾽ ἀληθείας μετεῖχον, ὅπως ἐκ τούτου ἡ καθολικὴ εἰλικρινότης, ἡ ἔκπαλαι τοῖς ἀνωτέρω διαλάμψασα χρόνοις, καὶ νῦν ὁμοίως διὰ τῆς ἀπειρίας καὶ μονοτονίας τῶν ἀντιλεγόντων ἐγνωρίζετο, ἀλλ᾽ ἐπειδὴ τῷ μὴ θαῤῥεῖν συνείχοντο, σχεδὸν οὐδὲν ἐτόλμησαν ἀποκρίνασθαι. Διό, ἐπειδὴ ἐπισκοπικὴ καὶ εἰρηνικὴ τάξις περὶ τοὺς τοιούτους πεπλήρωται, κἀκεῖνοι τῇ ἀληθείᾳ μὴ δυνηθέντες ἀποκριθῆναι, εἰς ἀτόπους βίας μετεστράφησαν, ὡς πολλοὺς ἐπισκόπους, καὶ πολλοὺς κληρικούς, ἵνα τὸ περὶ τῶν λαϊκῶν σιωπήσωμεν, ἐπιβουλαῖς συσχεῖν, καί τισι δὲ ἔτι μὴν ἐκκλησίαις ἐπέβησαν, καὶ ἄλλαις ἐπελθεῖν ὁμοίως ἐπειράθησαν, τῆς αὐτῶν φιλανθρωπίας λοιπόν ἐστι προνοήσασθαι, ἵνα ἡ καθολικὴ ἐκκλησία ἡ αὐτοὺς θρησκευτικῇ γεννήσασα γαστρί, καὶ τῇ βεβαιώσει τῆς πίστεως ἐκθρέψασα, τῇ αὐτῶν ἔτι μὴν προνοίᾳ ὀχυρωθῇ· μή ποτε προπετεῖς ἄνθρωποι ἐπὶ τῶν εὐσεβῶν αὐτῶν χρόνων φόβῳ τινὶ τῶν ἀσθενῶν λαῶν καταδυναστεύσωσιν, ἐπειδὴ ὑποπείθοντες τούτους ἀποφαυλίσαι οὐ δύνανται. Ἔγνωσται γάρ, καὶ πολλάκις τοῖς νόμοις ἐκβοᾶται, τῶν παρασυναγόντων ἡ βδελυκτὴ πληθὺς ποῖα διαπράττεται, ἅτινα καὶ πολλάκις τοῖς θεσπίσμασιν αὐτῶν τῶν προλεχθέντων εὐσεβεστάτων αὐτοκρατόρων κατεδικάσθησαν· κατὰ οὖν τῆς ἐκείνων μανίας δυνάμεθα συμμαχίας θείας τυχεῖν, οὐκ ἀήθους δέ, οὐδὲ ἀλλοτρίας, ἀπὸ τῶν ἁγίων Γραφῶν, ὁπόταν Παῦλος ὁ Ἀπόστολος, ὡς ταῖς ἀληθιναῖς Πράξεσι τῶν Ἀποστόλων δεδήλωται, τὴν σύμπνοιαν τῶν ἀτάκτων στρατιωτικῇ ἀπεκίνησε βοηθείᾳ. Ἡμεῖς τοίνυν τοῦτο αἰτοῦμεν, ἵνα ταῖς καθολικαῖς τάξεσι τῶν ἐκκλησιῶν, ἀνὰ ἑκάστην πόλιν καὶ ἀνὰ διαφόρους τόπους τῶν γειτονευουσῶν ἑκάστων κτήσεων, ἀνυπερθέτως παραφυλακὴ παρασχεθῇ. Ἅμα δὲ καὶ τοῦτο δεῖ αἰτῆσαι, ὥστε τὸν νόμον τὸν ἐκτεθέντα παρὰ τοῦ τῆς εὐσεβοῦς μνήμης πατέρος αὐτῶν Θεοδοσίου, τὸν περὶ τῶν δέκα τοῦ χρυσίου λιτρῶν, τὸν κατὰ τῶν χειροτονούντων καὶ χειροτονουμένων αἱρετικῶν, φυλάξωσιν ἔτι μὴν καὶ κατὰ τῶν κτητόρων τῶν παρ᾽ οἷς ἡ ἐκείνων εὑρεθῇ συναγωγή· εἶθ᾽ οὕτως βεβαιωθῆναι τὸν τοιοῦτον νόμον κελεύσωσιν, ὡς ἰσχύειν κατὰ τούτων, ὧν διὰ τὰς ἐπιβουλὰς οἱ τῆς καθολικῆς προτραπέντες διαμαρτυρίαν ἀπέθεντο, ἵνα κἂν τούτῳ τῷ φόβῳ ἐκ τοῦ ποιεῖν σχίσματα καὶ ἀπὸ τῆς τῶν αἱρετικῶν φαυλότητος παύσωνται, οἱ τῇ κατανοήσει τῆς αἰωνίας κολάσεως καθαρθῆναι καὶ διορθωθῆναι ὑπερτιθέμενοι. Κἀκεῖνο ἔτι μὴν αἰτῆσαι δεῖ, ἵνα τῇ αὐτῶν εὐσεβείᾳ ὁ μέχρι τοῦ παρόντος νόμος ἐπαναληφθείη, ὁ τὴν εὐχέρειαν τῶν αἱρετικῶν ἀφαιρούμενος τοῦ εἴτε ἀπὸ κληρονομιῶν, εἴτε ἀπὸ διαθηκῶν τούτους δύνασθαι λαμβάνειν τί ποτε, ἢ καταλιμπάνειν, καὶ ἁπλῶς εἰπεῖν, τοῦ εἴτε τι καταλιμπάνειν, εἴτε λαμβάνειν τὰ δίκαια, καὶ ἀφέληται τῶν τῇ μανίᾳ τοῦ ἰδίου πείσματος τυφλωθέντων καὶ ἐν τῇ τῶν Δονατιστῶν πλάνῃ ἐπιμένειν βουλομένων. Τοῖς δὲ τῇ κατανοήσει τῆς ἑνότητος καὶ εἰρήνης ἑαυτοὺς διορθώσασθαι βουλομένοις, ὑπερκειμένου τοῦ τοιούτου νόμου, ἀνοιχθείη ἡ ἀκρόασις τοῦ λαμβάνειν κληρονομίαν, εἰ καὶ ἔτι τούτοις αὐτοῖς ἐν τῇ τῶν αἱρετικῶν πλάνῃ καθεστῶσι, προσαρμόζει τίποτε ἀπὸ δωρεᾶς ἢ κληρονομίας, ἐξῃρημένων ἐκείνων δηλαδή, οἵτινες, μετὰ τὸ εἰς δίκην ἀναχθῆναι, ἐλογίσαντο ὀφείλειν πρὸς τὴν καθολικὴν μετελθεῖν· περὶ γὰρ τῶν τοιούτων πιστευτέον ἐστί, μὴ τῷ φόβῳ τῆς οὐρανίου κρίσεως, ἀλλὰ τῇ ἀπληστίᾳ τῆς γηΐνης λυσιτελείας, τὴν καθολικὴν ἑνότητα ἐπιποθῆσαι. Πρὸς τούτοις δὲ πᾶσι, τῆς βοηθείας χρεία ἐστὶ τῶν δυναστειῶν ἑκάστης ἐπαρχίας ἰδίας· καὶ ἄλλο δὲ εἰτιδήποτε κατανοήσουσι τῇ ἐκκλησιαστικῇ χρησιμότητι λυσιτελοῦν, τοῦτο διαπράττεσθαι καὶ ἐξανύειν αὐτεξούσιον ψηφιζόμεθα τοποτηρησίαν. Κἀκεῖνο δὲ πρὸς τούτοις ἤρεσεν, ἵνα γράμματα ἐκ τῆς ἡμετέρας συνελεύσεως πρὸς τοὺς ἐνδοξοτάτους βασιλεῖς καὶ τὰς ὑπερεχούσας ἐξουσίας ἀποσταλῶσι, δι᾽ ὧν πληροφοροῦνται, ὡς τῇ συναινέσει πάντων ἡμῶν ἐπὶ τὸ εὐτυχέστατον κομιτάτον τοὺς τοποτηρητὰς παρ᾽ ἡμῶν εἶναι ἀποσταλέντας· ἀλλ᾽ ἐπειδὴ τοῖς αὐτοῖς γράμμασι πάντας ἡμᾶς ὑπογράψαι βραδύτατόν ἐστιν, ἵνα μὴ ταῖς ἑκάστου ἡμῶν ὑπογραφαῖς τὰ αὐτὰ γράμματα φορτωθῶσιν, αἰτοῦμεν, ἀδελφὲ Αὐρήλιε, ἵνα ἐν τούτοις ἡ σὴ ἀγάπη ὑπογράψαι ἐπ᾽ ὀνόματι πάντων ἡμῶν καταξιῶσῃ. Καὶ ὑπέγραψαν. Αὐρήλιος ἐπίσκοπος τῆς ἐν Καρχηδόνι ἐκκλησίας, τῷ παρόντι ψηφίσματι συνῄνεσα, καὶ παραναγνωσθέντι ὑπέγραψα. Ὁμοίως καὶ οἱ λοιποὶ ὑπέγραψαν. Γράμματα ἔτι μὴν πρὸς τοὺς ἄρχοντας πέμψαι δεῖ, ἵνα ἕως οὗ ὁ Κύριος τοὺς τοποτηρητὰς ὑποστρέψαι πρὸς ἡμᾶς καταξιῶσῃ, παραφυλακὴν ἀνὰ τὰς τῶν πόλεων τάξεις, καὶ κτήτορας τῶν χωρίων τῇ καθολικῇ ἐκκλησίᾳ ἐπιμερίσωσιν. Ἔτι μὴν δεῖ προσζεῦξαι καὶ περὶ τοῦ Αἰκυτίου, ἵνα ἡ ἀναίδεια αὐτοῦ ἐξωθηθῇ ἀπὸ τῶν διοικήσεων, ἃς ἐκ τῶν φροντιστῶν τῆς ἐν Ἱππῶνι ἐκκλησίας ἱερατικῶν δικαίων πρὸς ἑαυτὸν διεκδικεῖ. Καὶ γράμματα δὲ πρὸς τὸν ἐπίσκοπον τῆς Ῥωμαϊκῆς ἐκκλησίας περὶ τοῦ παραθέσθαι τοὺς τοποτηρητὰς πεμφθῆναι ὀφείλουσι, καὶ πρὸς τοὺς ἄλλους δέ, ὅπου ἐστὶν ὁ βασιλεύς. Καὶ ὑπέγραψαν. Ὁμοίως Αὐρήλιος ἐπίσκοπος τῆς ἐν Καρχηδόνι ἐκκλησίας, τῷ παρόντι ψηφίσματι συνῄνεσα, καὶ παραναγνωσθέντι ὑπέγραψα. Ὁμοίως καὶ οἱ λοιποὶ ὑπέγραψαν.[1]
Паралелни места
Карф.475766686991929499117118119124