Правило 1

Вижда се как святото и почтено дело, красиво замислено в древността от нашите блажени и преподобни отци - основаването на манастири - днес се извършва слабо. Някои, давайки имената и имотите си на името на манастира и обещавайки да ги посветят на Бога, се записват като собственици на дарения имот. Те измислиха този трик: да посветят едно име на Бога, защото след посвещението не се срамуваха да си припишат същата сила, която не им беше забранено да имат преди. И такава търговия е добавена към този бизнес, че голяма част от инициираното се продава пред очите на всички от самите посветени и това предизвиква ужас и отвращение сред тези, които го виждат. И такива не само не се разкайват, че са поели върху себе си властта над това, което някога е било посветено на Бога, но и безстрашно предават тази власт на другите. И така, Светият събор взе решение за това: никой няма право да основава манастир без знанието и волята на епископа.

Със знанието и разрешението на епископа, при условие, че той извършва правилната молитва, както е постановено от боголюбивия закон на древните, се разрешава да се основава манастир, като всичко, което му принадлежи, заедно с него самия, трябва да бъде вписано в опис и съхранявано в архива на епископа. Дарителят в никакъв случай няма право без волята на епископа да назначава себе си или друг за игумен на негово място. В края на краищата, ако този, който дава нещо на човек, вече не може да бъде собственик на това нещо, тогава как може този, който посвещава и дарява нещо на Бога, да може да открадне властта над дарения?