Правило 13
За изгонването на презвитери (и тези, които се присъединиха към тях), които произволно прекъснаха общуването със своя епископ и спряха да помнят името му по време на богослужения поради недоказани престъпления на последния.
Всезлият, като пося семената на еретически плевели в Христовата Църква и видя как те бяха изсечени с корен от меча на Духа, влезе в друг път на измама, опитвайки се да раздели тялото Христово с безумието на разколниците. Но решително отразявайки този негов зъл план, Светият събор определи за в бъдеще: ако някой презвитер или дякон, обвинявайки собствения си епископ в определени престъпления, дръзне да се оттегли от общение с него преди съборното разсъждение, разглеждане на делото и окончателното осъждане на епископа и не повдигне името си според Преданието на Църквата на литургията по време на свещени молитви, тогава той подлежи на изригване и е лишен от всякаква свещеническа чест. В края на краищата този, който е в ранг на презвитер, но краде съда на митрополитите и сам осъжда своя баща и епископ преди процеса, не е достоен за честта или името на презвитер.
И тези, които го следват, ако са духовници, нека също бъдат лишени от честта си; ако са монаси или миряни, нека бъдат напълно отлъчени от Църквата, докато се върнат при собствения си епископ, като отхвърлят с отвращение общението с разколниците.
И тези, които го следват, ако са духовници, нека също бъдат лишени от честта си; ако са монаси или миряни, нека бъдат напълно отлъчени от Църквата, докато се върнат при собствения си епископ, като отхвърлят с отвращение общението с разколниците.
Гръцки оригинал
Τὰς τῶν αἱρετικῶν ζιζανίων ἐπισπορὰς ἐν τῇ τοῦ Χριστοῦ ἐκκλησίᾳ ὁ παμπόνηρος καταβαλών καὶ ταύτας ὁρῶν τῇ μαχαίρᾳ τοῦ Πνεύματος τεμνομένας προῤῥίζους, ἐφ᾿ ἑτέραν ἦλθε μεθοδείας ὁδόν, τῇ τῶν σχισματικῶν μανίᾳ τὸ τοῦ Χριστοῦ σῶμα μερίζειν ἐπιχειρῶν. Ἀλλὰ καὶ ταύτην αὐτοῦ τὴν ἐπιβουλὴν ἡ ἁγία σύνοδος ἀναστέλλουσα παντελῶς, ὥρισε τοῦ λοιποῦ, ἵνα, εἴ τις πρεσβύτερος ἢ διάκονος, ὡς δῆθεν ἐπὶ ἐγκλήμασί τισι τοῦ οἰκείου κατεγνωκὼς ἐπισκόπου, πρὸ συνοδικῆς διαγνώσεως καὶ ἐξετάσεως καὶ τῆς ἐπ᾿ αὐτῷ τελείας κατακρίσεως ἀποστῆναι τολμήσοι τῆς αὐτοῦ κοινωνίας καὶ τὸ ὄνομα αὐτοῦ ἐν ταῖς ἱεραῖς τῶν λειτουργιῶν εὐχαῖς, κατὰ τὸ παραδεδομένον τῇ Ἐκκλησίᾳ, μὴ ἀναφέροι, τοῦτον ὑποκεῖσθαι καθαιρέσει καὶ πάσης ἱερατικῆς ἀποστερεῖσθαι τιμῆς. Ὁ γὰρ ἐν πρεσβυτέρου τάξει τεταγμένος καὶ τῶν μητροπολιτῶν ἁρπάζων τὴν κρίσιν καὶ πρὸ κρίσεως αὐτὸς κατακρίνων, ὅσον τὸ ἐπ᾿ αὐτῷ, τὸν οἰκεῖον πατέρα καὶ ἐπίσκοπον, οὗτος οὐδὲ τῆς τοῦ πρεσβυτέρου ἐστὶν ἄξιος τιμῆς ἢ ὀνομασίας. Οἱ δὲ τούτῳ συνεπόμενοι, εἰ μὲν τῶν ἱερωμένων εἶέν τινες, καὶ αὐτοὶ τῆς οἰκείας τιμῆς ἐκπιπτέτωσαν, εἰ δέ μοναχοὶ ἢ λαϊκοί, ἀφοριζέσθωσαν παντελῶς τῆς Ἐκκλησίας, μέχρις ἄν, τὴν πρὸς τοὺς σχισματικοὺς συνάφειαν διαπτύσαντες, πρὸς τὸν οἰκεῖον ἐπίσκοπον ἐπιστραφεῖεν.
Паралелни места
Ап.31IIВс.6IIIВс.3IVВс.18Трул.3134Гангр.6Сард.14Антиох.5Карф.1011Двукр.1415