¹ The memory of a just man is praised, and the Lord’s blessing is upon his head. Blessed is one who has found wisdom; a mortal who knows understanding. To import her is better than treasures of gold and silver. She is more valuable than precious stones; nothing of value equals her worth. Justice proceeds from her mouth; she bears law and mercy on her tongue. Therefore, my children, listen to me, for I speak weighty things. And blessed is the one who keeps my ways. For my goings out are the goings out of life, and favour is prepared from the Lord. Therefore I exhort you, and utter my voice to the children of humankind. Because I, Wisdom, have prepared counsel, knowledge and understanding. I have called on them. Counsel and sureness are mine; prudence is mine, strength is mine. I love those who are my friends, while those who seek me will find grace. You innocent, then, understand cunning; you untaught, take it to heart. Listen to me, for I will speak weighty things, and I will open right things from my lips. Because my throat will meditate truth; lying lips are abominable before me. All the words of my mouth are with justice, there is nothing crooked in them nor twisted. They are all straight for those who understand, and right for those who find knowledge. For I teach you what is true, that your hope may be in the Lord and that you may be filled with spirit.

¹ Неверни къпони са гнусота пред Господа, а право теглене е Нему угодно.

² Дойде ли гордост, ще дойде и посрама, но мъдростта е със смирените. (Праведник, умирайки, оставя съжаление; а гибелта на нечестивците бива внезапна и радостна.)

³ Непорочността на простодушните ще ги ръководи, а лукавството на коварните ще ги погуби.

⁴ Богатството няма да помогне в деня на гнева, а правдата ще избави от смърт.

⁵ Правдата на непорочния уравня неговия път, а нечестивецът ще падне поради своето нечестие.

⁶ Правдата на простодушните ще ги спаси, а беззаконниците ще бъдат хванати от своето беззаконие.

⁷ Със смъртта на нечестивия човек изчезва надеждата му, и очакванието на беззаконниците загива.

⁸ Праведникът се спасява от беда, а вместо него пада в нея нечестивецът.

⁹ Лицемерецът погубва с уста ближния си, а праведниците чрез прозорливост се спасяват.

¹⁰ Кога праведници благоденствуват, градът се весели, и кога нечестивци гинат, бива тържество.

¹¹ С благословение на праведните град се въздига, а чрез устата на нечестивците се разрушава.

¹² Малоумният изказва презрение към ближния си, но разумният човек си мълчи.

¹ But the souls of the righteous are in the hand of God, and there shall no torment touch them.

² In the sight of the unwise they seemed to die: and their departure is taken for misery,

³ And their going from us to be utter destruction: but they are in peace.

⁴ For though they be punished in the sight of men, yet is their hope full of immortality.

⁵ And having been a little chastised, they shall be greatly rewarded: for God proved them, and found them worthy for himself.

⁶ As gold in the furnace hath he tried them, and received them as a burnt offering.

⁷ And in the time of their visitation they shall shine, and run to and fro like sparks among the stubble.

⁸ They shall judge the nations, and have dominion over the people, and their Lord shall reign for ever.

⁹ They that put their trust in him shall understand the truth: and such as be faithful in love shall abide with him: for grace and mercy is to his saints, and he hath care for his elect.

²⁷ Всичко Ми е предадено от Моя Отец, и никой не познава Сина, освен Отец; и нито Отца познава някой, освен Сина, и комуто Синът иска да открие.

²⁸ Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя;

²⁹ вземете Моето иго върху си и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си;

³⁰ защото игото Ми е благо, и бремето Ми леко.

¹ И тъй, нека всякой човек ни счита за служители Христови и разпоредници на тайните Божии;

² а това, що нататък се иска от разпоредниците, то е — всеки от тях да се окаже верен.

³ Малко ми струва да бъда съден от вас, или от човешки съд; но и аз сам себе си не съдя.

⁴ Защото в нищо виновен не се съзнавам, ала с това се не оправдавам: съдия ми е Господ.

⁵ Прочее, за нищо не съдете преди време, докле не дойде Господ, Който и ще изнесе на виделина тайните на мрака и ще извади наяве намеренията на сърцето; и тогава похвалата ще бъде всекиму от Бога.

²² А плодът на духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра,

²³ кротост, въздържание. Против такива няма закон.

²⁴ Ония пък, които са Христови, разпнали са плътта си със страстите и похотите.

²⁵ Ако живеем духом, по дух сме длъжни и да постъпваме.

²⁶ Да не бъдем пустославни, един други да се не дразним, един другиму да си не завиждаме.

¹ Братя, и да падне човек в някое прегрешение, вие духовните поправяйте такъв с дух на кротост, като се пазите да не би и вие да бъдете изкушени.

² Понасяйте един другиму теготите, и така изпълнете закона Христов.

³¹ и слезе в Капернаум, галилейски град, и ги поучаваше в съботни дни.

³² И бяха смаяни от учението Му, понеже словото Му беше с власт.

³³ В синагогата се намираше един човек, който имаше нечист дух бесовски, и той завика с висок глас:

³⁴ о, какво имаш Ти с нас, Иисусе Назареецо? Дошъл си да ни погубиш ли? зная Те, Кой си Ти, Светия Божий.

³⁵ Иисус му запрети и рече: млъкни и излез из него. И бесът, като го повали всред синагогата, излезе из него, без да му повреди ни най-малко.

³⁶ И ужас обвзе всички, и разсъждаваха помежду си и казваха: какво значи това, дето Той с власт и сила заповядва на нечистите духове, и те излизат?

¹⁷ И като слезе заедно с тях, Той се спря на равно място: там бяха мнозина Негови ученици и голямо множество народ от цяла Иудея и Иерусалим и от приморските места Тирски и Сидонски, които бяха дошли да Го чуят и да се излекуват от болестите си;

¹⁸ бяха дошли тъй също и страдащи от нечисти духове; и се изцеряваха.

¹⁹ И целият народ гледаше да се допре до Него, защото от Него излизаше сила и изцеряваше всички.

²⁰ И Той, като подигна очи към учениците Си, казваше: блажени вие, бедни духом, защото ваше е царството Божие.

²¹ Блажени, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете.

²² Блажени ще бъдете, кога ви намразят човеците, кога ви отлъчат и похулят и изхвърлят името ви, като лошо, заради Сина Човечески.

²³ Възрадвайте се в оня ден и се развеселете, защото голяма е наградата ви на небесата. Тъй постъпваха техните бащи с пророците.

¹ И като повика дванайсетте Си ученици, даде им власт над нечистите духове, да ги изгонват, и да изцеряват всяка болест и всяка немощ.

² А имената на дванайсетте апостоли са тия: първият Симон, наричан Петър, и Андрей, негов брат, Иаков Зеведеев и Иоан, негов брат,

³ Филип и Вартоломей, Тома и Матей митар, Иаков Алфеев и Левей, наречен Тадей,

⁴ Симон Кананит и Иуда Искариот, който Го и предаде.

⁵ Тия дванайсет души изпрати Иисус и им заповяда, като каза: по път към езичници не ходете и в самарянски град не влизайте;

⁶ а отивайте най-вече при загубените овци на дома Израилев;

⁷ и като ходите, проповядвайте и казвайте, че се приближи царството небесно;

⁸ болни изцерявайте, прокажени очиствайте, мъртви възкресявайте, бесове изгонвайте. Даром получихте, даром давайте.

⁹ Недейте има ни злато, ни сребро, нито мед в поясите си,

¹⁰ ни торба за път, ни две дрехи, нито обуща, ни тояга; защото работникът заслужава своята прехрана.

¹¹ В който град или село влезете, разпитвайте, кой в него е достоен, и там оставайте, докато си отидете.

¹² А кога влизате в някоя къща, поздравявайте я, казвайки: мир на тая къща!

¹³ И ако къщата бъде достойна, вашият мир нека дойде върху нея; ако ли не бъде достойна, вашият мир да се върне при вас.

¹⁴ Ако пък някой не ви приеме и не послуша думите ви, като излизате от къщата или от оня град, отърсете праха от нозете си.

¹⁵ Истина ви казвам: по-леко ще бъде на земята Содомска и Гоморска в съдния ден, отколкото на оня град.

¹⁶ Ето, Аз ви пращам като овци посред вълци: и тъй, бъдете мъдри като змии и незлобиви като гълъби.

¹⁷ Пазете се от човеците; защото те ще ви предадат на съдилища и в синагогите си ще ви бичуват,

¹⁸ и ще ви поведат пред управници и царе заради Мене, за да свидетелствувате пред тях и пред езичниците.

¹⁹ И кога ви предават, не се грижете, как или що да говорите; защото в оня час ще ви бъде внушено, какво да кажете;

²⁰ защото не сте вие, които ще говорите, а Духът на Отца ви, Който говори във вас.

²¹ И ще предаде брат брата на смърт, и баща чедо; и ще въстанат чеда против родители и ще ги убият;

²² и ще бъдете мразени от всички заради Моето име, но, който претърпи докрай, ще бъде спасен.

²³ А кога ви пъдят от един град, бягайте в друг. Защото, истина ви казвам: няма да дообходите градовете Израилеви, докле Син Човеческий дойде.

²⁴ Няма ученик по-горен от учителя си, нито слуга по-горен от господаря си:

²⁵ доста е за ученика да бъде като учителя си, и за слугата да бъде като господаря си. Ако стопанина на къщата нарекоха Веелзевул, то колко повече домашните му?

²⁶ И тъй, не бойте се от тях: защото няма нищо скрито, което да се не открие, и тайно, което да се не узнае.

²⁷ Което ви говоря в тъмнина, кажете го на видело; и което чуете на ухо, разгласявайте от покривите.

²⁸ И не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; а бойте се повече от Оногова, Който може и душата и тялото да погуби в геената.

²⁹ Не две ли врабчета се продават за един асарий ? И ни едно от тях няма да падне на земята без волята на вашия Отец;

³⁰ а вам и космите на главата са всички преброени;

³¹ не бойте се, прочее: от много врабчета вие сте по-ценни.

³² И тъй, всеки, който Мене признае пред човеците, ще призная и Аз Него пред Моя Отец Небесен;

³³ а който се отрече от Мене пред човеците, и Аз ще се отрека от него пред Моя Отец Небесен.

³⁴ Не мислете, че дойдох да донеса мир на земята; не мир дойдох да донеса, а меч;

³⁵ защото дойдох да разлъча човек от баща му, и дъщеря от майка й, и снаха от свекърва й.

³⁶ И врагове на човека са неговите домашни.

³⁷ Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който обича син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене;

³⁸ и който не взима кръста си, а следва подире Ми, не е достоен за Мене.

³⁹ Който е запазил душата си, ще я изгуби, а който е изгубил душата си заради Мене, ще я запази.

⁴⁰ Който приема вас, Мене приема; а който приема Мене, приема Тогова, Който Ме е пратил;

⁴¹ който приема пророка, в име на пророк, ще получи пророческа награда; и който приема праведника, в име на праведник, ще добие праведнишка награда.

⁴² И който напои едного от тия малки само с чаша студена вода в име на ученик, истина ви казвам, няма да изгуби наградата си.