Psalms 108

¹Началнику на хора. Псалом Давидов. Боже на моята хвала! недей премълчава,

²защото против мене са се отворили нечестиви уста и уста коварни; говорят ми с лъжлив език;

³отвсякъде ме окръжават с нечестиви думи, без причина се въоръжават против мене;

⁴за моята любов те враждуват против мене, аз пък се моля;

⁵връщат ми зло за добро, омраза — за любов.

⁶Постави над него нечестивеца, и дяволът да застане нему отдясно.

⁷Кога се съди, да излезе виновен, и молитвата му да бъде за грях;

⁸дните му да бъдат кратки, и неговото достойнство друг да вземе;

⁹децата му да бъдат сираци, а жена му — вдовица;

¹⁰децата му да се скитат и да станат просяци, и да просят хляб извън своите развалини;

¹¹заимодавец да заграби всичко, що има, и чужди да разграбят труда му;

¹²да няма кой да го пожалее, да няма кой да се смили над сираците му;

¹³потомството му да загине, и да се изличи името им в следващия род;

¹⁴да бъде споменато пред Господа беззаконието на бащите му, и грехът на майка му да не бъде изличен;

¹⁵винаги да бъдат те пред очите на Господа, и Той да изтреби спомена им на земята;

¹⁶задето не е помислил да стори милост, а е преследвал бедния и сиромаха и съкрушения по сърце човек, за да го умъртви;

¹⁷обикна проклятието, — то и ще падне върху него; не пожела благословението, — то и ще се отдалечи от него;

¹⁸да се облече с проклятие като с дреха, и да влезе то в неговата вътрешност като вода, и като дървено масло — в неговите кости;

¹⁹да му бъде то като дреха, с която се облича, и като пояс, с който винаги се опасва.

²⁰Такава е отплатата от Господа на враговете ми и на ония, които говорят зло против душата ми.

²¹А мене, Господи, Господи, защити заради Твоето име, защото е блага милостта Ти; спаси ме,

²²защото съм беден и сиромах, и сърцето е наранено в мене.

²³Аз чезна като преклонна сянка; гонят ме като скакалец.

²⁴Коленете ми изнемощяха от пост, и тялото ми се лиши от тлъстина.

²⁵Станах им за присмех; които ме виждат, клатят главите (си).

²⁶Помогай ми, Господи, Боже мой, спаси ме по Твоята милост,

²⁷да познаят, че това е Твоята ръка и че Ти, Господи, си сторил това.

²⁸Те проклинат, Ти пък благослови; те въстават, но да бъдат посрамени, а Твоят раб да се зарадва.

²⁹Да се облекат с безчестие моите противници и като с дреха да се покрият със своя срам.

³⁰И аз с уста високо ще славя Господа и сред множеството ще го прославям,

³¹защото Той стои отдясно на бедния, за да го спаси от ония, които съдят душата му.