Matthew 16
1И҆ пристꙋпи́ша къ немꙋ̀ фарїсе́є и҆ саддꙋке́є и҆скꙋша́юще вопроси́ша є҆го̀, зна́менїе съ небесѐ показа́ти и҆̀мъ.
2Ѻ҆́нъ же ѿвѣща́въ речѐ и҆̀мъ: ве́черꙋ бы́вшꙋ, глаго́лете, ве́дро: чермнꙋ́етъ бо сѧ не́бо.
3И҆ ѹ҆́трꙋ, дне́сь зима̀: чермнꙋ́етъ бо сѧ дрѧселꙋ́ѧ не́бо. лицемѣ́ри, лицѐ ѹ҆́бѡ нб҃сѐ ѹ҆мѣ́ете разсꙋжда́ти, зна́менїй же временѡ́мъ не мо́жете и҆скꙋси́ти.
4Ро́дъ лꙋка́въ и҆ прелюбодѣ́йный зна́менїѧ и҆́щетъ: и҆ зна́менїе не да́стсѧ є҆мꙋ̀, то́кмѡ зна́менїе і҆ѡ́ны проро́ка. и҆ ѡ҆ста́вль и҆̀хъ, ѿи́де.
5И҆ преше́дше ѹ҆чн҃цы̀ є҆гѡ̀ на ѻ҆́нъ по́лъ, забы́ша хлѣ́бы взѧ́ти.
6І҆и҃съ же речѐ и҆̀мъ: внемли́те и҆ блюди́тесѧ ѿ ква́са фарїсе́йска и҆ саддꙋке́йска.
7Ѻ҆ни́ же помышлѧ́хꙋ въ себѣ̀, глаго́люще: ꙗ҆́кѡ хлѣ́бы не взѧ́хомъ.
8Разꙋмѣ́въ же і҆и҃съ речѐ и҆̀мъ: что̀ мы́слите въ себѣ̀, маловѣ́ри, ꙗ҆́кѡ хлѣ́бы не взѧ́сте;
9Не ѹ҆̀ ли разꙋмѣ́ете, нижѐ по́мните, пѧ́ть хлѣ́бы пѧти́мъ ты́сѧщамъ, и҆ коли́кѡ кѡ́шъ взѧ́сте;
10Ни лѝ се́дмь хлѣ́бы четы́ремъ ты́сѧщамъ, и҆ коли́кѡ ко́шницъ взѧ́сте;
11Ка́кѡ не разꙋмѣ́ете, ꙗ҆́кѡ не ѡ҆ хлѣ́бѣхъ рѣ́хъ ва́мъ внима́ти, (но) ѿ ква́са фарїсе́йска и҆ саддꙋке́йска;
12Тогда̀ разꙋмѣ́ша, ꙗ҆́кѡ не речѐ храни́тисѧ ѿ ква́са хлѣ́бнагѡ, но ѿ ѹ҆че́нїѧ фарїсе́йска и҆ саддꙋке́йска.
13Прише́дъ же і҆и҃съ во страны̑ кесарі́и фїлі́пповы, вопроша́ше ѹ҆ченикѝ своѧ̀, глаго́лѧ: кого́ мѧ глаго́лютъ человѣ́цы бы́ти, сн҃а человѣ́ческаго;
14Ѻ҆ни́ же рѣ́ша: ѻ҆́ви ѹ҆́бѡ і҆ѡа́нна крести́телѧ, и҆ні́и же и҆лїю̀, дрꙋзі́и же і҆еремі́ю, и҆лѝ є҆ди́наго ѿ прорѡ́къ.
15Глаго́ла и҆̀мъ і҆и҃съ: вы́ же кого́ мѧ глаго́лете бы́ти;
16Ѿвѣща́въ же сі́мѡнъ пе́тръ речѐ: ты̀ є҆сѝ хрⷭ҇то́съ, сн҃ъ бг҃а жива́гѡ.
17И҆ ѿвѣща́въ і҆и҃съ речѐ є҆мꙋ̀: блаже́нъ є҆сѝ сі́мѡне ва́ръ і҆ѡ́на, ꙗ҆́кѡ пло́ть и҆ кро́вь не ꙗ҆вѝ тебѣ̀, но ѻ҆ц҃ъ мо́й и҆́же на нб҃сѣ́хъ.
18И҆ а҆́зъ же тебѣ̀ глаго́лю, ꙗ҆́кѡ ты̀ є҆сѝ пе́тръ, и҆ на се́мъ ка́мени сози́ждꙋ цр҃ковь мою̀, и҆ врата̀ а҆́дова не ѡ҆долѣ́ютъ є҆́й.
19И҆ да́мъ тѝ ключѝ црⷭ҇тва нбⷭ҇нагѡ: и҆ є҆́же а҆́ще свѧ́жеши на землѝ, бꙋ́детъ свѧ́зано на нб҃сѣ́хъ: и҆ є҆́же а҆́ще разрѣши́ши на землѝ, бꙋ́детъ разрѣше́но на небесѣ́хъ.
20Тогда̀ запретѝ і҆и҃съ ѹ҆ченикѡ́мъ свои́мъ, да никомꙋ́же рекꙋ́тъ, ꙗ҆́кѡ се́й є҆́сть і҆и҃съ хрⷭ҇то́съ.
21Ѿто́лѣ нача́тъ і҆и҃съ ска́зовати ѹ҆ченикѡ́мъ свои́мъ, ꙗ҆́кѡ подоба́етъ є҆мꙋ̀ и҆тѝ во і҆ерꙋсали́мъ, и҆ мно́гѡ пострада́ти ѿ ста́рєцъ и҆ а҆рхїерє́й и҆ кни̑жникъ, и҆ ѹ҆бїе́нꙋ бы́ти, и҆ тре́тїй де́нь воста́ти.
22И҆ пое́мъ є҆го̀ пе́тръ, нача́тъ прерѣца́ти є҆мꙋ̀, глаго́лѧ: млⷭ҇рдъ ты̀ гдⷭ҇и, не и҆́мать бы́ти тебѣ̀ сі́е.
23Ѻ҆́нъ же ѡ҆бра́щсѧ речѐ петро́ви: и҆дѝ за мно́ю сатано̀, собла́знъ мѝ є҆сѝ: ꙗ҆́кѡ не мы́слиши, ꙗ҆̀же (сꙋ́ть) бж҃їѧ, но человѣ́чєскаѧ.
24Тогда̀ і҆и҃съ речѐ ѹ҆ченикѡ́мъ свои́мъ: а҆́ще кто̀ хо́щетъ по мнѣ̀ и҆тѝ, да ѿве́ржетсѧ себѐ, и҆ во́з̾метъ крⷭ҇тъ сво́й, и҆ по мнѣ̀ грѧде́тъ.
25И҆́же бо а҆́ще хо́щетъ дꙋ́шꙋ свою̀ спастѝ, погꙋби́тъ ю҆̀: и҆ и҆́же а҆́ще погꙋби́тъ дꙋ́шꙋ свою̀ менѐ ра́ди, ѡ҆брѧ́щетъ ю҆̀.
26Ка́ѧ бо по́льза человѣ́кꙋ, а҆́ще мі́ръ ве́сь прїѡбрѧ́щетъ, дꙋ́шꙋ же свою̀ ѿтщети́тъ; и҆лѝ что̀ да́стъ человѣ́къ и҆змѣ́нꙋ за дꙋ́шꙋ свою̀;
27Прїити́ бо и҆́мать сн҃ъ человѣ́ческїй во сла́вѣ ѻ҆ц҃а̀ своегѡ̀, со а҆́гг҃лы свои́ми: и҆ тогда̀ возда́стъ комꙋ́ждо по дѣѧ́нїємъ є҆гѡ̀.
28А҆ми́нь глаго́лю ва́мъ, (ꙗ҆́кѡ) сꙋ́ть нѣ́цыи ѿ здѣ̀ стоѧ́щихъ, и҆̀же не и҆́мꙋтъ вкꙋси́ти сме́рти, до́ндеже ви́дѧтъ сн҃а человѣ́ческаго грѧдꙋ́ща во црⷭ҇твїи свое́мъ.