Jeremiah 3
1Казват: ако мъж напусне жена си, и тя го остави и стане жена на друг мъж, може ли тя да се върне при него? Не ще ли с това да се оскверни оная земя? А ти с мнозина любовници блудствува, — и при все туй върни се при Мене, казва Господ.
2Дигни очи към оброчищата и разгледай, де не са блудствували с тебе? По пътища седеше ти заради тях като арабин в пустиня, и оскверни земята с твоя блуд и с твоето лукавство.
3Заради това бидоха спрени дъждовете и нема’ късен дъжд; но ти имаше чело на блудница, — изгуби сра’ма.
4Не ще ли викаш отсега към Мене: Отче, Ти беше наставник на младостта ми!
5Нима Той винаги ще бъде в гняв? и нима вечно ще го задържа в Себе Си? Ето, що говориш ти, а вършиш зло и в него успяваш.
6Господ ми рече в дните на цар Иосия: видя ли ти, що върши отстъпницата, дъщерята Израилева? Тя ходи на всяка висока планина и под всяко клонесто дърво, и там блудствува.
7И след като тя вършеше всичко това, Аз казвах: върни се при Мене; но тя се не върна; и видя това вероломната й сестра Иудея.
8И видях, че, когато заради всички прелюбодейства на отстъпницата, дъщерята Израилева, Аз я напуснах и й дадох разводно писмо, вероломната й сестра, Иудея, не се побоя, а отиде и сама блудствува’.
9И с явно блудодейство тя оскверни земята, и прелюбодействуваше с камък и с дърво.
10Но при все това вероломната й сестра Иудея не се обърна към Мене от все сърце, а само присторено, каза Господ.
11И рече ми Господ: отстъпницата, дъщерята Израилева, излезе по-права, нежели вероломна Иудея.
12Иди прогласи тия думи към север и речи: върни се, отстъпнице, дъще Израилева, казва Господ. Аз не ще излея върху вас Моя гняв; защото Аз съм милостив, казва Господ, — няма вечно да негодувам.
13Признай само вината си: защото ти отстъпи от твоя Господ Бог и разпътствува с чужди под всяко клонесто дърво, а Моя глас не слушахте, казва Господ.
14Върнете се, деца отстъпници, казва Господ, защото Аз се съчетах с вас, и ще взема от вас по едного от град и по двама от племе и ще ви заведа на Сион.
15И ще ви дам по сърце Си пастири, които ще ви пасат със знание и благоразумие.
16И кога се размножите и станете многоплодни по земята, тогава, казва Господ, не ще говорят вече: „ковчегът на завета Господен“; той и наум не ще им дойде, и не ще си спомнят за него, нито ще дохождат при него, нито пък ще го има вече.
17В него време ще нарекат Иерусалим престол на Господа; и всички народи заради името Господне ще се съберат в Иерусалим и няма вече да постъпват по упорството на лошото си сърце.
18В ония дни Иудиният дом ще дойде при Израилевия дом, и ще дойдат заедно из северната земя в земята, която Аз дадох за наследство на отците ви.
19И казвах Аз: как да те причисля към децата и да ти дам желаната земя, най-прекрасното наследство на много народи? И рекох: ти ще Ме наричаш твой отец и не ще отстъпиш от Мене.
20Но, наистина, както жена вероломно изневерява на съпруга си, тъй вероломно постъпихте с Мене вие, доме Израилев, казва Господ.
21Чува се глас по оброчищата, жален плач на Израилевите синове, задето те извратиха своя път, забравиха Господа, своя Бог.
22Върнете се, размирни деца: Аз ще изцеря вашето непокорство. — Ето, ние идем при Тебе, защото Ти си Господ, Бог наш.
23Наистина, напразно се надяваме на хълмовете и на многото планини; наистина, в нашия Господ Бог е Израилевото спасение!
24От младините ни тая гнусота унищожаваше трудовете на нашите бащи, овците и воловете им, синовете и дъщерите им.
25Ние лежим в своя срам, и нашият срам ни покрива, защото грешихме пред нашия Господ Бог, — ние и бащите ни, от младините ни и до тоя ден, — и не слушахме гласа на Господа, нашия Бог.