Jeremiah 2

¹И биде слово Господне към мене:

²иди и извикай в ушите на дъщерята Иерусалимска: тъй говори Господ: спомням си дружбата на твоята младост, твоята любов, когато ти беше невеста, когато тръгна след Мене в пустиня, в незасята земя.

³Израил беше Господу светиня, първоберка от плодовете Му: всички, които го пояждаха, биваха осъждани, постигаше ги нещастие, казва Господ.

⁴Чуйте словото Господне, доме Иаковов и всички родове на дома Израилев!

⁵Тъй говори Господ: каква неправда намериха в Мене бащите ви, та се отдалечиха от Мене, отидоха след суетата и станаха суетни;

⁶и не рекоха: де е Господ, Който ни изведе из Египетската земя, води ни по пустинята, по земя пуста и ненаселена, по земя суха, по земя на смъртна сянка, по която никой — не е ходил и дето човек не е живял?

⁷И Аз ви въведох в земя плодородна, за да се храните от плодовете й и от благата й; а вие влязохте и осквернихте земята Ми, и притежанието Ми направихте гнусота.

⁸Свещениците не казваха: де е Господ? и учителите на закона Ме не познаваха, и пастирите се отметнаха от Мене, и пророците пророчествуваха в името на Ваала и ходиха след ония, които не помагат.

⁹Затова Аз още ще се съдя с вас, казва Господ, и със синовете на вашите синове ще се съдя.

¹⁰Защото идете на Хитимските острови и разгледайте, и пратете в Кедар и разузнайте усърдно и вижте: бивало ли е там нещо подобно на това?

¹¹Променил ли е някой народ боговете си, макар те и да не са богове? а Моят народ променяше славата си за онова, което не помага.

¹²Чудете се на това, небеса, треперете и се ужасете, казва Господ.

¹³Защото две злини извърши Моят народ: Мене, Източника на жива вода, оставиха и си издълбаха пукнати водоеми, които не могат да държат вода.

¹⁴Нима Израил е роб? или той е роб домороден? защо той стана плячка?

¹⁵Зарикаха против него млади лъвове, нададоха вик и направиха земята му пустиня; градовете му са изгорени, без жители.

¹⁶И синовете на Мемфис и Тафна ти обгризаха темето.

¹⁷Не причини ли си ти сам това, като остави твоя Господ Бог в това време, когато Той те водеше по пътя?

¹⁸И сега, за какво ще отиваш в Египет да пиеш вода от Нил? и за какво ще отиваш в Асирия да пиеш вода от реките й?

¹⁹Ще те накаже нечестието ти, и твоето отстъпничество ще те изобличи; и тъй, познай и размисли, колко лошо и горчиво е туй, дето остави твоя Господ Бог, и не те е страх от Мене, казва Господ, Бог Саваот.

²⁰Защото отдавна Аз строших ярема ти, разкъсах твоите вериги, и ти казваше: „няма да служа на идоли“, а между туй на всеки висок хълм и под всяко клонесто дърво ти блудствува.

²¹Аз те посадих като благородна лоза — най-чисто семе; а как се ти превърна у Мене в дива издънка от чужда лоза?

²²Затова, макар и да се умиеш със сапун и да употребиш много луга, — твоето нечестие е отбелязано пред Мене, казва Господ Бог.

²³Как можеш каза: аз не се оскверних, аз не ходих след Ваала? Вгледай се в твоето поведение в долината, познай, що върши ти, буйна камило, която припкаш насам — нататък!

²⁴Кой може удържа привикналата на пустиня дива ослица, която със страст в душата си гълта въздух? Всички, които я търсят, не ще се уморят: в месеца й ще я намерят.

²⁵Не давай на нозете си да износват обущата, и гърлото ти — да се мъчи от жажда. Но ти рече: не се надявай, не! защото любя чуждите и ще ходя подир тях.

²⁶Както крадец, кога го хванат, бива посрамен, — тъй се посрами Израилевият дом: те, царете им, князете им, свещениците им и пророците им, —

²⁷думайки на дървото: „ти си мой баща“, и на камъка: „ти ме роди“; защото те обърнаха към Мене гръб, а не лице; а през време на своето нещастие ще говорят: „стани и ни избави!“

²⁸Де са прочее твоите богове, които си ти направи? Нека те станат, ако могат те спаси през време на твоето нещастие; защото, колкото градове имаш, толкова и богове имаш, о, Иудо!

²⁹Защо да се препирате с Мене? Всинца вие (нечестиво постъпвахте и) грешехте против Мене, казва Господ.

³⁰Напразно поразявах децата ви: те не се вразумиха; вашият меч като изтребящ лъв поядаше пророците ви (и вие се не уплашихте).

³¹О, роде! чуйте словото Господне: бях ли Аз пустиня за Израиля? бях ли земя на мрак? А защо Моят народ казва: ние сами сме си господари, няма вече да дойдем при Тебе?

³²Забравя ли девица украшението си, и невеста — накита си? а Моят народ Ме забрави — има вече безброй дни.

³³Как изкусно ти насочваш пътищата си, за да придобиеш любов! и заради това дори и към престъпления нагаждаше твоите пътища.

³⁴Дори по твоите скутове има кръв от бедните, невинни люде, които ти не завари при разбиването; и, при все това,

³⁵казваш: понеже съм невинна, навярно гневът Му ще се отвърне от мене. — Ето, Аз ще се съдя с тебе, задето казваш: „не съгреших“.

³⁶Защо тъй много се скиташ, менявайки пътя си? Ти също ще бъдеш посрамена и от Египет, както биде посрамена от Асирия;

³⁷и от него ще излезеш с ръце на глава, защото отхвърли Господ твоите надежди и не ще имаш с тях сполука.