Какво дължим на жертвите на войните на Линдзи Греъм?превод

(RNS) — Последният път, когато видях Линдзи Греъм, седях точно зад Ханан Шахин.

Ханан бе дошла, за да свидетелства пред Конгреса през септември 2024 г. за убийството на 6-годишния си син, Уади Алфаюми. Само дни след 7 октомври 2023 г. Уейди беше намушкан 26 пъти в дома си в Илинойс от мъжа, който е бил наемодател на семейството му. Самата Ханан едва оцелява след атаката. По-късно тя ме помоли да я придружа, когато се яви пред Конгреса.

От мястото си зад нея можех да ги видя и двамата.

Пред мен седеше скърбяща майка, която се опитваше да опише неописуемото. В другия край на стаята седеше сенатор Линдзи Греъм.

По време на изслушването установих, че гледам към него. Продължавах да се чудя дали ще признае присъствието й. Дали би погледнал в очите скърбяща майка. Дали, дори за миг, политиката ще отстъпи място на някакво подобие на човечност. Никога не съм виждал този момент да идва.

Същият човек, който призова Израел да „сравни с земята Газа“, който защити разширяването на войната, въпреки че броят на цивилните жертви нарастваше, който подкрепяше военната ескалация не само в Газа, но и в Ливан и Иран, и който прекара десетилетия, за да се утвърди като един от най-последователните във Вашингтон...