Радвам се, че проектът завърши добре в Ивенс. Успяха ли децата сами да опитат да тъкат или грънчарстват, както пита Сара, или просто гледаха? В работилницата на сина ми те научиха повече чрез правене, отколкото като гледаха.
В Ивенца май майсторите са добри. Моята внучка също месеше малко глина с ръце в летния лагер, после цяла седмица праше, но го запомни много добре. Чудя се дали на самите деца е било позволено да седнат на стана дори за час.
Да, практическата работа винаги е по-добра. Синът ми трябваше да опита да хвърли малко глина в енорийска работилница миналата година и все още говори колко разхвърляно и забавно беше, въпреки че престилката не спаси обувките му. Позволиха ли на децата да играят добре на стана в Айвенс, или беше предимно демонстрация?
В Ивенца сигурно има добри майстори, ако децата го помнят така. По-голямата ми дъщеря също правеше скулптури с глина в часовете в църквата, тогава и двете изтъркахме ръцете си със сапун и сода. Чудя се дали са седели на машината дори половин час или просто са гледали.
Да, децата наистина си изцапаха ръцете – имаше практическа сесия по грънчарство, където всяко се опита да оформи обикновена купа на колелото. Няколко дори взеха вкъщи своите изкривени шедьоври. Правил ли си нещо подобно като малък?
Да, практическата работа е единственият начин, по който наистина се вписва. В Айвенс оставиха по-големите деца да се завъртят на стана след демонстрацията – няколко от тях изтъкаха няколко реда прост модел и изглеждаха толкова горди. Глинената история на вашето момче ме накара да се усмихна; моят се прибра от подобна работилница с глина в косата си дни наред. Опитвал ли е някога отново след инцидента с обувките?
Да, майсторите там са наистина търпеливи и внимателни. Малката ми дъщеря също беше на такъв лагер миналата година, тогава ръцете й бяха посинели след грънчарския кръг, но още помни как сама е изваяла купата. И изглежда, че децата са били поставени зад машината, макар и под наблюдение, защото без нея изобщо няма да се усети.
