Три седмици преди началото на Великата Петдесетница започват да звучат специални бързи песнопения - „Отворете вратите на покаянието за мен“ и „На реките на Вавилон“. Те ни настройват и подготвят за дни на покаяние, които трябва да прекараме с дълбоко разкаяние за греховете си.
По реките на Вавилон, където яздим и плачем, понякога ще си спомняме за Сион. На върбите в средата му са нашите органи. Защото там си ни попитал като пленник за думите на песните и ни водил за пеенето: пей ни от песните на Сион. Как ще пеем песента на Господа в чужда земя? Ако те забравя, Ерусалиме, десницата ми ще бъде забравена. Нека езикът ми се залепи за гърлото ми, за да не си спомня за теб, за да не принеса Йерусалим, както в началото на радостта си. Спомни си, Господи, синове на Едом, в деня на Ерусалим онези, които казаха: изтощи, изтощи го до основите му. Проклета дъще на Вавилон, блажена е тя, която ще ти възнагради това, което ти ни възнагради. Блазе онзи, който има и ще блъсне вашите бебета в камъка.
҆҆ Pало́мъ рл҃ѕ: На рѣка́хъ вавѷлѡ́нскихъ: со а҆ллилꙋ́їею
На рѣка́хъ вавѷлѡ́нскихъ, та́мѡ сѣдо́хомъ и҆ пла́кахомъ, внегда̀ помѧнꙋ́ти на́мъ сїѡ́на. Ґллилꙋ́їа. На ве́рбїихъ посредѣ̀ є҆гѡ̀ ѡ҆бѣ́сихомъ ѻ҆рга́ны на́шѧ. Ґллилꙋ́їа.
Ꙗ҆́кѡ та́мѡ вопроси́ша ны̀ плѣ́ншїи на́съ ѡ҆ словесѣ́хъ пѣ́сней, и҆ ве́дшїи на́съ ѡ҆ пѣ́нїи. Ґллилꙋ́їа.
Какво там попитаха ни плененици за словеса песни, и знаеха ни за певане.
Воспо́йте на́мъ ѿ пѣ́сней сїѡ́нскихъ. Ґллилꙋ́їа.
Пеете на нас от песните на Сиона. Аллилуя.
Ка́кѡ воспое́мъ пѣ́снь гдⷭ҇ню на землѝ чꙋжде́й; Ґллилꙋ́їа.
Как ще посеем песен на Господа на земята на чужденците; Галилея.
А҆́ще забꙋ́дꙋ тебѐ, і҆ерⷭ҇ли́ме, забве́на бꙋ́ди десни́ца моѧ̀. Ґллилꙋ́їа.
Ако забравя тебе, Иерусалиме, забравена да бъде десницата ми. Галилея.
Прильпнѝ ѧ҆зы́къ мо́й горта́ни моемꙋ̀, а҆́ще не помѧнꙋ̀ тебє̀. Ґллилꙋ́їа.
Ще замълча езикът ми, гърлото ми е изсъхнало, ако не помня Тебе.
А҆́ще не предложꙋ̀ і҆ерⷭ҇ли́ма, ꙗ҆́кѡ въ нача́лѣ весе́лїѧ моегѡ̀. Ґллилꙋ́їа.
Ако не съм предложил Иерусалим, както в началото на радостта ми. Голгота.
Помѧнѝ, гдⷭ҇и, сы́ны є҆дѡ̑мскїѧ въ де́нь і҆ерⷭ҇ли́мль̀. Ґллилꙋ́їа.
Помни, Господи, синовете на едомитите на деня на Иерусалим. Гилеад.
Глаго́лющыѧ: и҆стоща́йте, и҆стоща́йте до ѡ҆снова́нїй є҆гѡ̀. Ґллилꙋ́їа.
Бъдете уморени, бъдете уморени до основите на Него. Голгота.
Дщѝ вавѷлѡ́нѧ ѡ҆каѧ́ннаѧ. Ґллилꙋ́їа. Бл҃же́нъ, и҆́же возда́стъ тебѣ̀ воздаѧ́нїе твоѐ, є҆́же воздала̀ є҆сѝ на́мъ. Ґллилꙋ́їа. Бл҃же́нъ, и҆́же и҆́метъ и҆ разбїе́тъ младе́нцы твоѧ̑ ѡ҆ ка́мень. Ґллилꙋ́їа.
Дщѝ Вавилон окаянна. Галилея. Блажен, който ще ти върне възмездие твоето, което си ни дала. Галилея. Блажен, който ще вземе и ще разбие младенците ти на камък. Галилея.
„На реките на Вавилон” ноти на песнопения за смесени и женски хорове
Според нашите Правила 136 псалом се пее в трите предварителни недели преди Великия пост (седмицата на блудния син, седмицата на месото и сиренето) след Полилея. Освен това винаги се пее, не се отменя дори ако в някоя от тези седмици се случи Сретение Господне или храмов празник.
Исторически, пеенето на Псалм 136 възниква като част от пеенето на 1-ва „Слава“ на 19-та Катизма. В ранната практика на Студитския манастир през 9-10в. Псалми 134, 135 и 136 бяха изпяти в петък като част от 19-та катизма; след това се отделят и започват да се наричат полиелеи. В ранния период е съществувала практиката да се пее целият полиелей (заедно с псалм 136), включително и на празници през цялата година. През 13 век вместо 136 псалом се появява т. нар. избран псалом (комбиниран напев, съставен от стихове от различни псалми), който става третият псалом на полиелея. Впоследствие беше добавено увеличение към избрания псалом. В същото време псалм 136 е премахнат от полиелея и е оставен само за предварителния период на Великия пост.
Защо Псалм 136 е запазен само в предварителния период? Може би консерватизмът по отношение на Великия пост е изиграл роля (Великият пост е запазил много от характеристиките на древния обред), но вероятно идеологическите съображения са оказали влияние: Псалм 136, в който евреите в чужда земя скърбят за далечен Йерусалим, може да се сравни с чувствата на човек, който плаче за изгубен рай (изгонването на Адам от рая е темата на службата на последното възкресение на предварителния период - седмицата на суровия отпадък).