Слово 26. О рассуждении помыслов и страстей, и добродетелей

1. Разсъждението при начинаещите е истинско знание за духовната структура на човека; в средния, това е интелигентно чувство, което безпогрешно разграничава това, което е наистина добро от това, което е естествено, и от това, което е противно на доброто; в съвършените разумът е намиращият се в тях духовен ум, дарен от Божественото просветление, който със своя светилник може да освети това, което е тъмно в душите на другите. 2. Или разсъждението в общия смисъл се състои и се познава, за да се разбере точно и истински божествената воля по всяко време, на всяко място и във всяко нещо. Намира се само в онези, които са чисти по сърце, тяло и устни. 3. Този, който благочестиво отхвърли първите три от главните страсти 81, отхвърли и последните пет 82 заедно; но който пренебрегне да събори първия, няма да победи нито един. 4. Разсъждението е неопетнена съвест и чисто чувство 83. 5. Нека никой, поради собствената си глупост, не изпада в неверие, виждайки или чувайки в монашеския живот какво се случва над природата; защото там, където Бог, който е по-висш от природата, разкрива Своето присъствие, има много свръхестествено. 6. Цялата демонична война идва от три основни причини: или от нашата небрежност, или от гордост, или от завистта на дявола. Първият е проклет; вторият е всеосъден; третият е благословен. 7. Като цел и правило във всички случаи, нека ръководим съвестта си според Бога и като научим откъде духат ветровете, нека разпънем платната според неговите инструкции. 8. Във всички дела, с които се опитваме да угодим на Бога, демоните ни копаят три дупки. Първо, те се борят да попречат на нашето добро дело. Второ, когато са победени в този първи опит, те се опитват да гарантират, че това, което е направено, не е според волята на Бог. И ако тези крадци не успеят в този план, тогава, след като тихо се приближиха до нашата душа, те ни угаждат, сякаш живеем във всичко угодно на Бога. Първото изкушение се устоява от грижи и загриженост за смъртта; на втория – подчинение и унижение; а за третото - постоянно самоукоряване. Това дело е пред нас, „докато Божият огън влезе в нашето светилище” (Пс. 72:17). Тогава насилието на лошите навици вече няма да бъде в нас; „Защото нашият Бог е огън пояждащ” (Евр. 12:29) всяко запалване и движение на похот, всеки лош навик, горчивина и тъмнина, вътрешни и външни, видими и мислени. 9. Демоните, от своя страна, обикновено правят обратното на това, което току-що казахме. Когато те победят душата и помрачат светлината на ума, тогава в нас, прокълнатите, вече няма да има нито трезво внимание, нито разум, нито съзнание, нито срам, а мястото им ще бъде заето от безгрижие, безчувствие, липса на преценка и слепота на ума. 10. Казаното сега е много ясно за тези, които са били отрезвени от блудството, обуздали смелостта си и са преминали от безсрамие към скромност: как те, след отрезвяването на ума, след като са го избавили от слепотата или, по-добре да се каже, увреждането, вътрешно се срамуват от себе си и от това, което са казали и направили, докато са били заслепени. 11. Ако първо денят в душата ни не помръкне и не потъмнее, тогава невидимите крадци няма да откраднат, убият или погубят. Кражбата на душата се случва, когато смятаме за добро това, което не е добро; кражбата е незабележимо лишаване от духовно богатство; кражбата е неизвестен плен на душата. Умъртвяването на душата е умъртвяване на словесния ум чрез изпадане в непристойни дела, а смъртта на душата е изпадане в отчаяние след извършване на беззаконие. 12. Никой не трябва да се извинява за неизпълнение на евангелските заповеди поради своята слабост; защото има души, които са направили повече от заповедите. Нека онзи, който възлюби ближния си повече от себе си и даде душата си за него, въпреки че не получи Господната заповед за това, 84 (Йоан 15:13), да те увери в справедливостта на казаното. Тогава разбрахме какво означават думите му: „Аз ще царувам“. Защото той наистина царува, като даде живота си за приятелите си... 13. Нека страстните и смирените бъдат в добро настроение. Защото ако паднаха във всички ями и се затънаха във всички мрежи и бяха поразени от всяка болест; но след като оздравеят, те стават светила и лекари, водачи и наставници за всички, оповестявайки свойствата и видовете на всяка болест и с опита си спасявайки близките до падението. 14. Ако някои, измъчвани от по-рано придобити навици, могат да учат другите дори с проста дума, нека учат, но нека не управляват; може би някой ден, макар и срамувани от собствените си думи, те ще започнат активна добродетел. И така, това, което видях да се случи с някои от затъналите в калта, ще се сбъдне и за тях: като изпитаха нечистотата й, те разказаха на минаващите как са попаднали в калта; и те направиха това, за да ги защитят, така че да не затънат, вървейки по същия път; и за спасението на другите, Всемогъщият ги избави от тинята на греха. Ако страдащите от страсти произволно се отдават на сладкиши, тогава нека покажат своето учение чрез мълчание. Защото Писанието казва: „Исус започна да върши и поучава“ (Деяния 1:1). 15. Наистина свирепи и неукротими, ние, смирени монаси, пресичаме морето, пълно с много ветрове и скали, водовъртежи, разбойници, вихрушки и плитчини, чудовища и свирепи вълни. Скалата в душата е свиреп и внезапен нрав. Водовъртеж от безнадеждност, който обгръща съзнанието и го повлича в дълбините на отчаянието. Плитките са невежество, съдържащо злото под прикритието на доброто. Чудовищата са страстите на това грубо и свирепо тяло. Разбойниците са най-жестоките слуги на суетата 85, които крадат нашия товар и делата на добродетелите. Вълната е надменен корем, надут от ситост, който с желанието си ни предава на тези зверове; а торнадото е гордост, свалена от небето, която ни издига (към небесата) и ни сваля в бездната. 16. Тези, които изучават наука, знаят какво преподаване е подходящо за начинаещи, какво за средно напреднали и какво за самите учители. Нека помислим внимателно дали все още оставаме при първоначалните правила, въпреки че учим дълго време. Всеки смята, че е срамно да види възрастен човек, който ходи на детско училище. Отлична азбука за всеки е следната: послушание, пост, вретище, пепел, сълзи, изповед, мълчание, смирение, бдение, смелост, студ, труд, страдание, унижение, съкрушение, незабравима злоба, братска любов, кротост, проста и нелюбопитна вяра, грижа за света, безупречна омраза към родителите, безпристрастност, простота с благост, произволна тънкост. 17. Индикациите и признаците на тези, които са успешни, са: липса на суета, липса на гняв, надеждност, мълчание, разсъждение, твърда памет за присъда, милост, любов към гостоприемни хора, прилично наставление, безстрастна молитва, любов към парите. 18. Границата, индикацията и законът на душите и телата, които са в плътта, съвършени в благочестие, са както следва: непленено сърце, съвършена любов, източник на смирение, възхищение на ума, обитаването на Христос, не кражба на светлина и молитва, изобилието на Божието сияние, желанието за смърт, омразата (към смъртния) живот, отчуждението от тялото, молитвена книга за мир, сякаш насилствено склоняващ Бог към милост, колега на ангелите, бездна на разума, дом на тайнства, хранилище на неизразими откровения, спасител на хората, бог на демоните, господар на страстите, господар на тялото, господар на природата, чужд на греха, дом на безстрастие, подражател на Учителя с помощта на Учителя. 19. Имаме нужда от не малко внимание в момент, когато тялото е слабо. Защото демоните, виждайки ни легнали на земята и вече неспособни от изтощение да се въоръжим с телесни подвизи, се опитват да ни нападнат с особена жестокост. 20. Живеещите в света, по време на болест, са атакувани от демона на гнева, а понякога и от духа на богохулството. Живеещите извън света са измъчвани от демони на чревоугодничество и блудство, ако имат изобилие от всичко необходимо; ако останат на места, далеч от всякаква утеха и в аскетизъм, тогава те са изкушени от демоните на унинието и неблагодарността. 21. Забелязах, че понякога блудният вълк засилва болестите на болните и при самите болести предизвиква движения и изпускания. Беше ужасно да се види, че плътта, насред жестоко страдание, буйства и буйства. И аз се обърнах и видях лежащите на леглото, които в самото си страдание бяха утешени от действието на Божествената благодат или чувство на нежност; и с тази утеха те отразяваха болезнените усещания и бяха в такова състояние на ума, че никога не искаха да се отърват от болестта. И той се обърна пак и видя онези, които сериозно страдаха, които чрез телесна болест, като че ли чрез някакво покаяние 86, се бяха избавили от духовната страст; и прославих Бога, който изцели глината с глината. 22. Ум, който е постигнал духовна интелигентност, със сигурност е облечен в духовно чувство 87 . Независимо дали е в нас или не в нас, трябва постоянно да се грижим за него и да го търсим в себе си; защото когато се появи, тогава външните чувства по всякакъв начин ще престанат да имат съблазнителен ефект върху душата; и знаейки това, един от мъдрите каза: ще намерите и Божественото чувство (Притчи 2:5) 88. 23. Монашеският живот, във връзка с дела и думи, мисли и движения, трябва да се живее в чувството на сърцето. Ако не, тогава тя няма да бъде монашеска, камо ли ангелска. 24. Иначе е Божието провидение; друг - Божията помощ; други – съхранение; друго е Божията милост; и друго - утеха. Божието провидение се простира върху всяко създание. Божията помощ се дава само на верните. Защитата на Бог е върху онези, които са наистина верни и които са наистина верни. Тези, които работят с Бога, са удостоени с Божията милост; и утешенията са за онези, които Го обичат 89 . 25. Това, което понякога е лекарство за един, е отрова за друг; а понякога едно и също нещо е лек за едно и също нещо, когато се учи в правилния момент, но в неподходящ момент се превръща в отрова. 26. Видях неопитен лекар, който опозори скръбен пациент и особено не направи нищо за него, веднага щом го потопи в отчаяние. Видях и един умел лекар, който с унижение разряза едно надменно сърце и извади от него цялата воняща гной. 27. Видях, че същият болен човек понякога пиеше лекарството на покорството, за да очисти нечистотата си, а след това беше в движение, ходеше и не спи; а друг път, като се разболял от духовното око, оставал неподвижен, в безмълвие и безмълвие. Има уши да чуе, нека чуе 90. 28. Някои, не знам защо (защото не съм се научил със собственото си мнение да бъда любопитен и тест за Божиите дарове), така да се каже, по природа са склонни към въздържание, или към мълчание, или към чистота, или към скромност, или към кротост, или към нежност. За други самата им природа се съпротивлява на тези добри качества, но те се насилват към тях; и въпреки че понякога са победени, аз ги възхвалявам повече от първите като насилници на природата. 29. Не се хвалете твърде много, о, човече, за богатството, което сте получили без затруднения; но знай, че Раздавачът на дарове, предвиждайки голямата ти вреда, слабост и гибел, искаше по някакъв начин да те спаси с тези превъзходни дарове, незаслужени от теб. 30. Инструкциите, които сме получили от ранна детска възраст, нашето възпитание и нашите дейности, когато достигнем пълнолетие, ни помагат или ни пречат в придобиването на добродетелта и в монашеския живот. 31. Светлината на монасите са ангелите, а светлината за всички хора е монашеският живот; и затова нека монасите се стремят да бъдат добър пример във всичко; „Той не съблазнява никого в нищо,” нито в дела, нито в думи (2 Кор. 6:3). Ако тази светлина стане тъмнина, тогава тази тъмнина, тоест тези, които са в света, се помрачава още повече. 32. Така че, ако ми се подчините, тези, които се подчиняват, или, по-добре казано, тези, които искат да се подчиняват: тогава знайте, че за нас е по-полезно да не бъдем изменчиви в живота и да не разчленяваме бедната си душа по този начин, влизайки в битка с хиляди хиляди и с безброй тъмнини на невидими врагове; защото ние не можем да разберем или дори да различим всичките им измами. 33. С помощта на Светата Троица нека се въоръжим срещу трите основни страсти с три добродетели 91. Ако не, тогава ще си навлечем много неприятности. 34. Наистина, ако в нас има Този, който "превръща морето в суша" (Пс. 65:6), тогава без съмнение нашият Израел или умът, който вижда Бога, ще прекоси морето на страстите без притеснение и ще види удавянето на тези умствени египтяни във водата на техните сълзи. И ако няма Неговото идване в нас, тогава срещу „шума на вълните“ на това море, тоест тази плът, „кой може да устои“ (Пс. 64:8)? 35. Ако Бог е възкресен в нас чрез действие, тогава Неговите врагове ще бъдат разпръснати и ако се приближим до Него чрез видение, тогава онези, които Го мразят и нас, ще избягат от Неговото и нашето присъствие. 36. Тогава преди всичко, а не с голи думи, ние се стремим да научим знанието за Божествените истини; защото ще трябва да покажем не думи, а дела по време на изхода. 37. Тези, които са чули, че съкровище е скрито на определено място, го търсят и след като са търсили много и са го намерили с мъка, внимателно съхраняват това, което са намерили; онези, които стават богати, лесно прахосват. 38. Невъзможно е да се преодолеят предишните греховни навици и пристрастявания без затруднения; и който не спира да добавя нови към тях, той или се е отчаял от своето спасение, или изобщо не се е възползвал от монашеския живот. Но аз знам, че Бог може да направи всичко, „но нищо не е невъзможно за Него“ (Йов 42:2). 39. Някои, в недоумение, ми предложиха за разглеждане неразбираем въпрос, който надминава разбирането на всички тези като мен и за който не намерих обсъждане в никоя от книгите, които са достигнали до мен. Какво потомство, казаха те, се ражда от осемте главни страстни мисли и коя от трите най-важни е родител на всяка от другите пет? Аз, в отговор на това недоумение, предложих похвално невежество; и тогава от тези най-почтени мъже получих следното предупреждение: "Майката на блудството е лакомията; майката на унинието е суетата; тъгата и гневът се раждат от трите основни страсти 92; а майката на гордостта е суетата." 40. На това слово на тези паметливи мъже отговорих с молба да ме научат какви грехове произтичат от осемте основни страсти? И кое точно и от кое от тях се ражда? Тези безстрастни отци казаха благоприятно за това, че в безумните страсти няма ред или разум, а всичко безредие и безредие. Блажените отци потвърдиха това с много убедителни доказателства, като представиха много достоверни примери, някои от които поместваме в това слово, за да получим от тях наставление за правилна преценка и други неща. 41. Ненавременният смях, например, понякога се ражда от демона на блудството; а понякога и от суета, когато човек вътрешно безсрамно хвали себе си; понякога смехът се ражда от удоволствието (от храната). 42. Много сън понякога възниква от насищане; понякога от поста, когато постещите се повдигат; понякога от униние, а понякога просто от природата. 43. Многословието понякога идва от лакомия, а понякога от суета. 44. Унинието понякога идва от удоволствие; а понякога и защото в човека няма страх от Бога. 45. Хула всъщност е дъщерята на гордостта; и често се ражда от факта, че сме осъдили ближния за същото нещо; или от ненавременната завист на демоните. 46. ​​Коравосърдечието понякога се ражда от ситост; понякога от безчувственост; а понякога и от пристрастяване. Пристрастяването отново идва понякога от блудство, понякога от любов към парите, понякога от лакомия, понякога от суета и по много други причини. 47. Измамата идва от арогантност и гняв. 48. Лицемерието идва от самоугаждането и самоугаждането. 49. Добродетелите, които са в противоречие с това, се раждат от противоположни родители. Но понеже няма да имам достатъчно време, ако искам да говоря за всяка от тях по-специално, тогава общо и накратко ще кажа, че умъртвяването на всички горни страсти е смирението; и който придоби тази добродетел, победи всичко. 50. Сладострастието и нечестието са родителите на всички злини; този, който е обладан от тях, няма да види Господа; но дори да се отдалечим от първото, без да се отдалечим от второто, няма да ни донесе никаква полза. 51. Нека страхът, който изпитваме към владетели и диви животни, да бъде пример за нас за страх от Господа; и нека любовта към телесната красота бъде за вас образ на любов към Бога; защото нищо не ни пречи да вземем примери на добродетели и да постъпим против тях. 52. Настоящият век е станал много покварен и е напълно изпълнен с надменност и лицемерие: той може да показва телесни трудове, следвайки примера на нашите древни бащи, но не е достоен за техните таланти; въпреки че мисля, че човешката природа никога не е изисквала толкова таланти, колкото сега. И с право търпим това, защото Бог се разкрива не чрез труда, а чрез простотата и смирението. Въпреки че силата на Господ се съвършенства в слабост, Господ ще отхвърли несмирения работник. 53. Когато видим един от нашите войници в Христос в телесно страдание и болест, ние няма да си обясняваме лукаво причината за болестта му, а по-скоро ще го приемем с проста и необмислена любов към злото и ще се опитаме да го излекуваме, като нашия собствен член и като воин, ранен в битка. 54. Болестта понякога се изпраща, за да очисти греховете, а понякога да смири възнесението. 55. Нашият добър и всеблаг Учител и Господ, виждайки, че някой е много ленив в делата, смирява плътта си с болест, като най-приятен аскетизъм, а понякога очиства душата от зли страсти и помисли. 56. Всичко, което ни се случва, видимо или невидимо, може да бъде прието по три начина: както трябва, частично и средно. Видях трима братя, които страдаха от безполезност: единият от тях се възмути, другият остана без скръб, а третият го прие с голяма радост. 57. Видях, че фермерите хвърлиха едно и също семе в земята, но всеки от тях имаше свое собствено намерение. Единият мислеше как да изплати дълговете си; друг искаше да забогатее; друг искаше да почете Господа с дарове; Целта на друг беше да получи похвала за доброто си дело от тези, които преминават през този живот; друга мисъл да подразни враг, който му завиждаше; а друг работеше, за да не го хулят хората като безделник. И това са имената на семената на тези земеделци: пост, бдение, милостиня, услуги и други подобни; и нека самите братя внимателно да обмислят различните намерения за сеене в Господа. 58. Както, когато черпим вода от извори, понякога незабелязано изгребваме жаба заедно с водата, така често, извършвайки дела на добродетелта, тайно изпълняваме страстите, преплетени с тях. Например лакомията се преплита с любовта към непознатото, блудството с любовта, измамата с разсъжденията, хитростта с мъдростта, изтънченото коварство, бавността и мързела, кавгите, самоугаждането и непокорството с кротостта; арогантността на учението се преплита с мълчание; с радост - възвисяване, с надежда - отслабване, с любов - отново осъждане на ближния, с мълчание - униние и леност, с чистота - чувство на скръб, със смирение - наглост. Суетата се вкопчва във всички тези добродетели, като някакъв общ колюриум, 94 или по-точно отрова. 59. Нека не скърбим, когато нашите молби към Господ не бъдат чути до точното време; тъй като Господ би искал всички хора да станат безстрастни в един миг. 60. Всеки, който иска нещо от Бога и не го получава, несъмнено не го получава по някоя от тези причини: или защото те искат преди време; или защото искат не според достойнството, а от суета; или защото, след като са получили това, което са поискали, те ще се възгордеят или ще изпаднат в небрежност. 61. Мисля, че никой не се съмнява, че демоните и страстите напускат душата понякога за известно време, а понякога завинаги; но малко хора знаят по какви причини ни напускат. 62. От някои, не само верните, но и неверните, всички страсти са напуснали, с изключение на една. Само това те оставят като първично зло, което изпълва мястото на всички други страсти; защото е толкова вредно, че може да събори от самото небе. 63. Субстанцията на страстите, изтощена от Божествения огън, се унищожава; и тъй като материята се изкоренява и душата се пречиства, страстите също си отиват, освен ако самият човек не ги привлече отново чрез материалнолюбив живот и мързел. 64. Понякога демоните сами се оттеглят, за да ни доведат до безгрижие, а след това внезапно нападат бедната душа, ограбват я и я привикват към пороци до такава степен, че след това тя клевети и се бори срещу себе си. 65. Знам и друго отстъпление на тези животни: това се случва, когато душата е напълно установена в грешни навици. Виждаме пример за това при кърмачета, които, когато не им се дават майчините гърди, по дългогодишен навик, смучат пръстите си. 66. Познавам и петото безстрастие, което се случва в душата от много простота и похвална нежност. По справедливост на такива хора се изпраща „помощ от Бога, Който спасява праведните по сърце“ (Пс. 7:11) и Който незабелязано ги освобождава от страстите, както бебетата, когато им се съблекат дрехите, почти не забелязват своята голота. 67. Злото и страстите не съществуват в човека по природа, защото Бог не е създател на страстите. Той даде много добродетели на нашата природа, от които са известни следните: милостиня, защото дори езичниците са милостиви; любов, тъй като тъпите животни често ронят сълзи, когато са разделени; вяра, защото всички ние я генерираме от себе си; надежда, защото вземаме в замяна и даваме в замяна, сеем и плуваме, надявайки се да забогатеем. И така, ако, както показахме тук, любовта е естествена за нас добродетел и е съюз и изпълнение на закона, тогава това означава, че добродетелите не са далеч от нашата природа. Нека се засрамят тези, които представят своята слабост за тяхното изпълнение. 68. Но що се отнася до чистотата, липсата на гняв, смирението, молитвата, бдението, постът и постоянната нежност: тогава тези добродетели са над природата. Някои от тях са ни научени от хора; на други Ангели; а за други учителят и даряващият е самият Бог Слово 95. 69. Когато сравнявате злините, трябва да изберете най-лесното. Например, често се случва, когато стоим на молитва, братята идват при нас; Понякога трябва да решим едно от двете неща: или да оставим молитвата, или да оставим брат ни да си отиде без отговор и да го натъжим. Но любовта е по-голяма от молитвата, защото молитвата е частна добродетел, а любовта е всеобхватна добродетел. 70. Веднъж, когато бях още млад, дойдох в град или село и там, по време на вечеря, изведнъж ме нападнаха мисли за лакомия и суета. Но страхувайки се от дявола на лакомията, реших, че е по-добре да бъда победен от суетата, знаейки, че в младите хора демонът на лакомията много често побеждава демона на суетата. И това не е изненадващо: в света коренът на всички злини е любовта към парите, а в монасите - лакомията. 71. Често Бог, според Своето специално провидение, оставя в духовните хора някои от най-леките страсти, така че заради тези леки и почти безгрешни недъзи те много да се укоряват и с това да придобият неоценимото богатство на смирението. 72. Невъзможно е за този, който не е живял в послушание в началото, да придобие смирение; защото всеки, който сам се е научил на изкуството, е арогантен. 73. Отците потвърждават, че всеки активен живот се състои от две най-важни добродетели: пост и послушание. And fair enough; тъй като първият е унищожител на сладострастието, а вторият потвърждава унищожаването на първия чрез смирение. Ето защо плачът има двойна сила: той унищожава греха и ражда смирение. 74. Естеството на благочестивия е да дава на всеки, който поиска; по-благочестивите - да даваш на тези, които не искат, и да не изискваш обратно от тези, които са взели, особено когато има възможност, е характерно само за безстрастните. 75. Нека непрекъснато да изследваме себе си във връзка с всички страсти и добродетели, за да разберем къде сме: дали в началото, в средата или в края. 76. Цялата демонична война срещу нас идва от тези три причини: от похотта, от гордостта или от завистта на демоните. Блажени са последните, проклети са средните, а първите са напълно неприлични. 77. Има известно чувство или, по-добре да кажем, умение за неуморно търпение. Този, който е прегърнат от него, никога няма да се страхува от страданието, нито ще се отвърне от него. Душите на мъчениците, изпълнени с това похвално чувство, удобно презряха мъките. 78. Има друг начин за запазване на мислите и друг начин за поддържане на ума; и колкото изтокът е далече от запада, толкова последната работа е по-висока от първата, макар че е несравнимо по-трудна. 79. Друго нещо е да се молиш срещу мислите; друг е да им противоречиш; а други да ги унижават и презират. Първият образ се доказва от този, който каза: „Боже, ела ми на помощ“ (Пс. 69:2) и други подобни неща. За втория образ - този, който каза: "И аз отговарям на думата на онези, които ме укоряват" (Пс. 119:42), тоест думата на противоречието; 96 и отново: „Ти ни направи ближни в спор” (Пс. 79:7). Третият свидетелства за пеещия в псалмите: „Бях онемял и не отворих устата си” (Пс. 39:10); и: „Пазех с устата си грешникът да не стане никога пред мене” (Пс. 39:2), и отново: „Аз се възгордях и престъпих закона, но не се отвърнах от Твоето видение” (Пс. 119:51). Средният често прибягва до първия метод, поради своята неподготвеност; но първият все още не може да отхвърли тези врагове по втория начин; а достигналият третата диспенсация напълно презира демоните. 80. По природа е невъзможно безплътното да бъде ограничено до тялото; но за Бог Създателя всичко е възможно. 81. Точно както тези, които имат здраво обоняние, могат да възприемат аромати, въпреки че някой тайно ги има с тях, така и чистата душа разпознава в другите както аромата, който самата тя е получила от Бога, така и вонята, от която е напълно освободена, въпреки че другите не го усещат. 82. Въпреки че не всеки може да бъде безстрастен, не е невъзможно всеки да бъде спасен и помирен с Бога. 83. Не позволявайте на чужденците да ви завладеят - това са мислите, които ви насърчават да изживеете неизразимите съдби на Божието провидение и виденията, които се случват на хората, и тайно внушават безразсъдното мнение, че Господ има пристрастие. Тези мисли са знаци и очевидни прояви на екзалтация. 84. Има демон на любов към парите, който често приема лицемерния образ на смирение; и има демон на суетата, който насърчава даването на милостиня; Демонът на сладострастието прави същото. Ако сме чисти от последните две страсти, тогава няма да спрем да вършим дела на милостта навсякъде. 85. Някои казаха, че някои демони се съпротивляват на други; и се уверих, че всички те търсят нашето унищожение. 86. Всяка духовна дейност, видима или умствена, се предхожда от собствено намерение и най-ревностно желание, с Божията помощ в тях; тъй като, ако първото не съществува, тогава второто няма да последва. 87. „Има време за всяко нещо под небето“, казва Еклисиаст (Екл. 3:1). Тази поговорка обхваща и онези неща и дейности, които се случват в нашия свещен живот. Така че, ако желаете, нека разгледаме какво е правилно и характерно за всяко време. Защото е известно, че за онези, които се борят, има време на безстрастие и има време на победа от страсти, поради младостта на тези, които се борят. Има време на сълзи и време на закоравяване на сърцето; има време на подчинение и време на заповед; Има време на пост и време на хранене. Има време на битка от врага - тялото, и време на гасене на запалването; време на духовна буря и време на умствена тишина; време на сърдечна тъга и време на духовна радост; време за преподаване и време за учене; време на оскверняване, може би за възвисяване, и време на пречистване за смирение; време на борба и време на твърд мир; време на тишина и време на тиха дейност; време на непрестанна молитва и време на нелицемерно служене. И така, нека не се заблуждаваме от горделиво усърдие, подканящо ни да търсим предварително онова, което ще дойде своевременно: да не търсим през зимата това, което е характерно за лятото; нито по време на сеитба - това, което принадлежи на жътвата. Защото има време да сеят трудове и има време да се жънат неизразимите дарове на благодатта. В противен случай в определеното време няма да получим това, което е подходящо и характерно за това време. 88. Някои, по непонятно Божие провидение, получиха духовни дарби 97 преди труда; други в разгара на раждането, трети след раждането, а някои вече при смъртта. Достоен за изпитание, кой от тях е по-смирен от другите? 89. Има отчаяние, което идва от множество грехове и влошаване на съвестта и непоносима тъга, когато душата, поради множеството от тези язви, се потапя и от тяхната тежест се удавя в дълбините на безнадеждността. Но има и друг вид отчаяние, което идва от гордостта и превъзнасянето, когато падналите смятат, че не са заслужили това падение. Ако някой се вгледа в това, ще открие, че има такава разлика между двете: първият се отдава на небрежност; а последните, въпреки безнадеждността, държат на постиженията, които са една противоположност на другата. Но първото се лекува чрез въздържание и надеждност; и от последното смирение и неосъждане на никого. 90. Не трябва да се учудваме на нищо необичайно, когато видим, че някои вършат зли дела и говорят добри думи; защото гордостта, като вдигна змията, която се рееше в рая, я унищожи 98. 91. Във всички ваши начинания и във всеки начин на живот, независимо дали сте в подчинение или неподчинение, независимо дали работата ви е видима или духовна, нека това бъде вашият закон и правило: тествайте дали те наистина се извършват заради Бога? Например, ако ние, като начинаещи, вършим нещо с усърдие, но тази работа не увеличава придобитото по-рано смирение в душата ни, тогава не мисля, че нашият труд е по Бога, независимо дали е малък или голям. Защото в нас, младенците, има знак, че нашето деяние е в съответствие с Божията воля, има успех в смирението; в средните - прекратяване на вътрешните битки; а в съвършеното – умножаването и изобилието на божествената светлина. 92. Великият може да има малко и не малко; и това, което е велико в малките неща, несъмнено е несъвършено. 93. Когато въздухът се изчисти от облаци, тогава слънцето се появява в целия си блясък; така че душата, която е получила опрощението на греховете и предишните умения, без съмнение вижда Божествената светлина. 94. Едно е грях, друго е безделие, друго е небрежност, друго е страст, а друго е падение. Който може да знае това за Господа, нека го познае 99 . 95. Някои се наслаждават най-вече на правенето на чудеса и други видими духовни дарби, без да знаят, че има много най-превъзходни дарби, които са скрити и следователно са безопасни от падане. 96. Този, който е напълно чист от страстите, дори вижда душата на своя ближен, макар и не самата й същност, но в какво състояние е тя и какви са нейните нагласи и чувства; а успешният все още съди душата по телесните действия. 97. Малък пожар често унищожава цялото вещество, което е възникнало; а малък кладенец губи целия ни труд. 98. Понякога почивката на враждебно към нас тяло събужда силата на ума, без да причинява плътски разпалвания; понякога, напротив, изтощението на тялото поражда неприлични движения в него, така че ние не се уповаваме на себе си, а на Бога, който по неведом начин умъртвява живеещата в нас похот. 99. Ако видим, че някои ни обичат в Господа, тогава трябва най-вече да поддържаме скромност пред тях; защото нищо не унищожава любовта толкова бързо и нищо не поражда омраза толкова бързо, както свободата в обращение. 100. Окото на душата е проницателно и красиво, 100 така че след безплътните създания (в прозрението) превъзхожда всякакъв вид създание. Затова често тези, които са победени от страстите, могат да разпознаят помислите в душите на другите от голяма любов към тях, особено когато не тънат в плътски нечистотии. Ако нищо не противоречи на нематериалната природа така, както материалното, нека този, който го почита, разбере. 101. Суеверните знаци в светските хора се противопоставят на вярата в Божието провидение; а в нас монасите – към духовния ум. 102. Тези, които са слаби по душа, трябва да разпознаят посещението на Господа и Неговата милост към тях от телесни болести, проблеми и външни изкушения. Тези, които са съвършени, ще познаят Божието посещение от идването на Духа и от умножаването на дарбите. 103. Има демон, който, веднага щом легнем на леглото си, идва при нас и ни стреля със зли и нечисти мисли, така че ние, твърде мързеливи да се въоръжим срещу тях с молитва и като заспим с лоши мисли, биваме победени с пот и лоши сънища. 104. Сред злите духове има демон, наречен предшественик, който веднага след събуждането се появява, за да ни изкуши и оскверни първите ни мисли. Посветете първите плодове от деня си на Господа; защото на когото ги дадеш пръв, на него ще се даде. Един най-сръчен работник ми каза тази забележителна дума: „В началото на сутринта“, казва той, „предузнавам целия ход на деня си“. 105. Има много пътища на благочестието и много пътища на унищожение; и често се случва пътят, който е неудобен за един, да е успешен за друг; и междувременно намерението на онези, които вървят по двата пътя, е угодно на Господа. 106. В изкушенията, които ни се случват, демоните се борят с нас, за да кажем или направим нещо безразсъдно; ако не могат да ни победят, тогава, тихо се приближават, тайно ни принасят горда благодарност към Бога. 107. Тези, които са мъдри на върха, се изкачват на планината след смъртта, а онези, които са мъдри на земята, слизат надолу; защото за душите, отделени от телата, няма трето, средно място. От всички Божии създания една душа съществува в друга (в тялото), а не в себе си; и това е достойно за чудо, как може да съществува без това, в което е получило живот? 108. Благочестиви дъщери се раждат от благочестиви майки, а майките от Господа; В съответствие с този пример може с право да се заключи обратното. Страшливите да не влизат в битка, заповядва Моисей и особено Бог; за да не бъде тази последна измама на душата по-лоша от първото падение на тялото; и справедливо. Светлината на всички телесни членове са чувствените очи; Умната светлина на Божествените добродетели е разсъдъкът. За благоразумното разсъждение. 109. Точно както елен, изсъхнал от жажда, желае вода, така и монасите желаят да разберат добрата воля на Бог; и не само това, но и да знаем кога нашето собствено се смесва с него и кога действа противоположното. Дълга и трудна дума ни се представя за това: тоест кои от нашите дела трябва да извършим без никакво забавяне, според тази поговорка: горко на онзи, който отлага „ден след ден“ и от време на време (Сир. 5:8); и който, напротив, с търпение и благоразумие, според съвета на мъдрите, които казаха: „С управлението идва войната“ (Прит. 24:6); и още: „Всичко да става по ред” (1 Кор. 14:40). Защото не всеки, повтарям, може бързо и благоразумно да разсъждава за тези неразрешими случаи; и богоносният пророк, който имаше в себе си Светия Дух, говорещ чрез устните му, често се молеше за своя дар, понякога викайки: „научи ме да върша Твоята воля, защото Ти си мой Бог” (Пс. 142:10); друг път: „кажи ми, Господи, пътя, за да отида при Тебе, като се отрекох от всички страсти и грижи на този живот, вземи и издигни душата ми” (Пс. 142:8). 110. Всички, които искат да знаят волята на Господ, трябва първо да умъртвят собствената си воля в себе си; и след като се помолихте на Бога, с вяра и безумна простота, разпитайте отците и братята със смирение на сърцето и без никакво съмнение в мислите и приемете съветите им като от Божиите уста, дори ако те противоречат на собствения им разум и дори ако попитаните не са много духовни. Защото Бог не е неправеден и няма да позволи онези души да бъдат измамени, които с вяра и доброта смирено са се подчинили на съвета и осъждението на своя ближен; следователно, дори ако запитаните нямат духовен интелект, има Нематериален и Невидим, който говори чрез тях. Тези, които несъмнено се ръководят от това правило, са изпълнени с много смирение; защото ако някой разкри в псалтира своето предсказание (т.е. тайнственото значение на притчите): тогава колко, мислите, просветлението на словесния ум и разумната душа превъзхожда просветлението на бездушните звуци. 111. Мнозина, поради самоугаждане, не са постигнали лесното и съвършено добро, което описахме, но са се опитали сами и в себе си да разберат какво е угодно на Господа и са ни казали много и различни мнения по този въпрос. 112. Някои от онези, които изпитваха Божията воля, се отказаха от мислите си от всякаква привързаност към този или онзи съвет на душата си, тоест както към това, което ги подтиква да направят нещо, така и към това, което предполага обратното; и умът им, гол по собствена воля, с гореща молитва през определените дни беше представен на Господа; и те постигнаха знание за Неговата воля или чрез факта, че безплътният Ум мистериозно съобщи нещо на техния ум, или чрез факта, че една от тези мисли напълно изчезна в душата. 113. Други, поради скръбта и трудностите, които последваха тяхното начинание, заключиха, че работата им е в съгласие с Божествената воля, според словото на апостола: „Ще дойда при вас... и веднъж, и два пъти, но сатана ни забрани“ (1 Солунци 2:18). 114. Други, напротив, чрез неочаквания успех, който получиха в работата си, признаха, че е благоприятно за Бога, помнейки тази дума, че Бог помага на всеки, който иска да прави добро. 115. Всеки, който чрез просветление отгоре е придобил Бог в себе си, е уверен в Божията воля, както по въпроси, изискващи бързина, така и по небързани въпроси, по втория начин, само без определен период от време 101. 116. Да се съмняваш в преценките и да не решаваш дълго време да избереш едно от двете е признак на непросветена и суетна душа. 117. Бог не е неправеден и Той няма да затвори вратата на Своята милост за онези, които чукат смирено. 118. Господ във всичките ни дела, както тези, които изискват бързина, така и тези, отложени за известно време, винаги гледа нашата цел; и следователно всичко, което е чуждо на пристрастие и всяка нечистота и се прави единствено за Бога, а не заради нещо друго, ще ни бъде вменено като добро, дори и да не е съвсем добро. 119. Тестът на това, което е по-високо от нас, няма удобен край; тъй като Божият съд над нас е непонятен; и Господ често провидение крие Своята воля от нас, знаейки, че дори и да я знаем, ние не бихме се подчинили и по този начин бихме заслужили по-голямо наказание. 120. Правилното сърце е свободно от различията на нещата и плава безопасно в кораба на добротата 102. 121. Има смели души, които от силна любов към Бога и смирение на сърцето се опитват да правят неща, които надхвърлят силите им; но има и горди сърца, които се осмеляват да предприемат същите начинания. И нашите врагове често съзнателно ни насърчават да правим неща, които са извън нашите сили, така че, ако не постигнем успех в тях, да изпаднем в униние и да изоставим дори онези неща, които са съизмерими с нашите сили, и така да станем за посмешище на нашите врагове. 122. Видях онези, които бяха слаби по душа и тяло, които заради многобройните си грехове се опитаха подвизи, които надвишаваха силите им, но не можаха да ги издържат. Казах им, че Бог съди покаянието не по количеството работа, а по степента на смирение. 123. Понякога образованието е причина за екстремни злини, а понякога лоша общност; но често собствената поквара на душата е достатъчна, за да я унищожи; този, който се отърва от първите две злини, се отърва, може би, от третото; а у когото доминира третото, той е неприличен на всяко място. Защото няма толкова безопасно място като рая; обаче и там дяволът не устоя. 124. Трябва да оставим неверниците или еретиците, които охотно спорят с нас, за да защитят своето нечестие след първото и второто предупреждение; Напротив, за тези, които искат да научат истината, нека не бъдем мързеливи да правим добро в това до края на живота си. Но и в двата случая ще действаме, за да укрепим собствените си сърца. 125. Много е глупав този, който, като чуе за свръхестествените добродетели на светите хора, се отчайва. Напротив, те ви учат на едно от двете полезни указания: или чрез святата смелост ви предизвикват ревност, или чрез всесвятото смирение ви водят до дълбоко познаване на вашата слабост и до прозрение в себе си. 126. Сред нечистите духове има такива, които са по-хитри от други: те не се задоволяват да доведат някои от нас в грях, но ни съветват да имаме други като съучастници на злото, за да ни докарат най-тежките мъки. Видях един човек, който предаде грешния си навик на друг и след това, след като дойде на себе си, започна да се покайва и изостави греха; но тъй като ученият от него не спря да греши, наистина нямаше покаяние. 127. Нечестието на нечистите духове е разнообразно, наистина разнообразно и неразбираемо и видимо за малцина; Мисля, че дори тези малцина не го виждат напълно. Например: защо понякога, докато се наслаждаваме и се насищаме, ние бдим трезвомислещи, а докато постим и страдаме, сме силно обременени от съня? Защо в тишината чувстваме сухота в сърцето, но когато сме с другите, сме изпълнени с нежност? Защо, когато сме гладни, търпим изкушения в съня си, а когато сме сити, сме свободни от тези изкушения? Защо в бедност и въздържание сме мрачни и без нежност; когато, напротив, пием вино, тогава сме радостни и лесно се вълнуваме? Нека който може в Господа да научи на това непросветените; защото ние не знаем това. Но можем да кажем, че тези промени не винаги идват от демони, но понякога от тази, дадена ми и не знам как се свърза с мен, сладострастна, гадна и похотлива плът. 128. Нека усърдно и смирено се молим на Господа за всички тези непонятни промени, които ни се случват. Ако след молитва и в продължение на дълъг период от време усещаме същите действия в себе си, тогава ще разберем, че това не е от демони, а от природата. И често Божественото Провидение иска да ни облагодетелства чрез обратното, като използва всички средства, за да смири нашето възвисяване. 129. Пагубно е да си любопитен относно дълбочината на Божиите съдби; за любопитните да плават на кораба на гордостта. Въпреки това, в името на слабостта на мнозина, трябва да се каже нещо. 130. Някой попита един от онези, които имаха дарбата на вниманието: „Защо Бог, предвиждайки падането на някои, ги украси с дарби и силата на чудесата?“ Той отговори: „Първо, за да утвърдят (предупредят) други духовни с примера си; второ, за да покажат свободата на човешката воля; и накрая, така че тези, които падат, след като са получили такива дарове, да бъдат направени безотговорни на Страшния съд. 131. Старият закон, тъй като все още е несъвършен, казва: „внимавай на себе си“ (Втор. 15:9). Господ, като Всесъвършен, ни заповядва да се стремим да поправяме брата си, като казва: „Ако съгреши брат ти” и т.н. (Матей 18:15). И така, ако вашето изобличение или още повече вашето напомняне е чисто и смирено, тогава не отказвайте да изпълните тази Господна заповед, особено по отношение на тези, които приемат думите ви. Ако все още не сте постигнали това, тогава поне изпълнете заповедта на Стария закон. 132. Не се учудвайте, когато видите, че тези, които обичате, са враждебни към вас поради вашите упреци. Защото несериозните хора са оръдия на демоните и особено срещу техните врагове (тоест Божиите служители). 133. Много се учудвам на едно странно действие в нас: защо ние, като имаме всемогъщия Бог, и Ангелите, и светците като помощници за добродетелта, и само злия демон за греха, по-удобно и бързо се прекланяме на страстите и пороците, отколкото на добродетелта? Не мога и не искам да говоря за това в подробности. 134. Ако всичко създадено остане така, както е създадено: тогава как аз съм, казва Григорий Велики, образ на Бога и се сливам с тази глина? Ако някое от създанията е станало различно от това, което е създадено, тогава те неудържимо желаят това, което им е сродно. Затова всеки от нас трябва да използва всички възможни средства, за да очисти и издигне това земно тяло, така да се каже, да го постави на Божия трон. И нека никой не отрича това изкачване; защото пътят към него е отворен и вратата е отворена. 135. Слушането на истории за подвизите и добродетелите на духовните отци възбужда ума и душата до ревност; и слушането на техните учения инструктира и напътства фанатиците да подражават. 136. Разсъдъкът е светилник в тъмнината, връщащ заблудените в правия път, просветляващ слепите. Благоразумният съпруг е унищожител на болести и възстановител на здравето. 137. Онези, които се учудват на маловажни неща, го правят по две причини: или поради крайно невежество, или с мисълта за смирение 103, възвеличавайки и превъзнасяйки действията на своя ближен. 138. Нека се опитаме не само да отблъснем демоните, но и да ги атакуваме. Защото който само ги отразява, понякога побеждава врага, а понякога самият той бива победен; но онези, които се бият нападателно, винаги прогонват врага си. 139. Този, който е победил страстите, наранява демоните: като се преструва, че все още е подвластен на същите страсти, той мами враговете си и не търпи атаки от тях. Един брат, след като веднъж беше обезчестен, без изобщо да трогне сърцето си, се молеше в ума си; и тогава той започна да плаче, че е бил обезчестен, и с престорена страст скри безстрастието си. Другият брат, който изобщо не искаше да председателства, се престори, че наистина иска да го направи. Как мога да ви опиша чистотата на онзи човек, който отиде в блудство, сякаш за грях, и доведе блудницата, която беше там, към чист и аскетичен живот? Освен това на един от мълчаливите много рано сутринта беше донесена чепка грозде; Той, след като този, който го донесе, веднага се втурна към гроздето и го изяде, но без никакво удоволствие, само за да се покаже на демоните като лакомник. Друг, загубил няколко клона, се престори, че скърби цял ден. Но такива работници се нуждаят от голяма предпазливост, така че след като са се опитали да се смеят на демоните, самите те да не бъдат осмивани от тях. Тези хора наистина са онези, за които Апостолът каза: „като лъжливи и истинни” (2 Кор. 6:8). 140. Всеки, който желае да представи на Господа чисто тяло и чисто сърце, трябва да поддържа свобода от гняв и самоконтрол; защото без тези две добродетели целият ни труд ще бъде безполезен. 141. Както светлината за телесните очи е различна, така и осветяването на умственото слънце в душата е различно и разнообразно. Някои от тях идват от физически сълзи, други от душевни; някои от това, което се съзерцава от телесните очи, а други от умствените; Някои радости идват от слуха, други се движат сами; един от мълчание, друг от подчинение. Освен всичко това има и едно особено състояние, в което грабнатият се явява на Христос в неописуема, непонятна светлина. 142. Има добродетели и има майки на добродетели. Мъдрият човек се стреми най-много да придобие майки. Учител на майките на добродетелите е Самият Бог чрез собственото Си действие; и има много наставници за обучение на дъщери. 143. Ние също трябва да внимаваме да не запълним оскъдното удоволствие от храната с излишък от сън, и обратното: защото това е работа на глупаците. 144. Видях смели работници, които поради някаква нужда, след като дадоха на корема малко удоволствие от храната, след това умориха това прокълнато тяло с цяла нощ и по този начин го научиха да се отвръща с радост от ситостта. 145. Демонът на любовта към парите се бори с не-сребролюбците и когато не може да ги преодолее, тогава ги представя с бедните, под маската на милостта ги увещава, така че от нематериални те отново да станат материални. 146. В скръб за греховете, доведени до отчаяние, нека не преставаме да помним, че Господ заповяда на Петър да прости на грешника „седемдесет пъти седмократно” (Матей 18:22); и Който е дал такава заповед на друг, Самият той, без съмнение, ще направи несравнимо повече. Напротив, когато ни завладее превъзнасянето, тогава се стремим да си спомним думите на св. апостол Яков: „Който пази целия духовен закон, но съгреши от една страст – високомерие, виновен е за всичко“ (Яков 2:10). 147. Сред злите и завистливи духове някои са от такъв вид, че съзнателно се оттеглят от светиите, за да не дават корони на онези, които се бият за победи в битки. 148. „Блажени миротворците” (Матей 5:9) и никой не може да противоречи на това; видях обаче и благословените създатели на врагове. Двама души имаха нечиста любов помежду си; някой, най-сръчният от благоразумните, искайки да спре това зло, ги скарал помежду си, като им казал специално, че приятелят му говори лошо за него сред хората. Така този мъдър човек успя да отблъсне злобата на демоните с човешка хитрост и да произведе омраза, която унищожи осъдителната любов. 149. Понякога една заповед се разрушава в името на друга заповед. Например, видях млади хора, обвързани от съюз на любов според Бога; но за да не изкушават другите и да не нараняват съвестта си, те се споразумяха помежду си и се отдалечиха за известно време един от друг. 150. Как бракът и смъртта са противоположни един на друг; така гордостта и отчаянието не са съгласни едно с друго; но поради хитростта на демоните и двете страсти могат да се видят в един човек. 151. Между нечистите духове има и такива, които в началото на нашия духовен живот ни тълкуват Божествените писания. Те обикновено правят това в сърцата на суетните и още повече в обучените във външни науки, за да ги измамят малко по малко и накрая да ги потопят в ереси и богохулства. Можем да разпознаем тази демонична теология, или по-добре казано, борбата срещу Бога, по объркването, по противоречивата и нечиста радост, която възниква в душата по време на тези тълкувания. 152. Всички създадени същества са получили от Създателя реда на съществуване и началото, а за някои е предназначен краят; но добродетелта няма край. „Видях края на всеки край“, казва псалмистът, „но Твоята заповед е твърде широка“ и безкрайна (Пс. 119:96). И наистина, ако някои добри работници преминат от силата на действието към силата на визията; ако любовта никога не престава и ако „Господ пази входа на твоя страх и изхода“ на твоята любов (Пс. 121:8): тогава е ясно, че краят на тази любов е безкраен; и ние никога няма да спрем да успяваме в това, нито в настоящия век, нито в бъдещето, винаги приемайки със светлина новата светлина на разбирането. И въпреки че за мнозина ще изглежда странно, това, което сега казваме, обаче, въз основа на представените доказателства, ще кажа, о, блажени Отче, че Ангелите, тези безплътни същества, не остават без успех, но винаги приемат слава на слава и ум на ум. 153. Не се изненадвайте, че демоните тайно често имплантират добри мисли в нас и след това им противоречат с други мисли. Тези наши врагове само възнамеряват да ни убедят с този трик, че знаят и мислите на сърцата ни. 154. Не бъдете строг съдник на онези, които учат с думи за велики добродетели, когато видите, че самите те са мързеливи да вършат добро; защото липсата на действие често се компенсира от ползата от това учение. Не всички сме придобили всичко еднакво: някои имат превъзходство повече на думи, отколкото на дела; а при други, напротив, делата са по-силни от думите. 155. Бог не е нито авторът, нито създателят на злото. Следователно заблуждават се онези, които казват, че някои от страстите са естествени за душата; Те не разбират, че ние сами сме превърнали природните си качества за добро в страсти. По природа, например, имаме семе за раждане; и ние го използваме за беззаконно сладострастие. По природа ние също имаме гняв към тази древна змия; и го използваме срещу нашия съсед. Ревността ни е дадена, за да завиждаме на добродетелите; и ревнуваме към пороците. По природа в душата има желание за слава, но само за небесна слава. Естествено е да се гордеем, но само с демони. По същия начин е естествено душата да се радва, но за Господа и за добрите дела на ближния. Получихме и спомен за злобата, но само срещу враговете на нашата душа. По природа желаем храна, но за да поддържаме живота, а не за сладострастие. 156. Една неленива душа повдига демони, за да се бори срещу себе си; с увеличаването на битките се увеличават и короните; който не е ранен от противници, няма да получи никакъв венец; и който не губи сърце от случайните падания, ще бъде възхваляван от ангелите като смел воин. 157. Христос, прекарал три нощи на земята, възкръсна, за да не умре никога повече. Този, който остане победител в три различни часа, няма да умре 104. 158. Ако, според уредбата на Божието провидение, което ни наказва, духовното „слънце“, след като изгрее в нас, „познава своя запад“ (Пс. 103:19); тогава, разбира се, покрийте тъмнината си; и беше нощ, в която дивите скимни, които преди това бяха заминали, и всички зверове от дъбовата гора на трънливите страсти ще дойдат при нас, като реват, за да грабнат надеждата, която съществува в нас за спасение, и търсейки от Бога храната на своите страсти, било в мисли, било в дела. Но когато от тъмните дълбини на смирението това слънце отново грее за нас и тези животни се събират при себе си и лягат в леглата си, тоест в сърцата на сладострастните, а не в нас; тогава демоните казват един на друг: „Господ се възвиши, за да покаже милост“ над тях (Пс. 125:3). Ще им кажем: Господ възвеличи да направи (милост) с нас, докато се радваме; вие сте прогонени. „Ето, Господ седи на светъл облак“, т.е. върху душа, издигната над всички земни желания, „и ще дойде в Египет“, т.е. в сърцето, което преди беше помрачено, „и ръкотворните идоли ще се разклатят“, т.е. суетните мисли на ума (Исая 19:1). 159. Ако Христос, макар и Всемогъщ, е избягал телесно в Египет от Ирод; тогава нека смелите се научат да не падат безразсъдно в изкушение. Защото е казано: „Да не се смущават нозете ти, и Ангелът няма да те заспи” (Пс. 121:3). 160. Подпухналостта се преплита със смелост, като растението смилакс 105 с кипарис. 161. Нашата постоянна задача трябва да бъде не просто да вярваме на една мисъл, когато ни се струва, че сме придобили някакво добро; но внимателно изследвайки свойствата на това благо, помислете дали то е в нас? След като сме постигнали това, осъзнаваме, че сме напълно недостатъчни. 162. Непрекъснато изпитвайте и признаците на страстите и ще видите, че във вас има много страсти, които, бидейки в духовни недъзи, не можем да разпознаем било поради нашата слабост, било поради дълбоко вкоренени греховни навици. 163. Вярно е, че Бог гледа на нашите намерения във всичко; но в това, което е съизмеримо с нашата сила, Той хуманно изисква дейност от нас. Велик е този, който не изоставя нито едно добро дело, съизмеримо със силата му; и още повече този, който със смирение се опитва да прави неща, които надхвърлят силите му. 164. Демоните често ни забраняват да правим най-лесните и полезни неща, но в същото време ни насърчават да правим най-трудните неща. 165. Намирам, че Йосиф е благословен заради отвращението си от греха, а не защото вече е имал безстрастие, но трябва да тестваме: от какви и колко грехове короната заслужава отвращение. Защото друго нещо е да се отвърнеш и да избегнеш тъмнината на греха; и други, и освен това, най-превъзходните, текат към Слънцето на чистотата. 166. Тъмнината е причината за спъването; препъването е падане; падението означава духовна смърт. 167. Тези, които са помрачени от вино, често се отрезвяват от вода; и помрачените от страсти се отрезвяват със сълзи. 168. Друго е възмущение, друго е тъмнина и друго е слепота. Първият се лекува с въздържание, вторият с мълчание; и третото изцелява послушанието и Бог, който заради нас „беше послушен“ (Филип. 2:8) 106. 169. Две места, в които се пречистват земните неща, могат да служат като модел за тези, които философстват върху небесните неща. 170. Общинският живот, организиран според Бога, е духовна пералня, измиваща всяка мръсотия и грубост и цялата грозота на душата. Ермитажът може да се нарече по-красив за тези, които са се очистили от похотта, паметта и раздразнителността и след това са се оттеглили в тишината. 171. Някои казват, че изпадането в същите грехове става от липса на покаяние, подходящо и равно на предишни беззакония. Но трябва да се тества: всеки, който не изпада в същия вид грях, наистина ли се е покаял? Някои падат в същите грехове или защото са предали предишните си падения на дълбока забрава; или защото, от сладострастие, те глупаво си представят Бог за твърде човеколюбив; или че са се отчаяли от своето спасение. Не знам дали няма да ме обвинят, като кажа, че някои от тях вече не могат да вържат врага си, който по силата на навика е наложил мъчителната си власт над тях. 172. Също така си струва да се тества, че душата, безплътно същество, не може да види духове, идващи при нея от същата същност, каквато са по природа, не е ли защото е свързана с тяло? Този, Който ги е вързал, знае това. 173. Един от разумните мъже, сякаш искайки да се поучи от мен, ме попита един ден, казвайки: „Кажи ми, кой от духовете смирява нашия ум чрез грехове и кой го надува?“ Но тъй като не знаех как да отговоря на този въпрос и го уверих в невежеството си с клетва, онзи, който искаше да се научи, сам ме научи и каза: "С няколко думи ще ти дам кваса на разсъждението и ще те оставя на труда да изпробваш останалото. Демонът на блудството и демонът на гнева, демонът на лакомията, демонът на унинието и демонът на сънливостта нямат способността да вдигнат рога на нашия ум; демоните на любовта към парите, алчността и много други обикновено добавят злото на възвисяването към злото на греха; и демонът на осъждането е подобен на тях.” 174. Ако един монах, посетил светски хора или ги приел в килията си, час или ден след раздялата с тях, е бил ужилен от стрелата на тъгата, вместо да се радва за избавлението си от оплитащата мрежа, тогава такъв укор възниква или от суета, или от похотлива страст. 175. Първо, нека разгледаме откъде духа вятърът, за да не разпънем платната си в обратната посока. 176. Утеши с любов активните старци, които са изтощили тялото си с духовни подвизи, и им дай малко мир. Убедете младите хора, които са потиснали душите си с грехове, да се въздържат, навявайки в паметта им вечни мъки. 177. Невъзможно е, както вече казах, да бъдеш напълно чист от лакомия и суета в началото на монашеството. Но не трябва да се въоръжаваме с удоволствие срещу суетата; тъй като поражението (на суетата) от лакомията ражда нова суета в начинаещите. По-добре е да победите тази страст с пост и молитва. Идва часът, и още сега е за онези, които искат, когато Господ ще тури суета под краката ни. 178. Млади и стари, когато започнат да работят за Господа, не се водят само от страсти; но често имат напълно неприятни заболявания. Следователно благословено и благословено е святото смирение; защото дава и на млади, и на стари твърдост и сила в покаянието. 179. Не позволявайте на думата, която искам да кажа сега, да ви обърка. Редки, но има души, които са прави и недобри, свободни от всяко зло, лицемерие и измама, за които общуването с хората не е никак полезно; но те могат, с наставник, от тишината, като от тихо убежище, да се изкачат на небето, без да се налага да изпитват слуховете и изкушенията, които се случват в хостелите. 180. Блудният може да бъде коригиран от хора, нечестивият от Ангели, а гордият от самия Бог. Една форма на любов често може да се състои в това да дадем на ближния си, когато дойде при нас, свободата да прави каквото пожелае и в същото време да му покажем радостно лице. Трябва да се тества как и колко дълго, кога и дали покаянието за добрите дела ги унищожава по същия начин, както покаянието за злите унищожава тези последните? 181. Трябва да обмислим с голямо внимание: кога, в какви случаи и колко дълго трябва да се противопоставим на обектите на страстите и да се борим с тях и кога да отстъпим. Защото понякога, поради слабост, човек може да избере да избяга, за да не умре психически. 182. Нека помислим и забележим (може би в свое време ще успеем да унищожим жлъчката и горчивината) кои демони ни правят горди, кои ни смиряват, кои ни огорчават, кои ни утешават, кои носят тъмнина, кои ни мамят с лицемерно просветление, кои ни правят бавни, кои са коварни, кои са радостни и кои са тъжни. 183. Нека не се ужасяваме, когато видим, че в началото на нашия монашески подвиз сме по-обхванати от страсти, отколкото когато сме живели в света; защото първо е необходимо да възникнат всички причини за болестта, а след това да последва здравето. Може би тези животни са се крили някъде в нас преди, но ние не сме ги забелязвали в себе си. 184. Когато тези, които се доближават до съвършенството по някаква причина, са победени от демони в нещо дори и най-малко, тогава те трябва незабавно да използват всички мерки, за да грабнат това от враговете си стократно. 185. Точно както ветровете в тихо време разклащат само повърхността на морето, но в други моменти те задвижват самите дълбини: същото трябва да се заключи за ветровете на тъмнината. Защото при страстните хора те разклащат самото чувство на сърцето, 107 но при успешните хора това е само повърхността на ума; Следователно тези втори са по-склонни да почувстват обичайната си тишина, тъй като вътрешността им остава неопетнена. 186. Някои съвършени хора винаги могат да разпознаят кои мисли възникват в душата от нейната собствена съвест, кои идват от Бога и кои от демоните. Защото отначало демоните не втълпяват тайно в нас всичко, което ни е противно. Ето защо тази тема е много тъмна. Тялото е осветено от две чувствени очи; и чрез умствено и видимо разсъждение се просветляват очите на сърцето. Обобщение на предишните думи. 187. Твърдата вяра е майка на отказ от света; действието, което е в противоречие с него, само по себе си е очевидно. 188. Непоклатимата надежда е вратата на безпристрастието; ефектът от обратното е очевиден. 189. Любовта към Бога е причината да се оттеглим от света; ефектът от обратното е очевиден. 190. Послушанието се ражда от самосъзнанието и от желанието за душевно здраве. 191. Умереността е майка на здравето; а майката на въздържанието е мисълта за смъртта и твърдият спомен за жлъчката и оцета, които нашият Господ и Бог вкуси. 192. Спътникът и началото на целомъдрието е мълчанието; угасване на запалването на плътта - пост; а врагът на лошите и нечисти мисли е разкаянието на сърцето. 193. Вярата и оттеглянето от света е смъртта на любовта към парите; милосърдието и любовта са предадени за ближния и самото тяло. 194. Усърдната молитва е смърт на унинието; и споменът за последния съд поражда усърдие. 195. Желанието за безчестие е изцелението на раздразнителността; Псалмите, милостта и липсата на алчност са убийците на тъгата. 196. Безпристрастието към сетивните неща води до виждане на умствените. 197. Мълчанието и мълчанието са враговете на суетата; но ако сте в общежитие, тогава изтърпете безчестие. 198. Видимата гордост се лекува от скръбни обстоятелства; а невидимият – Вечният и Невидимият. 199. Унищожителят на чувствените змии е елен, а унищожителят на умствените змии е смирението (e). 200. От това, което виждаме в природата, можем да вземем ясни инструкции за духовен живот. 201. Точно както змията не може да отлепи старата си кожа, освен ако не пропълзи през тясна дупка; така че не можем да отхвърлим предишните зли навици и старостта на душата и дрехата на стареца, ако не минем през тесния и тесен път на поста и безчестието. 202. Както дебелите птици не могат да летят високо, така е невъзможно за този, който харесва плътта си, да се изкачи на небето. 203. Засъхналата кал не привлича свинете: и плътта, изсъхнала от подвизи, вече не дава покой на демоните. 204. Точно както твърде много дърва често потискат и угасват пламъка и произвеждат много дим: така често прекомерната тъга кара душата да изглежда опушена и тъмна и изсушава водата от сълзи. 205. Както слепецът е неумел стрелец, така и непослушният ученик загива. 206. Както каленото желязо може да наточи незакалено, така и прилежният брат често спасява мързеливия. 207. Както яйцата, затоплени под крилата, се съживяват, така и мислите, които не са съобщени на духовния отец, се превръщат в дела. 208. Както конете се втурват, за да се изпреварят, когато бягат, така и в доброто братство единият вълнува другия. 209. Както облаците покриват слънцето, така и греховните мисли помрачават и разрушават ума. 210. Както някой, който е получил смъртна присъда и отива на екзекуция, не говори за популярни зрелища, така и този, който искрено скърби за греховете си, няма да угоди на корема си. 211. Както бедните, виждайки царските съкровища, разпознават още повече своята бедност: така и душата, четейки разказите за великите добродетели на св. отци, става по-смирена в мислите си. 212. Точно както желязото неволно се подчинява на магнит, така и онези, които са вкоренени в зли навици, неволно се увличат от тях. 213. Както морето неволно се укротява от маслото, така и постът гаси неволните пожари на плътта. 214. Както угнетената вода се издига, така и угнетената от беди душа се издига при Бога чрез покаяние и се спасява. 215. Точно както този, който носи благоухания, се разпознава от благоуханна миризма дори против волята си, така и този, който има Духа Господен в него, се разпознава по думите му и по смирението. 216. Точно както ветровете смущават бездната, така и яростта, повече от всички страсти, смущава ума. 217. Това, което очите не са видели, ларинксът, само според слуха, не е много склонен да вкуси: така че онези, които са с чисто тяло, получават голямо облекчение от своето невежество в духовната война. 218. Точно както крадците не идват толкова свободно да крадат в онези места, където лежат кралските оръжия, така и умствените разбойници не могат лесно да ограбят този, който е съчетал молитвата със сърцето. 219. Точно както огънят не ражда сняг; така и този, който търси земна слава, няма да получи небесна слава. 220. Точно както една искра често изгаря множество вещества, така има една доброта, която заличава много големи грехове. 221. Както е невъзможно да се убиват животни без оръжие, така е невъзможно да се придобие свобода от гнева без смирение. 222. Точно както по природа е невъзможно да живееш без храна, така до края на живота си е невъзможно да се отдадеш на небрежност дори за минута. 223. Слънчев лъч, проникващ през кладенец в къщата, осветява всичко в нея, така че може да се види и най-финият прах, носещ се във въздуха: така, когато страхът от Господа влезе в сърцето, той му показва всичките си грехове. 224. Точно както раците се хващат лесно, защото пълзят първо напред, а после назад: така и душа, която ту плаче, ту се смее, ту се радва, не може да получи никаква полза. 225. Точно както спящите са лесно ограбени, така и тези, които практикуват добродетел близо до света. 226. Като някой, който се бие с лъв, ако той отвърне погледа си от него, той веднага умира 108; такъв е онзи, който се бори срещу плътта си, ако може да я успокои. 227. Както тези, които се изкачват по гнила стълба, са изложени на опасност; така че всяка чест, слава и сила устояват на смирението. 228. Както е невъзможно гладен човек да не помни хляба, така е невъзможно да се спаси някой, който не помни смъртта и последния съд. 229. Както водата измива буквите, така една сълза може да очисти греховете. 230. Точно както при липса на вода буквите се заличават по други начини: така душите, лишени от сълзи, очистват и изкупват греховете си с тъга, въздишка и много оплакване. 231. Както много червеи се раждат от много нечисти неща, така и от много храни идват много падения, зли мисли и сънища. 232. Както тези, които имат окови на краката си, не могат да ходят удобно, така и тези, които събират пари, не могат да се изкачат на небето. 233. Както прясната рана може лесно да бъде излекувана, така се случва обратното с дългогодишните душевни язви, които трудно се лекуват, въпреки че са излекувани. 234. Както е невъзможно за умиращия да ходи, така е невъзможно за отчаяния човек да бъде спасен. 235. Който казва, че има права вяра, а съгрешава, е като човек без очи. И който без истинска вяра върши добри дела, е като някой, който черпи вода и я налива в лош съд. 236. Както кораб, който има добър кормчия, с Божията помощ удобно влиза в кея: така и душата, имайки добър пастир, удобно се изкачва на небето, въпреки че някога е извършила много грехове. 237. Както някой, който няма водач, удобно греши по пътя си, дори и да е много умен, така и някой, който тръгне произволно по пътя на монашеството, лесно загива, дори и да познава цялата мъдрост на този свят. 238. Ако някой е слаб по тяло и е извършил много тежки беззакония, тогава нека върви по пътя на смирението и характерните си добродетели; защото няма да намери друго средство за спасение. 239. Както е невъзможно човек, победен от дълготрайна болест, да придобие здраве за миг, така е невъзможно да се преодолеят страстите или дори една от тях за кратко време. 240. Помислете колко силно всяка страст и всяка добродетел действат във вас; и ще познаете своя успех. 241. Точно както онези, които разменят злато за глина, правят голяма загуба за себе си, така и онези, които, за да придобият телесни ползи, декларират и изразяват духовни неща. 242. Много скоро получиха опрощение на греховете; но никой скоро не придоби безстрастие; защото за придобиването му се изисква дълго време, голямо усърдие, много труд на любов и Божията помощ. 243. Нека изпитаме кои животни или птици ни вредят по време на сеитба, кои по време на растеж на зеленина и кои по време на жътва, за да използваме, според свойствата на животните, и средствата за улавянето им. 244. Точно както някой, който страда от треска, няма основателна причина да се самоубие, така и никой не трябва при никакви обстоятелства да се отчайва до последния си дъх. 245. Както е срамно някой, който е погребал баща си, да отиде на сватба веднага след като се върне от погребението, така е неприлично за тези, които плачат за греховете си, да търсят мир или чест и слава от хората в настоящия век. 246. Както домовете на гражданите са различни от домовете на осъдените престъпници, така и начинът на живот на тези, които плачат над греховете си, трябва да бъде напълно различен от начина на живот на невинните. 247. Царят не само не заповядва на войн, който е получил тежки рани по лицето си по време на битка, да бъде отлъчен от армията, но, напротив, с награда го възбужда към още по-голяма ревност: така Небесният Цар коронясва монах, който страда от много проблеми от демони. 248. Чувството на душата е нейно естествено свойство; грехът е оглушаване на чувствата. Съзнанието произвежда или прекратяване на злото, или неговото намаляване. Съзнанието е продукт на съвестта; а съвестта е словото и убеждението на Ангела Пазител, дадено ни при кръщението. Ето защо забелязваме, че тези, които не са просветени от кръщението, не се измъчват толкова в душата си за своите зли дела, колкото тези, които са верни, но някак неясно 109. 249. От намаляването на злото идва отстраняването от него; и отдалечаването от злото е началото на покаянието. Началото на покаянието е начало на спасението; и началото на спасението е добра воля. Добрата воля ражда работа; и началото на трудовете са добродетелите. Началото на добродетелите е цветът на добродетелите; началото на този цвят прави; и плодът на правенето е постоянство 110; постоянното учене на плода и раждането е умение; от навика идва вкореняването в доброто, а от това вкореняване се ражда страхът от Бога; от страх - спазване на заповедите, небесни и земни. Спазването на заповедите е знак за любов; и началото на любовта е много смирение. Много смирение е майка на безстрастие; и придобиването на безстрастие е съвършена любов, тоест съвършеното обитаване на Бог в онези, които чрез безстрастие са станали „чисти по сърце, така че да видят Бога“ (Матей 5:8). Нему да бъде слава во веки веков. амин Лакомия, любов към парите и суета. Тоест страстите на блудството, гнева, тъгата, унинието и гордостта. Думата "чисто чувство" означава съхранение на всички външни чувства. Следователно тогава човек разсъждава както трябва, когато пази съвестта си неосквернена, пазейки външните чувства от вреда, тоест гледа на всичко с целомъдрен поглед, слуша само безвредното, казва само правилното и полезното. Авва Йоан Раифски и Илия Критски твърдят, че св. Йоан Лествичник говори за авва Лъв, за когото Йоан Мосх (в глава 3 на „Духовната поляна”) казва следното: „По време на царуването на император Тиберий (около 586 г.) стигнахме до Оазиса, където видяхме един велик благочестив пустинник, кападокиец по произход, на име Лъв.Много хора. разказа ни много удивителни неща за него, ние видяхме, че той наистина беше свят човек и получихме много полза от неговото смирение, безмълвност и любов към всички хора: „Вярвайте ми, деца, аз ще царувам. И ние му казахме: „Повярвай ми, авва Лъв, никой никога не е царувал от Кападокия; Затова напразно таите подобни мисли.” Той отново каза: "Наистина, деца, аз ще царувам." И никой не можеше да го убеди да се откаже от тази идея. Той отново каза: „Аз ще царувам“. След известно време варварите (мазики) дойдоха, опустошиха цялата тази страна, нахлуха в Оазиса и убиха много жители на пустинята, а други отведоха в плен; между тези пленници бяха: авва Йоан (от читателите на великата Константинополска църква), авва Евстатий от Рим и авва Теодор, които бяха немощни. Когато били заловени, авва Йоан казал на варварите: „Заведете ме в града: ще помоля епископа да ви даде 24 златни монети за нас“. Един от варварите го завел в града, където авва Йоан отишъл при епископа. Авва Лъв и още няколко отци също бяха намерени в града, тъй като не бяха задържани. И така, авва Йоан дойде при епископа и започна да го моли да даде златни монети на варварина за тях. Но епископът нямаше повече от осем златни монети. Дадоха ги на варварина, но той не ги взе, като каза: дай ми или 24 жълтици, или монах. Те били принудени да предадат авва Йоан, плачещ и ридаещ, на варварина. Варваринът го отвел в шатрите му. Три дни по-късно авва Лъв, като взе осем златни жени, отиде в пустинята при варварите и ги молеше така: „Вземете мен и осемте златни жени и ги пуснете, защото са слаби и не могат да ви служат; вие ще ги убиете, а аз ще бъда здрав и ще ви служа“. Варварите отвели него и осем златари и освободили трима пленници. Авва Лъв вървеше с варварите до определено място и когато беше изтощен, те му отрязаха главата.” Така този свят човек изпълни словото на Господа: „Никой не може да има по-голяма любов от тази, която полага живота си за своите приятели“. Демони и хора, които ни хвалят. В славянски превод: „сякаш по някаква забрана“. В превода на стареца Паисий: „облечен и с разбиране“. Духовното чувство е в нас, както е свързано с ума във всеки човек; и не е в нас, като покрити от страстите в страстното, и бездействено и непознаваемо (PG 88, стр. 1040). Самият ум, бидейки умственото око на душата, има голямо просветление и естествено разбиране и добро разсъждение по отношение на всички обекти и може да ги изпита с чудесна мъдрост и да знае какво е добро и какво е зло. И тази способност за разбиране винаги е в нас, тъй като е свързана с човешкия ум и неотделима от него; често по наша вина тя не действа в нас, защото е затрупана и покрита от нашите страсти и грехове, като някаква покрита светлина, която гори, но не свети, защото е затворена и остава без действие; ако го отворите, той отново свети. Такъв е и духовният ум в нас. Затова нека никога не спираме да търсим и да го оставяме да действа; защото когато остане отворена, тя свети и прогонва всичките ни лоши желания и плътски действия, и както тъмнината се прогонва от светлината, така и плътските движения лесно се побеждават и унищожават от нея и вече не ни изкушават; и тогава Бог ни дава някакъв ревностен стремеж и Божествено желание, за да го имаме в себе си и за да ни привлича винаги към всичко добро, както каза свети Нил Мъдри, който е преживял и знаел това. (Съвременен гръцки превод на „Стълбата“ от Атанасий от Крит, стр. 346.) Божието провидение се простира върху всяко създание, тоест върху цялото творение. Божията помощ се дава на вярващите, тоест на християните, които съдържат истинската или православна вяра, но са недостатъчни в добрите дела. Господ помага на такива хора, за да могат с истинска вяра да достигнат и до добри дела. Опазването на Бог е над тези верни, които са наистина верни, тоест над тези, които, съдържащи истинска вяра, са усърдни да вършат добри дела, доколкото е възможно. Онези, които работят за Бога, тоест тези, които се посвещават на служене на Него и усърдно Му служат ден и нощ, са удостоени с Божията милост. Тези, които Го обичат, получават утеха от Бог, тоест тези, които са достигнали съвършената мярка на Божията любов и мярката на синовството. Защото, както казват Василий Велики и преподобни авва Доротей, ние можем да угодим на Бога по три начина: или като Му угодим, страхувайки се от мъки, и тогава сме в състояние на роб; или, търсейки награда, изпълняваме Божиите заповеди за наша собствена полза и следователно ставаме като наемници, или правим добро заради самото добро и тогава сме в състояние на син. Душеполезните учения на преп. авва Доротей. Урок 4, За страха от Бога. 3-то издание, стр. 66. Според обяснението на Илия Критски мисълта на св. Йоан е следната: "Ако изкушението на похотта за блудство е вътрешно, имайки своя източник в сърцето на изкушавания, то телесният труд е полезно лекарство за това; самотата и пустинята могат да бъдат вредни, защото там дяволът възбужда по-силно въображението и този, който е в такова изкушение, е по-слаб в противопоставянето. Ако изкушението е външно, тоест има своето начало във визията на лицата и в разговорите и външните отношения, тогава отдръпването в уединение и тишина с внимание осигурява много полезни ползи и помощ. Тоест срещу сладострастието с въздържание, срещу сребролюбието с неалчност, срещу суетата със смирение. От сладострастието, любовта към славата и любовта към парите. В превода на стареца Паисий: „той беше измамен“. На гръцки мехлем за очи и изобщо мехлем. Илия Критски казва: „Учители в целомъдрието са пророк Илия, св. Йоан Кръстител и св. Йоан Богослов; наставници в кротостта - Моисей и Давид; наставници в молитвата - Божият Син и Ангелът, който се яви на светиите Антоний и Пахомий; наставници в поста - Мойсей и самият Спасител; Бдението се преподаваше от много отшелници, които чрез него получиха Но на смирение ни учи само Спасителя на всички хора, който стана човек и стана беден заради нас, когато Той, Чието величие няма мярка, слезе до крайно унижение - смърт на кръста! Но както гордостта на дявола беше началото на нашия грях смирението на самия Бог да бъде инструментът на нашето изкупление.” Преподобният презвитер Исихий казва: "Подобава на онзи, който се стреми в себе си, да има тези четири неща във всеки момент от времето: смирение, изключително внимание, противоречие и молитва. Смирение, защото той се бори с гордите и противни демони, за да може да има помощта на Христос в ръката на сърцето си, защото Господ мрази горделивите. Обърнете внимание, нека сърцето ви винаги да създава нито една мисъл, дори и да е добра. The противоречие, и когато скоро разбира този, който е дошъл, Абие гневно се противопоставя на злия с псалома: Няма ли душата ми да се покори на Бога? (Пс. 61:2) Нека извика към Христос с тихо стенание. вятърът, или като дим, изчезващ с неговите мечти. (Църковнославянска „Филокалия”, част 2, гл. 20. Виж също: Филокалия Т. 2. Света Троица Сергиева лавра, 1993 г., стр. 161.) Според славянския превод: „почтено възмездие“. Не трябва да се учудваме и не трябва да ни изглежда странно, ако някои хитри хора вършат делата на дявола, но от суетата си говорят добри думи; защото тези горди и неразумни хора, ако останат непокаяни, ще бъдат изхвърлени от небето, точно както злата змия, която беше в рая, която чрез гордост се възнесе и умря и от ангел стана демон и беше свален в подземния свят. Ще страда и онзи, който от гордостта си учи другите на това, което сам не е изпитал в желанието си, нито е осъществил на практика, и от суетен учител ще стане коварен демон. За лъжеучителя дяволът прави същото, който много пъти се явяваше на светиите във вид на ангел и им говореше божествени думи с коварно намерение, за да им се подиграе и да ги потопи в гордост; той им се яви като добър, според думите, пълен с измама, като зъл отвътре и отвън, според намерението на дявола и в делата му. Той винаги е правил същото и продължава да прави това до ден днешен с нас, за да ни въвлече в своите мрежи. (Съвременен гръцки превод на „Стълбата“ от Атанасий от Крит, стр. 371.) Грехът е престъпление на закона, малко или голямо, било то на дело, дума или мисъл. Безделието е, когато човек бездейства и не изпълнява Божиите дела, които е длъжен да върши. Небрежност при изпълнението им, но небрежно, без любов и усърдие. Страстта е зъл и неподатлив състав на мислите и желанията на сърцето, стремящи се към вредни желания и греховни дела. Падението е, когато душата изпадне в неверие, или тялото в плътски грях. (Съвременен гръцки превод на „Стълбата“ от Атанасий от Крит, стр. 372.) Translated by Athanasius of Crete: “light.” He who has acquired God and His enlightenment in his heart usually knows the will of God in the work he wants to do, whether it is difficult and is done slowly, or easy and is done quickly; because he does not look at the difficulties and the length of time that hinder him and slow down the work, and for this reason he does not abandon it, but looks at the help and assistance that, as he sees, God gives him, and at his zeal to complete the task. Защото светите апостоли с много трудности и големи изкушения учеха хората на светото Евангелие и ги привеждаха към правата вяра; but they looked not at the obstacles and the length of time, but at the Divine power and the great help sent down to them, with which they defeated all the obstacles that opposed them; така тяхната кауза успя за по-добро и стана по-утвърдена. И от това Божията воля беше ясно известна; for if there were only temptations and obstacles, and there was no God’s assistance, then it would seem that there was no God’s will for this. Затова този, който има Бога в себе си, не гледа на препятствията и забавянията, а на Божията помощ, която го укрепява да се бори с голямо усърдие и да завърши работата, и поради продължителността на времето и трудностите не се съмнява и не се натоварва, и не оставя работата несвършена. (Съвременен гръцки превод на „Стълбата“ от Атанасий от Крит, стр. 382.) Сърцето е чисто, право и непорочно, което се стреми само да угоди на Бога и да пази Неговите заповеди, е свободно и чуждо на всякаква друга грижа и не иска да изпита многоплетени дела, които надхвърлят силата му, и така плава без смущение и без опасност и без страх в кораба на кротостта и тишината, докато благополучно стигне до небесния пристан. (Съвременен гръцки превод на „Стълбата“ от Атанасий от Крит, стр. 384.) В славянски превод: „умът на смирението“. До три часа, според обяснението на Илия Критски, монахът нарича три вида, три периода на изкушение: първо, от любовта към славата, второ, от любовта към сладострастието и трето, от любовта към парите. Растението е подобно на хмела: казват, че с отровността си изсушава кипариса, увивайки се около него. Друго нещо е възмущението и помрачаването на ума, когато човек няма подходящо пазене на очите и необходимото въздържание от храна и напитки, и от прекомерен сън, и от нечисти мисли: това се лекува с пост. Има и нещо друго, когато умът на човека се забавлява със земни предмети: това се преодолява чрез самотен и мълчалив живот, защото тогава човек може да забрави от какво е бил увлечен. И друга слепота на ума, когато човек без страх и без задръжки иска да изпълни злите си желания: това се коригира с послушанието и Богочовека Иисус Христос, Който заради нас беше послушен и разпнат. (Съвременен гръцки превод на „Стълбата“ от Атанасий от Крит, стр. 402.) Казват, че лъвът, дори когато е в засада, обикновено се отдалечава при вида на човек; защото тази гледка изглежда го плаши; но той се оттегля бавно и след като наблюдава спокойно всички движения на своя противник, се приближава много близо до него, за да го разгледа спокойно. Понякога се опитва да го заобиколи и да го приближи отзад, сякаш иска да избегне погледа му, за да се втурне случайно към него. Ако в този случай човек реши да се съпротивлява или да бяга, тогава той се излага на най-голямата опасност; но ако има достатъчно присъствие на духа, за да погледне внимателно лъва, без да показва страх или да го напада, тогава се случва след няколко минути той да се отдалечи. Естествено е душата да се замисли и да разпознае греха си и след като го разпознае, да дойде на себе си, да се покае правилно, да поправи всичко дължимо и да се опита да намали и напълно да спре злото и да практикува добродетели с добро разсъждение и да приеме просветлението, което идва от Ангела, когото е получила при кръщението и който я защитава, наставлява и просвещава в това, което е угодно на Бога и я изобличава, така че да се отдалечи от дела, които са омразни за Бога. Некръстената душа не е получила такъв Ангел и затова е сляпа и не чувства най-големите грехове, които е извършила, а упорства и неразумно се радва на своите зли дела, и изобщо не мисли за тях, не оплаква, не се трогва да се измие със сълзи и не се увещава от големи страдания, както се случва с кръстената душа. Новогръцки превод на „Стълбата“ от Атанасий от Крит, стр. 419. В превода на стареца Паисий: „честота“. Може да се интересувате от: