Глава 1. Источниковедческие аспекты изучения сочинений Максима Грека

Характерна особеност на източниците за изучаване на биографията и творчеството на Максим Гръцки е техният голям обем, тематична широта и изобилие от списъци (около 300 ръкописа от 16-19 век). Произведения, написани в различни жанрове, посветени на широк кръг от проблеми, съставляват три тома на казанското издание, което далеч не е пълно; преводите на Максимус, почти никога не публикувани, биха изисквали още повече томове; относително малките по обем следствени досиета и съдебните списъци имат специфична извороведска сложност; Приказките на Максим Гръцки и неговия живот отразяват всички характеристики и трудности при изучаването на творбите от 16-17 век. от жанра агиография, както и житийни. При изучаването на творбите на Максим Гръцки възникват следните извороведски проблеми: произход, класификация, датировка, жанр, атрибуция, история на текста. Принципите на подхода към проблема за произхода вече бяха разгледани във въведението. Приписването е важно както по важност, така и по сложност; Въпреки че основната част от произведенията, които несъмнено принадлежат на нашия автор, е идентифицирана, остава значителен брой текстове, за които все още не може да се каже дали са оригинални произведения на Максим Грък или негови преводи (в последния случай какъв е техният оригинал). Това се отнася за текстове, запазени не само в по-късни преписи, но и в една от най-ранните, приживе сбирки на GBL, Rumyants. 264. Все още не са разработени достатъчно ясни критерии и принципи за определяне на авторството на Максим Грък, както и ролята в създаването на определени преводи, често срещани в сборниците на Максим Грък заедно с текстове, които несъмнено принадлежат на него. Изследването на стила и езика на неговите писания и преводи, което би било от голямо значение за приписване и, може би, за датиране, по същество едва сега е започнало. Датирането на много от писанията остава спорно; не само точната им дата е неизвестна, но дори и периодът, когато са написани - началото на престоя им в Москва или последните десетилетия от живота на автора. Като се има предвид огромният обем на написаното от Максим Гъркът, няма хронологичен списък на неговите произведения. Не е изследвана историята на текста на съчиненията – предварителна задача на всяко изследване. Първият етап от изследването беше класифицирането на многобройни колекции от творби на Максим Гръцки от 16-ти до 18-ти век. на текстова основа. В хода на тази работа бяха идентифицирани най-ранните, приживе колекции, в които бяха автографите на Максим Гърка. Б.Л. Фонкич, въз основа на работата на предишни изследователи, обосновава наличието на руски автографи на Максим Грък в ръкописа на ГПБ, Соф. 78 (гръцки псалтир, преписан от Максим гъркът в Твер през 1540 г.). Чрез идентифициране на почерка открих маргинални глоси и редакции с различно съдържание в четири сборника с произведения на този автор, както и в списъци с преводи, както направени от него, така и съществуващи в по-ранната славянска традиция. Сборниците с автографи се оказват важни за решаването на почти всички извороведски проблеми, посочени по-горе. Затова първо тук ще бъдат изброени известните към момента сборници, редактирани от самия автор, ще бъде описано накратко съдържанието на редакциите и ще бъде дадена палеографска обосновка за идентификацията на почерка - така че по-нататък, в хода на изложението, да изхождаме от наличието на автографи в тях като установен факт. Тази структура на представяне е продиктувана както от хронологията на автографите, така и от тяхното количествено разпределение във времето: най-ранните са в колекцията от 1524–1525 г., но техният брой е незначителен; ръкописът, чийто почерк служи като основа за последващи идентификации, датира от 1540 г.; колекциите, съдържащи най-много материали, датират от края на 1540-те - първата половина на 1550-те години. Характерните черти на почерка на Максим Гръцки като единна графична система могат да бъдат установени само с помощта на целия набор от данни, следователно обръщането няколко пъти към обосновката на идентичността на почерка е неуместно от чисто палеографска гледна точка. § 1. Руски автографи на Максим гърка Руските автографи на Максим Гърка в момента са известни в следните ръкописи. 1. ГПБ, Соф. 78. Гръцки псалтир, преписан от Максим Гърка в Твер през 1540 г., както се съобщава от гръцкия колофон на fol. 158 рев. Има и славянски текстове, написани с два почерка. Един от тях е разпознат от Б.Л. Фонкихем 23 с гръцко писмо, т. е. с писмо от Максим Гърк. Пишеше с мастило върху листа. 160 об. два гръцки кондака на Богородица и техния руски превод (фиг. 6; фиг. 1–5 показват примери от същата писмена школа, към която принадлежи руският почерк на Максим Грък); на л. 7 и том. цинобър - надписи на 27 псалма (фиг. 7, 8), на фол. 1 рев. с мастило - гръцки омофони и техните руски преводи (фиг. 9), както и някои маргинални глосове, свързани с гръцкия текст на псалмите. Това писмо служи като основа за последващи идентификации. 2. GBL, f. 304, Троицк. 315. Славянски псалтир от края на 15 век. Ръката на Максим Гръцки принадлежи към множество маргинални глоси, както и редакции, направени директно в линията (фиг. 21, 22). Естеството на глосите в целия ръкопис е едно и също - лексикални замени и корекции на граматическите форми; Текстът на почти всеки псалом ще бъде подложен на внимателен анализ. Времето, когато са направени гланцовете, е неизвестно; но поправките и уточненията в този ръкопис съвпадат в редица случаи със славянските преводи на някои думи и изрази в полетата на предишния ръкопис от 1540 г.; в Соф. 78 те са написани отчасти от ръката на Максим Гърка, но главно от ръката на друг писар, според предположението на B.L. Фонкич - клиентът на ръкописа на тверския сакристан Вениамин, когото Максим преподава гръцки 24. Това съвпадение ни позволява предполагаемо да датираме маргиналните глосове на Максим Гърка на полетата на Троицк. 315 около 1540 г Текстовите съвпадения не се ограничават само до двата псалтира – Троицкия и Софийския. Дори Арсений, описвайки ръкописа на Троицата, обърна внимание на факта, че „бележки или поправки на някои думи и изрази“, написани в полетата на псалмите „с различен почерк“, са същите като в псалтира, преведен от Максим Гръцки през 1552 г. по искане на монаха на Троицата Нил Курлятев 25; в процеса на съвместната им работа Максим преподава Нил, подобно на Вениамин по-рано, на гръцки език 26 (списъци на Държавния исторически музей, Увар. 85, края на 16 век; GBL, f. 304, Троицк 62, 17 век). Маргинални поправки в полетата и в текста Троицк. 315 съвпадат не само със съответния текст на Курлятския псалтир, но и с друг паметник; това е „Изявлението на монаха Максим от Света гора за псалмите“ - резюме на онези части от псалтира, които Максим преведе по свой начин 27. Така анализът на графиките се потвърждава от редица текстови съвпадения. Интересно е да се сравни изданието на надписите на псалмите, които са дадени собственоръчно от Максим на фол. 7 и том. the Sophia psalter, with inscriptions of the same psalms in the Trinity psalter of the late 15th century, reflecting the previous Slavic tradition of translation, as well as in the psalter translated by him together with Nil Kurlyatev. В Софийския псалтир на фол. 7 и том. дадени са надписите на 27-те псалма; редакцията на девет от тях (5, 15, 21. 29, 45, 46, 47, 55, 57) се различава от Троицата, но съвпада с Курлятевата. Подчертаване в Soph. 78 this text in cinnabar, Maxim the Greek wanted, apparently, to draw attention to the features of translation in the Slavic manuscript tradition and give his translation. От деветте случая на различни издания, псалми 15, 21, 29, 57 заслужават специално внимание. In the Trinity Psalter, their inscriptions are given in a transformative edition, that is, they speak of persons and events of the New Testament cycle; в Софийския и Кърлятския псалтир това е пропуснато. Работата обаче не е извършена от Максим Грък съвсем последователно, тъй като Троичният псалтир съдържа също псалми 35, 36, 38–40, 42–44, а нов превод на техните надписи в Соф. 78 бр. 3. GBL. f. 98, Егор. 920. Беседи на Йоан Златоуст върху Евангелието на Матей, преведени през 1523/24 г. от Максим Гръцки и неговия ученик Троицки монах Селиван. Втората част на паметника е 46–90-та беседа. Ръкописът е близък до времето на превода (филигранът е от 20-те години на XVI в.); има възможност за локализиране и стесняване на хронологичните рамки. Б.М. Клос установява присъствието тук на почерка на митрополит Даниил, който е преписал няколко листа (ил. 203–210 т.); това предполага, че ръкописът е писан от столични книжовници. Няколко страници в Егор. 920 (ll. 260 vol., 275 и др.) принадлежат на ръката на Исак Кучето, който е сътрудничил през 20-те години на митрополитските книжници, както се вижда по-специално от кормчията на митрополит Даниил GBL, Und. 27, съставен по Б.М. Клос, през 20-те години, 28 (почерк на Исак Собака в Унд. 27 на листове 527, 528, 542 том, 543 том - 545 том, 546 том). Максим гъркът живял в митрополитския Чудовски манастир само до 1525 г., когато бил осъден от Даниил и събора и изпратен в Йосифово-Волоколамския манастир; след 1525 г Максим гъркът почти никога не е имал достъп до митрополитските ръкописи; следователно най-вероятната дата както за самия ръкопис, така и за бележките в полетата трябва да се счита за 1523/24 - началото на 1525 г. Следователно тук е най-ранният автограф. Броят на авторските бележки в този ръкопис е незначителен; те се намират само на стр. 37–39 (текст от 50-та беседа), но тук вече са изразени характерните черти на маргиналните глоси на Максим Гръцки. Те могат да бъдат разделени на три групи: 1) корекции на писарски грешки; 2) маркировки „zri“, привличащи вниманието на читателя към съдържанието на фрагмента; 3) синонимни замени, изясняване на превода на думи и изрази, т.е. търсене на руски съответствия, които най-адекватно предават понятията на гръцкия оригинал. Знакът „zry“ подчертава два текста, осъждащи „имения“, „сребро“ и „злато“: „това тайнство не само заповядва кражбата, но и обикновената вражда да бъде чиста, защото светът е тайнство, това тайнство не позволява снабдяването с имоти; ако той не ни пощади заради себе си, за това, което сме достойни, щадейки нашите притежания и не щадейки нашите души“ (фол. 37 об.); „Тогава тя не беше ястие от сребро, нито ястие от злато, но беше цялата честна и страхотна, беше изпълнена с дух“ (l. 38). Три глоси се отнасят до отделни думи и изрази. В думите „празниците са Божие задължение” синонимът „заповед” е даден на глагола „задължение” под формата на глос (фол. 37 том); във фразата „ако искаш да почетеш жертвата, принеси душата си, и заради нея ще бъдеш погълнат” към глагола „погълна” е дадена пояснителната глоса „беше разпнат” (фол. 37 том); думите „Бих ти благодарил за благодатта“ са перифразирани на „Бих ти благодарил“ (фол. 38 том). 4. ГПБ, Солов. 286/306. Стълба на Йоан Лествичник, 10–20-те години на 16 век. Цинобърните заглавия на стр. 1, 2, 6, 15 са написани от Исак Собака, глосовете на книгата принадлежат на ръката на Максим Гърка. 19 рев., 20, 68 рев. (тук гланцът е очертан с друго мастило, което донякъде изкривява контурите на буквите), 178 об., 222 об. (?). Времето, за което се отнасят глосите, е неизвестно. Една от тях е промяна на формата: глаголната форма „събуди се” се променя на „ще” (л. 20); в друга се предлага различен звуков вариант на думата: за “алия” е дадена глоса “елен” (фол. 178 том); в третия е избран друг словообразувателен вариант: в думите „триверстно и тристолпно” Максим заменя „триверстно” с „триверстно” (фол. 19 том). И накрая, последният от тях дава речниково тълкуване на термина „водно сребро“: „тълкуване: идраргир на гръцки, има и живак на руски“ (фол. 68 v). 5. GBL, f. 173, фонд МДА. 42. Сборник от съчинения на Максим Гърка, края на 40-те - първата половина на 50-те години на XVI век. 30 От същото време датират и глосите (фиг. 11–13). Много автографи бяха правилно видени в ръкописа от Е. Е. Голубински, въпреки че той пише за това във въпросителна форма (на страници 43 том, 49 том, 81 том, 107, 108, 122 том, 125, 129, 147 том, 152 том, 171, 178, 187 и том, 208 т., 346 т., 367; погрешно са посочени само с. 54 т., 71, 104, 148). Напротив, А.И. Иванов погрешно смята автографа на Максим за „предимно цинобърни интерпретации на някои думи и изрази, неразбираеми за руския читател“ 32 . Тези тълкувания принадлежат на ръката на писаря. Повечето от глосите, написани от ръката на Максим Гръцки, са корекции на писарски грешки; Някои глосове са свързани със съдържанието на есетата. Следващият текст е подчертан с маркировка „погледни внимателно и се поправи“: „Нека се стремим да угодим на Този, Който ни е създал с цялата правда и християнски живот, отвръщайки се от всякаква злоба, измама, ласкателство, неистина, алчност, кражба на чужди придобивки и имоти, лъжи, клевета, завист, демонична гордост и всякаква плътска нечистота“ (l. 367). Двете глоси са синонимни замени. В текста на л. 27 и около. „Но това на тази упорита и непокорна раса долу, похвално долу, е подходящо от речта, която е такова философстване“, блясъкът „ваян“ се дава на думата „подходящ“. В текста на л. 107 „В Назарет Галилея най-благословената девица Мариам, която беше преброена от корена на Йесей и Давид, беше евангелизирана от предишния Гавриил“ до думата „преброена“ – гланц „генерируема“. Две глоси са обяснителни коментари, които правят текста по-лесен за четене и разбиране. В текста „сегашната епоха е така, както казва божественият проповедник, но бъдещето е венецът“ към думата „венец“ от глоса „вздааниу“ (фол. 43 том). Вижте също l. 178, текст: „По-долу от самите хора законите се пишат напразно и се предлагат подвизи, и с това почестите са светли, но за слава и чест съм аз на онези, които се ангажират, и на онези, които престъпват, безчестие и скръб.“ Максим Грек дава обяснение на местоимението „аз”: което означава: тоест закони. 6. GBL, f. 173. III, MDA 138. Съвпадащият (с някои изключения) по състав с предходния сборник от съчинения на Максим Грек се датира (както и глосовете) към същото време (фиг. 14, 15). Тази колекция съдържа най-голям брой редакции и маргинални глоси, написани от ръката на Максим Гърка; корекции на писателски грешки се срещат на почти всяка страница от ръкописа. Сред семантичните замени и глосове се открояват същите групи, както в предишния сборник. Бележки на автора и обръщения към читателя можете да намерите на l. 129 рев. (Глава 14 - "Разговор между душата и ума"), където гланцът "виж" маркира текста за произхода на астрологията "от най-безбожните демони": "Всеки влага учения в мислите си и учителите им се радват." На терена л. 143 в „Разговор на ума с душата” (глава 15) съдържанието на един пасаж е описано накратко: „За лантинианската (така! - N.S.) ерес, глагол purgatorium.” В същия очерк на л. 145 запис, разположен отгоре надолу през цялото дясно поле („Обърнете внимание на усърдието, придобивката и алчността и се поправете по-рано“, Фиг. 14), насочва вниманието на читателя към текста, който очертава неаквизиторските възгледи на Максим Гръцки. За глави 28 и 33 авторът собственоръчно пише по-обширни заглавия. L. 188, гл. 28: „Разказването на речта на Евангелието на Йоан, дори и да са написани едно по едно“ (заглавието на писаря е зачертано: „От Евангелието на Йоан“). На л. 202 рев. в гл. 33 към заглавието на преписвача „Преданието на същия монах Максим Гръцки за това как да се ознаменува с кръстния знак” е добавено от автора: „и каква е силата и предназначението на кръстния знак”. Особено внимание е отделено на глосите от речников характер (вляво е текстът на книжовника, вдясно са ръкописните глоси на Максим Грък): Редица глоси, като последната по-горе, съдържат интерпретации на символи: л. 14, текст „не се украсявай с мирословие”; glossa „което означава: комуникативно е да се яде масло или масло от милостиня дори на бедните“; л. 21, текст „чашата се появи (!) Ти си цял златен, пълен с нектар”; glossa „тълкуване: тоест Светият Дух“; л. 138 vol., текст „за да се измие объркването на земята от многото нечистотии“; glossa „чувство: тоест тяло“. Понякога авторът дава синонимна замяна: l. 228 кн., текст „да намерят мед от духовния камък”, към думата „съществуване” глосът „пиене”. Нека да отбележим случаите на изясняване на казаното чрез словесна замяна: „и вие ясно изобличавате пред себе си престъпника, който е изградил това, което преди сте разрушили“. На думата „изобличаваш“ се дава гланцът „тълкуване: т.е. разкриваш“. Авторът обяснява перифразите, като замества името на библейски герой: л. 129, текст „към скиптъра на божествения певец”; glossa „което означава: цар Давид“; л. 130, текст „кажи, че някой е вдъхновен от Бога и небесен човек“; glossa „което означава: Яков е брат на Господа“. В друг случай по-рядко срещаното име на Омир се заменя с по-известното: „да не страдаш от казаното на мъдрия Меонид, който говори“; глоса „тълкуване: Омир” (л. 134) 33. В редица случаи авторът разкрива значението на местоименията чрез заместване на съществителни и собствени имена. Примери: l. 21 и том. текст „От тях нека опрощението на греховете и твърдостта на вярата винаги ни дават..., и нека богатството на божествените писания тече изобилно в нашите мисли.“ Максим Грек разкрива значението на местоимението „ов” в първия случай с глосата „толк: тоест Петър”, във втория - „толк: тоест Павел”. L. 117, текст: „Елините под тези звезди, под слънцето и луната, под изток и запад разбират всичко, което трябва да се изгради в нас“ има отваряне към местоимението „към всичко“ - „към цялото творение“. Близо до тази замяна на l. 117 об.; текст: „Ще се окаже също така, че Бог е лъжлив... нито създава правителството, нито осигурява своите създания, ако необходимостта от всичко идва неизбежно“; към думите „всичко е ясно“ гланцът „което означава: т.е. цялото творение“ (абстрактната фраза се заменя с по-конкретна). Редица глоси съдържат указание за общото значение на използваната дума: ll. 145 об. – 146, текст „бягайте от изобилното зло, което се проявява в Антихриста, всеки, който му се радва“: към думата „Антихрист“ глос „сиреч, противопоставяне на евангелската заповед“; или, напротив, едно абстрактно понятие получава по-конкретно разкриване: l. 165, текст „за да завършим останалата част от живота си в Евангелието, във всяко смирение и нечестие, правда и святост“; към думата „тънкост“ на блясъка „което означава: не в леки дрехи и най-сладките гърди“. Съдържанието на глосите е основно същото като в предишния ръкопис: обяснителен коментар за улесняване на четенето и разбирането на текста и бележки към речника. Глосите с такова съдържание обаче не се ограничават само до автографите на Максим Гърка; има още много подобни глоси, направени с почерка на писар и връщащи се към протографа. За да се прецени съдържанието и източниците на речника на Максим Гръцки за текстовете на произведения от епохата, е необходимо да се проучат глосите в тяхната цялост, т.е. не само тези глосове, направени от самия автор, но и глосовете, написани от ръката на писаря, тъй като последните също са на автора. 7. GBL, f. 37, Болшак. 285. Сборник от произведения на Максим Гръцки от същото време (фиг. 16, 17). Съдържанието на гланца е поправка на писарски грешки. 8. GBL, f. 256, Румянц. 264. Сборник от произведения на Максим Гръцки (между 1551–1555 г.) (фиг. 18–20). Броят на гланцовете е сравнително малък, основно коригиращи грешки на писаря. Авторският почерк съдържа заглавията на някои от произведенията: „Легендата за хляба е причастна, откъде и как е започнала да се получава“ (л. 11); „Легендата за това, сякаш лъжа, казвайки, че през цялата светла седмица слънцето не е залязло“ (фол. 85 том); „Легендата за Ориген“ (l. 100); „Учението е мощно и лесно се спасява (така! – Н.С.) в светския живот“ (л. 122); „Същото съобщение на Максим Гръцки е помирително към бившия митрополит на цяла Русия Даниил“ (l. 127); може би заглавието на този текст (поставено два пъти в ръкописа) е написано собственоръчно върху фол. Том 18: „До митрополит Данил“. 9: Предполага се, че можем да говорим за наличието на автографи на Максим в друг ръкопис (малко количество материал не позволява по-категорични заключения относно идентичността на почерка): GPB, F. I. 460. Обяснителни пророци, края на 15 век. Може би от ръката на Максим Гърка в полетата на книгата е изписано „сказ“. 115, 124. 131 об., 134, 136 об., 137, 137 об., 141, 240, 245 об., 267 об.; думата "пророк" в полето на ll. 115 vol., 137, 137 vol., 240 (срв. същата дума на fol. 116 vol., написана от друг писар), както и замени на думи и корекции на граматични форми (директно в реда) на ll. 277, 278, 285, 285 об., 286 и някои други. В редица колекции от произведения на Максим Гръцки (например GBL, MDA 42, стр. 381–404 vol.), Текстът на „Пророчествата на Осиев“ е поставен като допълнителна част - антологични извлечения от пророчески текстове и тълкувания към тях. Техният анализ може да предостави материал за преценка дали ръкописът F.I. 460 не беше този, с който работи пряко Максим Гъркът. Като част от още два ръкописа, руските автографи на Максим Гъркът бяха идентифицирани от B.L. Фонкихем 34 . 10. Научна библиотека на името на. А.М. Московски държавен университет Горки, 2 Ci 95. 16 Слова на Григорий Богослов, Житие и глави на Григорий Синаит, края на XV - началото на XVI век. 35 Броят на автографите е незначителен; те се намират само в полетата на книгата. 6, 15 оборота, 16, 21 оборота, 33, 35 оборота, 36 оборота, 37 и оборота, 48 оборота, 49, 54, 55 оборота, 75, 84 оборота. (?) и представляват преводни корекции на отделни думи, синонимни замени, вмъквания на думи, пропуснати от преводача или писаря. 11. ГПБ, Кир.-Бел. 120/125. Гръцкият апостол, пренаписан от Максим Гърка собственоръчно, 1540 г. Молитвата към Христос, изписана от вътрешната страна на долната корица на подвързията, е руският автограф на Максим Грък (фиг. 10). По този начин автографите на Максим Гръцки се отнасят както до съдържанието на неговите произведения и преводи, така и до тяхната литературна форма и са един от компонентите на филологическата практика на Московска Рус през 16 век. Създаването на руски автографи на Максим Гръцки поставя нови задачи, свързани с изучаването на руските ръкописни книги като цяло и извън непосредствената тема на изследване. Процесът на визуално-емпирична идентификация и доказването на нейната истинност са две близки, но не съвпадащи задачи. Стана очевидно, че е невъзможно да се докаже, че маргиналните глосове принадлежат на ръката на Максим Гръцки, ако изхождаме само от материала на неговите автографи. За доказване на идентичността на почерка в Соф. 78 и други ръкописи, беше необходимо да се открият някои общи характеристики на писмеността от дадено време, тоест да се проучи почеркът на други писари, за да се определят общите черти, които обединяват почерка на Максим Гръцки с писането на неговата епоха и кръга от писари, свързани с него, както и онова индивидуално нещо в неговия почерк, което отличава този почерк от другите и създава възможност за идентификация. Изследването на почерка на Максим Гръцки се проведе успоредно с изучаването на руски ръкописни книги от края на 15-ти - първата половина на 16-ти век. Резултатът от тази работа е убеждението, че идентификацията ще бъде толкова по-надеждна и правилна, колкото повече почерк на изследваната епоха познава изследователят; покриването на основните книжни знания е практически необходимо. Основното условие за истинността на идентификацията е задълбочената практика в работата с ръкописи именно от гледна точка на анализа на почерка, т.е. способността да се „разпознава“ изследваният почерк сред множество подобни и различни. ПО дяволите. Люблинская, характеризираща научния облик на О.А. Добиаш-Рождественская, отбеляза качествата, необходими за палеограф: бдителност на окото и графична памет. „Първата способност (независимо от качеството на зрението като такова) ви позволява да забележите всички, дори и най-малките детайли, които обикновено убягват на хора, които не са надарени с този вид способност; втората е способността да съхранявате огромен брой графични форми в паметта и да установявате връзки между тях” 36. Необходимостта от тези качества, необходими при решаването на всеки палеографски проблем, се увеличава значително по време на анализа на почерка. Идентификацията е до голяма степен визуален процес, резултат от зрителното възприятие; доказателството за направените изводи се крие в придаването на словесен израз на визуално възприеманата категоричност на почерка; разликата между тези два процеса се проявява като разликата между „виж” и „разкажи” („оправдай”); визуалните характеристики се превръщат в вербални. П. Канард, чието изследване му позволява да идентифицира 155 автографа на гръцкия ренесансов писар Емануил Проватарис (първоначално са били известни само два кодекса, съдържащи името му в записа на преписвача), пише: „Дълготрайната близост (familiarité) с почерка на Проватарис позволява идентифициране почти моментално, но това преживяване е трудно да се предаде” 37. Но тези трудности са субективни. Друг вид трудност се дължи на особеностите на писмеността на изследваното време. Ако писмеността от периода след Гутенберг все повече се превръща в средство за лична комуникация и е предназначена за еднократно четене, тогава писането на средновековни ръкописни книги има за цел да запази текста, да предаде постиженията и знанията от една епоха на друга, то трябва да бъде „трайно“ и задълбочено, подчинено на определени естетически норми, като елемент от художествения облик и дизайн на ръкописната книга. След изобретяването на печатането калиграфското писане съществува успоредно с печатната книга, 38 но предназначението му вече е различно от това през Средновековието - то не е книгопис, или по-скоро писане на основната част от книжната продукция на епохата. Различавайки се от съвременната писменост по предназначение, тя е различна и по структура. Изобразителният фактор в писането на средновековните ръкописни книги играе значителна роля; от друга страна, тя беше по-подчинена на калиграфските стандарти; Тези фактори (и редица други) влияят върху степента на разпознаваемост на почерка и методите за идентификация в различни посоки. Проблемът за индивидуалния почерк, особено напоследък, става все по-актуална задача за руската, латинската и гръцката палеография. В руската палеография ръкописните идентификации се извършват с помощта на материала и на трите съществуващи вида писане - устав 39, полуустав 40 и курсив 41, но теоретичната страна на проблема едва започва да се развива. Латинската палеография свързва появата на индивидуалния почерк както с книжно, така и с курсивно писане. Л.И. Киселева, изследвайки готическия курсив от 13-15 век, разглежда една от неговите разновидности като основа за индивидуален почерк. Терминът „курсив“ се отнася до „повече или по-малко свободно писане в много широк смисъл“, писането на официални документи, лични документи, писма и записи, които не са предназначени да се четат многократно. Сред курсива авторът разграничава „служебен курсив“, който понякога се нарича „бизнес писане“ (разделя се на калиграфски, гладък и нормализиран), както и „обикновен курсив“, „писане без стил“, т.е. писането на повечето грамотни хора, които не са били обучени в калиграфски видове писане; Обикновеното писане, което не е ограничено от канцеларски норми и калиграфски стандарти, играе водеща роля при появата на индивидуален почерк. Изследване на руски ръкописни книги от края на 15-ти - първата половина на 16-ти век. показва висока степен на индивидуалност на почерка в рамките на полустандартния тип писане, тоест индивидуалността на почерка се проявява не в писане „без никакъв стил“, а в различни стилове на писане на книги. В същото време Л.И. Киселева отбелязва, че „обикновената писменост не е единствената основа за индивидуален почерк, в това в достатъчна степен участват и канцеларските видове писменост“ 42 . Други изследователи (например Л. Гилисен) говорят за индивидуален почерк в книгописа 43 . Да се ​​установят особеностите и моделите на писане в края на 15-ти - първата половина на 16-ти век. Изследвано е книжното полууставно писмо, тъй като почеркът на Максим Гърк принадлежи именно към този тип писмо. Що се отнася до канцеларското, курсивното писмо, както и до по-стария вид писменост - грамотата, тук очевидно идентифицирането на индивидуалните почерци, тяхната идентификация и диференциация имат свои специфики, както в практическо, така и в теоретично отношение. Наблюденията, посочени по-долу, се отнасят само до полууставния тип писане. Предварителните резултати от работата по ръкописната идентификация са публикувани в специални статии 44. По време на проучването на масива от ръкописни книги от края на 15-ти - първата половина на 16-ти век, депозирани в основните фондове на хранилищата на ръкописи (предимно Москва и Ленинград), по-специално множество ръкописи на двама писари, които са сътрудничили на Максим Гръцки в дядото на коригирането книги, копирали негови преводи и били изправени на съд с него през 1531 г. бяха идентифицирани. Това са Михаил Медоварцев и Исак Дог. Преди това бяха известни само пет ръкописа, съдържащи техните имена. Чрез идентифициране на почерци (и отчасти въз основа на записи) към предишните ръкописи са добавени 16 ръкописа на Михаил Медоварцев, както и повече от 20 ръкописа на Исак Собака. Предполага се, че можем да говорим за автографите на Селиван, ученик и сътрудник на Максим Гърк (виж глава II, § 1). Значителен методически интерес представляват ръкописите на Гури Тушин. Проучването на тези ръкописи се оказва полезно за изследователски цели по различни начини. Първо, бяха установени неизвестни досега факти от биографиите на лица, свързани с Максим Гръцки, появиха се нови материали за преценки за атмосферата и средата, които го заобикаляха в началния период от живота му в Москва, за значението, което се придаваше на дейността му по това време. Второ, по време на търсенето бяха идентифицирани най-ранните списъци с преводи на Максим Гръцки, направени преди 1525 г. Някои от тях се оказаха близки до времето на превода; определението за работилници за писане на книги дава възможност да се свържат ръкописите с конкретна среда и дори с конкретни лица и да се прецени в какви среди са поръчвани и четени преводите. Трето, бяха разработени някои методически техники за идентифициране на почерци и бяха формулирани задачите за изучаване на отделни почерци на руски ръкописни средновековни книги и бяха идентифицирани основните трудности, които възникват в този случай. Една от най-важните задачи е да се установи броят и естеството на елементите, необходими и достатъчни, за да се обоснове истинността на всяка конкретна идентификация. Дали най-ярко изразените отличителни белези винаги имат едни и същи букви и графични форми, или те варират в зависимост от личността на писателя, епохата, към която принадлежи, и вида на писане? С други думи, кои графични форми трябва да бъдат анализирани на първо място в процеса на идентификация и нейното доказване, идентичността на кои форми е най-категорична, дали изборът на тези форми се определя единствено от индивидуалността на писателя или тук могат да бъдат идентифицирани някои модели? При анализа на почерка на Медоварцев, по-специално, беше анализирана група от свързани и взаимозависими букви „ѣ“, „b“, „ъ“, „ь“, „ы“. Същият методологичен похват, както ще покаже по-нататъшното изложение, е използван при анализа на почерка на Максим Грък. Въпреки че съставът на групата от свързани букви се е променил донякъде („ѣ“, „ъ“, „b“, „в“), самият принцип на сравняване не само на отделни букви и комбинации от букви, но и на идентифициране на групи от букви в изследваните почерци, които имат общи графични характеристики, очевидно може да се използва в практиката на работа с други почерци. Втората задача е изучаването на школи за писане. Познаването на ръкописи от същия период показва, че почеркът на някои писари има прилики, „прилики“, което не изключва възможността за идентификация. Това „сходство“ се определя от принадлежността не само към една и съща епоха, но и към един и същ книгописен и графичен център, влиянието на обучението, учител, оригиналът и т.н. Изследването на ръкописи, които съдържат почерка на главните писари - Медоварцев, Тушин и др., Позволява да се открие в тях почеркът на анонимни писари, много подобен на почерка на главния писар, но не съвпада с него, т.е. Очевидно почеркът на учениците имитира почерка на учителя. Тази функция създава възможност за разработване на друга методологична техника - използване на един или повече „контролни“ почерци, които са възможно най-близки до изследвания, но не са идентични. Не само ръкописи от същия ръкопис като този, който се изучава, могат да се използват като „контроли“, но също и от други ръкописи от същото време, същия център за писане на книги или кръг от писари. Ако съдържанието на втората задача се свежда до идентифициране на характеристиките на разликата в подобното, то следващата, трета задача, напротив, се състои в идентифициране на характеристиките на общото в различното. Тази задача е да се изследва променливостта на почерка на писаря. Анализът на ръкописи, принадлежащи на един и същи писар, разкрива способността му да пише в различни стилове, така че понякога рязката разлика във външния вид на писането на ръкописи, където името на един и същ писар се споменава в записа, поставя под съмнение автентичността на записите. Само специалното изследване на моделите на различни стилове на писане в различни ръкописи, несъмнено написани от един и същи писар, позволява в други случаи да не се подлага записът на преувеличено съмнение. С това явление трябваше да се сблъскам, когато работех с ръкописите и на Михаил Медоварцев, и на Исак Собака. В Minea GBL, Троицк. 466, което е основа за последващи идентификации на почерка на Медоварцев, записът на книгата, принадлежащ на неговата ръка, е на l. 354 рев. Наистина, ll. 10–354 (основната част на Минея) са написани с една ръка, но писането на няколко листа е по-строго, полуправилно, различно от по-свободното, „украсено“ писане на останалите листове (фолио 100 изцяло, няколко реда на листове 97 том, 98, 99 том, на лист 10 има заглавие под заглавието и началото на текста). На последните листове, включително и на листа със записа (фолио 352 том – 354 том), декоративният елемент е значително подсилен. Сред допълнителните текстове, поставени след записа, има и почерк, който е близък до почерка на основната част, но се отличава с по-бърза скорост на писане, по-„делови“ характер, по-спретнат, по-малко „изящен“. Възникна въпросът дали в почерка на главния писар са вмъкнати други почерци или има различни стилове на писане на един писар. Анализът показа последното. Още по-фрапиращи са разликите в стиловете на писане в почерка на Исак Собака (ГБЛ, Троицк. 100; фонд МДА. 6) и може да се предположи, че записът в един от тези ръкописи е грешен. Но такова решение изглеждаше най-безнадеждно; Тук несъмнено се крие интересен палеографски проблем. Беше необходимо да се проучат други ръкописи, чиито записи посочваха името на същия писар. Изключително ценен материал в това отношение предоставят ръкописите на Гурий Тушин, чийто анализ показа използването на два стила (начини) на писане. Единият от тези видове писане може да се определи като обичайното, познато писане на Гурия, изпълнено в най-характерния за него ритъм, а другият - като стилизация на по-строга и тържествена ъглова полухарта, когато темпото на писане се забавя. Между двете писмености обаче няма непроходима граница, а взаимопроникващите елементи служат като надежден критерий за идентификация. Проучването на различни ръкописи показва, че способността за писане в различни стилове е фиксирана в съзнанието на писаря, неговите естетически вкусове и двигателните умения на ръката му. Подобна особеност се отбелязва в латинската палеография. Запазени са плакати на средновековни майстори - учители по писане във Франция и Германия от 14-15 век, където те съобщават, че могат да преподават различни видове писане, а понякога се посочват имената на различни шрифтове и се дават примери за някои от тях 45. Холандският палеограф M.G.I. Лифтинк, характеризирайки така нареченото готическо писане от 13-15 век, отбелязва присъщата му „йерархия на стилове“, която той разбира като разделяне на писането (книжно и канцеларско) в зависимост от грижата за изпълнение на калиграфско, гладко и, между тях, „обикновено, но внимателно, типично писане на епохата“. Френският палеограф J. Huy пише за стиловете в рамките на един почерк, развивайки критерия за полиморфизъм за изучаване на писането, което означава „използването на нови форми на букви в зависимост от желанието на писаря, за да се промени стилът на писане“ 46 . Когато изучавате стиловете на писане на един писар, трябва да вземете предвид и двата фактора, които формират стила: както преобладаващите форми на буквите, така и степента на грижа за писмото. Важна задача изглежда, наред с идентифицирането на стилообразуващите характеристики, да се проучат факторите, които определят избора на конкретен стил (предвидената цел на ръкописа, естеството на възпроизведения текст, изискванията на клиента, степента на произвол на писаря). Хуманистичното писане се характеризира и със стилово разнообразие в почерка на едно лице. Така при публикуването на автографите на италианските хуманисти е направен опит да се покажат различните видове писменост, избрани от учените (често от едно и също лице) за писане на книги, бележки, писма и документи 47 . При изучаване на различните стилове на писане на един книжовник в края на 15-ти - първата половина на 16-ти век, както и при анализа на почерка на Максим Гръцки, наблюденията на M.N. Сперански, който пише, че „на фона на обичайната, ъгловата структура на руския полуустав от втората половина на 15-ти и първия 16-ти век, в някои от ръкописите се обръща внимание на спорадично (понякога по-рядко, понякога по-често) срещано, необичайно за този утвърден стил на писане очертание на отделни букви, изпъкващи със своята закръгленост на черти сред ъгловатите други и напомнящи като цяло по структура на гръцката минускула." Смятайки, че „желанието да се закръглят очертанията“ е явление, „обикновено чуждо на полуколовоза, включително югославския“, М.Н. Сперански свързва появата на тези форми не само с югославското влияние, но и с прякото влияние на „автентичното гръцко писане“, „гръцката графика“ 48. М.Н. Сперански използва термина „надписи“; но, като се вземе предвид терминологията на последните специални изследвания, можем да говорим за „графични варианти“ на буквите. И така, Р.В. Бахтурина предложи да се въведе понятието „графичен вариант“ за класифициране на стилове. "Бихме предложили да се разглеждат различни стилове на едно и също писмо, написани с равен брой техники с общи отличителни елементи на писмото и тяхната идентична пропорционална зависимост, като един и същ графичен вариант. Промяна в метода на писане и, като следствие, модификация на стила, водеща до загуба на някакъв елемент от писмото или до различно съотношение на елементи поради тяхното местоположение и размер, дава нова графична версия "49. Подобна терминология се използва от И.С. Филипов, използвайки понятието „стил“, за да обозначи цялото множество различни типове на всяка буква в рамките на изучавания ръкопис, а вторият термин обединява групи от подобни стилове въз основа на „стабилни, постоянно повтарящи се характеристики“. „Графичните опции се определят в зависимост от дизайна, броя на техниките за писане, съотношението на елементите и размера на стила“ 50. В латинската палеография изброените характеристики (с изключение на последната) се обединяват от понятието „канал“. От гледна точка на тази класификация, в статията на М.Н. Сперански говорим конкретно за графични варианти, тъй като наред със заоблените стилове, които той подчерта в тези ръкописи, има и традиционно ъглови стилове на същите букви, така че можем да говорим за два графични варианта. През първата половина на 16в. заоблените варианти не са спорадично срещащи се елементи, а са неделима характеристика на един от типовете на същинската полуформа. Явлението, на което изследователят обръща внимание, не е от случаен характер, породено от произволното предпочитание на писаря към определени стилове; това е много важно и може да бъде идентифицирано като класификационен признак за разграничаване на два типа в рамките на едно полууставно писмо - ъглов полуустав и полуустав с присъствието или преобладаването на заоблени варианти на букви, въпреки че заоблените варианти не са непременно производни, противно на M.N. Сперански, от гръцкия минускул. Тази особеност се проявява най-ясно в буквите "b", "v", "b", "e" (в по-малка степен "a", "b", "y", "r", "d"), тъй като те се основават на затворени геометрични фигури в равнина - или овал и кръг, или триъгълник и правоъгълник (компонентите на другите букви са отворени линии - прави или счупени). Ако приемем тази позиция, то степента и естеството на отклонението на формата на буквата от нейния идеален графичен прототип (правоъгълник, триъгълник, кръг, овал) ще определят нейния индивидуален облик 51 . Що се отнася до отворените форми (линии), важен фактор тук е формата на счупването (например кривината на дъгите), ъгълът, под който линиите се събират една с друга и са наклонени към линията. За първата половина на 16в. Характерна е полуформата с преобладаващи ъглови форми, а вторият тип - с преобладаване (или дори просто наличие) на заоблени варианти - е представен от по-малък брой ръкописи. И.С. Филипова пише, че вариациите в стиловете на буквите в полууставното писане могат да бъдат проследени, за разлика от курсивното писане, „според графиките на отделните писари и рядко се срещат в рамките на един и същи почерк“ 52 . Анализът обаче показа, че Михаил Медоварцев, Гурий Тушин, Селиван (вероятно), Максим Грек са писари, в чийто почерк повече или по-малко букви са представени с различни графични опции. Същото може да се каже и за почерка на ръкописи от средата на 16 век. с творбите на Максим Гърк (фиг. 11, 12, 14, 16, 18). Вариантите на писане от един и същи писар се оказват свързани с наличието на два вида полууставна писменост. Така във втория тип писменост на Михаил Медоварцев ясно преобладават ъглови варианти на букви, а в останалите три те съжителстват със заоблени, чийто брой нараства. Разновидностите на писане на Гури Тушин също се различават един от друг. Написани са два ръкописа, съдържащи името на писаря Исак Собаки: единият е написан по традиционен полуофициален начин (ъглови форми), а другият е доминиран от заоблени графични опции. Този писар е най-последователен в стила на писане, който избира. При идентифицирането на различни видове писане от един писар е необходимо да се сравнят, от една страна, преобладаващите кръгли форми от един тип със спорадично срещащи се подобни форми в друг, както и преобладаващите ъглови форми от един тип с подобни спорадично представени варианти в друг. Важен момент е количествената характеристика на това явление. Разликите между графичните форми са придружени от разлики в скоростта на писане. При рисуване на квадрат, правоъгълник, триъгълник инструментът за писане се отделя повече пъти от хартията, процесът на писане се забавя; заоблените форми водят до неговото ускоряване. Друг важен фактор, който определя скоростта на писане, е степента на грижа. Въпреки това, тези два фактора - преобладаването на кръгли или ъглови форми и степента на грижа - не влияят на външния вид на писмото в същата посока. Полуформа с преобладаване на ъглови форми е по-бавен стил на писане поради графичния си характер, но може да бъде небрежен и "плавен"; полуустав със закръглени курсивни елементи може да бъде изключително внимателно, декоративно и следователно бавно писане. В книжното писане от изследваното време използването на голям брой закръглени графични форми е свързано с желанието както за по-бързо писане 53, така и за по-„красиво“ писане, като често се използва т. нар. „гръцки“ елемент, но няма пряка връзка между закръглеността и ускорението. Разликите във външния вид на различни образци на писане от един и същ писар се дължат главно на два фактора: 1) степента на грижа, калиграфия, скорост на движенията при писане и техния характер (бавно, тържествено, хармонично или, обратно, рязко, ускорено, рязко); 2) преобладаващата форма на буквите, съзнателно избрана от писаря (правоъгълна, ъглова, заоблена форма). Идентифицирането на почерка на един писар, принадлежащ към различни стилове на писане, изглежда по-трудна задача от идентифицирането на писането на един стил, но е принципно възможно. При анализа на почерка на Максим Гръцки има допълнителна трудност, специфична за този конкретен случай: сравнително малко количество материал за сравнение, почти пълна липса на непрекъснат, свързан текст. Автографите на Максим Грък са представени само чрез редакция на писарския текст и кратки авторски бележки, коментари в полетата, а писането на маргинални глоси, както е известно, има своя специфика; разликите във външния му вид в различни ръкописи могат да се дължат, наред с други фактори, на резки вариации в степента на грижа, пространството, върху което трябва да се изпише буквата, размера на полето, дори влиянието на външния вид на писането на основния текст. Важно е да се вземе предвид целта на блясъка; в „тържествените” сборници с есета той е изчерпателен като текста и също като него е предназначен за многократно четене; Глосовете на Троичния псалтир са бележки на учен, който прави корекции на съществуващ преди това превод; те са по-небрежни, направени в процеса на работа, на по-ускорено темпо. Тази особеност на автографите пречи на сравнението на почерка в различни ръкописи въз основа на такива важни характеристики като разположението на текста на страницата, съотношението между височината на буквата и разстоянието между редовете, наклона, ускорението на почерка, степента на чистота или рядкост на писането и т.н. Тези фактори могат да бъдат взети предвид само по отношение на автографите в Соф. 78. Статистическите изчисления, които са важни при изучаването на графични варианти на букви и различни стилове на писане, също са трудни. Всяко изчисление изисква идентифициране на сравними единици текст в различни ръкописи (страница, лист, тетрадка, няколко тетрадки), но в този случай това е невъзможно, тъй като разпределението на глосовете във всеки ръкопис е много неравномерно и броят на глосовете в различните ръкописи варира рязко. Почеркът на Максим Гръцки принадлежи към книжния полуустав, а в буквата на ръкописа на Соф. 78, което се основава на последващи идентификации, са представени и двата му вида: на л. 160 об. (фиг. 6) преобладават заоблени варианти на букви, а на l. 7 и том. (фиг. 7, 8) броят на ъгловите форми се увеличава. Една от тези разновидности се свързва с влиянието на гръцкия минускул, а другата - с традиционните ъглови форми на руския полуустав. Графичната школа и на двете разновидности е тази, чиито образци са представени на фиг. 1–4 54 (ръкописи от 20-те години на XVI в.), фиг. 5 (края на 40-те – първата половина на 50-те години на XVI в.). Неговите характерни черти са: 1) имитация на гръцкия минускул, извършена обаче с различна степен на последователност не само в различни ръкописи, но често и в целия ръкопис; 2) задълбоченост на писането; 3) силно развит почерк, професионализъм. Максим Грек обаче е много умерен в използването на специфично „гръцките” умалителни форми, въпреки факта, че на сл. 160 об., където е поставено, както е определено от Б.Л. Фонкич, „хармонична композиция на гръцките кондаки и техните руски преводи“ 55, книжникът съзнателно се стреми да доближи външния вид на руското писане до външния вид на гръцки. Той успява. Но стилизацията се извършва не толкова чрез използването на специални графични стилове, а от общите пропорции и ритъм на писане. Ако сравним ръкописите на други руски книжници от това време, имитиращи гръцкия минускул, се оказва, че тук имитацията се извършва, първо, чрез въвеждане в буквата на допълнителни, сякаш „допълнителни“ елементи, придаващи й декоративен вид, второ, чрез използване на така наречените „гръцки“ стилове на някои букви (d, p, m, n), трето, с помощта на различни лигатури (вижте например фиг. 5). Максим Гъркът не използва нито една от тези техники и не злоупотребява със специфични „гръцки“ графични форми. Неговото подражание е органично, проявява се във формата на основните елементи, изграждащи буквата, в конструкцията на нейното тяло, в разположението на буквите една спрямо друга в реда. Впечатлението за сходство между гръцката и руската писменост се създава и от общите й пропорции: размерът на буквите и редовете, разстоянието между редовете, пропорциите на самите букви. Следователно тук е калиграфска версия на писмото на Максим Гърка. Идентичността на гръцките и руските букви е особено очевидна и очевидна, така че на пръв поглед се създава впечатление за една буква, съставена на базата на обща азбука 56 . Това би могъл да направи само книжовник, който владее изкуството на внимателно калиграфско писане не само на гръцки, но и на руски, въпреки че трябва да се предположи, че в Русия той не е имал толкова богата практика в преписването на големи славянски ръкописи, както в Италия по отношение на гръцките ръкописи. В писането на руски преводи на кондаки на Богородица се проявява влиянието на умението на Максим Гръцки като професионален гръцки книжовник, който преписва в края на 15 век. ръкописи за италиански хуманисти. Неговото писане е с висока степен на индивидуалност, характеризира се с висока изработка и професионализъм; външният вид на писмото като цяло и отделните графични елементи се различават значително от писането на ръкописи, принадлежащи към същата графична традиция. На л. 7 и том. в Соф. 78, където цинобърните надписи на някои псалми принадлежат на ръката на Максим Грък (фиг. 7, 8), е представена различна версия на писмото от тази на фол. 160 об., така че да се създаде „илюзията за несходство“, която Б.Л. писа за. Фонкич. Създава се не само от това, което л. 7 и том. написано с по-дебел перо и цинобър и че тук не е непрекъснат текст, а „отделни редове, даващи превод на надписите само на някои псалми“; Може да се посочи и чисто графична причина: броят на ъгловите букви в писмото се увеличава и степента на изчерпателност на писмото и неговата декоративност намалява. Така в писмото на Кондак буквата „v“ се използва 13 пъти в ъглова версия и 9 пъти в заоблена версия, т.е. ъгловите стилове съставляват 59% от всички стилове на тази буква; в изписването на надписите на псалмите на фол. 7 и том. Откриваме 61 стила в ъгловата версия и само 12 в заоблената версия, т.е. ъгловите стилове съставляват 83%. Буквата “ѣ” в буквата на кондака се използва само в закръглен вид; в писането на псалмите количествено преобладават заоблените форми (22 и 9), но самият факт на появата на ъглови варианти на тази буква, заедно с увеличаването на броя на ъгловите форми на буквата „v“, показва промяна в стила на писане. Ъгловатите варианти на тези букви имат особено характерни идентификационни белези, които не оставят съмнение, че буквата и в двата случая принадлежи на една и съща ръка. Още по-изразително е съотношението между двата варианта на буква „а”: традиционно полуформена с издължена бримка и прав гръб и декоративна с по-заоблена бримка и извита опашка, спусната под чертата. В кондака всички букви са приблизително еднакво разпределени между двата варианта; броят на буквите с дълга опашка е дори малко по-голям (15 и 17); в псалмите буквите имат форми, идентични с подобни варианти в кондака, което показва един почерк, но количественото съотношение рязко се променя: 60 „полуформални“ и 12 „декоративни“ (термините са условни), т.е. последните съставляват само около 17% от всички букви; Това вече показва различен стил на писане. Буквите „б”, „ъ”, „ь” са представени както в кондаците, така и в надписите на псалмите само в закръглени варианти. Общи пропорции и ритъм на писане на l. 7 и том. различен от L. 160 обем: буквите ту са по-големи, ту по-малки, линията не е достатъчна, разстоянията между редовете не винаги са еднакви, степента на спретнатост и рядкост на буквата също се променя; няма калиграфско писане, изчезва пропорционалността на буквата, характерна за кондака. С други думи, това е по-малко внимателно писане. Ако буквата на кондака е на л. 160 об. - елемент от художествената структура на ръкописа, след това цинобър върху листа. 7 и том. използвани с цел вероятно да привлекат вниманието към съдържанието на този текст; на естеството на буквата тук не се отдава същото значение, както на l. 160 оборота е по-небрежно. Но в почерка на Максим Гърка границата между двата вида писане не е така рязка, както при другите книжовници. В автографите на Максим Гръцки в сборниците на неговите съчинения видът на писмото е като цяло същият като в надписите на псалмите, но принадлежността му към ъгловатия полуост е изразена още по-ясно - към ъгловия вариант „ѣ” се присъединяват ъгловите варианти „ъ” и „б”, а закръгленият вариант „б” изчезва. Предпочитаното използване на заоблени форми, характерни за кондаците, не е отбелязано в нито един ръкопис. В рамките на един и същи ръкопис има както по-внимателно, така и по-небрежно писане. В маргиналните глосове на Троичния псалтир книжовникът дава предпочитание на ъгловите форми; заоблените очертания на някои букви, например „ѣ“, са изключително редки, междувременно, както в псалмите, така и в сборниците с есета, преобладават заоблените версии на това писмо; промяната в стила тук не беше свързана с преобладаването, а само с наличието на ъгловата му версия (заедно с други характеристики). Фактът на рязко преобладаване на ъглови форми в автографите на Троичния псалтир може да се обясни с влиянието на външния вид на писането на основния текст - традиционния ъглов полувал (по-подробно по-късно, при анализ на отделни букви). Друга особеност на автографите на този ръкопис е техният небрежен, прибързан характер. Маргиналите не украсяват листа; те са бизнес бележки, направени по време на анализа на превода, в процеса на изучаване на езика. Този пример, между другото, показва, че скоростта на писане не е непременно свързана със закръгляването на стиловете. При анализа на почерка е необходимо да се сравняват не случайно поразителните прилики и разлики, а да се разглежда почеркът като единна графична система, чиито отделни части са зависими една от друга, така че използването на една графична форма неизбежно води до използването на друга и, обратно, липсата на една е свързана с липсата на другата. Но в същото време е необходим правилният избор на основите, върху които се изгражда тази система. При анализа на почерка на Медоварцев първо са избрани буквите „е“, „b“, „ъ“, „ь“, „ы“. Изборът се дължи на факта, че тези букви, налични само в кирилицата и отсъстващи в гръцката азбука, в комбинация с буквата „b“ представляват вариации на същата графична форма 57: Следователно те трябва да съдържат (и наистина да показват) свързани характеристики. В почерка на Максим Грек към тази група букви също се присъединява “v”, като водеща роля имат “v”, “ѣ”, “b”, за разлика от “ѣ” и “ъ” при Михаил Медоварцев. Изборът на тези букви за Максим Грек е още по-оправдан, отколкото за Медоварцев; Максим, като гръцки професионален писар, изучава руски език и писменост по време на живота си в Русия и не е имал голяма практика в преписването на големи руски ръкописи; индивидуалните характеристики се проявяват предимно в графични форми, които са нови за него, където все още е развито солидно умение за обичайно, еднообразно очертание, което е особено характерно за ъгловите, традиционно полуформални форми, които не са характерни за гръцкия минускул. Отбелязаният Б.Л. се прояви в тях. Фонкич „необичайност на писане на отделни руски букви“ 58. Що се отнася до заоблените форми, те, напротив, се отличават със сравнителна еднородност и изтънченост на очертанията. Друга група букви, които имат общ идентификационен признак: „o“, „yu“, „b“, „s“; заоблени варианти на “ѣ”, “ъ”, “в”, някои разновидности на “а”; общността тук е изразена във формата на кръг, леко издължен нагоре и често отворен. Букви със сложен дизайн, налични само в кирилицата („zh“, „d“, без да се връщат към гръцкото „δ“), също се отличават с голямо разнообразие, характер и изразителност на стиловете. След това ще бъдат разгледани други букви от азбуката, характеризиращи се със сравнителна стабилност, еднаквост на стила, форми на разширени букви, съвпадащи форми на групи от букви, както и лигатури. Характерна особеност на почерка на Максим Гръцки е наличието в някои думи на контакт между крайните точки на съседни букви, въпреки че като цяло този почерк, като всеки полуписмен почерк, се отличава с липсата на непрекъснато писане. В почерка на Медоварцев са идентифицирани четири варианта на буквите "ѣ", "b", "ъ", "ь", "ы", които са определени въз основа на две характеристики: 1) формата на долната част (ъглова или заоблена); 2) височината на мачтата и местоположението на напречната греда (висока мачта, напречната греда е разположена над линията на линията; ниска мачта, напречната греда е разположена на нивото на линията на горната линия) 59. В почерка на Максим Гръцки, съставните елементи на свързаната група (т.е. буквите, включени в нейния състав) са се променили донякъде; следователно основанията за идентифициране на варианти също са се променили: височината на мачтата или левият вертикал на буквите „b“, „c“ няма решаващо значение, всички букви в рамките на един ръкопис са приблизително еднакви по размер, следователно основният признак за идентифициране на вариант остава формата на долната част, ъглова или кръгла. Следователно, всяка от горните букви има два варианта - ъглова полуформа и закръглен минускул (но буквите "ѣ" и "ъ" имат трети вариант - с ниска мачта и напречна греда, разположена на нивото на горния ред на реда, но броят на тези букви във всеки ръкопис е незначителен). Вариациите във всеки вариант се определят от формата на другите елементи на буквата: лявата вертикална-мачта, горната хоризонтална-напречна греда; долна хоризонтална линия (долен ход). Тези термини обаче са условни, тъй като отделните букви имат толкова характерен индивидуален външен вид, че общоприетите обозначения не се прилагат за техните елементи. При анализ на почерка са направени увеличени фотоотпечатъци от автографите 60; за всички включени ръкописи е постигнато приблизително петкратно увеличение, за Троицкия псалтир – четирикратно увеличение. Тогава бяха съставени таблици с букви. Всички специфични стилове на всяка буква не могат да се поберат на таблиците; бяха избрани най-характерните, така че да се отразят всички индивидуални характеристики, които характеризират този или онзи елемент на буквата. Хоризонталните редове на таблиците съдържат образци на писма от един ръкопис; буквите са поставени на един вертикал, които съответстват на един или повече от елементите, от които са изградени (в някои случаи дизайнът на буквата като цяло е идентичен). Въпреки това, няма пълно съвпадение на букви, разположени в рамките на една и съща вертикала, първо, защото един елемент на буква (например формата на примка) може да съвпадне с подобен елемент на буква, разположен отгоре или отдолу, а друг елемент (например извивка на мачта, форма на напречна греда) може да съвпадне с подобен елемент на друго копие на същата буква в друг ръкопис; второ, няма пълно съвпадение в дизайните на различни образци на едно и също писмо, дори в рамките на един и същ ръкопис (понякога в рамките на един и същ гланц или един ред), така че е невъзможно да се очаква пълно сходство на всички елементи, които съставят всяка буква в различни ръкописи. Преди да се пристъпи към анализ на отделни писма, трябва да се направят две предварителни бележки. Таблиците представят образци на писма не от всички ръкописи, а само от следните: Соф. 78, л. 160 об. – кондаки (символ – К). Соф. 78, л. 7 и том. – псалми (символ – П). MDA 42 – Колекцията на Йоасаф (символ – I). MDA 138 – Академичен сборник (символ – А). Троицк 315 – Троицки псалтир (символ – Т). Що се отнася до ръкописа на София, критерият за подбор е очевиден: той е основата за последващи идентификации. Колекциите на Йоасаф и Академик, както и Псалтирът на Троицата съдържат най-голям брой глоси, т.е. материал за сравнение, и именно тези ръкописи позволяват да се идентифицират характерните черти на почерка на Максим Гръцки; в сбирките на Болшаковски и Румянцевски има по-малко автографи; но след като са подчертани основните характеристики на почерка на Максим Гръцки, те лесно се намират в други ръкописи, на фотокопия без увеличение, в естествен размер. Следваща. За по-голяма строгост на доказателството е необходимо да се включат няколко или един „контролен“ почерк, за да се покаже индивидуалността на идентификационните характеристики и липсата на идентични знаци (по-точно тяхната комбинация) в почерка на дадена епоха; Естествено, контролният почерк придобива най-голяма стойност, когато е възможно най-близо до субекта, подобен на него, но липсва характеристики, характерни за почерка на субекта. Трябва да е почерк от същото време, същия център на писане или същата графична традиция (школа на писане).“ При изучаване на почерка на Максим Грек, почеркът на Селиван (вероятно), почеркът на писаря MDA 138, имитиращ миниатюрно писане, може да се използва като „контролен“; това са типологично близки почерци. Можете също така да използвате почерка на писарите на колекциите, съдържащи автографите на Максим Гръцки, тъй като тези почерци датират от същото време като автографите и биха могли да повлияят на естеството на писане на маргиналите на автора (имитацията може да бъде както съзнателна, така и несъзнателна). Но образци на стилове на букви в тези почерци не са включени в таблиците с почерци на Максим Гръцки по две причини: първо, това би направило таблиците твърде тромави; второ (и това е основното), това не е особено необходимо, тъй като в почерка на други писари всяка буква в рамките на един графичен вариант няма толкова голямо разнообразие от разновидности, както в почерка на Максим Гръцки, и обичайната стилова характеристика на „контролния“ писар може лесно да се установи върху предложените образци на неговия почерк, без да се изолират буквите от цялото и без да се дава увеличено възпроизвеждане на него. Нека да преминем към анализа на групата букви, която има най-изразителни идентификационни характеристики: „v“, „e“, „b“, „b“. Буква "v". Представена е в два графични варианта – ъглова, традиционно полуформирана (табл. 1) и заоблена минускула (табл. 8) 61. В ъгловия вариант идентификационната характеристика е преди всичко самата множественост на специфични стилове, отделни образци на букви в рамките на даден вариант. Ако се обърнем за сравнение към почерка например на писаря на ръкопис MDA 138 (фиг. 14), тогава откриваме два ъгловати графични варианта - по-опростен във формата на правоъгълник с права или леко извита дясна страна (3-ти ред на книгата) и по-сложен, когато дясната страна е написана на две стъпки, придобивайки повече или по-малко начупена форма (1-ви, 2-ри ред на книгата). книгата). Специфичните букви във всеки вариант понякога имат някои отклонения (по-голяма или по-малка степен на прекъсване от дясната страна), но те са много незначителни. В почерка на Селиван (фиг. 3) е представена само по-проста ъглова версия, характеризираща се с еднообразие на стила, но изключително рядка (6-ти ред на св., дясна колона). Максим Грек избра втория, по-сложен вариант, но не разви стабилен, стереотипен правопис и всеки път трябваше да „начертае“ буквата за първи път или отново, а понякога получаваше доста грозни образци, които изобщо не приличаха на буквата „v“ (Таблица 1, P 15, I 10, 13, A 3, 10, 11, T 4, 10, 16). Такова разнообразие от стилове не се среща в нито един от почерците на изследваното време. В горния хоризонтален ред на масата. 1 показва всички специфични очертания на ъгловата версия на “v” в кондака (Соф. 78, фол. 160 том) 62, но нито една от буквите не би съвпаднала с другата, ако се наслагват една върху друга. Всички писма в тази серия несъмнено са написани от една ръка (взети са от един и същ лист ръкопис, фиг. 6); обаче, ако беше необходимо да се докаже, че те принадлежат на една и съща ръка, това би се оказало трудна задача. Същото може да се каже и за всеки от четирите следващи хоризонтални реда. По-голямата идентификационна стойност е съвпадението на отделни елементи или модел като цяло от букви, разположени на един и същи вертикал (или съседни), т.е. многократно повторение на свързани характеристики в различни ръкописи. Първите вертикални колони съдържат букви с прав или само леко извит гръб. Извитият гръб (Κι) се среща много рядко в почерка; в надписите на псалмите има само един пример (Πι), отчасти тази особеност се повтаря в A 1. В образец K 2 при свързване на вертикалния с долния хоризонтален щрих се образува малка петличка, която има аналогия в I 2 и отчасти в I 3 и T 2 63, вж. T 19. Образец I 1 съвпада с T 1 под формата на незатворена отляво горна бримка (срв. също P 6, 10 -I 6 -T 4, 5, 15, 19), а I 4 с T 3 - в долната част, незатворена отдясно. По-нататък във вертикалните колони има стилове, които имат две свързани черти, повтарящи се в други букви от групата "b", "c", "ѣ", "ъ" (в ъгловите версии на тези букви): 1) задната мачта е вдлъбната, като цяло извита по различен начин; 2) долната част на буквата се разширява почти симетрично, образувайки формата на пресечена пирамида или триъгълник. Понякога илюзията за извивка на мачтата се създава от факта, че долната хоризонтална линия отляво излиза извън пространството (полето) на буквата, сякаш дърпа мачтата наляво, докато самата мачта е права (К 3 –П 5 –И 5 –Т 5, 7). В P 5 и T 7 не само долният, но и горният хоризонтал вляво излиза извън мачтата. В повечето случаи самата задна линия е различно извита, която в долната част се отклонява наляво и едва тогава писалката се завърта в обратна посока, образувайки долна хоризонтална черта, подчертаваща буквата (К 4, 6, 8, 9, 12 –П 7–11, 13, 14, 16 –И 7, 8, 11 –А 4, 5, 10(?) –Т 8,9,12, 13, 14, 16). Това надписване е особено ясно видимо в ръкописа на Кир-Бел. 120/125 (фиг. 10, 3-ти ред на Св., думата „човек“), където лявата и дясната част на буквата изглеждат отдалечени една от друга. Буквите с такъв канал имат още две отличителни черти: 1) в редица образци вътрешното пространство на буквата, незапълнено с мастило, има същата форма, подобна на вид „брадва“ (K 6, 8, 9 – P 9, 11 – I 7,8 – A 5, 6 – T 9; срв. също K 7 – P 10, отчасти T 11); 2). 17–19). Разликата е, че ако в K и P стиловете са изписани по-калиграфски, то в I, A, T те са по-небрежни. При някои образци горната част е леко закръглена (K 9 –P 13,14 –I 9 –A 7, 9, 11 –T 16), в други случаи е по-заострена (K 11 –P 12 –I 11 –A 8, 10 –T 13, 15, 18 19). Нека посочим съвпадащите форми на отделните стилове. P 5 – A 3 – T 6 е обединен от рязка диспропорция в размерите на горната и долната бримка, като горната е много по-малка, сякаш сплескана. И 7 – А 5 се характеризират със закръгленост на горната част, форма на счупване от дясната и лявата страна, извиване на вътрешното пространство на буквата и като цяло имат изключително характерен външен вид, който служи като изразителен идентификационен знак. Следните двойки букви са сходни по дизайн: P 6 –A 4; K 6 – P 9; I 8 –T 9; P 12 – I 9 – T 13; A 8 –T 16, 17; Π 16 – Τ 19; I 12 –T 20; И 13 – А 12. Закръглената версия на буквата (Таблица 8) се отличава с по-сложен и стабилен контур, особено характерен за внимателното писане на K. В P има както пропорционални, внимателно изпълнени букви (P 1, 3), така и небрежни, дори донякъде тромави букви (P 4). Същата особеност характеризира I, A, T. Индивидуалността на контура се проявява в пропорциите на горната и долната бримка, в отворената форма на долната бримка (K 6, 7 – P 5, 6 – T 6, 7). В ръкописите на Селиван и писаря MDA 138, използвани за сравнение, писмото се отличава, първо, с по-голяма стабилност на стила, второ, с различно съотношение на бримките и различното им местоположение спрямо линията на линията, трето, с наличието (фиг. 3) на друг закръглен вариант, имитиращ миниатюрната форма (лява колона, 8-ми, 10-ти, 12-ти редове на бележката); Максим гъркът няма тази възможност дори в К. Буква "ѣ". Почеркът представя три варианта на писмото: 1) полуформен ъглов вариант с висока мачта и ъглова долна част, оформена като триъгълник или правоъгълник (табл. 2); 2) заоблен вариант, който условно се нарича минускул, тъй като генетично е свързан не с полуправилната кирилска група, която включва ъгловата версия на буквата, а по-скоро със закръглената версия на буквата „v“, която се връща към гръцкия минускул β (Таблица 5); 3) закръглена версия с ниска мачта, когато напречната греда е разположена на нивото на горната линия на реда (Таблица 6). Както и в буквата „v“, това е полустандартният вариант с ярки идентификационни характеристики, в рамките на който почти всяка отделна буква има някаква особеност, чието повторение в друг ръкопис убедително доказва идентичността на почерка. Най-изразителни са следните съвпадения (Таблица 2). При проби P 2 и I 1 фрактурата на мачтата е еднаква: няма единична линия на мачтата; горната му част е по-наклонена към линията и след това, след прекъсване, придобива вид на почти перпендикулярен отвес; може би цялата долна част на буквата е написана първо, а след това горната част на мачтата с напречната греда е „прикрепена“ към нея. В проби P 5 – T 6 мачтата не се довежда до долната линия на линията, завива рязко надясно и образува долна примка; самата мачта е леко извита и наклонена, т.е. мачтата и долната примка са изписани с едно непрекъснато движение; Това е много рядко писмо както при този почерк, така и при други калиграфи. Някои примери на буквата „b“ в автографите на ръкописите на Троицата и Румянцев имат подобна структура: мачтата не достига долния ред на реда, но веднага се превръща в примка (Таблица 2, P 5, T 6; Таблица 3, T 11; срв. Фиг. 20, № 1, думата „хляб“). Това са пробите: В последния случай (Румянцевски ръкопис) не само методът за свързване на мачтата с примката е подобен; писарят сякаш демонстрира своя навик, очевиден в различни ръкописи, да премества долния ляв ъгъл от основното пространство („поле“), заето от буквата; същият канал очевидно е характерен и за буквата „b” в Т 6 (табл. 3). В образци P 6, 7 – A 3 – T 7 и трите елемента, съставляващи буквата „ѣ“, са идентични: долната част е триъгълник, в T е отворен (подобен, т.е. отвореният характер на всички видове бримки като цяло е характерна черта на този почерк); напречната греда е декоративно извита (което в Т обаче е по-слабо изразено), мачтата е силно наклонена към линията. Може да се предположи, че в тези образци не е изписано под формата на един ред, а долният триъгълник и горната част на буквата са написани отделно, въпреки че тук линията няма същата яснота, както в P 2-I 1. Отсъствието на един ред се показва и от различната дебелина на мастилото, което обаче се губи при репродукция, но е по-ясно, когато се снима при специално осветление. Образецът Te принадлежи към същата група, въпреки че е свързан само с триъгълната форма на долната част и извитата напречна греда; вдлъбнатият характер на мачтата доближава тази проба до P 1. Обща характеристика на полустандартната версия на тази буква в почти всички проби е същата характеристика на мачтата като в буквата „b“: долната й част е наклонена, повече или по-малко рязко наляво, образувайки вид ъгъл. Изключение правят образци P 4, I 3, T 5, където мачтата в самото дъно е леко, едва забележимо вдлъбната, което сближава тези три дизайна. Нека обърнем внимание на еднакъв ъгъл на наклон на мачтата в A 2 и T 4. Формата на долната част в P 1, 2 –I 1 –A 1 –T 1–4 е по-близо до правоъгълник; в P 3, 4 –I 2, 3 –A 2 –T 5 има тенденция да бъде закръглена, а в P 6, 7 –A 3 –T 7–8 е триъгълна. Долният десен щрих е подобен в P 3 –I 2. Заобленият вариант (Таблица 5) е сравнително стабилен във всички ръкописи, с незначителни частични отклонения (главно наклона и формата на напречната греда). Мачтата в горната част (над напречната греда) рядко е права (K 2 –I 2 –A 1, 2 –T 1, по-често е огъната, което е особено забележимо и преобладава в K 3–5 –P 1–3 –I 1, 4 –A 5, 6. Долната примка е по-често удължена, отколкото закръглена, понякога затворена, понякога не (вижте отворен кръг с удължена форма K 3 –P 3 –I 3, по-закръглена форма K 4 –P 4 –I 4 –A 4; Закръгленият нисък вариант (Таблица 6) отсъства в K и P и се среща спорадично в I, A и T. Най-близко съвпадение има между формите I 1 – T 3 . Долната част в А е по-удължена, в Т е по-заоблена; сходството на буквите помежду си и връзката със закръглените варианти на други букви от тази група и със заоблените елементи на останалите букви е, че кръгът понякога е затворен (A 2 -T 2), а понякога не (A 1 -T 1). Що се отнася до количественото съотношение между ъгловатите и закръглените (високи) варианти, една особеност е поразителна: пълното отсъствие на полуформения ъглов вариант в K и рязкото му преобладаване в T, където закръгленият вариант е изключително рядък. Този факт може да бъде обяснен: в кондака писарят съзнателно се стреми да имитира „гръцкото“ писане и използва само миниатюрната форма на буквата, придавайки й декоративен вид с помощта на удължена, плавно извита напречна греда. Преобладаването на ъглови форми в Троичния псалтир може да се обясни с влиянието на появата на писмеността на основния текст - традиционната ъглова полуформа; Вариантите със заоблени букви тук липсват или са редки. Струва си да припомним още един факт, който също отчасти обяснява това явление: ускоряването на процеса на писане не е непременно свързано със закръгляване на стилове; буквата T се отличава с небрежност, липса на калиграфско писане, съчетано с това е предпочитанието на писаря към ъглови форми, които отсъстват (за тази буква) в внимателното калиграфско писмо K. ν В ръкописите на Йоасаф и Академик картината е приблизително същата като в псалмите: преобладават закръглените варианти, но наред с тях са представени и ъглови, макар че има малко от тях. Преобладаването на закръглените форми на буквата "ѣ" се обяснява и в практиката на писарите от това време, чийто почерк се използва за сравнение с почерка на Максим Гръцки. Селиван (фиг. 2) изобщо няма ъглова версия; използвани са две заоблени версии: с висока мачта (декоративната напречна греда е извита по различен начин) и с ниска мачта (1-ви, 2-ри редове на St.). Scribe MDA 138 (фиг. 14) няма ъглова висока версия, използва се само ъглова ниска версия (1-ви ред на книгата) и две заоблени: с висока и ниска мачта (4-ти, 8-ми ред на книгата). В първия писар на ръкописа MDA 42. намираме ъглов висок вариант, но рядко; преобладава заобленият нисък вариант; вторият писар на този ръкопис изобщо няма ъгловата версия, използвани са само две кръгли. Буква "б". Представена е в два варианта - ъглова (табл. 3) и заоблена (табл. 7). В тяхното съотнасяне най-ясно се проявява зависимостта между стила на писане, въведен от писаря, и предпочитаната форма на буквите в сравнение с други букви. В калиграфското писане на кондака има само заоблен вариант на буквата, същото характеризира писането на псалмите, в които се появяват ъглови варианти на друга буква от тази група, „е“, но все още липсват ъглови варианти на „б“. В маргиналите на ръкописите на Йоасаф, Академик и Троица се използва само ъглова версия на писмото. Тази разлика обаче не е абсолютна: ъгловата версия „b“ се среща веднъж в софийския ръкопис, а именно сред маргиналните му глосове (на фол. 67, думата „lot“, виж таблица 3, единствената буква в горния ред). Закръглената версия е използвана веднъж в ръкописа на Йоасаф, но не в маргинали, а в корекция, направена директно между редовете (на фол. 243 том, думата „byste“, виж таблица 7, единствената буква в долния ред). Еднаквите очертания вътре в ъгловите и вътре в заоблените варианти убедително показват, че писането във всеки случай е на една ръка. Известна аналогия между кръглата и ъгловата опция може да се намери във формата на горния хоризонтал, който понякога се разпределя отляво и отдясно на мачтата (Таблица 3: I 1–3, 5, 7–6, 12 – A 7 –T 1–3, 10; Таблица 7: Κ 1 – Π 1), а в някои случаи отива от мачтата само вдясно, понякога се издига нагоре (Таблица 3: I 6, 1Z – A 1, 4, 8 – T 6, 9, 10; Таблица 7: K 2, 3 – P 2, 3 I 1). Ъгловата версия на буквата като цяло донякъде напомня на дизайна на буквата „c“, тук изглежда, че липсва само горната дясна черта, наклонена или вертикална. Приликата на съществуващите елементи с буквата „v” (в ъгловата версия) се открива във формата на лявата вертикална мачта, която рядко е права (I 2, 7 –A 5 –T 2, 3, 7(?), 10(?)), по-често е вдлъбната, като цяло извита (I 1, 9, 12 –A 1, 2, 7, 8 –T 5, 9), както и както при характерната връзка на левия вертикал („зад“) с долната черта: вертикалата в долната част се отклонява наляво, понякога долната черта се избутва наляво извън пространството на буквата, така че в долната лява част се образува ъгъл, понякога доста остър (I 1–3, 5, 7–12 – A 2, 4–8 – T 1, 5, 6, 8, 9). На таблица 3 в началните вертикални колони има образци, при които долната част (примката) има правоъгълна форма, като постепенно придобива тенденция към заобляне. Формите на бримките в следните групи са идентични: H 1 –A 1 –T 1; И 2 –A 2 –T 2; И 3 – А 3, 4; И 5, 6 – A 4 – T 6, 7. Отворената форма на примката, прекъсването в „гърба“ и долния ляв ъгъл на буквата, повече или по-малко остри, създават следната идентична група: И 7–9 –Α 5, 6 –T 8. Вътрешното пространство, което не е запълнено с мастило в тези букви, има формата на нещо като „брадва“, отбелязана за някои образци на буквата „v“ (Таблица 1: K 6 – P 9, 11 – I 7,8 – A 5, 6 – T 9). Буквите с примка под формата на триъгълник или близо до него са идентични (I 10, 11 -A 7, 8 -T 9). В образци I 12 – T 10 бримката има формата на полукръг. Редкият канал T 11 беше разгледан по-горе, когато анализирахме буквата „ѣ“. Формата на примката в I 13 – A 9 е идентична. В заобления вариант формите на горния хоризонтал са еднакви, декоративно извити (Κ 1 -P 1) или повдигнати нагоре (P 2, 3 -I 1); примката, както в заоблените версии на други букви, понякога е отворена (K 3 – P 3). В почерка на други писари се използват и двете опции, но за всеки писар буквата има еднакъв вид: за Селиван виж фиг. ул. 1-ва линия 2; писарят на MDA има 138 cm. Фиг. 14, 4-ти, 7-ми ред на Св. Буквата "ъ". Има същите три опции като буквата „ѣ“, ъглова (Таблица 4) и две закръглени, висока и ниска, когато горният хоризонтал е разположен на нивото на горния ред на реда (Таблица 9). Разликата от буквата "ѣ" е, че броят на примерите за буквата на ниския вариант се увеличава, което се обяснява с влиянието на традицията на руското полууставно писане като цяло, където ниският вариант "ъ" е по-често срещан от ниския вариант "ѣ". Връзката между ъгловите и закръглените варианти има същата характеристика, както в буквата „b”: ъгловият вариант отсъства в буквите K и P и се използва само в I, A, T (за буквата „ѣ” ъгловият вариант отсъстваше само в K). Но закръглената версия, за разлика от подобната версия "b", се използва не само в K и P, но и в I и A; що се отнася до T, въпреки че тук се използва закръглената версия, тя се използва рядко и само с ниска мачта; Нека припомним, че в T закръглената версия на “ѣ” също е рядка. Като цяло буквата “ъ” е представена с по-ъглови варианти от “ѣ”. В началните вертикални колони на табл. 4 показва образци, при които долната част на буквата има по-правоъгълна форма (I 1, 2 – A 1, 2 – T 1–3), след което има тенденция да бъде заоблена (I 3, 4 – A 3, 4 – T 4, 5); Повечето от пробите имат триъгълна долна част (сравнете с подобни проби на буквата "b"). За обосноваване на идентичността най-вече се отбелязват следните съвпадения: I 1 – T 1, 2 (тук както формата на долната част, така и ъгълът на връзка на горния хоризонтал с мачтата са сходни); И 3 – A 1, 2 (форма на долния контур); И 4 – A 3 – T 6, където формите на горната част на буквата (хоризонтали и напречни линии) съвпадат. В букви, където долната линия има триъгълна форма, трябва да обърнете внимание на съвпадението на горната дъга (срв. I 6 – A 4 – T 7; I 7 – A 5, 6; I 9 – A 7 – T 10). Ъгловата версия на буквата има същата характеристика като буквата "ѣ", но тук тя е изразена по-ясно: липсата на една линия на мачтата, нейното прекъсване, тъй като долната част на буквата е написана отделно от горната, горната е сякаш прикрепена към нея; „Кръстовището“ е особено забележимо в I 4, 8, 9 – A 3, 5–8 T 6, 9, 10. В кръглия вариант (табл. 9) вж. K 1, 2 – P 1, 2 – A 1, където горният хоризонтал е свързан с мачтата под остър ъгъл; в K 3 – P 3 – I 2 – A 2 тази връзка има формата на дъга, изписана на една стъпка. За обосноваване на идентичността са важни проби с отворена долна линия, така че буквата като цяло да изглежда като недовършено модерно число 8 (виж P 4 -I 3 -A 3). И така, буквите "в", "ѣ", "b", "ъ", особено в ъглови версии, имат идентификационни характеристики, чиято съвкупност характеризира само този почерк. Буквите от сложен модел, налични само в кирилицата, са подчертани в отделни таблици - „zh“, „d“ (което означава полустандартната версия, която не се връща към гръцкото δ), както и буквата „a“, тъй като тези букви, подобно на горепосочената група, се отличават с разнообразие от стилове в рамките на един ръкопис, който служи като идентификационен признак на почерка. Буква "а". Предлага се в два варианта: с прав гръб (близък до традиционния полуформиран) и с декоративно извит гръб; Максим Гръцки никъде, дори и в кондака с тяхното подражание на гръцкия минускул, не използва форми, копиращи гръцкото а, за разлика напр. от Селиван (фиг. 2, 1-ви ред от Св.). И двете графични опции са разположени в една и съща таблица (Таблица 10), тъй като отделните стилове на всяка буква в рамките на една опция, въпреки че се отличават с разнообразие от форми, не са толкова изобилни, колкото при буквите, обсъдени по-горе. Полузаконовата версия е представена в първите две вертикални колони; Прав гръб с правилна форма е относително рядък във всички ръкописи; по-често е извита или извита, както в дизайните на втората вертикална колона. Формата на „главата“ също е разнообразна, дори в рамките на един и същ ръкопис. В последните три вертикални реда има вариант с декоративно извит гръб; Тук трябва да обърнете внимание на четвъртия вертикален ред, където главата в горната част не е затворена, а буквата като цяло прилича на буквата „с“. В третия вертикален ред има преходен вариант - гърбът, макар и прав, се спуска под нивото на линията (както при декоративния вариант). В кондакиите преобладават декоративните опции, в псалмите - полуобикновени с доста внимателно написана глава и гръб; в ръкописите на Йоасаф, Академик и Троица броят на декоративните опции намалява в сравнение с P. Буквата "zh". В първите три вертикални реда на таблицата (Таблица 11) има внимателно изписани, сравнително симетрични букви, като средният вертикал минава точно в центъра на буквата. За обосноваване на тъждеството особено значение имат следните групи съвпадения. В образци K 1, 3 – P 12 – A 1, 2 дясната страна на буквата има формата на затворен триъгълник. В образци K 2 –I 2 същият триъгълник не е затворен. След това отбелязваме P 3 –I 3 –A 3 –Τι, където средният вертикал и косият, вървящ отляво надясно нагоре, се спускат под линията на линията и придават на буквата декоративен вид. Последните два вертикални реда показват асиметрични модели на букви, дизайнът им е силно изкривен и дори грозен (A 4, T 3): Буква "г". Идентификационната характеристика е самото множество разновидности на буквите не само в различни ръкописи, но дори и в рамките на един и същи ръкопис. Просто погледнете фиг. 7, 8 (псалми), където думата „Давид“ се повтаря многократно, за да сте сигурни, че почти всеки път буквата е написана по различен начин и почти няма такива проби, които биха могли да бъдат строго насложени една върху друга. Въпреки това могат да бъдат идентифицирани два стабилни признака (Таблица 12). Горната част („покрив“) на буквата има отвес вдясно, често недостигащ хоризонталата; понякога е лек прав или леко извит щрих (K 1–3 –P 1,2 –I 1, 2 –T 1, 2, 5), понякога по-декоративен (K 4 –A 4 –T 4–11). Долната част на буквата („краката“) е рязко асиметрична, скосена наляво, краката са скосени надолу под различни ъгли (по-остър десен, по-тъп ляв, което създава левия скос). Десният крак е по-къс от левия и леко извит. В началото на масата (вертикално) има образци, при които скосяването не е толкова силно изразено и все пак се наблюдава известна симетрия в разположението на краката (K 1 – P 1 – I 1, 2 – A 1, 2 – T 1–3; срв. също P 8 – A 10 – T 11). По-нататък в образците десният крак е рязко отклонен наляво, по-къс е от левия, това е особено забележимо в I 3 – A 5 – T 5. Докато тази особеност е запазена, десният крак е огънат в долната част (K 5–7 – P 5, 6 – I 4 – A 6, 7 – T 6, 7). Левият крак също може да е леко свит отдолу (K 3 – P 2, 6–9 – A 8, 11 – T 6–8, 12). Долната част на буквата е стеснена, удължена и все още скосена наляво (I 5 –A 7–9 –T 8–10). И накрая, друга особеност на някои букви е, че горната част („покривът“) е разположена асиметрично спрямо долната, изглежда е изместена наляво, което е особено характерно за P, но се среща и в други ръкописи (K 8, 9 – P 6, 7, 9 – T 12). Нека обърнем внимание на сходството на I 2 –A 2; K 3 – P 3; K 5 –P 5 –I 4; P 6 –T 7; К 7 –А 7; в I 5 и T 9 десният крак е еднакво вдлъбнат, което е рядкост в този почерк. Други букви от азбуката нямат такова разнообразие от стилове като тези, обсъдени по-горе (Таблица 13). Буквата "g" има хоризонтална линия, излизаща извън пространството на буквата отляво и завършваща отдясно с наклонена черта, понякога доста дълга, така че буквата придобива прилика с буквата "p", сякаш десният й крак е скъсен. Буквата "e" има горна примка, по-голяма от долната и е леко наклонена назад. Буквата "s" се използва рядко. Буквата „z“ в K и P е представена само от вариант под формата на седем (в K главата е затворена, в P не е), а в I и A - само от вариант под формата на три (формата на завоя на долния контур е характерна); това обаче не противоречи на твърдението за идентичността на почерка, тъй като в T и двата варианта съществуват едновременно. В Румянцевския ръкопис и двата варианта са налични в рамките на един и същ гланц (фиг. 20, № 2). Осмичната буква "i" има обичайната форма, но в някои примери (срещани във всички ръкописи) наклонената линия е свързана с десния вертикал с по-плавна линия и буквата прилича на съвременната малка буква "p". Точките в десетичната запетая "и" понякога са разположени симетрично над вертикалата, понякога асиметрично преместени вдясно. В буквата "k" дясната и лявата страна не се допират една до друга (изключенията са много редки, вижте I, A), дясната линия има по-заоблена или по-ъглова форма. В буквата „ᴧ” в горните образци има симетричен вариант (дясната и лявата страна започват от една и съща точка), а в долните има вариант с удължена нагоре дясна страна. Буквата „m“ се състои като че ли от две свързани букви „ᴧ“ и понякога има внимателно написана, а понякога по-извита форма. Буквата "n" има традиционна форма, левият вертикал понякога е изпъкнал и извит в долната част. В редки варианти (I, T) напречната греда не е наклонена, а успоредна на линията. Буквата "о" има формата на кръг, често удължен; кръгът често не е затворен, както при закръглените варианти „a”, „b”, „e”, „b”. В буквата "p" краката са по-рядко прави, по-често извити и често повтарят формата на краката на буквата "d". Буквата "p" има права или плавно извита вертикала и наподобява знака на музикална нота. . Буквата “c” се предлага в два варианта – нормален размер (по-извита или само леко извита форма) и голям размер, като буквата се простира над и под линията. Буквата "t" има същата форма като "p", с добавен друг вертикал към нея. Друг вариант е висок - една мачта и напречна греда. Третият вариант - под формата на обикновена примка - е открит само веднъж в ръкопис А (фиг. 15, № 7). Тази опция е от голяма стойност за идентификация, тъй като се среща (също само веднъж) в Болшаковския ръкопис (фиг. 17, № 21). Буквата „u“ в K и P е представена само от формата „ꙋ“, а в I, A, T както от формата „ꙋ“, така и от „ou“. Буквите “f”, “ѱ”, “ө”, “ѵ” са редки. Буквата “x” е представена както в по-проста форма (лявата коса е удължена), така и в декоративно извита форма (P, A, отчасти I). Буквата "ω" има както по-дълъг, така и по-къс мост. Нека отбележим стиловете (I, T), в които джъмперът липсва; долната част има вид на леко извита дъга в центъра. Буквите “c”, “ch”, “sh”, “sch”, “y”, “b”, “yu”, “ꙗ”, “ѧ”, “ѫ” са представени с единни еднакви стилове. Разширените букви в различни ръкописи имат еднакви еднакви форми. В таблица 15 са представени образци от три букви („m”, „z”, „x”), тъй като те имат най-характерен външен вид и дизайнът им се различава от съответните букви в „контролния” и в други известни ни от изследваното време почерци. Важна идентификационна характеристика са много сходните форми на групи от едни и същи букви в различни ръкописи (Таблица 14; „st”, „ot”, „ma”, „pl”, „la”, „sha”, „shi”), същите начини на взаимно подреждане на буквите и свързване на техните крайни точки (пак там: „ste” - „oti”; „ot”; „x”; „ezh” - „yazh”), лигатури (пак там: „tv”; "tr") Много характерна е лигатурата “zri”, която се среща четири пъти в ръкописи с автографи: GBL, Egor. 920, л. 37 vol., 38 (първите два от примерите по-долу); МДА 138, л. 129 рев. (трета проба); Фонд MDA. 42, л. 367 (четвърта проба): Характерните черти и идентификационните белези на почерка на Максим Гърк са установени въз основа на анализ на почерка в четири ръкописа. Тези характеристики лесно се идентифицират, когато се позовават на други ръкописи с автографи на Максим Гръцки (виж фиг. 17, 20 - образци на автографи в Bolshak. 285 и Rumyants. 264). Във всеки от останалите ръкописи, където има значително по-малко автографи, има по-голям или по-малък брой индивидуални характеристики, установени при анализа на ръкописи с по-обширен материал. Горните наблюдения дават основание да се заключи, че Максим Гръцки лично е редактирал четири сборника със своите произведения и шест ръкописа с преводи, както направени от него, така и съществуващи в по-ранна традиция. Така Максим Грек се оказва един от първите руски писатели, чието творчество е представено от текстове, редактирани от ръката на автора. § 2. Произведения: класификация, датировка, жанр, атрибуция Идентифицирането на автографи в сборници и преводи на Максим Гръцки е от първостепенно значение за изучаването на творчеството на този автор. В това отношение трябва да се отбележат редица аспекти. 1) Сборниците с есета, редактирани от автора, могат да станат надеждна основа за публикуване на неговите произведения. 2) Откриват се нови перспективи в изследването на преводаческата дейност на Максим Грък, което е най-важната част от филологическата практика на 16 век. и – по-широко – руската култура от онова време. По този начин изследването само на малка част от неговите ръкописни глоси в полетата на славянските и гръцките псалтири в сравнение с други паметници позволи да се направят наблюдения за отразяването на процеса на формиране на книжовните езикови норми в преводаческата практика на 16 век 64 . Пълните глоси, както и преводаческата дейност на Максим Гърк като цяло, все още очакват изследователя. 3) Наличието на авторски редакции в колекции от есета показва, че те са създадени по време на живота на Максим; Преди това можеше да се каже само по отношение на колекцията на Йоасаф, за която има данни, че принадлежи на митрополит Йоасаф (починал 1555 г.); филигранът на останалите колекции не позволяваше такава тясна датировка. 4) Сравнението на съдържанието и вътрешната структура на трите прижизнени сборника на Йоасафовски, Хлудовски и Румянцевски доведе до заключението, че в първите два авторът не само редактира, но и подбира и групира текстове. Самият Максим Гръцки съставя и редактира „избрани“ колекции от своите произведения, като се грижи за формата и състава, в който те ще се появят пред читателите - неговите съвременници и следващите поколения. Оказа се възможно да се установи авторската класификация на произведенията, да се идентифицират принципите и основанията, на които тя е реализирана, и да се изследва светогледът на автора в рамките на избраната от него логическа система. По този начин беше идентифициран практически нов източник за изучаване на руската социална мисъл и култура от средата на 16 век, времето на „началото на царството“, правителството на компромиса - не само отделни произведения на Максим Гръцки, написани по това време, но специално създадени сборници, набори от произведения, които намират аналогия в грандиозните литературни начинания на митрополит Макарий. 5) Събраните съчинения, съставени от автора, са водещата нишка за класифицирането на многобройни колекции от негови произведения от 16-18 век, за изследване на ръкописното наследство; Оказа се, че началото на еволюцията на корпуса от неговите произведения са именно два приживе сборника, които станаха основа за почти всички по-късни сборници. Класификация на сборниците с есета. Ръкописното наследство на Максим Гръцки е огромно. Много работа за идентифицирането му е предприета в края на миналия век от С. А. Белокуров във връзка с проучването на източници, съобщаващи за богатата библиотека на московските царе през 16 век; един от тези източници бяха Сказанията на Максим Гръцки и за да оцени валидността на тяхното свидетелство, С. А. Белокуров привлече както всички известни по това време ръкописи, съдържащи едно или друго издание на Легендата (сред тях значителен брой бяха ръкописи, състоящи се само от произведенията на Максим Гръцки), както и тези ръкописни сборници и преводи на Максим Гръцки, които не съдържаха Легендите 65 . Значението на тази работа далеч надхвърля целите, поставени от автора. С. А. Белокуров даде информация за 243 ръкописни сборника, съдържащи оригиналните произведения на Максим Гръцки, неговите преводи, както и разкази и новини за него. Характеристиките на ръкописите са кратки (само в някои случаи по-подробни), класификацията на колекциите се основава само на хранилища. Този списък беше основата за изучаване на обширното и сложно ръкописно наследство на Максим Гръцки в неговата еволюция. От 243 ръкописни сборника около 80 се състоят изцяло от произведения на Максим Грък; Някои от тях не можаха да бъдат намерени, но по време на процеса на търсене бяха включени около 20 колекции, неизвестни на S.A. Белокуров. Повечето от ръкописите от списъка на S.A. Белокуров, както и редица нови, са използвани в работата му от A.I. Иванов 66. Подробната библиография, дадена поотделно за всеки текст, включва информация за най-важните ръкописи, съдържащи дадено произведение или превод. Въпреки това, датирането на ръкописите и сведенията за тях в редица случаи са неточни и се основават само на печатни описания; липсват изследвания и характеристики на повечето от споменатите ръкописи; За някои произведения и преводи не са посочени най-ранните ръкописи, които ги съдържат. Следователно задачата за изучаване на ръкописното наследство на Максим Гърк остава актуална. При първоначалното запознаване с колекциите от произведения на този автор човек е поразен от тяхното разнообразие и очевидна нестабилност на композицията, която вече е отбелязана от компилатори и преписвачи в края на 17-ти - началото на 18-ти век: "книгите му имат голямо различие и разлика помежду си: едни са най-важни, а други са по-малки, и не в един ред, но различни и необичайни" 67 . Съставът на сборниците е изключително разнообразен: от 25 глави до 151 глави, като редът на главите също е различен. В същото време сходството на някои колекции също привлича вниманието - пълно или по-често частично съвпадение на състава и последователността на главите, общи черти, присъщи на редица колекции и отличаващи тази серия от други колекции (например съобщението, че Максим Гъркът започва да съставя своята „книга“ през 1532 г., се чете в колекции от общия състав). Това сходство създава възможност за класифициране на колекции от есета на текстова основа, т.е. въз основа на състава (брой и ред на подреждане) на включените в колекцията текстове, което прави възможно идентифицирането на колекции от есета, съставени през 16-ти, 17-ти и 18-ти век. Няколко думи за разликата между понятията „събрани съчинения“ и „събрани съчинения“ на Максим Гръцки. Сборник е отделна ръкописна книга. Колекцията е колекция от колекции от определен вид и техния състав. Когато говорим например за сборника на Йоасаф (GBL, MDA 42; виж Приложение I, No 1), имаме предвид конкретен ръкопис с всичките му присъщи характеристики. Колекцията на Йоасаф е, първо, целият набор от колекции, които повтарят колекцията на Йоасаф, съвпадаща с нея по състав, в броя на включените тук творби и в реда на тяхното подреждане (вж. Приложение I, № 2–9 – сборниците се състоят от същите 47 глави като тези на Йоасаф, подредени в същата последователност); второ, понятието „колекция“ или „тип“ също се използва, независимо от конкретния ръкопис, за обозначаване на състава и последователността на текстовете, включени в Йоасаф и други колекции. В този смисъл тя се доближава до съвременната концепция за „сборник от избрани произведения” на определен автор. Всъщност при създаването например на колекцията на Йоасаф бяха избрани само 47 произведения от целия набор от произведения. Ако при създаването на колекции, съвпадащи с тези на Йоасаф, се извършва само механично пренаписване на събрани преди това текстове, тогава при прегрупиране на текстове, включително нови произведения и преводи, извлечени от някои други източници, е извършена повече или по-малко сложна редакционна и компилационна работа, свързана с разбирането на съдържанието, сравнявайки: състава на различни ръкописи, с търсенето на нови текстове; в резултат на това нов набор от произведения на Максим Гръцки стана достъпен за определен кръг читатели, появявайки се в различна група от добре познатите раси, включвайки, като правило, нови произведения и преводи и, напротив, пропускайки други. Мисля, че имаме право да наричаме тези големи комплекси „събрани произведения“. В рамките на колекцията се разграничават типове и разновидности, които също могат да бъдат обяснени на примера на колекцията на Йоасаф. В допълнение към деветте ръкописа от общия състав (47 глави, основният тип от този тип), има още два ръкописа от същия състав, но с изключение на това, че в тях липсват първите 12 глави от този сборник; първата им глава е глава 45 от този тип, а глави 2–34 съответстват на глави 13–47 (вж. Приложение I, № 10–11). Ние също приписваме тези ръкописи на сборника на Йоасаф, но ги отделяме в специална (кратка) форма, за разлика от основния тип, представен от деветте гореспоменати сборника. По този начин наличието на отделни характеристики във всеки ръкопис или група от ръкописи, със сходството на основното ядро, служи като основа за разграничаване на този ръкопис или тяхната група в специален тип, а в него отново е възможно наличието на разновидности. Многобройни видове и разновидности са особено характерни за колекцията Хлудов (виж Приложение II). Още една забележка относно текстовата класификация. Изхождаме преди всичко от композицията на включените в сборника текстове. Що се отнася до сравняването на текста на всяка творба в колекцията с подобен текст в други колекции от тази колекция и в други колекции, тази задача може да бъде изпълнена изцяло (т.е. за всички произведения) само чрез усилията на много изследователи. Най-целесъобразно е той да бъде решен в процеса на подготовка за издаване на целия корпус от произведения на Максим Грек или при изучаване на отделни произведения и техните групи от един или друг изследовател. Въпреки това, авторското сравнение на текстове, базирани на всички или няколко колекции, показва, че всяка колекция съдържа във всички колекции от даден тип и разновидност един и същ откъс от текста, а различните колекции (типове, разновидности) съдържат различни издания, отличаващи се с повече или по-малко значителни несъответствия, в повечето случаи обаче не даващи основание за идентифициране на специални издания. Класификацията, направена отчитайки композицията на всички включени в сборника текстове, се потвърждава от анализа на някои текстове. Можете да се обърнете към резултатите от изследването на L.S. Ковтун, който извърши текстов анализ на едно от произведенията, включени в различни събрани съчинения на Максим Гърк, а именно неговия речник - „Тълкуване на имената по азбучен ред“ 68. Текстът на първото издание на „Тълкуване на имената по азбука“ остана извън събраните съчинения на Максим Гърк; тя е представена от сборници със смесено съдържание, най-ранните от които датират от края на 16 век. Както се оказа, второто издание на паметника е запазено като част от колекцията на Хлудов. Според характера на несъответствията списъците на речника на това издание са разделени на две групи - Никифоров-Бурцевская и Доброхотовская. В нашата класификация групата списъци на Доброхотов също е отделена от колекциите от типа Никифоров и Бурцевски, образувайки разновидност на последния. Третото, обширно издание на „Тълкуване на имената по азбука“, което вече включва материали от по-късни лексикографи, е в събраните съчинения, състоящи се от 151 глави (виж Приложение VIII). Така разделянето на списъците въз основа на резултатите от анализа на едно произведение съвпада с нашата класификация въз основа на състава на колекциите. Текстуалното сравнение на „Изповедание на вярата” въз основа на списъците на три сборника – Йоасафовия, Хлудовия и сборника от 151 глави 69 – води до подобни заключения. Проучване на ръкописната традиция на „Съвещателните думи за поправката на руските книги“, която съдържа указание за броя на годините, през които авторът е бил в положението на осъдено лице, показва, че този брой, който варира в различните списъци, не се променя произволно, а в зависимост от вида на колекцията; в колекции, принадлежащи към една и съща колекция, се посочва същият брой години - 15, 17, 18, 19, 20 (виж глава III, § 1). Това потвърждава валидността на избраната от нас база за класификация. Проучването разкрива, че 100-те колекции от ръкописи представляват повече от 10 колекции от произведения, създадени през 16-18 век. До 16-ти век включват шест срещи. Колекцията на Йоасаф (края на 40-те - първата половина на 50-те години на 16 век) включва 47 произведения на Максим Гръцки и малко допълнение, състоящо се главно от преводни текстове (виж Приложение I и I-a). Колекцията на Хлудов в основната си форма (от същото време) включва 73 глави, които включват 47 глави от Йоасаф (редът на подреждане първо съвпада, след това е нарушен, допълнителната част липсва), както и 26 нови произведения. Сборникът се състои от две части: глави 1–25 и 26–73 (вж. Глава III, § 2, както и Приложение II и II-a). Тези колекции са представени от значителен брой колекции, а те са и основа за редица по-късни, по-пълни колекции. Третият ранен сборник също е от средата на 16 век. – Румянцевское (виж Приложение III и III-а). Той е уникален, първо, защото е представен от един списък (ГБЛ, Румянц. 264), неговият състав не се повтаря от нито един ръкописен сборник; второ, защото тук има редица текстове, които не са известни от други списъци. Следващият етап от развитието на литературното наследство на Максим Гърк, датиращ от края на XVI в., очевидно е свързан с установяването на патриаршията в Русия 70 . Интересът към Максим Грък беше породен или, във всеки случай, засилен от факта, че в своите писания той повдигна въпроси, свързани с автокефалията на Руската църква (за поставянето на митрополити), и от факта, че вселенските патриарси на Константинопол и Александрия участваха в съдбата на Максим Грък, и от факта, че със своите писания той допринесе за разпространението в Русия на гръцкото православно православие, идеи на църковните отци, придобили важно значение във връзка с учредяването на Московската патриаршия. Колекцията преди 1587 г. (виж Приложение IV) все още не включва произведения, които са нови в сравнение с тези на Йоасаф и Хлудов, но подборът на текстове (57 глави от 73), както и тяхното подреждане и групиране, представлява интерес тук. Сборници в края на 16 век. въз основа на комбинацията от типа на Йоасаф и втората част на Хлудовски, от което може да се заключи, че първата част от сборника на Хлудовски (глави 1–25) е доста рядък източник и не е широко използван в ръкописната традиция; в момента също е известен само в един списък (вж. Приложение II, № 1). Към тези колекции се добавят и нови текстове. Колекция, свързана с дейността на вологодския архиепископ Йона Думин в края на 16 век. 71 (виж Приложение V/Ι), се състои от 82 глави и се основава на комбинация от типа на Йоасаф и втората част на Хлудовски; Първо са поставени всичките 47 глави на Йоасаф, а след това главите от втората част на колекцията на Хлудов, с изключение на тези, които вече са били пренаписани сред първите 47. Нови текстове също са поставени тук: на кръстопътя на двете части на грамотата на патриарсите Дионисий и Йоаким от 1545 и 1546 г. 72 за Максим Гърка (тяхното включване особено заслужава внимание във връзка с установяването на патриаршията и пристигането на Йеремия II), а в края - „Сказание за грешния ръкопис“ и полемичните послания на Максим Гърк „до Фьодор Карпов и Николай Немчин с антилатинско и антиастрологично съдържание. Тези текстове обаче не са включени в ръкописни колекции за първи път: „Легендата за грешния ръкопис“ и писмата на патриарсите са известни от Румянцевския сборник, а посланията до Фьодор Карпов и Николай Немчин са известни от смесени сборници от втората четвърт и средата на 16 век (виж гл. II, § 2-а); новото е, че сега тези текстове са твърдо част от ръкописната традиция и се преписват заедно с други произведения на този автор (Румянцевският сборник, както вече беше споменато, е запазен в един екземпляр). Соловецка колекция от края на 16 век. (виж Приложение V/2) се основава на същите основни източници като колекцията на Йона Думин, но те са групирани по различен начин: в началото са поставени глави 1–25 от типа на Йоасаф, а след това цялата втора част от типа на Хлудов. Нов етап в развитието на литературното и публицистичното наследство на Максим Гърк започва през 17 век. В Троице-Сергиевия манастир е съставен сборник от произведения на Максим Гръцки, който включва голям брой нови текстове; Значителна роля в това начинание очевидно принадлежи на Троицкия архимандрит Дионисий Зобниновски (виж Приложение VII). Интересът към работата на Максим Гръцки вероятно е причинен от нарастването на националното самосъзнание, общия национален подем във връзка със събитията от началото на 17 век, както и работата по коригиране на книги, която е била предприета по това време в Троицкия манастир и предшества реформите на Никон. Поправянето на книги също заема голямо място в творчеството на Максим Гърк. Важно беше да се вземат предвид резултатите от неговата практика, както и теоретичните позиции, изразени от него по едно време. През XVII–XVIII век. съставят се нови събрани съчинения (вж. Приложения VIII–X). Класификацията на колекциите от есета позволи да се възприеме нов подход към класификацията на самите есета. Е. Е. Голубински предложи две класификации - тематична и хронологична (според периоди от живота: в Москва; в Твер; на Троицата) 73. Втората класификация е от особена стойност, тъй като ни позволява да разгледаме последователните етапи от творчеството на Максим Гръцки и да изучаваме всеки от тези етапи като цяло. Въпреки това, приписването на определено произведение на определен период не винаги е било оправдано. ИИ Иванов последва Е. Е. Голубински по пътя на тематичната класификация. Подчертавайки основно същите класификационни заглавия, A.I. Иванов намалява (в сравнение с Е. Е. Голубински) броя на разделите: 1) преводни произведения; 2) трудове по граматика и лексикография; 3) догматически и полемични произведения; 4) произведения, насочени срещу астрологията, апокрифите и различни суеверия; 5) морализаторски есета; 6) есета с публицистичен характер; 7) есета с автобиографично съдържание; 8) тълкувателни статии и легенди по различни сложни въпроси от богословски, църковен, обреден и битов характер; 9) църковноисторически съчинения; 10) вариант 74. Класификацията става по-строга от тази на Е. Е. Голубински, характер, но същите произведения, многостранни по съдържание, могат да бъдат класифицирани едновременно в различни заглавия. Особено противоречиви са 5-ти, 6-ти, 7-ми раздел, което се дължи преди всичко на липсата на яснота на понятието „журналистика“ 75. Много произведения от 3-ти и 4-ти раздел могат да бъдат класифицирани като публицистични, по-специално послания до различни лица, породени от католическата пропаганда на Николай Булев (3-ти раздел), както и тези, насочени срещу астрологията (4-ти раздел); Николай Немчин умело свързва проповядването на обединението на църквите и разпространението на астрологични трудове с въпроса за причините за победите на турското оръжие, т.е. проблемите на дипломатическата и външнополитическата борба, които стават предмет на публицистиката. Някои есета в раздела „журналистика” могат да заемат място сред „моралните”; Това се отнася преди всичко за дългите „непридобивни“ трактати (№ 231–233), тъй като тук най-пълно е изложена системата от етични идеи на Максим Гръцки по отношение на монашеството, нормите на монашеската етика и „въпросът за монашеските и църковните притежания“ се разглежда от него от морална гледна точка. Много антиастрологични съчинения, които тълкуват връзката между свободната воля и божественото провидение, имат и етичен характер (№ 158, 165 и др.). „Главите са поучителни за началниците на верните“, написани за Иван IV (6-ти раздел, № 216), имат характер на морализаторски трактат. От това, разбира се, не следва, че всички изброени произведения трябва да бъдат включени в "морализаторския" раздел; Говорим за необходимостта от по-ясно дефиниране на самите класификационни понятия. Остава неясно защо очеркът „За католическите монашески ордени, францискански и доминикански“ (№ 230) е класифициран в частта на публицистичните произведения, посветени на въпроса за монашеските и църковните притежания, а очерците за атонските манастири (№ 323–326, 331) са поставени сред „църковноисторическите“. Що се отнася до произведенията с автобиографично съдържание (раздел 7), от една страна, кръгът им е стеснен; много по-голям брой произведения са свързани с обстоятелствата от личния живот на автора (виж глава III, § 1, 2); от друга страна, съобщенията, включени в този раздел, не само засягат фактите от биографията на автора, но имат подчертано публицистично звучене (№ 242, 244 и др.). В други трудове, посветени на творчеството на Максим Гръцки, класификациите на неговите произведения са направени случайно и зависят от плана и целите на изследователя. В.С. Иконников отделя следните набори от произведения: 1) произведения на религиозна полемика („с последователите на еврейската ерес“; „срещу латинците“; „срещу мохамеданството“, „срещу арменците“; „в защита на християнството срещу езичеството“); 2) писания, „причинени от разпространението на наблюдението на звездите“; 3) произведения, характеризиращи „аскетическите възгледи на Максим Гръцки“; доноси, свързани с „въпроса за недвижимите имоти на манастирите”; „предложени средства за коригиране на монашеския морал“; 4) есета, отразяващи „взаимните отношения на различните класи на обществото“, „условията на живот“, „правителството и съда“, „нравите на обществото“ 76. V.F. Рига групира произведенията във връзка с целта на своето изследване - да характеризира Максим Гърка като публицист. Избрани са два основни проблема: „Социалното зло в изобличенията на Максим Грък”; „Възгледите на Максим Гръцки за властта и нейните задачи във вътрешната и външната политика“. За първия раздел от цялата съчинения бяха избрани тези, посветени на следните теми: 1) изобличенията на монашеството; 2) доноси на бялото духовенство; 3) доноси на болярите; 4) разкриване на злоупотреби с административна и съдебна власт на местно ниво; 5) алегоричен памфлет за правителството на Елена Глинская. Във втория раздел материалът е групиран, както следва: 1) съчинения, характеризиращи основния възглед на Максим Гърк за отношенията на светската и духовната власт; 2) послания до Иван IV; 3) есета, характеризиращи възгледите на автора за отношението на царя към духовенството, болярите и армията; 4) бедните и окаяните в концепцията на Максим Гръцки; 5) есета, свързани с отношението му към външната политика 77. Въпреки че и двете класификации се основават на V.S. Иконникова и В.Ф. Рига е на тематичен принцип; наборът от теми е различен. Въпросът за класификацията на творбите на Максим е засегнат от английския изследовател Дж. Хейни 78 . Той отбелязва, че писанията на този автор са посветени на голям брой теми и не се поддават лесно на прецизна и подредена класификация; за целите на своето изследване J. Haney идентифицира четири общи категории: теология; светска философия, включително астрология; държавност и социални проблеми. И тази класификация е до голяма степен произволна; Максим Гръцки няма произведения, посветени на „чистата“ теология, още по-малко на светската философия; той разглежда богословски и философски проблеми наред с други; Дори в такова произведение като „Изповед на вярата“ самите конфесионални въпроси заемат незначително място: произведението е посветено на наболели въпроси от личната съдба на автора и в същото време на журналистическа полемика. Що се отнася до писанията срещу астрологията, те трудно могат да бъдат класифицирани като „светска философия“, тъй като са подчинени на християнската църковна доктрина. Разгледаните класификации, въпреки всички различия между тях, са изградени на обща основа - тематична, а изборът на теми и тяхното групиране зависи от замисъла на изследователя и спецификата на задачите, които стоят пред него. Класификацията на сборниците с есета, описана накратко по-горе, както виждаме, има различен фокус. Това ни позволи да възприемем нов подход към класификацията на самите произведения. Установено е, че Максим Гръцки отговаря не само за редактирането на сборници с есета, но и за подбора на текстове, определяйки реда на тяхното подреждане, т.е. структурата на сборниците; следователно се появи възможността да се проучи авторовата класификация на произведенията, как тяхната йерархия и подчиненост са реализирани от самия автор (виж глава III, § 3). Своеобразно продължение на класификацията на автора е тази, която е избрана от читателите на Максим Гръцки, книжници от края на 16-18 век. при включването на произведенията му в сборници със смесено съдържание и при създаването на нови сборници с негови произведения и преводи. По-нататъшни изследвания показаха, че класификацията, извършена въз основа на ръкописната традиция, в някои съществени характеристики (не всички) съвпада с хронологичното разпределение на произведенията по периоди от живота, тоест с датирането. Запознанства. Датирането на творбите на Максим Гръцки изглежда е един от най-трудните извороведски проблеми. Само няколко от творбите му имат дати, а сред недатираните много дори не съдържат косвени знаци за датиране. Опитите за изолирани решения, тоест по отношение на едно есе или малка група от тях, често срещат сериозни трудности. Хронологичното подреждане на произведения в рамките на една тематична група в някои случаи е хипотетично по природа и разглеждането на набори от произведения, принадлежащи към отделни тематични групи, затруднява цялостното възприемане на уникалността на различните периоди от творчеството на Максим. Колекциите от автографи допринесоха за решаването на този проблем. Оказа се, че произведения, които несъмнено принадлежат към първия период, като правило не са включени в колекциите на Йоасаф и Хлудов (в тяхната начална, систематична част). Произведенията от първия период се появяват в ръкописната традиция, първо в колекции със смесено съдържание и са включени в колекции по-късно, в края на 16-18 век. В сборниците, съставени от автора приживе, има произведения на същите теми, както в безспорните произведения от първия период, които не са включени в сборниците. Но творбите, включени в колекциите, се характеризират, първо, с липсата на някакви конкретни реалности и второ, с по-абстрактно, абстрактно ниво на развитие на темата. Освен това вътрешното сходство на включените в сборника произведения (по форма, жанр, оригиналност на аргументацията и полемични похвати) подсказва, че те са създадени едновременно (може би специално за сборника), и предполага хронологично прекъсване с произведения на подобна тема от първия период. Това ще бъде обсъдено подробно в следващите раздели на работата (Глава II, § 2; Глава III, § 2, 3). Така проблемът за датировката е до известна степен свързан с проблема за жанра. С други думи, изучаването на произведенията не само от гледна точка на тяхната тематична принадлежност, но и във връзка със състава на онези разнообразни по тематика комплекси, в които те са влезли в ръкописната традиция, позволява в редица случаи ако не да се датират точно произведенията, то да се съди за едновременността или различното време на създаване на произведения, посветени на една тема. Така подреждането на материала в произведението е подчинено не само на хронологичния принцип, то е свързано до известна степен и с характера на изворите; Ако втората глава („Първият период от живота на Максим Гръцки в Русия. 1518–1525“) разглежда произведенията на Максим Гръцки, чиито най-ранни копия са представени от сборници със смесено съдържание, тогава източникът за втората глава („Максим Гръцки през 30-те и 50-те години на 16 век“) са предимно събрани произведения на неговите произведения от края на 40-те до първата половина на 50-те години. Жанр. Жанровият характер на творбите на Максим Гръцки е изключително широк: слово, слово, речи, песен, молитва, история, легенда, разговор-монолог, разговор-диалог, състезание-диалог и др. Това се обяснява с разнообразието от „първични“ жанрове на древната руска литература, за които пише Д.С. Лихачов 79. Жанровият характер на творчеството на Максим Грек е тема за самостоятелно изследване; Жанрът на диалога заслужава специално внимание, особено диалогът между разума и душата и определянето на критериите за подбор на участниците в този диалог; по-традиционна, както е известно, беше противопоставянето на душа и плът, душа и тяло (срв. Диоптър). За целите на нашата работа разгледахме едната страна на жанровия проблем, а именно: дали даден текст принадлежи към произведенията на епистоларния или реторическия жанр. Оказа се, че много от произведенията на Максим Гръцки през първия период се характеризират с двойна жанрова природа, развитието на бизнес епистоларната проза (съобщения до отделни лица) в публицистиката, която Я.С. писа за. Лури 80. Напротив, в голяма част от творбите, включени в прижизнените сборници, особено в началната им, систематизирана част, е запазено жанровото единство; те са дълги трактати - Думи, лишени от характеристиките на послания към конкретни лица. Приписване. Основната трудност се състои в отделянето на оригиналните произведения на Максим Гръцки от преведените текстове и в намирането на оригиналния превод. В случаите, когато оригиналният характер на произведението е извън съмнение (това най-често се отнася за съобщения до конкретни лица), приписването не представлява особени затруднения, тъй като произведението обикновено се поставя в ръкописни колекции, посочващи името на автора, или текстът съдържа реалности, свързани с фактите от живота и темите на творчеството на Максим Гръцки. За текстове, посветени на по-абстрактни или далечни теми, по-абстрактни понятия, атрибуцията става по-трудна. V.F. Ржига, който публикува и въведе в научно обращение най-много нови (след Казанското издание) произведения на Максим Гръцки, не формулира никакви общи принципи на приписване, като го прави във всеки конкретен случай въз основа на семантични или формални данни. В много случаи той използва като аргумент граматична особеност, която А.И. обърна внимание на. Соболевски: родителен падеж множествено число на „ех“ („срещу евреите и гърците“, „от съпрузите на италианците“ и др.) 81. Биографични реалии, посочени от V.F. Ржига, доказваща, че творбите принадлежат на Максим Гръцки, може да бъде различна: молбата на автора да го освободи на Атон (в съобщението до Василий III през 1521 г., публикувано според ръкописа на ГПБ, F.XVII.13; в съобщението до Иван IV през 1551 г., публикувано от ръкописа на ГБЛ, Румянц. 264) 82 ; описание на ордена на атонските или католическите манастири, направено от добре информиран очевидец, който е Максим Гъркът (за съобщения за Атон и за францисканските и доминиканските манастири според ръкописа на GBL, Rumyants. 264). V.F. служи като доказателство за собственост. присъствие на Ржига в заглавието на името, автора (послания до Константин и неизвестна принцеса според ръкописа на ГБЛ, Румянц. 264; послание до игум. Евникия, монахините Елена, Анастасия и Феофания според ръкописа на ГПБ, Q.1.219); Нека отбележим, че това е най-безспорният аргумент, особено ако името е посочено в приживе (Rumyants. 264) или доста ранен списък (Q.I.219, средата или втората половина на 16 век). Авторът нарича себе си „Максим грешник” в писмото си до Константин (Румянц. 264, л. 34); „Максим Света гора, твоят беден поклонник“ в послание до принцесата (пак там, л. 169 том); „многогрешният монах Максим Светогорец“ в писмото до игуменката и монахините (Q.I.219, стр. 567–568 vol.). За четири произведения, въпреки липсата на „формални белези за авторство“, признакът за приписване е „наличието им в ръкописа б. Румянцевски музей № 264 сред другите несъмнени творби на Максим и сходство по съдържание с подобни негови произведения" (означава: послание до неизвестен човек с молитва против богохулни помисли; послание до непозната монахиня за умиращата схима; "учението е съкратено за всички, затрупани от морето на живота"; послание до неизвестна принцеса, вижте Приложение III-a, №. 94, 95, 117, 123) Същият сборник съдържа „Беседа за поклонението на светите икони срещу иконобореца Лутор, който се яви в германската гилдия“ (II. 241–245 т.), който В. Ф. Ржига също смята за принадлежащ на Максим Гръцки: „Темата на Словото е близка до „Словото върху Луторите“, намиращо се в събраните съчинения на Максима гърка” 83 . Приписвания на V.F. Rigi трябва да се считат за убедителни, тъй като те се основават на набор от признаци - семантични и формални (формата на родителния падеж на множествено число в "ex", посочването на името на автора в заглавието, присъствието на есето в един от най-ранните колекции, съотнасянето на съдържанието с фактите от живота на автора и др.). В случаите, когато приписването на изследователя не е конкретно обосновано, то може да бъде подкрепено с различни аргументи. Така в съчиненията против астрологията от Румянцевския сборник, останали непубликувани, срещаме В.Ф. Езикова форма Rzhiga на „ех“ (фол. 17 от ръкописа: „върху главите на богоборческите демони, придобилите такова ... учение“; л. 23: „от гърците и халдейците, придобилите“; л. 26 в.: „нас, благочестивите християни“); начинът на авторовата аргументация и естеството на полемиката доближават тези текстове до други произведения на Максим Гърк на подобна тема. Друго доказателство за тяхната принадлежност към Максим Грък е следното обстоятелство. Съчиненията против астрологията в Румянцевския сборник (вж. Приложение III-а) имат следните заглавия: „Легендата за част 3 от песента на Анна пророчицата” (ил. 11 т. – 18); „Приказката за честта и 3 песни на пророчицата Анна“ (ил. 22–26 том). Непосредствено след този текст (ll. 26 vol. - 30) ръкописът съдържа есе, озаглавено „Същата песен на 3 Анна пророчицата“, също насочено срещу астрологията. Естеството на заглавията на тези произведения, тяхното съдържание, многократните препратки към текстовете на пророчицата Анна "с повече или по-малко обширни възможности за възможни различни интерпретации на тези текстове не оставят съмнение, че пред нас е цикъл от произведения, свързани от единството на концепцията и произхода, начина на аргументация и полемични техники, т.е. принадлежащи на един и същ автор. Последният от тези текстове (ll. 26 том - 30) съвпада дословно с известната творба на Максим Гръцки, която е поставена в най-ранните колекции, редактирани от ръката на автора, с обозначението на името му: „Същият монах Максим Гръцки послание до един монах, който беше игумен, за германския чар, за глагола съдба и за колелото му“ 84. От това следва, че първите две легенди (на лист 11 том – 18 и 22–26 т.) принадлежат на Максим Гръцки.. А. И. Иванов не е обърнал внимание на факта, че текстът на писмото до игумена е идентичен и го е включил в списъка като непубликуван труд 85. Междувременно посланието е адресирано до игумена. Разбира се, възможно е един и същ текст да бъде изпратен на различни лица и примери за това са известни, 86 но за да се докаже това трябва да има някакво основание, например различни имена на адресати в различни списъци или други знаци. В този случай те отсъстват. Режисиран от F.I. Карпов А.И. Иванов разглежда и текста против астрологията на с. 11 обр. – 18 от Румянцевския сборник обаче изтъкнатият аргумент (Максим нарича своя адресат „благородство“) е неубедителен. Предположението на А.И. е от същото естество. Иванов по отношение на третия текст (ll. 26 vol. - 30), който според него е изпратен на тверския епископ Акакий по време на престоя на Максим в тверския плен, тъй като има адрес „Владика“ 87. Единството на темата, сходството на полемичните техники и почти идентичните заглавия позволяват да се считат всички текстове за написани по едно и също време и споменаването на Николай Немчин в писмото до игумена 88 ни позволява да датираме и трите произведения преди 1525 г. Приписването е една от специалните задачи на работата на ИИ. Иванова. Голямата заслуга на автора е, че той събра информация за всички текстове, които принадлежат на Максим Гърк, приписват му се или се свързват с неговото име, но трябва да се направят няколко коментара относно приписванията на изследователя. За проблема с атрибуцията е важна редакцията на заглавието-надпис, преди всичко наличието или отсъствието на името на автора (или преводача). Но в списъка на A.I. Заглавията на Иванов са дадени неточно: липсва името на автора 89, не е отразена вариативността на заглавията на много произведения, което се изразява в това, че някои списъци съдържат името на автора, други не, както и във факта, че жанрът на самото произведение често се определя по различен начин в различните списъци, както и във факта, че има повече или по-малко съществени разлики в текста на заглавията. Не винаги е ясно от кой ръкопис е дадено заглавието на произведението или превода (за приписване е особено важно да се вземе предвид в кои списъци е посочено името на автора). Що се отнася до приписванията на A.I. Иванов като цяло, трябва да се отбележи, че броят на оригиналните произведения на Максим Грък е надценен: понякога един текст е назован два пъти, поставен в различни ръкописи под различни заглавия (броят на тези случаи като цяло е малък - 90), но главно защото оригиналните произведения включват текстове, за които или сега можем уверено да кажем, че са преводи, тъй като техният източник е установен, или въпросът за възможен източник, от който текстът би могъл да бъде заимстван и преведен, се нуждае от внимателно проучване (това се отнася особено за раздел 8 - „тълковни статии и легенди”). Нека се спрем накратко само на атрибуциите на текстовете, включени в трите прижизнени сборника - Йоасафовски, Хлудовски и Румянцевски. 73 текста от колекциите на Йоасаф и Хлудов формират стабилно ядро ​​от произведенията на Максим Гърк, чието приписване не може да бъде оспорено, тъй като те са били поставени в приживе колекции, редактирани от самия автор, а името на автора е посочено в заглавията. Въпреки това, приписването на тези текстове не поражда спорове, с изключение на три произведения: „Словото на благодарност... за победата над кримското куче“ от 1541 г. се приписва както на Силвестър, така и на митрополит Макарий 91 (глава 23 от сборниците на Йоасаф и Хлудов); Думите за знака с два пръста и алилуя с три пръста бяха обявени за неверни във връзка със старообрядството полемика 92 (глави 27 и 33 от тип I и глави 27 и 40 от тип X). ИИ Иванов аргументира автентичността на творбите с факта, че са поставени в древни списъци с посочено името на автора. Въпреки че колекцията на Румянцев, както тази на Йоасаф, Академик и Болшаков, е прижизнена и съдържа автографи. Максим Гръцки, атрибуцията на неговите текстове е доста трудна. От 130-те текста в Румянцевския сборник много несъмнено представляват творчеството на Максим Гърк. 29 от тях са известни от сборниците на Йоасаф и Хлудов, където са поставени с името на автора. Атрибуцията на редица произведения (съобщения) е направена от V.F. Rzhiga, както вече беше споменато. Две големи послания от Румянцевския сборник са идентифицирани като съчинения на Максим Гърк от Филарет и публикувани от него през 1842 г. 93; принадлежността към Максим Гръцки е извън съмнение, тъй като в съобщението до митрополита, чието име не е посочено, говорим за добре известните факти от биографията на Максим Гръцки, а в есето „Кратък отговор на Светия съвет за тях съм клеветен“, авторът изброява многобройните си произведения, известни като произведенията на Максим Гръцки. Няколко текста от Румянцевския сборник, чието име на автора не е посочено, са известни от по-късна ръкописна традиция, посочваща името на Максим Грък. В Румянцевския сборник все още са останали значителен брой текстове, чието приписване на В.Ф. Рига не изрази мнението си. ИИ Иванов класифицира много от тях като оригинални произведения. Но по отношение на редица текстове въпросът за оригиналния или преводния характер остава открит. Нека изброим текстовете, по отношение на които авторството на Максим Гръцки е съмнително. За краткост тук не се дават имената им, а само номерата, под които са поставени с точни заглавия, са посочени в Приложение III-а, ​​където е дадено описание на състава на Румянцевския сборник, а в скоби е посочен номерът на текста в списъка на А.И. Иванова: № 4 (224), 18 (204), 21 (211), 32 (350), 36 (203), 37 (285), 38 (286), 39 (287), 40 (288), 41 (289), 86 (267), 109 (351), 119 (340), 121 (210). Може би някои други текстове също са преводи. От оригиналните съчинения на Максим Гръцки, текст № 265 по списъка на А.И. трябва да се изключи. Иванов, тъй като това е само извлечение от последната част на ръкописа, съдържащ 16 слова на Григорий Богослов (за подробности вж. Приложение III-а, ​​№ 33). Текстове № 38 и 39 по списъка на А. И. да бъдат изключени от преводите. Иванов, тъй като това са извадки от един и същ източник (вж. Приложение III-а, ​​№ 34, 35). Сред морализаторските произведения на Максим Гръцки в списъка на A.I. Иванов включва текста „За поста” (No 206); но това е преводна статия от византийския лексикографски сборник „Суда” 94. Сред „тълковните статии и легенди” в същия списък A.I. Иванов съдържа текст със заглавие „Из тълковната книга, която е апостолската резиденция” (№ 266) от Румянцевския сборник (ил. 170 т. - 171). Това е и преводен текст, съдържащ 4 статии от същия Лексикон на „Двора”: „апостолска резиденция”, „злоба”, „викът на Содом”, „смирна на главата” (вж. с. 58–60 от този труд под № 20, 43, 55, 75) 95 . Под № 273 е текстът „Тълкуване на различни изрази от библейските книги” от Румянцевския сборник, започващ: „Човек е духовен, човек се състои от душа и тяло”. ИИ Иванов посочва още: „Тук ще бъде дадено тълкуването на думите „велфегор“, „феникс“, „Авакум“, „Авел“, „Тарсис“, „еднорог“, „исоп“, „вик на Содом и Гомор“. Приписване A.I. Иванова се нуждае от съществено уточнение. Ll. 305–315 представляват една от тетрадките на колекцията Румянцев, в която са пренаписани 95 сравнително малки статии с различно съдържание (включително тези, посочени от А. И. Иванов: „велфегор“, „феникс“ и др.). Повечето от тези статии са идентифицирани като преводи от Лексикон на съдбата. Преводите на Максим Гръцки от този сборник, чийто брой, благодарение на новооткритите текстове, наближава сто 96, тяхното естество и съдържание в момента се изучават от L.S. Ковтун, Б.Л. Фонкич и аз. Резултатите ще бъдат публикувани в специална статия, но някои предварителни наблюдения вече могат да бъдат очертани 97 . Нека изброим по ред всички статии, поставени на ll. 305–315 от Румянцевския сборник, като се посочва преводът от Лексикона на „Присъдата” с връзка към страницата, където се намира съответната гръцка статия според изданието на И. Бекер. Що се отнася до останалите 18 статии, точният им оригинал предстои да бъде установен. И така, на ll. 305–315 се намират следните статии: Новите атрибуции разширяват познанията ни не само за обема на преводаческата дейност на Максим Грек, но и за нейното съдържание и характер, за филологическата практика на Максим Грек като цяло. Тъй като преводите от Лексикона на „Съдния съд“ се отнасят до първия период от живота му в Москва, те също ще бъдат обсъдени в гл. II, § 1. Проблемите, описани накратко тук, се обсъждат по-подробно в следващите раздели на работата. Фонкич Б.Л. Нов автограф на Максим гърка. – “Byzantinoslavica”, 1969, No 1, p. 80; известен още като Руски автограф на Максим гърка. – „История на СССР”, 1971, № 3, с. 153–158; ср. Амфилохий. Палеографско описание на гръцки ръкописи от 15-17 век. определени години, кн. IV. М., 1880, стр. 52–54; Родески А. По материали за историята на славяно-руската библиография, 3. Автограф на св. Максим Грек. – „Християнско четиво”, 1882, No 9–10, с. 609–615. Фонкич Б.Л. Руски автограф, с. 158; Ковтун Л.С. Лексикография, с. 25–35, 67. Арсений, Описание, част II, с. 93–95. Л.С. Ковтун. Лексикография, с. 65–70. За повече подробности вижте: Kovtun L.S. , Синицина Н.В., Фонкич Б.Л. Максим гръцки и славянски псалтир. Формиране на книжовните езикови норми в преводаческата практика на 16 век. – В кн.: Източнославянски езици. Извори за изучаването им. М., 1973, стр. 102–105. Клос Б.М. Библиотека на московските митрополити през 16 век. – В кн.: Проблеми на палеографията и кодикологията в СССР. М., 1974, стр. 119–121, 124. За повече подробности относно колекциите от творби на Максим Гръцки с негови автографи вижте гл. III, § 2, както и Приложение I, № 1, 2; Приложение II, No 2; Приложение III. Голубински E.E. История, том. II, пол. 2, стр. 243. Иванов А.И. Книжовно наследство, с. 22–23. Омир - Меонид, син на Меон и Евмита (Bekker I. Suidae Lexicon. Berolini, 1854" P. 771). Фонкич Б.Л. Нов автограф на Максим гърка, с. 81–82. Славяно-руски ръкописи от XIII-XVII век. Научна библиотека на името на. А.М. Московски държавен университет Горки (описание). Съставен от E.I. Конюхова. [М.], 1964, с. 45–48; Перец В.Н. Ръкописи от библиотеката на Московския университет, Самарската библиотека и музей и колекциите в Минск. Л., 1934, № 244, с. 22 (указанието, че ръкописът принадлежи на митрополита е дадено погрешно, а датировката – ок. 1500 г. – не е мотивирана). Люблинская А. Д. Значението на трудовете на О. А. Добиаш-Рождественская за развитието на латинската палеография в СССР. – СВ, бр. 29. М., 1966, стр. 174. Canart P. Les manuscrits copiés par Emmanuel Provataris (1546–1570). Essai d'étude codicologique. – „Studi e Testi“, N 236. Bibliotheca Vaticana, 1964, p. 176–177. Капр А. Връзката между почерк, печат и калиграфия (превод от немски). – В кн.: Ръкописна и печатна книга. М., 1975, стр. 79–85. Щепкина М.В. Възможност за идентифициране на почерк в староруски ръкописи. – В кн.: Староруско изкуство. Ръкописна книга, сборник. 2. М., 1974, стр. 7–13; Розов Н.Н. За идентифицирането на почерка в най-старите руски книги (XI-XII век). – Пак там, сб. 2, стр. 14–17; Жуковская Л. П. Екслитерални методи за идентифициране на различни почерци. - Същото място, Сб. 2, стр. 28–37; тя е същата. Относно законността на „широките дати“ за пергаментни ръкописи. – В кн.: Проблеми на палеографията и кодикологията в СССР, с. 39–53. Костюхина Л. М. Писарско училище на московския Чудовски манастир в края на 16 век. – В кн.: Нови сведения за миналото на страната ни. М., 1967, стр. 134–142; тя е същата. Почерци на московски книжници от 17 век. (по материали от Държавния исторически музей). – В кн.: Проблеми на палеографията и кодикологията в СССР, с. 152–189; тя е същата. За някои принципи на идентификация и типизация на почерка в руските ръкописи в началото на 16-17 век. – В кн.: Староруско изкуство. Ръкописна книга, сборник. 2, стр. 18–27; Клос Б.М. Нил Сорски и Нил Полев са „писатели на книги“. - Същото място, Сб. 2, стр. 150–167; известен още като Библиотека на московските митрополити през 16 век – В кн.: Проблеми на палеографията и кодикологията в СССР, с. 114–125; известен още като Дейността на столичната книгописна работилница през 20-30-те години на XVI в. и възникването на Никоновата хроника. – В кн.: Староруско изкуство. Ръкописна книга. М., 1972, стр. 318–337; Прохоров Г.М. Автографи на Нийл Сорски. – В кн.: Паметници на културата. Нови открития. Годишник 1974 М., 197 5, с. 37–54. Филипова И.С. Идентифициране на писари въз основа на анализ на писането на курсивни ръкописи. – В кн.: Староруско изкуство. Ръкописна книга, сборник. 2, стр. 38–57. Идентификациите на почерка се правят и в произведения по дипломация, когато се анализира писането на актове и преписни книги (виж например: Кащанов С. М. Преписни книги на Троице-Сергиевия манастир от 16 век - „Записки на отдела за ръкописи на GBL“, брой 8. М., 1956 г., стр. 6–32; известен още като Очерци на руския език дипломация, М., 1970, с. 244–340). Дадените тук и по-горе списъци не претендират за изчерпателност. Киселева Л.И. Готически курсив 13–15 век. Л., 1974, с. 5, 149, 151, 154. Cilissen L. L'expertise des écritures médiévales. Ганд, 1973 г. Синицина Н.В. Майстор на книгата Михаил Медоварцев. – В кн.: Староруско изкуство. Ръкописна книга, с. 286–317; тя е същата. Нови ръкописи на Михаил Медоварцев. - Същото място, Сб. 2, стр. 145–149; тя е същата. Идентифициране на почерци на руски ръкописни книги от края на 15-ти - първата половина на 16-ти век. и неговите трудности. – В кн.: Проблеми на палеографията и кодикологията в СССР, с. 89–113. Романова В.Л. По въпроса за номенклатурата на т. нар. готическо писмо на ръкописни книги от 13-15 век. – СВ, бр. 23. М., 1963, стр. 45. За повече подробности вижте: Romanova V.L. Ръкописна книга и готическа писменост във Франция през 13-14 век. М., 1975, стр. 25–26, 37. De la Mare A.S. Почеркът на италианските хуманисти, кн. I, фаск. 1. Оксфорд, 1973 г., стр. IX. Сперански М.Н. „Гръцко“ и „лигатурно“ писане в руски ръкописи от 15-16 век. – “Byzantinoslavica”, t. IV. Прага, 1932, с. 58–60. Бахтурина Р.В. Възпроизвеждане на курсивен текст и отчитане на графичните опции. – В: Лингвистично изворознание. М., 1963, стр. 45. Филипова И.С. Указ, op., p. 38. В практиката на съвременния криминалистически анализ се отчитат отклоненията от правилата. Тетрадките от 16 век, образците, по които се преподава писането, за съжаление са неизвестни за нас. Филипова И.С. Указ, op., p. 40. М.Н. Сперански обърна внимание на това обстоятелство: „Същото време (втората половина на 15-ти и първата половина на 16-ти век - N.S.) в развитието на руската графика е времето на развитието и дизайна на курсивния почерк, който поради предназначението си и естествените жизнени условия на писане имаше много допирни точки с гръцкото минускулно писане (закръгленост, съгласуваност на очертанията в резултат на желанието за скорост в самият процес на писане); следователно не е изненадващо, че „гръцките“ умения, които проникнаха в полууставното писане, се оказаха подходящи и укрепени в руското курсивно писане“ (Сперански М. Н. Указ, цит., стр. 61). На фиг. 4 не е възможно да се определи дали писарят на ръкописа Бенджамин променя стила на писане или тук е вмъкнат почеркът на друг писар. Фонкич Б.Л. Руски автограф на Максим гърка, с. 156. Доказателство, че гръцката и руската писменост принадлежат на една и съща ръка, е също l. 1 рев. в Соф. 78, където гръцките омофони и техните руски преводи са поставени в шест реда: и двете несъмнено са написани по едно и също време, с една и съща ръка, с една и съща писалка и с едно и също мастило (фиг. 9). Карски Е. Ф. Славянска кирилска палеография. Л., 1928, стр. 164, 167. (“Буквите ь, ъ, ѣ... вероятно представляват модификация на b”, чийто стил е взет “от специалния правопис на гръцкото β”). Синицина Н. В. Букмастър, стр. 296–297. За макро фотографията вижте: Fink-Errera S. Contribution de la macrophotography à la conception d’une paléographie générale. – „Bulletin de la Société Internationale pour l’étude de la philosophie médiévale”, No. 4. Louvain, 1962, p. 106–110. Последователността на подреждането на таблиците е следната: първо се поставят всички таблици от ъгловата версия на буквите от тази група, след това заоблените. Общо на литър 160 об., както вече беше споменато, 13 ъглови стила, в таблицата има 12; един от тях не е възпроизведен в таблицата, тъй като един от щрихите, които съставляват буквата, е неразличим и изглежда като буквата „b“ (виж фиг. 6, 11-ти ред на St., думата „не булка“). , В Т на таблицата това е трудно да се различи, тъй като буквите нямат толкова ясни очертания, както в други ръкописи. Това се обяснява с факта, че полетата на Троицкия псалтир са силно замърсени, буквите не се виждат ясно в самия ръкопис, така че по-контрастно възпроизвеждане е невъзможно. По-бледият модел в P (в сравнение с K. и A) е резултат от факта, че в P има цинобър, който дава по-малко контрастен печат в сравнение с мастилото. Ковтун Л.С., Синицин Н.В., Фонкич Б.Л. Указ, op., p. 99–127. Белокуров S.A. За библиотеката, стр. CCXXXVI–CCCXIV. Иванов А.И. Книжовно наследство. Държавен исторически музей, Щукинск. 537, л. 501. Ковтун Л.С. Лексикография, с. 116–125. Синицина Н. В. Максим Гръцки и Савонарола (За първата ръкописна колекция от произведения на Максим Гръцки). – В кн.: Феодална Русия в световноисторическия процес. сб. статии, посветени на L.V. Черепнин. М., 1972, стр. 154–156. За ролята на патриарх Йов вижте: Белоброва О.А. Към въпроса за иконографията на Максим Гърк. – TODRL, кн. XV. М. – Л., 1958, с. 303. Интересът на Йона към работата на Максим Гръцки е отразен в ръкописите: от 16-те ръкописа на Йона Думин, изброени от B.N. Флорей (Florya B.N. За реконструкцията на състава на староруските библиотеки. - В книгата: Староруско изкуство. Ръкописна книга. М., 1972, стр. 57–59), половината се отнася до работата на Максим Гръцки (№ 14, 15 - произведения; № 3, 6, 8, 9, 10, 11 - преводи). Тук трябва да се добавят и три ръкописа, написани със същия почерк като вложката на Йона в ръкописа на Държавния исторически музей, Увар. 309 (в списъка на Б. Н. Флори - № 14) и текста на ръкописа на Държавния исторически музей, Увар. 310 (в списъка на B.N. Floria - № 15): GBL, Егор. 869 г. – произведения на Максим Гръцки, първа част от ръкописа на Държавния исторически музей, Увар. 310; GBL, колекция. Фадеева, No 3, 4 – Беседи на Йоан Златоуст върху Евангелието от Матей, в две части. Приносът на Йона Думин е и Степенната книга (ЦГАДА, ф. 381, № 346). Х. Н. Покровски свързва с дейността на Йона Думин Сибирския сборник, съдържащ по-пълен текст на Списъка на присъдите на Максим Гръцки (Списъци на присъдите, стр. 17–18). Вижте стр. 152 от тази работа. Голубински E.E. История, том. II, пол. 2, стр. 232–263. ср. Budovnits I.U. Руската журналистика от 16 век. М.–Л., 1947. Иконников V.S. Максим гъркът и неговото време. Киев, 1915 г. Хейни Дж. В. От Италия до Московия. Животът и творчеството на Максим Гърк. München, 1973, p. 114. Лихачов Д. С. Поетика на староруската литература. Л., 1967, с. 42–47. Лури Ю.С. Идеологическата борба в руската журналистика от края на 15 - началото на 16 век. М.–Л., 1960, с. 4. Соболевски А.И. Преводна литература на Московска Рус от XIV-XVII век. Библиографски материали. СПб., 1903, с. 263. Ржига В.Ф. Експерименти, стр. 95–96, 76–77; ср Иванов А.И. Книжовно наследство, No 227, 223. Ржига В.Ф. Непубликувани съчинения, с. 85–109. гл. 37 тип I (Приложение I-a) или гл. 55 тип Х (Приложение II-а). Иванов А.И. Книжовно наследство, No 157, 161. Вижте стр. 80 от тази работа. Съчинения на Максима Грека, част 1. Казан, 1859, с. 447–448. Важността на тази индикация се доказва например от факта, че И. Денисов е бил подведен от липсата на името на автора в описанията на колекциите от произведения на Максим Гръцки и е заключил, че това отразява особеността на ръкописа; Междувременно името на автора е пропуснато в описанията на П.М. Строев и Леонид и е наличен в ръкописи (виж глава III, § 2). В допълнение към горния пример (№ 157 и 161) посочваме и № 196, който представлява края на текста, назован под № 222 (същият текст се появява и в различни заглавия). Библиография виж: Иванов A.I. Книжовно наследство, бр.228. “Москвитянин”, 1842, № 11. Бекер I. Op. цит., стр. 481. Тук и по-долу има връзки към номерата на страниците на оригинала, намиращ се на https://azbyka.ru/otechnik/books/original/15229-Maxim-Grek-in-Russia.pdf – Редакция на Азбуката на вярата. Може да се предположи, че общият им брой дори надхвърля сто, тъй като Лексиконът на Суда е източник на много маргинални глосове в колекциите от произведения на Максим Гръцки. Изказвам най-искрената си благодарност на колегите за възможността да публикувам предварителните резултати от работата. В ръкописа няма номерация на статиите. Текстът е поставен и на l. 171 с несъответствия. Текстът също е поставен на страницата. 131 рев. – 132 в друго издание на превода и има заглавието „Йосиф Юдейското свидетелство за Христос Исус“. Текстът е поставен и на l. 170 rpm с различни интерпретации. Текстовете, поставени под № 47 и 48, може да представляват един текст, но има формално основание за разделянето им: в края на първия текст има символ, с който писарят отбелязва края на статията. Текстът е поставен и на l. 106 рев. с различни тълкувания. Текстът също е поставен на страницата. 30 об. – 31 с несъответствия. Писарят погрешно е написал „Скоин“ в началото на статията, но текстът правилно „Сисоин“ (на гръцки „σισόην“).