Срещу Праксей

Трактатът „Против Праксей“ (глава 31, 213) излага учението на Тертулиан за Светата Троица. Той защитава триединството на Личностите в Бога срещу модалистичния монархизъм на Праксей. Това е последното антиеретично произведение на Тертулиан. Уводът съдържа някои сведения за личността на Праксей: той е изповедник от Фригия и противник на монтанистите. Праксей развива доктрината за въплъщението и страданието на Отца и разпространява своята ерес в края на 2 век. в Рим и Картаген. Тертулиан остро възразява срещу опитите да се изкриви православното учение, като се приписва на един Бог появата в различни „модуси“ на Отца, Сина или Светия Дух. Срещу еретическата заблуда Тертулиан разкрива католическото учение за Троицата – единството и триединството на Лица в Бога, за което привежда доказателства от Светото писание. Божествената субстанция, започваща в Отца, продължава в Сина и завършва в Светия Дух. Аналогиите, които Тертулиан използва, за да обясни своите мисли, са: корен, ствол и плод; източник, поток, река; слънце, лъч, светлина. Въпреки това, разкривайки доктрината за Светата Троица, Тертулиан възпроизвежда учението за субординацията на апологетите, въпреки че в някои триадологични изрази и обрати се доближава до веруюто на Никейския събор. *Заглавието на произведението на латински е Adversus Praxean. Съдържание Въведение Глава 1. Праксей и неговата ерес (§1) Глава 2. Символът на вярата, съдържащ тайнството на икономията, което определя присъствието в Бога на Една Същност и Три Лица (§2) Глава 3. Принципът на монархията (единството) не противоречи на присъствието на други управляващи лица в монарха (§3, 4) Глава 4. Раждането на Сина от Отца. Разумът и Словото като два момента от съществуването на Сина (§5–8) Глава 5. Разликата между Лицата на Светата Троица, идваща от самите им имена и други концепции, открити в Светото писание (§9–11) Глава 6. Други свидетелства на Светото писание за Светата Троица. Разликата между Командира и Изпълнителя не въвежда Двама Бога и Двама Господари (§12, 13) Глава 7. Съдържащото се в Свещеното писание разграничение между Бащата и Сина като невидими и видими, скрити и разкрити, неявни и разкрити (§14–16) Глава 8. Общото име на Бащата и Сина (§17) Глава 9. Установяване на Свещеното Писанията за единството на Бог не противоречат на единството на Божеството на Отца и Сина (§18, 19) Глава 10. Доказателство, че Синът не е идентичен с Отца и Светия Дух, въз основа на Евангелието на Йоан (§20-25) Глава 11. Доказателство за същото от други евангелия. Субстанциалността на Сина като Божия Дух (§26) Глава 12. Христоология: единството на Личността на Исус Христос и двойствеността на Неговите естества и естествени действия (§27–30) Глава 13. Ереста на Праксей (модализъм) - вид юдаизъм (§31) Квинт Септимий Флорент Тертулиан срещу Праксей 1 Трактатът „Срещу Праксей“ (Adversus Praxean), принадлежащ на един от най-забележителните западнохристиянски апологети от края на 2-ри - началото на 3-ти век, Квинт Септимий Тертулиан, принадлежи към догматично-полемичните произведения и е първият трактат в историята на християнското богословие, специално посветен на тринитарния въпрос. Този трактат е написан около 213 г. и е насочен срещу ереста на Праксей, който твърди, че Бог е Един не само по същество, но и в Лице, тоест той отрича догмата за Светата Троица. Впоследствие тази ерес получава името монархизъм (единоначалие), което означава учението за неразличимостта на Ипостасите на Светата Троица. В допълнение, ереста на Праксей се нарича патрипасианизъм, тоест учението за страданието на Бог Отец на кръста. Тертулиан подробно опровергава ереста на Праксей, който той смята за вид юдаизъм, и също така излага своята гледна точка по тринитарния въпрос, който се свежда до известната формула una substantia tres personae („една същност и три лица“). В същото време самият Тертулиан в някои подробности от своето учение също се отклонява от църковното учение, по-специално, като приближава твърде много съществуването на Втората и Третата ипостаси на Светата Троица до създаването на света и Божественото провидение за него (което обикновено се изразява от Тертулиан в концепцията за ойкономия, тоест икономика). Накрая Тертулиан защитава монтанизма, разколническо движение, възникнало в края на 2 век. в Мала Азия и бързо се разпространява на запад от империята, на която самият той става привърженик. Спецификата на теологията на Тертулиан е разгледана по-подробно в бележките към превода. Глава 1. Праксей и неговата ерес (§1) 1. Дяволът се противопоставя на истината по различни начини. Понякога той се опитва да я смаже под прикритието, че я защитава. [Този път] той настоява, че има само един Господ, Всемогъщият Създател на света, за да измисли ерес, основана на твърдението за Неговото единство. Дяволът казва, че Сам Отец е слязъл в Девата, Сам се е родил от Нея, Сам е пострадал и накрая, че Самият Той е Христос. Тази змия забрави, че изкушавайки Христос след кръщението на Йоан, той се приближи до Божия Син, защото знаеше, че Бог има Син, знаеше това дори от самото Свето писание, на основата на което изгради своето изкушение: Ако си Син Божий, заповядай тези камъни да станат хлябове (Матей 4:3). И още: Ако си Син Божий, хвърли се оттук долу, защото е писано: Той ще заповяда на ангелите Си за Тебе, - тоест Отец [заповядва], - и те ще Те носят на ръце, за да не удариш о камък крака Си (Мат. 4:6; Пс. 90:11-12). Или, може би, той упрекна Евангелието в лъжа, всъщност казвайки: "Нека Матей и Лука видят [Него], но аз се приближих до самия Бог, изкуших Самия Всевишен лице в лице. Ето защо започнах да изкушавам [Него]. Напротив, ако беше Божият Син, вероятно нямаше да Го удостоя с внимание.” Все пак самият дявол е лъжец от самото начало (Йоан 8:44), без значение кого привлича на своя страна, като Праксей. В края на краищата, Праксей беше първият от Азия, който донесе този тип грешка на римска земя, иначе неспокоен човек 2, освен това, прекалено надут с хвалбата за мъченичество, единствено защото изпита леката и краткотрайна неприятност на затвора [лишаването от свобода]. Но дори Праксей да беше предал тялото си на изгаряне, това не би било от полза за него (1 Коринтяни 13:3), тъй като той няма любов към Бога, на чиято благодат се съпротиви. В края на краищата, когато римският епископ 3 вече беше разпознал пророчествата на Монтан, Приска и Максимила 4 и с това признание донесе дългоочаквания мир на църквите в Азия и Фригия, тогава Праксей, упорито разпространявайки лъжи за тези пророци и техните църкви и позовавайки се на авторитета на предшествениците на епископа [в Римския престол], го принуди да оттегли писмата на вече изпратения мир и се отвръщат от приемането на харизмите 5 . Така Праксей извърши две дяволски дела в Рим: изгони пророчеството и донесе ерес, тоест изгони Утешителя и разпна Отца. Докато мнозина спяха в простотата на учението, новопосетите праксейски плевели дадоха плод и тук 6 и, разпространявайки се оттук 7 , изглежда вече бяха изкоренени благодарение на този, когото Бог искаше [да избере]. И накрая, този „учител“ продължава да се придържа към предишните си мнения, за да избегне корекция, [за което] неговата собственоръчна разписка остава при „екстрасенсите“ 8, сред които това се случи 9 . И след това нищо повече не се чу [за него]. Впоследствие се отделихме от „екстрасенсите“, като разпознахме и защитихме Утешителя 10. И тези плевели след това разпръснаха семената си навсякъде, въпреки че известно време останаха скрити от лицемерие и измама, а сега отново изникнаха. Но те ще бъдат изкоренени отново, ако Господ иска, сега; ако не сега, то в неговия ден, когато всички зли плодове ще бъдат събрани и заедно с другите изкушения ще бъдат изгорени с неугасим огън (Матей 3:12, 13:30). Глава 2. Символът на вярата, съдържащ тайнството на икономията, което определя присъствието в Бога на Една Същност и Три Лица (§2) 2. И така, [еретиците твърдят, че] след известно време Отец се е родил и Отец е пострадал, Самият Господ Бог Всемогъщият, когото те провъзгласяват за Исус Христос. Ние винаги и особено сега, бидейки научени от Утешителя, тоест Учителя на цялата истина, ние вярваме в Единия Бог, като запазваме това разпределение [на Лица в Бога], което наричаме οικονομιαν 11. В съответствие с него Единият Бог има Своето Слово, което произлиза от Него и чрез което всичко е започнало да съществува и без което нищо не е започнало да бъде (Йоан 1:3). Ние вярваме, че То е изпратено от Отца на Света Дева и е родено от Нея – Бог и човек, Син Божий и Син Човешки, наречен Иисус Христос. Ние също така вярваме, че Той страда, умря и беше погребан според Писанията и беше възкресен от Отец, и взет отново на небето, и седи отдясно на Отец, и идва да съди живите и мъртвите. Тогава Той изпрати, както обеща, от Отца Светия Дух, Утешителя, Осветителя на вярата на онези, които вярват в Отца и Сина и Светия Дух. Това правило [на вярата] идва първоначално от самото Евангелие преди всички древни еретици, да не говорим за Праксей от последните дни, което потвърждава най-новия произход на всички еретици, както и самата новост на Праксей от последните дни. Това осъждане важи еднакво за всички ереси: всичко, което е първично, е вярно, а всичко, което е вторично, е невярно. Но докато това основно опровержение се запазва за наставление и предупреждение на всеки, трябва да има място за дискусия, така че да не изглежда, че сме осъдили която и да е ерес без предишно изследване. И още повече онази ерес, която вярва, че притежава истината в цялата й чистота, тъй като вярва, че човек трябва да вярва в Единия Бог само като счита Отца, Сина и Светия Дух за едно и също [Личност]. Сякаш е невъзможно всички да бъдат едно така, че всички да произлизат от едно с единството на своята същност! В края на краищата, по този начин не по-малко се запазва тайнството на икономията, което подрежда Единицата в Троицата, произвеждайки Тримата - Отец, Син и Свети Дух. И Три, не по позиция, а по степен, не по същество, а по форма, не по сила, а по външен вид. Наистина, Те имат една същност, една позиция и една сила, защото има Един Бог, от Когото идват тези степени, форми и видове - Отец, Син и Свети Дух 12. Как могат [Те| допуска [множествено число] числа без деление, както нашият трактат ще покаже по-късно. Глава 3. Принципът на монархията (единството) не противоречи на присъствието на други управляващи лица за монарха (§3, 4) 3. Всъщност тези простаци, да не кажа невежи и глупаци, които винаги съставляват мнозинството от вярващите 13, изхождайки от факта, че самото правило на вярата се отнася от множеството световни богове до Единия и Истинския Бог, и, като не разбират, че трябва да се вярва в Единия Бог, но заедно с Неговата икономика, те се страхуват от тази икономика. Те смятат броя и разпределението на Троицата за разделяне на Нейното Единство, докато всъщност Единството, произвеждащо Троицата от Себе Си, не се разрушава от Него, а се запазва. Така те публично заявяват, че ние проповядваме два и дори три [бога], и се смятат за поклонници на Единия Бог, сякаш неразумно съкратеното Единство не води до ерес, а рационално разширената Троица не съставлява Истината. „Ние се придържаме към монархията“, казват те и произнасят тази [гръцка] дума на латински толкова високо и толкова умело, че човек би си помислил, че разбират монархията толкова добре, колкото я провъзгласяват. Но те са свикнали да казват „монархия“ на латински, но не искат да разберат значението на гръцката дума „икономика“. Аз, ако използвам нещо от двата езика, бих могъл да определя монархията само като единствена и единна власт. Но такава монархия, тъй като принадлежи само на някого, не пречи на този, на когото принадлежи, да има син, или да направи себе си син, или да упражнява своята монархическа власт чрез тези, които иска. И ще кажа, че няма господство, което да принадлежи до такава степен на един и да бъде до такава степен единствено, с една дума, да бъде такава монархия, че да не може да се управлява и чрез други, най-близките до монарха, които той сам е избрал за управители. И ако този, на когото принадлежи монархията, имаше син, тогава тя нямаше да бъде разделена и нямаше да престане да бъде монархия само на основание, че синът също е станал неин член. Всъщност то все още принадлежи предимно на този, от когото е съобщено на сина. И тъй като принадлежи на него, това е монархия, която се поддържа от две лица, свързани помежду си. Следователно, Божествената монархия, дори и да се контролира чрез ангелски легиони и армии, - както е писано: Хиляди хиляди Му служеха и десет хиляди хиляди стояха пред Него (Дан. 7:10), - не престава да принадлежи на Един и не престава да бъде монархия, въпреки че се контролира чрез толкова голямо множество от сили. Как може да се окаже, че Бог в Сина и в Светия Дух, които са получили второ и трето място като партньори в същността на Отца, претърпява разделение и разпръскване, което Той не изпитва в толкова голям брой Ангели, толкова (чужди) на същността на Отца? Наистина ли вярвате, че Тези, които са членовете, обетите, органите, самата власт и цялата система на монархията, я изкривяват? Но това не е вярно. Искам да се упражнявате повече в разбирането на същността на нещо, отколкото в произнасянето на думи. Трябва да знаете, че унищожаването на монархията настъпва, когато се появи друга сила, със свои собствени условия и собствен статус и следователно конкурираща се [с първата]. Когато, например, заедно с Маркион, се въвежда друг Бог, противоположен на Твореца, или дори много [богове], както при Валентинианците и Продикианците 14. Тогава настъпва изкривяването на монархията, тъй като Творецът е премахнат. 4. Но тъй като аз не произвеждам от някъде отвън, а от самата същност на Отца 15 Сина, който не прави нищо без волята на Отца и получава цялата власт от Отца, тогава как мога да разруша вярата в монархията, която запазвам в Сина, както е предадена на Сина от Отца? Тук трябва да говоря и за Третата степен [на Божеството], защото вярвам, че Светият Дух не идва от никой друг, а от Отца чрез Сина. И така, вижте, не сте ли най-склонните да унищожите монархията, премахвайки нейното устройство и разпределение, установено под толкова имена, колкото Бог иска? И докато [монархията] запазва статута си, подобава на Троицата да бъде така, че монархията да бъде върната от Сина на Отца, както пише апостолът за края на всички неща, когато Синът прехвърля властта на Бог и Отец: Защото Той трябва да царува, докато положи всички врагове под нозете Си (1 Кор. 15:25) - тоест според псалма: Седи от дясната Ми страна, докато те направя врагове Твоето подножие ( Пс.109:1 ), - Когато (...) всички неща Му се покорят (...) освен Онзи, Който Му е покорил всичко (...), тогава Самият Син ще се покори на Този, Който Му е покорил всичко, така че Бог да бъде всичко във всичко (1 Кор. 15:27-28). И така, виждаме, че Синът не се намесва в монархията, дори ако тя сега живее със Сина. Защото тя остава със Сина, запазвайки статута си и заедно с този статус тя ще бъде върната от Сина при Отца. И така, никой няма да я унищожи, тоест монархията, с това име [на Сина], (ако) позволи на Сина, на когото, както е известно, е предадено от Отца и от когото в определеното време ще трябва да се върне при Отца. Бихме могли само с помощта на тази глава от апостолското послание да покажем, че Отец и Синът са Двама. Но в допълнение [това е посочено] от самите имена на Бащата и Сина и самия факт, че Единият е Този, който предаде царството, а Другият е Този, на когото Той го предаде, и също Единият е Този, който победи, а Другият е Този, на когото Той победи. Глава 4. Раждането на Сина от Отца. Разумът и Словото като два момента от съществуването на Сина (§5–8) 5. Но тъй като еретиците искат Двамата да бъдат Едно и Бащата и Синът да се считат за Едно и също, всичко за Сина трябва да бъде внимателно изследвано: дали е Той, Кой е Той, как е Той и по този начин самата материя ще разкрие своята същност чрез Светите писания и тълкуванията, които ги защитават. Някои казват, че книгата Битие на иврит започва така: В началото Бог създаде Себе Си Син. Но тъй като това не е сигурно, други доказателства ме водят от самото състояние на Бог, в което е бил преди сътворението на света, до самия момент на раждането на Сина. Първо, Бог беше Един, бидейки за Себе Си и светът, и мястото, и всичко. Въпреки това, дори и тогава Той не беше сам: ​​Той имаше със Себе Си собствен разум (Ratio), който имаше в Себе Си. В края на краищата Бог е интелигентен и интелигентността е била в Него от самото начало и по този начин всичко [произлиза от Него]. Този ум е умът (sensus) на Бог. На гръцки Той се нарича λογος. Ние превеждаме този термин като Словото (Sermo), тъй като поради простотата на превода е обичайно да казваме така: В началото (...) Словото (Sermo) беше у Бога (Йоан 1:1). Въпреки че Разумът по-скоро трябва да се счита за по-древен [от Словото], тъй като Бог, дори преди началото, е рационален, а не словесен. И самото Слово, съдържащо се в ума, показва, че умът като същност на Словото е преди [него]. Но това не е толкова важно. Наистина, Бог, заедно с ума Си, обмисляйки и подреждайки [Неговото] Слово, изпълни това, което обсъди със Словото. И за да можете да разберете това по-лесно, първо помислете за себе си като за образ и подобие на Бог 16, благодарение на което имате разум в себе си, като сте разумно животно и следователно не просто създадени от разумен Създател, но дори оживени от Неговата същност 17. Забележете, когато мълчаливо говорите на себе си в ума си. Това се случва във вас, когато вашият разум, заедно с думите, придружава всяко движение на вашето мислене, всеки импулс на вашето чувство. И каквото мислите, това е дума, и каквото и да чувствате, е ум. Необходимо е да кажете това в душата си и докато говорите, усещате своя събеседник - словото, в което има този ум, благодарение на който говорите, мислейки заедно със словото, и благодарение на което мислите, изразявайки [думата]. Така че думата във вас е, така да се каже, второто нещо, чрез което говорите, когато мислите, и чрез което мислите, когато говорите. Самата дума е различна [от причина] 18. [Помислете] колко по-пълно това се случва в Бога, чийто образ и подобие се считате за вас, тъй като Той мълчаливо има разум в Себе Си и в разума Словото. И така, вече не мога да се страхувам да приема, че тогава, преди сътворението на света, Бог не е бил Един, тъй като Той е имал в Себе Си ум и в ума си Словото, което е направил второ след Себе Си, действайки чрез Него вътре в Себе Си 19 . 6. Тази сила и конституция на Божествения ум е изразена в Светото писание и в името на Мъдростта (sophiae). В крайна сметка, какво може да бъде по-мъдро от ума на Бог и Неговото Слово? И така, чуйте Самата Мъдрост, създадена (conditam) 20 като Второ лице: Първо Господ създаде (creavit) Мене като начало на пътищата за Своите дела (...) преди да създаде земята, преди планините да бъдат издигнати, преди всички хълмове Той ме роди (generavit) (Притчи 8:22, 24-25) 21. Ясно е, че Той роди и Я постави в ума Си. Оттук научете, че Тя присъства при самото сътворение: Когато Той подготви небесата, аз бях с Него (...) и когато Той установи [Своя] трон над ветровете, което е облаците отгоре, и когато укрепи изворите, които са под небето, аз бях художник с Него и бях Този, в когото Той се радваше; всеки ден, радвайки се пред лицето Му (Притчи 8:27-30) 22. Защото, когато Бог искаше да произведе като независими същности и форми това, което преди това беше уредил в Себе Си с помощта на Мъдростта, разума и Словото, 23 Той първо изрече Словото, което неразделно имаше разум и Мъдрост в себе си, така че чрез Него всичко се появи и чрез Него всичко беше мислено и подредено, или по-скоро, дори създадено в ума на Бога. В края на краищата на този свят му липсваше фактът, че може да бъде познат и да съществува самостоятелно в собствените си форми и същности. 7. И така, самото Слово получи Неговата форма и красота, звук и глас, когато Бог каза: Да бъде светлина (Бит. 1:3). Това е съвършеното раждане на Словото, когато То идва от Бог 24. В края на краищата, първоначално То беше създадено от Бог за размисъл като Мъдрост: Господ ме създаде като начало на пътищата за Неговите дела (Притчи 8:22). И тогава То се роди за действие: Когато Той приготвяше небесата, аз бях с Него (Притчи 8:27). Следователно, То има Него за свой Отец, като произлиза от Когото става Първородният Син, тоест първородният, и Единородният [Син], тоест Единородният, а именно роден от Бога, а именно от дълбините на Неговото сърце, според което Самият Отец свидетелства: Сърцето Ми изля доброто Слово (Пс. 44:2) 25. И тогава, радвайки се в Този, който се радваше пред Него (Притчи 8:30): Ти си Мой Син; Днес Те родих (Пс. 2:7) и: Преди утринната звезда Те родих (Пс. 109:3) 26. По същия начин Синът, в името на Премъдростта, тоест в Своето Лице, изповядва Отца: Господ ме създаде като начало на пътищата за Своите дела (...) преди всичките хълмове Той ме роди (Притчи 8:22, 25). Защото ако тук изглежда, че Мъдростта казва, че тя е създадена от Господа за дела и в Неговите пътища, то на друго място се показва, че всичко е започнало да бъде чрез Словото и без Него нищо не е започнало да бъде (Йоан 1:3), както на друго място: Чрез Неговото Слово се утвърдиха небесата и чрез Неговия Дух всичките им сили (Пс. 32:6) 27, тоест чрез Духа, който беше в Словото. Ясно е, че това е същата Сила, понякога наричана Мъдрост, понякога Слово, която стана начало на пътищата за Божиите дела, която утвърди небесата, чрез която всичко започна да бъде и без която нищо не започна да бъде. И стига толкова, като че ли не самото Слово се има предвид в името на Мъдростта, разума, цялата Душа и целия Божи Дух – Словото, Което стана Син Божи, произлизайки от Което се роди 28! „Следователно – казвате вие ​​– вие признавате, че Словото е определена независима същност, състояща се от Дух, Мъдрост и Разум?“ Със сигурност. Но вие не искате да признаете, че Словото наистина е било нещо самостоятелно, имащо Своя собствена същност, така че да може да се счита за определена реалност и дори за Личност и по този начин, като е установено Второ след Бога, да доведе до признаването на Двама - Отец и Син, Бог и (Неговото) Слово. „Но какво е думата“, казвате вие, „ако не гласът и звукът на устата и, както казват граматиците, вибриращ въздух, възприеман от ухото, но иначе, не знам, колко празен, кух 29 и безплътен?“ Но аз казвам, че нищо кухо и празно не може да дойде от Бог, защото То не е произлязло от кухо и празно нещо и това, което е произлязло от такава Същност и [Самото] е създало такива есенции, не е лишено от независимо съществуване. В края на краищата То само създаде това, което възникна чрез Него. И как може да бъде нищо Той, без Когото нищо не може да съществува, или кухото да създаде плътното, празното да създаде пълното, а Безплътното да създаде телесното? 30 Защото въпреки че понякога нещо може да стане различно от това, чрез което е възникнало, все пак нищо не може да възникне чрез това, което е празно и кухо. И така, Божието Слово, което се нарича Син [Божи] и дори самият Бог, празно и кухо ли е? В края на краищата Словото беше с Бога и Словото беше Бог (Йоан 1:1). Писано е: Не изговаряй Божието име напразно (Изх. 20:7). Така че е ясно, че Той е Този, Който, бидейки по Божия образ, не смяташе за грабеж равенството с Бога (Филип. 2:6). В какъв образ на Бог? Във всеки случай някак си и никак. Защото кой ще отрече, че Бог е тяло, въпреки че Бог е дух (Йоан 4:24)? 31 Защото Духът е нещо като тяло по свой образ. Но ако всичко невидимо, което съществува, има в Бога както своето тяло, така и своята форма, чрез която е видимо само за Бога, колко по-вероятно е това, което произлиза от Неговата същност, само по себе си да не е лишено от същност. И каквато и да е същността на Словото, аз го наричам Личност и добавям към него името на Сина и тъй като признавам Сина, защитавам позицията, че Той е Втори след Отца. 8. И ако някой мисли, че тук се опитвам да въведа определен προβολη 32, тоест произхода на едно нещо от друго, както направи Валентин, произвеждайки еони един от друг, тогава преди всичко ще ви кажа: Истината не трябва да се страхува да използва този термин, неговата концепция и значение, само защото ереста вече го е използвала. Напротив, тази ерес взема от истината това, което използва, за да гради своите лъжи. И така, [кажи ми], изречено ли е 33-то Божие Слово или не? Ако е произнесено, тогава разберете истинското προβολη и нека той види ереста, в която то имитира истината. Нека проучим кой и как използва всяко нещо и неговото име. Валентин откъсва и отделя своите προβολαι от Отца и ги отдалечава толкова далеч от Него, че еонът не познава своя Отец. И дори да искаше да Го познае, не можеше, така че той напълно се разтваря и разпръсква в останалата част от субстанцията. При нас само Синът позна Отца (Мат. 11:27), и разкри лоното на Отца (Йоан 1:18), и чу и видя всичко от Отца (Йоан 3:32, 8:38), и това, което беше поверено от Отца, той говори (Йоан 8:26) и не извърши своята, а волята на Отца (Йоан 6:38), която знаеше директно и първоначално. Защото кой знае какво е в Бога освен Духа, който е в Него (вж. 1 Кор. 2:11)? Словото е образувано от Духа и, ако мога така да кажа, тялото на 34-те Слово е Духът. Следователно Словото винаги е било в Отца, както самото казва: Аз съм в Отца (Йоан 10:38) и винаги е било с Бога, както е писано: И Словото беше у Бога (Йоан 1:1) и никога не е съществувало отделно или отчуждено от Отца, тъй като [е писано]: Аз и Отец сме едно (Йоан 10:30). Това ще бъде истинският προβολη – пазител на единството, въз основа на което наричаме Сина произлязъл от Отца, но не отделен [от Него]. Всъщност Бог изрече Словото, както Утешителят също учи, точно както коренът даде издънка, изворът - река, слънцето - лъч 35 . В края на краищата тези образи са προβολαι на онези същности, от които произлизат. И не се съмнявам, когато наричам Сина издънка на корена, реката на извора и лъчът на слънцето, тъй като всяко начало е родител и всичко, което идва от началото, е поколение, особено Словото Божие, което получава собственото си име на Сина. И както никоя издънка не се отделя от корена, нито река от извора, нито лъч от слънцето, така и Словото не е отделено от Бога. Така, според всички тези примери, аз заявявам, че говоря за Двама: Бог и Неговото Слово, Отец и Неговия Син. Все пак коренът и издънката са две неща, но свързани; изворът и реката са два образа, но неразделни; слънцето и лъчът са две форми, но свързани. Всичко, което произлиза от нещо, е задължително вторично спрямо това, от което е произлязло, но не е отделено [от него]. И където има второ, там са две, а където има трето, там са три. Третото от Бога и Сина [Божи] е Светият Дух, както третото от корена е плодът на издънката, третото от извора е потокът от реката и третото от слънцето е сиянието от лъча. Нищо от това обаче не е отчуждено от неговия производствен принцип, от който получава своята оригиналност. Така Светата Троица слиза от Отца чрез обединени и свързани стъпки, без по никакъв начин да нарушава монархията и да поддържа състоянието на икономиката. Глава 5. Различаването на Лицата на Светата Троица, идващо от самите им имена и други концепции, открити в Светото писание (§9–11) 9. И така, навсякъде се придържайте към това дадено от мен правило, с което свидетелствам, че Отец, Син и Свети Дух са неразделни един от друг, и така ще разберете какво се нарича и как. И така, казвам, че има друг Баща, друг Син и друг Свят Дух. Това е лошо разбрано от някой, който е невеж или който изопачава казаното, сочейки някаква опозиция и от това заключавайки за отделността на Отец, Син и Свети Дух. Казвам това по необходимост, тъй като тези, които ласкаво се противопоставят на икономиката на монархията, твърдят, че Отец, Синът и Светият Дух са едно и също. [Настоявам], че Синът е различен от Отца, не по противопоставяне, а по разпределение, и различен не по разделяне, а по разграничение, тъй като Отец и Синът не са Едно и също, или Единият се различава от Другия само по начина на Неговото съществуване 36. Защото Отец е цялата същност, докато Синът е клон и част от цялото, както Той Сам казва: Защото Моят Отец е по-голям от Мен (Йоан 14:28). И в псалма Той е възпят от най-малкия на Отца: [Ти си го направил] малко по-нисък от ангелите (Пс. 8:6). По същия начин Бащата е различен от Сина, тъй като Единият е Този, който е родил, а Другият е Този, който е роден; Единият е Този, който изпрати, а другият е Този, който беше изпратен; Единият е Този, Който е създал, а Другият е Този, чрез Който е създадено. Добре е, че Господ, използвайки точно тази дума, в лицето на Утешителя, посочи не разделение, а разпределение [на функции в Бога], като каза: Аз ще поискам от Отца и Той ще ви даде друг Утешител (...) Духа на истината (Йоан 14:16-17). Така [Той показа], че Утешителят е различен от Него (както и Самият Той, както знаем, е различен от Отца), за да покаже по този начин в Утешителя Третата степен [на Божественост], точно както в Сина ние [виждаме] Втората [степен] в името на поддържането на икономиката. И изобщо, не се ли различават помежду си със самите си имена – „Баща” и „Син”? В края на краищата, както се нарича всичко, така е и както е, така се нарича и различните термини изобщо не трябва да се бъркат, иначе те не биха обозначавали нещата, които се наричат. [Но нека бъде думата ви]: да, да; не не; а всичко извън това е от лукавия (Матей 5:37). 10. И така, [Единият от Тях] е Бащата, а [Другият] е Синът. И както денят и нощта не са едно и също нещо, така и Синът и Отецът не са едно и също, за да не излезе, че и двамата са Едно, а всеки от тях същевременно е бил и Другият, което искат тези празни монархи. Те казват: „Той направи Себе Си Свой Син“. Но ако Отец предполага Сина, и Синът предполага Отца, и Всеки от тях предполага Другия, тогава Те по никакъв начин не биха могли да дойдат от Себе Си за себе си, така че Отец да направи Себе Си Свой Син, а Синът да направи Себе Си Свой Баща. Защото всичко, което Бог е установил, Той Сам пази. Следователно, за да бъде Отецът Отец, Той трябва да има Сина, а за да бъде Синът Синът, Той [необходимо] да има Отец. Защото едно е да имаш, друго е да бъдеш. Например, за да бъда съпруг, трябва да имам жена, защото няма да бъда собствената си жена. По същия начин, за да бъда баща, [трябва] да имам син, защото няма да бъда собствен син. И за да бъда син, трябва да имам баща, защото няма да бъда собствен баща. Ако имам някой, който ще ме направи [баща или син], тогава ако имам син, ще бъда баща, а ако имам баща, ще бъда син. Освен това, ако самият аз съм един от тях, тогава вече няма да имам това, което самият аз ще бъда, нито баща, тъй като самият аз ще бъда баща, нито син, тъй като самият аз ще бъда син. Доколкото трябва да имам едното и да бъда другото, толкова, че ако съм едно от тях, няма да бъда другото, докато не го имам. В крайна сметка, ако самият аз съм син, който в същото време уж е баща, тогава вече нямам син, но самият аз съм син. И без да имам син, след като самият аз съм син, как ще бъда баща? Трябва да имам син, за да бъда баща. Следователно аз не съм син, тъй като нямам баща, който да прави син [син]. По същия начин, ако самият аз съм баща, който в същото време е уж син, тогава аз вече нямам баща, но самият аз съм баща. И без да имам баща, след като самият аз съм баща, как ще бъда син? Все пак трябва да имам баща, за да бъда син. Следователно аз няма да бъда баща, тъй като нямам син, което прави баща [баща]. Това ще бъде изцяло измислица на дявола - да се изключи Едното от Другото и в същото време, затваряйки и Едното, и Другото в Едно, под прикритието на благоговение пред монархията, да се въведе нещо средно [между Отец и Син], така че да няма нито Баща, който в случая няма Син, нито Син, който също няма Баща. В крайна сметка, тъй като Той е Отец, Той вече няма да бъде Син. Така се придържат към монархията онези, които не пазят нито Бащата, нито Сина. В крайна сметка [те казват]: Кой не знае, че за Бога нищо не е трудно (вж. Мат. 19:26)? И кой не знае, че невъзможното за света е възможно за Бога (вж. Лука 18:27)? И също така, че Бог е избрал глупавите неща на света, за да посрами мъдрите (1 Кор. 1:27)? Ние четем всичко това. Следователно, казват еретиците, за Бог не е било трудно да направи Себе Си и Отец, и Син, противно на обичайния човешки ред на нещата. В края на краищата за Бога не беше трудно да направи така, че безплодната жена, подобно на Девата, да роди противно на природата. Разбира се, нищо не е трудно за Бог. Но ако така необмислено използваме тази позиция в нашите предположения, тогава ще можем да си представим всичко за Бог, сякаш Той го е създал, защото Той може да го създаде. Следователно, само защото Той може да създаде всичко, човек не трябва да вярва, че е създал това, което всъщност не е създал, а трябва да разбере дали наистина го е създал. В крайна сметка Бог би могъл, ако искаше, да даде на човека крила за полет, които даде на хвърчилата. Но Той не направи това само защото можеше [да го направи]. Той определено можеше да унищожи Праксей, както и всички останали еретици, но не го унищожи само на основание, че може [да унищожи]. В крайна сметка беше редно да има и хвърчила, и еретици. Беше подходящо Бащата също да бъде разпнат. В този смисъл [може би] ще има нещо трудно за Бог, а именно всичко, което Той няма да направи; но Той няма да го направи, не защото не може, а защото не иска. В крайна сметка за Бога да можеш означава да искаш, а да не можеш означава да не искаш. И това, което Той искаше, Той можеше да [направи] и го направи. Следователно, ако Той искаше да направи Себе Си Свой Син, Той можеше [да го направи] и тъй като можеше, щеше да го направи. Следователно, само тогава ще докажеш, че Той може и е искал [да го направи], ако докажеш, че Той действително го е направил. 11. И вие ще трябва да докажете [това] от Светите писания така ясно, както ние доказваме, че Бог е направил собственото Си Слово Свой Син. В края на краищата, ако Той Го нарече Син, тогава Синът не е никой друг, освен Този, който произлиза от Него. От Него е произлязло Словото, Той е Синът, а не Самият Той, от Когото е излязло – все пак Бог не произлиза от Себе Си. Освен това, като наричате Отец и Сина Едно и Едно и също, вие правите така, че Едното и Едно и също е произвело и произлязло от Себе Си. Но въпреки че Бог можеше да направи това, той не го направи. Или давате доказателство, което, както изисквам, трябва да бъде подобно на моето, тоест такова, което, въз основа на самото Свето писание, би показало, че Бащата и Синът са Едно и Едно, точно както показахме, че Бащата и Синът са различни - различни, повтарям, а не разделени. И точно както ще цитирам казаното от Бог: Сърцето Ми изля доброто Слово (Пс. 44:2), така че вие ​​довеждате място, където Бог би казал обратното, [тоест]: Сърцето Ми изля доброто Слово за Мен, така че Той ще бъде едновременно Този, който изля и Този, който изля; и от Този, Който произнася, и от Този, Който се говори, ако само Той Самият е и Словото, и Бог. За пример ще цитирам казаното от Отца на Сина: Ти си Моят Син; Днес Те родих (Пс. 2:7). Ако искате да повярвам, че Той е и Отец, и Син едновременно, тогава покажете това твърдение някъде другаде: Господ каза на Себе Си: Аз съм Моят Син. Днес родих Себе Си. Точно по същия начин е това: Преди утринната звезда Аз родих Себе Си и: Аз, Господ, създадох Себе Си като начало на пътищата за делата Си, преди всички хълмове, които родих Себе Си, или нещо друго от същия вид. От кого би се страхувал Господ Бог на вселената да провъзгласи така, ако в действителност беше така? Дали Той наистина ще се страхува, че хората няма да Му повярват, ако Той просто се обяви за Отец и Син? Не, Той се страхуваше от едно нещо - да излъже, [защото] Самият Той е Създателят на истината и самата Истина 37. И затова, вярвайки в истинския Бог, аз знам, че Той не е декларирал друго, отколкото е предписал, и не е предопределил друго, отколкото е декларирал. По-нататък ще Го направиш измамник, лъжец и разрушител на доверието в Себе Си, ако Той, уж Своят Син, започне да приписва Лицето на Сина на Друг. В същото време цялото Свещено Писание сочи Светата Троица и различието на Нейните [Лицата], въз основа на което [ние изграждаме] своето възражение и заключаваме, че Този, Който говори, Този, за когото Той говори, и Този, за когото Той говори, не могат да бъдат едно и също. В края на краищата нито измамата, нито лъжата подобава на Бога, което би било така, ако Той, към когото се обръща, започне да се обръща към някой друг, а не към себе си. И така, обърнете внимание на други думи на Отца за Сина, изречени чрез пророк Исая: Ето Синът Ми, когото избрах, възлюбеният Ми, в когото е Моето благоволение. Ще туря духа Си върху Него и Той ще провъзгласи присъда на народите (Ис.42:1) 38. И също към следните думи: Ще бъде величие за теб, че ще се наречеш Мой Син за възстановяването на племената на Яков и за връщането на разпръснатите останки на Израел; и ще Те направя светлина на народите, за да бъдеш спасение до краищата на земята (Исая 49:6) 39. Обърнете внимание и на думите на Сина за Отца: Духът Господен е върху Мене, затова Той ме помаза да проповядвам добрата новина на хората (Исая 61:1) 40. Синът говори за същото на Отца в псалма: Недей остави Ме, докато не възвестя Твоята ръка на цялото идващо поколение (Пс. 70:18) 41, а също и в друг псалом: Господи, защо се умножиха враговете Ми? (Пс. 3:2). И почти всички псалми (които) пророкуват за Личността на Христос представят Сина, който говори с Отца, тоест Христос с Бога. И накрая, обърнете внимание на това, което Духът казва от Трето лице за Отца и Сина: Господ каза на моя Господ: Седи от дясната Ми страна, докато положа враговете Ти за Твое подножие (Пс. 109:1). Същото важи и чрез пророк Исая: Така казва Господ на моя Господ Христос (Ис. 45:1) 42. Чрез него се казва на Отца за Сина: Господи! кой повярва на това, което чухме, и на кого се разкри ръката Господня? Ние възвестяваме за Него: [Той] е като издънка и като корен в суха земя; нямаше нито форма, нито слава (Ис. 53:1-2) 43. Това е малко за много. Ние не се стремихме да анализираме цялото Свещено Писание, когато с помощта на отделни глави засвидетелствахме пълнотата на [неговото] величие и авторитет. В края на краищата ние вече предоставихме още повече доказателства по-рано. Но дори от толкова ограничени доказателства, разликата между [Лицата] на Светата Троица става ясна. Наистина, Този, който възвестява, е Светият Дух, Този, на когото Той възвестява, е Отец, а Този, който Той възвестява, е Синът. Така и така нататък, казано или от Отец за Сина или за Сина, или от Сина за Отца или Отца, или от Светия Дух, показва всяка личност в Неговата собствена особеност. Глава 6. Други свидетелства на Светото писание за Светата Троица. Разликата между командира и екзекутора не въвежда двама богове и двама господари (§12, 13) 12. И ако все още сте объркан от числото на Троицата, сякаш [нейните Лица] не са свързани помежду си в просто единство, питам [ви] как Единственият говори за себе си в множествено число: Да създадем човека по Наш образ (...) и (...) подобие (Бит. 1:26). В края на краищата, ако Той беше Единственият, щеше да каже: „Ще създам човека по Мой образ и подобие.” Но наистина ли Той лъже или се подиграва, когато в следващите стихове говори за Себе Си в множествено число: Ето, Адам стана като един от Нас (Бит. 3:22) 44, докато Той е Един и Единствен? Или Той се обърна към някои ангели, както тълкуват евреите, тъй като те не признават Сина? Не е ли по-скоро защото Той (Бог) беше Отец, Син и Свети Дух и следователно говореше за Себе Си в множествено число, показвайки, че Той е множествено? И тъй като към Него се присъединиха Второто Лице – Синът, Неговото Слово, и Третото – Светият Дух в Словото, затова Той произнесе в множествено число ние ще създадем Нашите и Нас. Та нали заедно с тях Той създаде човека и създаде подобен на тях, а именно заедно със Сина, който трябваше да се облече в човека, и с Духа, който трябваше да освети човека. [И с тях], както с настойници и свидетели, Той разговаря в единството на Троицата. И в следващите [стихове] Светото писание показва разликата между Лицата: [И] Бог създаде човека (...) по Божия образ го създаде (Бит. 1:27). Защо не е [казано]: по Неговия собствен начин, ако има само Един, Който е сътворил, и не е имало Този, по Чийто [образ] е създал? Въпреки това имаше Един, по Чийто образ Той създаде; разбира се, в [образа на] Сина, който, възнамерявайки да стане автентичен и истински човек, създаде Своя образ, наречен човек, който след това трябваше да дойде от пръстта, като образ и подобие на истинския [Човек] 45. Но [нека се обърнем към това, което] е написано за предишните събития от [сътворението] на света. В началото, когато Синът още не се беше явил, Бог каза: да бъде светлина. И стана [светлина] (Бит. 1:3), тоест самото Слово, истинската Светлина, която осветява всеки човек, който идва на света (Йоан 1:9), и чрез Него светлината на света вече [се появи] 46 . След това, в Словото-Христос, присъстващо и изпълняващо [заповедта на Отца], Бог искаше да създаде и създаде: И рече Бог: Да бъде твърд (Бит. 1:6), и Бог създаде твърдта (Бит. 1:7); И Бог каза: да има светлини (Бит.1:14), и Бог създаде (...) по-голямата светлина (...) и по-малката (Бит.1:16). Но това и всичко останало беше създадено от същия Онзи, Който [беше] преди [всичко], тоест Божието Слово, чрез Когото всичко започна да съществува и без Когото нищо не започна да съществува (Йоан 1:3). Ако е Бог, - [в края на краищата] според апостол Йоан, Словото беше Бог (Йоан 1:1), - тогава имате Двама: Един, който казва нека бъде, и другият, който го прави. И аз вече показах как трябва да разберете, че [Синът] е различен лично, а не в името на същността, [различен] по разграничение, а не по разделение. И изобщо, където и да представлявам Единната Същност в Три Взаимосвързани [Личности], от самото понятие е необходимо Единият да се нарича Този, Който Заповядва, а Другият – Този, Който Изпълнява. В крайна сметка Той (Отец) не би заповядал, ако беше създал Себе Си, когато заповяда: Нека бъде. Обаче [Бащата] заповяда чрез Сина и ако Той беше Един, [щеше да заповяда] или възнамерявайки да заповяда на Себе Си, или възнамерявайки да създаде без нареждане, тъй като Той няма нужда да заповядва на Себе Си. 13. Вие казвате: „Ако Бог каза и Бог направи, или Един Бог каза и друг Бог направи, тогава от това се проповядват двама Богове.“ Но ако си толкова упорит, тогава помисли сам и за да разбереш по-добре това, обърне внимание на факта, че в псалма се споменават и Два Бога: Твоят престол, Боже, е до века; скиптърът на правдата е скиптърът на твоето царство. Ти възлюби правдата и намрази беззаконието; затова, Боже, Твоят Бог Те помаза (Пс. 44:7-8). И така, ако псалмът се обръща към Бога и към Бог помазан от Бога, то и тук се твърди за Двама Бога [въз основа на думите: жезълът на Твоето царство]. Затова и Исая се обръща към Лицето на Христос: И ще дойдат при Тебе шеваите, висок народ, и ще Те последват с вързани ръце, и ще Ти се поклонят, защото Бог е в Теб. Наистина Ти си нашият Бог и ние не знаем [друг], Боже на Израел (Ис. 45:14-15) 47. И тук [пророкът] посочва Двама Бога, казвайки: в Теб е Бог и Ти си Бог, тоест към Онзи, който беше в Помазаника (Христос), и към Самия Помазаник. Освен това в Евангелието можете да намерите и думите: В началото беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото (Йоан 1:1), тоест Един е Този, който беше, а Другият е Този, който беше. И името Господ се отнася до Две: Господ каза на моя Господ: Седни от дясната Ми страна (Пс. 109:1). И Исая също казва: Господи! кой повярва на това, което чухме, и на кого се разкри ръката Господня? (Исая 53:1). Та нали щеше да каже: Твоята ръка, а не Господнята, ако не искаше тук да се разбира Господ Отец и Господ Син. И в [книгата] Битие, много преди това, се казва: И Господ [Йехова] изля върху Содом и Гомор (...) сяра и огън от Господ [Йехова] от небето (Бит. 19:24). Така че, или отричате, че това е написано, или кой сте вие, за да не смятате, че написаното трябва да се разбира така, както е написано, особено това, което има смисъл не в алегории и притчи, а в ясни и прости изрази? И ако сте от онези, които тогава не подкрепиха Господа, Който каза, че Той е Син Божи, и не повярваха, че Той е Господ, тогава помнете, че за такива е писано: Рекох: Вие сте богове и синове на Всевишния, и: Бог се изправи в събранието на боговете (Пс. 82:6, 1). Така че, ако Свещеното писание не се е страхувало да нарече богове хора, които са станали Божии синове чрез вяра, тогава разберете, че с голямо право то отнася името Господ към единствения истински Син Божи. „Затова“, казвате вие, „сега ви предизвиквам, въз основа на същите тези Свети писания, да декларирате твърдо двама богове и двама господари.“ Няма да стане! В края на краищата, ние, учениците на Утешителя, а не на хората, по Божията благодат, имайки предвид времената и причините за [събитията, открити в] Свещеното Писание, различаваме Двама - Отец и Син, и дори Три - заедно със Светия Дух, според концепцията за икономията, която произвежда [в Бога множествено число] число. И ние не вярваме на това, което е измислила вашата перверзия - че [уж] Самият Отец се е родил и пострадал 48. Това не заслужава вяра, защото не е предадено така [в Светото писание]. Но нашите устни никога не са казали, че има два Бога и двама Господа. Но не защото не може Отец да е Бог, и Синът е Бог, и Светият Дух е Бог, и всеки от тях е Бог, а защото и двама Бога, и двама Господа са били проповядвани преди, така че когато дойде Христос, Той да бъде признат за Бог и наречен Господ, защото Той е Син Божий и Господ. В края на краищата, ако в Свещеното Писание можеше да се намери едно лице и на Бога, и на Господа, тогава правилно Христос не би могъл да бъде наречен с името на Бог и Господ; в края на краищата [в Светото писание] не се проповядва никой освен Един Бог и Господ. И тогава ще трябва да следва, че Самият Отец е слязъл [на земята], тъй като [Свещеното писание] говори само за Един Бог и Един Господ. И така цялата Негова икономика, която беше предварително обмислена и предназначена да стане предмет на (нашата) вяра, ще бъде помрачена. Когато Христос дойде и беше разпознат от нас като Самия, Който създаде [в Бог множествено число] число, ставайки Втори след Отца и заедно със Светия Дух Трети, и чрез Когото Отец беше по-пълно разкрит, тогава името на Бог и Господ отново бяха обединени заедно, така че езичниците да се преместят от множеството идоли към Единия Бог и да се установи разлика между поклонниците на Единия Бог и много божества. Защото християните, като синове на светлината, трябва да светят в света, почитайки и наричайки Единия Бог и Господ светлината на света. Ако обаче, следвайки тази идея, благодарение на която знаем, че името на Бога и Господа принадлежи и на Отца, и на Сина, и на Светия Дух, започнем да ги наричаме Богове и Господари, ще трябва да загасим факлите си и да смекчим мъченическия си плам, защото ще ни се отвори възможността да избегнем [това], щом се закълнем в Богове и Господари, като някои еретици, които имат много богове. Така че аз изобщо не бих използвал израза Богове или Господ, а бих следвал Апостола и ако Отец и Син трябва да се наричат ​​еднакво, аз бих нарекъл Отец Бог, а Исус Христос бих нарекъл Господ (Рим. 1:7). Но само Христос мога да нарека Бог, както казва същият апостол: От тях е Христос по плът, Който е над всичко Бог, благословен до века (Рим. 9:5). Защото ще нарека слънцето индивидуалният слънчев лъч. Но ако първо нарекох слънце нещото, към което принадлежи лъчът, нямаше веднага да нарека лъча слънце, защото тогава бих направил две слънца. Аз обаче бих считал и слънцето, и неговия лъч за две независими неща и два вида една и неделима същност, точно както Бог и Неговото Слово като Отец и Син. Глава 7. Съдържащото се в Свещеното писание разграничение между Отец и Син като невидими и видими, скрити и разкрити, неявни и разкрити (§14-16) 14. Сега, за да защитим позицията, че Бащата и Синът са Двама, нека прибегнем до помощта на това правило, което нарича Бог невидим. Всъщност, когато Мойсей в Египет 49 искаше да види Господа и каза: Ако придобих благоволение пред очите Ти (...) яви ми се, за да мога да Те позная и видя (Изход 33:13) 50, тогава [Господ] каза [му]: Не можеш да видиш Лицето Ми, защото човек не може да види Лицето Ми и да живее (Изход 33:20) 51. Това означава, че всеки, който го види, със сигурност ще умре. Въпреки това често намираме [в Светото писание], че мнозина са видели Бог и никой от тези, които са Го видели, не е умрял. Защото Бог беше видим според възприемателните способности на човека, а не в цялата пълнота на (Неговата) Божественост. Така се казва, че патриарсите са видели Бог, например Авраам и Яков, както и пророците, например Исая, Езекиил, но никой от тях не е умрял. Следователно остава едно от двете неща: или те трябваше да умрат (защото никой не може да види Бога и да живее), или, ако все пак са видели Бога и не са умрели, Светото писание лъже за Бога, когато казва: Човек не може да види Лицето Ми и да живее. Но Светото писание по никакъв начин не лъже, нито когато декларира, че Бог е видим или невидим. Защото Този, Който се виждаше, беше друг, защото същият Този, който беше видим, не може да се нарече невидим. От това следва, че трябва да считаме Отца за невидим поради пълнотата на Неговото [Божествено] Величество, а Сина за видим като отделна част, 52 както не можем да видим слънцето в цялата пълнота на неговата същност, която е на небето, но можем да видим с очите си неговите лъчи поради умереността на тази негова част, която достига оттам до самата земя. Но някой, напротив, ще иска да твърди, че Синът като Слово и Дух е невидим и тъй като иска да запази това [като общо] свойство на Отца и Сина, той по-скоро ще твърди, че Отец и Синът са Едно и Едно. Но ние вече казахме, че Свещеното Писание, разделяйки понятията „видимо“ и „невидимо“, по този начин утвърждава разликата [на лицата]. Еретиците също добавят към аргументите си, че ако тогава Синът говори с Мойсей и Сам заяви, че никой не може да види Лицето Му, то това означава, че под името на Сина стои самият невидим Баща. Въз основа на това те искат видимото и невидимото да се считат за Едно и също, както [по тяхно мнение] Едно и също са Отец и Синът, тъй като малко по-високо преди [Бог] да отрече, че Моисей [може да види] Лицето Му, е написано: И Господ говори с Мойсей лице в лице, както се говори с приятеля му (Изх. 33:11), а също и за Яков [написано]: Видях Бога лице в лице с лице (Бит.32:30). "Следователно", казват те, "едно и също е видимо и невидимо, и тъй като двете са едно и също, тогава самият невидим Баща е видим, защото Той е и Синът." Сякаш тези примери от Свещеното Писание, които дадохме, са неприложими за Сина, Който се виждаше отделно от Отца! Ние също така потвърждаваме, че Синът е невидим в Своя вид дори сега, доколкото Той е Словото и Духът на Бог според особеността на Неговата същност, тъй като Той е Бог, бидейки Словото и Духът на Бог. И Той беше видим още преди [възприемането на] плътта по същия начин, както разкри на Аарон и Мариам: Ако има пророк между вас, тогава ще му се открия във видение, ще му говоря насън; но не така с Мойсей: уста в уста говоря с него открито, тоест наистина, не в гадаене, тоест не в образ (Числа 12:6-8) 53. Апостолът също казва: Сега виждаме през мрачно стъкло, а тогава лице в лице (1 Кор. 13:12). И така, тъй като Той оставя на Моисей [възможността] да види Себе Си и да говори с Него лице в лице в бъдеще - в края на краищата това се изпълни едва по-късно, когато [Господ] се оттегли на планината [Преображение], както четем в Евангелието, където Моисей се яви да говори с Него 54 - ясно е, че по-рано Бог, тоест Божият Син, се е разкрил в огледалото, в гадаене, във видение и в сънища на пророците и патриарсите, както и тук - на самия Моисей. И дори ако самият Господ, очевидно, е говорил [с Моисей] лице в лице, все пак човекът е видял лицето Му не такова, каквото е било в действителност, а най-вероятно само в огледалото и при гадаене. И накрая, ако точно така е говорил Господ на Моисей, че Мойсей е видял Лицето Му много близо, тогава как веднага, точно там, е пожелал да види Лицето Му, което не би искал да [види], след като вече е видял? И как тогава Господ отрича, че може да се види Лицето Му, което уж е разкрил, ако наистина го е разкрил? И какво е Божието лице, което не може да се види? Ако това е видяното, както каза Яков: Видях Бога лице в лице и душата ми се запази (Бит. 32:30), тогава трябва да има друго Лице, което, ако някой види, непременно ще загине. Но не може ли Синът да е бил видим – макар и с Лицето Си, но все пак само във видение, в сън, в огледало и в гадаене, тъй като Словото и Духът не могат да бъдат видими освен във вид на образи – и Той нарича невидимия Отец Своето Лице? В края на краищата, Кой е Бащата? Не е ли Той личността на Сина въз основа на властта, която [Синът] наследява като роден от Отца? Наистина, не е ли възможно да се каже за някой висш човек: „Този ​​човек е моето лице“ и „той представлява моето лице“? [Синът] казва: [Моят] Баща е по-велик от Мен (Йоан 14:28). Следователно Отец трябва да бъде Лицето (избледнява) на Сина. В крайна сметка какво казва Светото писание? Духовна Личност (personae) Неговият Христос Господ (Плачът 4:20) 55. Така че, ако Христос е Духът на Личността на Отца (personae paternae), тогава справедливо Духът на Него, на Чиято Личност (persona) Той принадлежи (тоест [Личността] на Отца) по силата на единството Го нарича Негова Личност (faciem). Наистина, удивително нещо е, ако Отец може да се счита за Лице (избледняване) на Сина, докато Той е Глава на Сина, [както е писано]: Глава на Христос е Бог (1 Кор. 11:3)! 15. Ако за изясняване на тази позиция не се обръщаме към свидетелствата на Стария завет, тогава за потвърждение на нашата гледна точка ще цитирам [доказателствата] на Новия завет, така че да не приписвате на Отца абсолютно всичко, което аз приписвам на Сина. Но ето, както в Евангелията, така и в апостолските [послания] намирам, че Бог е наречен видим и невидим въз основа на ясно разграничение между Лицата на Отца и Сина 56 . Апостол Йоан възкликва: Бога никой никога не е видял (Йоан 1:18). Ясно е, че това се отнася и за по-ранни времена. Защото чрез думите на Бог, които никога не са били виждани, той елиминира всички въпроси за времето. А за Бога апостол [Павел] казва: Когото никой човек не е видял, нито може да види (1 Тим. 6:16), - разбира се, защото всеки, който види, ще умре. Но самите апостоли свидетелстват за себе си, че са видели и докоснали Христос (1 Йоан 1:1). Ако самият Христос е и Баща, и Син, тогава как е бил едновременно видим и невидим? Но някой ще иска да ни възрази и да примири тази разлика между видимото и невидимото, казвайки, че и двете твърдения са верни, защото Той (тоест Бог) беше видим в плътта и беше невидим преди плътта, така че Този, който беше Отец, невидим преди плътта, е също и Синът, видим в плътта. Но ако Единият е бил невидим преди [възприемането на] плътта, тогава как Той е бил видим много преди [възприемането на] плътта? По същия начин, ако Едно и също стана видимо след [възприемането] на плътта, тогава защо иначе Той сега е обявен за невидим от апостолите, ако не защото Единият е Този, Който преди това е бил видим в предсказанията и Когото [възприемането на] плътта направи още по-достъпен за видение, тоест Самото Слово стана плът, а Другият е Този, Когото никой никога не е виждал, че е Отец, на когото принадлежи Словото? И накрая, нека помислим внимателно Кого са видели апостолите. Апостол Йоан казва: Каквото сме чули, каквото сме видели с очите си, каквото сме гледали и пипнали с ръцете си, за Словото на живота (1 Йоан 1:1). Наистина, Словото на живота стана плът и беше чуто, видимо и осезаемо, защото беше плът. И преди [възприемането на] плътта, в началото беше Словото с Бог, а не Самият Отец със Себе Си. Защото макар Словото да е Бог, то е с Бога, тъй като е Бог от Бога и тъй като е с Отца и с Отца. И видяхме славата Му, - [казва същият апостол], - славата като Единороден от Отца (Йоан 1:14), тоест [славата] на Сина, който беше видим и прославен от невидимия Отец. И за да не даде повод на опонентите [да мислят], че той уж е видял самия Отец, тъй като е нарекъл Словото Божие Бог, за да прави разлика между невидимия Отец и видимия Син, [апостолът] веднага добавя: Бога никой никога не е виждал (Йоан 1:18). Какъв Бог? Дума? Но се казва: Чухме (...) видяхме (...) и се докоснахме до Словото на живота (1 Йоаново 1:1). Тогава какъв Бог? Разбира се, Отец, Който имаше Бог Слово, Единородният Син, Който Сам разкри лоното на Отца (Йоан 1:18). Именно Той беше чут, видим и дори осезаем, за да не си помислят, че е призрак. И Него, а не Отца видя апостол Павел, който казва: Не видях ли Исус [Христос]? (1 Кор. 9:1). Но той също нарече Христа Бог: техни са бащите и от тях е Христос по плът, Който е над всичко Бог, благословен до века (Рим. 9:5). Той също така показва, че Бог Синът беше видимият, тоест Божието Слово, тъй като Този, Който стана плът, се нарича Христос. А за Отца [същият апостол] пише до Тимотей: Когото никой човек не е видял, нито може да види, и особено подчертава: Един има безсмъртие, Който обитава в непристъпна светлина (1 Тим. 6:16). За Него каза по-горе: А на Царя на вековете, безсмъртен, невидим, само Бог [чест и слава] (1 Тим. 1:17) 57 , така че да приписваме обратното - тленност, достъпност - на самия Син, Който, както свидетелства, умря според Писанията (1 Кор. 15:3), и Когото, в края на краищата, сам видя в достъпна светлина (Деян. 9:3-9; 1 Кор. Въпреки че апостолът почувства тази светлина не без опасност за зрението си (Деяния 22:11), точно както апостолите Петър, Йоан и Яков [го видяха не без опасност] за умовете си и [сякаш] в лудост (Матей 17:1-6), защото, ако бяха видели славата на Отца, а не на Сина, Който щеше да страда, мисля, че щяха да умрат веднага. Защото никой не може да види Бога и да остане жив (Изход 33:20). Ако всичко това е така, тогава е ясно, че винаги, от самото начало, е бил видим Онзи, който е бил видим накрая, и че накрая не е бил видим Този, който не е бил видим от самото начало. И така, видимото и невидимото са Две, [а не Едно]. Следователно Синът винаги беше видим и Синът винаги общуваше [с хората] и Синът винаги действаше в името и волята на Отца. Защото Синът не може да създаде нищо от Себе Си, освен ако не види Отец да твори (Йоан 5:19), тоест да създава в собствения Си ум. В края на краищата Бащата действа с ума си, а Синът прави това, което вижда в ума на Бащата. Така всичко започна да бъде чрез Сина и без Него нищо не стана (Йоан 1:3). 16. Не мислете, че чрез Сина е станало само сътворението на света, но и всичко, което е направено от Бога впоследствие. Защото Отец, който обича Сина и предаде всичко в Неговата ръка (Йоан 3:35), възлюби [Го] от началото и Го предаде от началото, следователно от началото Словото беше у Бога и Словото беше Бог (Йоан 1:1). На Него Отец е дал цялата власт на небето и на земята (Матей 28:18). И Отец не съди никого, но даде целия съд на Сина (Йоан 5:22), също от самото начало. В края на краищата, когато говори за всяка сила и всякакъв съд и че всичко е станало чрез Него (Йоан 1:3), а също и че всичко е предадено в Неговите ръце, Той не допуска никакво временно ограничение, защото всичко това не би съществувало [със Сина], ако не е съществувало през цялото време 58 . Следователно Синът е Този, Който извърши съд от самото начало, като събори гордата кула, обърка езиците, наказа целия свят със страшен потоп, изсипа огън и жупел върху Содом и Гомор - Бог е от Бога [Йехова от Йехова] (Бит. 19:24). Защото Самият Той винаги слизаше и разговаряше с хората, от Адам до патриарсите и пророците, във видение, в сънища, в огледалото и в гадаене, като от самото начало винаги подготвяше Неговия път, който Той следваше в края на 59. Така Бог винаги е имал навика да общува с хората на земята и не е друг, а Словото, което трябваше да стане плът. Той [ни] учи, за да разпространява вярата сред нас и за да повярваме и да знаем [по-късно], че Божият Син е дошъл на света, (ако) вече сме знаели предварително, че подобни неща са се случвали и преди. Та нали заради нас стана всичко, както е писано, [нас], в които вековете са достигнали своя край (1 Кор. 10:11). Така още тогава, [в началото на света], Той познаваше човешките страсти 60, възнамерявайки да прозре самите съставни части на човешката същност 61 - плътта и душата. Той попита Адам, сякаш не знае: Адам, къде си? (Битие 3:9). Той се разкая, че е създал човека, сякаш не е предвидил [това]. Той изпита Авраам, сякаш не знаеше какво има в човека (Йоан 2:25). Той беше ядосан и се помири със същите [хора]. И ако еретиците 62 споменават нещо уж недостойно за Бога, за да унижат Твореца, те не знаят, че това се отнася за Сина, Който трябваше да стане подвластен на човешките страсти: жажда, глад, сълзи, самото раждане и самата смърт, поради което беше малко смирен от Отца пред Ангелите (Пс. 8:6). Но някои еретици 63 вярват, че не е подходящо за Божия Син да приписваш на самия Отец, сякаш Самият той се е умалил заради нас, въпреки че Светото писание казва, че Единият е бил смирен от Другия, а не от Самия себе си. Ами ако Единият е Увенчаният със слава и чест (Пс. 8:6), а Другият е Увенчаващият, тоест Бащата на Сина? И как може всемогъщият, невидимият Бог, Който обитава в непристъпната светлина (1 Тим. 6:16), а не в ръкотворни храмове (Деян. 7:48), и Когото никой човек не е видял, нито може да види (1 Тим. 6:16), от вида на Когото земята трепери (...) планините се топят като восък (Иоил. 2:10; Пс.96:4-5), Чиято ръка сграбчи целия свят като гнездо (Ис.10:14), Чието небе е неговият престол (...) и земята е подножие на краката му (Ис.66:1-2), в Когото е всяко място, но самият Той не е на място, Който е крайната граница на вселената, този Всевишен [Бог] ходеше вечер в рая, търсейки Адам, затворен ковчегът, след като Ной влезе там, почиваше с Авраам под дъба, извика Моисей от горящия храст и се появи четвърти в пещерата на вавилонския цар, въпреки че Той се нарича Син Човешки 64. [Що се отнася до факта, че Бог] се яви (във видение, в огледало и в предсказание), тогава, разбира се, това не би трябвало да се вярва за Божия Син, ако това не се съдържаше в Светото Писания 65. Може би също така не трябва да вярваме на това за Отец, дори и да се съдържаше в Светото писание, тъй като еретиците Го отвеждат в лоното на Мария, довеждат Го на съда на Пилат и Го затварят в гроба на Йосиф. От това става ясна грешката им. В края на краищата, без да разбират, че целият ред на Божественото стопанство е извършен чрез Сина, те вярват, че Самият Отец е бил видим, дошъл е, действал е, изпитвал е жажда и глад. Но всичко това е противно на пророка, който казва: Вечният Бог изобщо не жадува и не гладува (Ис. 40:28) 66. Колко повече Той не умира и не се погребва! И така, Единият Бог, тоест Отец, винаги е правил това, което е било направено чрез Сина. Глава 8. Сходството на имената на Бащата и Сина (§17) 17. Тези еретици 67 по-лесно се съгласяват, че Отец е дошъл в името на Сина, отколкото с факта, че Синът е в името на Отца, въпреки че Самият Господ казва: Дойдох в името на Моя Отец (Йоан 5:43). И дори обръщайки се към самия Отец [Той казва]: Открих Твоето име на човеците (Йоан 17:6). И Светото писание също казва: Благословен идващият в името Господне (Матей 21:9), тоест Синът в името на Отца. „Но“, казват те, „името на Отец е Бог Всемогъщ, (Висшият), Господ на Силите, Царят на Израел, Йехова.“ Тъй като Светото писание учи това, ние също казваме, че всички тези имена също съответстват на Сина. Синът дойде с тях, винаги действаше в тях и така ги разкри в Себе Си на хората. Всичко, което принадлежи на Отца, казва [Господ], принадлежи на Мен (Йоан 17:10). Защо не имена? Следователно, когато четете, че Бог е Всемогъщият, Всевишният, Богът на Силите, Царят на Израел, Съществуващият, вижте дали тези имена не означават и Сина, Който по право е Бог (Всемогъщият), защото Той е Словото на Всемогъщия Бог, Който е получил власт над всички неща. Той е Всевишният, защото беше въздигнат от десницата на Бог, както Петър заявява в Деяния (Деяния 2:33). Той е Господ на Силите, защото всички неща са Му подчинени чрез Отца. Той е Царят на Израел, защото Той беше този, който наследи този народ. Той също е Йехова, тъй като мнозина се наричат ​​синове, но не са такива. Но тъй като те искат името на Христос също да принадлежи на Отца, нека слушат [какво казвам] на друго място. И така, нека това да бъде моят непосредствен отговор на твърденията на еретиците относно думите от Откровението на апостол Йоан: Аз съм (...) Господ, Който е, Който беше и Който идва, Вседържител (Откр. 1:8), както и на всички други места, където те отричат, че името на Бог Всемогъщи се отнася за Сина. Сякаш Идващият (Синът на Всемогъщия ще бъде Самият Всевишен), въпреки че Синът на Всевишния е толкова Син Божи и Вседържител, колкото Синът Божий е Бог! Глава 9. Твърдението на Светото писание за единството на Бог не противоречи на единството на Божествеността на Отца и Сина (§18, 19) 18. Но те не могат просто и без затруднения да различат тази общност от имена на Отца и Сина. Те са объркани от Светото писание, което понякога говори за Един Бог, сякаш самото то не сочи Двама Богове и Двама Господа, както показахме по-горе. „Тъй като“, казват те, „намираме [препратка към] Две и Едно, следователно И двамата са Едно и Едно и също, тоест едновременно и Син, и Баща.“ Но Светото писание не е никак застрашено и няма нужда от вашите доказателства, за да не си противоречи. Тя има смисъл и когато утвърждава Единия Бог, и когато има Двама – Отец и Син, и е самодостатъчна. Известно е, че Синът се споменава в Светото писание. В края на краищата, дори и Синът да бъде запазен, е възможно да се даде правилно определение на Единия Бог, на Когото принадлежи Синът. В края на краищата Този, който има Сина, не престава да бъде Един, и то по силата на името Си, с което се нарича толкова много пъти и без Сина. Без Сина, Той се нарича, когато се определя основно като Първото лице, Което трябва да бъде поставено преди името на Сина, тъй като първо е познат Отец и след Отца е наречен Синът. И така, има един Бог Отец и няма друг освен Него. И това, което Той носи, не отрича Сина, а друг Бог. Обаче Отец няма друг Син. И накрая, помислете за контекста на твърдения от този вид и може би ще откриете, че определението, дадено от тези твърдения, се отнася до създателите и поклонниците на идоли, така че множеството фалшиви богове е отхвърлено от уникалността на Божеството, Което въпреки това има Син, толкова неотделим и неотделим от Отца, колкото Той трябва да бъде представен в Отца, дори когато не е изрично назован. И ако [Отец] Го призове, Той Го отделя с това [от другите], като казва така: „Няма друг освен Мене, освен Моя Син. В крайна сметка Той направи Сина различен, когото отдели от другите. Представете си, че слънцето ще каже: „Аз съм слънцето и няма никой друг освен мен, освен моя лъч“. Не бихте ли признали това твърдение за празни приказки, ако лъчът не беше представен заедно със слънцето? И така, фактът, че няма друг Бог освен Него, се [казва] поради идолопоклонство, както езическо, така и израелско. А също и заради еретиците, които, както езичниците създават идоли с ръцете си, така създават идоли с думи, тоест единият е Бог, а другият е Христос. Затова, когато Бог се обяви за Един, Той се погрижи за Сина, за да повярват, че Христос не е дошъл от друг Бог, а от Онзи, Който пръв каза: Аз съм Бог и няма друг освен Мене (Ис. 45:5) 68, и Който се показа Един, но заедно със Сина, с Когото Той единствен разпростря небесата (Ис. 44:24). 19. Еретиците обаче също използват тези Божии думи като аргумент в полза на Неговата уникалност. „Аз (...) сам,” казва Той, „разпънах небесата” (Ис. 44:24). [Разбира се, Той каза това], защото Той е сам в сравнение с другите [ангелски] сили. Така Той предварително подготви [противоотрова] срещу намеренията на еретиците 69, които твърдят, че светът е създаден от Ангели и различни Сили, и обявяват самия Създател за Ангел или някой друг, който е дошъл отвън, за да създаде света, без да знае [целта на сътворението] и заема подчинено положение 70. Но ако е така, трябва да се разбира, че Той сам е разпрострял небесата, както тези еретици лъжливо си представяйте, сякаш Той беше единственият, тогава мъдростта не би казала: Когато приготвяше небесата, аз бях там (Притчи 8:27). И пророк Исая не би казал: Кой е разбрал ума 71 на Господа и е бил Негов съветник? (Исая 40:13). Разбира се, пророкът имаше предвид [всички] освен мъдростта, която беше с Него и в Него, и беше с Него художникът на всички неща (Притчи 8:30), като не оставаше в неведение какво направи. Той е имал предвид [всички] освен премъдростта, тоест освен Сина, Който, според апостола, е Христос, Божията Сила и Божията премъдрост (1 Кор. 1:24) – единственият, който познава ума на Отца. Защото кой познава Бога освен Божия Дух, който е в Него (1 Кор. 2:11) 72, а не Онзи, който е извън Него? Следователно имаше Един, който направи Бог не единствен, освен в сравнение с другите [ангелски сили]. Така [заедно с еретиците] ще трябва да отхвърлим самото Евангелие, което казва, че всичко е създадено от Бога чрез Словото и без Него нищо не е създадено (Йоан 1:3). Ако не се лъжа, на друго място е писано: Със словото на Господа се създадоха небесата и с диханието на устата Му цялото им войнство (Пс. 33:6). Словото, Божията сила и Божията мъдрост е самият Син. И така, ако всичко [започна да бъде] чрез Сина, тогава Бог също разшири небесата чрез Сина и следователно Той не ги разшири сам, освен в смисъл, че Той е Един в сравнение с другите [ангелски сили]. Затова Бог веднага казва за Сина: Кой друг разсейва знаменията на вентрилоквистите и гадателствата от сърцето, връща мъдрите назад и прави съветите им глупави, потвърждавайки думите на Неговия Син? (Исая 44:25–26) 73, [потвърждавайки], разбира се, с думите: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение; Да Го слушаме (Матей 17:5)? По този начин, добавяйки [думи за] Сина, Той Сам посочва как трябва да се тълкува, че Той сам е разпрострял небесата, тоест Едно (solus) със Сина, точно както Той е Едно (unum) със Сина (Йоан 10:30). Следователно тези думи също принадлежат на Сина: Аз сам разпънах небесата, тъй като небесата бяха установени чрез Словото и тъй като небесата бяха приготвени от Мъдростта, присъстваща в Словото, и всичко стана чрез Словото. Следователно можем да кажем, че Синът сам е разпрострял небесата, тъй като само Той е служил на каузата на Отец. Тогава Той беше, Който каза: Аз съм първият Господ и Аз съм в онези, които ще дойдат (Ис. 41:4) 74. Това означава, че Словото беше преди всичко: Словото беше по принцип и в началото дойде от Отца. Бащата обаче няма начало, тъй като не е произлязъл от никого и като нероден не може да бъде видян. Този, който винаги е бил сам (solus), не може да има произход (ordinem) 75. Следователно, дори ако еретиците следователно вярват, че Едното и Едното е Отец и Син, за да защитят единството на Бог, Неговото единство [все още] остава непроменено, тъй като Той е Един, въпреки че има Син, Който е еднакво известен от същите Свети писания. Ако не искат да признаят Сина за Втори след Отца, за да не се окаже, че Второто ще доведе до признаването на Два Бога, тогава ние показахме по-горе, че Светото писание споменава и Два Бога, и Двама Господа. Но за да не бъдат изкушени в това отношение, ние точно даваме причините, поради които Те не се наричат ​​Двама Богове или Господари, но поради които Отец и Син са Двама, не според разделението на Тяхната същност, а според разпределението, тъй като ние проповядваме Сина неделим и неотделен от Отца, и различен не по позиция (statu), а по степен (gradu). И ако Той (т.е. Синът) се нарича Бог, когато се споменава отделно, с това Той води до признаването не на Двама Бога, а на Един [Бог], именно поради самия факт, че Той може да бъде наречен Бог чрез Неговото единство (ex unitate) с Отца. Глава 10. Доказателство, че Синът не е идентичен с Отца и Светия Дух, въз основа на Евангелието на Йоан (§20-25) 20. Но нека сега да положим усилията си, за да опровергаем техните аргументи, дори ако те са извлекли някои изолирани доказателства от Светите писания, за да потвърдят своята гледна точка, оставяйки настрана онези доказателства, в които правилото на вярата действително се запазва и в същото време единството на Божеството и състоянието на единство на командването не са нарушени. Всъщност, както в Стария [Завет] те не признават нищо друго освен позицията: Аз съм Бог и няма друг освен Мене (Ис. 46:9), така и в Евангелието те забелязват само отговора на Господ към Филип: Аз и Отец сме едно (Йоан 10:30) и [израза]: Който Ме е видял, видял е Отца (Йоан 14:9), а също и: Аз съм в Отец и Отец в Мен (Йоан 14:10). И те искат да сведат цялото Свещено писание на Стария и Новия завет само до тези три фрази, въпреки че частното трябва да се разбира въз основа на общото. Но това съставлява отличителната черта на всички еретици. Всъщност, тъй като това, което могат да намерят в текста [на Светото писание], съставлява само малка част [от него], те все още защитават частното срещу универсалното и приемат това, което следва, вместо това, което предхожда. Всяко правило обаче е установено от самото начало в предишното и опровергава последващото, а следователно и конкретното. 21. Виж, [Праксей], колко много доказателства има в Евангелието, което дори преди въпроса на Филип и преди всичките ти аргументи те опровергават. И преди всичко, самото начало на Евангелието на Йоан показва, че преди е имало Един, Който е трябвало да стане плът: В началото беше Словото (Sermo), и Словото беше у Бога, и Словото беше Бог. Беше в началото с Бог. Всичко чрез Него стана и без Него нищо не стана (Йоан 1:1-3). И така, ако това трябва да се разбира така, както е написано, а не по друг начин, то несъмнено се оказва, че другият е Онзи, Който беше отначало, а другият е Този, с когото Той беше; едно е Божието Слово, а друго е Бог (въпреки че подобава на Словото да бъде Бог, но доколкото Той е Божият Син, а не Отец); един е Този, чрез Когото са всички неща, друг е Този, от Когото са всички неща. Често обаче вече сме декларирали в какъв смисъл казваме обратното. Тъй като казваме различен, необходимо е Той да не е същият; обаче (не е същото) не като разделени, а различни чрез разпределение [на лица], а не чрез разделяне. И така, То (тоест Словото) стана плът (Йоан 1:14), а не Самият Той, Чието Слово беше. И именно Него, а не Отец, те видяха слава, слава като Единородния (unici) от Отца (Йоан 1:14), защото това е последвано от (praecedit) 76 думи: Никой никога не е видял Бога (Йоан 1:18). И Той е единственият (unicus), Който разкри лоното на Отца (Йоан 1:18), а не самият Отец Своето лоно. И [ако] апостол Йоан Го нарича Божия Агнец (Йоан 1:29), тогава Самият Той не е Този, Чийто е Той (Агнето). И наистина Той винаги е бил възлюбеният Божи Син (Матей 3:17), но Самият Той не е Този, Чийто Той е Син. Натанаил познаваше Него (както и другаде Петър 77): Ти си Божият Син (Йоан 1:49). Да, и Той сам потвърди правилността на тяхната вяра, отговаряйки на Натанаил: Вярваш, защото ти казах: Видях те под смоковницата (Йоан 1:50), както потвърди и [думите на] блажения Петър, на когото не от плът и кръв се откри, че познава и Отца, но Отца (...) който е на небесата (Матей 16:17). Като каза това, Господ направи разлика между двете Лица: Сина, Който е на земята и Когото Петър познаваше като Син Божи, и Отца, Който е на небето и Който разкри на Петър, че Петър познава Христос като Син Божий. Освен това, когато Христос влезе в храма, Той, като Син, го нарече дом на Отца (Йоан 2:16). И когато каза на Никодим: Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот (Йоан 3:16). И още: Защото Бог не изпрати Сина Си на света, за да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него. Който вярва в Него, не е осъден, а който не вярва, вече е осъден, защото не е повярвал в името на Единородния Син Божий (Йоан 3:17-18). И когато Йоан [Кръстителя] беше попитан нещо за Исус, който кръсти, той каза: Отец обича Сина и е предал всичко в Неговата ръка. Който вярва в Сина, има вечен живот, а който не вярва в Сина, няма да види живот, но Божият гняв остава върху него (Йоан 3:35-36). Освен това, на кого се представи Той на самарянката? Ако Месията, тоест Христос (Йоан 4:25), тогава Той се показа като Син, а не като Отец. И на друго място Той е наречен Христос, Син Божий (Йоан 20:31), а не Отец. Затова Той каза на учениците: Моята [храна] е да върша волята на Този, Който Ме е пратил, и да завърша Неговото дело (Йоан 4:34). И Сам Той каза на евреите за изцелението на паралитика: Моят Отец работи досега, и Аз работя (Йоан. 5:17). И така, Самият Син казва: Аз и Отец. И накрая, най-вероятно именно поради това евреите са искали да Го убият, тоест не само защото е нарушил съботата, но и защото е нарекъл Бог Свой Отец, правейки Себе Си равен на Бога (Йоан 5:18). Тогава Той им каза: Синът не може да направи нищо от Себе Си, освен ако не види Отец да прави; защото каквото Той прави, и Синът го прави. Защото Отец обича Сина и Му показва всичко, което сам създава; и Той ще Му покаже по-велики дела от тези, така че да се учудите. Защото, както Отец възкресява мъртвите и ги съживява, така и Синът съживява, когото пожелае. Защото Отец не съди никого, но е дал целия съд на Сина, така че всеки да почита Сина, както почита Отца. Който не почита Сина, не почита и Отца, който Го е изпратил. Истина, истина ви казвам, който слуша словото Ми и вярва в Този, който Ме е пратил, има вечен живот и не идва на съд, но е преминал от смърт в живот. Истина, истина ви казвам, идва времето и вече е дошло, когато мъртвите ще чуят гласа на Божия Син и като чуят, ще оживеят. Защото както Отец има живот в Себе Си, така даде и на Сина да има живот в Себе Си. И Той Му даде власт да извършва съд, защото Той е Човешкият Син (Йоан 5:19-27), тоест по плът, както е Божият Син по Дух. И добави още: Имам свидетелство по-голямо от Йоан: защото делата, които Отец Ми даде да върша, самите тези дела, които извърших, свидетелстват за Мен, че Отец Ме е изпратил. И самият Отец, който Ме изпрати, свидетелства за Мен (Йоан 5:36-37). И добави към това: Но вие никога не сте чули гласа Му, нито сте видели лицето Му (Йоан 5:37). С тези думи Той отново потвърди, че не Отец, а Синът се вижда и чува. Накрая Той каза: Дойдох в името на Моя Отец и не Ме приемате (Йоан 5:43). И така, Синът беше винаги в името на Бог и Царя, Всемогъщия и Всевишния Господ. А на тези, които Го попитаха какво да правят, Той отговори: За да повярвате в Този, Когото Той (Бог) изпрати (Йоан 6:29). Той също така нарича Себе Си хлябът, който Отец дава (...) от небето (Йоан 6:32). Така всичко, което Отец Му е дал, ще дойде при Него и няма да бъде отхвърлено от Него, защото Той слезе от небето не за да върши Неговата воля, а волята на Отец. А волята на Отца е всеки, който види Сина и повярва в Него, да наследи възкресението и живота. Освен това никой не може да дойде при Него, ако не бъде привлечен от Отца, защото всеки, който е чул и научил от Отца, идва при Него. [Неслучайно] Той добави тук думите: Това не е, че някой е видял Отца (Йоан 6:46), но за да покаже, че Словото принадлежи на Отца, чрез Когото бяха научени. И когато мнозина си тръгнаха от него и Той попита апостолите Си дали и те искат да си тръгнат, какво тогава Му отговори Симон Петър? - При кого да отидем? Ти имаш думите на вечен живот: и ние повярвахме и познахме, че Ти си Христос (Йоан 6:68-69). И така, кой е Той: Отец или Христос Отец? 22. Чие учение тогава, което ги предизвика удивление, има предвид Той? Твоя или на баща ти? А на онези, които се съмняваха помежду си дали Той е Христос, тоест не Отец, а Синът, каза: И вие Ме познавате [и знаете] откъде идвам; и не съм дошъл от Себе Си, но е истинен Този, Който Ме е пратил, Когото вие не познавате. Познавам Го, защото пребъдвам с (apud) Него (Йоан 7:28-29) 78. Той не каза: „Защото Аз съм самият Той“ или „Аз изпратих Себе Си“, а: Той Ме изпрати (Йоан 7:29). И когато фарисеите изпратиха [министри] при Него, за да Го арестуват, [Той каза]: Няма да бъда дълго с вас, но ще отида при Този, който Ме е изпратил (Йоан 7:33). И там, където Той отрича, че е един - [в края на краищата] Той казва: Но Аз и [Отец], който Ме изпрати (Йоан 8:16) - не сочи ли с това Двама, но Двама неразделни? По-скоро Той очерта всичко това, за да покаже неразделността на Двамата. Той дори даде следния пример: ако законът признава истинността на свидетелството на двама души, в такъв случай Аз самият свидетелствам за Себе Си и Отец, който Ме е пратил, свидетелства за Мен (Йоан 8:18). Наистина, ако Той беше един, тъй като (уж) Един и същ е Синът и Отец, тогава Той нямаше да прибягва до авторитета на закона, който се доверява на свидетелството само на двама, а не на един. Освен това, когато Го попитаха къде е (Неговият) Баща, Той отговори, че те не познават нито Него, нито Отца (Йоан 8:19). Така Той нарече Двамата, които те не познават, защото, ако познаваха Него самия, те щяха да познават и Отца (Йоан 8:19), но не защото Бащата и Синът са уж Едно и също, а защото поради (тяхната) неразделност е невъзможно нито да познаваме, нито да не познаваме Единия без Другия. „Истинен е Този, Който Ме изпрати, казва Той, и каквото съм чул от Него, това говоря на света (Йоан 8:26). Поради повърхностното си разбиране на значението на Светото писание, те не разбраха какво им каза Той за Отца, тоест, че трябваше да знаят думите на Отца в Сина, за които може да се прочете у пророк Еремия: И Господ Ми каза: Ето, сложих думите Си в Твоите уста (Ерем. 1:9) и от пророк Исая: Господ ще Ми даде език на учение, за да знам кога да изрека дума (Ис.50:4) 79. По същия начин Самият Той отново казва: Тогава ще познаете, че съм Аз и че не казвам нищо от Себе Си, но както [Отец] Ме е научил, така и говоря; защото Този, който Ме е пратил, е с Мен (Йоан 8:28-29). Казано е, че това свидетелства за неразделността на Двамата. И в спор с евреите, упреквайки ги, че искат да Го убият, Той каза: Аз говоря това, което видях в Отца Си, а вие правите това, което видяхте в баща си (Йоан 8:38), а сега търсите да убиете [Мене], Човека, който ви каза истината, която чух от Бога (Йоан 8:40), и още: Ако Бог беше ваш Отец, тогава бихте Ме обичали, защото излязох и дойдох от Бога ( Йоан 8:42). – Трябва да се отбележи, че въпреки че Той каза: Аз излязох, чрез това Той не се отделя [от Отца], както биха искали тези, които намират недостатъци в тези думи. В края на краищата Той дойде от Отца като лъч от слънцето, като река от извор или храст от семе. – И по-нататък: В Мене няма демон; но Аз почитам Отца Си (Йоан 8:49) и ако прославя Себе Си, тогава Моята слава е нищо. Мене прославя Моят Отец, за когото вие казвате, че е ваш Бог. И вие не Го познахте, но Аз Го познавам и пазя Неговото слово (Йоан 8:54-55). Когато Той добави: Авраам (...) видя [Моя ден] и се зарадва (Йоан 8:56), с това Той показа, че Синът, а не Отец, се яви отново на Авраам. Каза още, че трябваше да извърши делата на Отец върху сляпородения човек, на когото каза, след като прогледна: Вярваш ли в Божия Син? (Йоан 9:35). И когато попита: Кой е Той? – Самият Той изясни, че Той е Синът, в Когото, както каза, трябва да се вярва (срв. Йоан 9:36-37). И по-нататък Той потвърждава, че както Отец познава Него, така и Той познава Отца и полага душата Си [за овцете], защото е получил тази заповед от Отца (вж. Йоан 10:15, 18). И когато евреите Го попитаха дали Той не е Христос – тоест [Христос] на Бога, защото и сега евреите чакат Христос на Бога, а не самия Отец, защото никога не е било писано, че Христос е самият идващ Отец – Исус им отговори: Казах ви и не вярвате; Делата, които върша в името на Моя Отец, те свидетелстват за Мен (Йоан 10:25). Какво показват те? - Разбира се, че Самият Той е Този, за когото питаха, тоест Христос Божий. И за Своите овце, които никой няма да грабне от ръката Му, Той каза: Моят Отец, Който Ми ги даде, е по-голям от всички; и аз и Отец сме едно 80 (unum sumus) (Йоан 10:27-30). Но и тук тези глупаци, или по-скоро слепци, искат да защитят позициите си, които не виждат, че, първо, думите Аз и Отец обозначават Две, и, второ, думата Есма (sumus) не е изречена от едно Лице, тъй като се казва в множествено число, защото тогава (Каза Той) има една Есма (unum sumus), а не една Есма (unus sumus). Ако Той беше казал unus sumus, тогава това би могло да подкрепи тяхното твърдение, тъй като думата unus показва единствено число. Тук, когато Той обозначава единството (unum) на две Лица от мъжки род с дума от среден род (което показва не индивидуалност, а единство (ad unitatem), сходство, съюз, любовта на Отца, Който обича Сина, и покорството на Сина, Който се подчинява на волята на Отца), и казва: Аз и Отец сме едно (unum sumus), тогава с това Той показва, че Тези, които Той изравнява и обединява са Две. Към това Исус добави, че Той показа много добри дела от Отца, за нито едно от които не беше достоен да бъде убит с камъни (Йоан 10:32). [Той каза това], така че поради тази причина евреите да не смятат, че трябва да Го убият с камъни за това, че Той уж искал да бъде считан за самия Бог, тоест за Отец, въз основа на това, че Той е казал: Аз и Отец сме едно. Така, за да покаже, че Той е Божият Син, а не Самият Бог, Той каза: Не е ли писано във вашия закон: Аз рекох: вие сте богове (...) и Писанието не може да се наруши - казвате ли на този, когото Отец освети и изпрати на света: вие богохулствате, защото казах: Аз съм Божият Син? Ако не вярвам в делата на Отца Си, не Ми вярвайте; и ако го правя, тогава, ако не вярвате на Мен, вярвайте на делата Ми, за да познаете и повярвате, че Отец е в Мен и Аз в Него (Йоан 10:34-38). Следователно Бащата пребъдва в Сина и Синът в Отца чрез дела (по опера). И така, чрез делата познаваме, че Отец (и Син) са едно. И Той неуморно повтаря всичко това, така че Двамата да се смятат за една власт (in una virtute), тъй като човек не може да вярва в Сина, освен като разпознае Двамата. 23. И освен това, когато Марта Го изповяда като Божия Син (Йоан 11:27), тя „греши“ не повече от Петър и Натанаил и ако беше сгрешила, тя веднага щеше да разпознае [истината]. В крайна сметка, когато Господ възкреси нейния брат [Лазар] от мъртвите, Той вдигна очите Си към небето към Отца и каза: Татко! Благодаря Ти, че Ме чу. Знаех, че Ти винаги ще Ме чуеш; но казах това за хората, които стоят тук, за да повярват, че Ти си Ме пратил (Йоан 41:41-42). Също [друг път], когато душата Му се възмути, Той каза: А какво да кажа? татко! избави ме от този час! Но това е часът, когато дойдох. татко! прослави Твоето име (Йоан 12:27-28), за което Той говори като за Син, защото [преди] каза: Дойдох в името на Отца (Йоан 5:43). Тъй като една дума на Сина беше достатъчна за Отца, Отец отговори изобилно от небето, свидетелствайки за Сина: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение; Слушайте Го (Матей 17:5) и: И прославих и пак ще прославя (Йоан 12:28). Така че не мислиш ли, най-перверзния Праксей, че има толкова лица, колкото и гласове? Виждате Сина на земята и Отца на небето. Но това не е разделение, а Божествена икономика. В края на краищата знаем, че Бог обитава в бездната и присъства навсякъде, но [не Сам], а чрез Своята сила и сила (vi et potestate), а Синът, като неотделим от Него, присъства навсякъде с Него. Но според самото Икономия (οικονομια) Отец пожелал Синът да бъде на земята, а Сам Той на небето, - на което Синът, като вдигна очи, се помоли и помоли Отца, на когото и нас ни научи, ставайки, да се молим: Отче наш, Който си на небесата и т.н. (Матей 6:9), въпреки че Той присъства навсякъде. Отец искаше това небе да стане Негов трон 81 . И въпреки че Той не направи Сина много по-малък от Ангелите, изпращайки Го на земята, Той Го увенча със слава и чест (Пс. 8:6), като Го върна обратно на небето. Точно това Му е обещал Отец с думите: И прославих и пак ще прославя (Йоан 12:28). Така че Синът иска от земята, а Отец обещава от небето. Тогава защо правите и Отец, и Сина лъжци? В края на краищата, ако Отец е говорил от небето на Сина, въпреки че Самият Той е бил Син на земята, или Синът се е молил на Отца, въпреки че Самият Той е бил Отец на небето, тогава това наистина ли означава, че Синът е попитал Отца, питайки Себе Си, дали Синът е Отец, или Отец е обещал на Себе Си, обещавайки на Сина, ако е Отец? И дори въпреки това да учим за Двамата разделени, както искате да ни припишете, пак би било по-толерантно да признаем Двамата разделени, отколкото един Бог като претендент. И така, на тях Господ тогава обяви: Този глас не беше за Мен, а за вас (Йоан 12:30), така че и те да могат да повярват в Отца и Сина в Техните собствени имена, Личности и места (locis). Исус извика и каза: Който вярва в Мене, не вярва в Мен, а в Този, Който Ме е пратил, защото чрез Сина вярват в Отца, а основата на вярата в Сина е Отец, и който Мене вижда, вижда Този, Който Ме е пратил (Йоан 12:44-45). как? - Защото Аз не говорих от Себе Си; но Отец, който Ме изпрати, Той Ми даде заповед, какво да кажа и какво да кажа - защото Господ ще Ми даде език на учение, за да знам кога трябва да говоря (Ис. 50:4), - следователно, каквото и да кажа, казвам, както Ми каза Отец (Йоан 12:50). Евангелистът и възлюбен ученик (на Христос) Йоан вероятно е знаел по-добре от Праксей какво означават тези думи и самият той е казал според собственото си разбиране: Преди празника Великден Исус (...) знаейки, че Отец е предал всичко в ръцете Му и че Той идва от Бога и отива при Бога (Йоан 13:1, 3). Но Праксей иска самият Отец да излезе от Себе Си и да отиде при Себе Си, така че дяволът да вложи в сърцето на Юда да предаде не Сина, а самия Отец. Но дори и в този случай не е добре нито за дявола, нито за еретика, защото дяволът не е извършил такова предателство [от ръцете] на своя предан син [Юда] 82 . Наистина беше предаден Божият Син, Който присъстваше в Човешкия Син, 83 както казва Светото писание: Сега се прослави Човешкият Син и Бог се прослави в Него (Йоан 13:31). Какъв Бог? – Разбира се, не Отец, а Словото на Отца (Sermo Patris), което живееше в Човешкия Син, тоест в плътта, в която преди това беше прославен чрез сила и слово. И Бог, казва Исус, ще Го прослави в Себе Си (Йоан 13:32), тоест Бащата на Сина, когото [винаги] има в Себе Си, въпреки че е слязъл на земята. И Той скоро (ще Го прослави) (Йоан 13:32) чрез възкресение и победа над смъртта. 24. Наистина и тогава имаше такива, които не разбираха това, защото апостол Тома не вярваше доста дълго време. В крайна сметка той каза: Господи! не знаем къде отиваш; и как можем да знаем пътя? (Йоан 14:5). Исус му каза: Аз съм пътят и истината и животът; никой не идва при Отца освен чрез Мене. Ако познавахте Мене, щяхте да познавате и Отца Ми. И отсега нататък вие Го познавате и сте Го видели (Йоан 14:6-7). Но да преминем към апостол Филип, който, вдъхновен от надеждата да види Отца и без да осъзнава, че именно той е чул, че вече е видял Отца, казва: Господи! покажи ни Отца и това ни стига (Йоан 14:8). Господ му отговори: Толкова време съм с теб и не си Ме познал, Филипе? (Йоан 14:9). И така, Кой каза, че трябва да знаят? „Това е единственото нещо, което изисква дискусия.“ баща или син? Ако Отец, тогава нека Праксей учи, че Христос, който е общувал с учениците си толкова дълго време, някога наистина е можел, не казвам да бъде познат, но да бъде смятан за Отец. Свещеното писание на Стария и Новия завет ни заповядва да Го смятаме за Христос Божий и Син Божий. Това беше проповядвано и преди и беше предсказано от самия Христос и дори от самия Отец, който от небето открито Го провъзгласи за Син и прослави Сина, [казвайки]: Този е Моят Син (Мат. 17:5) и Аз прославих и пак ще прославя (Йоан 12:28). Учениците вярваха в това, но евреите не вярваха. И Самият Той (Христос), като искаше така да вярват в Него, всеки път призоваваше, провъзгласяваше и почиташе Отца. Ако това е така, тогава те (евреите) не са познавали Отца, а Сина, който е общувал с тях толкова дълго време. И Господ, укорявайки ги, че не са разпознали Него, Когото [преди] не са познавали, иска най-после да разпознаят Онзи, Когото (за което Той ги упрекваше) не са разпознавали толкова време – сиреч Сина. И тогава вече може да стане ясно как се казва: Който е видял Мене, видял е и Отца (Йоан 14:9), както и казаното по-горе: Аз и Отец сме едно (Йоан 10:30). защо Понеже излязох от Бога и дойдох (Йоан 8:42) и Аз съм пътят (...) никой не идва при Отца освен чрез Мен (Йоан 14:6) и Никой не може да дойде при Мене, освен ако Отец не го привлече (Йоан 6:44) и Всичко Ми беше предадено от Отца Ми (Матей 11:27), и Както Отец (...) дава живот, така и Синът (Йоан 5:21), и ако познавахте Мен, щяхте да познавате и Отца (Йоан 14:6-7). Според всички тези свидетелства Той показа, че е Заместникът на Отца, чрез когото Отец се виждаше в делата, чуваше се в думите и се познаваше в Сина, който изпълняваше делата и думите на Отец. Самият Отец е невидим, което Филип знаеше от закона, тъй като трябваше да помни думите: Никой не може да види Бога и да остане жив (Изх. 33:20). Ето защо той беше упрекван, че иска да види Отец, сякаш Той е видим, и беше научен, че Отец става видим в Сина от Неговите чудесни дела, а не чрез лично присъствие. И накрая, ако Господ е искал думите на Онзи, Който Ме е видял, да види и Отца, че Отец и Синът са Едно и Едно, тогава защо е добавил: Не вярвате ли, че Аз съм в Отца и Отец в Мен? (Йоан 14:10). Все пак трябваше да се каже: „Не вярваш ли, че Аз съм Отец“? И защо иначе Той постави такъв акцент върху това, ако не за да разкрие [на хората] това, което искаше да направи [за тях] разбираемо, тоест, че Той е Синът? И тогава Той отново подчерта това, като каза: Не вярвате ли, че Аз съм в Отца и Отец в Мен? - за да не Го смятат за Отец въз основа на думите Му: Който е видял Мене, видял е и Отца. В края на краищата, Той никога не е искал Този, който винаги се е изповядвал като Син, който идва от Отца, да бъде смятан за [Отец]. И така, Той изяви единството (conjunctionem) на Двете Лица, така че нито Отец да се счита за отделен от [Сина] като невидим за зрението, нито [Синът да се счита за отделен от Отца] като Представител (представител) на Отца. И самият Той обясни не по-малко как Отец пребъдва в Сина и Синът в Отца, казвайки: Думите, които ви говоря, не са Мои, - разбира се, защото [те са думи] на Отца, - Отец, който пребъдва в Мен, Той върши делата (Йоан 14:10). И така, Отец пребъдва в Сина чрез чудесни дела и думи на учение и става видим чрез това, чрез което пребъдва, и чрез Него, в Когото пребъдва. И от това се разкриват собствените свойства на двете Лица, когато Господ казва: Аз съм в Отца и Отец в Мен (Йоан 14:10). Към това Той добави: Вярвайте (Йоан 14:11). защо Фактът, че уж „Аз съм Бащата“? Но аз вярвам, че това не е написаното, а следното: [Вярвайте], че Аз съм в Отца и Отец в Мен; и ако не е така, тогава Ми повярвайте чрез самите дела (Йоан 14:11), тоест чрез онези дела, чрез които Отец беше видим в Сина не чрез зрение, а чрез ум. 25. След въпроса на Филип и [откровението на] цялата му същност, която продължава до самия край на Евангелието [на Йоан], в същото разсъждение 84, където Господ [показа, че] Отец и Синът се различават по собствените Си свойства, 85 Той също обеща да умолява Отец да даде Друг Утешител и да Го изпрати, след като Самият Той се възнесе при Отца (вж. Йоан 14:16). (По-рано вече показахме в какъв смисъл Той е Друг.) И по-нататък Той каза: Той (...) ще вземе от Моето (Йоан 16:14), точно както Самият Син [взе] от Отца. Така връзката на Отец със Сина и Сина с Утешителя предполага Трима свързани, Които по този начин [вече се различават] Едно от Другото 86. И тези Три са едно (unum) 87, а не едно (unus), точно както е казано: Аз и Отец сме едно (unum), чрез единство на същността, а не чрез числова единичност. Прогледнете очите си и ще откриете, че Този, Когото смятате за Отец, се нарича лозата на Отца, а Отец е лозарят (Йоан 15:1), така че Синът е познал на небето Този, Който според вас е бил на земята, когато Той (тоест Синът), грижейки се за учениците Си тук, ги е предал на Отца. И въпреки че в Евангелието [от Йоан] няма думи: Боже мой! Защо ме изостави? (Матей 27:46), както и думите: Отче! Предавам духа Си в Твоите ръце (Лука 23:46), но след Неговото възкресение и славната победа над смъртта, след като изчезна всякаква необходимост от [по-нататъшно] унижение и Той можеше открито да се обяви за Отец на една вярваща жена, която от любов, а не от любопитство и не от неверие, като Тома, дойде да Го докосне, Той каза: Не ме докосвай, защото имам все още не се е възнесъл при Отца Ми; Но иди при братята Ми – дори в тези думи Той се показа като Син, защото ако беше Отец, трябваше да ги нарече синове [а не братя] – и им кажи: Възнасям се при Моя Отец и вашия Отец, и при Моя Бог и вашия Бог (Йоан 20:17). Какво от това? Баща на бащата и Бог на Бога? Или по-скоро Синът към Отца и Словото към Бога? Наистина, в самия край на Евангелието [на Йоан] е обяснено защо е написано: За да повярвате, че Исус е Христос, Божият Син (Йоан 20:31) 88. Следователно заключението трябва да бъде, че което и от тези доказателства да считате за достатъчно, за да докажете, че Отец е идентичен със Сина, вие ще застанете в конфликт с ясната цел на Евангелието. Защото всичко това е написано не за да повярвате, че Исус Христос е Отец, а че [Той е] Синът (вж. Йоан 20:31). Глава 11. Свидетелство за същото от други евангелия. Субстанциалността на Сина като Божия Дух 89 (§26) 26. Изглежда, че преминахме през [цялото] Евангелие от Йоан само заради един въпрос на Филип и отговора на Господ към него, така че една фраза, която се разбира противно на нейното значение, няма да опровергае това, което е било толкова ясно предобразено както преди, така и след [това], но ще бъде разбрана по-скоро в съответствие с всичко останало, отколкото противно на него. Въпреки това, дори и да не цитирам [доказателства] за други евангелия, които потвърждават [нашата] вяра с Рождество Господне, достатъчно [вече ще бъде], че Този, Който трябваше да се роди от Девата, беше възвестен от самия Ангел и наречен (determinatus) Син Божи: Духът Божий ще дойде върху Тебе и силата на Всевишния ще Те осени; затова Светият, който ще се роди, ще се нарече Божи Син (Лука 1:35). Въпреки че [еретиците] ще искат да докажат [своето] и тук, истината ще възтържествува. „Наистина“, казват те, „Духът на Бог е (Той) Бог и силата на Всевишния е (Той) Всевишният.“ И не ги ли е срам да декларират (inicere) какво, ако се беше случило, щеше да се напише? Защото кой [този Ангел] се смути, че не провъзгласи открито: “Бог ще намери” и “Всевишният ще Те осени”? Казвайки: Божият Дух (въпреки че Духът [на Бог] е Бог), и въпреки това не Го наричаше директно Бог, той искаше [с тези думи] да означава част от цялото, което трябваше да бъде предадено на името на Сина 90. Духът на Бог [тук] ще бъде същото като Словото. Всъщност, както в апостол Йоан, който казва: Словото стана плът (Йоан 1:14), Словото означава и Духа, така и тук в името на Духа разпознаваме и Словото. Защото Духът е същността (substantia) на Словото, а Словото е действието на Духа, а Двете са едно 91 . Но ако [предполагаме, че] Духът не е Словото и Словото не е Духът, тогава апостол Йоан трябваше да говори за Единия като станал плът, а Ангелът трябваше да обяви Другия като станал [плът]. Следователно, точно както Словото на Бог не е Самият, Чийто е, точно както Духът [не е Самият, Чийто е Духът]. И ако Той се нарича Бог, то все пак Той не е Този, Чийто се нарича. Никое нещо, независимо чие е, не е това, чието е. Но когато нещо идва от някого и следователно му принадлежи, защото е произлязло от него, тогава то може да стане като този, от когото е и чие е. И следователно Духът е Бог и Словото е Бог, тъй като Те са от Бога; въпреки това [те не са] Самият Този, от Когото Те са. И ако Божият Дух като независима същност няма да бъде Самият Бог, а [ще бъде] Бог до степента, в която произлиза от същността на самия Бог и доколкото Той е независима същност и някаква част от цялото, тогава много повече силата на Всевишния няма да бъде Самият Всевишен, тъй като тя не е независима същност, която е Духът, както нито Мъдростта, нито Провидението са [независими същности] 92. Защото те не са същности (substantiae), а случайни свойства (accidentia) на всяка същност. [В края на краищата] силата идва в Духа и самият той вече няма да бъде Духът. Следователно, каквито и да са тези реалности – Божият Дух, Словото или Силата – след като са слезли върху Девата, това, което се ражда от Нея, е Божият Син. От детството Сам Господ свидетелства за това в известните Евангелия: Или не знаехте, че трябва да се грижа за това, което принадлежи на Отца Ми? (Лука 2:49). Сатана също знаеше това за Него, когато Го изкушаваше [и каза]: Ако Ти си Божият Син (Матей 4:3). Злите духове също разпознаха това, [казвайки]: Ние знаем кой си, Сине Божи (Лука 4:34). И самият Той се покланяше на Отца и не отричаше, че е Христос Божий, Когото Петър разпозна (Лука 9:20). И като се радваше духом за Отца, Той каза: Славя Те, Отче (...), че си скрил тези неща от мъдрите (Лука 10:12; Мат. 11:25). Той също така потвърди, че никой не познава Отца освен Сина (Матей 11:27), а Синът изповядва този, който изповядва Отца, и отрича онези, които се отричат ​​от Него пред Отца (вж. Матей 10:32-33). Той даде притча за син, а не за баща, - [за син], който беше изпратен в лозе след няколко роби и беше убит от зли лозари, и беше отмъстен от бащата (Матей 21:33-46). Той не знаеше деня и часа на последния, който е известен само на Отца (Марк 13:32). Той завеща Царството на учениците, точно както Му беше завещано от Отца (Лука 22:29). Той можеше да поиска от Отец легиони от ангели, които да Му помогнат, само ако Той искаше (Мат. 26:53). Той извика, че Бог Го е изоставил (Матей 27:46) и предаде духа Си в ръцете на Отца (Лука 23:46). След възкресението Той обеща да изпрати обещанието на Отец на учениците (Лука 24:49). И накрая, Той им заповяда да кръщават в [името] на Отца и Сина и Светия Дух (Мат. 28:19), а не в [името] на Някой Сам. Та нали не веднъж, а три пъти се кръщаваме във всяко Име и във всяка Личност поотделно 93 . Глава 12. Христология: единството на Личността на Исус Христос и двойствеността на Неговото естество и естествени действия (§27–30) 27. Но защо трябва да се спирам на толкова ясни неща, докато трябва да премина към тези позиции, където еретиците се стремят да замъглят очевидното? В края на краищата те се заблуждават по отношение на разликата между Отец и Сина, която признаваме заедно със запазването на Тяхното единство, както [различието и единството] на слънцето и лъча, източника и потока, с числената неразделност на две и три. Въпреки това те се опитват да го тълкуват (т.е. разликата) в съответствие с тяхното разбиране по различен начин, така че дори в едно Лице [Исус Христос] те разграничават Двама - Отец и Син, твърдейки, че Синът е плът, тоест човек, тоест Исус; Отец е Духът, тоест Бог, тоест Христос. И те, твърдейки, че Отец и Синът са Едно и Едно, по-скоро започват да ги разделят, отколкото да ги обединяват. Защото, ако единият е Исус, а другият Христос, тогава единият ще бъде Синът, а другият Бащата, тъй като [по тяхно мнение] Синът е Исус, а Бащата е Христос. Може би от Валентин са научили такова единство на командването (монархия) чрез разделянето на двама - Исус и Христос. Но това тяхно твърдение вече беше опровергано от [нашите] предишни разсъждения, тъй като Божието Слово или Божият Дух се нарича Силата на Всевишния, Когото те смятат за Отец: в крайна сметка Те (Божието Слово и Божият Дух) не са същите като Чиито са призовани, но идват от Него и Му принадлежат. Те обаче са опровергани по друг начин в същата глава [на Евангелието]. "Това", казват те, "е това, което беше обявено от ангела: Затова Светият, който ще се роди, ще се нарече Син Божий (Лука 1:35). Така се ражда плътта и така ще бъде Син Божий." Това обаче беше казано за Божия Дух. Та нали Девата без съмнение е заченала от Светия Дух и каквото е заченала, това е родила. Следователно, Това трябваше да се роди, Това, което беше заченато и трябваше да се роди, тоест Духът, Чието име ще се нарече Емануил, което означава: Бог е с нас (Матей 1:23). Плътта не е Бог, тъй като за нея е казано: Светият ще се нарече Син Божий. Но Този, Който се роди в нея, е Бог, за Когото псаломът [казва]: Защото Бог се роди в нея като човек и я създаде по волята на Отца (Пс. 87:5) 94. Какъв Бог се роди в нея? – [Ясно е, че] Словото и Духът, който заедно със Словото е роден по волята на Отца (de voluntate Patris) 95. Следователно Словото в плът. Тогава трябва да се изследва и това, как Словото стана плът: как се превърна в плът или облече в нея? Разбира се, То се облече, защото е необходимо да се вярва, че Бог е неизменен и не променя формата си, защото е вечен. Трансформацията е унищожаването на предишното, защото всичко, което се превръща в нещо друго, престава да бъде това, което е било, и започва да бъде това, което не е било. Но Бог не престава да бъде [Бог] и не може да стане различен. Словото е Бог и Словото Господне 96 пребъдва вечно (Пс. 116:2), и то именно поради запазването на Неговата форма. Следователно, ако То не позволява трансформация, трябва да разберем, че [Словото] „стана плът” по такъв начин, че То съществуваше, появи се и беше видимо в плътта и докоснато чрез плътта, тъй като всичко останало се възприема по този начин. В края на краищата, ако Словото стана плът поради трансформация и промяна на същността, тогава Исус вече би бил една същност от две – от плът и от Дух; и би бил вид смес, като електрум, който се състои от злато и сребро, и не би бил нито „злато“, тоест Дух, нито „сребро“, тоест плът, тъй като едното, преминавайки в другото, образува нещо трето. Следователно Исус няма да бъде Бог, тъй като Този, който стана плът, престана да бъде Словото, но не стана човек, тоест плът; защото плътта би престанала да бъде себе си, ако стане Словото. Така и от двете произлиза нещо средно, нещо трето, а не и двете. Но откриваме, че Той директно е наречен Бог и Човек, както самият псалм потвърждава: Защото Бог се роди в нея като човек и я създаде според волята на Отца (Пс. 87:5). Ясно е, че Той във всяко отношение е Син Божи и Син Човешки, тъй като без съмнение Той е Бог и Човек според двете Си същности, които се различават по своите специални свойства, защото Словото не е нищо друго освен Бог, а плътта не е нищо друго освен Човек. Така апостолът говори и за двете Свои същности: Който се роди от семето Давидово по плът (това ще бъде Човек и Син Човечески) и се яви като Син Божий по Дух (това ще бъде Бог и Слово Божие) (Рим. 1:3-4). Виждаме двойствено състояние, което се е образувало не поради объркване, а поради обединението [на две природи] в едно Лице; [ние виждаме едновременно] Бог и Човека Исус (различавам това [име] от [името] Христос). Така се запазват характеристиките на двете същности, така че Духът прояви Своите дела в Него, тоест сили (virtutes), действия (opera) и знаци (signa), а плътта изтърпя своите страдания, тоест изпита глад в присъствието на дявола, жадуваше в присъствието на самарянката, оплакваше Лазар, страхуваше се от смъртта и накрая умря 97. И ако имаше нещо трето, смесени от двете, като [например] електрик, тогава разликата в действията на двете същности не би била толкова очевидна, но или Духът ще произвежда телесни действия, а плътта ще произвежда духовни действия чрез прехвърляне на [свойства], или нито плътски, нито духовни, а характеристика на някаква трета форма, която се получава поради сливането на [двете]. В този случай, ако Словото се превърне в плът, тогава или Словото ще умре, или плътта няма да умре; или плътта ще бъде безсмъртна, или Словото [ще стане] смъртно. Но поради факта, че и двата субекта, всеки в своята държава, действаха различно, последваха съответните дела и резултати. Затова научете с Никодим, че роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух (Йоан 3:6). И плътта не е Духът, и Духът не е плътта. [Така че] е ясно, че те могат да съществуват съвместно в Едно. И Исус се състои от това – от плът като Човек, от Дух като Бог. И тогава Ангелът Го обяви за Божи Син според природата, чрез която Той е Дух, запазвайки за плътта титлата Човешки Син. Така и апостолът, наричайки [Го] посредник между Бога и човеците (1 Тим. 2:5), потвърди [присъствието в Него] на две същности. А ти, новоизпеченият, който вярваш, че плътта [означава] Божия Син, покажи ми тогава кой би бил Човешкият Син? Освен ако Той не беше Духът? Но вие искате Самият Отец да бъде Духът, защото Бог е Духът (Йоан 4:24), сякаш [Той не е наречен в Светото писание] Духът на Бог, точно както Словото е Бог, бидейки Словото на Бог. 28. И така, о, глупако, ти правиш Христос Отец, без да разбираш самата същност на името Му, освен ако Христос не е собствено име, а не просто титла, защото означава помазаникът. Всъщност „помазан“ не е повече правилно име, отколкото „облечен“ или „обут“, тъй като то придружава само собствено име. Представете си сега, че по някаква причина Исус е наречен облечен, точно както Той е наречен Христос от тайнството миропомазване. Бихте ли нарекли Исус Божият Син и в същото време бихте ли смятали Бащата за облечен? Сега за Христос. Ако Христос е Бащата, тогава Бащата е бил помазан, което означава [помазан] от някой друг. Ако сам, докажи го. Но не това учат Деянията на апостолите, когато Църквата извика към Бога: защото Ирод и Пилат с езичниците се събраха в този град против Твоя Свят Син, когото Ти помаза (Деяния 4:27). Така те свидетелстваха, че Исус е Божият Син, който е помазан от Отца. Следователно Исус беше Христос, Когото Отец помаза, а не Отец, Който помаза Сина. По същия начин апостол Петър [каза]: И така, познайте, целият Израилев дом, че Бог направи този Исус, Когото вие разпнахте, Господ и Христос (Деяния 2:36). Апостол Йоан изобличава лъжите на тези, които отричат, че Исус е Христос, и, напротив, [потвърждава], че всеки, който вярва, че Исус е Христос, е роден от Бога (1 Йоаново 5:1). Поради тази причина той ни призовава да вярваме в името на Божия Син Исус Христос, за да бъдем в единство с Отец и Неговия Син Исус Христос. По същия начин апостол Павел говори навсякъде за Бог Отец и нашия Господ Исус Христос. Например, когато пише до римляните и благодари на Бога чрез нашия Господ Исус Христос (Римляни 1:7, 8). Или когато пише до галатяните, наричайки себе си апостол, [избран] не от хора или чрез човек, а от Исус Христос и Бог Отец (Гал. 1:1). Имате цялото му Писание 98, което проповядва и утвърждава точно двете - Бог Отец и нашия Господ Исус Христос, Сина на Отца, и също [казва], че Исус е самият Христос; [и в двете] и в друго име Той все още е Божият Син. Оттук става ясно, че на една и съща основа, на която и двете имена принадлежат на Един, тоест на Божия Син, и едното [име] без другото също принадлежи на Единия. И където се споменава името Исус, Христос също се разбира, защото Исус беше този, който беше помазан. И където [името се нарича] Христос, Той също е Исус, защото Исус беше точно помазаникът. И от тези имена едното е собствено име, което е дадено от Ангел, а другото е неправилно, случайно, което идва от помазването, следователно Христос [тоест помазаникът] е Синът, а не Отец. Колко сляп е този, който не разбира, че ако приписва името Христос на Отца, то заедно с името Христос той проповядва друг Бог. В края на краищата, ако Христос е Бог Отец, тогава като казва: Възнасям се при Моя Отец и вашия Отец, и Моя Бог и вашия Бог (Йоан 20:17), Той открива друг Отец и Бог над Себе Си. Също така, ако Отец е Христос, тогава има друг, който дава сила на гръмотевици и създава вятър и провъзгласява Своя Христос на хората (Ам. 4:13) 99. И ако царете на земята се разбунтуваха и князете се съвещаваха заедно срещу [Господ и против] Неговия Христос (Пс. 2:2), тогава имаше друг Господ, срещу Когото се събраха царете и владетелите. И ако това е, което Господ казва на моя Господ Христос (Пс. 109:1), тогава имаше друг Господ, който говори с Отец Христос. И ако Апостолът пише: За да ви даде Бог на нашия Господ Иисус Христос (...) Дух на мъдрост и знание (Еф. 1:17) 100, то Бог на Иисус Христос, щедрият Дарител на духовни дарове, ще бъде друг. Но за да не се налага да изброяваме всичко, [да кажем накратко]: Този, който възкреси Христос, ще възкреси и нашите смъртни тела (Рим. 8:11); и Той, като Възкръсналия, трябва, разбира се, да бъде някой друг освен мъртвия и възкръсналия Баща, ако [предполагаме, че] Христос, Който умря, е Бащата. Но да замълчи това кощунство, да замълчи! 29. Следователно ще бъде достатъчно да наречем Христос, Божия Син, мъртъв, защото така е писано. Всъщност апостол [Павел], не без затруднения казвайки, че Христос умря, веднага добавя: според Писанието (1 Кор. 15:3), за да смекчи по този начин, с помощта на авторитета на Писанието, грубостта на израза и да премахне изкушението на слушателя. Въпреки че в Исус Христос се признават две същности – Божествена и човешка, сигурно е, че Божественото е безсмъртно, а човешкото е смъртно. Така става ясно, че апостолът Го нарича мъртъв, защото има предвид плътта, Човека и Сина Човешки, а не Духа, Словото и Сина Божий. И накрая, с думите: Христос (тоест помазаникът) умря, той показва, че това, което е било помазано, тоест плътта, е умряло. „И така, казвате вие, ние наричаме (Отца мъртъв) по същата причина, по която вие наричате Сина, и в същото време не хулим Господ Бог, защото Го наричаме мъртъв не поради Неговата Божествена, а поради Неговата човешка същност. Не, вие все още богохулствате, не толкова защото наричате Отец мъртъв, а защото Го наричате разпнат. В края на краищата вие превръщате Сина в Отец, приписвайки Му проклятието на разпъването (Второзаконие 21:23), което според закона подобава на Сина - защото Синът стана проклятие за нас (Гал. 3:13), а не Отец - и по този начин хулите Отца. Но ние, като твърдим, че Христос е бил разпнат, не Го хулим, а приписваме проклятието на закона (вж. Гал. 3:13), както и апостолът, като каза това, не богохулства. И както това, което е позволено да се каже за някого, няма да бъде богохулство, така и това, което не е позволено да се каже, ще бъде богохулство, ако бъде казано. И така, Бащата не е страдал със Сина. Но те, страхувайки се да изрекат пряко богохулство срещу Отца, се надяват да го смекчат, като признаят Двамата - Отец и Син, но само ако Синът е пострадал и Отец е съжалил за Него. Но и в този случай говорят глупости. Защото какво е състраданието, ако не страданието заедно с другия? Освен това, ако Отец е безстрастен, тогава той не може да има състрадание; или ако съчувства, значи трябва да страда. Разбира се, вие няма да добавите нищо към Него със страха си. Страхувате се да наречете този, когото наричате състрадателно страдание. Но Отец не може да съчувства точно толкова, колкото Синът не може да страда, поради Неговата природа, чрез която Той е Бог. Но как е страдал Синът, ако Отец не е страдал с Него? – И то такова, че Отец да е отделен от Сина, а не от Бога. В края на краищата, дори ако една река се замъгли от някакво бурно течение, въпреки че една същност [вода] изтича от източника и не се отделя от него, замъгляването на реката не засяга източника. Ясно е, че водата, която тече от източника, се променя в реката и докато водата се променя не в източника, а в реката, не източникът се променя, а реката, която изтича от този източник. По същия начин няма ли Божият Дух 101 да изглежда [на вас] като Отец, който е страдал, ако Той може да страда в Сина, тъй като Той страда не в Отца, а в Сина? Но е достатъчно, че Божият Дух не е претърпял нищо в Негово име, защото ако е претърпял нещо в Сина, би било възможно Отец да страда заедно със Сина в плът. И никой няма да отрече това доказателство [на Светото писание]. Защото ние не можем да страдаме за Бога, освен ако Божият Дух не пребъдва в нас и не произнася изповед на вяра от наше име 102 . Самият Божи Дух обаче няма да страда в нас, а само ще ни направи способни да страдаме. 30. Но ако продължите по-нататък, мога да ви отговоря по-рязко и да сравня изявлението ви с изявлението на самия Господ, казвайки: "Защо питаш за това? В края на краищата имаш самия Него, който вика в страдание: Боже мой, Боже мой! Защо си ме оставил? (Матей 27:46)" И така, или Синът е страдал, когато е бил изоставен от Отец, но Отец, който Го е изоставил, не е страдал; или, ако Отец е страдал, тогава към кой Бог е извикал Той? Но това е гласът на плътта и душата, тоест на Човека, а не на Словото и не на Духа, тоест не на Бога, затова прозвуча, за да покаже, че Бог е безстрастен, Който така изостави Сина, че предаде на смърт [приетия от] Него Човек. Апостолът също разбира това, когато пише: ако Отец не пощади [Своя] Син (Рим. 8:32). Исая също предсказа това по-рано: И Господ Го предаде за нашите грехове (вж. Ис. 53:5). Толкова много Го остави, че дори не Го пощади, толкова много Го остави, че дори Го предаде. Но Отец, в чиито ръце Синът предаде духа Си, не изостави Сина. Накрая Синът предаде [духа] и умря веднага, тъй като когато духът все още е в тялото, тялото не може да се счита за мъртво. И така, да бъде изоставен от Отца означава Синът да умре. Следователно Синът е този, който умира и е възкресен от Отца според Писанията (1 Коринтяни 15:3), Синът се издига над всички небеса и Той слиза до най-долните места на земята (Ефесяни 4:9-10). Той седи от дясната страна на Отца, а не Отец до Себе Си. Той, вече седнал отдясно на Отец, беше видян от Стефан, когато беше убит с камъни (Деяния 7:55-56), и Той ще седи, докато Отец не постави всичките Си врагове в Негово подножие (Пс. 109:1). И Той ще дойде отново на небесните облаци по същия начин, както се възнесе (Матей 24:39; Деяния 1:11). В края на краищата Той получи от Отца и изля Този Дар 103, тоест Светия Дух, третото име на Божеството и третата степен на величие, Вестител на единството на командването и Тълкувател на икономиката (ако някой приеме думите на новото Му пророчество), Учителят на цялата истина, която пребъдва в Отца, Сина и Светия Дух, като християнин преподаването казва. Глава 13. Ерес на Праксей (модализъм) - вид юдаизъм (§31) 31. Вие обаче попадате в еврейската вяра, когато вярвате толкова много в един Бог, че не искате да причислите Сина към Него и след Сина Светия Дух. Наистина, каква е разликата между нас и тях, ако не това? Каква е работата на Евангелието, каква е същността на Новия завет, установяващ закона и пророците до Йоан, ако не [да покаже], че Отец, Син и Светият Дух, които се считат за Трима, са Един Бог? Бог толкова желае да поднови тайнството, така че по нов начин Той да бъде считан за Един чрез Сина и Духа и така че Самият Бог, Който преди това е бил проповядван чрез Сина и Духа, но все още не е бил известен, сега е открито познат във (всичките) Негови имена и Лица. И така, нека тези антихристи видят, че се отричат ​​от Отец и Сина. Защото те отричат ​​Отец, когато Го смятат за идентичен със Сина, и отричат ​​Сина, когато вярват, че Той е идентичен с Отца, като по този начин им приписват това, което Те не са, и отнемат от тях това, което Те са. В края на краищата всеки, който изповядва Христос, е Божи Син, а не Отец, Бог пребъдва в него и той в Бога (1 Йоан 4:15). Ние вярваме в свидетелството на Бог, който свидетелства за Своя Син: Който няма Сина [Божи], няма живот (1 Йоан 5:12). Който обаче Го смята за друг, а не за Син, той няма Син. Преводът е извършен (според изданието: Corpus Christianorum. Series Latina II / Ed. E. Kroymann, E. Evans. Brepols, 1954. P. 1159–1205) от група студенти на Руския православен университет в състав: В. Баскакова, В. Бичкова, Ю. Козлов, И. Можарова, М. Монахова, Е. Неганова, А. Одайски, А. Пономарев, А. Селезнева с участието и редакцията на А. Фокин. Текстът е повреден. Друг вариант на превод: „В края на краищата Праксей беше първият от Азия, който пренесе този тип грешка и други проблеми на римска земя.“ По всяка вероятност това се отнася за епископ Елевтер (175–189) или Виктор (189–199). Духовни дарби, особено пророчество. Най-вероятно това означава Картаген. Опция: „открит от онова време“. Тоест сред християните католици, както започва да ги нарича Тертулиан след падането си в монтанизма. Друг вариант на превод: „Накрая Праксей предпазливо се връща към предишната си [истинска] гледна точка, преподавайки това след отказа си от грешката, [за което] собственото му писмено свидетелство остава сред „екстрасенсите“, сред които това се е случило“ (в превод на английски). Малко вероятно е обаче по това време Праксей вече да се е покаял, което би дало нов аргумент на Тертулиан в полемиката му с модалистите. Това обаче не се споменава по-нататък в трактата. Това е ясна индикация, че Тертулиан се е отклонил към монтанизма. Гръцки „строеж на къща“. Тази ключова концепция на триадологията на Тертулиан е същевременно нейната слаба страна. Очевидно е, че Тертулиан разбира Божествената същност (субстанция) като напълно конкретна и индивидуална, а категорията Личност разглежда като свойство или вид на тази същност. Впоследствие същото учение ще бъде развито от Мари Викторин, Св. Августин, Боеций и повечето средновековни латински теолози. Виж, например, Фокин А. Из историята на западното богословие: Триадология Мария Викторина // Алфа и Омега, 2000. № 1 (23); той е Из историята на западното богословие: Блажени Августин от Ипона // Алфа и Омега, 2000. № 2 (24); Боеций. "Утеха на философията" и други трактати. М., 1990. С. 149: 154–156. Лесно се вижда, че това учение противоречи на православното учение за Светата Троица, формулирано от св. Василий Велики и двама други кападокийски отци. Това се отнася за тези прости вярващи, които се поддадоха на триковете на еретиците. Израз, идентичен с концепцията за единосъщност. Виж символа на Никейския събор (Деяния на вселенските събори. Т. 1. I, II, III събори. СПб., 1996. С. 69) и св. Атанасий Велики (Св. Атанасий Великий. Съчинения в четири тома. Т. IV. М., 1994. С. 479). Антропологичната аналогия на Света Троица е една от най-разпространените в светоотеческото богословие. Използвайки го, Тертулиан се опира и на тогавашните философски идеи (преди всичко на стоиците). В своя трактат За душата (глава 9:11), Тертулиан, въз основа на Битие 2, казва, че душата е дихание на Бога, произхождащо от Божия Дух, докато тялото е образувано от земята. Най-вероятно тук говорим за едно и също нещо. Във всеки случай Тертулиан не твърди тук същата природа на човешката душа и Бог. Тук Тертулиан утвърждава неразривната връзка между идеите в ума и думите, които изразяват тези идеи. Така Тертулиан утвърждава съ-същността на Бащата и Сина и вечното раждане на Сина. Битието като ум на Бога е първият момент от съществуването на Сина, който не е пряко свързан със сътворението на света. Сред ранните гръцки отци този момент се нарича λογος ενδιαθετος (вътрешно, предвидено Слово). Виж: Свети Теофил Антиохийски. Към Автолик, II, 22 // Отци на ранната църква. Брюксел, 1988 г. Свети Теофил наистина повлия на възгледите на Тертулиан. В допълнение към триадологията може да се отбележи и критиката на древното учение за вечността на материята, открита при св. Теофил и Тертулиан (срещу Хермоген). Това не означава, че Тертулиан е смятал Божия Син за сътворен. За него глаголът да създавам (condere, creare) в този случай е равен на глагола да раждам (generare), ‘да произвеждам’, ‘да давам начало’. Освен това тази употреба се основава на Свещеното писание в превода на LXX. По-долу Тертулиан се позовава на книгата Притчи (8:22). В LXX цитатът изглежда така: κυριος εκτισεν με αρχην οδων αυτου εις εργα αυτου - „Господ ме направи начало на Неговите пътища за делата Си.” По-долу, в стих 8:25, глаголът γενναω („раждам“) се използва, за да предаде същата идея в LXX: προ του ορη εδρασθηναι προ δε παντων βουνων γεννα με - „Преди да бъдат планините издигнат, преди всички хълмове Той ме роди. Прави впечатление, че много борци срещу арианството обърнаха внимание на това, като св. Атанасий Велики; виж неговата Проповед за арианите, II, 3–4 (Св. Атанасий Велики. Op. cit. T. II. pp. 264–267). Въпреки това, честно казано, трябва да се отбележи, че повечето от светите отци разбират този израз от книгата Притчи като отнасящ се до човешката природа на Господа. Виж, например, Проповедта на св. Атанасий за арианите, II, 47 (пак там, стр. 323–324) и др. Текстът на Тертулиан е близък до LXX. До Синода. прев.: "Господ ме имаше за начало на Своя път, пред Неговите създания, от незапомнени времена; аз съм помазан от века, от началото, преди съществуването на земята. Родих се, когато нямаше бездни, когато нямаше извори изобилни с вода. Родих се, преди да се съградят планините, преди хълмовете" (Прит. 8:22-25). Текстът на Тертулиан е близък до LXX: В Синод. прев.: „Когато приготвяше небесата, аз бях там. Когато начерта кръгла линия по лицето на бездната, когато постави облаците на върха, когато укрепи изворите на бездната, когато даде на морето харта, така че водите да не прекрачват границите му, когато положи основите на земята: тогава бях художник с Него и бях радост всеки ден, веселейки се пред Него всички време” (Притчи 8:27-30). Това се отнася до първоначалния идеален план на света. Това е вторият момент от съществуването на Сина, когато Той помага на Отца в сътворението на света. Този момент е наречен от гръцките свети отци λογος προφορικος („изговорената дума“). Вижте Свети Теофил. Указ. оп. Като цяло тази доктрина за двойствената дума има повече недостатъци, отколкото предимства, тъй като приближава съществуването на Сина твърде близо до сътворението на света. Тази оценка може да се отдаде на самия принцип за разграничаване на Божествените лица – на понятието Икономия, което използва Тертулиан. В края на краищата Божествената Икономия предполага отношението на Бога към нещо различно от Него Самия в Себе Си, в Неговото вечно и неизменно съществуване, тоест отношение към творението. И напротив, Икономията по никакъв начин не може да ни помогне да разберем съществуването на Бога в самия Него, пълнотата на вътрешнотроичните връзки на Божествените Ипостаси. Това обаче е общ недостатък в ученията за Светата Троица от онова време, който е коригиран едва през 4 век. Текстът на Тертулиан е близък до LXX. До Синода. Превод: „Добра дума се изля от сърцето ми.“ Текстът на Тертулиан е близък до LXX. До Синода. Превод: „От утробата преди утринната звезда вашето раждане беше като роса.“ Синод. Превод: „Чрез Словото на Господа са направени небесата и чрез Духа на устата Му цялото им войнство.“ Объркването на характеристиките на Второто и Третото лице на Светата Троица (дори до точката на бинитаризъм за някои) е характерна черта на много ранни латински теолози. Самият Тертулиан обаче в този трактат точно се противопоставя на всяко объркване на ипостасите не само на Отца и Сина, но и на Светия Дух (виж по-долу §9). Следователно тук думата „Дух“ означава духовната природа на Божието Слово. Всъщност е и „празно“, „безсмислено“, „суетно“. Това са обичайните положения на стоическата онтология. Това е и позицията на стоическата онтология, в която всичко съществуващо е телесно, а само несъществуващото е безплътно. Гръцки „произход“, „изтичане“, „изпълнение“. Близко до гръцкото προφορικος. Тоест същност (субстанция). Това са едни от най-често използваните създадени аналогии на Света Троица сред светите отци (наред с антропологичната аналогия). Прави впечатление, че образът на слънцето и лъча (сиянието) често се използва от св. Атанасий Велики, без да се страхува да изопачи догматичната истина. Виж неговото Слово за Ариан, I, 14; II, 33; III, 15. – Свети Атанасий Велики. Указ. оп. Т. II. стр. 195:305–301:388–389. Възможен превод: „тъй като Единият се различава от Другия по начина на Своето същество“. Друг вариант на превод: „тъй като Едното се различава от Другото по мярка“ (виж контраста по-долу: „част“ – „цяло“). Друг вариант на превод: „Той се страхуваше от едно нещо - да лъже, [Той също се страхуваше] от себе си като Създател на истината и самата Истина.“ Друг вариант: „Той се страхуваше от едно нещо - да излъже, че самият Той е едновременно Автор на Истината (т.е. Отец) и самата Негова Истина (т.е. Син).“ Този пасаж в Тертулиан не съвпада с LXX, но е по-близо до масоретския текст. До Синода. Превод: "Ето Моят слуга, когото държа за ръка, Моят избраник, в когото благоволи душата Ми. Ще положа духа Си върху Него и Той ще възвести съд на народите." Текстът на Тертулиан е близък до LXX: В Синод. Превод: „Не само ще бъдеш Мой слуга за възстановяването на племената на Яков и за възстановяването на остатъка от Израел; но ще те направя светлина на народите, така че Моето спасение да достигне до краищата на земята.“ Този пасаж от Тертулиан не съвпада нито с LXX, нито с масоретския текст. До Синода. Превод: „Духът на Господ Бог е върху мен, защото Господ ме помаза да проповядвам добра новина на бедните.“ Текстът на Тертулиан е близък до LXX: В Синод. Превод: „Дори до старост и до бели коси, не ме оставяй, Боже, докато не възвестя Твоята сила на това поколение и на всички онези, които ще дойдат.” До Синода. Превод: „Така казва Господ на Своя помазаник Кир.“ Тертулиан чете "Господ" (κυριος) вместо "Кир" (Κυρος). Текстът на Тертулиан е близък до LXX: В Синод. прев.: "Господи! кой повярва на това, което чухме, и на кого се откри мишцата Господня? Защото Той възкръсна пред Него като издънка и като издънка от суха земя; в Него няма нито вид, нито величие; и ние Го видяхме, и нямаше в Него явление, което да ни привлече към Него." Тези две места (Бит. 1:26, 3:22) винаги са били смятани от мнозинството от светите отци за ясно указание на Тайната на Светата Троица, въпреки че някои са искали да разбират тези думи в различен смисъл. Това е второто и по-оригинално разбиране на образа на Бога в човека, открит у Тертулиан. Същата идея се намира в неговия труд За възкресението на плътта, §6. - Quintus Septimius Florent Tertullian. Избрани произведения. М., 1994. С. 193. Theologumen of Tertullian. Всъщност в Битие 1:3 ние говорим, разбира се, за създаването на световната светлина. Текстът на Тертулиан е близък до LXX. До Синода. прев.: "И савеите, високите хора, ще дойдат при теб и ще бъдат твои; ще те последват, ще дойдат в окови и ще се поклонят пред теб, и ще те молят, казвайки: ти имаш само Бог и няма друг Бог. Наистина Ти си скрития Бог, Бог Израилев, Спасител." Оттук идва и името Патрипасиани, обозначаващи монарсиите, които проповядвали, че Самият Отец е пострадал за нас. Всъщност Тертулиан има предвид събитията от Изхода и явяването на Бог на Мойсей на планината Синай. Текстът на Тертулиан е близък до LXX. До Синода. прев.: „Ако съм намерил благоволение пред Тебе, тогава се моля: отвори ми пътя Си, за да Те позная.“ Текстът на Тертулиан е близък до LXX. До Синода. Превод: „Не можете да видите лицето Ми, защото човек не може да Ме види и да живее.“ По същия начин във Вулгата. Вариант: „въз основа на разпространението на Неговото заимствано същество“ (превод на английски). Текстът на Тертулиан е близък до LXX. До Синода. Превод: „Ако между вас има пророк Господен, тогава му се явявам във видение, говоря му насън; но не е така с слугата Ми Моисей - той е верен в целия Мой дом: говоря му уста в уста и открито, а не в гадаене, и той вижда образа на Господа. Вижте Матей 17:3: Това разбиране е много интересно, като се има предвид, че на Синай Мойсей не е видял Бог лице в лице, а само гърба на Бога и славата на Бог (Изход 33:18–19, 23). Текстът на Тертулиан е близък до LXX. До Синода. Превод: „Диханието на нашия живот, Господен Помазаник“. Буквално: „Поради ясна и лична разлика в условията и на двамата“. Така че в някои ранни гръцки ръкописи. До Синода. Превод: „На Царя на вековете, нетленния, невидимия, единствения мъдър Бог чест и слава во веки веков.“ Това твърдение изобщо не означава, че Тертулиан, подобно на своя съвременник Ориген по-късно, приема вечността на творението. Той вярваше, че Бог да бъде Създател е случайно свойство, така да се каже, случайност, така че Бог не винаги е Създател и Господ (вж. Срещу Хермоген, §3. - Квинт Септимий Флорент Тертулиан. Цит. цит. стр. 131–132). Това се отнася до Въплъщението на Бог. Има се предвид неволните човешки афекти (т.нар. безукорни страсти). Друг вариант на превод: „самото същество от две части на човека“. За стоическата антропология на Тертулиан вижте неговия трактат За душата. Това се отнася за гностиците, преди всичко за маркионитите. В LXX и в Синод. алея (Дан.3:92): „И появата на четвъртия беше като Божия Син.” Изразът „Човешки син” се среща и в книгата на пророк Данаил (Дан.7:13). Текстът е повреден. Преводът е приблизителен. Текстът на Тертулиан е близък до LXX. До Синода. Превод: „Вечният Господ Бог, Който създаде краищата на земята, не се уморява и не припада. Текстът на Тертулиан е близък до LXX. До Синода. прев.: „Аз съм Господ и няма друг; няма Бог освен Мене“. ср. също Исая 46:9. Aut ad alia quae extrinsecus ad opera mundi, ignorantem quoque subordinatum. Фразата изглежда е повредена. Друг вариант на превод: „Или от някакъв подчинен агент, изпратен от крайните граници, като съставните части на света, но в същото време непознаващ Божествения план.“ Sensum. В LXX: νουν. До Синода. прев.: дух. До Синода. Превод: „Така че никой не знае Божиите неща освен Божия Дух.“ Текстът на Тертулиан е близък до LXX. До Синода. Превод: „Който унищожава знаменията на лъжепророците и разкрива лудостта на магьосниците, прогонва мъдреците и прави знанието им глупаво, Който утвърждава словото на Своя слуга.” Текстът на Тертулиан е близък до LXX. До Синода. Превод: „Аз съм първият Господ и в последния съм същият.“ Опция: „градуси“, „ред“. Буквално „предхождам“. Досадната неточност на Тертулиан. Сравнете: „Симон Петър отговори и каза: Ти си Христос, Синът на живия Бог“ (Матей 16:16). До Синода. прев.: „Познавам Го, защото съм от Него (παρ αυτου ειμι) и Той Ме изпрати.“ Текстът на Тертулиан е близък до LXX. До Синода. Превод: „Господ Бог Ми даде език на мъдрите, за да мога да укрепя със слово уморения” (Ис. 50:4). По същия начин във Вулгата. Чл. 30 е даден в наш превод, който по-точно отговаря на гръцкия оригинал. Hanc sedem simm uoluit pater [mihi thronus]. Текстът е повреден. Възможен превод: „Отец пожела този Негов трон да стане [тронът на Сина].“ Nec diabolo bene nec haeretico, quia nee in filio bono suo diabolus operatus est tradicionalem. Опции за превод на тази объркваща фраза: „защото дори дяволът не извърши такова предателство на Възлюбения Божи Син“, „дори такова предателство на Сина, което дяволът извърши, не би му донесло никаква полза“. Filius enim traditus est dei, qui erat in filio hominis. Примерът е несполучлив, защото предполага разлика в лицата на Божия Син и Човешкия Син, идея, която не е характерна за Тертулиан. Вижте още параграфи 27–28. In eodem genere sermonis, quo Pater et Filius in sua proprietate distinguuntur. Други преводи на тази фраза: „Господ [продължава] същото разсъждение, правейки разлика между Отец и Син и Техните собствени свойства. Той също така обеща да се моли на Отец“; в същия смисъл, в който „Отец и Синът се различават по Своите собствени свойства, Господ обеща да умолява Отец да даде друг Утешител“, тоест Светият Дух също се различава от Отца и Сина и има Свои собствени свойства. Alterum ex altero. Опция: „Които идват едно от друго.“ ср. 1 Йоан 5:7. Ако това наистина е цитат, това е едно от най-ранните доказателства за автентичността на този стих, който се смята за късна интерполация в съвременната библейска наука. От тези думи очевидно следва, че Тертулиан е имал на разположение копия на Евангелието от Йоан, които не включват 21-ва глава. В тази глава Тертулиан обосновава ипостаса (субстанциалността) на Божия Син и Неговото различие от Отца, като погрешно Му приписва някои пасажи от Свещеното Писание, които всъщност говорят за Ипостаса на Светия Дух. Тертулиан погрешно прехвърля върху Бога телесните понятия за цялост и делимост и нарича Ипостаса част от цялото. Тертулиан погрешно смята, че в този случай имената „Дух“ и „Слово“ обозначават една и съща Личност на Божия Син, с единствената разлика, че Той се нарича „Божият Дух“, тъй като Той е Божественият Ум или Мъдрост, Духовно Същество и „Божието Слово“ – тъй като Той идва от Бога като активна Сила за организацията на света. Виж по-горе, гл. 4:7. Това полемично изказване на Тертулиан противоречи на неговото изявление в §6 относно субстанциалността на Божията Мъдрост. Провидението е включено в Мъдростта като част от цялото. Формулата на кръщението винаги е била един от основните аргументи, потвърждаващи еднаквата Божественост на всички Лица на Светата Троица. Текстът на Тертулиан не съвпада нито с LXX, нито с масоретския текст. До Синода. Превод: „За Сион ще кажат: Такъв и такъв човек се роди в него и Самият Всевишен го укрепи.“ Този цитат красноречиво свидетелства, че Тертулиан е видял в Господ Исус Христос Личността на вечния Бог на Словото. На това място думата „Дух“ вероятно може да означава а) духовната природа на Божия Син, б) собствената Ипостас на Светия Дух. До Синода. прев.: ‘истината Господня’. Тази фраза показва, че Тертулиан вече ясно е разбирал единството на Личността и двойствеността на естествата на нашия Спасител, при това естества, които напълно са запазили свойствата си (дифизитизъм и диенергизъм), но той все още не си е представял достатъчно взаимодействието на тези естества и техните свойства (communicatio idiomatum). Totum instmmentum eius. Друг вариант на превод: „всички негови (на апостол Павел) писания“. Текстът на Тертулиан е близък до LXX. До Синода. Превод: „Който образува планините и прави вятъра, и заявява на човека своите намерения.“ До Синода. Превод: „Духът на мъдростта и откровение за познанието за Него.“ Тертулиан може би има предвид Божествената природа. ср. Марко 13:11: „Когато те подтикнат да те предадат, не се тревожи предварително какво ще кажеш и не мисли; но каквото ти се даде в онзи час, тогава говори, защото не ти ще говориш, а Светият Дух.“ Мунус. Вижте Деяния 2:38. По-късно в латинското богословие епитетът Дар е приписан на Светия Дух, не само като Дар от Бога за хората, но и като Дар от Отца към Сина. Може да се интересувате от: