Относно Йосиф

Трактатът „За Йосиф“ (85 глави) е написан от св. Амвросий Медиолански през 388 г. и е съставен от проповеди за катехумените. Светецът продължава тълкуването на книгата Битие (гл. 37-47) и разказва историята на праведния Йосиф, който се явява пред нас: - като пример за християнска добродетел (целомъдрие и чистота). При всички обстоятелства на живота е необходимо да се поддържа добродетелта; - като първообраз на Христос (по характер и обстоятелства на живота). Братята продадоха Йосиф, Христос беше продаден от Своя ученик и Неговия народ. Йосиф отхвърли жената на Потифар; Христос отхвърли синагогата. Йосиф прости на братята си и ги покани в Египет, Христос призовава еврейския народ. Йосиф беше съблечен от братята си, дрехите на Христос бяха съблечени от войници и т.н. Трактатът започва с подробно описание на моралните черти на Йосиф (гл. 1-4) и тълкуване на историята на неговите сънища (гл. 7-8). След това говорим за прототипи на новозаветни събития (гл. 9-29). Свети Амвросий говори за съня на фараона (гл. 36-39), тълкувайки предсказаните 7 години на изобилие като 7 години от живота на този свят, след които ще настъпят бъдещи времена и „безкраен мир”. Светецът обяснява тайнственото значение на наградите на фараона за Йосиф: пръстен, дрехи, златна верига, колесница (гл. 40). Той сравнява Йосиф, който хранеше идващите при него с хляб, с Христос, който „отвори житниците Си” (гл. 41-42). В по-малкия брат на Йосиф Вениамин св. Амвросий вижда прототип на апостол Павел (гл. 44-47, 52, 58-62, 64-65, 73, 75-76). Светецът посочва последователността на старозаветните събития: братята идват при Йосиф, той ги приема и устройва празник, пита за Яков, вижда любимия си брат Вениамин и плаче (гл. 52-57). Тези събития разкриват една сотериологична тема – спасението по природа и благодат (63 глава). Яков предобразява еврейския народ (Израел), за когото Христос плаче (гл. 66-69). Свети Амвросий следва мисълта на апостол Павел за спасението на евреите и за радостта на Църквата от евреите (гл. 77-84). Трактатът съдържа много догматични формулировки: - изображение на приемането на човешката природа от Христос: „Христос, след като беше продаден, не се въздържа с цената на греха, тъй като Той не извърши грях и пое нашата природа, а не вина“ (глава 19); - подобно на апостолите Петър и Павел, светецът говори за изкуплението, чиято цена е кръвта на Спасителя (гл. 42); - Свети Амвросий говори за премахването на "ръкописа" и премахването на "лихваря" (гл. 19), който е бил измамен с надеждата да запази Богочовека в своята власт. *Заглавието на произведението на латински е De Ioseph. Съдържание Предговор на преводача за Джоузеф де Йозеф Трактатът „За Йосиф“ (De Ioseph) се отнася до моралните екзегетични трудове на св. Амвросий от Милано: в него светецът, продължавайки тълкуването на книгата Битие 1, разказва историята на праведния Йосиф. Този текст, съставен от проповеди за катехумените 2, може да бъде поставен хронологично между трактатите „За Яков и блажения живот“ (De Iacob et uita beata) и „За патриарсите“ (De patriarchis). Датировката на произведението се основава на фрагмент 6. 30–35. Светецът говори тук за двугодишен период от деня на освобождението на виночерпеца и го свързва със собствената си борба срещу арианите, към чиято партия принадлежал евнухът Калигон, сириец, пазач на леглото на император Валентиниан II (375-392) 3. В писмо до сестра Марцелина (епист. 20 4,386) св. Амвросий казва, че Калигон го заплашва да го убие. Известно е обаче, че самият Калигон е екзекутиран две години по-късно по заповед на самия император. Следователно трактатът „За Йосиф” трябва да е бил написан не по-рано от есента на 388 г. Тази датировка се подкрепя и от споменаването на глад, настъпил поради недостиг на зърно (7.38) 5 . Историята на Йосиф винаги е привличала вниманието на църковните автори със своя драматизъм и изобилие от материал за нравствени наставления 6 . Свети Амвросий, следвайки книгата Битие, описва накратко събитията от живота на Йосиф, но главното за него е да насочи вниманието на слушателите към добродетелите на патриарха и да покаже как историята на старозаветния праведен Йосиф най-ясно и последователно предобразява новозаветните времена и събития, а самият Йосиф - Христос. Трактатът има две централни теми: Йосиф е образът на целомъдрието, „огледалото на чистотата“ (Йосиф 1.1), той също е образ на Христос. В работата може да се проследи влиянието на Александрийската школа - особено на Филон Александрийски и Ориген - върху някои от екзегетическите техники на св. Амвросий 7. Тази тенденция се изразява в тристепенно четене на библейския текст: буквално, морално (морално) и мистично 8. Терминът moralis се използва от Амвросий за обозначаване на моралния смисъл и се сравнява с термина mysticus 9. Както френският патролог J. Danielou отбелязва 10, типологията Йосиф-Христос не е характерна за александрийската школа, Ориген я споменава само (hom. в Ex. 1.4), в същото време такава типология вече се среща при Мелитон от Сарди (hom, pasch.) и при западни автори: Ириней от Лион (adu. haer.) и Тертулиан (adu. Marc.), Св. Иполит Римски в съчинението си "De benedictionibus Isaaci et Iacobi". Би било правилно да се отбележи влиянието върху св. Амвросий на неговия по-възрастен съвременник: Астерий Софистът 11, ретор от Кападокия (ум. ок. 341 г.). От Астерий софист са запазени проповеди и коментари върху псалмите, в които, по-специално в коментара на Псалм 5 (hom. 6), се правят паралели между Йосиф и Спасителя: Йосиф беше красив по лице и пророкът казва за Христос, че Той е по-красив от всички човешки синове; както братята наклеветиха Йосиф, така и евреите наклеветиха Христос: продадоха единия на исмаилтяните, другия на израилтяните; Йосиф беше съблечен от братята си, а дрехите на Христос бяха съблечени от войниците. Трактатът започва с подробно описание на моралните черти на патриарха (1. 1–4), след това светецът говори за родителската любов (2. 5–6), преминавайки към типологична интерпретация в историята на сънищата на Йосиф (2. 7–8). Прототипът на новозаветните събития са сънищата на Йосиф и фактът, че баща му Яков изпраща Йосиф при братята му (3. 9-13), и продажбата му от братята му (3. 14-18), и продажбата на Йосиф на Потифар (4. 19-21), и преследването на жена му от Потифар (5. 22-25), фалшиво обвинение, за което той е хвърлен в затвора (5. 26 - 6. 28), срещата там на двама евнуси и тълкуването на техните сънища (6.29), светецът припомня „истинския 12 Тълкувател не на сънищата, а на истината“ (6.31). Неговата история за св. Амвросий прекъсва с дискусия за преходността на земната власт („цялата светска власт е сън“) и напомняне за скорошни събития: екзекуцията на евнуха Калигон 13 (6.30) и глада в Италия (6.33, 7.38), сравнявайки го с глада, който Бог предсказа в съня на фараона, и Калигон със стария Заветните злодеи: Доик и Аман (6.35). Свети Амвросий продължава историята за главния иконом и съня на фараона (7. 36–39), тълкувайки предсказаните седем години изобилие като седем години от живота на този свят, след които ще дойдат бъдещи времена и „безкраен мир“. Освен това светецът обяснява тайнственото значение на наградите на фараона за Йосиф: пръстен, дрехи, златна верига, колесница (7.40) - и сравнява Йосиф, който нахрани онези, които дойдоха при него с хляб, с Господ Исус, Който „отвори хамбарите Си“ (7.41–42). Яков изпраща синовете си в Египет за хляб, с изключение на най-малкия, Вениамин (8.43–45). Св. Амвросий се спира подробно на типологията „Вениамин – Павел” (8. 44 – 9. 47; 10. 52, 58–59; 11. 60–62; 11. 64–65; 12. 73; 13. 75–76), посочва, че настойник на Йосиф Христос е бил Мойсей (9. 49–50), който обяснява на хората си как да получат спасение (9.51). Светецът посочва последователността на старозаветните събития - братята идват при Йосиф, той ги приема и устройва празник, пита за Яков, вижда любимия си брат Вениамин и плаче (10. 52-57) - като дава морална интерпретация на тези събития, след което отново се обръща към сотериологичната тема: спасение по природа и благодат (natura et gratia) (11. 63). Яков олицетворява еврейския народ, Израел, както Бог ги е нарекъл, и Христос плаче за тях (11. 66 – 12. 67–69). Свети Амвросий следва мисълта на свети Павел за спасението на евреите и за радостта на Църквата от евреите (74.77 – 14.84). Трактатът „За Йосиф“ съдържа много догматично ярки формулировки, например за начина, по който Христос приема човешката природа: „след като беше продаден, Той не се въздържа с цената на греха, тъй като Той не извърши грях и пое нашата природа, а не вина“ (4.19). При осребряване, следното приложение. Петър и Павел 14, светецът казва, че цената на изкуплението е кръвта на Спасителя; Свети Амвросий използва термините: „цената на кръвта на Христос“, „скъпоценна кръв“ (pretium sanguinis Christi, pretiosa sanguis, 7.42). Свети Амвросий говори за премахването на „ръкописа“ (chirographum) и премахването на „лихваря“ (длъжника) (4.19), който е бил измамен с надеждата да запази Богочовека в своята власт. Преводът на трактата е направен от латинския текст според изданието: Sancti Ambrosii Mediolanensis Opera / Recens. С. Шенкъл. Прага; Vindobonae; Lipsiae, 1897, стр. 73–122. (CSEL; 32 2). Този руски превод е проверен според италианското издание: Sancti Ambrosii episcopi Mediolanensis. De Ioseph/ Introd., trad., not. e indici R. Palla // Sant’Ambrogio. Opere esegetiche IIÏ Isacco o l ’ anima. II bene della niorte. Giacobbe e la vita beata. Джузепе. Milano Biblioteca Ambrosiana, Romä Citta Nuova, 1982, стр. 337–409. (Sancti Ambrosii Episcopi Mediolanensis opera; 3). 1. Животът на светците е правилото на живота за останалите. И затова възприемаме по-добре подредените истории от Светото писание, когато, четейки за Авраам, Исаак и Яков и други праведници, ги разпознаваме и сякаш следваме блестящите им стъпки по безупречния път, проправен за нас от тяхната добродетел. Вече често се позовавах на техните примери 15 и днес историята на св. Йосиф идва на ум. У него се проявиха много добродетели, но особено ясно се запечата в него сиянието на чистотата. И така, вярно е, че след като сте се научили от Авраам на ревностна вяра, от Исаак - на чистота на целомъдрен ум, от Яков - на специално търпение на душата да носи труд, вие ще обърнете внимание от тази общност на добродетелите към самите примери на наставления. Може би някои инструкции ще бъдат по-обширни, други по-изразителни и колкото повече се описват и обясняват, толкова по-бързо проникват в ума. 2. Нека свети Йосиф се яви пред нас като огледало на чистотата, защото в неговия морал, в неговите действия, целомъдрието блести и като вид спътник на чистотата, искри с блясъка на благодатта. Затова родителите му го обичаха повече от другите синове. Но това беше причина за завист, за която не може да се мълчи. 3. От това се появи истинският смисъл на цялата история: така че да научим, че желанието да отмъстим за обида няма власт над съвършения съпруг 16 и той не отвръща на злото. Ето защо Давид каза: Ако съм отплатил на онези, които ми правят зло... (Пс. 7.5). И как Йосиф щеше да спечели предимство пред другите, ако беше хулил онези, които го хулели, или обичал онези, които го обичали 17? Това правят повечето хора. Но е удивително, ако обичаш врага си, както учи Спасителят 18. Следователно този, който направи това преди Евангелието, с право заслужава изненада: след като изтърпя укор, той пощади; след като е бил нападнат, той прощава; след като беше продаден, той не отплати неправдата, а плати за унижението със снизхождение, нещо, което всички вече сме научили от Евангелието, но не можем да спазваме. 4. Нека научим и за завистта на светиите, за да подражаваме на тяхното търпение, 19 и да осъзнаем, че по природа те не са били забележителни хора, но благоразумни, и въпреки че са имали пороци, те са ги коригирали. Така че, ако дори светиите са били изгаряни от завист, колко повече трябва да внимаваме, за да не разпали грешниците? 5. И така, дадени са ни инструкции за това какви трябва да бъдат чувствата на родителите и благодарността на синовете. Приятно е да обичаш децата и е много приятно да обичаш силно, но често самата родителска любов, която не е ограничена от умереност, вреди на децата: или разваля любимия с прекомерна снизходителност, или предпочитайки едно нещо, отблъсква другите от братски чувства. Синът, който печели любовта на братята си, печели повече. Такава щедрост е по-красива за бащите, такова наследство е по-богато за синовете. Нека децата, които са обвързани от една и съща природа, да бъдат обвързани от еднаква любов. Семейната любов не познава борбата за печалба, в която има загуба за любов. Защо се учудвате, когато възникнат спорове между братя за земя или за къща, или когато избухне завист между синовете на Свети Яков за дрехи? 6. Какво от това? Трябва ли Яков да бъде осъден, че предпочита един пред останалите? Но ние не можем да лишим родителите от свободата им, за да не обичат по-силно онези, които смятат за по-достойни, и не трябва да спираме синовете си да се опитват да угодят повече. В края на краищата Яков обичаше повече този, в когото предвиждаше повече признаци на бъдещи добродетели; така че тук по-скоро не толкова бащата е предпочел сина, колкото пророкът, който е предпочел разкритата му тайна. И според заслугите му той му направи многоцветна дреха, за да отбележи този, който трябва да получи предимство пред братята си, като се облича в различни добродетели. 7. Освен това божествената благодат блестеше в него - тогава още момче - защото видя сън, в който плетеше снопи с братята си - както му беше разкрито във видение - и снопът му се издигна и се изправи, а снопите на братята му се обърнаха към него и се поклониха на снопа му 21 . В това по особен начин беше разкрито бъдещото възкресение на Господ Исус, на Когото единадесетте ученици се поклониха в Ерусалим 22, когато Го видяха, и всички светии, когато възкръснат, ще се поклонят, носейки плодовете на добрите дела, както е писано: Когато дойдат, ще дойдат с радост, вдигайки снопите си (Пс. 125.6). Затова, въпреки че братята от завист отказаха да повярват на съня, но, изразявайки тълкуването му със свои думи, го попитаха в отговор: Наистина ли ще царуваш над нас, като царуваш или владееш над нас (Бит. 37.8)? В края на краищата, това видение означаваше Идващия Цар, на когото цялата човешка раса се поклони и му се поклони 23. 8. Тогава той видя друг сън и го разказа на баща си и братята си: слънцето, луната и единадесет звезди му се поклониха. И баща му му се скара и му каза: Какъв е този сън, който видя? Наистина ли аз, майка ти и братята ти ще дойдем да ти се поклоним до земята (Бит. 37:10)? Кой е Този, на когото родители и братя се поклониха до земята, ако не Исус Христос, тъй като Йосиф и майка му, и учениците му се поклониха, разпознавайки истинския Бог в този Човек, за когото единствен се казва: Хвалете Го, слънце и луна; Хвалете Го, всички вие, звезди и светлина (Пс. 149.3). И какво означава укорът на бащата, ако не упоритостта на израилтяните, от които е Христос по плът, в когото и сега не вярват като Бог и не искат да се покланят като Господ, защото знаят, че Той произлиза от тях 24? Затова чуват отговорите Му, но не разбират; Самите те четат, че слънцето и луната Го хвалят, но не искат да повярват, че това се казва за Христос. И така, Яков греши в предобраза на другите, 25 но в собствената си любов той не греши. То не заблуждава бащинската обич, но изразява чувството на народ, който ще изпадне в грешка. 9. Това означава, че не може да се каже, че патриархът не е повярвал на такъв важен сън, който еднакво пророкува и двете 26 в двойно предсказание, така че да се появи и образът на Праведния 27, и образът на хората. Защото на земята щеше да дойде Божият Син, когото праведните обичаха, а неверниците отхвърляха. Съзерцавайки мистерията на бъдещото въплъщение беше този, който изпрати сина си при братята си 28, за да види дали всичко е наред с овцете 29 . Какви овце вече търсеше Бог в грижовната грижа на патриарха, ако не тези, за които Сам Господ Исус каза в Евангелието: дойдох само при изгубените овце от Израилевия дом (Матей 15:24)? И той изпрати, казва се, до Сихем 30, което в превод означава „рамо“ или „гръб“, тоест към онези, които не обръщат лицето си към Господа, но, бягайки, се отвръщат от лицето Му, което е особено характерно за грешниците, защото Каин се оттегли от присъствието на Бога (Бит. 4.16), а пророкът казва: Ти ще ги върнеш (Пс. 20.13). Но праведният не се отвръща от Господа, а бърза към Него, като казва: Очите ми винаги са към Господа (Пс. 24:15). И Исая, когато Господ попита: Кого да изпратя? - доброволно се принесе, казвайки: Ето ме (Ис. 6.8). И Симеон очакваше да види Христа Господа и след като видя - понеже видя Простителя на греховете и Изкупителя на целия свят - сякаш освободен от греха, поиска да бъде избавен от тази плът, като каза: Сега освобождаваш слугата Си, Владико, според словото Си, защото очите ми видяха Твоето спасение (Лука 2.29-30). Затова Закхей получи специална похвала, преди всичко 31 за това, че се качи на дърво, за да види Христос. Следователно Йосиф беше изпратен при братята си от баща си, по-скоро от онзи Баща, който не пощади Сина Си, но Го предаде за всички нас (Рим. 8.32), от този Баща, за когото е писано: Бог изпрати Сина Си в подобие на грешна плът (Рим. 8.3). 10. Казва се, че Йосиф се скиташе, защото не можеше да намери братята си 32. Не без причина този, който търсеше скитащите, се скиташе, защото Господ познаваше онези, които бяха Негови (2 Тим. 2:19) 33. По същия начин Исус, уморен от пътуването, седна до кладенеца (Йоан 4:6). Чувстваше се уморен, защото не намери Божия народ, който търсеше, тъй като хората бяха напуснали присъствието на Господ 34 . В крайна сметка този, който се стреми към греха, се отдалечава от Христос. Грешникът излиза, а праведникът влиза. Така Адам, като съгреши, скри 35, а праведникът казва: Нека молитвата ми дойде пред лицето Ти (Пс. 87.3). 11. Йосиф намира братята си в Дотан 36, което означава „отпадане“. Не е ли отпаднал този, който е изоставил Бога? И не е учудващо, ако онези, които не чуха Този, Който говореше, отпаднаха: Елате при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя (Матей 11:28). И така, Йосиф дойде в Дотан: И те го видяха отдалеч и преди да се приближи до тях, започнаха да кроят заговор срещу него да го убият (Бит. 37:18). Вярно е, че онези, които „отпадаха“, бяха далече и затова се ядосаха, защото Христос не се приближи до тях. В края на краищата, ако прототипът на Христос се приближи до тях, те със сигурност биха обикнали своя брат; но онези, които замисляха братоубийство, не можеха да бъдат наблизо: Ето го този мечтател; да отидем сега и да го убием (Бит. 37.19-20). Не бяха ли тези думи, изречени от онези, които мислеха за братоубийственото светотатство, както Соломон казва за тях: Да убием праведния, защото той ни е бреме (Мъдри 2:12)? 12. И се добавя в книгата Битие: И ще видим какво ще стане от сънищата му (Бит. 37.20). Това беше писано за Йосиф, но се изпълни в Христос, когато евреите казаха по време на Неговите страдания: Ако Той е Царят на Израел, нека сега слезе от кръста и ние ще повярваме в Него. Той се довери на Бог, нека сега Го освободи, ако Му е угодно (Матей 27:42-43). Наистина ли самите братя бяха толкова зли, че да убият брат си? И какви са тогава заслугите на патриарсите, толкова големи, че законът ги обозначава с имената на племената на цял народ 37? Как се комбинират имената на благочестието и признаците на престъпление? Но тук те послужиха за прототип на този народ, а не на греховността на душите му. Ето откъде идва цялата завист, откъдето идва намерението за братоубийство: завист във външния вид, благочестие във вътрешното разположение. 13. Рувим и Юда 38, които защитаваха свещените права на родството, искаха да го избавят от ръцете на другите; и според заслугите си Юда намира предпочитание в бащината благословия, когато му се казва: Синовете на баща ти ще ти се покланят. Младият лъв Юда... и самият Той е очакването на езичниците (Бит. 49.8-10). Всичко това несъмнено подобава само на Христос; Той беше предопределен да получи поклонение от своите братя, да бъде обект на очакване от езичниците, да измие дрехите на собственото Си тяло с вино в страдание, тъй като Той не опетни плътта Си с никакво греховно падение. И Ашер по никакъв начин не би могъл да помисли, че такива думи са подходящи за него: Ашер, хлябът му е тлъст, и самият Ашер заедно с управниците (Бит. 49.20) 40. Но какво да кажем за самия Йосиф, на когото беше казано: Сине мой Йосифе, който трябва да стане велик, сине мой, който трябва да стане велик, сине мой, който беше подложен на завист, моят млад син, върни се при мен, срещу когото те клеветиха и заговорничеха... в когото благословението надмина благословението на непоклатимите планини и благословението на вечните хълмове (Бит. 49. 22-23, 26)? Чий прототип, по мое мнение, беше той, ако не Този, който, надминавайки заслугите на всички, има височината на неизмерима сила, по-голяма от желанията на всички светии 41, с когото никой не може да се сравни в обещания 42? Следователно завистта е компенсирана от благодатта в патриарсите, които са едновременно оправдани от вината и осветени чрез службата на откровението. Защото не е толкова осъдително да се каже това, което е характерно за хората, колкото е благословено да се види това, което е характерно за Христос. Те влязоха в ролята на грешен народ, за да получат благодатта на Господ Изкупител. Несъмнено благодатта премахна вината и не беше намалена от вината. 14. И ние осъзнаваме, че всичко това е мистерия за хората и Господ Исус, тъй като Писанието казва: Да отидем и да продадем Йосиф на исмаилтяните (Бит. 37:27). Какво е тълкуването на името Йосиф? Не означава ли божествена благодат и не представя Всевишния Бог? Който е продаден, освен Този, Който, бидейки по Божия образ, не е счел за ограбване равенството с Бога; но лиши Себе Си от репутация, като прие образа на слуга (Фил. 2.6-7)? И нямаше да Го купим, ако собствените ни хора не Го бяха продали. Този, когото едни коварно продадоха, други купиха още по-коварно 43 . Те го продадоха на търговци, а те купиха приятното ухание 44 от предателите. Юда го продаде 45 и измаилтяните го купиха, което в превод означава „тези, които мразят своя Бог“. И някъде четем, че Йосиф е купен за 20, някъде за 25 златни монети или за 30 46, тъй като не всички ценят Христос еднакво. Някои са по-малки, други са по-големи. Вярата на купувача влияе върху увеличаването на цената на продукта: за по-благочестивия Бог е по-ценен, за грешника Изкупителят е по-ценен. И Той означава повече за този, който има повече благодат, но Той е ценен повече за тези, от които се иска много, тъй като към когото се иска повече, Той обича повече, както каза самият Господ в Евангелието за онази жена, която изля миро върху нозете Му и изми със сълзите си, и изтри косата си, и изсуши с целувки 47; за което Той каза на Симон: Затова ти казвам: многото й грехове се прощават, защото тя много възлюби, но на когото малко се прощава, малко обича (Лука 7:47). Понякога разликата в цената изразява не само количество, но и стойност, например, мирото, което Господ спомена, е излято за Неговото погребение. Писано е, че Юда казва: Би било възможно да се продаде за триста денарии (Мк. 14.5) - това число очевидно не означава количеството, а кръста 48. Така че и тук разликата в количеството - 20 или 30 златни или сребърни монети - показва двойно или тройно съвършенство 49 . В крайна сметка 25 златни монети представляват най-ценната част от юбилея, което е числото на опрощението 50. И тук, за да можете да се обърнете към образа на страданието Господне, Юдейският патриарх казва: Да продадем Йосиф на исмаилтяните и да не се турят ръце върху него (Бит. 37:27). И той каза добре по-горе: Не поставяйте ръце върху него (Бит. 37.22) 51, - тъй като евреите по време на страданието на Господа казаха: Не ни е позволено да убиваме никого: така че да се изпълни думата на Исус, показвайки от каква смърт Той ще умре (Йоан 18.31-32). 15. Вече тогава, следователно, знакът на бъдещия Кръст беше предобразен и в момента, когато туниката 52 беше отстранена от Него, тоест плътта, която Той беше приел, красивото многоцветие на добродетелите беше съблечено от Него. Това означава, че Неговата туника, тоест плътта 53, а не Божествеността, беше опетнена с кръв: те успяха да откраднат от Него дрехата на плътта, но не и безсмъртието на живота. Тази туника беше опетнена с кръвта на еврейските зверове, онези, за които Той казва: Ето, Аз ви изпращам като овце между вълци (Матей 10:16). 16. Изненадващо ли е, че ямата беше празна (Бит. 37:24)? - ако няма вода в рова на евреите, които изоставиха източника на жива вода и си направиха разбити резервоари (Йер. 2:13) 54. И за да знаете, че това е истинска глина, Сам Господ говори за Себе Си: Положиха Ме в дълбок ров, в тъмнина и в смъртна сянка (Пс. 87.7). 17. И така, Христос се купува от онези, които носят добър тамян 55: тамян, с който благоухаят олтарите на благочестивия ум, както казва Давид на гръцки: ἐνώπι ό ν σου 56 – и смолата, използвана за свързване на счупен мрамор. Това е духовна смола и затова лекува раните на душата ви и превързва разкъсаното, укрепва отслабеното. Защото тази духовна смола укрепва и свързва разстроените части на душата, за да могат да се съединят безболезнено. Накрая Еремия търси тази смола, за да може, ако е възможно, да се опита да излекува Вавилон, казвайки: Вземете смолата за нейната болест, може би тя ще бъде изцелена. Ние излекувахме Вавилон, но той не беше изцелен (Йер. 51.8-9). Синагога 57 не беше излекувана, защото тази смола премина в църквата. Затова от Галаад дойдоха търговци, което се превежда като притежание или седалище на свидетелството, прехвърляйки стоките си на Църквата, така че тази смола да излекува греховете на народите, за които се казва: Бъдете силни, слаби ръце и треперещи колене (Ис. 35.3). Искрената вяра е смола. Петър го използва, когато каза на куция човек: В името на Исус Христос от Назарет, стани и ходи (Деяния 3:6) и той правилно се изправи и започна да ходи. Имаше го, когато каза на паралитика: Еней, Господ Исус те изцелява: стани и си оправи леглото. И той стана и взе (Деяния 9:34) 58. Той го имаше, когато каза на починалия: Стани в името на нашия Господ Исус Христос (Деяния 9.40). И починалият се изправи. С подходяща смес от тази смола тези камъни са циментирани, от които Бог може да издигне деца за Авраам 59 . Лекарството от тази смола изправя куция, укрепва парализирания и възкресява мъртвите. 18. Попръскването на дрехите му с кръвта на дете 60 очевидно означава, че като го атакуват с фалшиви доказателства, те Го свеждат до омраза към греха, Този, който прощава греховете на всички. За нас Той е Агнето, за тях Той е ярето. Божият Агнец беше заклан за нас, от когото Той отне греха на света 61; малкото козле е за тях, чиито грешки и грехове Той събра и умножи 62. И затова Той казва: Довършете мярката на бащите си (Матей 23:32). И затова Яков плака за загубата на своя потомък, защото като баща той скърбеше за изгубения си син 63 и като пророк той стенеше за унищожението на евреите. Той дори раздра дрехите си, както по време на Страданията Господни - четем в Евангелието 64 - направи първосвещеникът, правейки това не като частно лице, а докато изпълняваше своето служение 65. И завесата в храма беше разкъсана (Матей 27:51), така че в тези знамения да се разкрие, че тайнствата са осквернени и хората са лишени от спасителни дрехи, царство е разделено, което трябва да бъде унищожен - в крайна сметка всяко разделено кралство лесно се унищожава 66. И наистина беше разделено, когато това, което принадлежеше на Христос, започна да принадлежи на дявола, защото тези, които отделиха Сина от Отца, не можеха да останат неразделени. 19. И така, Йосиф беше продаден, отведен в Египет, купен като настойник на готвачи. Много активен е този, който готви от сурови и непреработени храни, за да се наситят душите със сладостта на вярата, защото знанието и учението са по-сладки от всяка храна. Преди това в Египет царуваше грубо неверие, което нито топлината на Божественото учение, нито жаждата за истинско знание смекчиха, нито пламенните речи на Господа го направиха подходящ за писане. Йосиф беше продаден в Египет, защото Христос трябваше да дойде при тези, на които беше казано: Вие бяхте продадени за вашите грехове (Ис. 50.1), и следователно Той изкупи с кръвта Си онези, които бяха продадени от собствените си грехове 68. Но Христос, след като беше продаден, не беше задържан от цената на греха, тъй като Той не извърши грях и пое нашата природа, а не вина 69. Това означава, че като плати цената, Той придоби нашия дълг, а не стана Самият длъжник, премахна ръкописа 70, премахна лихваря, спаси длъжника: Човек плати това, което всички дължаха. Не ни беше позволено да напуснем робството. Той го взе върху Себе Си за нас, за да премахне робското служене на света, да възстанови небесната свобода, да даде нова благодат, издигайки ни до ново достойнство на участие в Него. Това е мистериозният смисъл на тези събития. 20. По отношение на моралното разбиране: Господ, нашият Бог, който иска всеки да бъде спасен (1 Тим. 2.4), също чрез Йосиф даде утеха на онези, които са в робство: Той им даде инструкции, така че да знаят, че дори и в най-трудните обстоятелства моралът може да бъде висок и във всяко състояние има място за добродетел, ако духът на човек познава себе си 71; че плътта е подвластна на робство, а не душата, и че много роби са по-свободни от своите господари, ако, попаднали в робство, смятат за необходимо да се въздържат от робски дела. Всеки грях е поробен, но невинността е безплатна. Затова Господ казва: Всеки, който върши грях, е роб на греха (Йоан 8:34). Не е ли роб всеки себелюбив, който се продава за дребна печалба? Този, който е натрупал това, което няма да му се наложи да използва, се страхува да не загуби всичко, което е натрупал, и колкото повече е придобил, толкова повече се страхува да го запази. Не е ли просяк, който има малко собствени имоти? И макар да ми изглежда богат, самият той вярва, че е в нужда. И свидетелството на другите не смекчава желанията на този, който не може да повярва, че има всичко, което иска. Как да не наречеш роб този, който се подчинява на плътската похот? Първо, той изгаря в огъня си и е погълнат от пламъка в гърдите си. Пророкът директно казва на такива: Ходете в светлината на своя огън и в пламъка, който запалихте (Ис. 50:11). Страхът обхваща всички, преследва съня на всички, така че, желаейки едно, човек става роб на всички страсти. Следователно този, който е попаднал под властта на това жалко робство, създава господари за себе си, той сам иска да има господари, от които би се страхувал. В крайна сметка нищо не отличава робството повече от постоянния страх 72 . Напротив, във всяко състояние на раболепно служене винаги е свободен този, който не е пленен от страстта на любовта, не е държан от оковите на алчността, не е вързан от страха от обвинение, който гледа с увереност в настоящето, който не се страхува от бъдещето. Не ви ли се струва, че такъв господар е в робство, но си остава роб на свобода? Йосиф беше роб, а фараонът царуваше: по-благословена е раболепната служба на първия, отколкото царската власт на втория. И цял Египет щеше да падне. поразен от глад, ако фараонът не беше подчинил царството си на съвета на роб 73. 21. Това означава, че родените роби имат с какво да се похвалят: Йосиф също беше роб. Има с какво да се утешат тези, които от свободна държава са попаднали в робство поради някаква нужда. Те имат какво да имитират, осъзнавайки, че ситуацията в обществото може да се промени, а не моралът: и робите имат свобода, а в робството има постоянство. За господарите добрите роби могат дори да бъдат изпълнението на надеждата. Авраам намери жена за сина си с помощта на робиня 74. Господ благослови къщата на египтянина заради Йосиф и благословението на Господа беше върху цялото му имущество, както в къщата, така и в нивите. И той даде всичко, което имаше в ръцете на Йосиф (Бит. 39.5-6). Нека отбележим, че робите контролираха това, което господарите не можеха да контролират. 22. Но защо трябва да изброявам заповедите на този млад роб за организиране на къщата, когато той управляваше цялата държава? По-важното обаче е, че той се управляваше сам; и въпреки че беше красив по фигура и много красив по лице (Бит. 39.6), той не насочи красотата на лицето си, за да навреди на другиго, но я запази за свое добро, смятайки, че ще бъде по-красиво, ако се грижи за целомъдрието и не губи чистота. Онази красота е истинска, която не съблазнява очите на другите и не наранява слабите души, но придобива всеобщо признание, което няма да бъде измама за никого и да се похвали. Ако една жена гледаше с похотливи очи, вината беше само в това, че тя гледаше зло, а не на този, който не искаше да бъде гледан със зли намерения; и не фактът, че са го погледнали, съставлява престъплението. И не беше във властта на младия роб да не го гледат: погледът на съпругата трябваше да бъде защитен от съпруга. Тъй като изобщо не се страхуваше за жена си, Йосиф смяташе, че това е доказателство за нейната чистота, а не признание за небрежност. Но нека мъжете се научат да се пазят от очите на жените: те също желаят страстно онези, които не искат да бъдат желани. И така тя се влюби в Йосиф, който не обърна внимание на любовника си. И Писанието го оправда добре, като каза: Жената на господаря му обърна очите си към Йосиф (Бит. 39.7), тоест не той се изложи и улови небрежния, но тя постави мрежите си и падна в нейния капан. постави примки и се хвана в тях. 23. И тя му каза: Спи с мен (Бит. 39.7). Първите стрели са изстреляни през очите на прелюбодейката, вторите чрез думите, но който не е измамен от очите, може да устои на думите. Има достатъчно защита там, където чувството е все още свободно. И затова е писано, че той не иска (Бит. 39.8). И така, отначало той взе надмощие в разсъжденията, като отблъсна нападателя сякаш с щит на духа; след това каза дума, сякаш разтърсваше копие, за да я накара да отстъпи. И каза на жената на господаря си... (Бит. 39.8). Тази, която не успя да постигне това, което искаше да получи, правилно се нарича съпругата на господаря, а не любовницата. Как може да бъде господарка, която не е имала авторитета на господарка, която не се е държала като господарка, която е разкривала похотливи импулси пред млади роби? Този господар, който не приемаше факлите на похотливия, който не усещаше веригите на ласкателя, който не се плашеше от никакъв страх от смъртта, който желаеше да е по-добре да умре свободен от вина, отколкото да избере съучастие в престъпно деяние. Свободен е онзи, който смята за срамно да не отплати справедливостта с добро. И накрая, той не се оправдава от своята плахост и не се страхува от опасност, но като длъжник на господаря си за добрите му дела и длъжник на неговата невинност, той се стреми да избегне обвинението в неблагодарност и греховно падение и като праведен човек потръпва да се докосне до греха и да стане виновен. Прелюбодейката изстреля трета стрела, досаждайки му с увещанията си, но Йосиф не я послуша. След първите думи знаете за какво да внимавате. Похотта е не само коварна, но и натрапчива, груба и безразсъдна, а прелюбодейката изобщо не се срамува. Изгубила срама си, тя изобщо не се натъжи и все пак успя да получи това, което искаше. 24. Накрая, когато той влезе, изпълнявайки повереното му служение и нямаше свидетели или членове на домакинството 75, тя го грабна, като каза: Спи с мен (Бит. 39:12). Йосиф отказва, според Писанието, обяснявайки, че не може да пренебрегне покорството, което неговият господар му е поверил. В края на краищата не е достатъчно, че той, спокоен за себе си, влезе във вътрешните части на къщата, сякаш не можеше да бъде заловен: праведникът трябваше да вземе предпазни мерки, за да не даде причина на тази обезумяла жена и тя да не загине поради грях. Но този, който видя, че жената на господаря му е против него, все пак трябваше да се пази от немилостта на господаря за неговата небрежна служба. Но дотогава той наблюдаваше само наглост на думи, а не на дела. 25. Ние оправдаваме Йосиф за влизането и го прославяме за това, че се е промъкнал и ценим чистотата на душата повече от облеклото на тялото. Той остави, сякаш не свое, онова, което прелюбодейката държеше с ръцете си, и го смяташе за чуждо това, което можеше да бъде грабнато от докосването на безсрамна жена. Но велик е онзи съпруг, който, като беше продаден, нямаше робски нрав, бидейки страстно обичан, не се обичаха, беше умолен, не се съгласи, беше заловен и избяга. Когато жената на господаря го срещна, тя успя да го задържи за дрехите му, но не можа да улови душата му; и дори не изтърпя дълго самите думи; той смяташе, че забавянето ще позволи на заразителното докосване на плътското запалване да премине към него от ръцете на прелюбодейката. И така, той свали дрехите си, отхвърли обвинението и избяга, лишен от завивките, с които тя го държеше; този, който беше по-покрит със срамната роба, избяга, макар и съблечен, но не гол. Защото никой не е гол освен този, когото вината е направила гол. От горното знаем, че Адам, престъпно изоставил Божиите заповеди и изпаднал в дълга на тежък грях, е бил гол. Затова той сам казва: Чух гласа Ти в рая и се уплаших, защото бях гол, и се скрих (Бит. 3:10). Той разбра, че е гол, защото беше загубил воалите на 76 Божествено застъпничество. И затова се скри, защото нямаше расото на вярата, което престъпно изостави. Виждате страхотно нещо. Първият беше гол, който не загуби дрехата си; Вторият не беше гол, който свали дрехите си, които остави в ръцете на прелюбодейката. И Писанието обяви, че единият е гол, а другият не. И затова този, който запази непокътнати одеждите на добродетелите, по-скоро не се съблече, а се съблече, като съблече стария човек с неговите дела и облече новия човек, който се обновява в познанието по образа на Този, Който го е създал (Кол. 3.9-10). И този, който остана гол, беше този, който не можа да облече отново дрехите си, свалил единственото облекло на добродетелта. Ето защо той получи кожена дреха 77, защото грешникът не можеше да има духовна дреха. Йосиф остави дрехите си и разкри безсрамието на прелюбодейката, която след това вече не можеше да се крие. 26. И така той излезе, а тя самата шумно обяви опита си за прелюбодеяние: че евреинът е избягал, оставяйки дрехите си. За да нарани невинен човек със скалъпено обвинение, тя сама разкри това, което трябваше да крие. Но не е обичай на праведните да обвиняват; и затова тази постъпка на безсрамната съпруга остана ненаказана. Казах, че онази, която е загубила всички воали на чистота, наистина е съблечена, дори и да пази чужди дрехи; и този, чиято невинност говореше, но чийто глас не беше чут, е достатъчно украсен и достатъчно защитен. И така, тогава Сузана, въпреки че мълчеше на процеса, говореше по-добре от всеки оракул; и затова онази, която не е потърсила помощ със собствения си глас, заслужава закрилата на пророка 78 . Казах, че е бил по-щастлив, когато е бил пратен в затвора, защото е отишъл на мъченическа смърт за чистота. Защото целомъдрието е добър дар, но когато не е изложена на опасност, в нея има по-малко заслуги: тя е по-пълно увенчана там, където се защитава дори с риск за живота си. И въпреки че случаят не е разгледан в съда и истинността му не е тествана, Джоузеф е изпратен в затвора, сякаш е виновен за престъпление; но Господ не го остави в затвора. Нека невинните не се тревожат, когато бъдат хванати по фалшиви обвинения; когато, престъпили справедливостта, биват хвърлени в затвора. Бог посещава децата си в затвора; и следователно, където има повече опасност, има повече помощ. 27. Но какво е учудващо, ако Христос посети онези, които са в тъмница, Който помни, че Самият Той беше затворен сред Своите, за което, както знаете, е писано: Бях в тъмница, и не Ме посетихте (Матей 25:43)? Къде не прониква Божествената милост? Йосиф придоби такава милост, че, като беше затворен в затвора, той по-скоро сам пазеше затворите на затвора: пазачът му предаде служението си, като повери всички затворници на неговата власт. И така, Йосиф не само не почувства оковите на затвора, но и облекчи трудностите на затвора за другите. 28. И така, виновникът за тази несправедливост е съпругата на евнуха 79; Но тя е една от египетските жени, които имат навика да разменят нахални речи с мъжете, да дразнят скромните, да преследват онези, които бягат, и да потискат срамежливите. И тъй като не можеше да защити пороците си, тя обвини невинните, смесвайки предателство с предателство; като държеше чужди неща в ръцете си, тя самата осъждаше другите, без да ограничава яростта си. Защото каква беше причината за нейната жестокост, ако не това, че тя видя, че Йосиф устоя на нейните страстни импулси и не се съгласи да измами господаря си, като изпълни нейните желания? И затворът да се отвори, за да приеме невинните; нека свалят оковите от престъпниците и ги поставят на достойните; нека освободят осквернителите на истината, за да затворят този, който отказа да бъде осквернител на вярата. 29. Но какво мога да кажа за тези евнуси? Те трябва да бъдат пример за другите евнуси, че положението им е крехко и незначително: в кралската воля цялата им надежда, лека грешка се превръща в най-голяма опасност, а щастието им е в окаяната служба. Единият се хвалеше, че е управител на виното, другият, че е началник на пекарите. И двамата направиха грешка и бяха хвърлени в затвора и поверени на свети Йосиф от самия пазач на затвора. Те останаха там много дни и видяха сънища; когато Йосиф отново дойде при тях, той ги намери тъжни и смутени духом, тъй като бяха развълнувани от сънища, за които не можаха да намерят тълкувател. „Тълкуването на един сън не е ли от Бога – каза той, – кажи ми!“ И главният иконом разказа съня си: "Имаше лоза пред мен, на лозата имаше три клона; и тя цъфна и роди зрели гроздове, а чашата на фараона беше в ръката ми. И аз взех чепката и я изцедих в чаша, и дадох чашата в ръцете на фараона." И Йосиф му каза: „Три клона са три дни. Още три дни и фараонът ще си спомни вашето управление и ще ви постави отново на предишната ви служба, а вие ще поставите чашата в ръцете на фараона. Но помни себе си, когато ти е добре, и ти ще ми покажеш милост, и ще ме споменеш на фараона, и ще ме изведеш от този затвор, защото бях откраднат от земята на евреите с измама и не направих нищо лошо тук, но те ме хвърлиха в канавката на този затвор” (Бит. 40. 8-15). 30. Не искам да говоря за мечтата на някой друг. Вие, разбира се, помните думите ми; дори тогава избягвах да тълкувам този сън, за да не споменавам онзи човек, за чиято смърт избягвам да говоря и от чиято смърт съм ужасен 80. Нека по-скоро говорим за човек, който изглеждаше щастлив само защото беше настойник на виното и смяташе, че е най-висшият връх на всяка власт да сервира чашата на краля. Такава е неговата слава, такова е величието в този свят: бидейки измамен от тази слава, той наскърбяваше, върнат към нея, той се радваше. Но това е сън и цялата светска власт е сън, а не истината 81. Накрая, насън, той видя, че му се връща почетното положение. И Исая казва, че хората, които се радват на просперитет в този свят, са като онези, които ядат и пият насън и докато спят, им се струва, че са пълни с храна или напитки отново и отново, но след като се събудят, те започват да изпитват още по-голям глад 82 и тогава разбират колко илюзорни са били тази храна и напитки. Така и този, който спи в този свят и не отваря очите си за Божествените тайни, докато е обременен със съня на тялото, мисли, че тази светска сила има значение - той я вижда като насън; когато се събужда, забелязва колко илюзорно е удоволствието на този свят. 31. Погледнете сега този истински евреин 83, Тълкувателят не на сънища, а на истина и ясно видение. Който от пълнотата на Божеството 84, от свободата на небесната благодат дойде в този телесен затвор 85, Когото съблазънта на този свят не можа да промени, никакъв подкуп на земното удоволствие не можеше да разклати, Който се съпротивляваше, като беше изкушен 86, не беше заплашен, след като беше нападнат; накрая, като беше хванат от прелюбодейната ръка на синагогата за дрехите на тялото, той беше съблечен от плътта и възкръсна свободен от смъртта. Блудницата 87, неспособна да Го удържи, Го наклевети. Затворът не го уплаши, подземният свят не го спря! Нещо повече, Самият Той слезе там, като че ли заслужаваше наказание, и освободи други; където оковите на смъртта паднаха от Него, там Той Сам свали оковите от мъртвите. 32. Погледнете този евреин, както той казва на началника на евнусите, който е изпаднал в немилост от царя и когото Йосиф е възстановил на службата си: Спомни си себе си, когато ти върви добре, и ще ми направиш милост и ще ми напомниш за мен (Бит. 40.14). Повтори го втори път, защото знаеше, че няма да си спомни от какво наказание се е отървал, като отново е поел властта. Два пъти го напомни, защото два пъти го избави, 88 и ако не беше запомнил първото добро дело, поне щеше да помисли за следващото и не би презрял своя спасител, не би го оскърбил с коварно предателство. Но при благоприятни обстоятелства бързо идва забравата за доброто дело. Връщайки се на поста си, той не си спомни преводача, но го забрави 89. Въпреки това, въпреки че забрави, Христос не забрави, но му говори и чрез младия слуга 90 му каза: „Помни себе си...” - тоест: „Поне като вземеш предвид положението си, спомни си какво си чул тогава. акт.” Въпреки това, арогантен за собствената си сила, той не се сети. И що за власт е това - да се разпорежда с вино! Оттам идва цялото хвалене: той беше началникът на евнусите, които наливаха вино в чашите на царя. 33. И това се случи две години по-късно (Бит. 41.1). Може би се заблуждавам за този период на нашия евнух, но времето съвпада, защото след като той отново прие служението, две години не си спомняше, но беше припомнен. Защото онзи, който не вярваше на съня си, разбра, че самото царство в този свят беше сън; Научих, че кралете също виждат сънища и властта на кралете не е вечна. Но нека скръбта бързо да отмине това място, за да не се засилва от самото споменаване: не обичам да си спомням речта си, която тогава се изля от скръб и избухна поради укора, нанесен на Църквата 91. 34. Така, след като получи предупреждение за себе си в съня на царя, главният иконом казва: Спомням си греха си (Бит. 41.9). Въпреки че това признание е късно, само да беше искрено! След като сте съгрешили, осъзнавате, че преди това е трябвало да сте нащрек срещу греха. Колко скоро сте забравили думите „помни ме“! Вие знаете, че тогава бяха изречени тези думи; но твоят слух беше притъпен от помпозността на властта и, опиянен от вино, ти не чу трезви думи 92. Поне сега си спомни за Мене, ти, който закъсняваш с признаването на греха. Ти, който питаш простия слуга, защо отхвърляш Господа? Опиянявайте се вече не с вино, а със Светия Дух 93 . Спомнете си какво страда този, който като вас е заспал и е сънувал 94. И той беше управител и управител на кралските ястия, които се отнасяха до бизнеса на пекарите. Той се смяташе за велик, защото владееше кралския хляб, но не знаеше, че властта му е подложена на много промени. Този, който скоро трябваше да бъде убит, заплашваше другите; и не чу Йосиф - онзи, който, макар и обикновен слуга на Господа, направи предсказание: че по заповед на самия цар, заради когото той се ласкаеше най-много, главата му ще бъде отсечена и ще стане храна, която ще бъде хвърлена на птиците 95. Поне този пример трябваше да те обърне, за да не вярваш на лицемерната измама. 35. Има и други примери за помпозността и слабостта на кралските служители, които се срещат в по-късната история. А Доик 96 беше началник и началник над царските животни - учи мулета, тоест евнуси между животните 97. Той също изобличи свещеника Господен и подмами царя да изпита свещеника, а той беше сириец 98 . Наистина ли бъркам, когато родината и действията ми съвпадат? По същия начин Аман, пазачът на леглото на царя, когато се бореше с упорито безразсъдство да завземе Господните църкви и да ограби и преследва верния народ, плати за светотатството със сурови мъчения 99 . 36. Но нека се върнем към този управител на вино, който, сякаш пиян от вино 100, забрави своя благодетел за дълго време, докато един ден, за да намери преводач за царя, не в знак на благодарност, а от измама, той разказа историята си. Като научил за това, царят заповядал да извикат Йосиф и когато го извели от затвора, попитал дали може да му разтълкува съня. Фараонът хареса обяснението и освободи Йосиф от несправедливостта и го почете. Така че вижте дали това също съвпада с реални събития. Беше извършена несправедливост, преди кралят да разбере за нея, и когато кралят разбра за това, милостта се върна. Така царят е невинен, защото обидата, която светецът получава, е нанесена от други, а милостта, която той приема, е от царя. 37. Сънят на фараоните и тълкуването му са следните: всичко, което Бог възнамерява да направи, Той показа на фараона. Седем дебели крави са седем години; и седем тлъсти класове са седем години. Мечтата на фараоните е една. И седемте мършави крави, които станаха след това, са седем години; и седем тънки и повредени от вятъра кочани са седем години. Ще има седем години на глад. Ето защо казах: „Всичко, което Бог възнамерява да направи, Той го показа на фараона“. Ето, идват седем години на голямо изобилие по цялата Египетска земя; но след това ще дойдат седем години на глад и изобилието ще бъде забравено в цял Египет. И гладът ще изтощи цялата земя и няма да помнят изобилието на земята поради глада, който ще дойде след това, защото ще бъде много силен. А фактът, че сънят се повтори на фараона два пъти, означава, че Божието слово е вярно и Бог ще побърза да го изпълни (Бит. 41.25-32). 38. Мечтата е древна, но делата са скорошни. Първото беше унищожено от последващото и там, където преди това имаше изобилие и плодородие, се появи нужда от всичко. Само ако някой би дал такъв съвет на краля, че неговият шеф ще запази част от миналогодишната щедра реколта за бъдещето и тогава ще има голямо изобилие за раздаване. Но неумереното разточителство от предишния път остави последващото без нищо и хората, ограбвайки всичко, не искаха да се обърнат към никакъв Йосиф. Въпреки че не съм Джоузеф - защото кой съм аз! - но аз провъзгласих, че тези дебели крави означават не само разпуснатост, но и небрежност в поклонението на Бога, защото за неверниците е казано: Тлъсти волове ме заобиколиха (Пс. 21:13), - а за еврейския народ е писано: Той стана дебел, и дебелее, и дебелее, и изостави Бога, Който го създаде (Втор. 32.15). И следователно тази мечта за светски излишък не може да бъде вечна: ще дойде време, когато тежкият глад ще ги приближи 101. 39. И все пак вярвам, че този сън не е показан за един или двама, а се предлага на всички, тъй като седемте изобилни години на този свят, богати на светско плодородие, са погълнати от онези бъдещи времена 102, в които има безкрайна почивка и спазване на духовния закон: те трябва да бъдат пазени от племето на Ефрем 103, богати на плодове за Бога на бащите, добра юница, чиято вимето не е пълно, но изобилства от духовно мляко и благодат, на красотата на шията й Бог седи, както е писано: Ефрем е юница, обучена да обича победата 104 . Преминах към красотата на шията й (Осия 10:11). Затова маслото на грешника да не помазва главите ни (Пс. 140.5) и да не ни радват плодовете на лъжата, за да не се каже за нас: Ти пося нечестието и събра неправдата му... Яде лъжливия плод, защото се упова на колесниците Си (Ос. 10.12-13). И не ме притеснява, че говорят за кльощави и увредени от вятъра уши; в крайна сметка Давид беше по-добър тогава, когато стана по-тънък, като паяжина 105, а съкрушеният дух е жертва на Бога (Пс. 50.19). И велики се оказват онези, които са били изпитани от духа на злото в този свят чрез тежки неправди. 40. Затова мисля, че Йосиф заслужава повече мистериозната награда, защото той говори за мистериозното. Защото какво означава пръстенът, поставен на пръста му, ако не това, че разбираме, че първосвещеническото служение на вярата е низпослано на него, така че той самият да означава други 106? Какво означава облеклото, което е облеклото на ума, ако не първенството в мъдростта, дадено му от Небесния Цар? Златната верига очевидно изразява добро знание. Колесницата също обозначава висока степен на заслуги 107 . Кой е този, който взе жена от езичниците 108, ако не Онзи, който събра за себе си Църква от народите и получи от нея син Манасия, благодарение на когото забрави всичките си скърби, които имаше поради светотатството на евреите 109? Той прие и друг син, Ефрем, благодарение на чийто успех 110 стана ясно, че унижението, прието в плътта, не унижава Божествеността, а увеличава славата. 41. И всеки, който беше гладен, беше изпратен при Йосиф. Кои са те, ако не тези, за които е казано: Ще се върнат привечер и гладни като кучета (Пс. 58.7)? В края на краищата гладът не беше на едно място, а по цялата земя, тъй като нямаше никой, който да направи добро 111. Затова Господ Исус, като се смили над световния глад, отвори Своите житници 112, отвори широко скритите съкровищници на мъдрост и знание на мистериите на небето 113, така че никой да не изпитва липса на храна. Защото Мъдростта каза: Ела, изяж хляба ми (Притчи 9,5). И затова само този, когото Христос удовлетворява, казва: Господ ме пасе и няма да ме лиши от нищо (Пс. 22.1). Това означава, че Христос отвори хамбарите Си и продаде, като не искаше плащане в монети, а цената на вярата и данъка на предаността. И не продаде на малцина в Юдея, но продаде на всички, за да повярват всички народи в Него. 42. И всички страни дойдоха в Египет при Йосиф, за да купят хляб (Бит. 41.57), защото гладът продължаваше. Защото всеки, който не е нахранен от Христос, е гладен. Да си купим храна, с която да се отървем от глада. Никой да не се обръща назад, като види бедността си, никой да не се срамува, че няма сребро. Христос не търси сребро, а вяра, която е по-скъпа от среброто 114. Петър, който нямаше сребро, също го купи. Той каза: Нямам сребро и злато, но това, което имам, го давам на вас. В името на Исус Христос, стани и ходи (Деяния 3:6). И пророк Исая казва: Вие, които сте жадни, елате при водата; и всички вие, които нямате пари, идете, купете, пийте и яжте без пари и вино (Ис. 55:1). Защото Този, Който плати цената на кръвта Си за нас, не изискваше цена от нас, защото ни изкупи не със злато и сребро, а със скъпоценната Си кръв 115 . Следователно вие дължите цената, на която сте закупени; и дори ако Той не винаги е изисквал, ти пак си длъжник. И така, плащайте за Христос не с това, което малцина имат, а с това, което всеки има по природа, но малцина носят поради страх. Това, което Той изисква обратно от вас, принадлежи на Христос. Той даде живот на всички, Той Сам донесе Своята смърт за всички. Платете за Създателя това, което трябва да платите по закон. Това е трудно споразумение, не всеки го вижда лесно. Така че младоженецът в Евангелието, като дойде, не го пуснаха вътре и го оставиха навън, защото не купиха масло. Затова им се казва: По-добре отидете при тези, които продават, и купете за себе си (Матей 25:9). И търговецът, който е продал цялото си имущество и е купил перла, е заслужено прославен (Матей 13.46). 43. И Яков каза на синовете си: Защо се бавите? Ето, чух, че има хляб в Египет. Иди там и ни купи храна (Бит. 42, 1–2). Яков каза това повече от веднъж; всеки ден той казва на всички свои синове, които идват твърде късно при Христовата благодат: Защо се бавите? Ето, чух, че има хляб в Египет. От този хляб е зърното, което възкръсва. Така че, който страда от глад, трябва да отдаде това на своята мудност. „Ето – каза той, – чух, че в Египет има хляб.“ Обикновено младите хора са по-склонни да научат новините, отколкото старите хора, защото много млади хора прекарват времето си извън дома. Но старецът 116 чува пръв за тая търговия и старецът, в когото има много години сива вяра 117 . Първият, който разпознава, е старецът, в когото има почтена старост и непорочен живот - възрастта на старостта (Мъдри 4.9). 44. И не всеки поема този занаят, само синовете на Яков и тези, които са по-възрастни. Затова десет от тях тръгват на път, но най-младият не. Баща му го остави, като каза: За да не го сполети болест (Бит. 42, 3-4). Най-малкият син Вениамин беше податлив на болест. Въпреки че четем за патриарх Вениамин, той предобразява Павел от племето на Вениамин 118. Яков с право се съмняваше в силата му. Той претърпя болест, за да се излекува: преживя слепота, но тази слабост беше за спасение. Накрая тази слепота му донесе светлина 119. 45. Чухме историята - научаваме тайната. Отначало патриарсите тръгват на път без Вениамин, а апостолите без Павел. И двамата не дойдоха първи, но бяха повикани от първите и с пристигането си направиха наградата си по-изобилна 120. В Египет, казва той, има хляб, тоест: „Където е по-голям гладът, има повече изобилие.“ В Египет има много хляб. Накрая Бог Отец казва: От Египет извиках Сина Си (Осия 11:1). От това зърно такова плодородие 121. В крайна сметка може би нямаше да има реколта, ако египтяните не бяха засяли първо зърното. Следователно това е хляб, в чието съществуване никой преди не е вярвал; В търговията с този хляб участват патриарси. И въпреки че донесоха сребро, добрият Йосиф даде хляб и върна среброто, защото Христос не се купува с пари, а с благодат: вашата цена е вярата, тук се купуват Божествените тайни. И този хляб се носи от онова магаре, което преди беше нечисто по закон, но сега е чисто по благодат 122. 46. ​​Бащинската любов обаче задържа най-малкия син Вениамин при него и го обвърза за известно време. Той беше задържан от оковите на закона и нрава на баща си. Гладът се увеличи, защото той тръгна късно. Двама се застъпват за него, Рувим и Юда 123, тоест смирение 124 и изповед 125. Двама души гарантират за него пред баща му, на когото е поверен, единият от тях е първородният 126, другият е възкръсналият 127. Законът е за първите, Евангелието е за възкръсналите. Те водят по-младия Вениамин и, придружен от приятни благоухания 128, той идва, носейки със себе си смолата 129, с която мраморните камъни се държат заедно, така че с проповедта си, като духовна смола, да може да свърже вече живите камъни 130; носейки и мед, с който вредните рани се лекуват отвътре без болка от порязване. Тъй като проповедта на Павел е такава, че унищожава гнилите чувства, освобождава болезнена влага с жилото на своите разсъждения, искайки по-добре да изгори възпалените недра на ума, отколкото да го разреже. Пророкът Давид ни учи, че изгарянето на тамян е символ на молитва, а касията и ароматната смола 131 са символи на погребението, като казва: Смирна, стакти и касия са от Твоите дрехи (Пс. 44.9). Защото Павел дойде да проповядва кръста Господен, тоест вечнозеления дъб и ядките, чиято черупка е много твърда, а плодът е мек. И не напразно жезълът на първосвещеника на Аарон беше от орех, а жезълът на Еремия беше същите 132, а количеството сребро беше двойно 133. Кой може да се съмнява, че всичко това са полезни дарове; тъй като и животът на патриарха, и словото на апостола цъфти в сърцето на всеки; и думите на светиите, като пречистено сребро 134, блестят с блясъка на спасителното наставление? И заслужено носят сребро в двойно количество, в което е символизирано идването на Павел, който възнагради старейшините, които се трудят в словото и учението с двойна чест 135 . 47. И Йосиф ги видя и Вениамин, брат му от същата майка. Сега евреите вече са видими и Христос, Който е истинският Йосиф, ги вижда, когато идват с прототипа на Павел; и им казва нежно и мило, че и те трябва да приемат храна. И по-рано, когато дойдоха без Вениамин, въпреки че го позна, той ги избягваше, както е писано: И той им говори строго (Бит. 42.7) - защото не познаха този, който ги позна 136. Така те успяха благодарение на заслугата на Павел, когото Господ Исус обичаше повече от другите братя, като по-малък брат, роден от същата майка 137 . Нека евреите се обърнат към Онзи, Когото те отхвърлиха да им бъде Господ, Който, макар и разпнат, идва от тяхната синагога, сякаш от една и съща майка, и ги обича повече, дори и да разпознаят късно Създателя на своето спасение. Но осъзнавайки греховете си, те не вярват колко голяма е милостта на Христос, че Той прощава греха и прощава неправдата. И затова патриарсите са предсказали какви ще бъдат техните потомци. Те бяха поканени на благодат, повикани на празник на спасителната трапеза, но подозираха, че срещу тях се готви клевета, устройва се засада 138. 48. И на вратата на къщата те започнаха да казват на човека, който беше управител, че искат да докажат, че са прави. Досега те не смеят да влязат и предпочитат да се оправдават с делата си 139 - искат да изградят защитата си, но не приемат благодатта и затова се излагат на вратата. Но онзи, който очаква Плода от утробата на момичето и наследството от Господа, който търгува с блага като син, няма да се изчерви на вратата от срам, но в края на този живот отблъсква врага, за да не застане той, съзнавайки по-тежката си вина, да не пречи да бърза към нещо по-възвишено. 49. Затова стюардът им отговори мистериозно. И разберете кой е той, когато прочетете, че Моисей е бил верен в целия Му дом (Евр. 3.5) 140. За Моисей Петър, Павел и други светии са настойници, но само Христос е Господар. И е писано, че Мойсей беше верен в целия Му дом като служител, за да свидетелства за това, което беше провъзгласено; и Христос е като Син в Своя дом; Но ние сме Неговият дом, ако държим здраво дързостта и надеждата, с които се хвалим (Евр. 5-6). 50. И тук управителят на къщата им отговори: Нека бъде милост върху вас, не се страхувайте; защото вашият Бог и Бог на бащите ви ви даде съкровища в чувалите ви; и получих вашите добри пари (Бит. 43.23). Защото казаха: Намерихме среброто на всички в нашите чували. Върнахме среброто си според теглото му (Бит. 43:21). О, велики и ясно изразени мистерии! Това означава: "Защо пламте? Защо толкова често твърдите, че държите среброто си в торби? Какво имате, което не бихте получили? И ако сте го получили, защо се хвалите, сякаш не сте го получили? Вече сте сити, станали сте богати (1 Кор. 4:7-8), защото сте уверени, че имате сребро; но Бог на бащите ви ви е дал сребро." Той е вашият Бог, Той е Богът на вашите бащи. Което ти отхвърли. Но Той прощава, Той прощава, Той те приема обратно, ако се върнеш. Той е Този, който не иска твоето сребро, а дава своето. Той е, Който ви даде среброто в чувалите ви. Сега в торбите ви има сребро, което съдържа мръсотия; и затова един от вас казва; Ти раздра дрехите ми и ме препаса с радост (Пс. 29:12). Дарът на радостта е Христос, Той е вашето сребро, Той е вашето богатство. Господ Исус не ви таксува цената на хляба Си, нито изисква теглото на вашето сребро. Среброто ви е фалшиво, среброто в торбата е зло. 51. Получих вашето добро сребро (Бит. 43.23); тоест не материално сребро, а духовно; това сребро е добро: това, което върнахте чрез жертвата на вярата като синовете на Яков; което се дава без загуба и се изчислява без никакви разходи. В края на краищата, на такава цена щетите от смъртта се елиминират, ползата от живота се придобива 141. 52. И те подготвиха подаръци за пристигането на Йосиф по обяд (Бит. 43.25). Вярата на Павел ускори следобеда. Преди той беше сляп, но по-късно започна да вижда светлината на истината; защото, ако някой отвори пътя си към Господа и се довери на Него, тогава Господ ще изведе правдата му като светлина и присъдата му като пладне 142 . И беше пладне, когато Бог се яви при дъба на Мамре на Авраам, 143 за когото вечната светлина блестеше от присъствието на Господа. Обяд е, когато истинският Йосиф влиза в къщата Си, за да яде. Защото тогава светлината е по-ярка, когато извършваме тайнствата. 53. И те му донесоха подаръци (Бит. 43.26). Ние носим подаръци, а Той устройва празник. Той казва: Дайте ми хляб (Бит. 43.31), който ядат само евреите, но египтяните не могат да ядат 144. Но колко голямо е уважението му към тях преди началото на празника! Какво не е морално наставление - навикът да проявяваш уважение, милосърдие и старание! Братята все още бяха под съмнение поради клеветата, която смятаха, че Йосиф отправя срещу тях 145 . Той ги покани на вечеря: душите им бяха развълнувани, но милостта му остана непроменена. Той пръв се обръща към тях и пръв пита: Как сте? 54. И той добавя: Здрав ли е вашият стар баща (Бит. 43.27)? Подходящо е по-силният да покани на разговор някой, който е по-нисък от него, да даде увереност на думите му, да попита не само за себе си, но и за родителите си. 55. Те му отговарят: Твоят слуга, нашият баща, е здрав (Бит. 43:28). Той говореше за стареца, за да го почетат, те го нарекоха слуга-младеж 146, за да изразят покорството на смирението; тъй като старостта има достойнство, което изисква уважение, докато младостта изглежда подчинена и по-близо до скромността, отколкото до гордостта. 56. И като се огледа около тях, той видя Вениамин, брат му от същата майка (Бит. 43.29). Моралният смисъл е следният: ние виждаме онези, които обичаме, преди другите; и тези, които паметта държи първи, погледът се обръща към тях. И ако умът е зает с нещо друго, тогава не виждаме кой е пред очите ни; така душата контролира нашия поглед. И така, свети Йосиф видя брат си Вениамин, когото си спомняше, когото търсеше с очите си: когато го нямаше, той почти не виждаше братята, тъй като това, което видя, изобщо не му помогна. И не се задоволяваше само с това да го види. И той попита, сякаш не знаейки: Това ли е вашият по-малък брат (Бит. 43.29)? Навикът и приятността на любовта е да държим любимия не само с очи, но и с думи. Джоузеф позна любимата си, но попита, за да назове на глас тази, за която си мислеше. 57. И в същото време той не чакаше отговор, но веднага го благослови и се развълнува от плода на желанието си. И вътрешностите му се измъчваха, тъй като възможността да прегърне свободно желаната беше отложена. И като влезе във вътрешната стая, започна да плаче; и той изми лицето си и се възпря (Бит. 43.30-31). Жилото на силната любов бързо ужилва сърцето, ако не се разхлабят юздите, възпиращи желанието. Йосиф беше победен от чувство, той се противопостави на себе си чрез разсъждение: разумът се бори с любовта. И той извика, за да смекчи със сълзи плама на благочестивата любов. 58. Това е моралното тълкуване. Но това е тайнственото: Господ Исус видя Павел, защото очите на Господа бяха обърнати към праведните (Пс. 33:16), и каза: Това ли е вашият брат, който се промени? Малък още се нарича онзи, който още не е достигнал зрелостта на сивата вяра 147, докато не е израснал до съвършен човек, до това, както казва самият Павел, мярката на пълния ръст на Христос (Еф. 4:13). И накрая, за него се говори като за млад мъж само когато той пази дрехите на тези, които убиваха с камъни Стефан 148. И затова той горещо пожела Филимон да бъде като него, не в младостта, но в напреднала възраст, както той пише: Много те моля, тъй като си стар човек като Павел (Фил. 9). Затова той проповядва, че младите вдовици 149 не трябва да се приемат - не поради възрастта, а поради известна толерантност към злодеянията, характерни за младите хора и незрялост на добродетелта. Но похвалата за чистотата е по-голяма при младия, отколкото при стария. И мисля, че не би било далеч от истината, ако го разбираме по следния начин: тъй като, въпреки че Павел имаше това и беше ужасен, когато го настигна, тоест, когато слепотата му се случи, той започна да се приближава, казвайки: Господи, какво ще ми заповядаш да направя (Деяния 9.6)? Затова Христос го нарече най-малкия, за да може призованият към благодатта да бъде оправдан от вината, тъй като е извършена в опасна възраст. Тогава Христос го видя, когато светлината го осия, 150 защото младите хора се отвръщат от греховната зависимост повече от страх, отколкото чрез аргументите на разума. Той използва остена и като се смили, го предупреди да не върви срещу остена 151. 59. И Христос беше развълнуван, както четете в Евангелието 152, защото духът Му се развълнува, когато възкреси Лазар; и Той плака тогава, за да измие първо греховете на починалия със сълзите Си. Но Той плака тайно и изми лицето Си. Слепотата на Павел е викът на Христос: той изми лицето си, след като възвърна изгубената светлина 153. Христос изми лицето Си, когато Павел беше кръстен, защото благодарение на него мнозина видяха Господ Исус. И затова неговият дял на празника беше пет пъти по-голям, 154 че Павел трябваше да бъде предпочетен пред висшите апостоли - не само заради благоразумието на ума си, но и заради войнствения си вид и красотата на чистотата си. 60. И те пиха и се напиха с него (Бит. 43.34). От самото начало на уверението, по-голямо предимство на вярата е изпратено на Павел, за когото беше казано на Анания: Иди, защото той е Моят избран съд, за да прогласи името Ми пред народите (Деяния 9:15). Отначало той се опива с хмел, но с мярка, за да може сам да каже със светиите: И Твоята чаша те опива, защото голяма е нейната сила (Пс. 23:5)! 61. И сребърната чаша е поставена само в чантата му 155. Вениамин не знаеше за това, Павел се заблуждаваше, но [по този начин] беше призован. На сутринта е изпратен човек за него, защото нощта на слепотата е минала и денят 156 на вярата наближава. 62. Първо, чантите на всеки 157 се проверяват по ред. Божественото писание ви учи на морал. Първо, по ред, те седнаха на празника срещу него, като се започне от първородния - според възрастта им 158. Виждате, че трябва да се даде място на най-големия. Чантите на всеки човек отново се претърсват по ред, за да знаете, че Павел е избран от небесния съд. Изключи другите и го предпочете. Сребърната чаша не е намерена в чужда чанта, освен в неговата. И какво значи, че е сложено в торба? Йосиф напои братята си, за да го измами: той постави чашата, за да може братът, когото обичаше, да бъде върнат чрез благочестива измама. Но тук отново блестят Божествените мистерии. 63. Христос намери с нас среброто, което Самият Той ни даде. Имаме среброто на природата и имаме също среброто на благодатта 159. Природата е дело на Създателя, благодатта е дарът на Изкупителя. И въпреки че не сме в състояние да видим дарбите на Христос, Той дава, и действа тайно, и дава на всички; но малко хора имат способността да ги запазят и да не ги загубят. Той обаче не дава всичко на всеки. Житото се дава на мнозина, но чашата само на онези, които получават дара на пророческо и свещеническо служение. Защото не всички, а само пророкът казва: ще взема чашата на спасението и ще призова името Господне (Пс. 115.4). 64. Така че проповядването на небесната доктрина вече блестеше в тялото на Павел, тъй като той беше инструктиран в закона 160 . Но той не беше под влиянието на Божията истина: чашата беше вътре в торбата, учението беше вътре в закона, светилникът 161 беше скрит. Но Анания беше изпратен да благослови, да положи ръце, да развърже торбата. Когато торбата се развърза, среброто пак заблестя, а когато люспите паднаха, като някакви връвчици от торба, той веднага започна да вижда 162. Неговите връзки бяха изневярата, а вярата стана неговото освобождение от тях. И затова, когато торбата се развърза, тоест когато завесата на закона, която беше поставена върху сърцето на евреите, беше отстранена, 163, обръщайки се към Господа, свободен от окови, постигнал благодатта на свободата, той казва: Но ние всички с открито лице, като в огледало, гледайки Божията слава, се преобразяваме в същия образ (2 Кор. 3.18). Когато обувките на закона на Павел бяха събути, с босите крака на свободата на словото той проповядва Евангелието. Евреите го задържаха и се опитаха да го спрат, но когато среброто блесна в торбата му, те разкъсаха дрехите си и се върнаха обратно. Защото свободното проповядване на Павел в защита на Христос разобличи еврейския народ и премахна цялата му благодат. 65. И затова онези, които не можеха да гледат пред себе си, се върнаха обратно. Тези, които изгубят Христос, се оттеглят назад. Накрая, в Евангелието, когато сграбчиха Господ Исус, за да го отведат към смъртта, те се отдръпнаха назад и паднаха на земята (Йоан 18:6). Правилно се казва, че те се връщаха назад 164 за онези, които се оттеглиха от тази небесна благодат към земното падение. В морален смисъл човек трябва да разбере, че те не са искали да се върнат без брат си, а в мистериозен смисъл те не са искали да се върнат без Павел; те разбраха, че загубата му ще донесе скръб в старостта на бащата на народа. 66. И затова Юда искаше да остане с Йосиф 165, за да не види скръбта, сполетяла баща му, тоест той вече предвиждаше и се стремеше да избегне злините, които впоследствие сполетяха еврейския народ. Но тъй като досега това свободно проповядване не е било образ на водачите на еврейския народ, Йосиф започна да плаче, тоест Христос плака в него. 67. И той заповяда на всички да си тръгнат, за да се разкрие на братята, защото Той дойде, както Сам казва, при изгубените овце на дома Израилев (Матей 15:24). И той извика и вика: Аз съм Йосиф; Баща ми жив ли е още (Бит. 45:3)? Това означава, че Той простря ръцете Си към един невярващ и непокорен народ, без да има нужда нито от посланик, нито от пратеник. Самият Господ, искайки да спаси народа Си. Аз съм Този, който каза: „Ето ме“ (Ис. 52.6). Разкрих се на онези, които не Ме търсеха, намериха ме онези, които не питаха за Мен (Ис. 65.1). И така, какво друго провъзгласи Той тогава, ако не това: Аз съм Исус (Йоан 18:5), - когато на еврейските старейшини, които попитаха: Ти ли си Божият Син? - Той отговори: Ти казваш, че съм (Лука 22:70); когато каза на Пилат: Ти казваш, че съм цар. Ето защо съм роден (Йоан 18:37). Когато първосвещеникът каза: Заклинам те с живия Бог, кажи ни, ти ли си Христос, Божият Син? – повторен: Ти каза. Амин, казвам ви, отсега нататък ще видите Човешкия Син да седи отдясно на Силата и да идва на небесните облаци (Матей 26:63-64). Следователно това е същото като казаното от Джозеф: Аз съм Йосиф, имам божествена сила. Баща ми жив ли е още? - тоест: не отхвърлям бащата, признавам братята, ако признаете брата или бащата - сина. Живи ли са още Моите, от чийто род избрах брат Си? 68. Ела при мен (Бит. 45.4), тъй като се приближих до теб по такъв начин, че чрез приемането на плътта, станах участник в твоята природа. Не избягвайте ближния си, ако не разпознавате Създателя на спасението. 69. И те дойдоха при него и той каза: "Аз съм Йосиф, вашият брат, когото продадохте в Египет. Сега не тъгувайте и нека не ви се струва жестоко, че ме продадохте тук. Защото Бог ме изпрати пред вас за живот" (Битие 45.4-5). Каква братска любов! Колко сладко е родството! Той дори оправда братоубийственото престъпление, като каза, че това е въпрос на Божие Провидение, а не човешка нечестие; тъй като той не беше предаден на смърт от хората, но от Господ изпратен на живот. Какво друго означава посредничеството на нашия Господ Иисус Христос, Който надмина всички братя в любовта Си, когато беше издигнат на Кръста и каза в защита на хората: Отче, прости им, защото не знаят какво правят (Лука 23:34)? Какво друго означава това свято прокламиране на Онзи, Който говори между учениците: Мир вам: аз съм, не бойте се 166 (Лука 24:36)? И понеже, объркани и уплашени, те вярваха, че виждат дух, Той пак им каза: Защо се смущавате и защо такива мисли влизат в сърцата ви? Погледнете ръцете Ми и краката Ми; това съм Аз самият; докосни Ме и Ме погледни; защото духът няма плът и кости, както виждате, че аз имам (Лук. 24:38-39). Дори тогава бяха разкрити тайни, които трябваше да се сбъднат в следващите времена. 70. Тук се използват едни и същи думи, за да разберем, че това е Самият Той: както Този, Който е говорил преди в Йосиф, така и след това - в Своето лице, защото Той не е променил самите думи. Защото тогава Йосиф каза: Не тъгувай. И тогава: Да отидеш при баща си? моя и му кажи: Така казва твоят син Йосиф: „Бог ме направи господар над цялата Египетска земя“ (Бит. 45. 5, 9). И в Евангелието Господ казва: Не бойте се. Иди, кажи на братята Ми да отидат в Галилея и там ще Ме видят (Матей 28:10). И тогава той казва: Цялата власт на небето и на земята Ми е дадена (Матей 28:18) - и това е същото като да кажеш: „Въпрос на Божествена институция, а не на човешка жестокост, беше да поема властта.“ Този, който изчислява наградата, не я прави да изглежда като престъпление. 71. И това, което намираме в книгата Битие: Защото Бог ме изпрати пред вас за живот (Бит. 45.5), Той повтаря в Евангелието, като казва: Научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светия Дух (Мат. 28.19). Защото делата и животът на светиите са такива, че те дори са изкупили други. 72. Забележете също, че не е съвпадение, че е написано в книгата Битие: И ще бъдеш близо до мен, и синовете ти, и синовете на синовете ти (Бит. 45.10). Защото това е, което Той каза в Евангелието: Ето, Аз съм с вас през всичките дни до свършека на света (Матей 28:20). 73. Колко ясна е друга мистерия: когато всичко заповядано беше изпълнено, Йосиф прегърна брат си Вениамин и падна на врата му, точно както направи Христос, когато се изпълни Евангелието, сякаш прегърна Павел с ръцете на Неговата милост 167, за да го издигне, огънат от грешката си, на небето. Затова той, възкресен от Христос, казва: Но нашето гражданство е на небесата (Фил. 3:20). 74. И фараонът се зарадва, че Йосиф е намерил братята си 168. Слухът се разпространи за това в къщата на фараона и той посъветва Свети Йосиф да покани братята да дойдат с баща си и му нарежда да напълни чувалите им с жито и да им даде коли. Откъде варваринът има такава човечност, ако това не беше голямата тайна, че Църквата вече не гледа със завист, когато евреите получават спасение, а християнският народ се радва на това присъединяване и помага с каквото може, и - за да бъдат по-скоро призовани - изпраща онези, които проповядват Царството Божие, на които се дават чифт дрехи 169. 75. И Той изпраща Павел, когато заема думи от Йосиф: Христос му дава триста златни монети и пет дрехи от различни цветове 170. Този, който проповядва Кръста на Христос 171, има триста златни монети, така че той казва: Защото реших да не знам нищо между вас освен Христос Исус, и то разпнат (1 Кор. 2.2). И според заслугите си той приема златото, тъй като не е проповядвал с убедителни думи на човешката мъдрост, а с проявлението на духа (1 Кор. 2:4). Павел получава пет одежди, което означава или инструкции в различни мъдрости, или че той, без да бъде уловен от никакви изкушения на телесните сетива, спечели победа там, където за другите имаше опасност; в края на краищата той превъзмогна всички удоволствия на плътта с изключително въздържание и смелост, защото неговите таланти и усърдие не бяха притъпени от никаква телесна немощ, защото, бидейки в тялото, той не знаеше, че има тяло. И така той, като беше грабнат в рая, без да знае дали в тялото или извън тялото, чу неизразими думи, които човек не би могъл да преразкаже 172. Та нали и на земята той нямаше земен мирис, както сам учи, казвайки: Защото ние сме благоухание Христово за Бога между спасяващите се (2 Кор. 2:15). 76. Така че Павел се откроява и неговата част изобилства; но все пак и други проповедници имат своя благодат. Получават чифт дрехи. кои? Не трябва да се смущавате особено от тях, тъй като сте прочели какво се казва за Мъдростта: Тя направи двойни дрехи за мъжа си (Притчи 31:22). Единият е тайнствен, другият е морален 173. Но не всички апостоли, не всички пророци, не всички учители, не всички чудотворци, не всички имат дарбата на изцеление, не всички говорят на езици 174. Където има различни заслуги, има различни награди. 77. И той изпраща подаръци на баща си предварително 175. Синът почита Отца, Христос призовава народа Си с обещания, призовава с подаръци. Тези дарове се носят от онези магарета, преди безполезни и годни само за тежък труд, но сега полезни - те носят, в съответствие с първообраза, даровете на Христос, възнамерявайки да носят в Евангелието щедрия Дарител на дарове 176. 78. И той изпрати братята си и те отидоха. И Йосиф им каза: Не се ядосвайте по пътя (Бит. 45:24). Колко добре той учи да се пазим от нрава, тъй като той може да раздели дори братята, които се обичат, и най-вече трябва да се избягва раздорът по пътя, където спътниците трябва да поддържат неразрушимо приятелство. Дали нашият Господ Исус каза нещо друго, когато се канеше да се отвърне от това тяло и да изпрати учениците Си, ако не, че те няма да изпаднат в гняв по пътя, казвайки: Мир ви оставям, Моя мир ви давам (Йоан 14:27)? Където има мир, няма място за гняв, раздорът се премахва, раздорът се изгонва. Това означава, че това, което Той казва: Моят мир ви давам, е същото като: Не се ядосвайте по пътя. Вижте, че Той не казва „по този път“, това означава, че в цялата тази област на живота човек трябва да се пази от възмущение, защото гневът често води дори невинни хора към престъпление, защото когато се ядосваме твърде много, 177 дори желаейки да предотвратим нечий друг грях, ние извършваме по-сериозни грехове. Затова апостолът казва: Не си отмъщавайте, възлюбени, но дайте място на гнева (Рим. 12). 19), - тоест да избягваме гнева, за да не ни завладее. Затова Господ Исус, изпращайки учениците да проповядват Евангелието, ги изпрати без злато, без сребро, без пари, без торбичка, без тояга 178, за да изтръгне както стимула за караница, така и инструментите за отмъщение. 79. И те напуснаха Египет и дойдоха в Ханаанската земя при баща им Яков; и те го уведомиха, казвайки: синът ти Йосиф е жив и сега владее цялата Египетска земя (Бит. 45:25-26). Какъв вид земя е Ханаан? Този, който се колебаеше 179 . Не са ли така ясно посочени апостолските времена, когато те влязоха в колебаещите се еврейски синагоги и проповядваха силата на Господ Исус? Знаем от Деянията на апостолите думите на Петър: Този Исус Бог възкреси, на което ние сме свидетели. И така, Той, като беше въздигнат от Божията десница и получи от Отца обещанието за Светия Дух, изля този дар, какво виждате сега (Деян. 2:32-33)? Нека непременно да обърнем внимание на факта, че Той е жив и владее цялата земя, Този, който отваря житниците Си и дарява всекиго с изобилие от духовна благодат. Апостолите казаха това, но евреите не повярваха и сложиха ръце върху тях и затвориха проповедниците на спасението 180. 80. Ето защо е писано за Яков: Той беше объркан (Бит. 45:26), защото не им повярва. Той беше объркан от неверието на тълпата, но след като научи за служението на Христос, като се зарадва на толкова велики блага и дела, той отново се насърчи, като каза: Достатъчно ми е това, ако синът ми Йосиф е още жив. Ще отида и ще го видя, преди да умра (Бит. 45:28). Първата и най-голяма основа на вярата е да вярваме във възкресението на Христос 181 . Всеки, който вярва в Неговото възкресение, се стреми да Го намери, пристъпва към Него с преданост и почита Бога от дълбините на сърцето си, защото вярва, че самият той няма да умре, ако вярва в Създателя на възкресението 182. 81. И като стана, Израел дойде до кладенеца на Клетвата и принесе жертва на Бога на баща си Исаак (Бит. 46.1). И правилно: този, който бърза към Христос, възкръсва. Вярата предхожда обетите. Първо той се изправи, а след това направи жертва, защото приятна жертва прави онзи, който е придобил знание за Божественото. 82. И Бог каза на Израел във видение през нощта: Якове! Джейкъб! Той каза: Какво? Бог каза: Аз съм Бог на бащите ти, не бой се, иди в Египет; защото там ще направя от теб велик народ; Ще отида с теб в Египет и ще те изведа в края на 183 (Бит. 46.2-4). Как не разбират това, което самите те четат, и отричат ​​истината на Мойсей, когото хвалят, защото не искат да вярват на неговите писания! Защото е ясно, че тук те, по-рано ограничени от тесните граници на Юдея, са поканени да влязат в Божията църква и да се преместят в Божия народ, който, събран от целия свят, от всички племена и народи, е станал велик народ. Всъщност тяхната реч се разпространи по цялата земя (Пс. 18.5). И когато синовете призовават Яков, това означава, че Петър, Павел и Йоан призовават еврейския народ към благодат. 83. Самият Бог също я насърчава със Своите пророчества и му обещава съвършенство във вярата като плод на Неговия дар, като му казва: Йосиф ще затвори очите ти с ръката си (Бит. 46.4). Разбира се, светейшият патриарх не се тревожеше кой ще му затвори очите и тук изразът може да се разбира просто в морален смисъл: ако се стремим по-често да прегръщаме онези, които обичаме, то, подготвяйки се за раздяла с това тяло, с каква радост ще се насладим на последното докосване на нашите любими деца и ще се утешим от това прощално послание! Но можем да разберем това и в мистериозен смисъл: че тогава еврейският народ ще познае Бог. Мистерията е, че истинският Йосиф ще положи ръката Си върху очите на хората, така че тези, които не са виждали преди, сега ще видят. Отидете в Евангелието и прочетете как се изцели онзи слепец, на когото Исус положи ръката си и премахна слепотата от очите му 184 . Защото Господ не слага ръката си върху онези, които се готвят да умрат, а върху онези, които ще живеят; но ще бъде правилно, ако кажем, че това се отнася и за тези, които се готвят да умрат, тъй като първо умираме, за да живеем отново, защото не можем да живеем за Бога, освен ако първо не умрем за греха 185 . 84. И така, седемдесет и пет души идват в Египет 186, както е написано, и мистериозното значение на това е числото на опрощението, защото след такава голяма безчувственост, след толкова големи грехове, те биха били недостойни за това, ако не им беше дадено опрощаване на греховете. Юда се втурва към Йосиф 187, тоест „изповядва грешка“ 188. Еврейският народ, който се готви да дойде, го изпраща да се обяви. Затова истинският Йосиф, тоест Съдията и Посредникът на Божественото, бърза да го срещне, тъй като изповедта вече изпреварва тези, които преди са били доминирани от неверието. Посредникът на Божеството е Христос 189, тъй като никой никога не е виждал Бога, Единородният Син, Който е в лоното на Отца, Той разкри (Йоан 1:18). В последните времена Той ще приеме възрастния и отслабнал еврейски народ, не според техните заслуги, но според избора на Неговата благодат, и ще положи ръцете Си на очите им, за да премахне слепотата им. И затова Той забави тяхното изцеление, така че онези, които преди това са смятали, че не е необходимо да вярват, ще бъдат последните, които ще повярват и следователно ще загубят предимството на първото избиране. Затова апостолът казва, че ослепяването е станало в Израел отчасти, докато дойдат пълният брой на езичниците, и така целият Израел ще бъде спасен (Рим. 11:25). 85. И така, делата на патриарсите са тайните на бъдещето. Накрая самият Яков казва това на синовете си: Съберете се, за да ви кажа какво ще ви се случи в идните дни. Съберете се и послушайте Израиля, вашия баща (Бит. 49. 1–2)! 1. Sanctorum uita ceteris norma uiuendi est, ideoque digestam plenius accipimus seriem scripturarum, ut dum Abraham, Isaac et Icob ceterosque iustos legendo cognoscimus, uelut quendam nobis innocentiae tramitem eorum uirtute reseratum enitentibus uestigiis persequamur. De quibus mihi cum frequens tractatus fuerit, hodie sancti Ioseph historia occurrit. In quo cum plurima fuerint genera uirtutum, tum praecipue insigne effulsit castimoniae. Iustum est igitur ut, cum in Abraham didiceritis inpigram fidei deuotionem, in Isaac sincerae mentis puritatem, in Tacob singularem animi laborumque пациент, ex illa generalitate uirtutum in ipsas species disciplinarum intendatis animum. Nam licet illa diffusiora, tamen ista expressiora sunt eoque facilius mentem penetrant quo magis circumscripta ac determinata sunt. 2. Sit igitur nobis propositus sanctus Ioseph tamquam speculum castitatis. В eius enim moribus, в eius actibus lucet pudicitia et quidam splendet castimoniae идва nitor gratiae. Vnde etiam a parentibus plus quam ceteri filii diligebatur. Sed ea res inuidiae fuit, quod silentio praetereundum non fuit. 3. Hinc ergo argumentum totius historiae processit, simul ut cognoscamus perfectum uirum non moueri ulciscendi doloris iniuria nec malorum rependere uicem. Vnde et Dauid ait: Si reddidi retribuentibus mihi mala. Quid autem esset quo praeferri Ioseph mereretur ceteris, si aut laedentes laesisset aut diligentes dilexisset? Hoc enim plerique faciunt. Sed illud mirabile, si diligas inimicum tuum, quod saluator docet, lure ergo mirandus qui hoc fecit ante euangelium, ut laesus parceret, adpetitus ignosceret, uenditus non referret iniuriam, sed gratiam pro contumelia solueret, quod post euangelium omnes didicimus et seruare non possumus. 4. Discamus ergo et sanctorum inuidiam, ut imitemur pacijenata, et cognoscamus illos non naturae praestantioris fuisse, sed obseruationis nec uitia nescisse, sed emendasse. Quodsi inuidia etiam sanctos adussit, quanto magis cauendum est ne inflammet peccatores? 5. Instruimur igitur qualis esse debeat affectus parentum fliorumque gratia. Amare liberos dulce et inpensius amare praedulce, sed pogoste amor ipse patrius, nisi moderationem teneat, nocet liberis, si aut nimia indulgentia dilectum resoluat aut praelatione unius ceteros ab adfectu germanitatis auertat. Plus adquiritur filio, cui fratrum adquiritur amor. Haec praeclarior munificentia patrum, haec ditior hereditas filiorum. Iungat liberos aequalis gratia, quos iuncxit aequalis natura. Lucrum pietas nescit pecuniae, in quo pietatis dispendium est. Quid miraris si propter fundum aut domum oriuntur inter fratres iurgia, quando propter tunicam inter Iacob sancti filios exarsit inuidia? 6. Quid ergo? Reprehendendus Iacob, quia praeferebat unum ceteris? Sed nec libertatem possumus auferre parentibus, ne eos plus diligant quos plus credant mereri, nec filiis resecare debemus studium plus placendi. Denique et Iacob illum plus amabat, in quo maiora uirtutum insignia praeuidebat, ut non tam filium pater praetulisse uideatur quam propheta mysterium, meritoque uariam tunicam fecit ei, quo significaret eum diuersarum uirtutum amictu fratribus praeferendum. 7. Denique in puero adhuc refulsit diuina gratia, siquidem somniauit quod, cum alligasset, ut sibi uidebatur per uisum, manipulos cum fratribus suis, surrexerit manipulus eius et steterit erectus, conuersi autem fratrum manipuli adorauerint manipulum suum. In quo utique futura domini Iesu resurrectio reuelata est, quem et Hierosolymis cum uidisent, undecim adorauere discipuli et omnes sancti, cum resurrexerint, adorabunt fructus bonorum operum praeferentes, sicut scriptum est: Venientes autem uenient cum exultatione tollentes manipulos suos. Vnde fratres, licet somnii fidem per inuidiam derogarent, interpretationem tamen eius propriis sermonibus exprimentes responderunt eï Numquid regnando regnaturus es nobis aut dominando dominaturus es nobis? Regem enim uenturum uisio illa significabat, quem omnis caro generis humani inflexo adoraret genu. 8. Vidit autem aliud somnium et narrauit illud patri suo et fratribus, eo quod sol et luna et undecim stellae adorarent eum. Vnde obiurgauit illum pater eius dicens: Quid ergo erit hoc uisum, quod somniasti? Numquid uenientes ego et mater tua ei fratres tui adorabimus te super terram? Quis est ille quem parentes et fratres adorauerunt super terram nisi Christus Iesus, quando eum Ioseph et mater cum discipulis adorabant, deum urum in illo corpore confitentes, de quo solo dictum est: Laudate eum, sol et luna; laudate eum, omnes stellae et lumen? Obiurgatio autem patris quid significat nisi duritiam populi Israel, ex quibus Christus secundum carnem, quem hodieque deum esse non credunt nec uolunt adorare quasi dominum, quia ex se natum esse cognoscunt? Audiunt itaque responsa eius, et non intellegunt: legunt ipsi quod eum sol et luna Iaudant, sed nolunt credere dictum esse de Christo. Itaque Iacob typo fallitur alieno, sed suo amore non fallitur. Pietas in eo paterna non deerrat, sed erraturae plebis adfectus exprimitur. 9. Non ergo tanto somnio patriarcha non credidit, qui utrumque pariter gemino prophetabat oraculo, ut et personam iusti repraesentaret et populi, quod dei filius uenturus esset in terras, qui et diligeretur a iustis et negaretur a perfidis. Videbat igitur futurae incarnationis mysteria, qui filium mittebat ad fratres, ut uideret si recte sunt oues. Quas oues deus in illo iam tunc patriarchae studio demandbat nisi eas, de quibus ipse dominus Iesus in euangelio dixit: Non ueni nisi ad oues perditas domus Israel? Et misit, inquit, in Sychem, quod interpretatione dicitur umerus siue dorsum, hoc est ad eos qui non conuerterentur ad dominum, sed fugientes a facie eius se auerterent, quod est proprie peccatoris; exiit enim Cain a facie dei, et propheta dicit: Pones eos dorsum. lustus autem non se auertit a domino, sed occurrit dicens: Oculi mei semper ad dominum. Et Esaias dicenti dominö Quem mittam? sponte se obtulit dicens: Ecce ego. Et Symeon expectauit, ut uideret Christum dominum, et, posteaquam uidit, quoniam remissorem peccatorum et totius mundi uiderat redemptorem, quasi leuatus a peccato poposcit usu carnis huius absolui dicens: Nunc dimitte, domine, seruum tuum, quoniam uiderunt oculi mei salutare tuum. Et Zacchaeus hinc primam suae praerogatiuam commendationis inuenit, quod in arborem, ut Christum uideret, ascendit. Ergo Ioseph a patre est missus ad fratres, ab illo magis patre, qui filio proprio non pepercit, sed pro nobis omnibus tradidit eum, ab illo patre, de quo scriptum est: Deus filium suum mittens in similitudinem carnis peccati. 10. Et errabat, inquit, Ioseph, quia fratres suos inuenire non poterat. Non inmerito errabat, qui quaerebat errantes; eos enim agnoscit dominus qui sunt ipsius. Denique et Iesus fatigatus ex itinere sedebat super puteum. Fatigabatur, qui non inueniebat dei populum, quem quaerebat; exierat enim a facie domini. Qui enim culpam sequitur exit a Christo. Peccator изход, iustus intrat. Denique Adam se peccator abscondit, iustus autem dicit: Intret oratio mea in conspectu tuo. 11. Inuenit autem fratres suos Ioseph in Dothaim, quod significat defectionem. Vbi est enim nisi in defectione qui deum deserit? Nec mirum si deficiebant qui non audiebant dicentem: Venite ad me omnes qui laboratis et onerati estis, et ego uos reficiam. Venit igitur Ioseph in Dothaim, et praeuiderunt illum de longe uenientem, antequam adpropiaret ad illos, et insaeuiebant, ut occiderent eum. Merito longe erant qui erant in defectione et ideo insaeuiebant, quia iis non adpropiauerat Christus. Nam si adpropiasset iis typus Christi, fratrem utique dilexissent; Sed prope esse non poterant qui parricidium cogitabant. Ecce. inquit, somniator ille uenit. Nunc ergo uenite occidamus illum. Nonne haec uerba dicebant qui de parricidiali sacrilegio cogitabant, sicut Solomon de ipsis ait: Tollamus iustum, quia inutilis est nobis? 12. Et addiderunt in Genesï Ei uiclebimus quid erunt somnia eius. Hoc scriptum est de Ioseph, conpletum est de Christo, quando ludaei in eius passione dixerunt: Si rex Israel est, descendat nunc de cruce, et credimus ei. Confidit in deum: liberet nunc eum, si uult eum. Numquid et ipsi fratres tam impii, ut fratrem occiderent? Et unde tantorum merita patriarcharum, ut lex tribus totius plebis eorum uocabulis designaret? Quomodo conueniunt pietatis nomina et sceleris insignia? Sic etiam isti typo populi, non animi sui uitio laborabant. Inde omnis inuidia, inde parricidii meditatiö inuidia per figuram, pietas per adfectum. 13. Denique Ruben et Iudas germanitatis pia iura seruantes de manibus eorum liberare eum cupiebant, meritoque Iudas paterna benedictione praefertur, cum dicitur eï Adorabunt te filii patris tui. Catulus leonis Juda et ipse expectatio gentium. Quod utique soli conuenit Christo, cui repositum fuit ut adoraretur a fratribus et expectaretur a gentibus, lauaret in uino stolam suam proprii corporis passione, quia carnem suam nulla peccati labe maculauit. Aser quoque non utique sibi conuenire credebat Asert pinguis eius panis et ipse Aser cum principibus. Quid uero ipse Ioseph, cui dictum est: Filius ampliandus meus Ioseph, filius ampliandus meus, zelatus filius meus, filius meus adulescentior, ad me reuertere, in quem consilium conferentes maledicebant, in quo benedictio praeualuit super benedictiones montium manentium et desideriis collium aeternorum, quem significari in se intellegebat nisi illum qui omnium merita supereminens supra omnium desideria sanctorum inmensae teneret apicem potestatis, quem uoto nullus aequaret? Conpensatur ergo in patriarchis inuidia per gratiam, qui et excusantur a culpa et reuelationis munere consecrantur. Non enim tam culpabile est dixisse quae plebis sunt quam beatum uidisse quae Christi sunt. Subierunt personam peccatoris populi, ut accipercnt gratiam domini redemptoris. Certe culpam aboleuit gratia, gratiam culpa non minuit. 14. Et ut agnoscamus omne hoc de populo et de domino Iesu esse mysterium, uenite, inquit, uendamus Ioseph Ismahelitis. Quid interpretationis habet nomen Ioseph nisi quod diuinam gratiam significet et expressionem dei summi? Quis igit ur uenditur nisi ille qui, cum in forma dei esset, non rapinam arbitratus est esse se aequalem deo, sed semet ipsum exinaniuit formam serui accipiens? Neque enim nos eum emissemus. nisi uendidissent eum sui. Мъжки uendiderunt, peius emerunt. Vendiderunt negotiatoribus, bonum odorem emerunt a proditoribus; uendidit enim Iudas, emerunt Ismahelitae, qui importantur Latina interpretatione odio habentes deum suum. Ideo alibi uiginti, alibi uiginti et quinque aureis, alibi triginta inuenimus emptum Ioseph, quia non omnibus unius aestimatione pretii ualet Christus. Aliis минус, alien amplius. Fides elementis incrementum est mercis. Religiosiori pretiosior deus, peccatori pretiosior est redemptor. Pluris et illi ualet qui plus alphabet gratiae. Sed etiam cui multa donata sunt pluris ualet, quia cui plus remissum est plus diligit, sicut ipse dominus in euangelio pronuntiauit de illa muliere, quae super eius pedes effudit unguentum et lacrimis lauit et capillis suis tersit et osculis siccauit, de qua ait ad Simonem: Propter quod dico tibï remissa sunt ei peccata eius multa, quoniam dilexit multum. Cui autem минус dimittitur минус diligit. Interdum diuersitates pretii non solum quantitatis habent, sed etiam numeri expressemem, sicut habes de unguento, quod ad sepeliendum se dominus fusum esse memorauit. Scriptum dicente Iudä Potuit hoc ueniri denariis trecentis, quo numero non quantitatis, sed significatio crucis uidetur expressa. Ita hic quoque diuersitas uel uiginti ucl triginta aureorum uel argenteorum habet uel geminatae uel trinitae perfectionis indicium. Nam uiginti quinque aurei iubelaei. Qui est remissionis numerus, значителен pretiosissimam portionem. Hic quoque, ui dominicae figuram passionis aduertas, ait Iudas patriarchä Tradamus Ioseph fsmahelitis; manus autem nostrae non sint iniectae super eum. Et bene superius dixerat: Manus autem nolite inferre ei, quod Iudaei in domini passione dixerunt: Nobis non licet interficere quemquam, ut sermo fesu inpleretur significans qua morte moriturus esset. 15.Iam tunc ergo crucis futurae figurabatur insigne, simul et quod exutus est tunica, id est carne, quam adsumpsit, exutus est decora diuesitate uirtutum. Ergo tunica eius, id est caro, non diuinitas cruentata est et indumentum ei carnis, non inmortalitatem uitae auferre potuerunt. Hanc tunicam Iudaeicae bestiae cruentauerunt, illae de quibus dicit: Ecce ego mitto uos sicut agnos inter lupos. 16. Quod autem lacus siccus erat, quid mirum si Iudaeorum Iacus aquam non habet, qui dereliquerunt fontem aquae uiuae et fecerunt sibi contritos lacus? Et ut scias uerum hoc esse mysterium, ipse de se dominus ait: Posuerunt me in lacu inferiori, in tenebris et in umbra mortis. 17. Illi igitur emunt Christum, qui bonos odores deferunt, thymiama, quo adolent altaria piae mentis, unde et Dauid Graece ait: Κατευθυνθήτω ή προσευχή μου ώς θυμίαμα ἐνώπι ό ν σου, resinam quoque, qua marmora confracta sociantur. Est resina spiritalis, quae fracturam animae tuae solidet et diuulsa conectat, resoluta constringat. Haec enim spiritalis resina conroborat et quaedam conminuta animae membra conponit, ut sine offensione socientur. Denique Hicremias hanc quaerit, ut Babyloniam curet sanare, si possit, dicens: Accipite resinam conruptioni eius, si quo modo sanabitur. Curauimus Babyloniam, nec sanata est. Non est sanata synagoga, quia resina ista migrauit ad ecclesiam. Ideo ex Galaad ueniebant negotiatores, hoc est de ownere uel incolatu testimonii merces suas ad ecclesiam transferentes, ut gentium peccata resina ista curaret. De quibus dicitur: Conualescte, manus dimissae et genua dissoluta. Fides sincera resina est. Hanc adhibebat Petrus, cum diceret clodö In nomine Iesu Christi Nazaraei surge et ambula. Meritoque surrexit et ambulauit. Hanc habebat, cum diceret paralyticö Aeneas, sanat te dominus «esus: surge et sterne tibi. Et surrexit et strauit sibi. Hanc habebat, cum diceret mortuaë Surge in nomine domini nostri Iesu Christi. Et defuncta surrexit. Huius resinae temperamento lapides illi, de quibus potens est deus resuscitare filios Abrahae, conpaginantur. Huius resinae medicamento claudus erigitur, paralyticus reformatur, mortua resuscitatur. 18. Illud quoque quod haedi sanguine resperserunt tunicam eius udetur significare, quoniam falsis testimoniis adpctentes in inuidiam decuxere peccati omnium peccata donantem. Nobis agnus est, illis haedus. Nobis agnus dei occisus est, quibus abstulit peccata mundï illis haedus, quorum aceruauit errores, delicta cumulauit. Ideoque ait: Inplete mensuram patruum uestrorum. Meritoque Iacob posteritatis suae deplorans dispendia quasi pater filium flebat amissum, quasi propheta Iugebat interitum ludaeorum. Denique scidit etiam uestimentum suum, quod in passione domini Iesu factum legimus a principe sacerdotum, in quo esset non priuata persona, sed publici munus officii. Et uelum templi scissum est, ut profanata mysteria, nudatum populum salutaribus indumentis, diuisum regnum talibus manifestaretur insignibus destruendum, quia omne regnum diuisum facile destruetur. Et uere diuisum, quando id quod erat Christi coepit esse iam diaboli. Neque enim poterant idiuisi manere qui a patre filium separabant. 19. Venditus est ergo Ioseph. ductus в Aegyptum, emptus a praeposito coquorum. Non otiosa persona, quae cruda ciborum coqueret, ut epularentur animi fidei suauitate; nullus enim cibus scientia et doctrina dulcior. Erat ante in Aegypto cruda perfidia, quam nullus diuinae cognitionis ardor et ucrae scientiae cupiditas nulla molliuerat, non eloquia domini ignita decocserant. Venditus est autem Ioseph in Aegypto, quia Christus uenturus erat ad eos quibus dictum est: Peccatis uestris uenditi estis et ideo suo sanguine redemit quos propria peccata uendiderant. Sed uenditus Christus condicionis susceptione, non culpae, peccati pretio non tenetur, quia peccatum ipse non fecit. Pretio igitur nostrum debitum, non sua aera contraxit, chirographum sustulit, faeneratorem remouit, exuit debitorem: unus exoluit quod ab omnibus debebatur. Non licebat nobis exire seruitio. Suscepit hoc ille pro nobis, ut seruitutem mundi repelleret, libertatem paradisi restitueret, gratiam nouam consortii sui honore donaret. Hoc de misterio. 20. Ceterum quod ad moralem pertinet locum, quia omnes saluos uult fieri dominus deus noster, dedit etiam per Ioseph his qui sunt in seruitute solacium, adtributit magisterium, ut discerent etiam in ultima condicione posse mores esse superiores nec ullum statum inmuncmesse uirtutis, si animus se uniuscuiusque cognoscat, carnem seruituti subditam esse, non mentem multosque seruulos esse dominis liberiores, si in seruitute positi a seruilibus putent operibus abstinendum. Seruile est omne peccatum, libera est innocentia. Vnde et dominus ait: Omnis qui facit peccatum seruus est peccati. Quomodo enim non seruus auarus omnis, qui pro exiguo pecuniae lucello se ipsum auctionatur? Timet omnia ne congesta amittat qui non utenda congessit, maiore periculo seruatrus quo maiora quaesiuit. Quomodo non mendicus cui sunt parua quae possidet? Nam etsi mihi diues uideatur, sibi eget, nec testimoniis sua uota solatur qui quod optat nescit credere. Quomodo autem non et ille seruus qui subditus libidini est? Primum suis ardet incendiis et pectorissui facibus exuritur. Quibus recte dicit prophetä Ambulate in lumine ignis uesiri et in flamma, quam accendistis. Suscipit omnes metus, insidiatur somno singulorum, ut unius cupiditate potiatur, fit seruus omnium. Seruit igitur ac miseram quidem seruitutem qui ipse sibi dominos facit, ipse uult habere quos timeat; nihil enim tam speciale seruitutis est quam semper timere. Ille uero in quauis condicione seruitii semper liber qui amore non capitur, auaritiae uinculis non tenetur, metu criminis non alligatur, qui securus spectat praesentia, quem futura non terrent. Nonne tibi uidetur iste in seruitute dominari, ille autem in libertate seruire? Seruiebat Ioseph, regnabat Pharaö beatior huius seruitus quam regnum ilius. Denique tota Aegyptus conlapsa esset fame, nisi regnum suum consilio seruuli subdidisset. 21. Habent igitur unde glorientur originis seruuli; seruiuit et Ioseph. Habent unde se consolentur qui ex libertate in seruitutcm aliqua necessitate uenerunt. Habent quod imitentur, ut discant condicionem se mutare posse, non mores, esse et in uernaculis libertatem et in seruitte constantiam. Habent etiam domini quod per seruulos bonos sperent. Abraham filio per uernaculum inuenit uxorem. Benedixit dominus domum Aegyptii propter Ioseph, et facta benedictio domini in toto censu eius et in domo et in agris. Et conuertit, inquit, \ei\ omnia quaecumque erant illi in manus Ioseph. Aduertimus quod ea quae domini gubernare non poterant seruuli gubernauerunt. 22. Sed quid de priuata domo dispositiones eius seruuli adstruam. qui exit imperium? Plus tamen est quod ipse ante se rexit et, cum esset decorus aspectu et speciosus facie ualde uenustatem sui uultus non ad alienam diriuauit iniuriam, sed ad suam seruauit gratiam, hoc se pulchriorem ratus, si non dispendio castitatis, sed cultu pudoris speciosior probaretur. Illum esse uerum decorem, qui non alienos oculos caperet nec fragiles mentes uulneraret, sed indicia adquireret uniuersorum fraudi nullis futurus, laudi sibi. Iam si qua petulantibus aspexit oculis, crimen est solius quae male uidit, non huius qui male nollet uideri, nec in eo quod uisus est culpa est. Non erat in potestate seruuli ut non uderetur: maritus debuil cauere uxoris oculos. Si ille nihil timebat de cniuge, arbitrabatur iste testimonium esse castimoniae, non remissionem incuriae. Discant tamen etiam uiri cauere oculos feminarum; adamantur et qui nolunt amari. Denique adamatus est Ioseph, qui amantem contemperet. Et bene excusauit eum scriptura dicens: Inmisitoculos uxor domini eius in Ioseph, hoc est: non ipse se ostentauit nec cepit incautam, sed illa retia sua misit et indagine sui capta est, laqueos suos sparsit et suis haesit uinculis. 23. Dixit autem illï Dormi mecum. Prima adulterae oculorum tela sunt, secunda uerborum, sed qui non capitur oculis potest uerbo resistere. Suppetit defensio, ubi adhuc liber affectus est. Ideo scriptum est quia ille noluit. Primum igitur mentis congressione superauit tamquam scuto animi inruentem repellens, deinde sermonem tamquam hastam uibrauit, ut se illa reuocaret. Et dixit uxori domini sui. Recte uxor domini, non ipsa domina dicitur, quae non potuit extorquere quod uoluit impetrare. Nam quomodo domina, quae dominandi non habebat effectum, quae disciplinam dominae non tenebat, quac seruulis libidinis incentiua praestabat? Ille dominus, qui amantis non excepit faces, qui lenocinatis uincula non sensit, quem nulla mortis formido perterruit, qui maluit liber criminis mori quam potentiae criminosae eligere consortium. Ille liber qui turpe credidit uicem gratiae non referre. Denique non ut pediculosus excusat nec tamquam periculi timidus cauet, sed tamquam beneficii erilis et innocentiae suae длъжник fugit crimen ingrati peccatque labem et culpae contagium quasi iustus horrescit. Tertium spiculum adultera interpellandi adsiduitate uibrabat, sed Ioseph non audiebat eam. Habes post prima uerba quid caueas. Non solum lubrica, sed etiam procax inportuna petulans est libido, nec habet quod uereatur adultera. Quae dispendia pudoris prima non doluit insidiatur, ut capiat. 24. Denique officii sui et commissi muneris ingressum gratia remotis arbitris ac domesticis adprehendit eum dicens: Dormi mecum. Excusatur Ioseph scripturae testimonio, quia commissum a domino deserere nequibat obsequium. Non enim satis est quod securus sui domus interiora quasi qui capi non posset ingressus est: iustus debuit prouidere, ne furenti copiam daret et eius illa peccato periret. Sed qui aduersari sibi domini sui uidebat uxorem neclecti officii etiam a domino cauere debebat offensam. Simul adhuc sermonis, non prehcnsionis putabat audaciam. 25. Excusatur quod ingressus est, praedicatur quod elapsus est nec pluris fecit uestimenta corporis quam animi castimoniam. Reliquit tamquam non sua quae adultera suis manibus detinebat et aliena iudicauit quae tactu inpudicac potuerant conprehendi. Magnus tamen uir, qui uenditus seruile ncsciuit ingenium, adamatus non redamauit, rogatus non adquieuit, conprehcnsus aufugit, qui cum ab uxore domini conunirctur. teneri ueste potuit, non potuit animo capi ac ne ipsa uerba diu quidem passus contagium iudicauit, si diutius moraretur, ne per manus adulterae libidinis incentiua transirent. Itaque uestem exuit, crimen excussit et relictis quibus tenebatur exuuiis spoliatus quidem, sed non nudus aufugit, quia erat tectior indumento pudoris: non est enim nudus nisi quem culpa nudauerit. Denique in superioribus habemus quod Adam, posteaquam dei mandata praeuaricatione deseruit et peccati granis aera contracxit, nudus erat. Vnde et ipse ait: Vocem tuam audiui in paradiso et timui, quia nudus sum, et abscondi me. Intellexit enim esse se nudum, qui infulas diuinae protectionis amiserat. Et ideo latebat, quia uestem fidei non habebat, quam utique praeuaricando deposuit. Magnam rem uides. Ille nudus erat, qui tunicam non amisit: iste nudus non erat, qui uestmentis se exuit, quae in manibus adulterae dereliquit. Eadem scriptura illum nudum adseruit, hunc abnuit. Et ideo expoliauit iste se potius quam nudauit, qui incorrupta uirtutum uestimenta seruabat, expolians se ueterem hominem cum actibus eius, ut indueret nouum, qui secundum imaginem creatoris in agnitione renouatur: ille autem nudus remansit, qui se iterum uestire non potuit singulari spolio uirtutis exutus. Vnde pelliciam accepit tunicam, quia peccator habere non poterat spiritalem. Reliquit igitur uestimenta Ioseph et nudauit adulterae inuerecundiam, quae postea latere non potuit. 26. Denique exiuit foras et ipsa adulterii sui temptamenta uulgauit exaltans uocem suam, eo quod relictis uestibus Hebraeus aufugerat. Ipsa igitur quod debuerat celare prodebat, ut conposito crimine laederet innocentem. Iustus autem acceptare non nouit et ideo inpunc hoc inpudica faciebat. Illam igitur uere exutam dixerim, etiam aliena ucstimenta sruantem. Quae omnia amiserat uelamina castitatis, illum satis ornatum, satis defensum, cuius uox non audiebatur et innocentia loquebatur. Sic Susanna postea, dum tacet in iudicio, melius est locuta oraculo et ideo prophetae meruit defensionem, quae propriae uocis non quaesiuit auxilium. Illum ergo beatiorem dixerim, cum in carcerem mitteretur, quia subibat pro castitate martyrium. Bonum enim munus pudicitia, sed minoris meriti, cum periculum non habet; ubi uero etiam salutis periculo defenditur, ibi plenius coronatur. Inaudita causa, inexplorata fide ueri tamquam reus criminis in carcerem Ioseph mittitur, sed eum dominus nec in carcere deserebat. Non turbentur innocentes, cum falsis criminibus adpetuntur, cum opressa iustitia truduntur in carcerem. Visitat deus et in carcere suos, et ideo ibi plus est auxilii, ubi plus periculi. 27. Sed quid mirum si uisitat Christus in carcere positos, qui ipsum se in suis in carcere clausum esse memorauit. sicut habes scriptum: In carcere eram, et non uenistis ad mei Quo non penetrat diuina misericordia? inuenit Ioseph huiusmodi gratiam, ut qui fuerat clausus in carcere ipse potius carceris claustra seruarel, cederet munere clauicularius, inclusos omnes potestati eius committeret. Itaque non solum Ioseph carcerem non sentiebat, sed etiam alios quoque carceris leuabat aerumna. 28. Huius igitur iniuriae auctor mulier et spadones sunt: ​​​​sed mulier est Aegyptiarum, quae procaces cum uiris solent miscere sermones, lacessere uerecundos, refugientes insequi, pudentes perurguere. Cum uitia sua non posset defendere, innoxios criminabatur perfidiam admiscens perfidiae, aliena tenens, alios ipsa condemnans, modum nullum ponens furori. Quae enim causa crudelitatis nisi quod cupiditatibus suis obsisti uidebat et desideria sua uetita adsensione fraudari? En propter quod aperiatur carcer, ut suscipiat innocentes, soluantur catenae reis, ut inponantur fidelibus, dimittantur ueritatis adulteri, ut includatur qui adulterium fidei recusauit. 29. De istis nero spadonibus quid dicam? Qui extemplo дълг esse spadonibus ceteris quod status eorum fragilis et tenuis et in uoluntate regia spes omnis quibus Ieuis offensa summum periculum sit, secundae autem res uile ministerium. Gloriabatur alter quod esset nini praepositus, alter quod pistorum. Vterque olfendit missique in carcerem et conmendati sancto Ioseph ab ipso carceris clauiculario, cum essent illic dies complures, uiderunl somnium. Et cum reuiseret eos Ioseph, tristes turbatosque animi olfendit, quia turbabantur somnio, cuius interpretem non inuenirent. Nonne per deum, inquit, interpretatio somnii est? разказвам ergo mihi. Et narrauit praepositus uini somnium suum: erat uitis in conspectu meo, in uite autem tres radices et ipsa florens, ferens germina, maturi et butrones uuarum et calix Pharao in manu mea. Et sumpsi eam et expressi eam in calicem et dedi calicem in manus Pharao. Et dixit illi Ioseph: tres radices tres dies sunt. Adhuc triduum, et in mentem habebit Pharao principatum tuum et restituet te super officium tuum pristinum et dabis calicem in manus Pharao. Sed memor esto pertemet ipsum, cum tibi bene erit, et facies in me misericordiam et memor eris mei ad Pharao et educes me de carcere isto, quia furto inuolatus sum de terra Hebraeorum et hic nihil mali feci, sed miserunt me in lacum carceris huius. 30. Alterius somnium non libet dicere. Meministis certe uerborum meorum, quod etiam tunc refugerim eius interpretationem in eo, cuius exitum refugio, mortem horresco. De isto prius dicamus, qui sibi beatus uidebatur, cum esset uini praepositus, et hunc summum credebat apicem omnis potentiae, quod regi calicem dabat. Haec gloria illius, haec magnificentia in hoc saeculö hac defraudatus dolebat, huic redditus gratulabatur. Sed hoc somnium est et omnis potentia sacculi somnium, non ueritas est. Denique per somnium uidit reddi sibi principatum suum. Et Esaias dicit ita esse huiusmodi homines, qui in hoc saeculo delectantur rebus secundis. Sicut qui in somnis manducat et bibit uidtur sibi cibo aut potu, dum dormit, repleri, sed cum uigilauerit, incipit esurire amplius – tunc intellegit quam inanis ille cibus et potus fuerit somniantis -: sic qui in hoc dormit saeculo nec oculos aperit ad mysteria diuina, quamdiu somno grauatur corporis, putat alicuius momenti esse hanc saecularem potentiam – quasi in somnis eam uidet – ubi euigilauerit, deprehendit quam inanis huius uoluptas saeculi sit. 31. Considera nune illum uerum Hebraeum, illum non somnii, sed ueritatis et praeclarae uisionis interpretem, qui de illa diuinitatis plenitudine ac libertate caelestis gratiae in hunc corporeum carcerem uenrit. quem non potuit saeculi huius inlecebra mutare, non ulla corruptela mundanae uoluptatis euertere, qui temptatus non decidit, adpetitus non adpetiuit, postremo adulterina quadam synagogae manu ueste corporis adprehensus carnem exuit, liber mortis ascendit. Calumniata est meretrix, ubi eum tenere non potuit, quem non carcer terruit, non inferna tenuerunt. Quin etiam quo ueluti puniendus descenderat, inde alios lberauit: ubi ipsi stringebantur mortis uincula, ibi laxauit ipse uincula mortuorum. 32. Considera ergo istum Hebraeum dicentem ili praeposito spadonum, qui contraxerat offensam regiam, quem restituerat muneri suö Memor esto per temet ipsum, cum tibi bene erit, et facies in me misericordiam, et memor eris mei. Ideo secundo repctiuit, quia sciebat non recordaturum quid euasisset iniuriae, cum potentiam recepisset. Ideo secundo admonuit, quia secundo liberauit, ut si prioris beneficii eum memoria non teneret, uel posterioris subiret, non despiceret auctorem salutis suae, non perfida praeuaricatione uiolaret. Sed quod peius est, cito beneficii inrepit obliuio rebus secundis. Redditus officio suo non est memor factus interpretis, sed oblitus est eum. Sed etsi ille obliuicebatur, Christus non obliuiscebatur, sed loquebatur ei et per seruulum loquebatur dicens ad eum: Memor esto per temet ipsum. hoc est uel officii tui contemplatione quid audieris recordare. Sed etsi nunc oblitus es, memor eris mei, ut euadas periculum, qui oblitus es beneficium. Tamen elatus potentia non recordabatur. Et quanta haec potentia, ubi uini ministerium? En unde omnis iactantia! Quia erat spadonum praepositus, qui uinum poculis regiis ministrabant. 33. Et factum est, inquit, post biennium. Mentior de hoc nostri spadonis tempore, nisi et dies conuenit, quia post biennium recepit officium nec recordatus est, sed admonitus. Cognouit enim quod etiam regnum ipsum in hoc saeculo esset somnium qui suo somnio non credidit. Didicit etiam regum // 190 esse somnia nec ipsorum potestates esse perpetuas. Sed cito hunc locum praetereat dolor, ne ipsa commemoratione crudescat; ne ipsius quidem sermonis mei meminisse delectat, quem tunc temporis uel effuderit dolor uel extorserit ecclesiae contumelia. 34. Admonitus ergo sui per somnium regis ait: Peccatum meum recorder. Sera quidem ista est, sed utinam uera confessio. Post peccatum fateris quod ante peccatum cauere debueras. Quam cito oblitus fueras memor esto mei. Scis nempe tunc temporis hunc fuisse sermonem, sed obtunsas aures habebas fastu potentiae et uini ebrius non audiebas uerba sobrietatis. Vel nunc memor esto mei, qui peccatum sero fateris. Qui rogas seruulum cur dominum negas? Inebriare iam non uino, sed sancto spiritu. Recordare quid passus sit, cum quo dormisti somnum tuum et somniasti somnium. Et ipse praepositus erat et praepositus epularum regis, quae ad opus pistorium pertinebant. Sublimem se esse credebat, quia in potestate habebat panem regium: nesciebat multos anfractus esse huius potentiae. Minabatur aliis ipse mox supplicio dedendus extremo nec audiuit eum, qui licet seruulus domini tamen loquebatur oraculum, quod ipsius iussu regis, de quo sibi plurimum blandiebatur, caput amissurus esset, esca auibus derelinquendus. Vel hoc te exemplum reuocare debebat, ut perfidiae non crederes. 35. Sunt et alia exempla de fastu et fragilitate ministrorum regalium, quae posterioris temporis historia habet. Et Doec praepositus erat et praepositus regis animalium ad disciplinam mulorum, hoc est spadonum animalium. Hic quoque sacerdotem domini detulit et regem fraude conmouit in sacerdotis periculum et hic Syrus erat. Num mentior, quando et patria et facta conueniunt? Aman quoque a cubiculo regis et ipse praepositus, dum inuadere ecclesias domini inproba temeritate contendit populumque fidelem spoliare ac persequi, grauibus sacrilegia suppliciis expendit. 36. Sed reuertamur ad istum uini praepositum, qui quasi multo ebrius mero beneficii auctorem oblitus est diu, aliquando tamen, ut regi prouideret interpretem, non quasi gratus, sed quasi callidus intimauit seriem rei gestae. Quo cognito rex quoque eum iussit arcessiri erutuque de carcere interrogauit, si posset interpretari sibi somnium. Cuius explanatione delectatus remouit iniuriam, honorem detulit. Itaque udete si non praesentibus et ista conueniunt. Iniuria inlata est prius quam cognosceretur a rege, gratia relata, ubi regi est cognitus. Ita rex uacat culpa, quia et id quod excepit uir sanctus iniuriae alienum fuit et id quod recepit gratiae regis est proprium. 37. Somnium autem et eius interpretatio huiusmodi est: Quaecumque inquit facit deus ostendit Pharao. Septem uaccae bonae septem anni sunt, et septem spicae bonae septem anni sunt. Somnium Pharao unum est. Et septem uaccae macrae, quae ascendebant post Hias, septem anni sunt, et septem spicae macrae et a uento corruptae septem anni sunt. Erit septem annis famis. Verbum autem quod dixi 'quaecumque deus facit ostendit Pharaó, ecce septem anni ueniunt ubertatis magnae in totam terram Aegypti; uenient autem septem annifamis post haec et obliuiscentur ubertatem in tota Egypto. Et consumet famis totam terram et non agnoscetur ubertas terrae a fame, quae futura est post haec; ualida enim nimium. Quod autem iterauit somnium Pharao bis, quia uerum erit uerbum a deo et festinabit deus facere illud. 38. Vetus somnium, res recentes. Posterioribus priora consumpta sunt et ubi erat ante ubertatis copia, ibi rerum omnium facta est indigentia. Quod si quis huiusmodi consilium regi dedisset, ut aliquid de superiori ubertate posteriori principatus sui seruaret aetati, reliquo quoque tempori larga donandi affluentia redundasset. Sed inmodica aeui superioris effusio etiam posteriora destituit et homines diripientes uniuersa aliquem Ioseph adhibere nolebant. Etsi non ego Ioseph – quis enim istud? -, clamabam tamen uaccas illas pinguis non solum lasciuiam, sed etiam incuriam diuinae significare reuerentiae – de perfidis enim dictum est: Tauri pingues obsederunt me, et de ludaeorum populo scriptum est: Inpinguatus et obesus factus est et dilatatus est et dereliquit deum , quifecit eum – el ideo somnium illud redundantiae saecularis perpetuum esse non possë fore tempus, quo his famis dura succederet. 39. Nec tamen hoc somnium uni aut duobus demonstratum arbitror, sed omnibus propositum, eo quod septem anni istius mundi pingues et saeculari ubertate opimi absorbeantur ab illis saeculis, quae futura sunt, in quibus perpetua quies et legis obseruantia spiritalis, quam Ephraem illa tribus patrum deo fructuosa custodiat, bona uacca, non illa corporeo distenta ubere, sed abundans spiritalis lactis et gratiae, super cuius decorem ceruicis deus sedere se dicit, ut scriptum est: Ephraem uacca docta diligere uictoriam, ego autem transiui super decorem ceruicis eius. Non ergo inpinguet caput nostrum oleum peccatoris nec falsi fructus delectare nos debent, ne dicatur et de nobis: Seminastis inpietatem et iniquitates eius uindemiastis. Manducasti fructum falsum, quia sperasti in curribus tuis. Nec me mouet quod habet spicas macras et uento corruptas, quia et Dauid tum melior erat, quando sicut aranea tabescebat, et spiritus contribulatus sacrificium dei est et illi praestantiores euadunt quos in hoc sacculo grauibus iniuriis spiritus malignus exercuit. 40. Vnde magis mystica meruisse praemia Ioseph arbitror, ​​​​quia de mysticis est locutus. Quid enim sibi uult anulus digito eius insertus nisi ut intellegamus pontificatum ei fidei esse delatum, ut alios ipse signaret? Quid stola, quae amictus est sapientiae, nisi tributum ei ab illo rege caelesti prudentiae principatum? Torques aureus intellectum bonum udetur exprimere; currus quoque significat fastigium възвишен заслуга. Quis autem est qui ex gentibus accepit uxorem nisi qui ecclesiam sibi ex nationibus congregauit et suscepit ex ea filium Manassem, per quem oblitus est omnes dolores suos, quos habuit de sacrilegiis Iudaeorum? Suscepit alium quoque filium Ефрем. per cuius profectum claruit quod suscepta in came humilitas et diuinitatem non humiliauit et cmulauit gloriam. 41. Denique quicumque famem patiebantur ad Ioseph mittebantur. Qui sunt isti nisi de quibus dictum est: Conuertentur ad uesperam et famem patientur ut canes? Erat autem fames non unius loci, sed totius terrae, quia non erat qui faceret bonitatem. Ideo dominus Iesus ieiunia mundana miseratus aperuit horrea sua et mysteriorum caelestium thesauros scientiae sapientiaeque patefecit absconditos, ut nulli alimenta deessent. Dixit enim Sapientiä Venite edite panes meos, et ideo ab illo solo dicitur: Dominus pascit me, et nihil mihi deerit qui saturatur a Christo. Aperuit ergo horrea sua Christus et uendebat non aera pecuniae, sed fidei pretium et deuotionis stipendium quaerens. Vendebat autem non paucis in Iudaea, sed uendebat omnibus, ut ab uniuersis nationibus crederetur. 42. Et omnes regiones uenerunt in Aegyptum ad Ioseph emere; optinurat enim fames. Omnes enim esuriunt quos non pauerit Christus. Emamus ergo alimenta, quibus famem possimus repellere. Nemo paupertatis suae contemplatione reuocetur, nemo uereaturqui argentum non habet. Non quaerit Christus argentum, sed fidem, quae argento pretiosior est. Denique emit eum Petrus, qui non habebat argentum. Argentum, inquit, et aurum non habeo, sed quod habeo do tibi. In nomine Christi Iesu surge et ambula. Et propheta Esaias dicit: Qui sititis ite ad aquam et quicumque non habetis argentum ite emite et bibite et manducate sine argento et pretio uini. Ncque enim pretium quaesiuit a nobis qui pro nobis sanguinis sui pretium soluit, quia non auro et argento, sed pretioso nos redemit sanguine. Ergo id pretium debes, quo emptus es. Etsi ille non semper exigat, tu tamen debes. Eme igitur tibi Christum non eo quod pauci habent, sed eo quod omnes habent per naturam, pauci offerunt per timorem. Suum est quod a te Christus reposcit. Ipse uitam omnibus dedit, ipse pro omnibus mortem suam optulit. Solue pro auctor quod soluturus es lege. Non mediocris iste contractus est, non omnes cum facile uident. Denique illae uirgines in euangelio, quas ueniens sponsus exclusit, ideo foris relictae sunt, quia uenale oleum non emerunt. Vnde dicitur his: Ite potius ad uendentes et emite uobis. Et negotiator non inmerito praedicatur, qui uendidit omnia sua et emit margaritam. 43. Et Iacob dixit filiis suis: quare pigri estis? Ecce audiui quia est frumentum in Aegypto. Descendite illo et emite nobis escas. Non semel hoc Iacob dixit, cotidie omnibus filiis suis dicit, qui serius ueniunt ad gratiam Christï Quare pigri estis? Ecce audiui quia est frumentum in Aegypto. Ex hoc frumento granum est quod resurgit. Qui igitur famem sustinet suae segnitiae debet adscribere. Ecce, inquit, audiui quia est frumentum in Aegypto. Citius utique iuniores aliquid quam seniores audire consuerunt, dum foris positi multi circumeunt. Sed hanc negotiationem preus senex audit, sed ille senex, in quo est fidei longaeua canities, prior senex intellegit, senex, in quo uenerabilis est senectus et aetas senectutis uita inmaculata. 44. Nec omnes hanc negotiationem suscipiunt nisi filii Iacob et ipsi prouectioris aetatis. Ideo decem pergunt, non pergit iunior. Non misit eum pater, ne contingat, inquit, eum infirmitas. Adhuc obnoxius erat infirmitati Beniamin iunior. Patriarcha quidem legitur Beniamin, sed ille ex tribu Beniamin Paulus praefigurabatur. Merito Iacob de eius infirmitate dubitabat. Denique infirmatus est, ut sanaretur: caecitatem passus est. Sed haec infirmitas ad salutem. Denique illa caecitas lucem adtulit. 45. Accepimus historiam, cognoscamus mysterium. Sine Beniamin patriarchae primo perrexerant, sine Paulo apostoli. Vterque non primus aduenit, sed arcessitus a primis uberiorem mercem priorum suo fecit aduentu. Est, inquit, frumentum in Aegypto, hoc est: ubi maior fames, ibi maior ubertas est. Magnum frumentum in Aegypto. Denique et deus pater dicit: Ex Aegypto uocaui filium meum. Ex isto grano illa fecunditas; neque enim messis esse potuisset, nisi Aegyptii granum ante seuissent. Est ergo frumentum, quod nemo ante esse credebat; in hoc frumento negotiantur patriarchae. Et illi quidem argentum detulerant, sed bonus Ioseph frumentum dedit, argentum reddidit; non enim pecunia emitur Christus, sed gratiä pretium tuum fides est, hac emuntur diuina mysteria. Portat autem frumentum hoc asinus ille ante inmundus in lege, sed iam mundus in gratia. 46. ​​Tenebatur tamen Beniamin iunior et patrio adhuc haerebat adfectu. Tenebant eum legis uincula, mos paternus. Fames inualescebat, quia sero ueniebat. Intercedunt pro co duo, Ruben et Iudas, hoc est humilitas atque confessio. His uadibus aput patrem utitur, his committitur, quorum unus primitiuus, alius rcsuscitatus. Lex primitiui, euangelium resuscitati. His deducitur Beniamin iunior et bonis odoribus comitatus aduenit portans secum resinam, qua lapides marmorum conectuntur, eo quod praedicatione propria tamquam spiritali resina uiuos lapides etiam iste conecteret: portans etiam mel, quo noxia uulncris interius exeduntur sine acerbitate aliqua sectionis. Talis enim Pauli praedicatio, ut putrem aboleret adfectum conruptumque euacuaret umorem disputationis suae aculeo, urere magis aegra mentis uisccra cupiens quam secare. Incensum orationis et casiam et guttam sepulturae insignia esse Dauid propheta nos docuit dicens: Murra et gutta et casia a uestimetis luis. Venit enim Paulus crucem domini praedicare, ilicem semper uirentem et nuces, quarum testa durior, fructus tenerior – meritoque uirga saccrdotalis Aaron nucina et Hieremiac baculum huiusmodi -, argentum quoque duplex. Non otiosa munera esse quis dubitet, cum et patriarchae uita et apostoli sermo semper uirescat in pectoribus singulorum ei eloquium sanctorum sicut argentum igne examinatum praecepti salubris fulgore resplendeat? Nec inmerito duplex argentum referunt, in quibus Pauli praefigurabatur aduentus, qui laborantes presbyteros in uerbo atque doctrina duplici honore donabat. 47. Vidit autem illos Ioseph et Beniamin fratrem suum ex eadem matre. Iam uidentur Hebraei et uidentura Christo, qui Ioseph uerus est, quando cum Pauli ueniunt typo, et loquitur ilillis milia atque mansueta, ut pariter cibum sumant. Supra autem, quia sine Beniamin uenerunt, agnoscebat quidem eos, sed ab his se auertebat, ut scriptum est: Et loquebatur his dura, quia ipsi non agnoscebant eum a quo agnoscebantur. Pauli igitur merito profecerunt, quem dominus Iesus tamquam iuniorem fratrem ex eadem matre generatum amplius ceteris fratribus diligebat. Aduertant Iudaei quem dominum negauerunt, qui etiam crucifixus ex synagoga eorum tamen tamquam ex eadem ortos parente plus diligit, si uel sero cognoscant suae salutis auctorem. Sed propriorum conscii delictorum non credunt tantam Christi esse misericordiam, ut donet peccatum, remittat iniuriam. Ideoque praefigurabantur in patriarchis quales essent futuri. Inuitabantur ad gratiam, ad salutaris mensae uocabanturconuiuium, et calumniam sibi parari, insidias fieri suspicabantur. 48. Et coeperunt ad hominem, qui erat supra domum, in ianua domus causam suam uelle agere. Adhuc dubitant introire et ex operibus suis malunt iustificari qui causam uolunt adstruere quam gratiam accipere et ideo in portis redarguuntur. Qui autem fructum uteri uirginalis expectat et hereditatem domini, filii mercem negotiatur non erubescit in porta, sed in exitu uitae huius repellit inimicum, ne ad altiora properanti conscius culpae grauioris obsistat. 49. Vnde mystice illis respondit maior domus. Et is qui sit intellege, cum legeris Moysen fidelem in tata domo eius. Maiores enim domus Movses Petrus Paulus et ceteri sancti sunt. Christus autem solus est dominus. Scriptum est quia Moyses fidelis in tota domo eius tamquam famulus in testimonium eorum quae dicta essent, Christus uero tamquam filius in domo sua, quae domus nos sumus, si libertatem et gloriam spei tenuerimus. 50. Hic ergo maior domus respondit iliis: Propitius sit uobis, nolite timere. Deus enim uester et deus patrum uestrorum dedit uobis thensauros in sacculis uestris: argentum uestrumprobum acceptum habeo. Illi enim dixerant: Argentum uniuscuiusque in sacculis nostris inuenimus. Argentum nostrum ad pondus rettulimus. O magna mysteria et euidenter expressa! Hoc est dicerë Cur inflamini? Argentum uos habere uestrum in sacculis saepius usurpatis? Quid enim habetis quod non accepistis? Si autem accepistis, quid gloriamini quasi non acceperitis? Iam saturati estis, diuites facti estis, qui argentum habere uos creditis, sed argentum uobis deus patrum uestrorum dedit. Ille deus uester, ille patrum uestrorum deus est. quem negastis. Sed ignoscit, sed indulget, sed recipit, si reuertamini. Ipse est, qui uestrum non quaerit argentum, suum donat. Ipse uobis dedit argentum in sacculis uestris. Iam sacculi uestri argentum habent, qui lutum habebant; et ideo uester est qui dicit: Conscidisti saccum meum et induisti me laetitia. Laetitiae munus est Christus, ipse est argentum uestrum, ipse est pretium uestrum. Non exigit a uobis dominus Iesus frumenti sui pretium, non quaerit uestri pondus argenti. Argentum uestrum reprobum est, argentum sacculi non est bonum. 51. Argentum uestrum probum acceptum habeo, hoc est: non esi illud materiale argentum, sed spiritale argentum uestrum, hoc est probum, quod fida deuotione quasi Iacob filii detulistis, quod sine damno datur et sine ullo adnumeratur dispendio, quandoquidem tali pretio detrimentum mortis excluditur, lucrum uitae adquiritur. 52. Parauerunt autem munera, donec introiret Ioseph meridie. Acelerauit meridiem fides Pauli. Ante caecus erat, postea coepit lumen uidere iustitiae, quoniam qui reuelat ad dominum uiam suam et sperat in eum, dominus quoque educet tamquam lumen iustitiam eius et idicium eius sicut meridiem. Et Abrae quando deus apparuit ad ilicem Mambrae, meridies erat, cui de praesentia domini lux aeterna fulgebat. Meridies est, quando Ioseph uerus in domum suam intrat, ut prandeat. Tunc enim plus dies lucet, quando sacramenta celebramus. 53. Et intulerunt, inquit, ei munera. Nos munera inferimus, ille instaurat conuiuium. Ille dicit: Adponite panes, quos soli Hebraei sumunt, Aegyptii manducare non possunt. Sed ante conuiuium quanta dignatio! Quam usus istius et sedulitatis et gratiae morale magisterium! Adhuc de calumnia, quam sibi a Ioseph fieri putabant, fratres suspecti erant. Ille inuitabat ad prandium: horum nutabat adfectus, ilius perseuerat gratia. Primus adpellat, primus interrogat: Quomodo habetis? 54. Et iterum ait: Recte est pater uester senior? Superioris est inferiorem ad conloquium prouocare, dare sermonis fiduciam, quaerere non solum de ipsis, sed etiam de parentibus. 55. Ответникът illï Recte est puer tuus, pater noster. Ille seniorem dixit, ut honoraret: isti puerum nominarunt, ut deferrent humilitatis obsequium, quod senectus honoratae sit dignitatis, pueritia autem subiecta uideatur et propior uerecundiae quam superbiae. 56. Respiciens autem oculis uiclit Beniamin fratrem suum ex eadem matre. Morale est, ut quos diligimus eos uideamus prae ceteris et quos animi intentio tenet priores eos obtutus offendat oculorum, siquidem plerumque circa alia mentis occupatione districti quos habemus ante oculos non uidemus. Ita duce animo dirigitur noster aspectus. Vidit igitur Beniamin fratrem suum sanctus Ioseph, quem tenebat animo, quem oculis demandbat, quo absente fratres paene non uiderat. Quia uidere nihil proderat. Nec solum uidisse contentus quasi nesciret interrogauit: Hic frater uester est adulescentior? Consuetudo et gratia caritatis est, ut dilectos nobis non solum oculis, sed etiam sermone teneamus. Agnourat Ioseph dilectum suum, sed ideo interrogabat, ut quem tenebat animus uox sonaret. 57. Denique non expectauit ut responderetur, sed continuo benedixit eum et turbatus est desiderii sui fructu. Torquebantur autem uiscera eius, quia conplectendi eius quem desiderauerat libertas differentebatur. Denique ingressus in promptuarium plorauit et lauit faciem suam et continuit se. Grandis amoris aculei cito corda conpungunt, nisi desiderii frena laxentur. Vincebatur adfectu Ioseph, differentebatur consiliö ratio cum amore certabat. Fleuit, ut amoris pii aestus lacrimis temperaret. 58. Haec moraliter; mystice autem uidit dominus Iesus Paulum – oculi enim domini super iustos – et dixit: Hic frater uester est adulescentior? Adhuc adulescentior dicitur, qui nondum maturam canae fidei gerebat aetatem, nondum in uirum perfectum exercuerat, in illam, sicut ipse ait, mensuram aetatis plenitudinis Christi. Denique adulescens legitur tantum ibi, ubi lapidantium Stephanum uestimenta seruabat. Et ideo Philemonem non adulescentiae suae, sed senectutis similem esse cupiebat, ut scripsit: Magis obsecro, cum sis talis ut Paulus senex. Ideo adulesccntiores uiduas praedicat declinandas, non propter aetatem, sed propter quandam pubiscentium delictorum lasciuiam inmaturitatemque uirtutis. Ceterum maior in iuuene quam in sene Iaus castitatis est. Puto autem quod a uero non sit alienum, si illud intellegamus, quia, cum hoc Paulus haberet et horreret correptus, quod caecitas accidisset ei. inciperet tamen adpropinquare dicendö Domine, quid me uis facere? Ideo adulescentior dicebatur a Christo, ut qui uocabatur ad gratiam excusaretur a culpa, quod ea lubricae fuisset aetatis. Denique uidit eum Christus, ubi lux circumfulsit eum, et quia adulescentes metu magis quam ratione reuocantura uitio, adhibuit stimulum et miseratus admonuit, ne aduesus stimulum calcitraret. 59. Turbatus est autem, sicut habes in euangelio quia turbauit se spiritu, cum Lazarum suscitaret, et ibi fleuit, ut prius lacrimis suis mortui delicta lauaret. Sed intra fleuit et lauit faciem suam. Caecitas Pauli fletus est Christï lauat faciem suam, ubi lumen ei reparatur amissum. Lauit faciem suam Christus, ubi baptizatus est Paulus, per quem dominus Isus a pluribus uideretur. Et ideo in conuiuio pars eius quinquipliciter maior effecta est, quod haberet superioribus anteferri non solum mentis prudentia, sed etiam militia corporis et gratia castitatis. 11.60. Biberunt autem et inebriati sunt pariter cum eo. A principio fidei maior Paulo praerogatiua defertur, de quo dictum est ad Ananiam: Vade, quoniam uas selectionis est mihi ad wrongendum nomen meum coram gentibus. A principio inebriatur ebrietate, sed sobria, ut et ipse cum sanctis diceret: Et poculum tuum inebrians quam praeclarum est! 61. Et scyphus argenteus soli sacco eius inseritur. Nesciebat hoc Bniamin: fallebatur Paulus, sed uocabatur. Mittitur post eum mane; nox enim processerat caecitatis, dies fidei adpropinquabat. 62. Per ordinem singulorum prius inspiciuntur sacculi. Docet te moralitatem scriptura diuina. Per ordinem ante discubuerunt in conuiuio contra eum, primitiuus secundum aetatem. Vides quod seniori locus ille sit deferendus per ordinem iterum requiruntur sacculi singulorum, ut scias electum Paulum caelesti esse iudicio. Discussit ceteros, hunc praetulit. In nullius alterius sacco scyphus inuentus est argenteus nisi istius. Quid sibi uult quod insertus est sacculo? Ioseph quidem inbriauit ut falleret, scyphum misit ut fratrem quem diligebat pia fraude reuocaret, sed refulgent mysteria diuina. 63. Hoc inuenit in nobis Christus argentum, quod ipse donaurit. Habemus naturae argentum, habemus et gratiae. Natura opus est creatoris, gratia munus est redemptoris. Etsi non possumus uidere dona Christi, ille tamen donat et operatur occulte et donat omnibus, sed sruare paucorum est et non amittere. Non omnibus tamen donat omnia. Triticum multis datur, scyphus uni, qui prophetico et sacerdotali donatur munere. Non enim omnis, sed propheta dicit: Calicem salutaris accipiam et nomen domini inuocabo. 64. In corpore igitur Pauli iam doctrinae caelestis adloquium refulgebat, cum esset eruditus in lege. Sed quia adhuc iustitiae dei subiectus non erat, intra saccum erat scyphus, doctrina intra legem, lucerna intra modium. Missus tamen Ananias, qui benedictionem daret, manum inponeret, saccum solueret. Sacco soluto reluxit argentum et decisentibus squamis uel ut quibusdam sacci uinculis statim uidit. Vinculum eius perfidia erat, absolutio eius fides facta est. Et ideo tamquam soluto sacco, hoc est deposito legis uelamine. quod supra cor est positum ludaeorum, conuersus ad dominum, liber a nexu adeptus gratiam libertatis ait: Nos itaque omnes reuelata facie gloriam dei speculantes ad eandem imaginem reformamur. Soluto enim calciamento legis nudo uestigio liberi sermonis euangelium praedicabat. Tenebant eum Iudaei et inpedire cupiebant, sed ubi in eius sacco argentum resplenduit, sciderunt uestimenta sua et reuersi sunt retro. Libera enim pro Christo Pauli praedicatio nudauit populum ludaeorum et omnem eorum rescidit gratiam. 65. Ideoque retro regressi sunt, qui ante se uidere non poterant. Retro redeunt qui Christum amittunt. Denique et in euangelio, cum corriperent ad mortem dominum Iesum, redeuntes retro ceciderunt in terram. Merito retro reuertebantur, qui in terrenam labem ab illa caelesti gratia recidebant. Nolebant igitur moraliter redire sine fratre, mystice sine Paulo reuerti, quo amisso adserebant in maerorem deducendam parentis populi senectutem. 66. Et ideo Iudas apud Ioseph remanere cupiebat, ne uideret mala, quae inuenerunt patrem suum, hoc est iam praeuidebat et cauere cupiebat mala, quae uentura erant populo Iudaeorum. Sed cum adhuc haec ipsa non esset in illo principum populi Iudaeorum libera pracdictio, fleuit Ioseph, hoc est in illo plorauit Iesus. 67. Et iussit omnes recedere, ut cognosceretur a fratribus; non uenerat enim, sicut ipse ait, nisi ad oues, quae perierunt domus Israel. Et emittens uocem cum fletu ego sum, inquit Ioseph; adhuc pater meus uiuit? Hoc est: expandit manus suas ad populum non credentem et contradicentem, non legatum neque nuntium quaerens, sed ipse dominus saluum facere nolens populum suum. Ipse qui loquebar adsum, inquit, et palam factus non quaerentibus me adpareo his qui me non interrogabant. Quid igitur aliud tunc clamauit nisï Ego sum Isus, cum principibus ludaeorum interrogantibus 191: Tu es filius dei? responderet: Vos dicitis quod ego sum, cum Pilato diceret: Tu dicis quia rex sum; ego in hoc natus sum, cum principi sacerdotum dicentï Adiuro te per deum uiuum, ut dicas nobis si tu es Christus filius dei, referret: Tu dixisti. Amen dico uobis, amodo uidebitis filium hominis sedentem ad dexteram uirtutis et uenientem cum nubibus caeli. Hoc est ergo quod ait: Ego sum Ioseph, ego sum diuinae potentiae. Adhuc pater meus uiuit? Hoc est: ego patrem non nego, ego fratres agnosco, si aut uos fratrem aut pater filium recognoscat. Adhuc ergo populus meus uiuit, de cuius populi familia fratrem mihi elegi? 68. Accedite ad me, quia ego ad uos adpropinquaui et eo usque, ut per carnis susceptionem facerem me uestrae consortem naturae. Nolite uel participem fugere uestrae societatis, si non agnoscitis auctorem salutis. 69. Et accesserunt\ inquit, ad illum, et dixit: ego sum Ioseph frater uster, quem uos tradidistis in Aegyptum. Nunc ergo nolite maesti esse neque uobis durum uideatur, quoniam hic me uendidistis; ad uitam enim misit me deus ante uos. Quam fraterna pietas, quam dulcis germanitas, ut etiam parricidale excusaret admissum dicens diuinae illud prouidentiae fuisse, non inpietatis humanae, quandoquidem non ab hominibus oblatus ad mortem, sed a domino missus ad uitam sit. Quid aliud habet illa domini nostri Iesu Christi, qui fratres omnes pietate superauit, in cruce positi intercessio pro plebe dicentis: Pater, dimitte illis; non enim sciunt quid faciunt? Quid aliud illa appellatio sanctitatis in medio discipulorum dicentis: Pax uobis: ego sum, nolite timere? Et cum conturbati et conterriti existimarent spiritum uidere, iterum dixit ad illos: Quid turbati estis et quare cogitationes ascendunt in corde uestro? Videte ecce manus meas et pedes meos, quia ego sum ipse. Palpate et uidete quia spiritus carnem et ossa non habet, sicut me uidetis habere. Haec ergo iam tunc futura posterioribus temporibus mysteria reuelata sunt. 70. Denique ipsis exprimuntur sermonibus, ut ipsum esse intellegamus et qui ante in Ioseph et postea in suo Iocutus est corpore, quandoquidem nec uerba mutauit. Ait enim tunc: Nolite maesti esse et infrä Ascendite ad patrem meum et dicite illï haec dicit filius tuus Ioseph: fecit me deus dominum totius terrae Aegypti. Et in euangelio ait: Nolite timere. Ite nuntiate fratribus meis, ut eant in Galileam, et ibi me uidebunt. Et infra ait: Data est mihi omnis potestas in caelis et in terra, hoc est dicerë diuinae hoc fuit dispositionis, ut acciperem potestatem, non acerbitatis humanae. Non obicit scelus qui enumerat praemium. 71. Quod autem habet in Genesï Ad uitam enim misit me deus ante uos reddit in euangelio dicens: Docete omnes gentes, baptizantes eas in nomine patris et fili et spiritus sancti; Haec enim est merces et uita sanctorum, quod etiam alios redemerunt. 72. Illud quoque aduerte non otiose scriptum in Genesï Et eris prope me, tu et fili tui et filiifiliorum tuorum; hoc est enim quod dixit in euangeliö Ecce ego uobiscum sum omnibus diebus usque ad consummationem saeculi. 73. Quam euidens quoque illud mysterium, quod ueluti conpleto omni mandato fratrem suum Beniamin amplectitur Ioseph et cecidit super collum eius, sicut conpleto euangelio Paulum Christus amplectitur quibusdam misericordiae suae bracchiis, ut interna opinione curuatum uelut a collo in caelum erigat. Vnde et ille erectus a Christo ait: Nostra autem conuersatio in caelis est. 74. Et gauisus est Pharao, quod Ioseph agnouisset fratres suos. Vnde et uulgata est uox in domo Pharao et hortatus est sanctum Ioseph, ut fratres suos inuitet, ut ueniant cum patre, et mandat inpleri eorum sarcinas tritico et in uehicula dari. Vnde haec humanitas barbaro, nisi illud ostenderetur magnum mysterium, quod iam non inuidet ecclesia, cum redimuntur Iudaei, et populus Christianus hac adiunctione laetatur et quibus potest subsidiis iuuat et mittit euangelizantes regnum dei, quo maturius euocentur? Quibus dantur binae stolae. 75. Et allegat Paulum, cum eius dicta depromit, cui trecenti aurei et quinque stolae diuersi coloris conferuntur a Christo. Trecentos aureos habet qui crucem praedicat Christi, ideoque ait: Neque enim iudicaui scire me aliquid inier uos nisi Christum Jesum et hunc crucifixum. Et bene aureos accipit, quia non in suasoriis sapientiae uerbis, sed in ostensione spiritus praedicabat. Quinque autem stolas accipit uel sapientiae multiplicis disciplinas uel quod nullis sensuum corporalium captus inlecebris ubi aliis periculum illic teneret uictoriam, qui omnes uoluptates carnis singulari continentia et uirtute superaret, cuius ingenium studiumque nulla corporis hebetaret infirmitas, qui, cum esset in corpore, corpus se habere nesciret. Denique raptus in paradisum siue in corpore siue extra corpus nesciens audiuit uerba ineffabilia, quae loqui homini non liceret, qui postremo terrenum nihil oleret in terris, sicut ipse docet dicens: Quia Christi bonus odor sumus deo in his qui salui fiunt. 76. Praecellit igitur Paulus et eius exuberat portio, sed tamen habent et alii praedicatores gratiam suam. Binas stolas accipiunt. Quas? Illas utique, de quibus dubitare non debes, quia legisti de Sapientia dictum: Binas uestis fecit uiro suo. Vna est mystica, moralis altera. Sed non omnes apostoli, non omnes prophetae, non omnes pastores, non omnes uirtutes, non omnes habent gratiam curationum, non omnes linguis loquuntur. Vbi diuersa praemia, merita diuersa. 77. Et praemituntur et patri munera. Filius honorat patrem, Christus populum suum inuitat promissis, inuitat muneribus. Portant haec munera illi asini inutiles et laboriosi ante, nunc utiles, portant in typo Christi munera portaturi in euangelio munerum largitorem. 78. Dimisit autem fratres suos et abierunt. Et dixit illis Ioseph: nolite irasci in uia. Quam bene docet ab iracundia praecauendum. quod ea possit etiam amantes sui separare germanos, et maxime in uia fugiendam esse discordiam, ubi ipse uiandi comitatus debet inuiolabilis gratiae habere consortium. Quid aliud autem ait dominus noster Iesus ex hoc corpore recessurus, cum discipulos dimitteret suos, nisi ne irascerentur in uia, dicens: Pacem relinquo uobis, pacem meam do uobis? Vbi enim pax est, iracundia locum non habet, ablegatur discordia, fugatur dissensio. Hoc est ergo quod ait: Pacem meam do uobis. id est nolite irasci in uia. Et uide ne in hac uia dicat, hoc est in hoc cursu totius uitae indignationem cauendam, quod ira saepe etiam innocentes in crimen adducat, quia, dum iusto amplius irascimur et uolumus alienum coercere peccatum, grauiora peccata conmittimus. Ideo apostolus non uos ipsos, inquit, uidicantes, carissimi, sed date locum irae, hoc est declinemus eam, ne nos illa corripiat. Vnde et dominus Iesus dimittens ad euangelizandum discipulos misit eos sine auro, sine argento, sine pecunia, sine uirga, id est ut et incentiua litis et instrumenta eriperet ultionis. 79. Et ascenderunt, inquit, de Aegypto et uenerunt in terram Chanaan ad Iacob patrem suum et nuntiauerunt illi dicentes quia Ioseph filius tuus uiuit et ipse est princeps totius terrae Egypti. Quae est terra Chanaan? Quae nutabat. Quid igitur tam euidens quam apostolorum tempora designari, quibus ingressi Iudaeorum synagogas nutantes Iesu domini potentiam praedicabant, sicut habemus in Actibus apostolorum dicente Petrö Hunc ergo Iesum resuscitauit deus, cuius nos testes sumus. Dextera igitur dei exaltatus repromissione spiritus sancti accepta a patre ejfudit hoc donum, quod uos uidetis? Aduertimus certe quomodo et uiuere eum et terrae totius principem dicat, qui aperiens horrea sua spiritalis gratiae donet omnibus ubertatem. Haec dicebant apostoli, sed Iudaei non eredebant, sed iniciebant manus in eos et trudebant in custodiam praedicatores sallitis. 80. Vnde et de Iacob scriptum est: Expauitmente; non enim credebat eis. Expauit adfectu plebis incredulae, sed posteaquam Christi gesta cgnouit, tantis beneficiis et operibus delinitus resumpsit spiritum dicens: Magnum mihi est, si adhuc filius meus Ioseph uiuit. Ibo et uidebo illum, priusquam moriar. Primum et maximum fidei fundamentum in resurrectionem Christi credere. Quicumque enim crediderit resuscitatum festinus requirit, deuotus accedit et intima deum mente ueneratur; кредит enim quod ipse non moriatur, si credat in resurrectionis auctorem. 14.81. Et eleuans se Israel uenit ad puteum iuramenti et immolauit hostiam deo patris sui Isaac. Merito eleuatur qui festinat ad Christum. Fides praecedit deuotionem. Prius se eleuauit, postea immolauit; Ille enim bene immolat qui cognitionem diuinitatis inuestigauerit. 82. Dixit autem deus ad Israel in uisu nocte dicens: Iacob, Iacob. Qui dixit: Quid est? Dicens: ego sum deus patrum tuorum: noli timere, descende in Aegyptum; in gentem enim magnam te faciam ibi. Ego descendam fecum in Aegyptum et ego deducam te in perpetuum. Quemadmodum quae ipsi legunt non intellegunt et Moysen quem Iaudant abnegant, cum eius scriptis nolunt credere! Quid euidentius quam quod hoc loco inutantur, ut ad ecclesiam dei transeant et qui ante intra Iudaeae terminos coartabantur angustos ad populum dei migrent, qui ex toto orbe, ex omnibus nationibus et populis congregatus in magnam factus est gentem? Denique in omnem terram exiuit sonus eorum. Vocatur ergo a filiis suis Iacob, id est a Petro Iohanne Paulo populus ludaeorum inuitatur ad gratiam. 83. Ipse quoque deus noster proprio eum hortatur oraculo, spondet ei profectum fidei muneris sui fructum dicens eï Ioseph mittet manum super oculos tuos. Non utique sanctus patriarcha sollicitus erat a quo ei oculi clauderentur, licet etiam intellectu simplici moralis exprimatur adfectus. Nam si eos quos diligimus cupimus pogoste amplecti, quanto magis recessuri ex hoc corpore ipso carorum pignorum tactu delectamur extremo et hoc mulcemur uiatieo. Tamen mystice licet nobis intellegere quod postea cogniturus deum sii populus ludaeorum. Hoc est enim mysterium, quod ucrus Ioseph immittet manus super oculos eius, ut qui non uidebat ante iam uideat. Veni ad euangelium, lege quemadmodum caecus ille sanatus sit, cui Iesus manum inposuit et eius abstulit caecitatem. Non enim morituris manum Christus inponit, sed uicturis, aut si morituris, recte, quia prius morimur, ut reuiuiscamus; non enim possumus deo uiuerc, nisi peccato ante moriamur. 84. Descendunt igitur in Aegyptum septuaginta quinque animae, sicut scriptum est, et hoc mystice numero remissionis, quia post tantam duritiam, post tanta peccata haberentur indigni, nisi donaretur his remissio peccatorum. Occurrit illi Iudas, hoc est confessio erroris. Hunc sui uenturus Iudaeorum populus praenuntium mittit. Ideo et Ioseph uerus, id est arbiter ct interpres diuinitatis, occurrit, quia praecedit iam confessio quos ante perfidia possidebat. Interpres est enim diuinitatis Christus, quia deum nemo uidit umquam, nisi unigenitus filius, qui est in sinu patris, ipse enarrauit. Hic senilis iam aetatis et fessum suscipiet ultimis temporibus populum Iudaeorum, non secundum illius merita, sed secundum selectionem suae gratiae et inponet manum super oculos eius, ut caecitatem auferat. Cuius ideo distulit sanitatem, ut postremus crederet, qui ante non putauit esse credendum, ei prarogatiuam superioris selectionis amitteret. Vnde et apostolus ait: Quia caecitas ex parte Israel contigit, donec plenitudo gentium intraret et sic omnis Israel saluus fieret. 85. Gesta igitur patriarcharum futurorum mysteria sunt. Denique ipse Iacob sic ait ad filios suos: Congregamini, ut adnuntiem uobis quae occursura sunt uobis in nouissimis diebus. Congregamini et audite Israel patrem uestrum. Моралното тълкуване на библейската история и екзегетиката на Свещеното писание, по-специално на книгата Битие, св. Амвросий посвещава много от своите произведения: „За Ной“ (377). „За Каин и Авел“ (377–378), „За Авраам“ (378–383), „За рая“ (378), „Шестодневието“ (378–390), „За Яков и блажения живот“ (386), „За Исаак или за душата“ (386–387). Свети Амвросий е първият в Западната църква, който въвежда практиката, използвана на Изток от времето на Ориген, да се проповядва поредица от проповеди в продължение на няколко дни подред. Образите на Йосиф, виночерпецът, настойникът и фараонът служат за св. Амвросий с илюстрация на съвременни събития. Вижте за това: Palanque J. R. Saint Ambroise et l’empire romain. П., 1933. С. 511–514. Р. Пала, преводач и коментатор на този трактат в изданието на Амброзианската библиотека (Sancti Ambrosii episcopi Mediolanensis. De Ioseph / Introd., trad., not. e indici R. Palla// Sant’Ambrogio. Opcre esegetische IIÏ Isacco o l'anima. 11 bene della morte. Giacobbe д) клони към същата дата la vita beata. Библиотека Амброзиана в Милано. Romä Citta Nuova, 1982. P. 335–409. Ярък пример е тълкуването на св. Кирил Александрийски върху Петокнижието (Глафира в Петокнижието), проповеди на Астерий Софист (ум. след 342 г.), епископ. Григорий от Елвира (починал след 392 г.). Виж: Moreschini S., Norelli E. Il trionfo dell'ortodossia nicena in Occidentë Ambrogio // Moreschini C., Norelli E. Storia della Icttcratura cristiana antica greca e latina. Vol. 2 1. Бреша, 1996. С. 386–387. Една от следите на зависимостта на светеца от Филон Александрийски в тази творба е мотивът за трудния път на човешкото усъвършенстване чрез добродетели, от езичеството до Бога, символизиран в поклонничеството на Авраам (срв. Бит. 12.4). Индикация за това се съдържа в началото на трактата, където добродетелите на патриарсите представляват пътя, по който св. Амвросий призовава своите слушатели. Подробен анализ на алегоричното тълкуване и неговите херменевтични предпоставки при св. Амвросий е посветен на монографията на К. Якоб: Jacob K. “Arkandisziplin”, Allegorcsc. Мистагогия. Ein neuer Zugang zur Theologie des Ambrosius von Mailand. Франкфурт на Майн, 1990. (Theophancia; 32). Според много известни патролози (M. Simonetti, A. Zollig, J. Danielou, M. Arles и др.), теорията на Ориген за „трите значения“ всъщност остава теория за „двете значения“ (вижте за това: Nesterova O. E. Allegoria pro typologiä Origen и съдбата на алегоричните методи за тълкуване на Светото писание в ранната патристика ера, М., 2006. стр. 43–45). Виж: Simonetti M. Lettera e o allegoria. Un contributo alla storia dell’esegesi patristica. Рома. 1985. Повече подробности за тази класификация на храната: Pizzolato L. F. La dottrina esegetica di sant’Ambrogio. Milano, 1978. Любимите теми на Св. се връщат към Ориген и Александрийската школа. Амвросий, например, „трезвото опиянение” (ebrietas sobria), с помощта на което авторът обяснява мистичния опит (виж: Moreschini S., Norelli E. Op. cit. R. 393). Вижте по-специално за това: Йосиф 6.34. Цитат от: Palia R. Introduzione // Sancti Ambrosii episcopi Mediolanensis. De Joseph / Introd., trad., not. e indici R. Palla. С. 339. (По-нататък – Пала). Този автор вече е споменат от блажения. Йероним Сгридонски в есето си „За известните мъже“. Дефиниция на uerus st. Амвросий често използва в своята екзегетика във връзка с образ, най-често Христос. сряда: губеф 6. 31; 9,47; 10,52; 14. 83–84; Исак 1.2:3. 7; 4. 17. – Бел. изд. Смъртта на евнуха Калигон (gladio ultori punitum) се споменава и от бл. Августин, контр. Юл. 6. 14. 41. – Бел. изд. Вижте: 1 Петър. 1,19; Рим. 5,9; Еф. 1. 7; Col. I. 14, виж също: Деяния. 20,28; Отворете 1. 5.5. 9. Свети Амвросий споменава онези патриарси, на чиито добродетели вече е посветил своите писания. Vir perfectus е стоическа концепция, използвана от Свети Амвросий и се използва за обозначаване на праведен човек. Най-вероятно става дума за братята на Йосиф, които св. Амвросий оправдава в цялата книга. Виж: Битие 37. 3–4. Сравнете: Яков 2. 2. 5. Сряда: Мат. 13. 54–57; в. 6.42. Яков, бащата на Йосиф, олицетворява еврейския народ със своето неверие, но любовта му към Йосиф показва избрания сред синовете му. Тоест издигането на Йосиф над неговите братя и прототипа на Спасителя за тях. Виж: Битие 49. 22–26. Вижте: Яков. 5. 6; I Йоан 2.1. ср. при св. Йоан Златоуст, хом. 61.3: "Всичко това се случи, за да бъде разкрита привързаността на Йосиф към братята му и техният кръвожаден план срещу него да стане очевиден. Как Йосиф дойде да посети братята... Нашият Господ, от любовта Си към човечеството, дойде да посети човешката раса, като пое плътта, характерна за нас, и благоволи да стане наш брат" (цитиран от: Библейски коментари на отците на Църквата и приятел на техните автори на 1-ви-8-ми век. Т. 12–50. С. 167. Сряда: Номер. 16,5; в. 10. 14. В книгата Битие се казва, че Рувим иска да го спаси от смъртта и да го върне на баща му, а Юда предлага да го продаде (Бит. 37.26-27), но св. Амвросий обяснява предложението на Юда като негово добро намерение. – Забележка. изд. Виж: Битие 49. 10–11, където благословията към Юда съдържа предсказания за Спасителя. Прането на дрехи във вино беше прототип на страданието на Спасителя, както и образ на тайнството на причастието. – Забележка. изд. В благословията към Ашер също е необходимо да се види пророчество за Христос като Хляб, слизащ от небето (Йоан 6.50-51). Под обещания тук трябва да разбираме и благословението на Яков към Йосиф, защото благословението към Йосиф превъзхожда благословението към другите патриарси. Ученикът на Спасителя Юда продал Господа на първосвещениците, а те, купили Христос, направили още по-лошо, защото Го предали на Пилат, за да бъде разпнат. – Забележка. изд. Сравнете: Еф. 5. 2: Вижте също: Битие 37.25. Виж: Битие 37. 27. Септуагинта и Vetus Latina показват, че Йосиф е бил продаден за 20 златни монети, а версията на Вулгата и Масорет за 20 сребърника. Някои древни латински ръкописи показват, че Йосиф е бил продаден за 30 сребърника. Според Пала корекцията е направена, за да се подчертае аналогията на Йосиф с Христос (Palla. R. 355. n. 14). – Забележка. изд. Свети Амвросий следва Климент Александрийски в неговото тълкуване на числото "300": "Формата на числото триста е знакът на Спасителя" (Clemens Alexandrinus, strom. 6. 84. I), тъй като на гръцки числото 300 се обозначава с буквата T, която се възприема като символ на кръста. Това тълкуване се среща у св. Амвросий няколко пъти, виж: спир. s. 3. 17. 127; експ. Люк. 6.30; Noc 33, 123 (виж: Palla. R. 357, параграф 16). Тук вероятно св. Амвросий е заимствал символиката на Филон за числото 10: „десет е най-съвършената граница на числата от едно” (Philo Iudaeus. congr. 90). Юбилейната година, според Моисеевото законодателство, завършва седем съботни години, т.е. това е 50-та година (Лев. 25.8-10). Следователно числото 25 е първоначалното число, умножено по две, то дава числото 50, времето за опрощаване на дълговете. В 14.84 Свети Амвросий назовава и числото 75, тъй като това е същото число 25, умножено по три. Тези сложни аргументи ясно носят печата на Филон и Александрийската школа като цяло. Използваните тук термини (perfectio и portio) може да се отнасят за Новия и Стария завет в смисъла на съвършенството на първия, както е посочено в cpist. 74, 5. Тези думи, всъщност принадлежащи на Рувим, св. Амвросий се отнася за Юда. Вижте също: експ. Лю. 10,127; експл. пс. 40, 22; въплъщавам се. 5. 36: Яков I. 6. 25. Виж по-горе 3.14; срв.: 2 Кор. 2. 15–16. Нека молитвата ми се издигне като тамян пред Тебе (Пс. 140.2). Събирателен образ на евреите. Сравнете: Яков 2. 3. 10. Тези думи (и оправете леглото... и го приберете) ги няма в Синодалния превод, въпреки че са записани в т. нар. западна версия на текста на Деяния. – Забележка. изд. ср: в. I. 29; Реф. 12. 4–5. Виж: Битие 37. 34; Мат. 26,65; Mk. 14.63. Вероятно говорим за евреите, които не са признали Исус Христос за Божи Син. Възможна е и алюзия към антиарианския спор. Изкуплението се смята от св. Амвросий като Христово предложение за откуп. Св. Амвросий използва термините pretium redemptionis (expl. ps. 68, 14), pretium sanguinis Christi, чрез които хората са закупени (empti) (epist. 37, 45), pretium nostrae liberationis (epist. 72, 8). Поразително подходяща формулировка, която предусеща ерата на христологичните спорове! Премахването на записа на заповед в творбите на св. Амвросий се разглежда в контекста на гореспоменатото учение за Единението и именно върху това се фокусира авторът, виж: експл. пс. 40, 1; 48, 22; експ. пс. 118, 8.23; Яков 1.5.19. За повече информация относно тезата „опознай себе си” в патриотичната мисъл виж: Courcelle R. Connais-toi toi-meme, de Socrate a Saint Bernard. Р., 1974–1975. – Забележка. изд. Инфулата е вълнена лента за глава сред древните римляни, символ на свещеничеството, носена е и от участници в религиозна церемония. В някои ръкописи има „пеене: mulier spadonis („съпругата на евнуха“), което е по-съгласувано с историята на книгата Битие, в която Потифар е наречен „евнухът на фараона“ (σπάδοντι Φαραώ и εύνουχος Φαραώ, LXX Gen. 37). 36; 39. 1, в синодалния превод „придворни“). По този начин Потифар има титлата евнух, а официалната титла началник на личната охрана може да се обясни или с факта, че титлата му е само почетна титла, или с факта, че той отдава почит на придворния етикет, който изисква присъствието на съпруга или съпруги. Свети Амвросий припомня екзекуцията на евнуха Калигон, който две години преди екзекуцията си заплашил светеца със смърт. Блж. Августин добавя, че Калигон е претърпял смърт от меч след изобличаване на блудница (contr. Iui. 6. 14. 41). – Забележка. изд. Тази мисъл на св. Амвросий заимства от Филон (Philo Iudaeus. Ioseph 126), който на свой ред излага идеите на Хераклит (виж: Ivanitsky V.F. Philo of Alexandria. Kien, 1911. pp. 280–281). В епист. 2. 22 Амвросий използва израза „сънят на това зло“. Вижте още: изпит. 6. 8. 51, изкл. 1. 12. 45. Св. Амвросий използва термините τύπος и άληθινός, обичайни за александрийската школа, за да разграничи в рамките на това типологично тълкуване христологичния прототип от неговото изпълнение (виж: Palla. R. 373, параграф 33). Идеята за тялото като „затвор на духа“ се връща към Платон, може би дори към питагорейците. За този мотив сред християнските автори виж: Courcelle R. Connais-toi toi-meme, de Socrate and Saint Bernard. С. 345–380. Но на това място основното е мисълта за въплъщението на Бог Слово. Свети Амвросий очевидно говори за изкушенията на Христос от дявола в пустинята. Свети Амвросий вероятно има предвид тълкуването на съня на фараона от Йосиф, което ще бъде обсъдено по-долу, така че трябва да се разбира като „ще го избави втори път“. Още едно напомняне за Калигон. ср. игра на думи в латинския текст: ebrius – uerba sobrietatis. Изразът inebriari Spiritu Sancto продължава мотива за трезвото опиянение (sobria ebrietas), често срещан в Св. Амвросий, виж: Исак 6.50 и бележки; фид. 1. 20. 135: експ. п.118, 15. 28. 3; фуг. 8,47; No 29.111; бон смърт. 5,20; Cain et A. 1.5. 19. Напомняне за съдбата на настойника, който беше обесен три дни по-късно (Бит. 40:22). За Доик, който първо изобличи свещеника Авимелех, а след това уби 85 свещеници, виж: 1 Сам. 22. 9–18. – Забележка. изд. Мулетата, които са резултат от кръстосването на кобили и магарета, не могат да дадат потомство. – Забележка. изд. Вижте: 1 Сам. 21,7; 22. 17–19. Свети Амвросий припомня, че Калигон бил евнух, сириец, заемал важно място в управлението на Валентиниан II и воювал със светеца. ср. по-долу се споменава Аман, който беше пазач на легло, като Калигон. – Забележка. изд. Св. Амвросий използва думата merum, което може би означава, че виночерпецът е пил неразредено вино. – Забележка. изд. Това може да е намек за недостига на зърно от 388 г., който, съчетан с лоша реколта през 388 г., причинява глад през 388–389 г. дори в Рим (виж: Palla. R. 379, параграф 42). – Забележка. изд. Свети Амвросий говори за числовото единство на този свят (saeculum), световната история е разделена на осем периода, наречени дни или години (вж. епист. 44, 14–15). Шест години е времето от сътворението на света до идването на Спасителя, 7-ата година е новозаветното време; 8-та година е пълнотата на времената, „денят на спасението” (епист. 70. 16). В този случай говорим за седем световни години, които ще бъдат заменени от „бъдещи времена“. Името Ефрем Св. Амвросий го тълкува като „изобилие на вяра” (виж: патр. 1. 4). В текста на LXX има νείκος (битка, битка). Може би е допусната грешка при превода от гръцки и преводачът е възприел νείκος като νίκη) (победа). – Забележка. изд. Сряда: Пс. 38.12. Когато описват душата, стоиците използват образа на паяк, който са заимствали от Хераклит, който сравнява душата с паяк, а тялото с мрежа. Григорий, епископ Елвирски (ум. след 392 г.), по подобен начин тълкува значението на пръстена на фараона като печат на вярата: Habuit Ioseph anulum regalem; sed et Christus principalem fidei anulum tenet, quo credentes animae salutis signantur (Palla. P. 381, n. 45). – Забележка. изд. Виж: Битие 41. 51. Св. Амвросий тълкува името на Манасия като „от забрава (ex obliuione)” (patr. 1.4). Това се отнася до получаването му на първородството. Виж: Битие 48. 17–20. Фактът, че именно Яков е първият, който чува за запасите от зърно в Египет, Св. Амвросий говори надълго в Яков 2. 8. 36. - Бел. изд. Сряда: Прем. 4,8; Притчи 16.31. Вижте: Рим. 11. 1; Фил. 3.5. Сравнение на патриарх Вениамин с апостола. Павел традиционно в патристичната литература (Св. Иполит Римски, Тертулиан), op. Амвросий, виж също: patr. 12.57–58. Христос е сравнен с хляб, житно зърно, в което има паралел с Евангелието, срв.: Йоан. 6. 33–51. За нечистотата на магарето виж: Лев. 11; Втор. 14.3. В Евангелието Спасителят язди в Йерусалим на магаре, виж: Мат. 21. 7–9; Mk. 11. 7–10; добре 19. 30–36; в. 12. 14–15. – Забележка. изд. Вижте: Битие 29.32, където Лия казва: Господ погледна на моето смирение. Пала (Palla. R. 385, n. 50) посочва Битие като източник на етимологията на името Юда. 29.35 когато Лия, родила Юда, казва: Сега ще прославя Господа. Текстът използва глагола confiteor, който може да се преведе както като „да изповядам вярата си“ – следователно, да възхвалявам Бога – така и като „да изповядвам греховете си“. Свети Амвросий тълкува думите на Лия така, че да отговарят на неговия разказ. По-нататък в текста (14.84) ​​​​Св. Амвросий тълкува името на Юда като „признание за грешка“. – Забележка. изд. Юда е прототип на Христос (3.13). Вижте: 1 Петър. 2. 4–5. Индикация за мисионерската служба на св. Павел вижте по-долу. Смирната или смирната е благоуханна смола. Стакти (на гръцки капка) е ароматна смола. Касия е канелено дърво. Вижте: Брой. 17,8; Джер. 1. 11 – 12 . Както жезълът на Аарон, така и жезълът на Еремия са тълкувани като изображения на кръста още от Origsn (hom. в Числа 9.7) (виж: Palla. R. 387, параграф 53). Вижте: Пс. 36. 5–6. За мистериозното значение на пладне като време на деня Свети Амвросий също казва в Исак 4.14. Виж: Битие 43. 31–32. Причината, поради която египтяните не можеха да се хранят с евреите, беше в религиозната сфера: според Тапгум Онкелос евреите ядяха онези животни, които египтяните обожествяваха. В латинския текст синовете на Яков наричат ​​баща си puer (млад слуга), следователно св. Амвросий говори за младостта. Разграничават се понятията natura и gratia, като първото обозначава естественото начало в човека, а второто свръхестественото, действащо отвън. Виж: Мат. 5,15; Mk. 4.21; добре 11.33. Свети Амвросий внушава мистичните и морални значения на Светото писание. Вижте бележката по-горе. до 8.45ч. Вижте: lacob 1.1. къде е св. Амвросий обяснява думите на псалма: Гневете се и не съгрешавайте (Пс. 4.5). Св. Амвросий очевидно използва тълкуването на Филон (Philo Iudaeus, sacrif. 90): „„Господ ще те въведе в Ханаанската земя“ означава: Той ще хвърли ума ти в объркване.“ Виж: Яков 2.9.38 и бележка. Виж: от g. 46. ​​27 и по-горе бележки. до 3 14. Свети Амвросий тълкува този стих от Битие в Исак 2.3. На това място св. Амвросий очевидно се позовава на историята на Тамар (Бит. 38.6-30). post regum lacunam significauit Schenkl, qui putat excidisse dona uel beneficia. cum T cum a cet., cum a principibus ludaeorum interrogantibus Schenkl. Може да се интересувате от: