Тълкувания на светото Евангелие според Матей

С благословението на Негово Преосвещенство Рашко-Призренския и Косовско-Метохийския епископ д-р Артемий Глава 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 Въведение към тълкуването от Свети Теофилакт Охридски - Монаси от Високи Дечани Тълкуванията на св. Евангелие и апостолските послания от блажения Теофилакт Охридски почти деветстотин години са били най-любимите и най-четени тълкувания на Светото писание сред православните християни във Византия, Сърбия, Русия и Гърция. Със своята пълнота, бащински авторитет и простота на изказа тези произведения се превърнаха в незаменими наръчници за всеки християнин, който иска да опознае по-дълбокия смисъл на Христовото Евангелие. Те ни дават възможност да разберем Свещеното писание на Новия Завет така, както са го разбирали светите отци, в духа на православното Предание и ни насочват към практическото изпълнение на евангелските заповеди. Блажени Теофилакт живял и творил във време, когато Византийската империя била в исторически повратен момент. Той е роден в Халкида, на гръцкия остров Евия, между 1050 и 1060 г. Първата половина от живота си прекарва в императорския град Константинопол, където получава образование от най-добрите учители по литература и реторика от онова време. Скоро той бил ръкоположен за дякон на Великата църква и като такъв придобил слава на велик проповедник и познавач на святоотеческата литература. Теофилакт е истинска издънка на високо развитата византийска духовна култура и с право носи прозвището "учител по реторика". Той прекарва дълго време в дяконско звание, тъй като патриархът не искаше да остане без такъв даровит помощник и сътрудник. Въпреки това през 1081 г. Теофилакт е избран за първойерарх на Охридската архиепископия, която по това време е под юрисдикцията на Константинопол. Вече свикнал с изисканата интелектуална и духовна атмосфера на столицата, блажени Теофилакт срещнал редица трудности в новата си среда. Новото му паство беше грубо и необразовано, а освен това той скоро влезе в конфликт с различни еретици, които тогава бяха многобройни в тези райони. Богумили 1 бяха вече посяли навсякъде семената на своята заблуда и подбуждаха народа против православната църква и архиепископа. Ето защо блаженият положил големи усилия за просвещението на народа, като поставил за пастири достойни съпрузи, които учили народа на православната вяра и благочестие. Някъде по това време той написва по молба на княгиня Мария своите знаменити Тълкувания на евангелията и посланията на прост и ясен език, разбираем за всички. Тогава той написва житието на св. Климент Охридски. При подбора на кандидатите за свещеници той се ръководеше преди всичко от тяхното благочестие, чистота на живота и особено обръщаше внимание на тяхната ученост и красноречие. Той не позволявал да се получават църковни звания въз основа на богатство и благороден произход. Когато веднъж скопският войвода го помолил да ръкоположи един от неговите приятели за епископ, блаженият смело му отговорил: „Не ти приляга, господарю, да се намесваш в такова велико дело, което трябва да се върши със страх, нито аз да предавам с лека ръка божествената благодат“. Въпреки това архиепископ Теофилакт избягваше строгите мерки и винаги се опитваше да спечели непокорните с кротки съвети и бащинска любов. Освен това той работи много в борбата срещу латинската ерес. Неговата прочута „Беседа за грешките на латинците“ е написана едва около петдесет години след размяната на анатеми между Константинополската и Римската църква през 1054 г. Тя се характеризира с обективен и трезв тон, който излъчва желание за преодоляване на взаимните разногласия в дух на помирение, но не и на фалшив компромис с неистина. Той особено подчертава опасността от добавяне на filioque към Символа на вярата, както и други нововъведения, които застрашават единството на Източната и Западната църква. Блажени Теофилакт, заедно с верния си народ, премина през всички страдания, опитвайки се да възстанови разрушените и опожарени църкви. Затова той бил любимец на простолюдието, което, макар и необразовано, изпитвало искрено благочестие и любов към своя архипастир. Светият починал около 1107 г., след тридесетгодишно пастирство на Охридската архиепископия. Блажени Теофилакт Охридски е запомнен като уважаван църковен учител. Неговите съчинения намират своето почетно място сред съчиненията на древните свети отци и учители на Църквата. Тълкувания на бл. Теофилакт представлява своеобразен синтез на тълкуванията на светите отци на Евангелието. В тях той особено се опира на учението на св. Йоан Златоуст и св. Фотий Константинополски. Ето защо с право може да се каже, че неговите Тълкувания са не толкова отражение на личното му мнение, колкото са израз на синодното разбиране на Божието слово. Духовният опус на блажени Теофилакт включва споменатата „Беседа на о заблудите на латинците", след това над 130 писма, няколко проповеди (в неделя на Светия кръст, във Въведението на Пресвета Богородица, похвално писмо до император Алексий Комний, писмо за мъченическата смърт на тивериополските мъченици), наръчник по образование и накрая, неговите тълкувания на Свещеното писание на Стария и Новия завет: Тълкуване на пророческите книги на петте малки пророци (Осия, Авакум, Йона, Наум и Михей), Тълкувание на четирите Евангелия (т.нар. Благовесник), Тълкувание на Деянията на апостолите, Тълкуване на съборните послания, както и Тълкувание на посланията на св. ап. Този превод на тълкуването на св. Евангелие от Матей представлява скромен опит за представяне на споменатия текст на св. отец на съвременен сръбски език. Преводът е направен според гръцкия оригинал от 123 том на Патрологията на Мине. Освен старогръцкия текст са използвани и съвременни преводи на гръцки, руски и английски език. Сръбският текст на Евангелието е взет от най-новия синодален превод. Предговор на блажени Теофилакт към тълкуването на св. Евангелие от Матей Божествените съпрузи, живели преди Закона, не са се учили от писания и книги, но имайки чист ум, са били просветени от светлината на Светия Дух. По този начин те придобиха познание за Божията воля, защото самият Бог им говори лице в лице. Такива са били Ной, Авраам, Йов и Моисей. Но когато хората станаха слаби и недостойни да бъдат просветени и научени от Светия Дух, човеколюбивият Бог даде Писанията, за да им се напомня поне чрез тях за Божията воля. Ето как самият Христос лично говори на апостолите и им изпраща благодатта на Светия Дух като учител. Но тъй като тогава се появиха ереси, които започнаха да развалят нашите обичаи, Той позволи да се напишат евангелията, така че ние, като научим истината от тях, да не бъдем подведени от измамата на ересите и напълно да покварим нашите обичаи. Той ни даде четирите евангелия, вероятно за да научим от тях четирите основни добродетели: смелост, мъдрост, благоразумие и правда; смелост, когато Господ казва: „Не бойте се от онези, които убиват тялото, но не могат да убият душата”; 2 мъдрост, когато ни предупреждава: „Бъдете, прочее, мъдри като змиите...“; 3 правда, когато ни учи: „Всичко, каквото искате да ви направят човеците, така и вие постъпете с тях“ 4 и мъдрост, когато ни дава да разберем, че: „Всеки, който погледне жена с желание за нея, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си.“ 5 Освен това имаме четири евангелия, защото те са стълбовете на света. Тъй като светът е разделен на четири страни: изток, запад, север и юг, трябва да има и четири стълба (на които се опира). И накрая, четирите евангелия съществуват, защото се състоят от четири части: догматични учения, заповеди, предупреждения и обещания. Бог обещава бъдещи съкровища на онези, които вярват в догмите и спазват заповедите. Докато тези, които не вярват на догмите и не спазват заповедите, са обещани бъдещи мъчения. Нарича се Евангелие, защото ни носи блага и радостна вест - опрощаване на греховете, оправдание, възнасяне на небето и осиновяване от Бога. Той ни заявява, че можем лесно да получим всички тези неща. Ние не сме положили усилия да придобием тези съкровища, нито ги придобиваме със собствени усилия, но сме ги спечелили чрез благодатта и любовта на Бога. Евангелието на свети Матей Има четирима евангелисти, двама от които, Матей и Йоан, са от Съвета на дванадесетте апостоли, докато другите двама са: Марк и Лука от седемдесетте. 6 Марк беше последовател и ученик на Петър, а Лука – на Павел. Матей беше първият, който написа Евангелието, осем години след Възнесението на Христос, на еврейски език, за евреите, които повярваха в Христос. Някои казват, че Йоан го е превел от иврит на гръцки десет години след Възнесението. Марк, който се учи от Петър, състави Евангелието десет години след Възнесението. Лука пише своето Евангелие петнадесет години, а Йоан Богослов тридесет и две години след Възнесението. Говори се, че след смъртта на своите предшественици Йоан поискал да му донесат трите евангелия, за да ги прегледа и да прецени дали са вярно написани. Когато ги видя, той ги похвали като надеждни. Всичко, което другите евангелисти пропуснаха, той допълни, а това, което те накратко споменаха, разви в специалното си Евангелие. Ето защо той започна с богословието, защото тъй като другите не казаха нищо за предвечното съществуване на Божия Логос, той богословства за това, за да не се мисли, че Божият Логос е обикновен човек, тоест без божествена природа. 7 Матей отново разказва само за живота на Христос в плътта, защото той пише на евреите. За тях беше достатъчно да знаят само, че Христос произлиза от Авраам и Давид, тъй като повярвалият евреин е доволен, когато чуе, че Христос е от рода на Давид. Може би се чудите: „Не беше ли достатъчен един евангелист?“ Слушайте, значи един е достатъчен, но за да бъде истината по-пълно публикувана, Бог благоволи Евангелието да бъде написано от четирима. Когато погледнете тези четирима, които нито бяха събрани на едно място, нито седяха един с друг, но бяха далеч един от друг, и все пак пишеха за едни и същи неща сякаш от едни и същи уста, как да не се учудите на истинността на Евангелието и да кажете, че те наистина са говорили под вдъхновението на Светия Дух? Не ми казвайте, че не са съгласни за всичко, защото дори и да не са съгласни за някои неща, дали единият казва, че Христос се е родил, а другият, че не е? Или може би единият казва, че е възкръснал, а другият, че не е? Няма начин! Те се споразумяват за това, което е от общо значение. Ако, следователно, те не се различават по важни въпроси, тогава защо се учудвате, ако ви се струва, че има разлика в това, което е по-малко важно. Точно защото не са съгласни във всички подробности, ясно виждаме, че казват истината. Ако бяха съгласни за всичко, човек би си помислил, че и четиримата са се събрали на едно място и са написали Евангелието по споразумение. Затова пропуснатото е написано от другия и затова изглежда, че се различават в някои отношения. Но да започнем сега с началото на Евангелието. Генеалогия на Исус Христос и Неговото раждане Защо не каза „видение” или „слово”, като пророците, които така започваха своите книги? „Видението, видяно от Исая“ 9 или „Словото, което дойде на Исая“. 10 Искате ли да знаете защо? Защото пророците се обръщаха към непокорните с коравосърдечни хора и казваха: „Това е божествено видение“ или „Това е слово от Бога“, за да се страхуват хората и да не презират думите им. Матей обаче говори на вярващи, добронамерени и послушни хора и затова не е започнал по същия начин като пророците. Имам още нещо да кажа. Това, което пророците са виждали, са виждали с ума, съзерцавайки тайните със Светия Дух, и затова са го наричали видения. Но Матей не виждаше Христос с ума си и не Го съзерцаваше, а живееше с Него емоционално, слушаше Го с ушите си и Го виждаше в тялото си. Затова той не каза "видението, което видях", или "привидението", а "родословието". "Исус" не е гръцко, а еврейско име и в превод означава "Спасител", тъй като думата "яо" на евреите означава "спасение". 11 Царете и свещениците са били наричани Христос (помазаници), защото са били помазвани със светено миро от рога, който е бил поставен на главите им. 12 Господ се нарича Христос и като цар, защото царува срещу греха; 13 и като свещеник, защото принесе себе си в жертва за нас. Той беше помазан в пълния смисъл на думата с истинското масло, Светия Дух, защото кой друг имаше Духа като Господ? Но докато благодатта на Светия Дух действа в светиите, не благодатта на Светия Дух действа в Христос, а самият Христос заедно със съединения с Него Дух върши чудеса. След като спомена „Исус“, за да не си помислите, че говори за друг Исус, той добави и „Синът на Давид“. Имаше още един Исус, известен като водач на еврейския народ след Моисей, но той беше наречен "син на Навин", а не "син на Давид", защото живя няколко поколения преди Давид и не беше от племето на Юда, от което идва Давид, а от друго. Защо Матей постави Давид пред Авраам? Защото Давид беше по-известен сред евреите; той е живял след Авраам и е бил по-известен като цар. Той е първият от царете, който угоди на Бога и получи обещание от Бог, че ще възкреси Христос от семето му. 14 Затова всички наричаха Христос „Давидовия син”. Давид беше наистина верен прототип на Христос, защото както той царува след Саул, отхвърлен от Бога и презрян, 15 така Христос дойде в плът и царува над нас, тъй като Адам беше лишен от царството и властта, която имаше над всички живи същества и демони. 16 Генеалогията започва с Авраам, защото той е бащата на евреите и първият получил обещанието, че „в неговото семе ще се благословят всички народи“. 17 Следователно правилно (Матей) родословието на Христос започва от него, защото Христос е „семето на Авраам“, в което всички ние, които преди това сме били езичници и сме били под проклятие, сме благословени. „Авраам” в превод означава „баща на народа” 18, а Исак означава „радост”, „смях”. Евангелистът не споменава децата на Авраам от преди (Измаил 19 и други), защото евреите не произлизат от тях, а от Исаак. И Исаак роди Яков. И Яков роди Юда и братята му 20 Виждате ли, затова той споменава Юда и неговите братя, защото от тях произлизат дванадесет племена. 3. И Юда роди Фарес и Зара с Тамар на 21-ви Тамара беше снаха на Юда, омъжена за Ира, един от синовете му. Когато Ир умря бездетен, Юда даде Тамара на втория си син Авнан. Когато той също беше лишен от живота си поради нечестието си, 22 Юда не се ожени отново за Тамар. Но тъй като искаше да има дете от семето на Авраам, тя съблече дрехите на вдовицата си, облече се като блудница и легна със свекъра си, и зачена близнаци от него. И когато щеше да ги ражда, първото дете извади ръката си от утробата, като че ли щеше да се роди първо, затова акушерката веднага отбелязваше с червена панделка протегнатата ръка на детето, за да се знае първородното. Но детето отново пъхна ръката си в утробата на майка си и второто се роди като първото, а този, който беше протегнал ръката си, излезе след него. Затова този, който се е родил първи, е кръстен Фарес, което означава „спри“, защото е спрял естествения ред, а второто дете, което е дръпнало ръката си, е наречено Зара. 23 Тази история сочи към една тайна. Както Зара пръв хвърли ръката си, а след това отново я дръпна, така животът в Христос се прояви в онези светии, които живяха преди Закона и обрязването, защото те не бяха оправдани чрез спазване на Закона и заповедите, а чрез евангелския живот. Вижте Авраам, който напусна баща си и дома си заради Бога и дори се отрече от природата. 24 Вижте Йов и Мелхиседек! 25 Когато дойде Законът, този начин на живот също изчезна. Но тъй като Зара се появи отново там след раждането на Фарес, така според предаването на Закона евангелският живот, запечатан с "червената лента", тоест кръвта на Христос, отново засия. Ето защо евангелистът споменава тези две деца, защото раждането им означава нещо тайнствено. Освен това, въпреки че Тамар, както виждате, не заслужава похвала поради плътската си връзка с нейния тъст, евангелистът също я споменава, за да покаже, че Христос, като прие всички нас, получи и такива предци. Или по-точно: че като се роди от тях, Той ще им отмъсти, защото не е дошъл да призове праведните, а грешниците” 26. 3-5 И Фарес роди Есром. И Езром роди Арам. И Арам роди Аминадав. А Аминадав роди Насон. И Наасон роди Салмон. И Салмон роди Воаз от Раав Някои смятат, че Раав е блудницата на Рав, която прие шпионите от Исус Навин 27 и като ги спаси, спаси себе си. Матей я споменава, за да ни покаже, че както тя беше блудница, така и езическите народи блудстваха с делата си. Но всички онези езичници, които приеха „следователите на Исус“, т.е. апостолите, и повярваха на думите им, все още бяха спасени. И Вооз роди Овидий с Рут на 28-ми Тази Рут беше чужденка, но все пак се омъжи за Вуз. Така църквата сред езичниците, бидейки чужденка и извън завета, забрави своя народ, уважението към идолите и своя баща дявола и се сгоди за Божия Син. 5–6 И Овидий роди Йесей. И Есей роди цар Давид. И цар Давид роди Соломон с Уриджани Отново той споменава съпругата на Ури, 29 за да покаже, че човек не трябва да се срамува от своите предци, а трябва да направи още повече, за да ги прослави с добродетелния си живот. Той прави това, за да можем да видим, че Бог приема всички, дори тези, които са родени в прелюбодеяние, само ако живеят благотворително. 7-11 И Соломон роди Ровоам. А Ровоам роди Авия. И Авия роди Аса. А Аса роди Йосафат. И Йосафат роди Йорам. И Йорам роди Озия. А Озия роди Йотам. И Йотам роди Ахаз. А Ахаз роди Езекия. И Езекия роди Манасия. И Манасия роди Амон. А Амон роди Йосия. И Йосия роди Йония и братята му при преселението във Вавилон „Вавилонското изселване“ се отнася до робството, в което те в крайна сметка попадат (евреи) и всички заедно бяха отведени във Вавилон. 30 Вавилонците са водили война срещу тях преди, но не са им причинили толкова много злини. Този път обаче те бяха напълно изселени от родината си. 12-16 И след вавилонската миграция Йехония ражда Салатила. И Салатил роди Зоровавел. И Зоровавел роди Авиуд. А Авиуд роди Елиаким. И Елиаким роди Азор. А Азор роди Садок. А Садок роди Ахим. И Ахим роди Елиуд. И Елиуд роди Елеазар. А Елеазар роди Матан. И Матан роди Яков. И Яков роди Йосиф, мъжа на Мария, от която се роди Исус, наречен Христос Защо родословието е дадено на Йосиф, а не на Девата? Какво е участието на Йосиф в това безсеменно зачеване? Йосиф не е бил действителният баща на Христос, за да може да се изведе Неговото родословие от Йосиф. Така че работата е следната. Йосиф наистина нямаше участие в раждането на Христос и затова беше необходимо да се даде родословието на Божията майка. Но тъй като имаше закон, че родословието не трябва да се проследява по женска линия, Матей не дава родословието на Джевин. Освен това, като дава родословието на Йосиф, той дава и нейното родословие, защото имаше закон, че жена не трябва да се взема от друго племе, или от друг род или семейство, но от същото племе и род. 31 Тъй като е имало такъв закон, ясно е, че щом се дава родословието на Йосиф, се дава и родословието на Девата, тъй като Девата е от същото племе и род (като Йосиф). Ако не, тогава как би могла да се сгоди за Джоузеф? По този начин евангелистът запази закона, който забраняваше извеждането на родословия по женска линия, но по този начин той даде родословието на Божията Майка не по-малко, отколкото когато даде родословието на Йосиф. И той го нарече „съпругът на Мария“ 32 според общия обичай, защото ние също имаме обичая да наричаме годеника „съпруг“ на жената, която е сгодена за него, въпреки че бракът все още не е сключен. 17. Общо, следователно, поколенията от Авраам до Давид, четиринадесет поколения, и от Давид до вавилонското преселение, четиринадесет поколения, и от вавилонското преселение до Христос, четиринадесет поколения Матей раздели коленете на три части, за да покаже на евреите, че не са използвали управлението на съдиите до Давид, царете до преселение и свещениците до Христос, за да се научат на добродетелен живот и че имат нужда от истински Съдия, Цар и Свещеник - Христос. Според пророчеството на Яков, 33 Христос идва, когато вече няма (еврейски) владетели. Но как може да има четиринадесет поколения от вавилонското преселение до Христос, когато са споменати само тринадесет души? Ако произходът можеше да се проследи по женска линия, бихме могли да включим и Богородица, като по този начин завършим числото. Но след като жените не влизат в родословието, как може да се обясни това? Някои казват, че Матей брои самото преселение като едно коляно. 18. И раждането на Исус Христос щеше да бъде така: Когато майка му Мария беше сгодена за Йосиф 34 Защо Бог допусна Богородица да бъде заобиколена и така даде на хората основание да подозират, че Йосиф я е ​​срещнал? За да има своя закрилник в беда, защото той се е грижил за нея и я е спасил при бягството й в Египет. 35 Освен това Девата била пръстена, за да измами дявола, защото той чул, че девицата ще зачене 36 и затова я наблюдавал зорко. За да измами измамника, Приснодева 37 беше сгодена за Йосиф, така че техният съюз имаше само вид на брак, въпреки че всъщност не беше. И преди да се срещнат, тя се оказва бременна от Святия Дух „Запознайте се“ тук означава физическо сношение между съпрузи. Така че тя забременя преди да има физическо сношение. 38 Ето защо евангелистът се възхищава на това чудно събитие 39 и вика: „Намерено е“. 19. И Йосиф, съпругът й, бидейки справедлив и не искаше да я обезобрази публично, реши да я изпрати тайно Как би могъл Йосиф да бъде праведен 40, когато Законът изискваше прелюбодейката да бъде обезобразена, тоест докладвана и публично наказана, 41 докато той възнамеряваше да прикрие нейния грях и по този начин да наруши Закона? Това може да се обясни с факта, че той беше праведен именно защото не постъпи жестоко с нея, а се показа човеколюбив поради голямата си доброта, показвайки, че е над закона и че вече живее над правилата на закона. Освен това Йосиф знаеше, че Девата е заченала от (Светия) Дух и не искаше да изкривява и злоупотребява с тази, която е заченала от Светия Дух, а не от блудство. Вижте какво казва (евангелистът)! — Оказва се, че е бременна. Кой го намери? Джоузеф. Затова той разбрал, че Мария е заченала от Светия Дух и затова „планирал да я изпрати тайно“, 42 защото вече не смеел да държи за своя жена онази, която е достойна за такава благодат. 20. Но когато си помисли, че ето, ангел Господен му се яви насън и каза: Докато праведният се колебаел, му се явил ангел, който му казал какво да прави. Явява му се насън, защото Йосиф имаше силна вяра. С овчарите, като груби, ангелът говори наяве, 43 а с Йосиф, като праведен и вярващ, насън. Как тогава да не повярва, когато ангелът му говори за това, което той мисли в себе си и за което не е казал на никого? Докато размишляваше, без да каже нищо на никого, му се яви ангел. Разбира се, Йосиф вярваше, че той (ангелът) е от Бога, защото само Бог знае какво не се говори. Той го нарече „син на Давид“, напомняйки му за пророчеството, че Христос е трябвало да дойде от семето на Давид. 44 Ангелът говори по този начин, за да убеди Йосиф да повярва и да си спомни Давид, който получи обещанието за идването на Христос. Това показва, че Йосиф се е страхувал да задържи Мария, за да не разгневи Бог, като укрива прелюбодейка. Или в друг смисъл. „Не бой се“, тоест: „Макар и да се страхуваш да се приближиш до заченалата от Светия Дух, не се страхувай да я вземеш при себе си, тоест да я задържиш в дома си“, защото в ума и мислите си Йосиф вече беше отпратил Мария. Ангелът казва: „Ти може да мислиш, че тя е прелюбодейка, но аз ти казвам, че тя е твоя жена, тоест никой не я е опозорил, но тя е твоя невеста.“ 45 Защото това, което е заченато в нея, е от Светия Дух „Тя не само е невинна в каквато и да е незаконна плътска връзка, но и е заченана по някакъв божествен начин. Ето защо по-скоро трябва да се радвате за това“. За да не каже някой: „Как да ти повярвам, че тя е заченала от Светия Дух“, (ангелът) говори за бъдещето, че (Дева) ще роди син. „Ако в такъв случай се окаже, че казвам истината, ясно е, че ще бъде вярно и това, което вече казах за нейното зачатие от Светия Дух. Ангелът не каза: "Тя ще ти роди син", а просто: "Тя ще роди (син)"; защото Мария не роди Йосиф, а цялата вселена, нито тази благодат беше дадена само на него, но се изля върху всички. "Ти му даде име, като баща 46 и защитник на Девата. Не мисли, Йосифе, да оставиш Девата без помощ, защото нейното зачатие е от Светия Дух, но й служи във всичко". Защото той ще спаси своя народ от греховете им Тук (ангелът) обяснява, че името "Исус" означава "Спасител". „Защото Той“, казва той, „ще спаси народа Си“ и не само еврейския народ, но и езичниците, които положат усилия да повярват и да станат Негов народ. От какво ще ги спаси? Може би от войните? Не, но от "греховете им". От това става ясно, че Този, Който предстои да се роди, е Бог, защото само Бог може да прощава грехове. 22. И всичко това се случи, за да се изпълни казаното от Господ чрез пророка, който говори „Не мислете, че Бог съвсем наскоро реши да осъзнае тази велика тайна, защото тя беше предвидена в небесата от самото начало. 47 Тъй като си възпитан в Закона, Йосифе, и познаваш пророците, помни какво каза Господ. Той не каза: „Каквото каза Исая“, защото не беше човекът, който говори, а Бог „чрез устата на пророка“, и следователно неговото пророчество е достоверно“. 23. Ето, момичето ще зачене 48 Юдеите казват, че в пророчеството не се казва „девица“, 49 а „млада жена“, на което те трябва да кажат, че в Светото писание „млада жена“ и „девица“ имат едно и също значение, тъй като терминът „млада жена“ означава невинно момиче (оттук и девица). Тогава, ако девицата не роди, какъв чуден знак би било това? Слушайте внимателно Исая, който казва: „Затова сам Господ ще ви даде знак“, и веднага добавя: „Ето, девицата ще зачене...“ и други неща. Ако девица не трябваше да ражда, това не би било (никакъв) знак. Евреите в злобата си променят Писанието и поставят "млада жена" вместо "девица". Въпреки това, независимо дали се казва "млада жена" или "девица", трябва да се разбира, че тази дума се отнася за невинно момиче, което ще роди, за да бъде това наистина чудно знамение. И тя ще роди син и ще го нарече Емануил, което означава: с нас е Бог Евреите казват: "Защо Той не се нарича Емануил, а Исус Христос?" Следователно трябва да им се каже, че не е казано: "Ще спечелиш", а: "Той ще спечели име". Това означава, че само Неговите дела ще покажат, че Той е Бог, който живее с нас. 50 В Божествените писания имената се дават според делата, например: „Намерете му име бързо на плячка“. 51 Къде някой някога е бил наричан с това име? Тъй като едновременно с раждането на Господа измамата на дявола беше уловена и победена, затова се казва, че Той се нарича така, защото е кръстен на делото, което е извършил. Когато Йосиф стана от съня си, той направи, както му заповяда ангелът Господен Вижте ревностната душа, как веднага повярва. Матей многократно нарича Мария „жената на Йосиф“, като отхвърля грозното подозрение и ни учи, че тя не е жена на някой друг, а негова. И не знаеха за нея, докато не роди Тоест никога не я е познавал, защото думата "до" тук не означава, че не я е познавал преди раждането и че след това, а че изобщо не я е познавал. Такава е характеристиката на езика на Светото писание, защото се казва, че гарванът не се е върнал, „докато пресъхнат водите на земята“, 52 въпреки че не се е върнал и след това. Или пак (когато Господ казва): „Аз съм с вас винаги до свършека на света“. 53 Няма ли да бъде с нас след края? Как е възможно? Точно тогава ще има още повече (при нас). Така и тук думите: "докато тя роди", разбирайте в този смисъл, че Йосиф не е знаел за нея нито преди, нито след раждането. Защото как би я хулил Йосиф, светец, когато знаеше много добре за нейното неописуемо раждане. Тя Го нарича първороден не защото уж е родила друг син, а просто защото Той е роден като първи и единствен: Христос е едновременно „първороден“, като този, който е роден пръв, и „единороден“, като този, който няма друг брат. Йосиф също показва своето покорство тук, защото той направи всичко, което ангелът му каза. Пристигането на мъдреците от Изтока, Ирод убива децата на Витлеем 1. И когато Исус се роди във Витлеем на Юдея 54 Витлеем в превод означава „къща на хляба“, 55 а Юдея „изповед (на Бог)“. 56 Нека и ние станем дом на духовен хляб, като изповядваме Бога. Той споменава Ирод, за да знаете, че вече няма князе и царе от племето на Юда 57 и че Христос ще дойде, тъй като Ирод не е евреин, а идумеец, син на Антипатър от арабка. Следователно, когато вече нямаше (еврейски) владетели, дойде Христос - "очакването на хората", както е пророкувано от Яков. 58 Имаше още един Ирод, собственик на четири, и затова евангелистът добавя императорската титла. 59 Ето, мъдреци от Изтока дойдоха в Йерусалим Защо идват мъдреците? 60 Да осъди евреите. Когато мъдреците, идолопоклонниците, вярваха, какво оправдание оставаше за евреите. Мъдреците също дойдоха, за да блести славата на Христос още повече чрез тяхното свидетелство, особено след като бяха слуги на демони и врагове на Бога. И това той казва, че би осъдил евреите, защото мъдреците дойдоха от толкова голямо разстояние, за да се поклонят на Христос, докато евреите, с които той живееше, Го преследваха. 2. И казаха: Къде е царят на Юда, който се е родил? Говори се, че тези мъдреци били потомци на пророк Валаам и когато намерили неговото пророчество: „Звезда ще изгрее от Яков“, те разбрали тайната на Христос и затова дошли, искайки да видят новороденото (младенеца). Защото видяхме звездата му на Изток Когато чуете за звезда, не мислете, че това е една от онези, които виждаме, а божествена и ангелска сила, която се е появила под формата на звезда. Тъй като мъдреците бяха звездобройци, Господ ги привлече чрез това, което им беше известно; тъй като Петър, рибарят, беше удивен от множеството риби, които улови в името на Христос. Че звездата наистина е била ангелска сила, се вижда от факта, че тя светеше през деня и че отиваше, когато мъдреците си отиваха, и стоеше неподвижно, когато си почиваха. Това се вижда от факта, че тя се е движила от север, тоест от Персия, на юг, към Йерусалим, а е известно, че звездите никога не се движат от север на юг. И ние дойдохме да му се поклоним Изглежда, че тези мъдреци са били добродетелни хора, защото, когато са дошли в чужда страна, за да се поклонят на Христос, с колко смелост биха го проповядвали в Персия? 3. Когато цар Ирод чу това, той се уплаши и целият Йерусалим с него Ирод се страхуваше, че като чужденец ще загуби императорската власт, защото знаеше, че не е достоен за нея. Но, евреите, защо се страхуват? По-скоро трябва да се радват, защото сред тях се е появил император, на когото се кланят персийските императори. Но злобата им наистина беше неразумна. 4. И като събраха всички първосвещеници и книжници на народа, те ги попитаха къде ще се роди Христос Писателите 61 са били популярни учители, като онези, които (днес) наричаме граматици. Ирод ги пита според Божието провидение, за да изповядат истината; следователно те ще бъдат осъдени, че са разпнали Този, когото първи са изповядали. 5. И те казаха: във Витлеем Юдейски; защото така пише пророкът Кой пророк? Мика, 62, защото казва: 6. И ти, Витлееме, земя на Юда, по никакъв начин не си най-малкият сред князете на Юда Като малък град, те гледаха с пренебрежение на Витлеем. Сега обаче той стана известен, защото Христос дойде от него, толкова много, от цял ​​свят, идват да се поклонят на този свещен Витлеем. Защото от вас ще излезе Лидер Правилно е казал: „Ще излезе“, а не: „Ще остане във вас“, защото Христос не остана във Витлеем, а го напусна след раждането Си и прекара по-голямата част от времето си в Назарет. Евреите казват, че това пророчество се отнася за Зоровавел, 63 но грешат, защото Зоровавел не е роден във Витлеем, а във Вавилон. Вижте името му: 64 "Зоро" означава "семе" или "раждане", а "Вавел" Вавилон; следователно "този, който е заченат или роден във Вавилон". Евреите са открито изопачени от самото пророчество, в което се казва: „За когото резултатите са от началото, от дните на века“. Тогава чии резултати са „от началото и от деня на века“, ако не на Христос? Той имаше два "изхода", тоест раждания. Първото раждане било „отначало“ (във вечността) от Отца, а второто (по плът) „от деня на века (този)“, тоест от Пресвета Богородица във времето. Сега нека евреите кажат дали Зоровавел е съществувал от вечността? Но те няма какво да кажат. Казва се "пасат", а не "тиранизират" или "изяждат", защото другите императори не са овчари, а вълци. Но Христос е пастир, както сам казва: „Аз съм добрият пастир...“ Той нарича народ на Израел онези евреи и езичници, които са повярвали, защото „Израел” в превод означава „този, който вижда Бога”. 65 Ето защо израилтяни са всички онези, които виждат Бог, дори онези, които преди са били езичници. 7. Тогава Ирод, тайно призовавайки мъдреците Той ги повика тайно, заради евреите, страхувайки се да не се тревожат дете и се опитват да Го спасят като техен бъдещ освободител. Ето защо той тайно кроеше заговор срещу Него. От тях разбра, когато се появи звездата Така той попита и разбра точно. Звездата се явила на мъдреците преди да се роди Господ. Тъй като пътуването им отне много време, звездата се появи много по-рано, за да могат мъдреците да Му се поклонят, докато Той беше още повит. Други обаче казват, че звездата се появила веднага щом се родил Христос и че мъдреците дошли след две години и не намерили Господа в пелени, нито положен в ясли, а в къщата при майка му, когато бил на две години. Все още считате първата интерпретация за по-добра. 66 8. И като ги изпрати във Витлеем, той каза: Идете и разпитайте добре за детето Не каза „за Царя“, а „за детето“, защото дори не можеше да носи името Му. Това (ясно) показва колко ядосан е бил на Христос. 8–9. Е, когато го намерите, уведомете ме, за да мога да дойда и да му се поклоня. И те, като послушаха императора, го последваха Мъдреците не били злонамерени, затова смятали, че той също говори честно. И ето, звездата, която видяха на изток, вървеше пред тях. Звездата беше скрита за известно време, според Божия план, така че мъдреците да попитат евреите и Ирод да се уплаши и по този начин истината да стане по-очевидна. Но когато мъдреците напуснали Ерусалим, звездата се появила отново, показвайки им пътя. Оттук може да се види, че звездата е била божествена сила. Докато дойде и застана отгоре, където беше детето И това е чудно, защото звездата слезе от високо и като се приближи до земята, им показа мястото (където беше детето). Как иначе биха могли да знаят къде точно е Христос, ако звездата остава високо? Небесните тела (по своята яркост) обхващат широка шир, така че вие ​​може би виждате луната над къщата си, докато на мен ми се струва, че е над моята, и като цяло всеки ще каже, че луната или някоя звезда стои над нея. Тази звезда не би могла да покаже Христос, ако не беше слязла и застана точно над главата на детето. И когато видяха звездата, те се зарадваха с голяма радост Те се зарадваха, защото не бяха разочаровани, а намериха това, което търсеха. 10. И като влезе в къщата, той видя детето с Мария, Неговата майка Щом детето се родило, Девата Го положила в ясли, защото по това време още не били намерили къща. По-късно вероятно са намерили къща, където са ги намерили мъдреците. Йосиф и Мария отидоха във Витлеем, за да бъдат регистрирани там, както казва Лука, 67 но тъй като много хора се събраха за преброяването, те не намериха веднага къща, но детето се роди в пещера. Тогава те намериха къщата, където мъдреците видяха Господ. И те паднаха и му се поклониха Какво озарение на душата! Те видяха един беден човек пред себе си и Му се поклониха, защото им беше казано, че Той е Бог. Затова са Му донесли дарове, като Бог и като човек. Слушай, давай! И така, те отвориха съкровищата си и му донесоха дарове: злато, ливан и смирна Те Му предложиха злато като цар, защото ние, като поданици, предлагаме злато на царя; тамян като на Бога, защото ние кадим на Бога; и смирна като Този, който ще вкуси смъртта, защото евреите помазват починалия със смирна преди погребението, за да остане тялото нетленно. Смирната, която е суха, изсушава влагата на тялото и не позволява на червеите да я разлагат. Виждате ли вярата на мъдреците, които научиха от пророчеството на Валаам, че Господ е и Бог, и цар и че ще умре за нас? Чуйте пророчеството: „Той легна и си почина като лъв и като лъвица... Тези, които те благославят, ще бъдат благословени“. Разберете, че "лъв" означава императорско достойнство, а "положи" смърт. Ето ги божествата, защото само божествената природа има силата на благословията. 12. И като получиха заповед насън да не се връщат при Ирод, те отидоха в страната си по друг път Обърнете внимание на последователността на събитията! Първо, Бог ги доведе до вяра чрез звезда. След това, когато дошли в Йерусалим, те научили от пророците, че Христос ще се роди във Витлеем. В крайна сметка (те получиха Божията заповед) чрез ангел. Те слушаха пророчеството, тоест Божието слово. Затова, след като получиха божественото откровение, те измамиха Ирод и не се уплашиха, че той ще изпрати след тях преследване, но тръгнаха смело в силата на Родения (Богороден), като истински свидетели. 13. И когато си тръгнаха, онзи ангел Господен се яви на Йосиф насън и каза: Стани, вземи детето и майка му Виждате ли сега причината, поради която Бог допусна Девата да бъде обсадена? Тук ви се казва: За да може Йосиф да се грижи за нея и да я пази. (Ангелът) не каза: "Вземи жена си", а "майка му". Той вече не я нарича жена на Йосиф, тъй като подозрението изчезнало и праведникът се убедил от чудесата при раждането на детето, че всичко е от Светия Дух. Даже Господ бяга, за да се убедят всички, че той наистина е истински човек, защото ако беше попаднал в ръцете на Ирод и по чудо се беше спасил от смъртта, изглежда, че той явно се е въплътил. Затова той бяга в Египет, за да отмъсти и на тази страна. 68 Две държави (по това време) бяха работилниците на цялото беззаконие: Вавилон и Египет. Господ получи поклонението на Вавилон чрез мъдреците, докато отмъсти на Египет с идването Си. И стой там, докато не ти кажа Казва се: „Бъдете там“, а не „ще бъдете там“, докато Бог не ви призове. По същия начин не трябва да правим нищо против Божията воля. Защото Ирод ще търси дете, което да екзекутира Вижте безумието на човека, който се опитва да победи Божията воля. "Ако роденото дете не е от Бога, тогава защо се страхувате от него? Но ако е така, как ще го екзекутирате?" 14-15 И той стана, взе детето и майка му през нощта и отиде в Египет. И той щеше да бъде там до смъртта на Ирод - за да се изпълни казаното от Господ чрез пророка, който казва: От Египет повиках сина си 69 Евреите казват, че е казано за хората, които Мойсей изведе от Египет. А ние отговаряме: Какво странно има в това, че това, което действително се изпълни от Христос, е казано за хората? Нека се запитаме кой е Божият Син? Еврейският народ, който се покланяше на идоли и образа на Велфегор или Този, който наистина е Божият син? 16. Тогава Ирод видя, че мъдреците го бяха измамили Както Бог измами фараона чрез Мойсей, така Той измами и Ирод чрез мъдреците, защото и фараонът, и Ирод бяха детеубийци. Фараонът закла мъжки еврейски деца в Египет, а Ирод ги закла във Витлеем. Той се ядоса много и отиде на работа и екзекутира всички деца във Витлеем 70 и навсякъде около него до две години и по-малко, според времето, което тайно научи от мъдреците. Ирод излива гнева си към мъдреците върху деца, които не са му направили нищо. Но защо Бог позволи децата да страдат? За да се покаже злобата на Ирод. Може да кажете: какво е това? Дали децата са били онеправдани само за да разкрият злобата на Ирод? Слушайте, прочее: Те не бяха онеправдани, но заслужиха венците, защото всеки, който страда тук на земята, страда или за опрощаване на греховете, или за умножаване на венци. Ето как тези деца (в небесата) ще бъдат короновани още повече. 17. Тогава се изпълни казаното от пророк Еремия, казвайки За да не си помисли някой, че децата са убити без Божието допущение, евангелистът показва, че Господ е знаел и е предсказал това предварително. 71 Рама е място в палестинските планини и името му означава високо място. 72 То беше наследено от племето на Вениамин, който беше син на Рахил, която беше погребана във Витлеем. Затова вместо „Витлеем” пророкът споменава „Рахил”, тъй като тя е погребана там. Той казва, че ридание и плач ще се чуят отгоре. Чуйте тогава какво казва пророкът. Плачейки и вайкайки се и вайкайки се много, Рахиля оплаква децата си Тоест, Витлеем плаче за децата си и няма да се утеши, защото ги няма. Те вече не са в този живот, но душите им са безсмъртни. Ирод умря от горчива смърт. Той се разболя с температура, болки в стомаха и сърбеж. Краката му бяха покрити с язви, а срамните му части започнаха да гният и да пълзят от червеи. Той дишаше тежко, трепереше и всичките му крайници бяха обхванати от спазми, така че накрая изхвърли нечестивата си душа. 19–20. Ето, ангел Господен се яви насън на Йосиф в Египет и каза: Стани, вземи детето и майка му и иди в земята на Израил. Той не казва "бягай", а "върви", защото вече нямаше причина да се страхуваш. Защото онези, които търсеха душата на детето, умряха. Къде е сега Аполинарий, който каза, че Господ не е имал човешката душа. 73 Тези думи публично го изопачават. 21–22. И той стана, взе детето и майка му и дойде в земята на Израил. Но като чу, че Архелай царува в Юдея на мястото на баща си Ирод, той се уплаши да отиде там Ирод остави трима сина: Филип, Антипа и Архелай. Той нарече Архелай 74 император (на евреите), а другите двама тетрарси. Йосиф се страхуваше да отиде в земята на Израел, тоест в Юдея, защото Архелай беше като Ирод, баща му. Антипа беше по-младият Ирод, който екзекутира Предтечата. Но, като получи заповедта насън, той отиде в областите на Галилея 75 Галилея не беше израелска, а езическа страна и затова евреите гледаха на галилеяните с отвращение. 23. И като дойде, той се засели в град, наречен Назарет Как така Лука казва, че Господ е бил държан в ръцете на Симеон на четиридесетия ден след раждането Си и след това е отишъл в Назарет, а тук Матей казва, че Той е отишъл в Назарет едва след завръщането си от Египет? Разберете тогава, че Лука говори за това, което Матей премълча. Какво всъщност искам да кажа? На четиридесетия ден след раждането си Господ отиде в Назарет (когато бягаше в Египет). Това ни казва Лука. Матей разказва за случилото се след това, тоест, че той избяга в Египет и след това се върна от Египет в Назарет. Следователно те не си противоречат, но Лука говори за заминаването от Витлеем за Назарет, а Матей за завръщането от Египет в Назарет. За да се изпълни казаното от пророците, че ще бъде наречен Назарянин Кой пророк е казал това? Сега не може да се знае, защото много (пророчески) книги са изгубени, както поради небрежността на евреите, така и поради честото вземане в робство. Може би това е било неписано пророчество сред евреите. Думата "назарянин" 76 означава "осветен". Тъй като Христос е свят, той с право е наречен Назарянин, защото много пророци наричат ​​Господ "светията на Израел". 77 Проповедта на Йоан Кръстител и Кръщението Христово 1. В онези дни. Не когато Господ е бил дете и е живял в Назарет, но той просто казва така "по онова време", което предхожда сегашното време. Бог изпрати Йоан да смъмри евреите и да ги накара да познаят греховете им, така че да приемат Христос. Ако човек не осъзнава греховете си, той не може да се покае. Ето защо Йоан беше изпратен. 1–2. И той проповядва в Юдейската пустиня. И той каза: Покай се Евреите бяха горди, затова той ги призовава към покаяние. 78 Защото Царството небесно наближи Първото и второто идване на Христос, както и добродетелния живот, той нарича небесно царство. Защото ако ние, скитайки се по земята, живеем сякаш на небето, далеч от страстите, то имаме Царството Небесно (в нас). Защото това е този, за когото говори пророк Исая, казвайки: Глас на викащия в пустинята, приготви пътя на Господа, прави прави пътеките Му. 79 „Пътят“ се нарича Евангелието, а „пътеките“ са законовите разпоредби, които са били провъзгласени и стари. Затова той казва: „Подгответе се за евангелския живот и „поправете“ законовите разпоредби, тоест изпълнете ги духовно“, защото Духът е „прав“. Затова, когато видите евреин, който физически разбира заповедите на Закона, можете да кажете: „Този ​​не е оправил пътеките си“, тоест той не разбира Закона духовно. 80 4. И самият Йоан имаше дрехата си от камилска коса Той призоваваше към покаяние още със самото си излъчване, защото беше облечен в траурни дрехи. Твърди се, че камилата е нещо средно между чисто и нечисто животно. Тъй като оцелява, то е чисто животно, но няма раздвоени копита и следователно е нечисто. 81 И така, Йоан носеше рокля, направена от камилска коса, защото той доведе при Бог еврейския народ, който се смяташе за чист, и нечистите езичници, и беше посредник между Стария и Новия завет. Затова носеше дрехи от камилска коса. И кожен колан около бедрата Всички светии, споменати в Писанието, са били препасани около бедрата си, тъй като непрекъснато са работели, а безделниците и безделниците са били разпасани, както е при сарацините днес. Светиите са били опасвани с кожа, защото те са умъртвявали страстите на плътската похот, тъй като кожата се получава от телата на мъртви животни. И храната му беше кисело и див мед. 82 Някои казват, че акридите са вид растение, което се нарича още мелагра, други казват, че това е вид ядки или диви плодове. Дивият мед се произвежда от диви пчели и може да се намери в дървета и скали. 5–6. Тогава Ерусалим и цяла Юдея и цялата област около Йордан излязоха пред него. И той ги кръсти в Йордан и те изповядаха греховете си Въпреки че бяха кръстени, кръщението на Йоан 83 не даде прошка на греховете. Йоан проповядва само покаяние и води до прощение на греховете, тоест кръщението на Христос, което получава прощение на греховете. 7. И когато видя много фарисеи „Фарисеи“ 84 в превод означава „отделени“, защото те се държаха така, сякаш бяха отделени от другите с живота и знанията си, мислейки, че са по-високи от другите. Те не вярваха нито във Възкресението, нито в ангелите, нито в (съществуването на) духа. „Садукеи” в превод означава „праведен”, защото „седек” е правда. Не е известно дали са се наричали "праведници" или са кръстени на основателя на тяхната секта Садоку. 86 Къде идват да ги кръстят, им каза той Те не са дошли с искрени намерения като другите, затова ги укорява: Семейство Аспидини, кой ви каза да бягате от гнева, който идва? Той им говори грубо, знаейки тяхната поквара, но ги хвали и като казва: „Кой ви каза да бягате“, защото се чудеше как стана така, че нечестивият им род се разкая. Нарича ги „породата на аспидините“, защото се казва, че както аспидите излизат от майка си, като поглъщат утробата й, така са убили бащите си, тоест своите учители и пророци. „Гняв, който отива“ означава ад. 8. Затова раждайте поколение, достойно за покаяние Вижте какво казва? Човек трябва не само да се отстранява от злото, но и да носи плодовете на добродетелта, защото е писано: „Избягвай злото и върши добро“. 87 9. И не мисли и не си казвай: Имаме баща Авраам Те вярваха в благородния си произход и това беше тяхната гибел. Защото аз ви казвам, че и Бог може да въздигне деца от тези камъни до Авраам Под „камъни“ се разбират езичниците, много от които повярваха. Освен това Йоан буквално казва, че Бог може да въздигне деца на Авраам от камъни. 88 Утробата на Сара също беше като камък поради нейното безплодие, така че тя все пак роди. 89 И кога Бог възкреси децата на Авраам от камъни? По онова време, когато Го разпнаха и когато мнозина, като видяха как се трошат камъните, повярваха. 90 10. И брадвата вече е в корените на дърветата Той нарича Христовия съд „брадва”, а всеки от нас „дървета”. Така този, който не повярва, се отсича оттук до корен и се хвърля в огъня. Следователно всяко дърво, дори да е произлязло от Авраам, не дава добри плодове. Не е казал „която не ражда”, а „която не ражда”, защото винаги трябва да се раждат плодовете на добродетелта. Ако вчера си давал милостиня, а днес ограбваш, не си угодил на Бога. Разсича се и се хвърля в огъня, тоест в огъня на ада. 11. Аз ви кръщавам с вода за покаяние; и този, който идва след мен, е по-силен от мен. Първо им каза: „Радете семе“, а сега им показва какво семе – да вярват в Този, който идва след него, защото Христос дойде след него. Както Христос се роди само шест месеца след Йоан, така също (след шест месеца) след Йоан се яви пред хората. Първо, следователно, се явил Предтечата и едва след това дошъл Христос, за когото Йоан свидетелства. Не съм достоен да нося обувките му. „Аз не съм“, казва той, „дори и най-малкият от Неговите слуги, за да нося обувките Му“. Под "обувки" се разбират две слизания на Господа. Първо от небето до земята и второ от земята до рекламата. „Обувки“ се отнася до кожата на тялото и изтръпването. Следователно предтечата не може да "носи" тайната на тези две слизания, тоест не е в състояние да разбере как са се случили. Той ще ви кръсти със Святия Дух и огън. Тоест, Той изобилно ще излее върху вас благодатните дарове на Духа. „Моето кръщение“, казва Йоан, „не дава нито благодатта на Светия Дух, нито прощението на греховете, но Той ще ви прости (греховете) и ще ви даде Духа в изобилие“. 91 12. Той има лопата в ръката си. Не мислете, че Той ще ви прости, ако съгрешите, след като сте получили кръщение от Него, но знайте, че в Неговите ръце е „лопата“, тоест съд и разследване. Така те ще овършат своето гумно – Църквата, в която има много кръстени като жито на гумно. Но някои от кръстените са лекомислени като плява, която се развява като вятър от зли духове, а други са като жито и носят полза на другите, като ги хранят с учение и (добродетелни) дела. И ще събере житото си в житницата, а плявата ще изгори в неугасим огън. Този огън е неугасим. Ето защо Ориген говори глупости, когато казва, че адското мъчение ще свърши. 92 13–14. Тогава Исус дойде от Галилея при Йордан за Йоан да го кръсти. И Йован го защити „Въпреки че си чист, Господи мой, Ти си кръстен, за да ни измиеш (от греха) и да ни покажеш, че преди кръщението трябва да се очистим, за да не оскверняваме кръщението си, като лесно се цапаме след него с лоши навици“. Йоан Го защити, за да не помислят тези, които виждат това, че и Христос е кръстен за покаяние, както другите. Казвайки: трябва да ме кръстите Предтечата трябваше да бъде очистен от Господа, защото самият той, като потомък на Адам, беше заразен с нечистотата на непокорството, а въплътеният Христос очисти всичко. Той не посмя да каже: „Да те кръстя ли?“, а каза: „И ти идваш при мен?“. Той беше толкова набожен. 15. И Исус отговори и му каза: Тръгни сега: Той казва: "Оставете го сега, защото ще дойде време да получим славата, която заслужаваме, въпреки че сега изглежда, че я нямаме." Защото така трябва да изпълним всяка справедливост Под "справедливост" се има предвид Законът. „Човешката природа“, казва той, „беше прокълната, защото не можеше да изпълни Закона“. Затова съм изпълнил всичко останало, което изисква Законът. Просто трябва да се кръстя. И когато изпълня това, тогава ще освободя природата от проклятието. Това трябва да направя." 15–16. Тогава го остави. И Исус беше кръстен. Кръщава се на тридесет години, защото на тази възраст човек научава всички грехове. В ранна възраст децата се държат лекомислено, в по-късна, младежка възраст се разпалват от плътска похот и гняв. Има много алчност в зрелите хора. Следователно той дочака тази възраст ще изпълни Закона за всички векове и ще отмъсти за всички ни. 93 Манихеите казват, че Господ е оставил тялото Си в Йордан и след това очевидно се е появил в друго тяло. Но тези думи ги опровергават, защото той казва: „Исус излезе“. Никой друг не е излезе, но този, който слезе във водата. И ето, небесата му се отвориха. Адам ги затвори, но Христос ги отваря отново, за да се научите и вие да отваряте небето с вашето кръщение. 16–17. И той видя Божия Дух да слиза като гълъб и да идва върху него. И ето, глас от небето говори. Духът слиза, за да свидетелства, че Този, който е кръстен, е по-велик от този, който е кръстен. Евреите смятаха Йоан за велик човек, докато не обръщаха толкова внимание на Христос. Всички видяха, че Духът слезе върху Исус, за да не си помислят, че гласът – „Това е моят възлюбен Син“ – е за Йоан, а всеки, като види Духа, да повярва, че гласът се отнася за Исус. (Духът се появи) "като гълъб", защото е незлобна, кротка и много чиста птица, която не се задържа там, където е нечисто. Същото е и със Святия Дух. Както по времето на Ной гълъбът възвестява края на Потопа, донасяйки маслинова клонка, 95 така и тук Светият Дух възвестява свобода от греха. Там (знакът) имаше маслинова клонка, а тук е Божията благодат. Това е Моят възлюбен Син, който е според Моята воля. Тоест, което ми е хубаво и приятно. Изкушението на Христос в пустинята, началото на проповедта в Галилея, призивът на първите апостоли, първите чудеса 1. Тогава Исус беше отведен от Духа в пустинята. За да ни научи, че след кръщението трябва да очакваме още повече изпитания, Святият Дух отвежда Исус в пустинята, защото (Господ) не е направил нищо без Духа. И Той Го отвежда в пустинята 96, като иска да ни покаже как дяволът ни изкушава, когато вижда, че сме сами и няма кой да ни помогне. Ето защо не трябва да живеем без съвети, разчитайки на себе си. Дяволът е наречен "клеветник", защото той наклевети Бога пред Адам, когато му каза: "Бог ти завижда". Дори сега дяволът клевети добродетелта пред нас. 2. И след като сте постили. Той постеше, за да ни покаже, че постът 97 е силно оръжие срещу изкушението, точно както постът е началото на всеки грях. Четиридесет дни и четиридесет нощи. Той постеше толкова, колкото постиха Мойсей и Илия, 98 защото ако беше постил повече от тях, тогава Неговото въплъщение щеше да изглежда илюзорно. Той стана гладен, когато Самият Той позволи на Своята (човешка) природа да направи това, за да даде възможност на дявола да Го изкуши с глад, и с търпението Си го победи и победи, а на нас даде победата. 3. И изкусителят дойде при него и каза: Ако си Божият Син, кажи, че тези камъни стават хлябове. Нечестивият човек чул глас от небето („Това е Моят Син...“), а след това видял, че Господ е гладен, затова се объркал, чудейки се как може Божият Син да е гладен. Ето защо той Го изпитва, за да разбере. Той Го ласкае, като казва: „Ако си Божий Син...“, като иска да Го измами. Но вие се питате: "Какъв грях е да превръщаш камъните в хлябове?" Тогава знай: да слушаш дявола каквото и да става е грях. Нали виждате, че той не каза: „Кажете на този камък да стане хляб“, а казва „тези камъни“, като по този начин искаше да въведе Христос в невъздържание, защото и един хляб е напълно достатъчен за гладния. Затова Христос не го послуша. 4. И той отговори и каза: Писано е: Не само с хляб живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста. Това свидетелство е взето от Стария завет, защото това са думите на Мойсей. Евреите също се хранеха с мана, която не беше истински хляб, но според Божието слово задоволяваше всички нужди на евреите и стана храната, която хората искаха да ядат. А именно, когато един евреин искаше риба, яйце или сирене, манната в устата му придобиваше вкуса на тази храна. 5–6. Тогава дяволът го отнесъл в Светия град и го поставил на крилото на храма. И той му каза: Ако си Божий Син, скочи долу, защото е писано: Той ще заповяда на ангелите Си за тебе и ще те вземе в ръцете си, за да не се спънеш в камък с крака си. Казвайки му: „Ако си Божи Син...“, дяволът сякаш иска да каже: „Не вярвам на гласа от небето, но ако наистина си Божи Син, покажи ми“. „Но, горкият човек, ако Той е Божият Син, трябва ли да се хвърли от храма по ваша дума? Характерно за вашата жестокост е да хвърляте обладаните в бездната, но Бог е да ги спаси.» Думите: "той ще те вземе в ръцете си..." не се отнасят за Христос, а за светиите, които се нуждаят от помощта на ангелите. 99 Христос като Бог няма нужда от такава помощ. 7. И Исус му каза: И това е писано: Не изкушавай Господа твоя Бог. 100 Христос спокойно прогонва дявола и така ни учи, че демоните трябва да бъдат победени с кротост. 8–9. Дяволът го взе отново и го заведе на много висока планина и му показа всичките царства на този свят и тяхната слава. И той му каза: Ще ти дам всичко това, ако паднеш и ми се поклониш. Някои смятат, че "планината е много висока" - страстта на алчността, с която врагът искаше да победи Исус. Но грешат. Господ не приемаше мисли, беше далече, но дяволът явно Му се яви и на планината във видим вид, пред очите Му, представи всички царства на този свят с думите: „Всичко това ще ти дам...“ В своята гордост дяволът смята света за свое притежание. Това е, което дяволът казва на алчните хора днес, така че онези, които му се покланят, наистина ще имат света в своя власт. 10. Тогава Исус му каза: Махни се от мен, Сатана, 101 защото е писано: Покланяй се на Господа твоя Бог и само на Него служи! Господ му се разгневи, като видя, че си присвоява Божието и казва: „Всичко това ще ти дам...“ като че ли е негово. Виждате каква е ползата от Светото писание, защото с него Господ затвори устата на врага. 11. Тогава дяволът го остави и ето, ангели се приближиха и му служеха. Господ победи три изкушения: угождането на корема, любовта към славата и любовта към сребролюбието, 102 тоест любовта към богатството, защото това са основните страсти. Побеждавайки тях, е много по-лесно да победите останалите. Затова Лука казва: „Когато дяволът свърши всички изкушения...“, 103 въпреки че Господ победи само основните изкушения. Ангелите Му служат, за да покажат, че ще служат и на нас, когато победим (страстите), защото Христос прави и показва всичко заради нас, тъй като Той, като Бог, винаги се служи от ангелите. 12–13. И когато Исус чу, че Йоан е предаден, отиде в Галилея. И като напусна Назарет, дойде и се засели в Капернаум край морето, в областите на Завулон и Нефталим. Исус си тръгва, за да ни научи да не се излагаме (ненужно) на опасност. И той отива в Галилея, 104 земята на „падналите“, защото езичниците, които живееха там, паднаха в грях. Той живее в Капернаум, което в превод означава "дом на утеха", защото Христос слезе от небето, за да направи езическите народи дом на Духа на Утешителя - (Църквата). Завулон означава "нощ", а Нефталим означава "ширина". Така че животът на езичниците беше тъмен и широк, защото те не следваха тесния път, а пътя, който води към гибел. 14–16. За да се изпълни реченото от пророк Исая, който казва: Земята на Завулон и земята на Нефталим, по пътя към морето от другата страна на Йордан, Галилея на езичниците; Хората, които седят в тъмнина, видяха голяма светлина и за тези, които седят в областта и сянката на смъртта, светлината свети. „Великата светлина“ е Евангелието. И Законът (Старозаветният) също беше лек, но малък. „Сянката на смъртта” е грях, защото грехът е образ и повод на смъртта. Както смъртта овладява тялото, така грехът овладява душата. Светлината ни огря не защото я търсихме, а ни се яви сама, сякаш ни беше преследвала. 17. От това време Исус започна да проповядва и говори. Исус започна да проповядва, когато Йоан беше заключен в затвора, защото чакаше Йоан първо да свидетелства за Него и да Му подготви пътя, по който да ходи, както правят слугите за своите господари. Като равен на Отца, Господ също имаше Свой собствен пророк Йоан, както Неговият Отец и Бог имаше пророци преди Йоан, въпреки че всички те всъщност бяха съпророци и на Отца, и на Сина. Покайте се, защото наближи небесното царство. Небесното царство е самият Христос, но също и добродетелният живот. Когато човек живее като ангел на земята, не е ли небесен човек? Затова Царството Небесно е във всеки един от нас, когато живеем като ангели. 18–19. И като ходеше край Галилейското езеро, видя двама братя, Симон, наречен Петър, и Андрей, брат му, да хвърлят мрежа в морето, защото бяха рибари. И той им каза. Тези двамата бяха ученици на Йоан и докато Йоан беше още вътре живот, те дойдоха при Христос. 105 Но когато видяха, че Йован е затворен, те се върнаха отново към риболова. Тогава Господ дойде да ги хване и им каза: 19–20. Последвайте ме и ще ви направя ловци на хора. И те веднага оставиха мрежите си и Го последваха. Вижте послушните хора – те веднага Го последваха. От това става ясно, че е било второ обаждане. Господ ги научи първия път и след това те си тръгнаха от Него. Когато Го видяха отново, веднага Го последваха. 21. И като си тръгваше оттам, той видя други двама братя, Яков Зеведеев и брат му Йоан, в кораба със Зеведей, техния баща. Голяма добродетел е, когато децата се грижат за родителите си на старини и се изхранват от техния честен труд. Където кърпят мрежите си и ги повикаха. Те били бедни и тъй като не можели да си купят нови мрежи, ремонтирали старите. 22. И те веднага напуснаха кораба и баща си и го последваха. Изглежда, че Зеведей не е повярвал и затова са го оставили. Виждате ли тогава кога децата трябва да напуснат родителите си? Тогава, когато им пречат в добродетелта и благочестието. Виждайки първите двама да следват Христос, и Яков, и Йоан им подражаваха и последваха Господа. 23. И Исус ходеше из Галилея, като поучаваше в техните синагоги и проповядваше Евангелието на Царството. Исус влезе в еврейските синагоги 106, за да покаже, че не е против Закона. И лекува всяка болест и всяка слабост у хората. Той започва със знамения и чудеса, така че те (лесно) да повярват на това, което ги учи. Под „болест“ се разбира хронична болест, а под „немощ“ е временна слабост на тялото. 24. И мълвата за него обиколи цяла Сирия; и довеждаха при него всички болни, страдащи от различни болести и мъки, и луди, и сомнамбули, и сакати, и той ги изцеляваше. Христос не е искал вяра от нито един болен, който е бил доведен при Него, защото самият факт, че са били доведени отдалеч, е достатъчен белег за тяхната вяра. Матей нарича обладаните от демони „сомнамбули“. А именно дяволът искаше да посее в човека съмнението, че небесните тела причиняват зло, затова демоните изчакаха пълнолунието и тогава нападнаха хората. Те направиха това, за да смятат хората луната за причина за болестта си и по този начин да клеветят Божието творение. Манихеите също са вярвали в тази заблуда. 25. И много хора го последваха от Галилея и от Декаполис, 107 и от Ерусалим, и Юдея, и от другата страна на Йордан. Проповед на планината: блаженства, за достойнството на апостолите, за старозаветния закон и Христовите заповеди 1. И когато видя много хора, той се изкачи на планината. Той се изкачва на планината, за да ни научи да не правим нищо, за да се покажем пред хората. Тъй като възнамеряваше да учи хората, той ни показва как да се измъкнем от тълпата, когато учим другите. И седнаха, и учениците Му се приближиха до Него. Хората се обръщат към Него за чудеса, а учениците за наставление. След чудните изцеления на тялото, Той изцелява и душата, за да научим, че Той е Създател и на душата, и на тялото. 108 2. И отваряне на устата. Защо евангелистът казва: „Като отвори устата си”? Тези думи не са ли излишни? Не го направиха, защото Той поучаваше, без да отваря устата Си. Как го направи? С неговия живот и чудеса. 109 И сега той отвори устата си и ги научи да говорят. Учеше не само учениците, но и хората. Той започна с блаженствата, точно както Давид започна своите псалми с блаженствата. 110 3. Блажени бедните духом, защото тяхно е Царството небесно. В началото той поставя смирението като основа. Тъй като Адам падна поради гордост, Христос ни издига със смирение. Докато Адам се надяваше да стане бог, „бедните духом“ са тези, които са разкаяни духом. 4. Блажени плачещите, защото те ще се утешат. „Блажени тези, които плачат” за греховете си, а не за нещата от този свят. „Които плачат” постоянно, а не от време на време и не само заради собствените си грехове, но и заради греховете на своите ближни. „Защото ще се утеши” и в този живот, защото който плаче за греховете си, се радва духовно, а още повече в бъдещето. 5. Блажени кротките, защото те ще наследят земята. Някои разбират под „земя“ духовната земя, тоест небето. Но тази страна също трябва да бъде разбрана. Тъй като кротките обикновено се считат за презрени и бедни хора, Спасителят казва, че те имат всичко. А кротките са не онези, които никога не се ядосват, защото такива хора са безчувствени и безразлични, а онези, които умеят да се ядосват, но се въздържат, като се ядосват, когато е необходимо. 112 6. Блажени са тези, които гладуват и жадуват за справедливост, защото те ще бъдат задоволени. Искайки да говори за милостиня, той първо показва, че човек трябва да придобие правда, за да не дава милостиня от това, което е придобил чрез кражба и измама. Правдата трябва да се търси искрено, защото такива хора са "гладни и жадни за справедливост". Въпреки че търсещите себе си се хвалят, че са богати и пълни, Исус казва, че праведните все още ще бъдат в този живот засищат, защото имат нетленно богатство. 7. Блажени милостивите, защото те ще бъдат простени. Благотворителността не се показва само с пари и вещи, но и с думи, а ако нямате нищо, тогава със сълзи на умиление. Милосърдният ще бъде помилван от хората в този живот, защото онзи, който е бил милостив вчера, днес ще има нужда от помощ и всички ще бъдат милостиви към него, а Бог ще го помилва още повече (в бъдещия век). 8. Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога. Има много хора, които не са алчни и въпреки това дават милостиня, но живеят в блудство и всякаква нечистота. Ето защо Христос ни заповядва наред с другите добродетели да бъдем чисти и целомъдрени, 113 и не само в тялото, но и в сърцето, 114 защото никой без святост и целомъдрие няма да види Бога. Както можем да видим образа си само в чисто огледало, така само чистата душа може да види Бога и да разбере Светото писание. 9. Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии. „Миротворци“ са не само тези, които живеят в мир с другите, но и тези, които помиряват скарани. „Миротворци“ са и тези, които обръщат враговете на Бог с ученията си. И ще се нарекат Божии синове, защото Единородният (Божият Син) ни помири с Бога. 115 10. Блажени изгнаниците заради правдата, защото тяхно е Царството небесно. Те преследват не само мъчениците, но и много други, защото помагат на неволните и въобще заради всяка добродетел, а всяка добродетел е "справедливост". Крадците и убийците също са преследвани, но не са благословени. 11. Благословени сте, когато сте засрамени и подигравани. Накрая Господ говори на Своите апостоли, показвайки, че на учителите е присъщо на първо място да се срамуват. И лъжейки, говорят всякакви лоши думи срещу теб, заради мен. Затова не всеки, който търпи срам, е блажен, а който се посрами заради Христа, и то чрез лъжа. Иначе такъв човек е наистина нещастен и окаян, защото заблуждава мнозина. 12. Радвайте се и се веселете, защото вашата награда е голяма на небето. Господ не е говорил за "голяма награда" за други добродетели, но тук говори за нея, като по този начин показва, че търпенето на обиди е голям и труден подвиг, защото мнозина са посегнали на живота си (неспособни да го издържат). 116 Дори Йов, който устоя на всички други изпитания, се оказа измъчван, когато приятелите му го обидиха, сякаш страдаше заради греховете си. Защото така преследваха пророците преди вас. За да не помислят апостолите да ги гонят заради учение, което е противно на Бога, Той ги утешава, като казва: „И пророците преди вас са били гонени поради тяхната добродетел, така че имате утеха в тяхното страдание“. „Пророците бяха изпратени само на един народ (юдеи), а вие сте с цялата земя, които укрепвате слабите с учение и изобличение, така че червеите (т.е. страстните мисли) да не лежат постоянно в тях.“ Имайки предвид това, не се отказвайте от острото си изобличение, дори и да ви мразят и преследват.» Ето защо той казва: Ако солта е осолена, с какво ще се осоли? Тя вече за нищо няма да я бива, освен да се разлее и да я тъпчат хората. Ако учителят „помоли”, тоест спре да увещава и упреква, а стане прекалено снизходителен и снизходителен, „с какво ще се осоли душата”? Кой ще ги коригира? Такъв учител след това се лишава от задълженията си и той бива „потъпкан“, тоест презрян. 14. Вие сте светлината на света. Първо "сол", после "светлина", защото светлината изкривява тайните работи. Светлината е тази, която разкрива всичко. Апостолите са просветили не само един народ, но и целия свят. Един град не може да се скрие, когато стои на планина. Господ ги учи да бъдат ревностни и да водят строг живот, защото всеки ще ги гледа. „Не мислете“, казва Той, „че ще се скриете в някой ъгъл, но ще бъдете публично гледани и наблюдавани“. Затова гледай да живееш добродетелно и непорочно, за да не станеш препъни камък за другите. Нито се запалва кандило и се хвърля под съд, а върху свещник и свети на всички, които са в къщата: „Аз – казва Христос – запалих във вас неугасващата светлина на благодатта“. От вас зависи да положите усърдни усилия, за да оставите светлината на живота си да огрява другите.» Затова той им казва: За да свети вашата светлина пред човеците, за да видят добрите ви дела и да прославят вашия Отец, който е на небесата: Не им каза: „Показвайте добродетел пред човеците“, защото това не е добро, но нека тя сама свети, за да ви се възхищават и враговете ви и да ви славят, не вие, а вашия Отец. Когато правим добро, ние сме длъжни да го правим за слава на Бога, а не за наша собствена слава. 17. Не мислете, че съм дошъл да премахна закона или пророците; Не дойдох да отменя, а да изпълня. Тъй като Той дойде да установи нови закони, Христос не искаше евреите да мислят, че Той се противопоставя на Бога. Затова, за да премахне съмненията, които тревожеха мнозина, той им казва: „Не дойдох да отменя закона, а да го изпълня“. Как го е напълнил? Първо, Той изпълни всичко, което пророците бяха пророкували за Него и затова евангелистът често казва: „За да се изпълни казаното чрез пророците...” Той изпълни и всички законови разпоредби, „защото не съгреши, нито се намери измама в устата Му”. 117 И по друг начин той изпълни, тоест допълни Закона, защото това, което Законът само очерта, Христос завърши. Законът казва: „Не убивай!“, а Христос: „Не се гневи за нищо“. Така художникът не унищожава своята скица, а я допълва и завършва. 18. Защото истина ви казвам: докато небето и земята преминат, дори най-малката буква или един ред няма да изчезне от Закона, докато всичко не се изпълни. Тук показва, че светът минава и се променя. Следователно, докато съществува светът, няма да изчезне и най-малката буква от Закона. Някои казват, че буквите и ред 118 означават десетте Божи заповеди, а други казват, че представляват кръст, където буквите са изправени, а линията е кръстосана ръка. Затова Христос каза, че всичко, което е казано за кръста, ще се изпълни. 19. Следователно, ако някой наруши една от тези най-малки заповеди и научи хората да правят това, той ще се нарече най-малък в небесното царство: „Най-малките заповеди“ са тези, които Сам възнамеряваше да ни даде, а не тези от Закона на Мойсей. Той ги нарича "най-малките" поради смирението, така че и вие да се научите да учите другите със смирение. „Най-малък ще се нарече в Царството небесно“, затова при Възкресението ще бъде намерен последен и ще бъде хвърлен в ада. Такъв човек никога няма да влезе в Царството Небесно. Под „царство“ той разбира Възкресението. И който изпълнява и се учи, велик ще се нарече в Царството Небесно: Първо той казва "изпълни", а след това "научи"; защото как мога да водя другите по път, който не съм поел сам? Освен това, ако изпълнявам заповедите и не уча другите, нямам такава награда, но също така ще бъда наказан, ако не уча другите поради завист или небрежност. 20. Защото ви казвам, че ако вашата правда не бъде по-голяма от правдата на книжниците и фарисеите, няма да влезете в Царството небесно: Под „справедливост“ той има предвид всяка добродетел, както е казано за Йов, че „той беше праведен и непорочен“. 119 Трепери от страх, човече, когато разбереш колко много се иска от нас. След това ни учи как да направим своята справедливост по-голяма от правдата на книжниците и фарисеите и изброява добродетелите. 21. Чували сте как е казано на древните: Не убивай; защото този, който убива, ще бъде виновен на съд; Христос не споменава кой е казал това, 120 защото, ако беше казал: „Отец ми заповяда на древните, а аз ви казвам...“ би изглеждало, че Той установява закони в противовес на Отца. И ако пак каже: „Казах на старите“, това трудно ще се приеме от хората. Затова той неясно казва: „Казано е на древните“, като по този начин показва, че Законът е остарял. И тъй като той е остарял и трябва да бъде премахнат, ние сме длъжни да го оставим и да се обърнем към новите заповеди. 22. И аз ви казвам, че всеки, който е ядосан на брат си (за нищо), ще бъде виновен в съда. Когато пророкуват, пророците казват: "Така казва Господ", а Христос казва: "Казвам ти", като така показва авторитета на Своята божественост. Пророците са били слуги, докато Той е Божият Син, който има всичко, което има и Отец. Ще бъде осъден този, „който се гневи на брата си за нищо“; ако някой се гневи поради причина и за поука или от духовна ревност, той няма да бъде осъден. Дори Павел се разгневи на магьосника Елимас, а по-късно и на първосвещеника (Ананий), но не без причина, а от ревност. 121 Но когато се ядосваме заради пари или слава, тогава се ядосваме „за нищо“. И ако някой каже на брат си: "Рака!" ще бъде виновен пред Синедриона. „Синедрион“ 122 е еврейският съд и „рака“ (унизителен) термин за „ти“; както когато презрително искаме да прогоним някого, така че както обикновено казваме "хей ти, бягай оттук". Господ ни казва това с намерението да ни научи да бъдем внимателни и в най-малките неща и да се уважаваме един друг. Някои казват, че "рака" 123 е сирийска дума, която означава презрян човек, безполезен човек. Следователно онзи, който обиди брат си, като го нарече нищо, ще бъде виновен пред Съвета на светите апостоли, когато те седнат да съдят дванадесетте племена. И кой каза: "Глупак!" ще бъде виновен за огнения ад. 124 Мнозина казват и смятат, че тази присъда е тежка и жестока. Но не е така. Защото как не е достоен за ада този, който лишава брат си от разум и разум, тоест от това, което ни отличава от животните? Който обижда и унижава, унищожава любовта, а с унищожаването на любовта изчезват всички други добродетели, които оцеляват само от любовта. Който обижда (брата си), унищожава любовта и унищожава всички добродетели, затова е достоен за огнения ад. 23–24. И така, ако донесеш дара си на олтара и там си спомниш, че брат ти има нещо против теб, остави дара си там пред олтара и иди първо да се помириш с брат си, а след това ела и принеси дара си. Бог се отказва от собствената Си чест, само за да живеем в любов. Затова казва: „Ако брат ти има нещо против теб”, и нищо повече не добавя. Така че, независимо дали има основателна злоба към вас или не, помирете се с него. Той не каза: "Ако имаш нещо против него", а "ако той има нещо против теб", непременно го направи свой приятел. Той ви заповядва да оставите своя дар, за да ви задължи да се помирите, защото, ако искате да принесете дар, първо трябва да се помирите с брат си. В същото време Господ показва, че любовта е истинска жертва. 25–26. Помири се бързо с противника си, докато си на път с него, за да не те предаде противникът ти на съдията, а съдията да те предаде на слугата, и да не бъдеш хвърлен в тъмница. Казвам ви истината: няма да излезете оттам, докато не дадете и последната монета (кодрант). Някои смятат, че "противникът" е дяволът, а "пътят" е животът. 125 Затова Господ ни увещава: „Докато си още в този живот, изплати дълга на дявола, за да не може после той да те обвинява като свой длъжник в грях и да те предаде на мъчения, където ще отговаряш и за най-малката грешка, защото един кодрант струва две лепти.“ Разберете също, че тези думи се отнасят и за съперниците в този свят и че Господ ни предупреждава да не съдим с тях и да не се отклоняваме от божествените дела. И дори да бъдете онеправдани, не отивайте на съд, а се уредете "на пътя", за да не пострадате по-зле от силата на вашия съперник. 27. Чували сте как е казано на древните: Не прелюбодействай. 126 Едното е прелюбодеяние, а другото е блудство. Прелюбодеянието е грях с омъжена жена, а блудство с неомъжена жена. 28. И аз ви казвам, че всеки, който гледа жена с желание за нея, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си. Това означава, че в сърцето си вече е сторил зло онзи, който стои и любопитно наблюдава жена, разпалвайки похотта с поглед, след което я поглежда отново, за да я пожелае още повече. Но какво ще стане, ако той не осъществи желанието си, защото не му е дадена възможност? Това не намалява вината, защото ако е имал възможност веднага е щял да осъществи злото си намерение. Знайте добре, че ако сме пожелали жена и след това сме били възпрепятствани да извършим грях, ясно е, че благодатта ни е запазила. Но и жените, ако се грижат, за да привлекат другите, дори и да не успеят в това, те са виновни, защото са сипали отрова в чашата, въпреки че никой не я е изпил. 29–30. Ако дясното ти око те съблазнява, извади го и го хвърли от себе си; защото е по-добре за теб да погине една от частите ти, отколкото цялото ти тяло да бъде хвърлено в пъкъла. Ако дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я и я хвърли от себе си; защото е по-добре за теб една от частите ти да загине, отколкото цялото ти тяло да бъде хвърлено в пъкъла. Когато чуете "око" или "ръка", не мислете, че говорите за части от тялото, защото в този случай не бихте казали "дясно око" и "дясна ръка". Тук Господ говори за онези, които смятаме за наши приятели, но те ни причиняват зло; например, млад мъж има приятели, които са блудници и тяхното лошо влияние му вреди. Затова "отрежете" такива хора, защото може би ще спасите и тях, ако се опомнят и познаят греха си. Ако не успеете да ги спасите, поне ще спасите себе си. Ако обаче продължите да се мотаете с тях, вие и те ще се провалите. 31. Така е казано: Който се разведе с жена си, нека тя се разведе с книгата. В своя закон Мойсей заповядва: 127 ако мъж мрази жена си, да се раздели с нея, за да не стане нещо по-лошо, защото който мрази, може да убие жена си от омраза. Когато уволнявал съпругата си, съпругът бил длъжен да й даде разписка, която (тук) се нарича "уволнителна книга", така че след развода тя никога да не се върне при него, както и за да няма раздор, когато съпругът престане да живее с друга (съпруга). 32. И аз ви казвам, че всеки, който напусне жена си, освен поради прелюбодеяние, я кара да прелюбодейства; и който се ожени за кучка, прелюбодейства. 128 Господ не нарушава закона на Моисей, но го коригира, забранявайки на мъжа да мрази жена си без причина. Ако той я уволни по основателна причина, тоест поради изневяра, той няма да бъде осъден. Ако, от друга страна, той я уволни не поради прелюбодеяние, той ще бъде осъден, защото по този начин той я подтиква да извърши прелюбодейство. Но този, който я взема при себе си, също е прелюбодеец, защото ако не я беше взел, тя можеше да се върне при предишния си съпруг и да му се подчини. Християнинът трябва да бъде миротворец спрямо другите хора и особено спрямо жена си. 33. Вие също сте чули как е казано на древните: Не се кълнете лъжливо, но изпълнете това, което сте се клели на Господа. С други думи, когато полагате клетва, кажете истината. 34–35. И аз ти казвам: Никак не се кълни; нито чрез небето, защото то е престолът на Бога; нито от земята, защото тя е подножието на краката Му; нито Ерусалим, защото е градът на великия цар. Откакто евреите чуха, че Бог казва: „Небето е моят престол и земята е моето подножие“, 129 те се кълняха в небето и земята. Забранявайки им това, Господ не казва: „Не се кълнете така, защото небето е хубаво и величествено, а земята е полезна“, а вместо това им казва: „Не се кълнете в тях, защото небето е престол на Бога, а земята е подножие на нозете Му“. Той ги предупреждава да не изпадат в идолопоклонство и да не правят богове от тези стихове, в които се кълнат, както се е случвало преди. 36. Не се кълни с главата си, защото не можеш да направиш нито един косъм бял или черен. Сам Бог се кълне в Себе Си, защото не е подвластен на никого. Но как ние, които нямаме власт над себе си, да се кълнем в себе си? Тя е чужда собственост. Ако мислиш, че ти принадлежи, смени му един косъм, ако можеш! 37. Затова нека бъде вашата дума: да, да; не, не За да не каже: "Тогава как ще ми повярват?" Христос казва: „Ще ти повярват, ако винаги говориш истината и никога не се кълнеш“. Защото никой не предизвиква толкова недоверие, колкото този, който псува леко. И нещо повече от това е от злото. Господ казва, че всичко в клетвата освен „да“ или „не“ идва от дявола. Но вие ще кажете: «Лош ли беше законът на Моисей, който ни заповядва да се кълнем? 130 „Знай, че тогава не е било лошо да се кълнеш, но след Христа е така. Така е и с обрязването, и изобщо с всички еврейски обичаи. Подобава на кърмачето да суче от майчината гърда, а за възрастен е срамно. Чували сте да се казва: Око за око, зъб за зъб. 131 Законът позволява отмъщение от снизхождение, така че хората да не си причиняват зло един на друг от страх да не им отмъстят. И казвам ти да не се противиш на злото, но ако те удари някой по дясната буза, обърни му и другата. Когато казва „зло“, има предвид дявола, който действа чрез хората. Не трябва ли да се противопоставим на дявола? Да, трябва, но не като връщаме със същата мярка на ближния, а с търпение. Пожарът не се гаси с огън, а с вода. Не си мислете, че става дума само за шамар, а за всякаква несправедливост. 40–41. А който иска да ти се кара и да ти вземе ризата, дай му и роклята си. Ако ви завлече в съда и започне да ви безпокои, освен това, което иска, дайте му и роклята. И ако някой те преследва една миля, измини две мили с него. „Но какво говоря, казва Господ, каква риза и рокля? И дай само тялото си на онзи, който несправедливо те завлича в съда, и направи повече от това, което той иска от теб. 42. Който ви поиска, дайте му; и който иска да вземе назаем от вас, не му отказвайте. Дайте му, дори да е враг, приятел или неверник, независимо дали иска пари или друга помощ. „Давам назаем“ тук означава просто без лихва, защото в Закона са давали без лихва. 133 43–44. Чували сте, че е казано: Обичай ближния си и мрази врага си. 134 И аз ви казвам: Обичайте враговете си. Тук Господ достигна върха на добродетелта, защото какво по-голямо от любовта към враговете? Не е невъзможно да се постигне. Моисей и Павел обичаха евреите, които бушуваха срещу тях, повече от себе си, а всички светии обичаха враговете си. Благославяйте онези, които ви проклинат, правете добро на онези, които ви мразят и се молете за онези, които ви обиждат и преследват. Трябва да ги считаме за свои благодетели, защото всеки, който ни гони и изкушава, облекчава наказанието, което ни очаква заради нашите грехове. Освен това Бог ще ни даде голяма награда за това. Така че чуйте какво казва: Да бъдем синове на вашия Отец, който е на небесата; защото Той осветява и лошите, и добрите със своето слънце; и изпраща дъжд на праведните и неправедните: Виждате ли колко богатство ви носи някой, който ви мрази и злоупотребява, само ако искате да страдате? Под „дъжд” и „слънце” той разбира знание и учение, защото Бог всичко просвещава и учи. Защото, ако обичате онези, които ви обичат, каква награда имате? Митничарите не правят ли същото? Ние треперим от страх, защото не сме дори като бирниците, 135 защото мразим дори онези, които ни обичат. 47–48. И ако поздравявате само братята си, какво прекалявате? Не правят ли езичниците същото? Затова бъдете съвършени, както е съвършен вашият небесен Баща. 136 Този, който обича едни като приятели и мрази други, не е съвършен. Съвършенството е да обичаш всички хора (еднакво) Продължение на проповедта на планината: за милостинята, за молитвата с Отче наш, за прошката, поста, истинското богатство, служенето на Бога и доверието в Небесния Отец 1. Внимавайте да не правите милостинята си пред хората, за да ви видят; иначе нямате награда от вашия Отец, който е на небесата. След като ги е довел до любовта като най-велика добродетел, сега Господ говори за суетата, която се прокрадва с добрите дела. Вижте какво казва: „Внимавайте“; сякаш говореше за някакъв страшен звяр и те предупреждаваше да внимаваш да не те разкъса. Ако даваш милостиня "пред хората", а не го правиш, за да те видят, няма да бъдеш осъден. Но ако го правиш от суета, ще бъдеш осъден дори ако даваш милостиня тайно в стаята си, защото Бог наказва или възнаграждава нашето намерение. 2. Затова, когато даваш милостиня, не тръби пред себе си, както правят лицемерите в синагогите и по улиците, за да ги хвалят хората. Лицемерите нямаха тръби, но тук Господ се присмива на тяхното намерение, тъй като искаха да засвирят (пред хората) тяхната милост. „Лицемери“ са онези, които се опитват да се представят за различни, отколкото са в действителност. Така те се показват като милостиви, въпреки че не са. Истина ви казвам, те са получили заплатата си: Цялата им заплата ще бъде похвалата, която са получили от хората. 3. И когато даваш милостиня, нека лявата ти ръка не знае какво прави дясната ти ръка. Искайки да подчертае думите си, Господ казва: „Ако е възможно, скрий и от себе си, че си дал милостиня“. В друг смисъл „ляво“ означава суета, а „дясно“ означава милостиня. Затова „за да не узнае суетата на вашата милостиня”. 4. За да бъде вашата милостиня тайна; и вашият Отец, който вижда в тайно, ще ви възнагради публично. кога Когато всичко се разкрие и направи публично достояние, тогава ще бъдете още по-славени. 5. И когато се молите на Бога, не бъдете като лицемерите, които с радост стоят в синагогите и по ъглите и се молят да бъдат видени от хората. Истина ви казвам: Те получиха заплатата си. Той нарича лицемери и онези хора, които си мислят, че служат на Бога, а всъщност служат на хората. Затова ще си получава заплатата от тях. 6. И когато се молиш, влез в стаята си и като затвориш вратата си, помоли се на своя Отец, който е в тайно; и вашият Отец, който вижда в тайно, ще ви възнагради публично. "Какво тогава; Не трябва ли да се моля в църквата?" И това правилно, но с правилното отношение на сърцето, а не за показност. Не мястото пречи на молитвата, а начинът и намерението, с което се молим. Има и много, които се молят тайно, за да угодят на хората. 137 7. И когато се молите, не говорете като езичниците. „Да пророкуваш“ означава да поискаш светски неща в молитва, като слава, богатство или победа. Тази дума 138 (на гръцки език означава неясна, детска реч. Затова внимавайте да не говорите напразно (в молитва). Защото смятат, че ще бъдат чути за много от думите си. Нямаме нужда от дълги молитви, а от по-кратки и по-чести. По-добре е да казвате по-малко думи, но затова пък да бъдете по-упорити в молитвата. 8. Затова не бъдете като тях; защото вашият Отец знае от какво се нуждаете, преди да поискате от Него. Целта на молитвата не е да научим Бог от какво се нуждаем, а да отделим ума си от нещата от живота и да получим духовни ползи от разговора с Бог. 9. Ето как се молите: Отче наш, който си на небесата. Едното е обет, а другото е молитва. Обетът е обещание, което даваме на Бог, например, когато се обричаме да се въздържаме от вино или нещо друго. Молитвата обаче е искане на добро от Господ. Когато казва: „Отче“, Христос ти показва в какво съкровище си се превърнал, ставайки Божи син (по благодат). И като каже: „на небесата“, той ти показва родината и бащиния ти дом. Ако искате да имате Бог за свой Баща, тогава гледайте към небето, а не към земята. Не казвайте „Отче мой“, а „Отче наш“, защото сте длъжни да гледате на всички хора като на свои братя, деца на един (небесен) Отец. Това означава: направи ни свети, за да бъдеш прославен чрез нас. Защото, както Бог се хули чрез мен, така и той да се "освети" чрез мен, тоест да се прослави като Свят. 10. Нека дойде твоето царство, тоест второто идване (на Господа). Само онзи, който има чиста съвест, се моли за Възкресението и за идването на съда. Да бъде Твоята воля както на небето, така и на земята. "Научи ни да вършим Твоята воля, както я вършат ангелите на небето." 11. Насъщния ни хляб дай ни днес. Там се казва: „хляб всекидневен“, тоест хлябът, от който се нуждаем за поддържане на живота и физическото здраве. Това ни учи да отхвърлим всички грижи за утрешния ден. „Насъщният хляб“ също е Тялото Христово, затова се молим да приемаме от него без осъждение. 12. И прости ни дълговете ни, както и ние прощаваме на нашите длъжници. Тъй като грешим и след кръщението, молим се на Бог да ни прости, и да ни прости, както ние прощаваме на нашите "длъжници". Ако забравим, Господ няма да ни прости, защото Той гледа на нас и както ние правим на другите, така ще прави и Той на нас. 13. И не ни въвеждай в изкушение. Ние, хората, сме слаби и затова не трябва да се впускаме в изкушения. Ако вече сме паднали, трябва да се молим изкушението да не ни победи напълно. Казваме, че който е бил победен и победен от изкушението, е паднал в „ямата на изкушението”. Не се отнася за този, който е паднал, но все пак успява да преодолее изкушението. Не каза от зли хора, защото злото не ни го правят хората, а дяволът. Защото твоето царство е сила и слава завинаги. амин 139 Господ ни дава смелост, защото ако нашият Баща е Царят, могъщ и славен, тогава ние със сигурност ще победим лукавия и накрая ще бъдем прославени. 14. Защото, ако вие простите на хората прегрешенията им, и вашият небесен Отец ще прости на вас. Отново той ни учи да не помним злото. Той ни напомня за Отец, за да се срамуваме от Него, защото сме деца на такъв Отец и се държим като диви зверове. 15. Ако не простите на хората прегрешенията им, нито вашият Отец ще ви прости прегрешенията ви: Кроткият Господ не мрази нищо толкова много, колкото немилосърдието. 16. И когато постите, не бъдете мрачни като лицемерите; защото смръщват лицата си, за да покажат на хората, че постят. Истина ви казвам: Те получиха заплатата си. „Да се ​​нацупиш“ означава да пребледнееш в лицето, така че да не изглежда така, както е, а мрачно и мрачно. 17–18. И когато постите, помажете главата си, 140 и измийте лицето си, за да не ви видят хората, където постите, но вашия Отец, който е в тайно; и вашият Отец, който вижда в тайно, ще ви възнагради публично. В миналото хората са се намазвали с масло след къпане в знак на радост. Правете същото и бъдете радостни, когато постите. „Елей“ означава и милост, а нашата „глава“ е Христос, Който трябва да бъде помазан с дела на милосърдие, а „лицето“, тоест сетивата, трябва да бъдат измити със сълзи на покаяние. 141 19–21. Не си събирайте съкровища на земята, където молец и ръжда унищожават и където крадци подкопават и крадат; по-скоро си събирайте съкровища на небето, където нито молец, нито ръжда ги покварява и където крадците не подкопават и не крадат. След като изопачи болестта на суетата, сега той говори за липса на придобиване, защото именно поради суетата хората трупат повече, отколкото им е необходимо. То ни показва, че земните съкровища са безполезни, защото дрехите и храната се развалят от молци и ръжда, а златото и среброто се крадат от крадци. И тогава, за да не Му се оплаква някой, че не всички хора са откраднати от крадци, Господ казва: „И дори нищо от това да не се случи, голямо мъчение е само фактът, че сте хванати в капана на грижата за богатството“. Затова той им казва: Защото където е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви. 22–23. Светилникът на тялото е окото. Следователно, ако окото ви е здраво, цялото ви тяло ще бъде светло. Ако окото ви е дефектно, цялото ви тяло ще бъде тъмно. И така, ако светлината, която е във вас, е тъмнина, колко голяма е тъмнината! Това означава, че ако натовариш ума си с тревоги за мимолетни неща, ще угасиш лампата и ще помрачиш душата си. Както здравото око просветлява тялото, а дефектното и болното го помрачава, така и грижите (на този свят) ослепяват ума. А когато умът се помрачи, помръква и цялата душа, а с нея още повече и тялото. 24. Никой не може да служи на двама господари. Той нарича тези, които дават взаимно противоречиви команди, двама господари. Такива господари са Бог и мамон. 142 Ние правим дявола наш господар, така както правим собствен бог от корема си, въпреки че всъщност нашият Господ е единственият и истински Бог и господар, докато мамона е несправедливостта. Защото или ще мразят единия и ще обичат другия; или ще се придържат към единия и ще презират другия. Не можете да служите на Бога и на мамона: Виждате ли, че за богат и несправедлив човек е невъзможно да служи на Бога, защото неговият егоизъм го отдалечава от Бога? 25. Затова ви казвам: Не се безпокойте за душата си какво ще ядете или какво ще пиете; нито с тялото си, какво ще облечете. Защо това ни казва? Защото безпокойството за преходни неща отдалечава човека от Бога. Душата не може да яде, защото е безплътна, но Господ казва това по обичайния начин на говорене. Очевидно е, че душата не може да живее в тялото, ако не се храни. Господ не ни пречи да работим, но ни забранява да се отдадем изцяло на грижите си и така да пренебрегнем Бога. Трябва да обработвате земята, но и да работите върху душата си. Не е ли душата по-тежка от храната, а тялото от облеклото? Няма ли Господ да ни даде храна и облекло, Който ни даде по-важното от това, като ни създаде душа и тяло. 26. Погледнете небесните птици, как не сеят, нито жънат, нито събират в житници; така че вашият небесен Отец ги храни. Не си ли много по-тежък от тях? Въпреки че можеше да даде пример с Илия и Йоан (Предтечата), Той споменава птиците, за да ни засрами, защото сме станали по-безмълвни от тях. Господ ги храни, като им дава естествен подтик да събират храна. 27. И кой от вас чрез безпокойство може да добави един лакът към височината си! Това означава, че дори и да се тревожиш много, не можеш да направиш нищо, ако не е по Божията воля. Тогава защо се измъчвате без причина? 28–29. А за костюма от какво се притесняваш? Вижте как растат полските кремове; не се мъчат и не мъркат. Но аз ви казвам, че дори Соломон в цялата си слава не се обличаше като един от тях. Господ ни засрамва не само чрез безмълвните птици, но и чрез увяхналите кринове. Когато Бог така е украсил цветя за тези, които не се нуждаят от тях, колко по-скоро ще задоволи нуждата ни от облекло? Той ни показва, че колкото и да се тревожим, никога няма да се облечем толкова красиво, колкото лилиите в полето. Дори мъдрият и най-славният Соломон, през цялото време на царуването си, никога не се е обличал така. 30. Така че, когато тревата в полето, която е днес и утре, се хвърли в пещта, Бог я облича така; камо ли ти, маловерец? От това можем да научим, че не трябва да се тревожим за външната красота, защото това подобава на преходните цветя. Затова онези, които се украсяват, са като трева. „Но, казва той, вие сте буквални същества, с които Бог е създал душата и тялото.“ „Мало вярващи“ са всички онези, които се тревожат (за преходни неща), защото ако имаха съвършена вяра в Бог, нямаше да се тревожат толкова много за това. 31–32. Не се безпокойте, прочее, като казвате какво да ядем, или какво да пием, или какво да облечем? За всичко това искат езичниците. Затова той не ни забранява да ядем, а да казваме: „Какво да ядем!“ Богатите вечер казват: "Какво ще ядем утре?" Виждате, че забранява преяждането и неумереността. 32–33. И вашият небесен Отец знае, че имате нужда от всичко това. Но първо търсете Божието царство и Неговата правда и всичко това ще ви се прибави. Божието царство е наслада от (вечни) съкровища. Придобива се с правда. На този, който търси духовни съкровища, Господ в своята щедрост дава и физически. 34. Затова не се безпокойте за утрешния ден; защото утре те ще се погрижат за всичко. Всеки ден има достатъчно от своето зло; Тоест вашите неволи и терзания. Стига ви опити и страдания за днес. Ако все още се тревожите за утрешния ден и постоянно се натоварвате с плътски неща, кога ще имате време за Бога? Краят на Проповедта на планината: за това да не съдим ближните си, да пазим святото и да постоянстваме в молитвата, за тясната порта и тесния път, за фалшивото изпълнение на Христовите заповеди 1. Не съдете, за да не бъдете съдени. 143 Господ не ни забранява да поправяме другите, а да ги съдим. Докато поправянето е в полза на нашите ближни, като ги осъждаме, ние ги осмиваме и презираме, защото, имайки сами големи грехове, ние осъждаме други, които са по-малко грешни от нас и които ще бъдат съдени от Бога. 2–5. Защото с каквато присъда съдите, с такава присъда ще бъдете съдени; и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери. И защо виждаш съчицата в окото на брат си, а не усещаш гредата в своето око? Или как ще кажеш на брат си: спри, дай да извадя съчицата от окото ти; и има ли дънер в окото ти? Лицемере, първо извади гредата от окото си и тогава ще видиш как да извадиш съчицата от окото на брат си. Този, който иска да поправя другите, сам трябва да бъде непорочен. Ако той има „дънка“ в окото си, тоест големи и обществени грехове, и порицае друг, който има само „съчицата“ в окото си, това ще го направи още по-безсрамен в греха му. Господ ни показва, че този, който греши много, не може ясно да види греха на брат си, защото как човек, който има „дръв” в окото си, ще види (греховете) на човек, който е съгрешил по-малко. 6. Не давайте свети неща на кучетата; нито хвърляйте бисерите си пред свинете, за да не ги стъпчат с краката си и да се обърнат да ви разкъсат. 144 „Кучетата” са невярващите, а „свинете” са вярващите, които водят нечист и срамен живот. Ето защо не трябва да се говори за тайните на вярата пред друговерци, нито да се говорят красиви и скъпи думи на богословието пред нечисти. „Прасетата“ ще презрат и потъпчат казаното от нас, а „кучетата“ ще се обърнат и ще ни разкъсат. Това правят така наречените философи, защото като чуят, че Бог бил разпнат, те ни разкъсват със силогизмите си, като твърдят, че такова нещо не е възможно. 7–8. Искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори. Защото всеки, който иска, получава; и който търси намира; и който хлопа, ще му се отвори. В предишните уроци Господ ни даде големи и трудни заповеди. Тук той ни показва как те се осъществяват с помощта на непрестанна молитва. Той каза: „Искай“, тоест постоянно питай, а не „искай веднъж“. След това потвърждава думите си с пример от ежедневието: 9–10. Или кой от вас е човекът, на когото синът му, ако поиска хляб, ще му даде камък? Или ако рибата иска, да му дадат змия? Тук той ни учи, че е необходимо не само да търсим упорито, но и да търсим това, което ни е полезно. "Когато вашите деца - казва той - ви поискат това, от което се нуждаят, хляб и риба, вие им давате това, което искат." Така че и вие търсете това, което е духовно, а не плътско." 11. И така, когато вие, бидейки зли, знаете да давате блага на децата си, колко повече вашият небесен Отец ще даде блага на онези, които искат от Него? Той нарича хората зли, сравнявайки ги с вседобрия Бог. Нашата природа е добра, защото Бог я е създал такава, но ние ставаме зли по собствена воля. 12. И тъй, каквото искате да правят хората с вас, правете и вие с тях: защото това е законът и пророците. Накратко, показва ни пътя към добродетелта. Ние, хората, сами знаем как трябва да се отнасяме към ближния си. Ако искате другите да ви правят добро, правете добро на тях. Ако искате вашите врагове да ви обичат, обичайте и тях, защото Божият закон и пророците ни учат на същите неща, които диктува естественият закон. 13. Влезте през тясната порта; защото широка е портата и широк е пътят, който води към погибел, и има много, които минават през него. Той нарича „тесни порти” подвизи, които доброволно приемаме, като пост и други неща, както и изкушения, които ни спохождат против волята ни, например затвори и гонения. Както едър човек или човек, който носи тежък товар, не може да мине през тясна врата, така и чревоугодник или богат човек не може да мине през нея. Такива влизат през широката врата. Той използва думите "порта" и "път", за да покаже как мъката е краткотрайна и широчината е мимолетна. През „тясната порта“, тоест човекът, който страда, минава през „широкия път“, докато човекът, който живее без задръжки, минава през „широкия път“. Тъй като и двата пътя са преходни, трябва да се избере този, който е по-добър. 14. Защото тясна е портата и тесен е пътят, който води към живот, и малцина са тези, които го намират. Тези думи изразяват учудване, сякаш той казва: "Уви, колко е тесен този път." Но как така Господ казва на друго място: „Моето бреме е леко?“ 145 Наистина е лесно, ако имаме предвид наградите, които ни очакват. 15–16. Пазете се от лъжепророци, които идват при вас в овчи кожи, а отвътре са вълци грабители. По плодовете им ще ги познаете. Еретиците са хитри и измамници и затова Господ казва: "Пазете се!" Те говорят сладки думи и се преструват, че живеят почтено, но в това е капанът. „Овча кожа” е кротостта, в която се маскират, за да ни ласкаят и мамят. Ще ги познаем по „плодовете“, тоест по делата и живота им. Въпреки че са в състояние да се маскират лицемерно за известно време, те все още ще бъдат изкривени от онези, които имат преценка. 16–17. От тръни ли се бере грозде или от бодили? Така всяко добро дърво дава добри плодове, а злото дърво дава лоши плодове. Той нарича лицемерите "бодли" и "бодили". Те са като тръни, защото внезапно ни убождат, и като бодили поради своята хитрост и хитрост. „Зло дърво“ е всеки човек, който е бил покварен от нечист и разпуснат живот. 18. Доброто дърво не може да ражда лоши плодове, нито злото дърво може да ражда добри плодове. „Злото дърво“ не може да дава добри плодове, докато е болно, но ако оздравее, може. Виждате, следователно, че не е казал "няма да може", но само докато е болен не може (да дава добри плодове). 19–20. Всяко дърво, което не дава добър плод, се отсича и в огъня се хвърля. И така, следователно, по плодовете им ще ги познаете. Господ се обръща към евреите и казва същото, което Йоан им каза. 146 Дървото е подобно на човека, защото може да израсне от безплоден грях до добродетел. 147 21. Не всеки, който ми казва: Господи, Господи, ще влезе в Царството Небесно; но кой изпълнява волята на Моя Отец, който е на небесата. С тези думи Христос ни показва, че Самият Той е Господ и Бог. Също така ни учи, че няма да се възползваме от нашата вяра, ако не я потвърдим с дела. „Този, който върши волята на моя Отец“ не е този, който върши Божията воля само веднъж, а този, който го върши непрекъснато до смъртта. Той не каза: „кой върши Моята воля“, за да не заблуждава слушателите си, а „волята на моя Отец“, защото винаги има една воля на бащата и неговия син, освен ако синът не се отвърне от бащата. 22–23. Мнозина ще ми кажат в онзи ден: Господи, Господи, не в Твоето ли име пророкувахме, не в Твоето ли име демони изгонвахме, и в Твоето име не извършихме ли много чудеса? И тогава ще им кажа публично: никога не съм ви познавал; махнете се от мене вие, които вършите беззаконие! В началото на проповедта мнозина, които бяха недостойни, изгонваха бесове. Те избягаха от името на Исус, защото благодатта действаше дори в недостойните, както ние получаваме освещение от недостойни свещеници. И Юда правеше чудеса, дори синовете на Скевин. 148 Когато Исус казва: „Никога не съм ви познавал”, Той иска да каже, че по времето, когато те вършеха чудеса, Той не ги познаваше, тоест не ги обичаше, защото тук „знание” означава „любов”. 24–25. И тъй, всеки, който слуша тези мои думи и ги изпълнява, ще го сравня с мъдър човек, който строи къщата си на скала; и дъждът заваля, и водите дойдоха, и ветровете задухаха, и нападнаха онази къща, но тя не падна; защото е основан върху камък. Никоя добродетел не може да се придобие без Божията помощ и затова Христос казва: „Ще го сравня с мъдър човек“. „Камъкът” е Христос, а „къщата” е душата. Следователно нищо няма да разклати човека, който изгражда душата си върху изпълнението на Божиите заповеди; нито „дъждът“, тоест дяволът, паднал от небето, нито „водите“, които са израснали от дъжда, които представляват зли и несправедливи хора, които се умножават от толкова много „дъжд“, нито „ветровете“, тоест злите духове, нито каквото и да е друго изкушение, могат да съборят такъв човек. 26–27. И всеки, който слуша тези мои думи и не ги изпълнява, ще бъде като безумен човек, който строи къщата си на пясък; и дъждът заваля, и водите дойдоха, и ветровете духнаха и удариха онази къща, и тя падна, и падането й беше ужасно. Говорейки за човек, който вярва, но не изпълнява Христовите заповеди, Господ не е казал: "Ще го сравня с луд", а: "той ще бъде като луд", следователно, той самият ще се уподоби на него. Такъв човек строи къщата на душата си върху пясък, от лош материал (тоест без добродетелни дела, които са здрава основа). Затова той изпада в изкушение. Когато претърпи беда, т. е. когато изкушението падне върху душата, тя пада със "страшно падение". Не вярващите падат, защото те постоянно лежат на земята, а вярващият (който не живее според Божиите заповеди). Затова неговото падение е страшно, тъй като той е християнин. 28–29. И когато Исус завърши тези думи, хората бяха удивени от учението му. Защото ги учеше като човек, който има власт, а не като книжниците и фарисеите. Те не се възхищаваха на старейшините, защото как биха могли онези, които Го презираха, да Му се възхищават? Една невинна тълпа Му се възхищаваше, не на красноречието Му, а на смелостта и авторитета на речта Му. He spoke with greater authority than the Prophets. While they said: "Thus says the Lord", Christ addressed the people as God: "I say to you". За изцелението на прокажения, слугата на капитана, тъщата на Петър и други болни, за условията за следване на Христос, утихването на морската буря и изцелението на Гадаринските мъченици 1–2. И когато слезе от планината, много хора го последваха. И ето, един прокажен дойде и му се поклони, като каза: Господи, ако искаш, можеш да ме очистиш. Като разумен човек, прокаженият 149 не се изкачи на планината, за да не пречи на проповедта. Но когато Исус слезе от планината, той Му се поклони. Прокаженият не казал: „Ако поискаш от Бога, ще ме изцелиш“, а проявил по-голяма вяра и казал: „Ако искаш“. Затова Христос го излекува. 3–4. И Исус протегна ръка и го докосна, казвайки: Искам, бъди очистен. И веднага се очисти от проказата си. И Исус му каза: Виж, не казвай на никого, но иди и се покажи на свещеника, и принеси дара, който Моисей заповяда за свидетелство пред тях. Като докосна прокажения, Христос показа, че не е подвластен на Закона, който забранява докосването на прокажени, но че самият Той е Господар на Закона. 150 Той също показа, че за Него, като чист, нищо не е нечисто и че освещението идва от Неговото свято тяло. Избягвайки славата, той заповядва на прокажения да не казва на никого, а да се покаже на свещеника, защото докато свещеникът каже, че прокаженият е очистен, той трябваше да стои извън града. 151 Освен това той му заповядва да принесе дар като свидетелство на евреите, сякаш иска да каже: „Когато бъда обвинен в нарушаване на Закона, вие ще ми бъдете свидетел, че ви заповядах да принесете даровете, изисквани от Закона.“ 5–6. И когато влезе в Капернаум, капитанът се приближи до него 152, като го молеше и казваше. Не се приближи до Него и на планината, за да не пречи на проповедта Му. Това е същият човек, когото Лука споменава. Въпреки че Лука казва, че капитанът е изпратил други хора (еврейски старейшини) при Исус като посредници, 153 не противоречи на Матей, който казва, че самият капитан е дошъл при Исус. Вероятно първо е изпратил други, а след това, като видял, че слугата му е на път да умре, сам дойде и каза: 6–7. Господи, слугата ми лежи у дома опечален и се страхува от мъки. И Исус му каза: Аз ще дойда и ще го изцеля. Капитанът не докара слугата си на леглото, защото вярваше, че може да го излекува дори в негово отсъствие. Следователно: 8–10. И капитанът отговори и каза: Господи, не съм достоен да влезеш под покрива ми; но само кажи думата и слугата ми ще оздравее. Понеже и аз съм човек под власт и имам подчинени войници, затова казвам на един: върви, и той отива; и на друг: ела и ела; и на слугата си: направи го и го направи. И Исус, като чу това, се учуди и каза на тези, които Го следваха: Истина ви казвам: дори в Израел не намерих толкова вяра. "Ако аз", казва той, "като слуга на императора, командвам войниците, които са ми подчинени (и те ми се подчиняват), Ти можеш още повече да командваш смъртта и болестите, така че те да напуснат един човек и да преминат към друг." Телесните болести са Божии войници и изпълнители на наказанието. Христос беше удивен от тези думи, затова казва: „Толкова голяма вяра не съм намерил дори у израилтяните, както у този народ“. 154 11–12. И аз ви казвам, че мнозина от изток и запад ще дойдат и ще седнат на масата с Авраам, Исаак и Яков в Небесното царство; И синовете на царството ще бъдат заточени в най-големия мрак; ще има плач и скърцане със зъби. Господ не каза открито: „Много езичници ще седнат...”, за да не разгневи евреите, но го каза скрито: „Мнозина от изток и запад ще дойдат...” Авраам беше споменат, за да покаже, че Той не се противопоставя на Стария Завет. Говорейки за „последната тъмнина“, той ни научи, че има друга тъмнина, която е по-малко ужасна, защото в ада има различни степени на мъчение. Той говори за евреите като за „синове на царството“, тъй като старозаветните обещания са адресирани до тях. Ето защо той нарича Израел свой първороден. 155 13. И Исус каза на капитана: Върви и както си повярвал, така да ти бъде. И слугата му оздравя в онзи час. Като изцели слугата само със словото Си, Той показа, че говори истината, когато каза, че евреите ще бъдат изгонени от Царството. 14–15. И когато Исус дойде в дома на Петър, той видя тъща му да лежи и тресеше треска. И той докосна ръката й и огънят я пусна, и тя се изправи и му прислужи. Исус дойде в къщата на Петър, за да вечеря там. Когато стигна до ръката на жената, не само треската я напусна, но тя беше напълно изцелена. Нейните сили веднага се възстановиха, така че тя можеше да Му служи, въпреки че знаем, че на болен човек му трябва много време, за да се възстанови и да укрепне. Други евангелисти казват, че домакинството първо Го моли за нея и едва след това Исус изцелява жената. Матей не споменава това за краткост. Вече ви казах, че това, което един евангелист пропусне, друг споменава. Научете се от това също, че бракът не е пречка за добродетелта. И върховният апостол имаше суета. 156 16–17. И когато вечерта доведоха при него обезумяло множество, и той изгони духовете със слово и изцели всички болни, за да осъзнаят казаното от пророк Исая, казвайки: Той взе нашите немощи и понесе нашите болести. Вечерта до късните часове при Него доведоха 157 болни и Той като човеколюбец изцели всички. И за да не се съмнявате, че той изцели толкова много болести за толкова кратко време, евангелистът цитира за свидетел пророк Исая. Въпреки че пророкът говори за грехове, Матей споменава болести, тъй като повечето болести са причинени от грехове. 18. И когато Исус видя много хора около себе си, той им заповяда да преминат от другата страна. Той не беше славолюбив, но искаше да се отстрани от завистта на евреите. 19–20. И един книжник се приближи и му каза: Учителю, ще те следвам, където и да отидеш. Исус му каза: Лисиците имат леговища и небесните птици имат гнезда; и Човешкият Син 158 няма къде да скрие главата си. Той нарича „грамотен” този, който знае буквата на Закона. Когато този човек видя многото знамения, които Исус направи, той си помисли, че ще спечели много пари от това, така че искаше да Го последва, за да може и той да спечели нещо. Но Господ сякаш отговори на мисълта му със следните думи: „Искаш да Ме следваш, за да печелиш пари. Не виждаш ли, че съм бездомен? Такъв трябва да бъде този, който Ме следва.» Той каза това, за да го убеди да се обърне и да Го последва. Но писателят си отиде. Някои казват, че "лисиците" и "птиците" означават демони. Затова Исус казва: „Демоните са намерили своето жилище в теб, затова няма почивка за Мен в сърцето ти“. 21–22. И друг от неговите ученици му каза: Господи, позволи ми първо да отида да погреба баща си. И Исус му каза: Следвайте ме и оставете мъртвите да погребват мъртвите си. Когато човек се предаде на Господа, той не трябва да се обръща към светските неща. Разбира се, трябва да уважаваш родителите си, но трябва да уважаваш Бога повече от тях. Бащата на този човек беше невярващ, както се вижда от думите на Исус: „Оставете мъртвите, а невярващите да погребват своите мъртви“. Когато на този човек не е позволено да погребе баща си, горко на онези, които са започнали монашеския живот и са се обърнали към светските неща. 23–24. И когато влезе в кораба, учениците Му го последваха. И ето, голяма буря се издигна в морето, така че корабът беше покрит с вълни; и той спеше. Той взе със себе си само учениците Си, за да видят чудото. Той позволява на вълните да хвърлят кораба по морето, за да ги научи да понасят търпеливо изпитанията, но и за да видят това чудо, да повярват още повече. Господ спи, за да могат, когато се страхуват, да познаят слабостта си и да Го повикат на помощ. Затова той казва: 25–26. И когато учениците му дойдоха, те го събудиха, като казаха: Господи, спаси ни, загиваме! И им рече: Защо сте страхливи, маловерци? Не ги нарече "неверници", а "маловерци". Когато казаха: „Господи, спаси ни“ – те показаха вяра в това, но думата: „ще загинем“ – не беше от вяра, защото Исус беше с тях в кораба, така че нямаше причина за страх. Виждате ли как той ги укорява за страха им, искайки да им покаже, че самият страх носи със себе си опасност. Затова той успокоява първо безпокойството в душите им, а след това и бурята в морето. 26–27. След това, като се изправи, той заплаши ветровете и морето и настъпи голяма тишина. И хората се чудеха и казваха: Кой е този, че го слушат ветровете и морето? Те бяха изумени, защото на външен вид той беше човек, но в действията си - Бог. 159 28. И когато стигна до другата страна в страната Гергесин, 160 двама бесни мъченици го срещнаха. Докато хората в кораба се чудеха, казвайки: „Кой е този, дето го слушат ветровете и морето“, демоните идват да дадат отговор. Въпреки че Марк и Лука говорят за един човек, който е бил обсаден от легион демони, разбирате, че този човек е един от двамата, споменати от Матей, и този, който е бил по-известен със злото. Христос дойде сам при тях, защото бяха толкова страшни, че никой не смееше да ги доведе при Него. Излизащ от гробовете, толкова зъл, че никой не можеше да мине през него. Те живеели в гробове, защото демоните искали да убедят хората, че човешките души стават демони след смъртта. Но никой да не мисли за такова нещо, защото когато душата напусне тялото, тя вече не остава на този свят. Душите на праведните са в ръката на Бога, а душите на грешниците отиват в ада, където отиде и душата на онзи безмилостен богаташ. 29. И ето, те извикаха, казвайки: Какво искаш от нас, Исусе, Сине Божий? Дойдохте тук преди времето да ни измъчвате? Ето, те първо изразяват своята вражда, а след това Го изповядват като Божи Син. Мъчение е за демоните, ако някой им попречи да навредят на хората. Разберете, че техните думи „преди време” означават, че те са смятали, че Христос, неспособен да понесе голямата им злоба, няма да дочака времето на мъченията. Но не е така, защото на демоните е позволено да се бият с нас до края на света. 30–32. А далече от тях пасеше голямо стадо прасета. И демоните го молеха, казвайки: Ако ни изгониш, нека отидем при стадото свине. И той им каза: Вървете. И излязоха при стадото свине. И ето, цялото стадо прасета се втурна от хълма в морето и се удави във водата. Демоните помолиха Исус да влезе при прасетата, така че като убият прасетата, да разгневят господарите си, за да не приемат Христос. Христос ги постъпи според волята им, като искаше да покаже степента на тяхната злоба към хората, но и да покаже колко още злини биха ни причинили, ако само имаха власт и Господ не им попречи да го направят. Затова Господ пази лудите да не се самоубиват. 33–34. А свинарите избягаха и като дойдоха в града, разказаха всичко, включително и за лудите. И ето, целият град излезе да посрещне Исус; и като го видяха, помолиха го да напусне техния край. Скърбящи, жителите на града се страхували, че по-късно ще им се случи нещо още по-ужасно, затова помолили Исус да напусне района им. И научаваш, че там, където живееш "свински живот", не живее Христос, а демони. 161 Изцелението на лишените от собственост, призоваването на апостол Матей, за грешниците, покаянието и поста, възкресението на дъщерята на Яир, изцелението на болна жена, двама слепци и други, за жътвата и поста 1–2. И като влезе в кораба, прекоси и дойде в своя град. И ето, доведоха му този, който беше хванат, който лежеше на одър. Исус нарича Капернаум "своя град", защото е живял там. Следователно той е роден във Витлеем, израства в Назарет, докато живее в Капернаум. Този отнесен не е същият, за който говори Йоан, 162 защото той живееше в Йерусалим близо до Овчия спа, а този беше от Капернаум. Този нямаше човек (да го спусне в банята), докато този беше пренесен, както казва Марко, от 163 четирима души и го спуснаха през (отворения) покрив на къщата, което Матей пропусна. И когато Исус видя тяхната вяра. Затова и вярата на носещите отнесеното, защото Господ често вършеше чудеса чрез вярата на носещите болни; или виждайки вярата на самия пациент, каза на отведените: Не бой се, чедо, греховете ти са простени. Той го нарича "син" като Божие създание или като повярвал (в Него). За да покаже, че болестта на човека е резултат от грях, Исус първо прощава греховете му. 3–5. И ето, някои от книжниците си казаха: Този човек хули Бога. А Исус, като видя мислите им, каза: Защо мислите зло в сърцата си? Защото по-лесното е да се каже: греховете ти са простени; или кажете: Стани и ходи? Като вижда техните мисли, Той показва, че е Бог. После ги укорява, сякаш говори; „Мислите, че хуля Бог, защото си присвоявам правото да прощавам грехове, което е велико дело, и мислите, че го правя, за да избегна укора. Но когато излекувам тялото, ще ви уверя, че душата също е изцелена. Правейки това, което е по-малко, макар и да изглежда по-трудно, ще потвърдя, че греховете са простени, което наистина е много по-голямо, въпреки че ви се струва по-лесно, защото не е видими за окото. 6–8. Но да знаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове; Тогава каза на отведените: Стани, вземи ковчега си и си иди у дома. И той стана и отиде в дома си. И когато хората видяха това, те се учудиха и прославиха Бога, който е дал такава власт на хората. Той му заповяда да носи носилницата, за да не изглежда изцелението му като привидение, но и за да видят хората чудо, тъй като смятаха, че Исус е обикновен човек, макар и по-велик от всички. 9. И когато Исус си тръгваше оттам, той видя един човек, който седеше на митницата, на име Матей, и му каза: Следвай ме. И като стана, последва го. Той не покани Матей заедно с Петър и Йоан, но като видя, че ще повярва. Така той нарича Павел по-късно, по негово време. Той се чуди как евангелистът разкрива предишния му начин на живот, докато другите евангелисти скриват името му, наричайки го Левий. Обръщането на Матей и само чрез словото на Господ е дело на Бог. 10-11. И когато ядяха в къщата, ето, много бирници и грешници дойдоха и ядоха с Исус и неговите ученици. И като видяха това, фарисеите казаха на учениците му: Защо вашият Учител яде и пие с бирниците и грешниците? Радостен, защото прие Христос в дома си, Матей повика бирниците. Христос яде с тях за тяхна полза, въпреки че те Го обвиняваха в това. Фарисеите искаха да отделят учениците Му от Него и Го наклеветиха, защото ядеше с бирниците. 164 12–13. И Исус чу и им каза: Не здравите имат нужда от лекар, а болните. Но идете и научете какво означава: искам милост, а не жертва. Защото не съм дошъл да призова праведните, а грешниците към покаяние: "Сега не съм дошъл като съдия, а като лекар", казва той, "и затова търпях смрадта и мръсотията." Той ги укорява като невежи, казвайки: "Идете и се научете", което означава: "Ако досега не сте успели да научите, то поне отсега нататък идете и се научете, че Божията милост към грешниците е за предпочитане пред всяка жертва". 165 Господ казва с ирония: „Не дойдох да призова праведните”, като иска да каже: „Не дойдох да призова вас, които смятате себе си за праведни, защото никой от хората не е праведен. Дойдох да призова грешниците, не да останат грешници, а да се покаят.” 14. Тогава учениците на Йоан се приближиха до него и казаха: Защо ние и фарисеите постим много, а твоите ученици не постят? Учениците на Йоан завиждаха на славата на Христос и затова Го укоряваха, че не пости. Вероятно са се удивлявали как Той успя да победи страстите без никакви подвизи, което Йоан не можеше да направи. Те не знаеха, че Йоан, като обикновен човек, беше праведен поради своите добродетели и че Христос, като Бог, е самият Добродетел. 15. И Исус им каза: Могат ли гостите на сватбата да са тъжни, докато младоженецът е с тях? Но ще дойдат дни, когато младоженецът ще им бъде отнет, и тогава ще постят. „Това време“, казва той, „докато съм с Моите ученици, е време на радост“. Той нарича Себе си „младоженец“, защото е сгоден за нова общност, тъй като старата (синагогата) е умряла. „Светците“ са апостоли. Затова Господ казва: „Ще дойде време след Моето страдание и възнесение, когато те ще постят в глад, жажда и гонение“. За да покаже, че Неговите ученици все още не са съвършени, Той добавя: 16–17. Защото никой не шие нови кръпки на стара дреха; защото кръпката ще се отлепи от дрехата и дупката ще бъде по-лоша. Нито ново вино се налива в стари мехове; иначе меховете се пробиват и виното се разлива, а меховете загиват. По-скоро ново вино се налива в нови мехове и двете се запазват. „Оттогава Моите ученици още не са укрепнали, казва той, трябва да бъдат снизходителни и да не ги натоварват с тежкото бреме на заповедите. Исус каза това, за да научи учениците да бъдат снизходителни, когато по-късно учат цялата вселена. „Кръпки“ и „ново вино“ означават пост, а „старите дрехи“ и „старите кожи“ са слабостта на ученика. 18–19. Докато той им говореше така, ето, един принц дойде и му се поклони, като каза: Дъщеря ми сега умира; но ела и тури ръката Си върху нея, и тя ще живее. И Исус стана и последва него и учениците Му. Виждате, че този човек имаше вяра, макар и не толкова голяма (както тази на капитана). 166 Той моли Исус не само да каже една дума, но и да дойде и да положи ръка (върху дъщеря му). Въпреки че Лука казва, че тя още не е умряла, 167 принцът казва тук, че дъщеря му вече е починала. Мислеше, че защото е оставил детето при последния му дъх или за да преувеличи инцидента, като по този начин насърчи Христос да прояви милост. 20–22. И ето, жена, която дванадесет години страдаше от кръвотечение, се приближи отзад и докосна полите на дрехата Му. Защото той си каза: само ако се докосна до дрехата му, ще оздравея. А Исус, като се обърна назад и я видя, каза: Не бой се, дъще, твоята вяра те спаси. И жената оздравя от този час. Жената беше нечиста поради болестта си 168 и затова не смееше да се приближи свободно до Него, страхувайки се да не я изгонят. Въпреки че мислеше да се покрие, тя се надяваше, че ако се докосне само полите на дрехата Му, тя ще бъде изцелена. Но Спасителят я разобличава, не защото обичаше славата, а за да покаже нейната вяра за наша полза и да укрепи вярата на началника на синагогата. Исус й казва: „Не бой се“, защото тя се страхуваше, че е откраднала дара, и я нарича „дъщеря“, като вярваща. Това ни показва, че тя не би получила благодатта, ако първо не беше практикувала вяра, въпреки че дрехите Му бяха свети. Говори се, че тази жена направила статуя на Христос, а в подножието й растяло растение, което помагало на всички страдащи от кървене. Някои безбожници унищожиха тази статуя по времето на император Юлиан Отстъпник. 169 23–24. И когато Исус дойде в къщата на княза и видя музикантите и хората, които се раздвижиха, той им каза: Отдръпнете се, защото момичето не е мъртво, но спи. И те му се присмяха. Тъй като девойката била неомъжена, я оплаквали със сватбени флейти, което било против закона. Господ каза, че той спи, защото за Него, който лесно можеше да възкреси момиченцето, смъртта беше като сън. Не се учудвайте, че Му се подиграха, защото това още повече потвърждава чудото, тъй като Той възкреси момиченце, което наистина беше мъртво. Така всички присъстващи свидетелстват, че тя е мъртва, така че по-късно никой да не може да каже, че тя просто е загубила съзнание. 25–26. И когато изгони хората, той влезе и я хвана за ръката, и момичето отвори уста. И мълвата за това се разнесе из цялата страна. Христос не е правил чудеса сред тълпи и суматоха. Хваща момичето за ръка, за да му даде сила. И вас, умъртвен от грехове, Господ ще възкреси, когато прогони тълпата и бъркотията и ви хване за ръката на деятелния подвиг. 27. И когато Исус си тръгваше оттам, двама слепци го последваха, викайки и казвайки: Смили се над нас, Сине Давидов! Слепите викат към Него като към Бога: „Помилуй ни“, а като към човек казват: „Сине Давидов“, защото сред евреите се казваше, че Месията ще дойде от потомството на Давид. 28. И когато дойде в къщата, слепите се приближиха до него и Исус им каза: Вярвате ли, че мога да направя това? И те Му казаха: Да, Господи. Той позволява на слепите да Го следват по целия път до дома, за да демонстрират твърдата си вяра и по този начин да засрамят евреите. Пита ги вярват ли, за да ни научи, че с вяра всичко се постига. 29–30. След това докосна очите им, като каза: Нека ви бъде според вашата вяра. И очите им се отвориха. Той ги лекува у дома, сам, отстранявайки се от суетната слава. Господ учи хората на смирение навсякъде. 30–31. И Исус ги заплаши, като каза: Гледайте никой да не разбере! И те излязоха и го обявиха в цялата страна. Виждате ли смирението на Христос! Те провъзгласяваха Неговата слава от благодарност, а не от непокорство. На друго място той казва: „Иди и разкажи славата на Бога“. 170 В това няма нищо противоречиво, защото Той иска те да не казват нищо за Него, но да изповядват Божията слава. 32–33. Когато излязоха, ето, доведоха му един човек, който беше тъп и луд. И след като изгони демона, немият проговори. Това не беше естествена болест, а от демон. Затова го водят други. Самият болен не можеше да призове Исус, защото демонът беше вързал езика му. Ето защо Господ не изисква вяра от него, но веднага го изцелява, изгонвайки демона, който му пречи да говори. И хората се подивяха и казаха: Това никога не е виждано в Израел. Хората се възхищаваха на Христос, издигайки Го над пророците и патриарсите, защото Той лекуваше с власт, за разлика от онези, които го правеха, като се молеха на Бога. Нека да видим какво казаха фарисеите за това: 34. И фарисеите казаха: Чрез княза на демоните изгонете демоните. Тези думи са върхът на лудостта, защото никой демон няма да изгони друг демон. Но нека приемем, че Той привидно е прогонвал демони като слуга на демоничния принц, използвайки магия. Как тогава той лекува болести, прощава грехове и проповядва Царството Божие? Демонът прави обратното: причинява болести и отдалечава човека от Бога. 35. И Исус обикаляше всички градове и села, поучавайки в техните синагоги и проповядвайки евангелието на Царството, и изцелявайки всяка болест и всяка слабост сред хората. Като човеколюбец, Господ не чака хората да дойдат при Него, а Сам отива при тях, за да нямат извинение да кажат: „Никой не ни е учил“. Той ги събра около Себе Си чрез слово и дело, поучавайки и правейки чудеса. 36. И като видя множеството хора, той ги съжали, защото бяха объркани и изоставени като овце без пастир. Те нямаха пастир, защото водачите им не само не ги коригираха, но ги поквариха. Истинският пастир е известен със своето състрадание и състрадание към стадото си. 171 37–38. Тогава каза на учениците си: Жетвата е много, но работниците малко. Затова се молете на господаря на жетвата да доведе работниците на своята жетва. Хората, които се нуждаеха от изцеление, той нарича „жътва“, а тези, които са длъжни да го учат, „емисари“, а такива хора по това време в Израел нямаше. „Господарят на жетвата” е самият Христос, който е Господарят на пророците и апостолите. Това се вижда, когато той избира дванадесетте, без да моли Бог за това. Чуйте тогава какво казва: Имената на дванадесетте апостоли, даване на власт и наставления на апостолите и предсказване на страданията в името на Евангелието 1. И като повика дванадесетте си ученици, той им даде власт над нечистите духове да ги изгонват и да изцеляват от всяка болест и всяка немощ. Той избра дванадесет ученика според броя на дванадесетте племена на Израел и след като им даде власт, той ги изпрати да проповядват, въпреки че бяха малко. Затова малцина са тези, които следват тесния път. Господ им дава силата да вършат чудеса, така че хората, удивени от чудесата, да вярват по-лесно на техните учения. 2. А имената на дванадесетте апостоли са тези: първият Симон, който се нарича Петър, и Андрей, брат му. Матей изброява имената на апостолите заради тези, които се преструват на апостоли. Първо той споменава Петър и Андрей, защото те са били първите призовани, а след това синовете на Зеведей. Той поставя Яков пред Йоан не за чест, а просто споменава имената им по реда им. Той продължава още: 2–4. Яков Зеведеев и брат му Йоан; Филип и Вартоломей; Томас и Матю митническият служител; Яков Алфеев и Левей, наречен Тадей; Симон Ханаанец и Юда Искариотски, който го предава. 172 Виждате ли смирението на Матей, как се поставя зад Тома. Когато дойде при Юда, той не каза: „проклет Юда, враг на Бога“, а го нарече Искариот по произхода му. А именно, имаше друг Юда, който също се наричаше Левей или Тадей. И така, имаше двама Яков: единият на Зеведей, а другият на Алфей; двама Юди: Тадей и предателят; както и тримата Симони: Петър, хананеецът и предателят Юда Искариотски, който също се нарича Симон. 5–7. Исус изпрати тези дванадесет и им заповяда, като каза: Не тръгвайте по пътя на езичниците и не влизайте в самарянски град. Но първо отидете при изгубените овце от дома Израилев! И проповядвайте като вървите и казвайте, че Царството небесно е наближило. "Тези дванадесет"... Кои са те? Рибари, прости хора и бирници. Господ ги изпраща първо при евреите, за да не могат после да кажат: „Апостолите бяха изпратени първо при езичниците и затова ние, евреите, не повярвахме“. Следователно евреите нямат извинение за своето неверие. Той смята самаряните за езичници, защото те са вавилонци, 173 които се заселват в Юдея и не признават пророците, а само петте книги на Мойсей. Под „Царство небесно“ той разбира бъдещото блаженство. Господ им дава силата да вършат чудеса, като казва: 8. Изцелявай болните, очиствай прокажените, възкресявай мъртвите, изгонвай демони; получихте като подарък, дайте като подарък. Нищо не подхожда толкова на учителя, колкото смирението и доброволната бедност. 174 Той посочва точно тези две добродетели, когато казва: „Получихте дар“. Затова не се възгордявайте, сякаш имате нещо велико, което да дадете на другите, защото и вие сте го получили като дар, Божията благодат. Затова бъдете спокойни и не тичайте след богатството, защото Господ казва: „Като подарък давайте“. Накрая, като искаше да отсече корена на всяко зло в тях, той казва: 9–10. Не носете злато, сребро или мед в поясите си, нито торба за из път, нито две рокли, нито обувки, нито тояга; защото работникът е достоен за храната си. Господ ги обучава в аскеза и затова не им позволява да притежават нищо излишно, учи ги да бъдат свободни от напразни грижи. Не им позволявайте да носят дори тояга, защото силата на доброволната бедност е, че тези, които я видят на действие, лесно вярват на думите на този, който я проповядва. И тогава, за да не питат: "Как ще се храним", той им казва, че "Пророкът е достоен за своята храна", тоест, че неговите ученици ще ги нахранят. Господ казва „достоен за храната си“, а не стомашно-угоден, защото учителите не трябва да живеят в изобилие и удоволствия. 11. И когато влезете в някой град или село, проверете кой е достоен в него и останете там, докато си тръгнете. Заповядва им да не ходят при всички, за да не бъдат наклеветени, че общуват с недостойните. Ако отиват само при достойните, те ще задоволят всичките им нужди. Той им заповядва да не минават от една къща в друга, а да останат там, където са влезли, докато излязат от селото, за да не ги осъдят хората като чревоугодници и да не обидят онези, които първи са ги приели. 12–13. И когато влезете в къщата, поздравете я с думите: Мир на тази къща! И ако къщата е достойна, нека вашият мир дойде върху нея; и ако тя не е достойна, нека вашият мир се върне при вас. Под "поздрав" и "мир" разбирате благословението, което остава само за достойните. Затова научете от това, че нашите дела са тези, които ни носят Божието благословение. 14–15. Ако някой не ви приеме или не се вслуша в думите ви, когато излизате от дома или града си, отърсете праха от краката си. Истина ви казвам: По-лесно ще бъде на земята Содом и Гомор в деня на Страшния съд, отколкото на този град. Той им заповядва да отърсят праха от нозете си, за да покажат, че не са получили нищо от тези хора поради неверието си, но и като знак за свидетелство за дългия път, който апостолите са извървели за тях, от който не са се възползвали. Наказанието за хората от Содом ще бъде по-леко, отколкото за тези, които не са получили апостолите, защото хората от Содом получиха наказанието в този живот, 175 така че те ще бъдат по-малко измъчвани в бъдеще. 16. Ето, Аз ви изпращам като овце между вълци. Господ даде на апостолите силата на чудотворството и ги освободи от безпокойството за храна, като отвори вратите на достойните хора. Сега той им разказва за бедите, които ще ги сполетят, като по този начин показва своето предусещане и ги утешава с думите: „Ето, аз, Всемогъщият Бог, ви изпращам и затова не се страхувайте, защото те няма да ви победят.“ Той ги подготвя за страдание, „защото, както е невъзможно да не бъдете нападнати от овца, заобиколена от вълци, така е невъзможно и вие да не страдате, заобиколени от евреи. Но дори и да страдате, не се ядосвайте, защото искам да бъдете кротки като овцете и така да спечелите още по-голяма победа.» Бъдете, прочее, мъдри като змиите и безобидни като гълъбите! Господ иска и учениците Му да бъдат мъдри, за да не мислите, че християните трябва да са глупави и наивни, когато Го чуете да ги нарича овце. Затова Христос казва, че християните трябва да бъдат мъдри и да знаят как да живеят заобиколени от много врагове. Както змията се оставя да бъде удряна по цялото тяло, но запазва главата си, така и християнинът трябва да раздаде всичкото си имущество и дори да предаде тялото си на тези, които искат да го бият, само за да запази своята „Глава“, която е Христос и вярата в Него. Точно както змията пълзи през тесни дупки, за да свали старата си кожа, така и ние вървим по тясната пътека и събличаме стареца. Но тъй като и змията е отровна, Господ ни заповядва да бъдем „безвредни“, тоест простодушни и безобидни, като гълъбите, и да не вредим на никого. Когато някой отдели малките гълъбчета и ги прогони, те без злоба се връщат при стопаните си. Затова бъди „мъдър като змия“, за да не ти се смее дяволът в този живот, но бъди непорочен във всичко. Бъдете като гълъб, простодушен и незлобен към хората, от които страдате. 177 17–18. И се пазете от хората; защото ще ви предадат на съдилищата и ще ви бият в синагогите си. И ще те заведат пред старейшини и царе заради мен за свидетелство пред тях и пред езичниците. Ето какво означава да бъдеш мъдър: трябва да внимаваш да не даваш повод на онези, които искат да те потискат, и да постъпваш мъдро спрямо тях. Ако вашият преследвач поиска пари или чест, дайте му ги, за да няма причина да ви преследва. Но ако иска да ви отнеме вярата, запазете "Главата". Христос възнамерява да изпрати своите ученици не само при евреите, но и при езичниците. Затова той казва: „За свидетелство на тях и на езичниците“, тоест за изобличение на невярващите. 19–20. И когато те предадат, не се тревожи как и какво ще кажеш; защото в онзи час ще ти се даде какво ще кажеш. Защото няма да говорите вие, но Духът на вашия Отец ще говори от вас. За да не питат учениците: „Как ние, простите хора, ще убедим мъдрите“, Господ им заповядва да бъдат смели и да не се тревожат за това. Когато възнамеряваме да разговаряме с вярващ, трябва предварително да помислим добре и да подготвим отговор, както в крайна сметка ни съветва Петър. 178 Но когато се окажем в тълпа от хора и сред езически владетели, Господ ни обещава, че ще ни даде силата Си, за да не се страхуваме. Наше е да изповядаме Бог и Бог трябва да ни помогне да реагираме мъдро. Но за да не си помислите, че става въпрос за нашата естествена способност, казва: „Няма вие да говорите, а Духът...“ 21. И брат ще предаде брата на смърт, и баща сина си; и децата ще въстанат срещу родителите си и ще ги убият. Той им предсказва какво ще се случи, за да не се страхуват, когато ги сполети беда. Той също така им показва силата на проповядването, което кара хората да презират собствената си природа. Такова е християнството. Христос разкрива на своите ученици и безчовечността на онези, които няма да пощадят и най-близките си. 22. И всички ще те мразят заради Моето име; но който устои докрай, ще бъде спасен. „Всички ще те мразят“ означава, че мнозина ще ги мразят. Не всички ги мразеха, защото имаше и такива, които приеха вярата. Затова достоен за вечен живот ще бъде този, който издържи изпитанията докрай, а не този, който в началото само проявява търпение. 23. И когато те преследват в един град, бягай в друг. Защото истина ви казвам: няма да посетите градовете на Израел, докато Човешкият Син не дойде. Страшните заплахи, споменати по-горе: „Ще те предадат“, „Всички ще те намразят“, се отнасят за събитията, които ще последват след Възнесението, докато казаното в сегашно време е свързано със събитията преди Христовите страдания. „Затова, като бъдете преследвани, няма да имате време да посетите всички градове на Израел, но аз вече ще дойда при вас.“ Той им заповядва да бягат, когато бъдат преследвани. Дело на дявола е, когато човек открито се втурва в опасност и по този начин става причина за осъждане на своите убийци, а от друга страна, вреди на тези, които биха могли да се възползват от неговата проповед. „Докато дойде Човешкият Син“. Тези думи не се отнасят за Второто пришествие на Господа, а за утехата, която Той им даде, когато бяха заедно преди Неговите страдания, защото след като ги изпрати да проповядват, апостолите отново се върнаха при Христос и бяха заедно с Него. 24–25. Няма ученик над учителя си, нито слуга над господаря си. Достатъчно е ученикът да бъде като учителя си и да служи като господаря си. Тук той ги учи да понасят търпеливо обидите. Защото ако аз, казва той, „като Учител и Епископ съм ги претърпял, колко по-скоро трябва да го направите вие, ученици и служители“. Но питате ли се как така няма ученик над учителя, когато виждаме, че има много ученици, които са по-добри от учителите си? Знайте тогава, че докато са ученици, те са по-малко от учители; но когато станат по-добри от тях, тогава те вече не са ученици; както слугата, докато е слуга, не може да бъде над господаря си. 25–26. Ако домакинският отбор се казваше Велзевул, 179 колко време преди домакинството? Затова не се страхувайте от тях; защото няма нищо скрито, което да не се открие, нито тайна, която да не се узнае. "Утешавайте се", казва той, "като Ме гледате, защото ако Ме нарекоха демоничен принц, какво страшно има в това, че говорят зло за вас, Мои хора?" Той ги нарича "Свои", а не слуги, като по този начин показва близостта Си с тях. „Тогава не се страхувайте от тях“, защото истината няма да се скрие, но времето ще покаже вашата добродетел и злобата на тези, които ви клеветят, тъй като няма нищо скрито, което да не се разкрие. Сега могат да те наклеветят, но после ще разберат кой си. 27. Това, което ви казвам в тъмнината, кажете го пред очите; и това, което се шепне в ушите ви, проповядвайте от покривите. „Това, което ти казах сам и на едно място, защото значи „в ушите“ и „на тъмно“, проповядвай смело и високо, за да те чуят всички. И тъй като смелото проповядване е придружено от опасности, той добавя: 28. И не се страхувайте от онези, които убиват тялото, но не могат да убият душата; по-скоро се страхувайте от 180 този, който може да унищожи и душа, и тяло в ада. Той ги учи да презират дори смъртта, защото мъчението в ада е по-страшно от смъртта. Тези, които ни убиват, само дават тялото да изгние, а често правят добро на душата. Но Бог наказва и душата, и тялото на онези, които хвърля в ада. 181 Той казва „в ада“, като иска да покаже, че мъчението е непрекъснато, защото адът е вечен. 29–31. Не се ли продават две врабчета за монета? Е, нито един от тях не пада на земята без вашия Баща. И космите на главата ви всички са преброени. Тогава не се страхувайте; ти си по-добър от много врабчета. За да не се страхуват учениците, че ще бъдат изоставени, Господ им казва: „Ако и врабче не се хване без Моето знание, как ще оставя теб, когото обичам?“ И за да покаже, че има точно познание и предвидливост за нас, той казва, че дори космите на главите ни са преброени. Не мислете, че врабчетата се ловят с Божията помощ, но разберете, че и техният улов не минава без Неговото знание. 32–33. Който Мене признае пред човеците, и Аз ще го призная пред Моя Отец, Който е на небесата. И който се отрече от Мене пред човеците, и Аз ще се отрека от него пред Моя Отец, Който е на небесата. Той ги насърчава да си признаят. 182 Следователно не е достатъчна само вярата в душата, но Бог изисква и изповядването на вярата с устата. Той не каза „всеки, който Ме изповяда“, а „който се изповяда в Мене“, тоест „с Моята сила“, защото изповядващият вярата прави това с помощта на Божията благодат. За този, който се отказва от Него, Господ не е казал „който се отказва от Мене“, а „Аз“, показвайки, че той се отказва, защото няма помощ свише (тоест защото не се е доверил на Бога). Всеки човек, който изповяда, че Христос е Бог, ще намери Христос, който го изповяда като истински служител пред Отца. Но онези, които се отричат ​​от Христос, ще чуят думите: „Не ви познавам“. 34–36. Не мислете, че съм дошъл да донеса мир на земята; Не дойдох да донеса мир 183, а меч. Защото дойдох да отделя човек от баща му и дъщеря от майка й и снаха от свекърва й и враговете на човека ще станат негово собствено семейство. Не винаги е добре да останете в хармония и понякога е по-добре да се разделите. Следователно „Меч“ е словото на вярата, което ни отсича и отделя от връзките с нашите съседи и роднини, когато те пречат на нашето благочестие. Господ не ни казва да се отделим от тях без основателна причина, но само когато те не искат да приемат нашата вяра и се опитват да ни спъват в нея. 184 37. Който обича баща или майка повече от мен, не е достоен за мен; и който обича син или дъщеря, по-големи от мен, не е достоен за мен. Виждате ли, че ние сме длъжни да "мразим" родителите и децата си само когато те искат от нас да ги обичаме повече от Христос. 185 Но защо трябва да говоря за баща, майка и деца? Чуйте какво е още по-голямо от това: 38. И който не вземе кръста си и не ме последва, не е достоен за мен. И така, който не се отрече от сегашния си живот и не се предаде на позорна смърт, защото така са наричали кръста в древността, „не е достоен за Мен“. Но тъй като имаше много разбойници и крадци, които бяха разпънати на кръста, Той добавя: "и не Ме последвайте", тоест "живейте според Моите закони". 39. Който пази живота си, ще го изгуби, а който изгуби живота си заради мен, ще го намери. Който запазва физическия си живот, си мисли, че „намира душата си“, макар че всъщност я губи и наследява вечни мъки. И който „убие душата си” 186 и умре, но не като разбойник или самоубиец, а заради Христа, спасява душата си. 40–41. Който приема вас, Мен приема; и който приеме Мене, приема Този, Който Ме е пратил. Който приема пророк с пророческо име, ще получи пророческа заплата; и който приема праведния в името на праведния, ще получи заплатата на праведния. Насърчава ни да приемаме онези, които са с Христос, защото който уважава Христовите ученици, уважава самия Христос, а чрез Него и (Бог) Отец. Затова трябва да приемаме праведните и пророците в името на праведните и пророческите, защото те са праведници и пророци, а не заради някаква защита или помощ от императорите. Ако се случи някой да има вид на пророк, но частично да не го потвърждава, вие също приемате такъв човек за пророк и Бог ще ви възнагради, както ако сте приели праведен човек, защото това означават думите: "той ще получи заплатата на праведния". Но можете да разберете това по друг начин. Този, който приема праведния, сам ще бъде счетен за праведен и ще получи заплатата, която получават праведните. 42. И ако някой даде на един от тези малки само чаша студена вода в името на ученик, казвам ви истината, заплатата му няма да отиде на вятъра. За да не се оправдава никой с бедността, Господ казва: „Ако дадеш на някого поне чаша студена вода, защото е Мой ученик, ще получиш и неговата заплата.“ Чаша студена вода дава и този, който учи друг, разпален от огъня на гнева и похотта, и го прави Христов ученик. Дори такъв човек няма да загуби заплатата си. Делегацията на Йоан Кръстител и свидетелството на Исус за него, заплаха за непокаяните галилейски градове, прослава на Бог Отец, призив към уморените и обременени 1. И когато Исус свърши да заповядва на дванадесетте си ученици, той отиде там, за да поучава и проповядва в техните градове. Когато изпрати учениците да проповядват, Господ се оттегли в мълчание и не вършеше чудеса, а само проповядваше в синагогите. Ако тогава самият той беше излекувал болните, никой нямаше да отиде при неговите ученици. Затова се оттегли, за да им даде възможност да се излекуват. 2–3. И Йоан, като чу 187 делата на Христос в затвора, изпрати двама от своите ученици. И той му каза: Ти ли ще дойдеш, 188 или да чакаме някой друг? Йоан не прочете това, защото самият той не знаеше кой е Христос, защото как да не познае Този, за Когото свидетелства, казвайки: „Ето, Божият Агнец?“ 189 Той изпрати своите ученици, които завиждаха на Христос, за да видят сами и като видят чудесата, да повярват, че Христос е по-велик от Йоан. Затова явно в неведение пита: Ти ли си този, който ще дойде"; 190 значи Този, когото чакаме, ще дойде в плът, както казва Писанието? Някои обаче казват, че думите „Този, който ще дойде" означават слизането в ада и че Йоан, сякаш не знае отговора, пита Господа: „Ти ли си Този, който ще слезе в ада, или да чакаме някой друг?" Но това е неразумно, защото как е възможно Йоан, който е бил по-велик от всички пророци, да не е знаел предварително за разпъването на Христос и Неговото слизане в ада, когато вече Го е нарекъл „Агнето“, защото Той щеше да бъде заклан за нас? Него, ако се беше въплътил в тяхното време. И така, Йоан не пита това, защото не знае отговора, а за да разберат учениците му кой е Христос чрез Неговите чудеса. Вижте тогава как Христос отговаря на този въпрос: 4–6. И Исус им отговори и каза: Идете и кажете на Йоан това, което чувате и виждате: слепите проглеждат и куците прохождат, прокажените се очистват и глухите чуват, мъртвите се възкресяват и на бедните се проповядва благовестието. 192 И блажен е този, който не е обиден от мен. Той не каза: „Кажете на Йоан, че Аз съм Този, който ще дойда“, но знаейки, че Йоан е изпратил учениците си да видят чудеса, каза: „Кажете на Йоан какво виждате и ще му дадете възможност да ви свидетелства още повече за Мен“. Думите: „Благовестието се проповядва на бедните“ могат да се отнасят за онези, които проповядват Евангелието, т.е. апостолите, които са били бедни рибари и презирани като прости и невежи хора, или за тези, които слушат Евангелието и проповядването на вечното блаженство. И за да покаже на учениците на Йоан, че Той не е пропуснал мислите им, Христос им казва: „Блажен е този, който не се съблазнява от Мене”, защото учениците бяха обхванати от много съмнения относно Господа. 7. И когато си тръгнаха, Исус започна да говори на хората за Йоан: Какво излязохте да видите в пустинята? Тръстика, огъната от вятъра. Хората вероятно са били изненадани, когато са чули въпроса на Йоан, мислейки си, че дори Йоан се съмнява, че Той е Христос, и че Кръстителят променя мнението си толкова лесно, въпреки че преди това е свидетелствал за Него. Отхвърляйки това съмнение, Христос казва, че Йоан не е нестабилен като тръстика. „Ако наистина беше такъв, защо ще излезеш при него в пустинята? Със сигурност няма да излезеш да видиш „тръстика“, непостоянен човек, а велик и непоколебим съпруг. Той все още е същият, какъвто го познаваш.» 8. Но какво излязохте да видите? Човек, облечен в меки дрехи? Behold, those who wear soft robes in the royal courts. За да не могат да кажат, че Йоан се е отдал на лукс и се е възгордял, Той ги успокоява, като казва, че самата му рокля от камилска козина ясно показва, че той е противник на угаждането на плътта. Ако носеше меки дрехи, живееше в императорски дворове и обичаше лукса, нямаше да се озове в затвора. От това научаваш също, че не подобава на истинския християнин да носи луксозни дрехи. 9. Но какво излязохте да видите? пророк? Да, аз ви казвам повече от пророците. Йоан беше повече от пророк, защото други пророци само предричаха Христос, а самият той Го видя с очите си, което наистина е голяма чест. Други пророци пророкуваха след раждането си, а Йоан разпозна Христос и танцуваше, докато беше още в утробата на майка си. 193 10. Защото той е този, за когото е писано: Ето, изпращам моя ангел пред лицето ти, който ще подготви пътя ти пред теб. Йоан е наречен ангел поради своя ангелски и безплътен живот, но и защото е бил пратеник 194, който е възвестил Христос. Той подготви пътя за Христос, като свидетелства за Него и кръщава за покаяние, защото след покаянието идва прощението на греховете, което Христос дава. Всичко това Господ каза, когато учениците на Йоан вече бяха тръгнали, за да не изглежда, че ги ласкае. Споменатото пророчество е пророкувано от Малахия. 11. Истина ви казвам: между родените от жени не се е явил по-велик от Йоан Кръстител. The Lord declares with certainty that no one is greater than John. "Among those born of women," he says, in order to exclude Himself, since He was born of a virgin, and not of a married woman. And the least in the Kingdom of Heaven is greater than him. За да не мислят учениците, че Йоан е по-велик от Него, след като е изрекъл много хвалебствени думи за Йоан, Христос говори още по-ясно: „Аз съм по-млад от Йоан и по възраст, и според вас, но съм по-голям от него в Царството небесно, тоест в духовните и небесните неща.“ Тук съм по-малък от него, защото той се е родил преди Мене и защото тук ти се струва велик, но там, в Царството Небесно, пак съм по-голям от него”. 12. And from the time of John the Baptist until now, the Kingdom of Heaven is conquered with effort, and ascetics 195 obtain it. It seems as if the Lord is interrupting the flow of His thoughts. Но не е така. Внимавай! Говорейки за себе си, че е по-велик от Йоан, Христос ги насърчава да вярват в Него, показвайки, че мнозина придобиват Небесното царство с усилия, тоест с вяра в Него. It really takes a great feat for a man to leave his father and mother and despise his life. 13. Защото всички пророци и законът пророкуваха до Йоан. Христос продължава мисълта си, като казва: „Аз съм този, който ще дойда”, защото всичко, което са предсказали пророците, се е изпълнило. Пророчествата нямаше да се изпълнят, ако не бях дошъл. Така че не чакайте повече." 14. И ако искате да вярвате, той е Илия, който трябва да дойде. „Ако искаш, казва той, вярвай“; тоест, „ако съдите справедливо и безпристрастно, ще видите, че Йоан е този, когото пророк Малахия нарича „Илия, който ще дойде“. 196 И Йоан, и Илия имат една и съща служба. Йоан е предтеча на първото идване на Господа, а Илия ще бъде предтеча на второто. И след това, за да покаже, че идентифицирането на Йоан и Илия е тайна и че е необходима духовна мъдрост, за да се разбере това, той продължава да казва: 15. Който има уши да слуша, нека слуша! Така че ги насърчава да питат, за да учат. 16–17. Но с кого да сравня този род? Той е подобен на децата, които седят на площадите и викат на приятелите си, казвайки: Играхме ви, а вие не играете; викаме ти, а ти не плачеш. Тук той говори за упоритостта на еврейския народ, тъй като като такъв, нито аскетичният живот на Йоан, нито простотата на Христос са му били по вкуса. Те бяха като разпуснати деца, които не могат да бъдат доволни от нищо. Когато някой плаче, не го харесва; когато играе и се весели, не им харесва. 18–19. Защото дойде Йоан, който нито яде, нито пие, и казват: Дяволът е в него. Човешкият син дойде, който яде и пие, и те казват: Ето човек, който яде и пие вино, и друг бирник и грешник. Христос сравнява живота на Йоан с "плач", защото Йоан проявява голяма строгост в думи и дела, а живота Си на земята Той сравнява със "свирене на флейта", защото беше милостив и снизходителен към всички, за да ги спечели и да възвести небесното царство. При Него нямаше такава строгост на живота, както при Йоан. И мъдростта ще бъде оправдана от нейните деца. Ето какво казва той: „Тъй като не харесваш начина на живот на Йоан или Моя и презираш всички пътища на спасение, Аз, Божията Мъдрост, се явявам праведен и няма да имаш извинение за неверието си и ще бъдеш напълно осъден. Аз, от Моя страна, изпълних всичко и с неверието си ти сам показваш, че съм праведен, защото не съм пропуснал нищо.» 20. Тогава Исус започна да укорява градовете, където се бяха случили много от неговите чудеса, че не се покаяха. Тъй като евреите все още останаха непокаяни, въпреки че Той преди това им показа, че е направил всичко, което трябваше да се направи, Господ започва да ги изобличава. 21. Горко ти, Хоразин! Горко ти, Уитсаида! За да разбере, че тези, които не вярват, не са зли по природа, а по свободна воля, Христос споменава Витсаида, откъдето са Петър, Андрей, Филип и синовете на Зеведей. Следователно злото не идва от природата, а от свободната воля. Ако идваше от природата, тогава тези апостоли също биха били зли. 21–22. Защото ако имаше чудеса в Тир и Сидон, които бяха във вас, те отдавна щяха да се покаяят във вретище и пепел. Но аз ви казвам: на Тир и Сидон ще бъде по-лесно в деня на Страшния съд, отколкото на вас. Господ казва, че евреите са били по-лоши от тирианците и сидонците, защото езичниците тирианци са престъпили само естествения закон, докато евреите са престъпили и закона на Мойсей. Езичниците не видяха чудесата, но децата на Израел ги видяха и похулиха Бога. „Чувалът” е символ на покаяние, защото опечалените носели чувал и посипвали главите си с пепел и прах. 198 23–24. И ти, Капернауме, който си се възнесъл на небето, ще слезеш в ада; защото ако чудесата, които се случиха в теб, бяха в Содом, ти щеше да останеш до днес. Но аз ви казвам, че ще бъде по-лесно за земята на Содом 199 в деня на Страшния съд, отколкото за вас. Капернаум стана възвишен, защото Исус живееше там, така че беше прославен като град на Неговия роден град. Но за него нямаше никаква полза, защото не вярваше. Нещо повече, затова той беше осъден на ада, защото не извлече никаква полза от това да има такъв жител. Капернаум означава "място на утеха". От това можете да видите, че ако някой благоволи да стане обиталище на „Утешителя“, тоест Светия Дух, и след това се възгордее, надминавайки себе си до небесата, той в крайна сметка ще падне поради гордостта си. Затова, човече, ужаси се и трепери! 25. В това време Исус отговори и каза: Славя те, Отче, Господи на небето и земята, че си скрил това от мъдрите и разумните и го разкри на невинните. И така, какво казва? „Слава Те“ – вместо „Благодаря Ти“ – „Отче, че евреите, които се смятат за мъдри и опитни в Светото писание, не повярваха, докато невежите и безобидни 200 повярваха и знаеха тайните“. Бог скри тайните Си от онези, които се правеха на мъдри, не защото им завиждаше или искаше да ги остави в неведение, а защото не бяха достойни, защото се смятаха за мъдри. Следователно този, който смята себе си за мъдър и се доверява на собственото си знание, не призовава Бога. И Бог не помага на този, който не Го призовава и не му се открива. Освен това Бог от Своето човеколюбие не разкрива тайни на мнозина, за да не бъдат измъчвани още повече, защото са ги познавали и след това са ги презирали. 26. Да, отче, защото това беше твоята нежна воля. Тук Христос показва човеколюбието на Отца, защото разкри тайни на невинните, въпреки че никой не Го питаше, защото това Му беше угодно от самото начало. Думата "доброжелателство" означава "(добра) воля" и "удовлетворение". 27. Всичко ми е предадено от моя Отец. Христос по-горе каза на Отца, че Той разкри (тайните на безобидните). За да не мислите, че Христос не прави нищо от Себе Си и че всичко е от Отца, Той казва: „Всичко ми е предадено от Отца и Отец и аз имаме една и съща власт“. Когато чуете думата "предаде", не си мислете, че Той Му е предал като слуга или подчинен, а като Син, защото Той е роден от Отца и затова Му е "връчил всичко" (наследство). Ако Той не беше роден от Отца и не беше от същото естество с Него, всичко нямаше да бъде предадено на Него. Затова внимавайте какво казва: „Той Ми предаде всичко“, не Учителят, а „Моят Отец“. Когато например се роди красиво дете от красив баща, детето по-късно казва: „Получих, тоест наследих красотата на баща си“. " И никой не познава Сина, освен Отец; нито Отец, който знае до Сина, и ако Синът иска да открие на кого. Тук той говори за още по-големи неща. „Няма нищо чудно, че Аз съм Господар на всичко, защото имам нещо, което е дори по-велико от това, а това е да познавам Отца и така Го познавам, за да мога да Го разкривам на другите.“ Помислете добре. По-горе каза, че Отец разкри тайни на невинните, но тук Синът разкрива Отца. Не виждате ли едната сила на Отца и Сина, защото и Отец, и Синът (заедно) разкриват (тайни)? 28. Елате при Мене всички вие, които сте уморени и обременени, и Аз ще ви успокоя. Христос призовава всички хора, не само евреите, но и езичниците. Под „уморени“ 201 той има предвид евреите, които стриктно се подчиняват на Закона и работят усилено, за да изпълнят неговите заповеди. „Натоварени” са езичниците, които са били обременени с тежко бреме от грехове. Христос ги успокоява всички, защото какво усилие е да повярваш, да се изповядаш и да се кръстиш? Не е ли почивка, когато живееш още в този живот без грижите, които си имал преди кръщението, а в бъдещия (вечен) покой те чака. 29–30. Вземете моето иго върху себе си и се научете от мене; защото съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си. Защото моето иго е благо, и моето бреме е леко. „Игото Христово“ е смирение и кротост. Който се успокоява пред всеки човек, той има мир в душата си и остава спокоен, а славолюбивият и горд човек винаги е в грижи, защото не иска да бъде по-малко от другите и винаги мисли как ще стане по-известен и ще победи враговете си. Ето защо „Христовото иго”, смирението, е лесно поносимо, защото за нашата смирена природа е по-лесно да бъде смирена, отколкото да бъде прекалено горда. Но и всички Христови заповеди са „иго” и са лесни заради наградата, която ни очаква, макар понякога да изглеждат трудни. За скубането на класове в събота, лекуването на сухи ръце, изпълнението на пророчеството за слугата на Господа, изцелението на мъченика, за хулата срещу Светия Дух и знамението на пророк Йона, Майката и братята на Исус. 1–4. По това време Исус минаваше през посевите в събота; и учениците му огладняха и започнаха да късат класове и да ядат. За да разреши правните правила, Господ води учениците през посевите, за да ядат и по този начин да нарушат закона за съботата. А фарисеите, като видяха това, му казаха: Ето, Твоите ученици вършат това, което не трябва да се прави в събота. 202 И той им каза: Не сте ли чели какво направи Давид, когато беше гладен, той и онези, които бяха с него? Как влезе в Божия дом и яде приносния хляб, който не трябваше да яде нито той, нито онези, които бяха с него, а само свещениците. Фарисеите отново намират грешка в естествената нужда от храна, а самите те живеят в много по-тежки грехове. Господ ги засрами с историята на Давид, който според него се осмелил да извърши още по-тежко престъпление заради глада. „Принасянето на хляб“ 203 бяха дванадесет хляба, които се поставяха на масата в храма всеки ден, шест отдясно и шест отляво. Въпреки че Давид беше пророк, според Закона той нямаше право да ги яде, а само свещениците. Особено тези, които бяха с него, нямаха право да ги ядат? Въпреки това, поради глада, той заслужи (Божията) прошка. Същото е и със студентите. 5–6. Или в Закон 204 не си чел как в събота свещениците в храма оскверняват съботата, та не са виновни? И аз ви казвам, че тук е по-голямо от храма. „Законът забраняваше да се работи в събота и затова свещениците, които цепеха дърва и палеха огъня (по време на жертвоприношението), оскверниха, т. е. оскверниха съботата, както мислите. Но вие ще кажете: „Те бяха свещеници, а учениците не бяха“. „И аз ви казвам, че тук е по-голямо от Храма. Следователно Аз съм Учителят, който е по-велик от Храма, и тъй като съм тук с Моите ученици, те имат по-голямо право от свещениците да нарушават съботата.» 7–8. Ако знаеше какво е: милост искам, а не жертва, нямаше да осъдиш хората. Защото Човешкият Син е и Господар на съботата. 205 Христос все пак им показва, че са невежи, които не познават пророческите писания. 206 Затова им казва: „Не трябва ли да се смилим над гладните хора? Все пак аз съм Човешкият Син и съм Господарят на съботата, като Създател на всичко, включително и на деня. Ето защо аз, като Господ, нарушавам съботата.“ Разберете това и в преносен смисъл: Тъй като апостолите са „пратеници“, а вярващите са „жетва и класове“, апостолите ги „жъват“ и ги „ядат“, тоест тяхната храна е спасението на хората. Те правели това в събота, която била определена като ден за "почивка", тоест въздържание от всяко зло. Фарисеите негодуваха. По същия начин в Църквата има хора, които са фарисейски пълни със завист и недоволство от учителите, които ги учат и им правят добро. 9–10. И като излезе оттам, дойде в синагогата им. И ето, имаше човек с изсъхнала ръка; и го попитаха, казвайки: Прилично ли е да се лекува в събота? - да го обвинят. Други евангелисти казват, че Исус задал този въпрос на фарисеите. Но може да се каже, че фарисеите първо Го попитаха от завист, както казва Матей. И тогава самият Христос ги попита същото, за да се подиграе с тях и да се подиграе с тяхната безчувственост, за което говорят другите евангелисти. Фарисеите Му зададоха този въпрос, за да имат повод да клеветят. 11–12. И им рече: Кой човек има между вас, който има една овца, и ако тя падне в яма в събота, няма да я вземе и да я извади? И колко по-тежък е човек от овца? Затова е необходимо да се прави добро в събота. Той им показва, че заради личен интерес, за да не загубят овца, те нарушават съботата и не я допускат, когато е необходимо да се излекува болен. С тези думи Господ ги изкривява като користни и безмилостни хора, които презират самия Бог, защото презират съботата, за да не изгубят нито една овца, и са безмилостни, защото не искат болните да оздравяват. 13. Тогава той каза на човека: Протегни ръката си. И го дай. И тя стана здрава като другата. Много хора и днес имат „сухи ръце“, тоест безмилостни и упорити, но когато чуят евангелското слово, протягат ръце да дадат милостиня. Те правят това, въпреки че фарисеите, гордите демони, които са отделени от нас, 207 не искат ние, в омразата си към нас, да протегнем ръка, за да дадем милостиня. 14-15 И фарисеите отидоха и се съветваха против него как да го убият. Но Исус, знаейки това, се оттегли оттам. О, каква завист! Когато някой им направи добро, те се ядосват. Исус се отдалечи оттам, защото времето на Неговото страдание още не беше дошло, но и за да пощади враговете Си от падане в греха на убийството. Следователно неразумното излагане на опасност не е угодно на Бога. Обърнете внимание на думата "отпътува", защото фарисеите направиха план да убият Исус едва след като "отстъпиха", тоест се отдалечиха от Бога, защото никой, който живее в Бога, не би искал да направи нещо подобно. 15–16. И много хора го последваха, и той ги изцели всички, и ги заплаши да не го известяват. Христос не иска те да Го провъзгласяват, за да успокои завистта на фарисеите, защото искаше да ги изцели по всякакъв начин. 17–19. За да се изпълни казаното чрез пророк Исая: Ето Моят Слуга, когото избрах, Моят възлюбен, който е по волята на душата ми: ще възложа на него Духа Си и той ще възвести съдба на езичниците. Те няма да се бият или да викат. Матей цитира пророк (Исая) 208 като свидетел на кротостта на Исус. Той казва, че ще направи всичко, което искат евреите. Ако те не искат името Му да се прогласява, Той няма да го прогласи и няма да им се противопостави, както правят славолюбците, нито ще се кара с тях. Той ще каже на хората да не Го провъзгласяват, но също така ще обяви съд на езичниците и ще ги научи, че съдът е добро учене, знание и разсъждение. 209 Той също така ще обяви бъдещия съд на езичниците, които никога не са чували за него. Нито някой ще чуе гласа му по улиците, защото Той не поучаваше хората по площадите, както правят славолюбивите учители, но в храма, в синагогите, на планината и по бреговете на морето. 20. Той няма да счупи натрошена тръстика и няма да угаси тлееща дългоносица. Той, казва той, би могъл да смаже евреите като „счупена тръстика“ и да угаси гнева им като „тлеещ гълъб“, но не искаше да направи това, докато не изпълни целия план на спасението и не ги победи във всичко, 210 защото това означават следните думи: 20–21. Докато не доведе справедливостта до победа, народите ще се доверяват на името му. За да нямат извинение евреите, Христос изстрада всичко, за да може по-късно да осъди и победи онези, които нямат какво да кажат в негова защита. Какво не направи Той, за да ги спечели? Но евреите не искаха това и затова езическите народи ще се доверят на Неговото име. 22–23. Тогава му доведоха един луд, който беше сляп и ням; и го изцели, за да могат слепите и немите да виждат и да говорят. И целият народ се подивя, казвайки: Не е ли Този Синът на Давид? Демонът е затворил пътищата на вярата в човека: очите, ушите и езика, но Исус ги изцелява. Хората Го наричат ​​Синът на Давид, защото се очакваше Христос да дойде от семето на Давид. И сега, ако видите човек, който не разбира какво е добро, нито приема думите на другия, считайте го за „сляп и ням“, когото Бог може да изцели, като докосне сърцето му. 24. И фарисеите, като чуха това, казаха: Този човек не изгонва демони, освен чрез Веелзевул, принца на демоните. 211 Въпреки че Господ си отиде заради тях, фарисеите, като чуха отдалеч за това чудо, започнаха да Го клеветят, че върши добро на хората. От това се вижда, че те са били врагове на природата, както и дяволът. 25–26. А Исус, като знаеше мислите им, им каза: Всяко царство, което е разделено в себе си, ще се разпадне; и всеки град или дом, разделен против себе си, няма да устои. И ако Сатана изгонва Сатана, той е разделен в себе си; как тогава ще оцелее неговото царство? Като изопачи публично техните мисли, Христос показа, че е Бог. Той се защитава срещу тях с примери от ежедневието и показва глупостта на фарисеите. Защото как демоните могат да се изгонят, когато се опитват да си помогнат? 212 Думата "Сатана" означава "противник". 27. И ако аз изгонвам демони чрез Веелзевул, чрез чии средства ги изгонват вашите синове? Затова те ще бъдат ваши съдници. „Остави ме да бъда такъв, какъвто ме мислиш“, казва той. С чия сила тогава вашите синове, тоест моите ученици, изгонват демони? Не трябва ли и тях да ги изгонят с помощта на Велзевул? Ако ги изгонят с Божията сила, колко по-скоро ще го направя, защото те вършат чудеса в Мое име. Ето защо те ще бъдат ваше осъждение, защото ги виждате да вършат чудеса в Мое име, и все пак ще Ме клеветите.» 28. И ако Аз изгонвам демони чрез Божия Дух, тогава Царството Божие дойде при вас. Господ иска да каже: „Ако Аз изгонвам бесове със силата Божия, значи съм Божият Син и дойдох за вас и за ваше добро“. Така Царството Божие „дойде при теб“, което е само Моето присъствие. Тогава защо ще ме клеветиш, когато дойдох за теб?» 29. Или как може някой да влезе в къщата на силен човек и да открадне покъщнината му, ако първо не върже силния? - и тогава ще ограбят къщата му. „Аз“, казва той, „не само че не смятам демоните за Мои приятели, но се боря срещу тях и „връзвам“ онези, които преди пристигането Ми бяха „силни“ (поради вашата небрежност).“ Следователно, когато Христос дойде в „къщата“, тоест в света, той грабна „съсъдите“ на демоните, тоест хората. 30. Който не е с мен, той е против мен; и който не събира с мене, разпилява. "Как", казва той, "Веелзевул ще Ми сътрудничи, след като Ми се противопоставя повече от всички останали?" Аз уча хората на добродетели, а той учи на зло. Как тогава той може да бъде с Мен? Аз "събирам" хората за спасение, а той ги "разпилява". С тези думи той визира и фарисеите, защото докато Той учеше хората и им правеше добро, те „разпръскваха“ хората и създаваха проблеми, за да не отидат при Него. Така им показва, че всъщност са били обладани от демони. 31–32. Затова ви казвам: Всеки грях и хула ще се прости на човеците; и хулата срещу Святия Дух няма да бъде простена от хората. И ако някой каже дума против Човешкия Син, ще му се прости; и който е говорил против Светия Дух, няма да му бъде простено нито на този свят, нито на онзи. Тук той казва, че човек може да намери някакво оправдание за всеки друг грях, извършен в човешката слабост, като блудство, кражба и други подобни, и за него е по-лесно да получи прошка от Бога. Но когато някой види чудесата, извършени от Святия Дух, и ги похули, казвайки, че са от демони, какво оправдание ще намери? Ясно е, че такъв човек много добре знае, че всичко това е от Святия Дух, но въпреки това умишлено говори зло. Как може да се прости на такъв човек? Когато евреите видяха Господ да яде и пие и да общува с митари и блудници и да върши всичко останало като Син Човешки, те Го осъдиха като чревоугодник и пияч на вино, което може да бъде простено и дори няма да бъдат помолени да се покаят, защото (поради слабостта си) те основателно се отдадоха на себе си. Но когато Го видяха да върши чудеса, те отново Го наклеветиха и похулиха Светия Дух, като казаха, че Той го е направил с помощта на дявола, как биха могли да им се прости такъв грях, ако не се покаят? Затова знай, че който хули Човешкия Син, виждайки Го жив като човек и Го нарича приятел на блудника, чревоугодник и винопиец заради това, което е извършил, такъв няма да отговаря за греха си, дори и да не се покае. Ще му бъде простено, защото не е познал Христос като Бог скрит в плътта. Но този, който хули Светия Дух или духовните дела на Христос и ги нарича демонични, ако не се покае, 213 няма да му бъде простено, защото няма основателна причина да Го клевети, както този, който Го е видял с митари и блудници. Няма да му бъде простено нито на този свят, нито на онзи, и ще бъде наказан и на двете места. Мнозина се измъчват на този свят, но там са им спестени мъките, както бедния Лазар; докато други бяха наказани и тук, и там, като содомците и онези, които хулят Светия Дух. Но някои, като апостолите и Предтечата, не бяха наказани нито тук, нито там. Въпреки че изглежда, че тези, които са преследвани тук, са наказани от Бога, това не са наказания за грехове, а изпитания, които носят венци. 33. Или посадете добро дърво и плодът му ще бъде добър, или посадете лошо дърво и плодът му ще бъде лош; защото едно дърво се познава по рода си. Тъй като евреите не можеха да наклеветят самите чудеса като зли дела, те похулиха Христос, който ги извърши, като казаха, че е обладан от демони. Ето защо Той им казва: „Можете да кажете, че съм „добро дърво“ и тогава всичките ми чудеса, които са Моите плодове, също ще бъдат добри, или че съм „лошо дърво“ и тогава е ясно, че тогава моят плод, следователно, на чудесата също ще бъде лош. Но тъй като казвате, че чудесата, които са от Моя вид, са добри, тогава Аз също съм „добро дърво“. И наистина, както дървото се познава по рода си, така и вие ще Ме познаят по чудесата, които правя." 34. Семейство Aspidae, как можете да говорите добре, дори когато сте зли? "Вижте", казва им той, "вие, които сте "лоши дървета", давайте лоши плодове, когато говорите зло за Мен. Аз щях да направя същото, ако бях родил зло семе, а не такива чудеса." Той ги нарича „потомство на аспид“, защото се хвалеха с Авраам. Господ им показа, че те не идват от Авраам, а от предците си, които са достойни за тяхната злоба. 34–35. Защото устата говори твърде много от сърцето. Добрият човек изважда добро от добра съкровищница; и злият човек изнася зло от съкровищницата на злото. Когато видите човек да говори зло, знайте, че той няма толкова зло в сърцето си, колкото на устните си, а много повече. Излишното изтича от сърцето и този, който има скрито съкровище, разкрива само малка част. Така този, който говори добре, има още повече добро в сърцето си. 36–37. И аз ви казвам, че за всяка празна дума, която хората кажат, те ще дадат отговор в деня на Страшния съд. Защото заради думите си ще бъдеш оправдан и заради думите си ще бъдеш осъден. Тук Господ ни изпълва със страх, като казва, че ще дадем отговор за всяка „празна дума“, тоест за лъжа, клевета и за всяка неуместна и подигравателна дума. След това той цитира свидетелството от Светото писание, за да не мислим, че той говори от себе си, така казва, че всеки ще бъде оправдан поради неговите думи или осъден поради неговите думи. 38. Тогава някои от книжниците и фарисеите отговориха, казвайки: Учителю, искаме знак от теб, за да видиш. Евангелистът добавя думата "тогава" с учудване, защото когато трябваше да Му се подчинят поради предишните Му чудеса, те търсят знамение. Те искаха да видят знамение от небето, както казва вторият евангелист, защото смятаха, че Той прави тези чудеса на земята чрез силата на дявола, защото дяволът е князът на този свят. Какво казва Спасителят за това? 39–40. И той в отговор им каза: Злото и прелюбодейно поколение търси знамение; и никакво знамение няма да му се даде освен знамението на пророк Йона. Защото както Йона беше в корема на кита три дни и три нощи; така Човешкият Син ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи. Нарича ги „зло поколение”, защото са били измамници и лукави хора, но и „прелюбодеен род”, защото са се отдалечили от Бога и са се съединили с дявола. Той нарича Своето Възкресение „знак“. Това наистина е славно знамение, защото Той слезе в сърцето на земята, в подземния свят, тоест в самия ад, и след това възкръсна на третия ден. Под „Три дни и три нощи” се разбират не цели дни и нощи, а техните части. Христос умря в петък и това е един ден; в събота лежеше мъртъв и на втория ден; в нощта между събота и неделя той все още беше в гроба. Следователно имаме три непълни дни и три нощи, защото сме свикнали да броим времето по този начин. 214 41. Хората на Ниневия ще се изправят на съд с това поколение и ще го осъдят; защото се покаяха при проповядването на Йона; и ето, тук той е по-велик от Йона. „Йона“, казва той, „излизайки от корема на кита, проповядва (в Ниневия) и хората му повярваха“. Но вие няма да ми повярвате и след Възкресението и затова ще бъдете осъдени от онези ниневийци, които повярваха на слугата Ми Йона и то без чудни знамения, макар и варвари. Ти, който израсна с пророците и видя толкова много знамения, не повярва на Мен, твоя Господ, защото това означават думите: “Ето, тук е по-велик от Йона”. 42. Императрицата на юг ще се издигне на Съда с това поколение и ще го осъди; защото той дойде от края на земята, за да слуша мъдростта на Соломон; и ето, тук той е по-велик от Соломон. "Царица (Сава) - казва той - дойде отдалече, макар и слаба жена, да чуе за дървета, дървета и други природни явления. А ти, ти не Ме прие, когато дойдох при теб сам и ти казах неизказани тайни." 43–45. И когато нечистият дух излезе от човека, той минава през безводни места, търсейки почивка, и не намира. Тогава той казва: Да се ​​върна в дома си, откъдето съм дошъл; и когато дойде, го намери празен, пометен и украсен. Тогава той отиде и взе със себе си седем други духа, по-лоши от себе си, и като влезе, живее там; и нека последното бъде по-лошо за човека от първото. Така ще бъде и с това поколение на злото. Той им показва как са се довели до пълна гибел, защото не са Го приели. „Както онези, които са се освободили от демоните, страдат още по-ужасно, ако изпаднат в мързел и небрежност, така и вашето семейство се озова във властта на демоните, когато се поклонихте на идолите. Но аз изгоних този демон с помощта на Пророка и дойдох сам, искайки да ви пречистя още повече. Но тъй като вие Ме прогонихте и все още се опитвате да Ме убиете, вашият грях е още по-голям и следователно вашето наказание ще бъде по-голямо, така че че вашето последно робство ще бъде много по-ужасно от предишните.» Разбирате и това – че нечистият дух се изгонва с кръщението и отива сред „безводни” и некръстени души, но в тях няма покой. Покой на демоните е да изкушават кръстените души със зли дела, тъй като те вече държат некръстените във властта си. Затова демонът се връща при кръстения със седем други духа. 215 Точно както има седем дара на Светия Дух, така и срещу тях има седем духа на злото. Когато демонът отново влезе в кръстената душа, нещастието става още по-голямо, защото преди е имало надежда за очистване на душата чрез кръщението, но сега няма надежда за друго кръщение, а само за „кръщение на покаяние“, което е много трудно и трудоемко. 46. ​​​​Докато той все още говореше на хората, ето, майка му и братята му стояха отвън и искаха да говорят с него. Майка му, поради известна човешка слабост, искаше да покаже, че има власт над детето си, тъй като още не познаваше Неговото величие. Затова тя, докато той още говореше на народа, го помоли да дойде при нея, като искаше да покаже на всички, че синът й е послушен в любовта си. Какво прави тогава Христос, нейният син, след като разбра намерението на майка Си? Слушайте внимателно какво казва! 47–50. И някой му каза: Ето, майка ти и братята ти стоят отвън и искат да говорят с теб. И той отговори и каза на този, който му каза: Коя е майка ми и кои са братята ми? И като протегна ръка към учениците Си, каза: Ето майка ми и братята ми. Защото който върши волята на Моя Отец, Който е на небесата, той е Моят брат и сестра и майка. Господ не обижда майка Си, но коригира нейната славолюбива мисъл, присъща на човешката слабост. Той не каза: „Тя не ми е майка“, а: „Ако не върши волята Божия, не й помага това, че Ме е родила“. Господ не отрича родство по природа, но му добавя родство по добродетел, тъй като недостойният не се ползва от телесното родство. И така, когато изправи болестта на суетата, той отново се покори на майка Си, която Го призова, както говори по-нататък евангелистът. Истории за Царството небесно: за сеяча и семето, за житото и плевелите, за синапеното зърно, за маята, за скритото съкровище, за търговеца на перли, за мрежата, презрян от Исус в родината Си 1–2. И в този ден Исус излезе от къщата и седна край морето. И много хора се събраха около него, така че той трябваше да влезе в кораба и да седне; и всичките хора стояха на брега. Той седна в лодката, за да може да гледа слушателите Си в лицето и всички те да Го чуват. Тогава Той, подобно на рибар, лови от морето онези, които са на земята. 3. И той им разказа много истории, като каза: Той говореше на простите хора на планината без приказки, 216 но тъй като имаше и лукави фарисеи, той се обърна към тях в приказки, така че тези, които не разбират, да Го попитат и да се научат. Освен това не е добре учението да се изнася публично пред недостойните, защото не трябва да се "хвърлят бисери пред свинете". Той започна с история, която да грабне вниманието на слушателите. Така че чуйте какво казва: Ето, сеячът излезе да сее. Той нарича Себе Си „сеяч”, а словото Си „семе”. Следователно той не е дошъл от едно място, защото е присъствал навсякъде, а е дошъл при нас в човешко тяло. Затова казва: „излезе”, защото излезе от обятията на Отца. Той излезе при нас, защото ние не се поколебахме да дойдем при Него. И защо си тръгна? Да изчистя земята от тръни? Или, може би, за да ни накаже? Не, но да сеят. Христос казва "Неговото семе", защото и пророците са сеели, но Той не е посял тяхното семе, а Божието. Бидейки Бог, Той пося собственото Си семе. Не му беше дадена мъдрост от Божията благодат, далеч от това, но самият той беше Божията мъдрост. 4–7. И когато сеят, едно семе падна край пътя и птиците дойдоха и го изядоха. А други паднаха на каменисти места, където нямаше много пръст, и веднага изникнаха, защото пръстта не беше дълбока. И когато слънцето грее, те изсъхват; и тъй като нямаха вени, изсъхнаха. Тези „покрай пътя” са мързеливи и небрежни, които изобщо не възприемат словото (на Бога). Умът им е като утъпкан път, твърд и необработен. От такива хора Божието слово се изтръгва от „небесните птици“, тоест небесните духове, демоните. Тези „на скалисти места” са хора, които чуха и приеха словото, но поради немощта си не издържаха изпитания и скърби, а оставиха своето спасение. „Огряното слънце” са изкушения, защото като слънцето показват хората такива, каквито са и като слънцето осветяват скритото. А другото падна между тръни и израсна с тръни и ги задуши. Тук става дума за хора, които задушават Божието слово със светски грижи, защото, макар богатият да изглежда, че върши някаква добра работа, тази работа не расте и не напредва, тъй като е възпрепятствана от (светски) грижи. 8. А другите паднаха на добрата земя и родиха сто, едно шестдесет и едно трийсет. Три четвърти от семената загинаха и само едно се спаси, защото малцина се спасяват. След това Господ говори за „добрата земя“, за да събуди в нас надеждата за покаяние. А именно хората, които са като утъпкана пътека, каменисто място или поле, обрасло с бурени, могат да станат „добра земя” само чрез покаяние. Но всички, които са приели словото, не дават еднаква реколта, но един дава "сто", тоест този, който живее в пълна бедност и изключителна икономия; вторият „шестдесет“, тоест общ монах-резидент и подвижник на активните добродетели, и третият „тридесет“, тоест този, който живее в добродетелен брак и искрено, доколкото може, върви по пътя на добродетелта. Виждаш ли Божията благост, как приема всичко, и онези, които вършат големи добродетели, и тези, които вършат средни, и дори онези, които вършат най-малките? 217 9. Който има уши да слуша, нека слуша! Господ показва, че онези, които са придобили духовен слух, трябва да разбират тези думи в преносен смисъл. Мнозина имат уши, но не ги използват, за да слушат. Затова добави: „Който има уши да слуша, нека слуша“. 10-12. И учениците се приближиха и му казаха: Защо им говориш с приказки? А той в отговор им каза: Защото на вас е дадено да знаете тайните на Царството Небесно, а на тях не е дадено. Защото който има, ще му се даде и ще бъде заплашен; а който няма, ще му се отнеме това, което има. Учениците не разбираха много от това, което Христос казваше, затова дойдоха да Го помолят като представители на народа за обяснение. И Той им казва: „Дадено ви е да знаете тайните”, тоест „дадено ви е, понеже имате в себе си желанието и усърдието да откривате. А на тези, които нямат усърдие, не е дадено”. Който търси, намира и затова казва: „Искайте и ще ви се даде” 218 Виждате ли, как Господ разказа тук историята, но само учениците поискаха (обяснение) и получиха (отговор). Затова правилно казахме, че който има усърдие, му се дава знание в изобилие. А от онзи, който няма духовно усърдие, нито достоен ум, ще се отнеме и това, което мисли, че има. Това означава, че ако има и най-малката искра добро в себе си, той ще я угаси, ако не я духне и не я запали с Духа и духовните дела. 13. Ето защо аз им говоря в истории, защото гледайки те не виждат и слушайки не чуват, нито разбират. Обърнете внимание, защото тук се дава отговор на тези, които казват, че някои хора са зли по природа или по Бог. Казват, че и Христос е казал: „На вас е дадено да знаете тайните, но на евреите не е дадено“. На тези, които твърдят това, ние отговаряме с Божията помощ, че Господ е създал всички хора така, че по природа да могат да разберат какво е необходимо, защото Той „осветява всеки човек, който идва на света“, 219 но ние бяхме помрачени от нашата свободна воля. Това е казано и тук, защото Христос казва, че онези, които виждат по природа, тоест създадени от Бога, за да могат да разбират, все пак не виждат по свой свободен избор, а слушайки, тоест създадени от Бога да чуват и разбират, те все още не чуват и не разбират по свой свободен избор. Кажете ми, не са ли видели чудесата на Христос? Направиха го, но нарочно си закриха очите и го осъдиха. Това, значи, е значението на думите: "гледащи не виждат..." Тогава Господ споменава пророка като свидетел. 14–15. И върху тях се изпълнява пророчеството на Исая, което казва: С ушите си ще чуете, но няма да разберете; и с очите си ще видиш, и няма да видиш! Защото сърцето на този народ е закоравяло, и те почти не чуват с ушите си, и затвориха очите си, за да не виждат с очите си, и не чуват с ушите си, и не разбират със сърцата си, и не се обръщат да ги изцелят. Вижте какво казва това пророчество? Ти не разбираш, не защото аз закоравих сърцето ти, а защото самото то се закорави (от греха), въпреки че преди беше чувствително и меко, защото това, което се закорави, трябва да е било меко някога. И когато сърцата им закоравяха, те си „затвориха” очите. Пророкът не казва, че Бог им е затворил очите, а че те сами са го направили, по своя воля. "И те направиха това", казва той, "за да не ме молят да ги изцеля." И така, от злоба, те се опитаха да останат неизлекувани и непокаяни. 16–17. Блажени очите ви, които виждат, и ушите ви, които чуват. Защото истина ви казвам, че много пророци и праведници искаха да видят това, което вие виждате, но не видяха; и чуй каквото чуеш, а те не чуха. Дори физическите очи и уши на апостолите са благословени. Но техните духовни очи и уши са още по-достойни за блаженство, защото те разпознаха Христос. Той поставя апостолите над пророците, защото и те са виждали Христос физически, а пророците само мислено и защото пророците не са били достойни за толкова много тайни и такова знание, както апостолите. Следователно в две неща апостолите превъзхождат пророците: първо, като са видели Христос с физически очи, а след това, като са научени на по-духовно разбиране на божествените тайни. Тогава Господ обяснява историята на своите ученици: 18–19. Чуйте приказката за сеяча! При всеки, който слуша словото за Царството и не разбира, идва нечестивият и краде посятото в сърцето му; това е посятото край пътя. Насърчава ни да разбираме казаното от учителите, за да не станем като онези, които са „покрай пътя“, защото ако Христос е „пътят“, то те са „покрай пътя“ извън Христос, тъй като не са на пътя, а извън него 20–21. И посято на каменисто място, това е този, който чуе словото и веднага го приема с радост, но няма корени в себе си, но е непостоянен, така че когато е в беда или го гонят заради словото, веднага се оскърбява. Той говори за „неприятности“, защото мнозина, които са притиснати от (невярващи) родители или някакво друго нещастие, веднага хулят Бога. Той също така споменава преследване, заради онези, които попадат в ръцете на тираните. 22. И посят сред тръни е този, който чува словото, но грижите на този свят и измамата на богатството задушават словото и остават без семе. Той не казва, че „този свят“ задушава семето, а „грижите на този свят“, и не казва „богатство“, а „измама на богатството“, 220 защото богатството, когато се дава на бедните, не задушава словото, но му помага да расте още повече. „Тръните” са светски грижи и удоволствия, защото разпалват пламъците на похотта и вечните мъки. Както тръните са остри, пробиват тялото и се отстраняват трудно, така е и с удоволствията. Ако те овладеят душата и влязат в нея, много трудно биват изкоренени. 23. А посятото на добра земя е този, който слуша словото и разбира, който, следователно, също дава реколта и дава сто, един шестдесет и един тридесет. Има различни видове добродетели, както са различни и онези, които процъфтяват в тях. Виждате ли какъв ред има в историята? Първо, трябва да чуем и разберем словото (Божие), за да не бъдем като „онези край пътя”; след това, да държим здраво това, което сме чули; и накрая, не трябва да бъдем алчни, защото каква е ползата, ако слушам и пазя Божието слово и с алчност го задуша. 24–30. Той им разказа друга история, като каза: Небесното царство прилича на човек, който посее добро семе на нивата си. И когато хората заспаха, врагът му дойде и пося плевели между житото и си отиде. И когато посевът поникне и даде плод, тогава се появяват плевелите. Тогава слугите на домакина дойдоха и му казаха: Господарю, не пося ли добро семе в нивата си? И така, откъде са дошли плевелите? И той им каза: Врагът направи това. И слугите му рекоха: Искаш ли да отидем да го издърпаме? И той каза: Не; за да не изтръгнат плевелите, изскубват заедно с тях и житото. Оставете ги да растат заедно до прибиране на реколтата; и във време на жетва ще кажа на жътварите: Съберете първо плевелите и ги вържете на снопове, за да ги изгорите; и отнеси житото в житницата ми. В предишната история Господ каза, че четвъртата част от семето падна на „добрата земя“, докато в тази история той показва, че врагът не оставя дори семето, паднало на добрата земя, чисто и непокварено, защото ние спахме и се мързелувахме. „Полето“ следователно е светът или човешката душа. „Сеячът” е Христос. „Добрите семена“ са добрите хора или добрите мисли. „Семената“ са ереси или зли мисли, а този, който ги е посял, е дяволът. „Заспали” са онези, които в своя мързел и небрежност са дали път на еретици или зли помисли. „Слуги“ са ангели, които негодуват, защото в душата на човека са се появили ереси или зли мисли и искат да изкоренят и отсекат от този живот еретиците и онези, които мислят за зло. Но Бог не допуска еретиците да бъдат изтребвани с насилие, за да не страдат и праведните заедно с тях. Освен това той не иска да посече човек заради лошите му мисли и грехове, за да не се унищожи заедно с тях и „житото“ (т.е. доброто в тях). Ако, например, Матей беше посечен, докато беше още "пиленце", "житото" на думата, което по-късно щеше да поникне от него, щеше да бъде изкоренено с него. Подобно е и с Павел и (покаялия се) разбойник. Докато са били "плевели" те не са били отсичани, а са оставяни живи, за да порасне добродетелта им по-късно. Затова Господ казва на ангелите, че в края на света ще събере „плевелите“, тоест еретиците. Но как? В окови, тоест чрез връзване на ръцете и краката им, тъй като тогава човекът няма да може да направи нищо, но цялата му активна сила ще бъде вързана. Дотогава „житото“, тоест светиите, ще се събират от ангелите-жънаци в небесните житници. Същото е и със злите мисли, които Павел имаше, когато преследваше (християните). Те били изгорени в огъня на Христос, който Той дошъл да хвърли на земята, а „житото“, тоест добрите Му мисли, било събрано в църковните „житници“. 31–32. Той им разказа друга история, като каза: Небесното царство прилича на синапено зърно, което човек взе и пося на нивата си. - Вярно е, че е най-малкото от всички семена, но когато порасне, то е по-голямо от всички зеленчуци и става дърво, така че небесните птици идват и се настаняват по клоните му. „Синапово зърно“ означава както проповедта, така и апостолите, защото, макар и малко на вид, те обхващат цялата вселена, така че „небесните птици“, хора с духовен ум, който се издига във висините, идват и намират почивка сред тях. Бъди, прочее, като синапено зърно малък на вид, защото не е добре да се хвалиш с добродетели, но топъл, ревностен, остър и строг (в подвига). Така с вашето съвършенство вие ще бъдете по-велики от „всички зеленчуци“, тоест от слабите и несъвършените хора. На вас ще почиват „небесните птици“, ангелите, които живеят апфеловски, защото и те се радват на праведните. 221 33. Той им разказа друга история: Небесното царство е като квас, който една жена взема и смесва в три мерки брашно, докато вкисне всичко. Нарича апостолите "квас", както преди ги е наричал "синапено зърно". „Както нищожна по количество мая (бързо) вквасва цялото брашно, така и вие ще преобразите целия свят, макар да сте малко.“ "Копане" (сатон), 222 е било мярка при евреите, както ние (гърците) например имаме "хиникс" и "декалитра". Някои вярват, че "квасът" е проповед, а "три копания" са три душевни сили: умствена, страстна и волева. 223 „Жена“ е душа, която скри проповедта, учението на апостолите и в трите си душевни сили, а след това смеси, закваси и освети всичко това, защото всички ние трябва да бъдем заквасени и преобразени чрез божествени дела. Затова казва: "докато всичко се вкисне". 34–35. Всичко това Исус разказва на хората в приказки, а без приказки не им каза нищо. За да се изпълни казаното чрез пророка, който казва: Ще отворя устата си в приказки, ще разкрия скритото от създанието на света. За да не мислите, че Господ е намерил някакъв нов начин на преподаване, Той води за свидетел пророка (Давид), който пророкува, че Исус също ще учи в истории. 224 Не разбирайте думите: "да се изпълни" в причинен смисъл, а като следствие от нещата. Христос не е поучавал по този начин, за да изпълни пророчеството, но чрез самия факт, че е поучавал в истории, се е случило, че словото на пророка се е изпълнило в него. „Не им говореше без приказки“ само тогава, защото не винаги говореше в приказки. Господ изговори това, което беше скрито от създанието на света, защото Той Сам ни разкри тайните на небесата. 36. Тогава Исус разпусна тълпата и влезе в къщата. Той напусна хората, когато не извлече никаква полза от Неговото учение. Той им говори в разкази, за да Го помолят (за обяснение). Те обаче не се интересуваха от това, нито се стремяха да научат нещо. Затова ги напусна. И учениците Му се приближиха до него и казаха: Изтълкувай ни историята за плевелите в полето. Те Го попитаха само за тази история, защото другите им се сториха по-ясни. Плевелите са различни вредни растения, които растат сред житото. 37–42. И той им отговори и каза: Този, който сее доброто семе, е Човешкият Син; и полето е светът; и доброто семе са синовете на Царството, а плевелите са синовете на злото. И врагът, който го е посял, е дяволът; и жетвата е краят на века; а жътварите са ангели. И тъй, както плевелите се събират и изгарят с огън, така ще бъде и в края на този век. Човешкият Син ще изпрати своите ангели и ще събере от своето царство всички онези, които оскърбяват и онези, които вършат беззаконие. И ще ги хвърлят в огнената пещ; ще има плач и скърцане със зъби. Това, което трябваше да се каже, вече казахме по-горе. Затова казахме, че тук Господ говори за ересите, които са оставени да съществуват до края на света. Ако трябваше да убиваме и изтребваме еретици, щяха да възникнат конфликти и битки и вероятно много вярващи щяха да загинат в тях. Дори Павел и (покаялият се) разбойник имаха "плевели" в себе си, преди да повярват, но тогава те не бяха отсечени поради "житото", което по-късно щеше да израсне в тях. Те донесоха плод на Бога едва по-късно, а "плевелите" изгориха с огъня на Светия Дух и топлината на своята вяра. 43. Тогава праведните ще блеснат като слънцето в Царството на своя Отец. Който има уши да слуша, нека слуша! Тъй като слънцето изглежда по-ярко от другите звезди, Господ сравнява славата на праведните със слънцето. Те ще блестят дори по-ярко от слънцето. Тъй като Христос е „Слънцето на правдата“, праведните ще светят като самия Христос, защото те също ще бъдат богове (по благодат). 225 44. Небесното царство все още е като съкровище, скрито в поле, което, след като го намери, човек скри и си отиде от радостта си и продаде всичко, което имаше, и купи това поле. „Нива” е свята, а „съкровище” е проповед и познание за Христос. Тя е скрита в света, както казва Павел: „Ние говорим Божията мъдрост в скрита тайна“. 226 Който търси познание за Бога, ще го намери. И когато го намери, всичко, което притежава, независимо дали е учението на Йелин, злите обичаи или богатството, той веднага отхвърля и купува „нивата“, тоест света, защото този, който притежава знанието за Христос, принадлежи на целия свят. Като няма нищо, той притежава всичко. Природните стихии Му служат и Той им заповядва, като Исус Навиев и Моисей. 227 45–46. Небесното царство все още е като търговец, който търси хубави перли. Така че, когато намери бисер с голяма стойност, той отиде и продаде всичко, което имаше, и го купи. Този живот е като морето. „Търговци“ са тези, които плават по него в търсене на знания. Мнозина смятат, че перлите са мисли на различни философи. Само една обаче е "многоценна", защото има само една истина и това е Христос. Казват, че перлата се образува в мида, чиито краища са отворени. Когато светкавицата влезе в черупката, тя се затваря отново и така от светлината на светкавицата и капка роса започва перлата. Ето защо има такъв блясък. Така Христос е заченат в утробата на Девата, от небесната светкавица, Светия Дух. И както човек, който има бисери, често пресява съкровището си с ръцете си, знаейки какво голямо богатство притежава, докато другите не го знаят, така и проповедта за Христос е скрита сред невидими и незабележими хора. Трябва да продадем всичко, което имаме, за да придобием тази перла. 47–50. Но небесното царство прилича на мрежа, която се хвърля в морето и събира всякаква риба. Когато се напълни, те го теглят на брега и като седнат, избират добрите за съдовете, а лошите изхвърлят на полето. Така ще бъде и в края на века: ще излязат ангели и ще отделят нечестивите от праведните и ще ги хвърлят в огнената пещ; ще има плач и скърцане със зъби. Тази история е ужасна, защото ни показва, че ще бъдем хвърлени в огъня на ада, ако само вярваме и не живеем добър живот. „Мрежата“ е учението на рибарите на апостолите, изтъкано от чудеса и свидетелствата на пророците, защото това, което учеха апостолите, беше потвърдено от чудеса и думите на пророците. В тази мрежа се събраха хора от всякакъв вид: варвари, гърци, евреи, блудници, митничари и разбойници. Когато тя се напълни, тоест когато дойде краят на света, тогава тези, които са в мрежата, ще бъдат разделени. Въпреки че сме повярвали и се оказваме нечестиви, ще бъдем изгонени. Тези, които не са такива, биват поставени в "съдилища", тоест във вечни жилища. Всяка постъпка, била тя добра или лоша, се нарича душевна храна. И душата има умствени зъби. Тогава, следователно, грешната душа ще ги скърца, като ще сатиризира своите активни сили, защото е извършила грях. 51–52. Исус им каза: Разбирате ли всичко това? Те Му казаха: Да, Господи! И той им каза: Ето защо всеки книжник, който е научил небесното царство, прилича на домакин, който изнася от съкровищницата си ново и старо. Виждате ли как станаха по-внимателни след тези истории? Ето, онези, които преди бяха неразумни и невежи, сега лесно разбират трудните неща, които той им казва. Затова Спасителят ги хвали и казва: „Всеки книжник...“ и други неща. Той ги нарича книжници като хора, които са били научени на Закона, но които, като са били научени на Закона, не са останали ограничени от Закона, но са научили „Царството (небесното)“, тоест познаването на Христос, за да могат да говорят както от Стария, така и от Новия завет. „Домакинът“ е Христос. В Него са съкровищата на мъдростта. Докато научаваше нови неща, цитираше свидетелства от древни времена. Например той каза: "За всяка празна дума, която хората кажат, те ще дадат отговор в деня на Страшния съд." 228 Това е ново. След това цитира свидетелство от древни времена: „Заради думите си ще се оправдаеш и заради думите си ще бъдеш осъден“. 229 Апостолите бяха такива, защото Павел казва: „Моля ви, затова подражавайте на мен“, както аз подражавам на Христос. 53–54. И когато Исус завърши тези истории, той си тръгна оттам. И когато дойдоха в родината си, те ги учеха в синагогата си. Матей казва "тези истории", защото Господ скоро възнамеряваше да разкаже на другите. Той тръгва оттам, за да помогне на другите с пристигането Си. Под родното Си място той разбира Назарет, защото е израснал там. Той поучаваше в синагогата и говореше публично с дръзновение, за да не могат по-късно да кажат, че е поучавал нещо противно на Закона. 54–57. Така че те му бяха ядосани и казаха: Откъде този човек взе тази мъдрост и сила? Това не е ли синът на дърводелеца? Майка му не се ли казва Мария, а братята му Яков, Йосия, Симон и Юда? И неговите сестри не са ли всички с нас? Откъде взе всичко това? И те бяха измамени за Него. Назаряните бяха неразумни, когато смятаха, че неблагородният произход и бедността на родителите пречат на човек да угоди на Бога. Да предположим, че Исус е бил просто човек, а не Бог. Какво би му попречило да стане велик чудотворец? Затова те се оказаха не само неразумни, но и пълни със завист, защото Му завиждаха, вместо да се хвалят и радват, че в града им се е появил такъв добър човек. Господ имаше братя и сестри, децата на Йосиф, които се родиха от Йосиф и съпругата на брат му Клеопа. Тъй като Клеопа умря бездетен, Йосиф взе жена си, според закона на Моисей, и роди шест деца с нея: четири мъжки и две женски деца, тоест Мария, която (според закона) се нарича Клеопина, и Саломея. 230 Те казват: "Не са ли всички с нас", което означава: "Не живеят ли тук с нас?" Назаряните са се заблудили за Христос и вероятно те са казали, че Той изгонва демони с помощта на Велзевул. 57–58. И Исус им каза: Няма пророк без чест, освен в родината си и в дома си. И не вършете там много чудеса поради тяхното неверие. Виждате как Христос не ги укорява, а кротко им казва, че „няма пророк без чест, освен в родината си”. Ние, хората, често имаме навика да омаловажаваме съседите си и да посрещаме непознатите по приятелски начин. Той добавя: "и в собствената си къща", защото братята му, които бяха от същата къща, също му завиждаха. „И той не извърши там много чудеса поради тяхното неверие“, като искаше да ги спести от по-голямо наказание, ако останат в неверие дори след чудесата, които той можа да извърши там. „И той не извърши много чудеса там“, а само няколко, за да не могат после да кажат: „Ако беше извършил чудеса, щяхме да повярваме в него“. Разберете, че тези думи все още означават, че до ден днешен Исус е без чест в родината си, тоест сред евреите, докато ние, чужденците, го почитаме. Екзекуция на Йоан Кръстител, Исус умножава хлябовете, ходи по морето, изцелява болните в Генисарет 1–2. По онова време вестта за Исус достигна до тетрарха Ирод. И каза на слугите си: Това е Йоан Кръстител, той възкръсна от мъртвите и затова върши чудеса. Този Ирод беше син на онзи Ирод, който уби младоженците във Витлеем. 231 От тези думи можете да разберете в каква гордост живее тиранинът. Виждате ли колко време отне на Ирод да чуе за чудесата на Христос. Такива новини бавно достигат до световните сили, тъй като те не се интересуват от онези, които живеят добродетелно. Ирод, изглежда, се е страхувал от Кръстителя. Затова не смее да го каже на никой друг, освен на слугите си. Тъй като Йоан не е извършил никакви знамения през живота си, Ирод смята, че след възкресението си е получил и този дар от Бога - да върши чудеса. 3–5. Защото Ирод хвана Йоан, върза го и го хвърли в тъмница заради Иродиада, жената на брат му Филип; защото Йован му каза: не можеш да я имаш. И искаше да го убие, но се страхуваше от хората; защото го смятаха за пророк. В предишните истории Матей не спомена Йоан, защото възнамеряваше да пише само за Христос. Дори сега той не би го споменал, ако това събитие не се отнасяше за Христос. Йоан укори Ирод, че е взел незаконно жената на брат му. Законът определя, че мъж може да вземе жената на брат си само ако умре, без да остави деца. 232 В този случай Филип не е умрял бездетен, защото дъщеря му е момичето, което танцува на празника. Някои дори казват, че още приживе на Филип, Ирод отнема не само тетрархията от брат си, но и жена си. Харесва ли ви това или не, това, което направи, беше незаконно. Ирод не посмя веднага да убие Йоан, не защото се страхуваше от Бога, а заради хората. Дяволът обаче му намери удобна възможност (за престъпление). 6–8. И когато беше рожденият ден на Ирод, дъщерята на Иродиада танцува пред тях и угоди на Ирод. Затова й обещава с клетва да й даде каквото поиска. И тя, убедена от майка си, каза: Дай ми тук на блюдо главата на Йоан Кръстител. Каква наглост! Принцесата танцува и колкото по-красиво танцува, толкова по-страшно зло готви. Наистина е срамно една принцеса да използва уменията си за нещо толкова неприлично. Но погледнете отново глупостта на Ирод, който обещава да й даде каквото поиска. — Е, ако поиска главата ти, Ирод, би ли й я дал? Но тя му казва: "Дай ми главата на Джон тук!" Защо каза "тук"? Понеже се страхуваше, че Ирод ще се вразуми и размисли, побърза да каже: „Дай ми тази глава“. 9–12. И царят не беше щастлив; но поради клетвата и тези, които бяха с него, той заповяда да й го даде. И те изпратиха да посечеш Йоан в тъмницата. И донесоха главата му на чиния и я дадоха на момичето, а тя я занесе на майка си. И когато учениците му дойдоха, взеха тялото му и го погребаха. Той се зарадва заради добродетелта на Йоан, защото дори врагът във война се възхищава от добродетелта (на своя противник). Заради клетвата обаче той прави на момичето нечовешки дар. Нека се научим от това, че понякога е по-добре да погазиш една клетва, отколкото да извършиш беззаконие, за да я изпълниш. Тялото на Кръстителя било погребано в Севастия Кесарийска, а честната му глава първо била положена в Емеса. И те дойдоха и казаха на Исус. Какво съобщиха на Исус? Със сигурност не, че Йован е умрял, защото новината за смъртта му се разпространи веднага. Затова Му беше разкрито, че Ирод казва за Него, че Той е Йоан. 13. И когато Исус чу това, той отиде с лодка на пусто място сам. Исус си тръгва заради престъплението, което Ирод е извършил, за да ни научи да не се излагаме безпричинно на опасност, 233 но и за да не изглежда, че явно се е въплътил. Ако Ирод Го беше хванал, щеше да се опита да Го убие. Ако Христос трябваше да бъде избавен от тази опасност, тъй като времето на Неговата смърт още не беше дошло, би изглеждало, че Той не е истински човек, а привидение. Затова Го-спод отива на пусто място, за да направи чудо с хлябовете. 13–14. И когато хората чуха това, го последваха пеша от градовете. И когато Исус излезе, видя много хора и се смили над тях, и изцели болните им. Хората показват вярата си, защото следват Исус дори когато Той си отива. Ето защо те получават изцеления като награда за вярата си. Тяхната вяра все още може да се види във факта, че Го последваха пеша и без храна. 15–16. И преди вечерта 234 учениците му се приближиха до него и казаха: Ето едно пусто място и то вече е застанало; разпуснете хората, нека отидат по селата да си купят храна. И Исус им каза: Няма нужда да ходят; дай им да ядат. Като филантропи студентите се грижат за хората и не искат да ги оставят гладни. Какво казва тогава Спасителят? „Дайте им нещо за ядене“, каза им той, със сигурност не защото не знаеше колко бедни са апостолите; далеч от това, но за да кажат самите те, че нямат нищо и да се види, че Той прави чудо по нужда, а не от слава. 17–19. И те му казаха: Тук имаме само пет хляба и две риби. И той каза: Доведи ме тук. И той заповяда на хората да седнат на тревата, така че той взе петте хляба и двете риби и погледна към небето, и благослови. „Донесете ми хляб тук, въпреки че е вечер, защото ето ме, създателят на времето. Въпреки че това е пусто място, аз съм Този, който дава храна на всяко тяло.» От това научаваме, че и малкото, което имаме, трябва да използваме за гостоприемство, защото и апостолите, имайки малко, са давали на хората. Точно както малкото от тяхната храна се умножи в изобилие, така и твоето ще се умножи, независимо колко малко си имал. Господ заповядва на хората да седнат на тревата, за да ни научи на простота, за да не легнете и вие на скъпи легла и одеяла. Погледна към небето и благослови хлябовете, навярно за да ни покаже, че не е против Бога, а че е дошъл от Отца, от небето, но и за да ни научи първо да благодарим на Бога, когато седнем на масата, а едва след това да ядем. 19–21. И като го разчупи, даде го на учениците, а учениците на народа. И всички ядоха и се наситиха, и натрупаха парчета, които надхвърляха дванадесет пълни колички. А онези, които ядоха, бяха около хиляда души, с изключение на жените и децата. Той дава хляб на учениците, за да помнят винаги това чудо и то никога да не избледнее в паметта им, въпреки че скоро са го забравили. За да не си помислите, че Господ само привидно е направил чудо, хлябовете (наистина) се умножиха. Минали дванадесет каруци, за да може Юда да носи една и като си спомни това чудо, да не се втурне презглава в предателството. Господ умножава хлябовете и рибите, като иска да покаже, че Той е Създателят на земята и морето и че ни дава и умножава храната, която ядем всеки ден. Той извърши това чудо на пусто място, за да не си помисли някой, че е купил хляб в близкия град и го е раздал на хората, защото мястото беше (напълно) пусто. Това е буквално тълкуване на събитията. В преносен смисъл той разбира, че когато Ирод, който представлява плътския и повърхностен ум на евреите (защото това означава името му в превод), отсякъл главата на Йоан, който бил глава на пророците, с това показал, че не вярва на онези, които пророкуват за Христос. Затова Исус отива на пусто място, сред "изоставените" от Бога езичници и лекува болните по душа, а след това ги храни. Защото, ако Той не беше простил греховете ни и не беше излекувал нашите болести чрез Кръщението, Той нямаше да може да ни нахрани с причастяването на пречистите Си тайни, защото никой некръстен не може да се причасти. "Пет хиляди души" са петте сетива на човек, които го болят силно и се лекуват с "пет хляба". Тъй като петте сетива бяха засегнати, беше необходим толкова мехлем, колкото имаше рани. „Две риби“ са думите на рибаря (апостола): едната е Евангелието, а другата е апостолът. 235 Някои смятат, че "петте хляба" са петте книги на Мойсей: Битие, Изход, Левит, Числа и Второзаконие. Апостолите взеха "дванадесетте кошници" и ги взеха със себе си, защото това, което ние простите хора не можем да ядем, тоест да разберем, апостолите взеха и запазиха (т.е. получиха и разбраха). „С изключение на жените и децата“ означава, че всеки християнин, независимо дали е мъж, жена или дете, не трябва да бъде детински, женствен и немъжествен (а смел и съвършен във всичко). 22. И веднага Исус принуди учениците си да влязат в лодката и да отидат пред него на другата страна, докато той разпусна хората. Матей казва „сила“, като иска да покаже, че учениците са неразделни от Исус, тъй като искат да бъдат постоянно с Него. Той отпраща хората, защото не искаше те да Го последват, за да не се покаже Той като любител на честта. 23–24. И като разпусна народа, той се изкачи на планината да се помоли насаме. И дойде вечерта, и той беше там сам. И корабът вече беше в средата на морето, застрашен от вълните, защото вятърът беше насрещен. Той се изкачва на планината, за да ни покаже как да се молим без разсейване. Той прави всичко това заради нас, защото Той (като Бог) не е имал нужда от молитва. Той се молеше до вечерта, като ни даде пример да не оставяме молитвата веднага, но да се молим особено през нощта, тъй като тогава има голяма тишина и мир. Христос (тогава) позволява на учениците Си да изпаднат в опасност, за да могат да се научат да понасят изпитанията със смелост и да познават силата Му. Лодката беше в средата на морето, за да направи страха още по-голям. 25–27. И в четвъртата стража на нощта Исус отиде при тях, ходейки по морето. И учениците, като го видяха да ходи по морето, смутиха се и казаха: призрак е; и извика от страх. И Исус веднага им проговори, казвайки: Не бойте се, Аз съм, не се страхувайте! Той не отиде веднага при тях, за да успокои бурята (а едва в "четвъртата стража"), за да научи учениците да не търсят веднага избавление от изкушенията, а да ги понасят героично. Според военния обичай войниците, които пазели стража, разделяли нощта на четири стражи. Всяка стража продължаваше три часа. Следователно Господ дойде едва след деветия час на нощта, 236 ходейки по вода, като Бог. Когато видели тази необичайна и странна гледка, учениците помислили, че е привидение, защото не Го познали по външния Му вид както поради нощта, така и поради страх. Господ първо ги насърчава, като им казва: „Аз съм този, на когото всичко е възможно, не бойте се“. 28. А Петър в отговор Му каза: Господи, ако си Ти, кажи ми да дойда при Тебе по водата. Тъй като Петър имаше най-гореща любов към Христос, той веднага поиска да се приближи до Него, дори преди другите. Той не само вярваше, че Христос ходи по морето, но и че ще му бъде дадена тази сила. Затова Петър не каза „заповядай ми да ходя“, а „кажи ми да дойда при Теб“. Първият би бил знак за суета, докато вторият показва любовта, която е имал към Господ. 29–30. И той каза: Върви! И напускайки кораба, Петър тръгна по водата, за да дойде при Исус. Но като видя силния вятър, той се уплаши и като започна да потъва, извика, казвайки: Господи, спаси ме! Господ направи морето твърдо под краката на Перо и така показа силата Си. Обърнете внимание как Петър преодоля морето, което беше по-голяма опасност, само за да се страхува от вятъра след това. Ето колко слаба е човешката природа. Щом се уплаши, той започна да потъва във водата, защото когато вярата му отслабна, Петър започна да потъва. Господ позволи това, за да не се възгордее Петър, но и за да утеши други ученици, които може би са му завидяли. С това Христос също показа колко по-велик е от Петър. 31–33. И веднага Исус протегна ръка и го хвана, и му каза: Маловерецо, защо се съмняваш? И когато влязоха в кораба, вятърът спря. И онези, които бяха в кораба, се приближиха и му се поклониха, като казаха: Наистина Ти си Божият Син. Показвайки, че причината за потъването на Петър не е вятърът, а неговото униние, Христос не заплашва вятъра, а унилия Петър. И така, той го хвана и го извади от водата, и остави вятъра да духа. Петър обаче не се усъмни напълно, а само отчасти. Когато се страхуваше, показваше липсата на вяра, но като викаше: „Господи, спаси ме“, изцеляваше неверието си. Затова Господ го нарича „маловерен“, а не „неверен“. И онези, които останаха в кораба, също се освободиха от страха си, защото вятърът утихна. И тогава, като разпознаха Исус във всичко това, те изповядаха Неговата божественост, защото не е присъщо на човека да ходи по вода, а (само) на Бог, както казва Давид: „Твоят път беше при морето и Твоите пътеки при големи води”. 237 В духовен смисъл "кораб" е земя; "вълни" са животът на човека, развълнуван от зли духове; "нощ" е невежество. Христос се появява в "четвъртата стража на нощта", тоест в края на века. В първата стража беше сключен заветът с Авраам; във втория законът на Моисей е предаден; в третия дойдоха пророците. Четвъртата стража бележи идването на Христос, защото Той спаси хората, попаднали в бурята на този свят. Той дойде и живееше с нас, за да можем да Му се поклоним, познавайки Бога в Него. Можете също така да видите, че това, което се случи с Петър в морето, беше предобраз на неговото отричане от Христос, а след това на неговото обръщане и покаяние. Както по-късно смело ще каже: „Няма да те предам”, така казва и тук: „Кажи ми да дойда при Тебе по вода”. И както Господ ще му позволи да се отрече от Него, така и тук му позволява да потъне във водата. Тук Господ му подава ръка и не го оставя да потъне, а там чрез неговото покаяние ще го извади от бездната на отречението. 34–36. И те преминаха и стигнаха до земята Генисарет. И когато хората от онова място го познаха, изпратиха по цялата околност и му донесоха всички болни. И те го помолиха само да докосне изварата на дрехата си; и онези, които се докосваха до тях, оздравяваха. Тъй като Исус живя дълго време в земята Генисарет, хората Го познаваха не само по външността Му, но и по чудесата Му. Те показаха твърда вяра, защото искаха да се докоснат поне до "изварата на дрехата Му". Тези, които направиха това (с вяра), веднага бяха изцелени. Така че, следователно, докоснете се до „изварата на Христовата дреха“, която е краят на Неговия живот в плътта, защото ако вярвате, че Той се е възнесъл, ще бъдете спасени. "Дрехата на Христос" означава Неговото тяло, а нейният "скут" е краят на живота Му на земята. Христос критикува фарисеите за техните човешки традиции, езичниците, вярата на хананейската жена, изцелението на много болни хора, второто умножение на хлябовете. 1–2. Тогава книжниците и фарисеите от Йерусалим се приближиха до Исус, казвайки: Защо Твоите ученици престъпват традицията на древните? 238 Защото не мият ръцете си, когато ядат хляб. Въпреки че имаше книжници и фарисеи във всички региони, тези в Йерусалим се радваха на по-голямо уважение (от другите). Затова те още повече завиждаха на Христос, тъй като бяха много щедри. Според старата традиция евреите имали обичай да не ядат хляб с неизмити ръце. 239 Когато видяха учениците да нарушават тази традиция, те помислиха, че презират старите (учители). Какво прави тогава Спасителят? Той не отговаря на думите им, но ги изобличава, като казва: 3–6. А той в отговор им рече: Защо и вие престъпвате Божията заповед заради вашето предание? Защото Бог заповяда, като каза: Почитай баща и майка; и който проклина баща или майка със смърт да умре. И казвате: Ако някой каза на баща си или майка си: наречието е това, с което бих могъл да ви помогна. Той също може да не уважава баща си или майка си. И вие отменихте Божията заповед за вашата традиция. Фарисеите обвиниха учениците, че нарушават заповедта на старите учители, но Христос им показа, че те нарушават Закона Божий, 240 защото учеха младите да не дават нищо на родителите си, а да внасят всичко, което имат, в съкровищницата на Храма. А именно в храма имало скривалище, където всеки слагал колкото си иска и се наричало „газа“. Всичко, което се намираше там, беше раздадено на бедните. Затова фарисеите призоваха младите хора да не дават нищо на родителите си, а да го внасят в съкровищницата на Храма. Те са били научени да казват: „Това, което искаш от мен, отче, е дар, тоест предлага се на Бога“. Тогава те и фарисеите си поделиха парите, а родителите останаха безгрижни на стари години. Кредиторите действаха по същия начин. Ако някой от тях даде пари назаем на беден човек и длъжникът по-късно не трябваше да върне дълга, заемодателят казваше на длъжника, че това, което му дължи, е „корван“, тоест дар, посветен на Бога. Тогава длъжникът, който по този начин дължеше на Бога, щеше да бъде принуден да плати дълга против волята си. На това са учили младите фарисеите. 7–9. Лицемери, Исая пророкува добре за вас, като каза: Този народ се приближава до мен с устата си; и той ме почита с устните си; и сърцето им е далеч от мен. Но те ме уважават напразно, учейки ме на ученията и заповедите на хората. По думите на пророк Исая, 241 Господ показва, че фарисеите и книжниците са се отнасяли към Него по същия начин, както към Неговия Отец. Бидейки зли, те се отдалечиха от Бога със своите зли дела и само с устата си изговаряха Божиите думи. Ето защо онези, които хулят Бога с действията си, напразно Го уважават и се преструват, че Му служат. 10-11. И като повика народа, каза му: Слушайте и разбирайте. Не оскърбявайте човека това, което влиза в устата му; но това, което излиза от устата, осквернява човека. Господ вече не се обръща към фарисеите, които са нелечими, а към народа. Като ги призовава, Той им показва уважение, за да приемат Неговото учение, затова им казва: „Слушайте и разбирайте“, като ги насърчава да бъдат внимателни. Тъй като фарисеите вече бяха обвинили учениците, че ядат с неизмити ръце, Господ, говорейки за храната, учи, че никоя храна не прави човека нечист, тоест не го прави езичник. Ако храната не ни отблъсква, то още по-малко ни отблъсква яденето с неизмити ръце? Това, което осквернява вътрешния човек, са неприличните думи. С тези думи той иска да покаже, че фарисеите са осквернени, защото говорят думи, пълни със завист. Обърнете внимание на Неговата мъдрост, защото Той не установява публично да се яде с неизмити ръце, но и не го забранява, но ни учи на друго – да не позволяваме на злите думи да излизат от сърцето ни. 12. Тогава неговите ученици се приближиха и му казаха: Знаеш ли, че фарисеите, като чуха тази дума, се съблазниха? Учениците казаха на фарисеите, че са обидени, въпреки че самите те бяха объркани. Това може да се види от факта, че Петър се приближи до Исус и Го помоли за обяснение. Когато Исус чу, че фарисеите са обидени, той каза: 13–14. И той отговори и каза: Всяко дърво, което не е посадил моят небесен Баща, ще бъде изкоренено. Оставете ги, слепите водят слепи; и ако слепец води слепеца, и двамата ще паднат в ямата. Той казва, че ще бъдат изкоренени древните традиции и еврейските учения, а не заповедите на Закона, както мислят манихейските еретици. 242 Законът е насаден от самия Бог и няма да бъде изкоренен. Неговият "корен", тоест скрития дух, остава, докато "листата", видимата буква на Закона, отпадат. Ето защо вече не разбираме Закона според буквата, а според Духа. Тъй като фарисеите бяха в безнадеждно състояние и неизлечими, Господ казва: „Оставете ги“. От това можем да научим, че не ни носи вреда, ако ни обиждат онези, които доброволно се обиждат и които са (духовно) нелечими. Господ ги нарича слепи учители на слепите. Това се казва, за да се отблъснат хората от тях. 243 15. И Петър отговори и му каза: Изтълкувай ни тази история. Въпреки че Петър знаеше, че Законът не позволява яденето на всякакъв вид храна, той се страхуваше да каже на Исус: „Твоите думи ме оскърбяват, защото ми се струват против Закона.“ Затова той Го моли за обяснение, преструвайки се, че не е разбрал думите Му. 16–20. И Исус каза: И вие ли сте неразумни? Още ли не знаете, че всичко, което влиза в устата, отива в стомаха и се изхвърля навън? И това, което излиза от устата, излиза от сърцето, и това осквернява човека. Защото от сърцето излизат зли помисли, убийство, прелюбодейство, блудство, кражба, лъжесвидетелстване, богохулство. И това е, което погази човека, а яденето с неизмити ръце не погази човека. Спасителят изобличава учениците като неразумни, защото са били измамени и не са разбрали това, което е ясно и разбираемо. Така им казва: «Това, което е разбираемо и очевидно за всички, вие не разбирате. Храната не остава вътре, а се изхвърля навън и не замърсява човешката душа, защото не остава в човека. Но (злите) мисли се раждат в душата и остават в нея. Когато излязат навън, тоест когато се приведат в действие, тогава те оскверняват човека." Една нагла мисъл се ражда в душата и, оставайки в нея, осквернява душата. Но когато мисълта излезе от душата и се приведе в действие, тя осквернява и душата, и тялото. 21–23. И като излезе оттам, Исус отиде в областите на Тир и Сидон. И ето, една хананейка излезе от онези места и му извика, казвайки: Помилуй ме, Господи, сине Давидов, дъщеря ми е мъчена от дявола! А той не й отговори нито дума. Защо Господ забрани на учениците да тръгнат по пътя на езичниците, 244 а Сам отиде в Тир и Сидон, които бяха езически градове? Знайте, прочее, че той не отиде там да проповядва, а да се скрие от хората, както пише Марк. 245 Освен това той отиде при езичниците, когато видя, че фарисеите не са получили Неговото учение за храната. Жената казва: „Смили се не над дъщеря ми, която не осъзнава какво се случва с нея, а над мен, която страдам и страдам, като я гледам как страда“. Тя не каза: „Ела и я излекувай“, а „Помили се“. Господ не й отговаря нито дума, не защото я презира, а за да покаже, че е дошъл първо заради евреите и че след това те няма да могат да кажат, че прави добро (само) на езичниците. Той също направи това, за да покаже твърдата вяра на жената. 23–24. И когато учениците му се приближиха, те го помолиха, казвайки: Пусни я, защото тя вика за нас. И той отговори и каза: Изпратен съм само при изгубените овце от дома Израилев. На учениците им писнало от плача на жената, затова помолили Христос да я изпрати, тоест да я изгони. Те направиха това не защото бяха безмилостни, а за да убедят Господ да се смили над нея. Господ отговаря, че не е изпратен при никого, освен при евреите, които са изгубени овце поради покварата на онези, на които са поверени. Това показва вярата на жената още по-публично. 25–27. И тя се приближи до него и му се поклони, като каза: Господи, помогни ми! И той отговори и каза: Не е добре да се вземе хляб от децата и да се хвърли на кучетата. И тя каза: Да, Господи! но кучетата ядат и от трохите, които падат от масата на господаря им. Когато жената видя, че нейните ходатаи, апостолите, не успяха, тя отново се приближи до Господа и се обърна към Господа с твърда вяра. Христос говори за нея като за куче, защото езичниците са водили нечист живот и са участвали в идолопоклоннически кръвни жертвоприношения, докато Той нарича евреите "деца". Но тя му отговаря умно и много мъдро: „Въпреки че съм куче, което не е достойно да получи парче хляб, тоест някакво чудо и голямо знамение, все пак ми го дай, защото това е малко нещо в сравнение с това, което можеш да направиш, докато за мен е голям дар. Тези, които се хранят с хляб, не смятат трохите за нищо, но за кучетата те означават много и се хранят с тях.» 28. Тогава Исус отговори и й каза: О, жено, голяма е твоята вяра; нека бъде както искаш! И дъщеря й оздравя от този час. Сега Исус разкрива защо не е искал да я излекува веднага. Искаше да покаже на всички нейната вяра и мъдрост. Ето защо той не се съгласи да й помогне от самото начало, а дори я отблъсна от себе си. Но сега, когато нейната вяра се разкрива, тя се вслушва в думите на хваление: „Голяма е твоята вяра“. Той също така добавя: "Нека бъде както желаете", за да покаже, че тя не би получила това, което е поискала, ако не е имала вяра. По същия начин, когато искаме нещо, нищо не ни пречи да го получим. Обърнете внимание, че дори когато светиите се застъпят за нас, както апостолите за жената, ние пак ще бъдем чути много по-рано, ако сами поискаме милост от Господа. Хананейката е символ на езическата църква. Езичниците, които първоначално бяха отхвърлени, по-късно бяха повишени в ранг на синове и удостоени да ядат „Хляба“, тоест Тялото Христово, докато евреите станаха „кучета“, които се хранеха с „трохи“, тоест малки и незначителни букви от Закона. „Тир” означава „обсада”, „Сидон” – „ловци”, а „ханаанец” е „приготвен със смирение”. Затова езичниците, които бяха обладани от злото и чиито души бяха преследвани от демони, бяха подготвени чрез смирение (да приемат Христос), защото само праведните са готови за висотата на Царството Божие. 29–31. И когато Исус си тръгна оттам, дойде при Галилейското езеро и, като се изкачи на една планина, седна там. И много хора дойдоха при него, които бяха със себе си куци, слепи, неми, недъгави и много други, и ги положиха в нозете на Исус и той ги изцели. Така че хората полудяха, виждайки глухи, където чуват, неми, където говорят, сакати, изцелени, куци, където ходят, слепи, където виждат; и хвалете Бога на Израил. Христос не оставаше толкова често в Юдея, колкото в Галилея, защото неверието на евреите беше голямо, докато галилейците бяха по-верни от тях. Вижте само тяхната вяра, как куци и слепи се изкачват на планината и без колебание се хвърлят в нозете на Исус, вярвайки, че Той е повече от човек. Затова са получавали изцеления. Изкачете се, следователно, на „планината“ на заповедите, където седи Господ. Ако сте „слепи“ и не можете сами да видите какво е добро; или "куц", защото виждаш добро, но не можеш да го достигнеш; или пък си „глух“ и не можеш да чуваш уроците на другите, нито сам да учиш другите; или "осакатени", защото не знаете как да протегнете ръката си и да дадете милостиня; или си болен по някакъв друг начин – ако паднеш в краката на Исус и докоснеш скута Му, ще оздравееш. 32. И Исус повика учениците си и каза: Съжалявам за хората, защото те стоят с мен от три дни и нямат какво да ядат; и не е моя работа да ги оставям гладни, за да не отслабнат на пътя. Хората не смееха да поискат хляб, защото бяха дошли за изцеление. Но човеколюбивият Господ все още се грижи за тях. За да не може някой да каже, че има храна, Той казва: „И да имаха, изразходваха я, защото три дни вече минаха“. За да покаже, че са дошли отдалеч, той казва: "За да не се уморят по пътя." Той казва всичко това на учениците, за да ги насърчи да кажат: "Можете да ги нахраните, както вече сте нахранили пет хиляди души." Но учениците още не го разбраха. 33. И учениците му казаха: Откъде взехме толкова много хляб в пустинята, за да нахраним толкова много хора? Трябваше да разберат как още повече хора са били хранени в пустинята преди. Но апостолите останаха безчувствени тук, така че да се учудите на благодатта на Христос, когато по-късно ги видите изпълнени с такава мъдрост. 34–38. И Исус им каза: Колко хляба имате? И казаха: седем и няколко риби. И той заповяда на хората да заемат земята. И като взе седемте хляба и рибите, благодари, разчупи ги и ги даде на учениците Си, а учениците на народа. И всички ядоха и се наситиха; и натрупани парчета, които предхождат седем пълни кошници. А онези, които ядоха, бяха четири хиляди души, освен жените и децата. Като възнамерява да ги научи на смирение и простота, той им заповядва да живеят на земята, а за да ни научи да благодарим на Бога, когато сядаме да ядем, Той сам благодари. Сигурно се чудите как така са останали пет хляба, пет хиляди нахранени хора и дванадесет коша, а тук са повече хлябове, нахранени са по-малко хора и са останали само седем коша? Трябва да се каже, че "кошниците" са били по-големи от "количките", или Господ не е искал чудото да бъде забравено поради числено равенство. Ако в този случай бяха останали дванадесет четвърти, поради числовото равенство, щеше да се забрави, че Той направи чудото с хлябовете втори път. Но също така знайте, че четири хиляди души, тоест тези, които са съвършени в четирите добродетели, 246 бяха нахранени със седем хляба, следователно, с по-духовни и по-съвършени думи, защото числото седем е символ на седем духовни дарби. Те сядат на земята, оставяйки всичко земно под себе си, както преди пет хиляди души седнаха на тревата, тоест хвърлиха тялото и неговата слава под тях, защото „всяко тяло е трева и всяка човешка слава е като цвете на полето“. 247 Тук останаха седем кошници, защото бяха по-духовни и съвършени неща, които не можеха да „ядат“ (тоест да разберат). Това, което остана, беше достатъчно да се побере в седем кошници, тоест толкова, колкото знае само Светият Дух, „защото Духът изследва всичко, дори и Божиите дълбини“. 248 39. И като разпусна хората, той влезе в кораба и стигна до областите на Магдалска. Исус си тръгва, защото това чудо с хлябовете, повече от всички други чудеса, привлече голям брой хора да Го последват, така че някои дори искаха да Го провъзгласят за цар, както казва Йоан. 249 Затова Той отива на друго място, за да избегне подозрението на тиранина Ирод. Търсене на знамение от небето, за фарисейски и садукейски квас, изповедта на Петър за Христос като Божи син, намек на Исус за страдание, смърт и възкресение, за следване на Христос и носене на кръста. 1. И като се приближиха до фарисеите и садукеите, изкушавайки го, те го помолиха да им покаже знамение от небето. Въпреки че фарисеите и садукеите имаха различни учения, те действаха в унисон срещу Христос. Те търсеха знак от небето, като например слънцето или луната да застанат, 250 защото вярваха, че знаците на земята са от демонични сили и Велзевул. В своята глупост те забравиха, че дори Моисей в Египет извърши много знамения на земята и че огънят от небето, който изгори стадата на Йов, беше от дявола. 251 Следователно не всички знамения, които идват от небето, са от Бога, нито всичко, което се случва на земята, е от демони. 2–4. И той им отговори и рече: Вечерта кажете: ще стане ясно; защото небето е червено. И сутринта: днес ще има лошо време, защото небето е червено и облачно. Лицемери, можете да разпознаете лицето на небето, но не можете да разпознаете знаците на времето? Господ ги укорява за лукавото им искане и ги нарича лицемери, казвайки: „Както знакът за буря се различава от знака за хубаво време по време на промени във въздуха и както този, който вижда знак за буря, не очаква хубаво време, нито който вижда знак за хубаво време очаква буря, така и вие трябва да разсъждавате за Мен, защото едното е времето на Моето първо пришествие, а другото е времето на бъдещето. Сега знаците на земята са необходими, докато небесните знаци се пазят за времето, когато слънцето ще изгасне и луната ще се скрие и небето ще се промени.» Нечестивото и прелюбодейно поколение търси знамение и друго знамение няма да му бъде дадено освен знамението на пророк Йона. И като ги остави, си отиде. Той ги нарича „зло поколение“, защото Го изкушават, и „прелюбодейци“, защото се отклониха от Бога и застанаха на страната на дявола. Въпреки че са търсили знак от небето, Той им дава само знака на Йона: те ще бъдат в корема на "кита" - смърт за три дни, а след това ще бъдат възкресени. Може би ще кажете, че и този знак е от небето, защото след смъртта Му слънцето потъмня и цялата материя се промени. Обърнете внимание на думите: „Няма да ви се даде знамение, освен знамението на пророк Йона“, знамения им бяха дадени, тоест те се случиха заради тях, въпреки че те не повярваха. Затова ги оставя неизлекувани и си тръгва. 5–6. А учениците му, отивайки от другата страна, забравиха да вземат хляб. И Исус им каза: Пазете се и пазете се от кваса на фарисеите и садукеите. Точно както квасът беше квасен и вкиснат, така ученията на фарисеите и садукеите, с техните остарели древни традиции, разяждаха душите на хората с киселинност. И както квасът е смес от вода и брашно, така и ученията на фарисеите са смесени от техните думи и нечестив живот. Господ не каза открито на учениците да се пазят от учението на фарисеите, за да им напомни за чудото с хлябовете. 7–12. И те си помислиха и казаха: Защото не взехме хляба. А Исус, като проумя, им рече: Какво мислите в себе си, маловерци, че не сте приели хляба? Още ли не разбирате или не помните пет хляба по пет хиляди и колко литри сте събрали? Нито тия седем хляба за четири хиляди, а колко кошници натрупа? Как не разбирате, че не ви казах за хляба, а да се пазите от кваса на фарисеите и садукеите? Тогава разбра, че не казва да се пазим от хлебния квас, а от ученията на фарисеите и садукеите. Апостолите мислеха, че той им каза това, за да се пазят от нечистата еврейска храна. Затова си мислеха, казвайки: „Защото не взехме хляба“. Той ги укорява като неразумни и невярващи. Те бяха неразумни, защото вече бяха забравили колко хляба са Му необходими, за да нахрани толкова много хора, и бяха маловерни, защото не вярваха, че не е нужно да купуват хляб от евреите, защото само Христос може да го умножи. Те разбраха това едва когато ги заплаши така грубо. Ето защо не винаги е добре да се говори с кротост. Затова веднага разбраха, че „квас“ означава учението на фарисеите. Така се получава от навременен упрек. 13. И когато Исус дойде в района на Кесария Филипова, той попита учениците си, като каза: Какво казват хората за мен, който съм Човешкият Син? Евангелистът споменава основателя на града (Филип), тъй като е имало и друг, Кесария, на Стратон. 252 И така, в първия, а не във втория Христос пита своите ученици. Той ги отвежда от евреите, за да могат да говорят смело и без страх. Първо, той ги пита за мнението на хората, за да изведе учениците на по-високо ниво на разбиране, така че да не попаднат в плиткия начин на разсъждение на масите. Той не ги пита: „Какво казват фарисеите за мен“, а „Какво казва народът за мен“, визирайки прости и невинни хора. 14. И те казаха: Някои казват, че си Йоан Кръстител, други, че си Илия, трети отново Еремия или един от пророците. Тези, които Го нарекоха Йоан, мислеха като Ирод, че Йоан е възкръснал от мъртвите и е получил дара на чудесата. Други Го нарекоха Илия, защото Той предупреди хората и се очакваше Илия да се върне. Други смятаха, че това е Еремия, поради естествената му мъдрост, която той придоби без да се учи, тъй като Еремия беше призован в пророческата служба още като дете. 15–16. Исус им каза: според вас кой съм Мене? А Симон Петър в отговор каза: Ти си Христос, Синът на живия Бог. Още веднъж Петър ревностно излиза напред и изповядва, че Христос наистина е Синът на живия Бог. Той не каза: „Ти си Христос, Божият син“, имайки предвид който и да е „Божи син“, но използва определителния член и казва: „Божият син“, тоест единственият, не син по благодат, а Този, който е роден от самата същност на Отца. Имаше много „христи” (помазаници), това бяха всичките старозаветни свещеници и царе, но „Христос” е само един. 17. И Исус отговори и му каза: Блажен си ти, Симоне, сине Йонов! Защото плът и кръв 253 не ти го разкриха, а моят Отец, който е на небето. Христос нарича Петър блажен, защото е познал Бога чрез божествената благодат. Като се съгласи с Петър, Той показа, че мненията на другите хора са по-погрешни. Той го нарича "син на Йона" (Var Jonah), сякаш му казва: "Както ти си син на Йона, така и Аз съм Син на Моя Отец, който е на небесата и съм едно с Него." Той нарича познанието “откровение”, защото сам Отец Му разкри скрити и неизвестни тайни. 18. И аз също ти казвам, че ти си Петър и на тази скала ще съградя Църквата Си и портите на ада няма да й надделеят. Христос награждава Петър с голяма награда и обещава да изгради Църквата върху него. 254 Тъй като Петър Го изповяда като Божи Син, Господ му казва, че тази изповед, която изрече, ще бъде основата за онези, които вярват, така че всеки човек, който иска да построи дом на вярата, ще постави това изповедание като основа. Можем да изградим хиляди добродетели, но ако нямаме основата на правилната изповед, градим напразно. Казвайки „Неговата Църква“, Христос се показва като Господар на всичко, защото всичко служи на Бога. „Портите на ада“ са гонителите на Църквата, изпратили християните на смърт. А еретиците също са "врати, водещи към ада". Затова Църквата е победила много гонители и еретици. Също така всеки един от нас, който е станал дом Божий, възстановява Църквата, защото ако сме твърдо утвърдени в изповедта на Христос, „портите на ада“, тоест греховете, няма да ни победят. Ето как Давид, самият той, издигнат над тази врата, извика: „Ти, който ме издигаш от вратата на смъртта” 255 От коя врата, Давид? От вратата на убийството и прелюбодеянието." 256 19. И ще ти дам ключовете на небесното царство: и каквото вържеш на земята, ще бъде вързано на небесата; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано и на небето. Исус говори с власт като Бог: „Аз ще ти дам..., защото както Отец ти даде откровение (тоест той ти обяви, че съм Неговият Син), така и Аз ще ти дам ключовете.“ Под „ключове“ той разбира силата, с която му е дал да връзва и освобождава греховете, тоест да ги прощава или наказва, защото всички онези, които като Петър са достойни за епископска благодат, имат властта да прощават и връзват (греховете). Въпреки че Господ каза само на Петър: „Ще ти го дам“, той даде тази власт на всички апостоли. кога Тогава той каза: "На които простите греховете, ще им се простят." 257 Също така думите „Ще ти дам“ се отнасят за бъдещото време, тоест за времето след Възкресението. „Небеса“ също означават добродетели, а „ключове за Царството Небесно“ са подвизи, защото с подвизи се отваря Царството Небесно. Няма такива ключове, чрез които да се получи някаква добродетел без подвизи. Ако знам само какво е добро и не се стремя, имам само ключовете на знанието, но оставам отвън (Царството небесно). В „небесата“, тоест в добродетелите, този, който не живее добродетелно, е вързан, докато този, който е ревностен в тяхното придобиване, е освободен. Затова нека не живеем в грехове, за да не бъдем вързани от техните вериги. 20. Тогава той заплаши учениците си да не казват на никого, че той е Христос. Христос искаше да скрие славата Си пред кръста, защото ако хората бяха чули, че Той е Бог преди Неговите страдания, а след това Го бяха видели да страда, със сигурност щяха да се обидят. Затова Той се крие от хората, за да Го познаят след Възкресението без да се спъват, защото тогава Светият Дух ще разсее всички съмнения със сторените чудеса. 21. От това време Исус започна да казва на учениците си, че трябва да отиде в Йерусалим и да пострада много от старейшините, първосвещениците и книжниците и да бъде убит, и на третия ден ще възкръсне. Господ им предсказва Своето страдание, за да не се случи то да ги изненада и скандализира, та да помислят, че Той е пострадал против волята Си, без да знае какво Го чака. Тъй като чуха в изповедта на Петър, че Христос е Божият Син, Той им разкрива, че ще страда. Но след тъжната вест той възвестява радост, защото на третия ден ще възкръсне. 22. И като го хвана, Петър започна да го разубеждава, като казваше: Бог да пази, Господи; няма да е от теб! Петър правилно изповяда това, което му беше разкрито, но той сгреши в това, което не му беше разкрито, така че да научим, че той не е изрекъл тази велика истина без Божието вдъхновение. Казва „Пази Боже, няма да е от Тебе“, защото нито е искал Христос да страда, нито е знаел тайната на Възкресението. 23. И той се обърна и каза на Петър: Махни се от мен, Сатана! Скандален си ми, защото не мислиш за Божието, а за човешко. Когато Петър говореше правилно, Христос го нарече блажен, но когато се уплаши без причина, не желаейки Христос да страда, той го смъмри строго, като каза; "Махни се от Мен, Сатана." Сатана означава противник. Следователно думите: „Махни се от Мене Сатана” означават: „Не се противи, но следвай волята Ми”. Господ нарича Петър така, защото дори Сатана не искаше Христос да страда. Затова му казва: „Ти мислиш по човешки, че не ми подобава да страдам, но не разбираш, че чрез това страдание Бог устройва спасението на света и затова наистина Ме устройва“. 24. Тогава Исус каза на учениците си: Ако някой иска да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека вземе кръста си и Ме следва. "Тогава" - кога? Тогава, когато смъмри Петър. Искайки да покаже, че Петър е сгрешил, защото е искал да Го предпази от страдание, той казва: „Ти ме предпазваш от страдание и аз ти казвам, че Моето страдание не само няма да ти причини никаква вреда (защото без него няма спасение), но също така не можеш да бъдеш спасен, освен ако самият ти не умреш, както никой друг, бил той мъж или жена, богат или беден.“ Господ казва: „Ако пожелае...“, за да покаже, че добродетелта идва от свободната воля, а не от необходимостта. Този, който следва Исус, е не само този, който Го изповядва като Божи Син, но и този, който търпеливо понася всички беди и изкушения. „Нека се отрече от себе си“, означава, че е необходим пълен отказ, тоест да нямаме нищо общо с тялото, но да презираме себе си, както има обичай да се казва: „Той се отрече от този и този“, вместо „Той няма приятели и познати“. Ето защо не трябва да имаме никаква любов към тялото, 258 за да можем да носим кръста, тоест смъртта, и че с усърдие молим за най-срамната смърт, каквато беше смъртта на кръста в древността. Но той добавя: „И той Ме следва, защото много разбойници и крадци са разпнати на кръста, но те не са Мои ученици.“ Затова нека Ме последва и да покаже всички други добродетели.» Дори този, който вчера е живял в блудство, а днес живее целомъдрен, се отказва от себе си. Такъв беше Павел, който толкова се отрече от себе си, че каза: „Вече не аз живея, а Христос живее в мен“. 259 Този, който умъртвява себе си и се разпъва за света, носи кръста си. 260 25. Защото, който иска да спаси живота си, ще го изгуби; и ако някой изгуби живота си заради Мене, ще го намери. Христос ни насърчава към мъченичество. Който се отрече от Христос, следователно намира "живота си" в този свят (т.е. спасява се от физическа смърт), но след това ще "загуби душата си". 261 Но този, който изгуби живота си заради Христос и мъченически за Него, ще намери душата си в нетление и вечен живот. 26–27. Защото каква полза за човека, ако спечели целия свят, а изгуби душата си? Или какъв откуп ще даде човек за душата си? Защото Човешкият Син ще дойде в славата на Своя Отец със Своите ангели и тогава ще въздаде всекиму според делата му. „Да предположим – казва той, – че спечелихте целия свят“. Каква полза от това, ако тялото ви е здраво, а душата ви е тежко болна. Би било същото, както ако стопанката на къщата носи разкъсани обреди, а прислужниците са облечени в красиви рокли». Дори в бъдещия век човек не може да изкупи душата си. Тук той може да предложи сълзи, въздишки и милостиня, а там нищо от това. Там ни очаква неподкупният Съдия, който съди всекиго според делата му. Но Той е и страхотен, защото ще дойде в слава с всичките Си ангели, а не в смирение и унижение (както преди). 28. Истина ви казвам: Има някои сред тези, които стоят тук, които няма да вкусят смърт, докато не видят Човешкия Син да идва в Царството Си. Той каза, че Човешкият Син ще дойде в славата Си. За да не подозират, Христос им казва, че някои от тях според силите си ще видят славата на второто Му пришествие в Преображението. В същото време показва в каква слава ще бъдат тези, които страдат заради Него. Както Неговото преобразено тяло блестеше като светкавица, така ще блестят и светиите в деня на Второто Му пришествие. Тук той има предвид Петър, Яков и Йоан, които взе със себе си на планината и им показа „Своето царство“, тоест бъдещата слава, в която Той ще дойде и праведните с Него, сияещи в светлината. Той също така казва, че някои от тези, които са тук, няма да умрат, докато не Го видят преобразен. Виждате ли тогава, че онези, които са твърди и непоклатими в доброто, ще видят Исус преобразен в светлината и постоянно ще растат във вяра и заповеди (на Бог). Преображението Христово, изцелението на неразумното момче, силата на вярата, второто предсказание за страдание, смърт и възкресение, почит към храма 1. И след шест дни Исус взе Петър, Яков и Йоан, брат му. Това не противоречи на казаното от Лука: "И около осем дни след тези думи." 262 Лука, а именно, брои както първия, така и последния ден, откакто изкачиха планината, докато Матей брои само дните, които са минали между тях. Затова Той взе Петър със Себе Си, защото последният много Го обичаше; Йоан, като любим ученик, и Яков, защото той също беше ревнител. 263 Ревността му се вижда от обещанието, че ще изпита чашата, от която пие Христос, 264 както от страданието Му, защото Ирод го уби с меч, за да угоди на евреите. 1–2. И той ги изведе на една висока планина сами. И той се преобрази пред тях и лицето Му засия като слънце, а дрехите Му станаха бели като светлина. Той ги отвежда на „високата планина” 265, за да ни покаже, че човекът няма да бъде достоен за такива божествени видения, ако първо не бъде въздигнат (по дух). На „високата планина“, казва той, „сам“, защото Христос често тайно вършеше най-чудните чудеса, за да не помислят хората, виждайки Го като Бог, че Той се явява само въплътен. Когато чуете, че Той се е преобразил, не мислете, че след това е отхвърлил тялото, защото то е останало в предишния си вид, тъй като се споменава лицето и одеждите Му. Но той се оказа още по-блестящ, защото божеството прояви в него частица от славата си, доколкото апостолите успяха да го видят. 266 Ето защо Господ още преди говори за преображението като за Царството Божие, защото то разкри неописуемото величие на Неговата сила и показа, че Той е истинският Син на Отца. Преображението предвещава славата на Неговото второ пришествие с неизразимия блясък на лицето на Исус. 3. И ето, Моисей и Илия им се явиха и разговаряха с него. Какво си говореха? За „Неговия изход“, казва Лука, тоест за кръщелните Му страдания в Йерусалим. Защо дойдоха Моисей и Илия? Да покаже, че Христос е Господарят на Закона и Пророците, живи и мъртви. Илия е пророк, който все още е жив, 267 а Мойсей е законодател, който (отдавна) е починал. Но това беше също така, за да се види, че Той не се противопоставя нито на Закона, нито на Бог, защото Моисей нямаше да говори с този, който се противопоставя на неговите разпоредби, нито ревностният Илия би понасял врага на Бог. Появяват се Моисей и Илия, също за да изчистят съмнението на онези, които казват за Исус, че е Илия или някой от пророците. Как учениците разбраха, че това са Илия и Моисей? Със сигурност не от икони, защото по това време е било незаконно да се изобразяват човешки фигури. Изглежда ги разпознаха по думите им. Моисей вероятно е казал: „Ти си този, чието страдание предизвестих, като заклах агнето и сложих край на Пасхата”; 268 а, Илия: „Ти си Този, чието възкресение предсказах, като възкресявах сина на вдовицата“, 269 или нещо подобно. Като им показва Мойсей и Илия, Христос учи своите ученици да им подражават; Моисей в кротост и жертвоготовност към хората, а Илия в усърдие и твърдост, когато е необходимо, за да бъдат безстрашни борци за истината като тези двамата. 4. И Петър отговори и каза на Исус: Господи, добре ни е да сме тук; ако искаш, можем да направим тук три беседки: една за теб, една за Мойсей и една за Илия. Петър, който поради голяма любов не искаше Христос да страда, казва: "Добре е за нас да останем тук и да не слизаме (от планината), за да не ни убият; защото, ако някой дойде тук, имаме Моисей и Илия, за да могат да ни помогнат. Мойсей воюва с египтяните, а Илия снесе огън от небето. Те ще бъдат такива, когато враговете дойдат тук." Петър каза това от голям страх, „без да знае, както казва Лука, какво говори“. Той или беше онемял преди това необичайно събитие, или наистина не знаеше какво казва, защото искаше Исус да остане на планината, а не да слезе и да страда за нас. Страхувайки се да не изглежда нагъл, той казва: "Ако искате тук да направим три беседки?" 5. Докато той все още говореше, ето, светъл облак ги засенчи и ето, глас от облака, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение; слушай го. „Ти, Петре, искаш скинии, направени с ръце, но Отец Ме е обградил тук с облак като скиния, която не е направена с ръце, като по този начин показва, че както Самият Той се яви в облака като Бог в древността, така е и с Неговия Син.“ Тук облакът е светъл, а не тъмен както преди, защото Той не искаше да ги плаши, а да ги научи. Глас дойде от облака, за да покаже, че Той е от Бог. „Който е според моята воля“ означава Този, в когото почивам и който ми е угоден. Той ги учи: „Слушайте Го и ако иска да бъде разпнат, не Му се противете“. 6–8. И като чуха това, учениците паднаха ничком и много се уплашиха. И когато Исус се приближи, той ги докосна и каза: Станете и не се страхувайте. И те, като вдигнаха очи, не видяха никого, освен самия Исус. Учениците паднаха по лицата си, защото не можаха да издържат на яркостта на облака и на силата на гласа. Очите им бяха натежали от сън (както казва Лука). 270 Тук "сън" се отнася до умора от твърде силната светлина на видението. За да не останат дълго в страх и да забравят какво са видели, Господ ги повдига и им дава смелост. Той остава сам, за да не мислите, че гласът свидетелства за Мойсей или Илия, а за Него, защото Той е Син (Божи). 9. И когато слязоха от планината, Исус им заповяда, като каза: Не казвайте на никого това, което сте видели, докато Човешкият Син не възкръсне от мъртвите. В Своето смирение Той заповяда да не казват на никого какво са видели), така че тези, които го чуят, да не се обидят, когато по-късно Го видят разпънат на кръста. Те биха могли (тогава) да си помислят, че Той е измамник, който е извършил всичките Си чудеса на външен вид. Научете добре, че съзерцанието на Бога идва след шест дни, през които е създаден светът. Затова, ако не победите този свят и не се изкачите високо на планината, няма да видите славни видения: нито „лицето на Исус“, което е Неговата божественост, нито „дрехата“ – Неговото тяло. Но ако се изкачите на "високата планина" тогава ще видите Мойсей и Илия да говорят с Христос, защото Законът, пророците и Христос говорят едно и също и са съгласни за всичко. Когато видите човек, който ясно тълкува значението на Писанието, знайте, че той ясно вижда лицето на самия Исус. Ако той също така обяснява думите на Писанието и хвърля светлина върху тяхното значение, знайте, че той гледа и „белите дрехи на Исус“, защото думите са дрехи за мислите. Но не казвайте като Петър, че „за нас е добре да сме тук“, защото винаги трябва да напредваме и да не спираме на едно ниво на добродетел и съзерцание, а да се изкачваме още по-високо. 10. И учениците му го попитаха, казвайки: Защо тогава книжниците казват, че първо трябва да дойде Илия? Заблуждавайки хората, книжниците казаха, че Той не е Христос, защото в такъв случай първо щеше да дойде Илия. Те не знаеха, че Христос трябва да дойде втори път. Предтеча на първото пришествие е Йоан, а второто ще бъде Илия, което в крайна сметка Христос обяснява на учениците. Слушай тогава. 11–13. А Исус в отговор им каза: Илия наистина ще дойде пръв и ще нареди всичко. Но аз ви казвам, че Илия вече дойде и те не го познаха, но направиха с него каквото искаха; така и Човешкият Син ще пострада от тях. Тогава учениците разбраха, че им говори за Йоан Кръстител. Когато казва: „Илия наистина ще дойде“, Христос показва, че още не е дошъл, но ще дойде като предвестник на второто пришествие и всички евреи, които се покажат като послушни, ще донесат вяра в Христос и така ще ги върне към бащиното им наследство, от което са отпаднали. Но когато Христос казва, че „Илия вече дойде“, той има предвид Йоан Предтеча. Те "направиха с него каквото искаха", защото те (самите) го убиха, като позволиха на Ирод да го екзекутира, въпреки че можеха да предотвратят това. Оттогава учениците се изостриха и разбраха, че той нарича Йоан „Илия“, защото Йоан е предтеча на първото пришествие, както Илия ще бъде предтеча на второто. 14–15. И когато дойдоха при хората, един човек се приближи до него и падна на колене пред него, казвайки: Господи, смили се над моя син; защото е сомнамбул и се мъчи люто; защото много пъти пада в огън, много пъти във вода. Изглежда, че този човек е бил съвсем без вяра, щом Христос му е казал: „О, роде невярващ“. Това може да се види от факта, че той обвинява учениците (на Исус). Причината за болестта (на сина му) не беше луната, а демон, който нападна пациента, когато видя, че луната е пълна, за да хулят хората Божието творение като причина за злото. Знайте също, че всеки глупав човек се променя като луната, както е писано; 271 часът се показва велик в добродетелта и часът пада и става празен. Той е като сомнамбул, който се хвърля в "огъня" на гнева и похотта, а след това във "водата" - вълните от грижи на този свят, в който живее Левиатан 272 - дяволът, който царува във водите. Грижите на богатите не са ли като бурни вълни? 16–18. И го доведох при учениците ти и те не можаха да го излекуват. И Исус отговори и каза: О, невярно и покварено поколение! Колко дълго ще бъда с теб? Докога ще те търпя? Донеси ми го. И Исус го заплаши; и демонът излезе от него; и изцели момчето от онзи час. Виждате ли как този човек прехвърля греха на своето неверие върху учениците, които не можаха да излекуват детето му. Ето защо Господ го посрами, защото той обвини учениците Си и му казва: „О, роде невярващ“, което означава: „Причината за неуспеха не е толкова в слабостта на апостолите, колкото във вашето неверие, 273 защото то, бидейки голямо, надделя над равна мярка на тяхната сила.“ Като смъмри този човек, Господ смъмри и всички, които стояха наоколо, като им каза: „Докога ще бъда с вас“. С това Христос показва, че иска да страда на кръста и да ги напусне. Той сякаш казва: "Докога ще живея с вас, присмиватели и неверници". „И Исус го заплаши“ – на кого? сомнамбул. 274 Следователно от това се вижда, че и той е бил неверен и че с неверието си е дал място на демона да влезе в него. 19–21. Тогава учениците се приближиха до Исус и му казаха насаме: Защо ние не можахме да го изгоним? А Исус им каза: За вашето неверие. Защото истина ви казвам: ако имате вяра колкото синапово зърно, ще кажете на тази планина: Премини оттук оттам, и тя ще премине, и нищо няма да бъде невъзможно за теб. И този род не се изгонва освен с молитва и пост. Апостолите се страхуваха, че може да не са загубили благодатната сила, която им беше дадена срещу демона, затова бяха разстроени и попитаха Исус насаме (защо не могат да изгонят демона). Господ ги упреква като все още несъвършени във вярата, като им отговаря: „За вашето неверие, защото ако имахте силна и твърда вяра, вие щяхте да извършите велики дела, колкото и малки да изглеждаха те“. Никъде не пише, че апостолите са се преместили нагоре. Може да са ги преместили, но никъде не го пише, защото не всичко е записано. Според друго тълкуване те не ги преместили, защото не е имало възможност за това, а направили по-големи чудеса. Обърнете внимание как казва Господ: „Ще кажеш на тая планина: премине оттук оттам...“, следователно: „Когато й кажеш, тогава ще премине“. Затова апостолите никога не са казвали на една планина да се премести, защото не е имало възможност или нужда за това и затова не са премествали планини. Но ако го бяха казали, със сигурност щяха да се преместят. „Този ​​вид“, демони, „не може да бъде изгонен освен с молитва и пост“. 275 Затова особено тези, които са във властта на бесовете, но и онези, които възнамеряват да ги изцелят, трябва първо да постят и едва след това да се молят, защото молитвата не идва от пресищане и пиянство, а от пост. Разберете, че силната вяра е като синапено зърно. Тя изглежда нищожна поради „безумието на проповедта“, 276 но ако намери добра почва, ще израсне в голямо дърво, на което ще се настанят „небесните птици“, тоест мисли, които ще се издигнат във висините. Затова всеки човек, който има силна вяра, може да каже на „тази планина“, тоест (в случая) на демона: „Махни се оттук“ и той ще си отиде. Тук Христос има предвид демона, който е изгонил. 22–23. И когато ходеха из Галилея, Исус им каза: Човешкият Син ще бъде предаден в ръцете на хората; И ще го убият, и на третия ден ще възкръсне. И беше много тъжен. Господ отново говори за Своето страдание, за да не си помислят, че Той страда против волята Си. По този начин той подготви учениците си, за да не бъдат неочаквано обезпокоени, когато дойде. Той обаче добавя радост към тъжното и им обещава, че ще възкръсне (на третия ден). 24. И когато дойдоха в Капернаум, онези, които купиха дидрахми, се приближиха до Петър и казаха: Вашият учител не дава ли дидрахми? Петър каза: Той дава. Бог искаше да посвети за Себе Си племето на Леви на мястото на първородните синове на евреите. То наброяваше само двадесет и две хиляди души, докато първородните синове на всичките дванадесет племена бяха двадесет и две хиляди двеста седемдесет и трима. 277 Ето защо Бог постановява на свещениците да се дават по две драхми за всеки от първородните синове на евреите, които надвишават броя на племето на Леви. Оттогава е установен обичаят да се плаща данък от две драхми, което е на стойност пет шекела или двеста овола, за всеки първороден син. 278 Тъй като Господ беше първороден, той също плащаше данък на свещениците. Срамувайки се пред Христос заради Неговите чудеса, бирниците не се обръщат към Него, а към Петър. Може би са го направили с хитрост, казвайки: „Твоят учител, който се противопоставя на Закона, съгласен ли е да плати дидрахмата?“ 25-26 И когато влезе в къщата, Исус го настигна и каза: Какво мислиш, Симоне? От кого вземат земните царе данъци или мита, от собствените си синове или от другите? Петър му каза: От чуждото. Исус му каза: Така синовете са освободени. Като Бог, Христос знаеше какво казват на Петър, въпреки че не ги чу. Затова го изпреварил, като му казал: „Ако земните царе не вземат данък от синовете си, а от другите, как небесният Цар ще получи дидрахма от Мен, Неговия Син?“ Този данък се плащаше, както беше посочено по-горе, на свещениците и беше прикрепен към храма. „Ако синовете на земята са освободени и не плащат нищо, тогава колко повече причина имам аз да не плащам данъци?“ 27. Но за да не ги обиждаме, отидете в морето и хвърлете кука, и която риба хванете първо, вземете я; и когато й отвориш устата, ще намериш статир; вземете го и им го дайте за мен и за себе си. „Платете им данъка“, казва Исус, „за да не се съблазнят, като си помислят, че сме горди и презираме Закона, въпреки че Аз не им давам като длъжник, а снизходителен към тяхната слабост.“ Нека се научим от този пример, че не заблуждаваме никого заради това, което не ни вреди. Но там, където имаме (духовни) щети от нечии действия, не бива да се тревожим за онези, които са обидени без причина. Следователно, за да покаже, че Той е Бог и че има власт над морето, Той изпрати Петър да вземе статира от рибата. В същото време можем да научим скрития смисъл на това събитие, защото нашата природа е като риба, която е потопена в дълбините на неверието. То беше уловено от апостолското слово и в устата ни намери "статир" - думите на Господа и изповедта на Христос. А именно, този, който изповядва Христос, има в устата си статир, който струва две дидрахми. Както Христос има две природи, бидейки Бог и човек едновременно, така е и "статирът" - Христос предаден (на смърт) за две раси: еврейска и езическа; за праведните и грешниците. Ако видите сребролюбец, който няма нищо друго освен злато и сребро в устата си, знайте, че този човек е като риба, плуваща в морето на живота, и ако може да се намери учител като Петър, той ще хване тази „риба“ и ще вземе злато и сребро от устата й. Някои казват, че "статирът" е скъпоценен камък, който може да се намери в Сирия, докато други казват, че е четвърт златна монета. Най-великият в Царството небесно, за изкушението, историята на изгубената овца, начинът на църквата да коригира ближния, силата на апостолската власт, за общата молитва и прошката, история за безмилостен слуга 1. В този час учениците се приближиха до Исус и казаха: Кой тогава е по-великият в небесното царство? Когато апостолите видяха, че Христос оказа чест на Петър (като му заповяда да даде статуя за Него и за себе си), те се поддадоха на човешката слабост и подхранвани от завист, колебливо се приближиха до Господ и питаха кой е по-великият (в Царството небесно). 2–4. И Исус повика детето, постави го сред тях и каза: Истина ви казвам, ако не се обърнете и не станете като децата, няма да влезете в небесното царство. И така, който се смири като това дете, той е по-голям в небесното царство. Виждайки учениците Си, победени от страстта на славолюбието, Господ ги успокоява, показвайки им пътя към спокойния ум чрез едно невинно дете. 279 Ние трябва да бъдем като деца по смирение на духа, а не по детски по ум; 280 следователно, не е злонамерено, не е неразумно. Той им казва: „Ако не се обърнете“, за да им покаже, че са тръгнали от пътя на смирението към любовта към славата. „Ето защо трябва да се върнеш към спокойния ум, от който си се отклонил.“ 5–6. И който приеме такова дете в Мое име, Мене приема. И който обиди едно от тези малките, които вярват в мен, по-добре ще бъде за него да окачи воденичен камък на врата си и да потъне в морските дълбини. "Не е необходимо", казва той, "само вие да бъдете смирени, но ако за Мен уважавате онези, които са смирени, вие ще получите наградата си, защото получавате Мен, когато приемате "деца", тоест тези, които са смирени." 281 Напротив, той казва: „И който оскърби един от тези малките”, т.е. обиди тези, които се правят на малки и се успокояват, въпреки че са велики, „по-добре би било за него, ако воденичен камък се окачи на врата му”. Той споменава това телесно наказание, за да покаже, че хората, които обиждат и обиждат смирените заради Христос, ще получат голямо наказание. И вие много добре знаете, че ще бъде наказан не само човекът, който съблазнява този, който наистина е „малък“, т. е. слаб, но и този, който не прави всичко, за да понесе бремето на своята слабост, защото „големият“ не се прелъстява толкова лесно, колкото „малкият“. 7. Горко на света от изкушението; защото трябва да дойде изкусителят, но горко на човека, чрез когото изкусителят идва. Господ, като човеколюбец, скърби за света, защото ще го сполетят изкушения и изкушения. Но ако някой каже: „Защо да плачем, когато трябва да помогнем и да подадем ръка“, ние отговаряме, че дори с плач можем да помогнем на другите. Често, именно, е добре да поплачем и да помогнем с утеха и съвет на тези, на които не можем да помогнем, за да се опомнят някак си и да се опомнят. Но ако „трябва да дойдат препъни камъните“, как да ги избегнем? Те трябва да дойдат, но ние не сме длъжни да страдаме от тях, защото можем да им се противопоставим. 283 Под „прелъстители” той разбира хората, които ни пречат да правим добро, а под „света” – приземените, които се влачат по земята и лесно се спират от всяко препятствие по пътя към доброто. 8–9. Ако ръката или кракът ти те съблазнят, отсечи ги и ги хвърли от себе си; по-добре е да влезеш в живота куц или куц, отколкото да имаш две ръце или два крака и да бъдеш хвърлен във вечния огън. И ако окото ти те съблазнява, извади го и го хвърли от себе си; по-добре е за теб да влезеш в живота с едно око, отколкото да имаш две очи и да бъдеш хвърлен в огнения пъкъл. Под „ръка“, „крак“ и „око“ той разбира приятели, които са като крайниците на нашето тяло. Затова, ако тези наши близки приятели се окажат вредни за нашата душа, ние трябва да ги презираме като гнили крайници и да ги отсечем от себе си, за да не вредят на другите. От това става ясно, че ако трябва да дойде изкусителят, тоест онези, от които търпим вреда, не трябва да страдаме от тях. Но ако направим това, което Господ каза и отсечем тези, които ни вредят, дори и да са наши приятели, няма да загубим нищо. 10-11. Гледайте да не презирате нито един от тези малките; защото ви казвам, че техните ангели на небето постоянно гледат лицето на моя небесен Отец. Защото Човешкият Син дойде да спаси изгубените. Той им заповядва да не презират тези, които се смятат за „малки“, т. е. смирени по дух, защото те са велики пред Бога. Той казва, че Бог ги обича толкова много, че им е дал ангели пазители, които не позволяват на демоните да ги нараняват. Всеки вярващ и освен това всеки (кръстен) човек има свой собствен ангел-пазител. Но „малките“ и смирени ангели в Христос са толкова близо до Бога, че винаги стоят пред Него и гледат лицето Му. От това може да се види, че въпреки че всички ние имаме ангели, ангелите на грешниците изглежда се срамуват от липсата си на вяра и нямат смелостта да погледнат лицето на Бог и да се молят за тях, докато ангелите на смирените гледат лицето на Бог с дързост. „Но какво да говоря, че такива хора имат ангели – казва Господ, – когато дойдох да спася изгубеното и да направя най-близки тези, които хората смятат за нищожни“. 12–14. какво мислиш Когато човек има сто овце и една от тях се заблуди, не оставя ли деветдесет и деветте в планината и не отива ли да търси заблудената? И ако случайно я намери, истина ви казвам, че той й се радва повече, отколкото на деветдесет и деветте, които не са се заблудили. Така че не е волята на вашия небесен Баща нито един от тези малките да загине. Кой е този човек, който имаше сто овце? Христос, защото цялото буквално творение, ангели и хора, е стадо от сто овце, чийто пастир е Христос. Той не е нито овца, нито създание, а Божият Син. Той, следователно, остави деветдесет и девет (овце) на небето (тоест ангели) и, приемайки образа на слуги, дойде да търси една овца - (падналата) човешка природа и (когато я намери) се зарадва на нея повече, отколкото на твърдостта на ангелите. Като цяло, това показва колко много Бог работи, за да обърне грешниците и се радва повече на тяхното обръщане, отколкото на онези, които са твърди и непоклатими в добродетелта. 15–17. Ако брат ти съгреши против тебе, иди и го смъмри насаме; ако ти се подчини, спечелил си брат си. Ако не те послуша, вземи още един-двама, за да остане всяка дума в устата на двама-трима свидетели. Ако не ги послуша, кажете на Църквата; и ако не се подчинява на Църквата, нека бъде като езичник и митар. След като остро изобличи онези, които оскърбяват своите братя, сега той поправя онези, които са обидени. За да не изпаднете вие, обиждайки се, съвсем в заблуда, като си мислите, че думите „Горко на тези...“ се отнасят само за тези, от които идва оскърблението, Господ казва: „Искам вие, които сте оскърбени, тоест наранени, да накажете онези, които ви вършат несправедливо и ви причиняват зло, ако са християни“. 284 Обърнете внимание на това, което казва (на друго място): „Ако ти съгреши брат ти...“, тоест християнин. Но ако някой невярващ ти съгреши, тогава му дай и твоето. Но ако ти е брат, накажи го. Не каза "унижи го", а "накажи го". 285 „Ако те послуша“ означава, ако се опомни и признае грешката си. Господ иска първо да накажем грешника насаме, за да не стане още по-безсрамен (в греха), ако го правим пред другите. Но ако не се срамува дори когато го порицаем пред двама или повече свидетели, тогава изнесете греха му на старейшините на църквата. Тъй като не послуша двама или трима, защото Законът казва, че зад всяка дума стоят двама или трима свидетели, 286 нека Църквата го вразумява. „Ако дори не се подчинява на Църквата“, нека бъде изключен от Църквата, за да не предава злото си на другите. Господ сравнява такива братя с бирниците, защото бирниците се смятаха за нечисти хора. За онеправдания е достатъчна утеха, че неговият нарушител е наречен „бирник” или „езичник”, тоест грешник и друговерец. Това ли е единственото наказание за тези, които онеправдават другите? Не, така че чуйте какво казва след това: 18. Истина ви казвам: каквото вържете на земята, ще бъде вързано на небето, и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небето. „Ако ти, казва той, към когото е сторена неправда, смяташ онзи, който те вреди, за бирник и езичник, такъв ще бъде и на небето. Ако го „опростиш“, тоест ако му простиш, ще му бъде простено на небето.“ Следователно не само това, което свещениците развържат, е развързано, но и всичко, което ние, онеправданите, вържем или развържем (на земята) ще бъде вързано или развързано (на небето). 19–20. Пак ви казвам истината: ако двама от вас се съгласят на земята за нещо, което поискат, ще им се даде от моя Отец, който е на небесата. Защото, където двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз между тях. С тези думи Господ ни събира в любов. Тъй като (преди това) ни забрани да се съблазняваме един друг и ни заповяда да не обиждаме ближните си, но и да не приемаме обидите присърце, сега той говори за взаимна хармония. Тези, които са съгласни в злото, но в доброто, се наричат ​​сговорчиви. Вижте какво казва: „Ако двама от вас се съгласят...“, следователно вие, които сте верни и добродетелни хора, защото Анна и Каиафа се съгласиха, но в това, което е достойно за осъждане. Затова често се молим, но не ни се получава – защото не сме на едно мнение. Господ не казва: „Аз ще бъда между тях“, защото в бъдеще време няма да го има или явно закъснява, но казва: „И аз съм там между вас“, което означава, че Той присъства там в същото време. Разберете също така, че когато плътта и духът са съгласни и плътта не иска това, което е противно на духа, тогава Господ е между тях. Това се отнася и за трите душевни сили: умствена, страстна и волева. И Старият, и Новият завет са съгласни и Христос се намира сред тях, тъй като и двата го проповядват в унисон. 21–22. Тогава Петър се приближи до него и каза: Господи, колко пъти, ако брат ми съгреши срещу мен, трябва да му простя? До седем пъти? Исус му каза: Не ти казвам до седем пъти, но до седемдесет и десет пъти по седем. Затова Петър пита: „Колко пъти да простя на брат си, ако съгреши против мен, а след това се покае и дойде и ми поиска прошка“. 287 Казва още: „Ако съгреши против мене”, защото ако съгреши против Бога, аз, като обикновен човек, не мога да му простя, а само свещеник, който има тази власт, дадена му от Бога. Но ако съгреши срещу мен, тогава ще му простя и ще му бъде простено, въпреки че не съм свещеник, а обикновен човек. Господ казва: „До седемдесет пъти по седем” 288 без да иска да ограничи броя на прошките, защото би било безсмислено човек да седи и да брои случаите, докато станат четиристотин и деветдесет (което е седемдесет пъти по седем). И така, тук той иска да каже „безброй пъти“, като че ли казва: „Колкото пъти брат ти да съгреши и да се покае, прости му“. Той също така ни учи чрез следната история как трябва да бъдем милостиви. 23. Ето защо Небесното царство е като човешки цар, който иска да се съобразява със своите слуги. Ние сме тези, които дължим десет хиляди таланта, 289 защото всеки ден получаваме Божиите благодеяния, а не Му се отплащаме с нищо добро. Този, който дължи десет хиляди таланта, също е човек, на когото Бог е поверил власт над хората и много хора (от които всеки човек е един талант, според поговорката: „Човекът е велико дело“), и който след това не използва властта, която му е дадена разумно. Продажбата на длъжник заедно с жена му и децата означава отчуждение от Бога, защото продаденият става слуга на друг господар. Не е ли „жената“ и тялото, което се свързва с душата, а „децата“ са злодеянията, извършени от душата и тялото? Господ заповядва тялото да бъде предадено на Сатана за мъчение, тоест да бъде предадено на болести или демонични мъки, докато „децата“, тоест извършените зли дела, се предават на простряне, подобно на това как Господ изсушава ръката, която е откраднал, или я прави неподвижна от действието на демоните. Виждате ли как "жената", което означава тялото, и "децата", които са злодеяния, се предават на мъчения, за да се спаси духът, така че такъв човек да не може повече да краде. 26–27. Но този слуга падна и му се поклони, като каза: Господарю, чакай ме и аз ще ти върна всичко. И господарят се смили над този слуга, пусна го и му прости дълга. Виждате ли силата на покаянието и Божието човеколюбие. Затова в покаяние слугата падна на лицето си пред господаря си и спря злите му дела, защото който упорства в злото, не е достоен за прошка. Бог в Своя човеколюбив слуга напълно прости дълга, макар че изобщо не поиска пълно опрощение, а само удължаване на срока. Знайте тогава, че Бог ни дава повече, отколкото искаме, защото Неговата любов към човечеството е толкова голяма, че дори това, което ни изглежда жестоко, имам предвид заповедта да продадем слугата, Бог не е казал от милост, а с намерението да изплаши слугата и да го насърчи да се обърне към Него с молитва. 28–30. И когато този слуга излезе, той намери един от приятелите си, който му дължеше сто динара, и го хвана и започна да го души, като каза: Дай ми това, което дължиш! Приятелят му паднал в нозете му и го помолил, казвайки: Чакай ме и ще ти върна всичко. А той не искаше, а го отведе и го хвърли в тъмница, докато не върне дълга. 32–34. Тогава господарят му го повика и му каза: Зли слуго, аз ти простих целия този дълг, защото ти ме помоли. Не трябваше ли да се смилиш над приятеля си, както аз се смилих над теб? И господарят му се разгневи и го предаде на мъчителите, докато не върне всичко, което му дължеше. Господарят в своята човечност съди слугата, за да покаже, че прошката се оттегля не заради него, а поради неговата жестокост и неблагодарност. На какви мъчители го предава? Вероятно от наказващите сили (на тъмнината) до вечни мъчения. „Докато не върне всичко, което му дължи“, означава, че ще страда, докато не изплати целия си дълг. Но тъй като той никога няма да може да върне това, което дължи, тоест дължимото и заслужено наказание, той ще бъде вечно измъчван (в ада). 35. Моят небесен Отец ще направи същото с вас, ако не простите на брат си от дъното на сърцето си техните прегрешения. Той не каза „Вашият Баща“, а „Моят Баща“, защото такива хора са недостойни да имат Бог за Баща. Той иска да прощаваме на ближните си от сърце, а не само с думи. Само си помислете колко лоша е паметта, когато отхвърля Божия дар. Въпреки че Бог не се разкайва за своите дарби, те все още могат да бъдат оттеглени. При брака, развода и безбрачието Исус благославя децата, за богат младеж, за наградата на апостолите за тяхната преданост към Христос 1–2. И когато Исус завърши тези думи, той напусна Галилея и дойде в областите на Юдея отвъд Йордан. 290 Много хора го последваха и той ги излекува там. Отново отива в Юдея, за да нямат извинение невярващите жители на Юдея да казват, че не е идвал при тях толкова често, колкото при галилеяните. След учението и проповедта следват чудеса. Така че трябва не само да учим, но и да действаме. Но глупавите фарисеи, като видяха чудесата, вместо да повярват, отново Го изпитаха. Слушайте по-нататък. Когато фарисеите видяха, че Господ ги е накарал да млъкнат, те бяха принудени да се позоват на Мойсей, който уж противоречи на Христос и каза: „Защо Моисей заповяда да се даде на жената книга за освобождаване от отговорност и да бъде уволнена?“ Тогава Господ обръща обвинението срещу тях и защитава Моисей, като казва: „Моисей не е установил това, защото искаше да узакони онова, което е против Бога, а поради вашата поквара, за да не убиете първите си жени с намерението да вземете други в похотта си.“ Израилтяните в своя гняв и жестокост биха убили жените си, ако бяха принудени да ги задържат. Ето защо Мойсей установи, че трябва да се дава книга за освобождаване от отговорност на жените, които са били мразени от мъжете си. „Но Аз ви казвам, продължава Господ, че жената, която е прелюбодействала, трябва да бъде напусната като прелюбодейка, но който се развежда с жена, която не е прелюбодействала, участва в нейното прелюбодейство, ако се ожени повторно. Разберете също, че „този, който се съединява с Господ, е един дух с Него“, 295 и душата на вярващия влиза в брак с Христос. Ние всички сме станали едно тяло с Него и сме членове на тялото Христово. Следователно никой не може да разруши такъв съюз, както казва Павел: „Кой ще ни отлъчи от Христовата любов?“ Следователно това, което Бог е съединил, нищо не може да раздели, както казва Павел, 296 нито човек, нито което и да е друго създание, нито ангели, нито началства, нито сили. 10. Неговите ученици му казаха: Ако това е случаят с мъж и жена, не е добре да се женят. Учениците бяха объркани и затова казаха: "Ако съпругът и съпругата са обединени, за да бъдат неразделни за цял живот и съпругът не трябва да прогонва жена си, ако тя е с лоша природа, тогава е по-добре да не се женят." Следователно е по-лесно да не се жениш и да се бориш с естествените желания, отколкото да търпиш грозна съпруга. Когато казват: "Ако е така за мъжа и жената", те имат предвид неразривна съпружеска връзка. Някои го тълкуват по следния начин: „Ако за мъжа е така, тоест ако човек, който се развежда незаконно с жена си, предизвиква такъв упрек и осъждане, тогава не е добре да се жениш“. 11. И той им каза: Не всички могат да приемат това слово, освен онези, на които е дадено. 13–15. Тогава доведоха децата при него, за да положи ръце върху тях и да се помоли; и учениците ги вдигнаха. И Исус каза: Пуснете децата и не им пречете да дойдат при мен, защото на такива е царството небесно. И като положи ръце върху тях, той си отиде. Майките доведоха децата си, за да ги благослови Христос, като положи ръце върху тях. Но тъй като те създаваха тълпа, учениците ги "молеха" да се приближат. Те също смятаха, че децата уронват Неговото достойнство като учител. За да покаже, че близките Му са спокойни, Христос им казва: „Оставете децата да дойдат при Мене, защото на такива е Царството Небесно”. Той не каза "тези", а "такива", което означава, че Царството Небесно принадлежи на тези, които имат простота, невинност и непорочност. Затова, когато преподавате и някой се обърне към вас с прости детски въпроси, приемете ги и не ги отхвърляйте. 16–17. И ето, някой се приближи и му каза: Учителю благ, какво добро да направя, за да имам вечен живот? И той му каза: Защо ме наричаш нежен? Никой не е нежен, освен един Бог. „Тогава всичко, което казваш, че си спестил, си го постигнал, като си бил евреин (изпълнявайки само буквата на Закона). Но ако искаш да бъдеш съвършен, тоест Мой ученик и християнин, иди и продай всичко, което имаш, и го раздай, без да задържаш нищо за себе си под предлог, че можеш постоянно да даваш милостиня.» Не му каза „дай милостиня на бедните“, а „дай го“ веднъж завинаги и го спаси. Но тъй като има и такива, които дават милостиня, и в същото време водят живот, пълен с всякаква нечистота, той добавя: „Ела, последвай ме“, което означава: придобий всички други добродетели. Въпреки това младежът се натъжил, защото въпреки че искал вечен живот и „земята“ на сърцето му била дълбока и плодородна, той бил задушен от „тръните“ на богатството, защото „имал“, както казва, „много притежания“. Човекът, който има малко, не го задържа, докато връзките на по-голямото богатство са много по-здрави. Докато разговарял с богатия младеж, Господ му казал, че ще има съкровище на небето, защото е алчен. 23–24. И Исус каза на учениците си: Истина ви казвам, че трудно е богат да влезе в небесното царство. И пак ви казвам: По-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Царството Божие. Докато човек е богат и живее в изобилие, а други нямат дори това, от което се нуждаят (за живот), те няма да влязат в Царството Небесно. Но щом раздаде цялото си богатство, значи вече не е богат и може да влезе свободно. За човек, който има много богатство, е толкова невъзможно да влезе в Царството Небесно, колкото за камила да мине през иглени уши. Виждате, следователно, как Христос първо каза, че за богатия е трудно да влезе, докато тук казва, че за него е напълно невъзможно. 301 Някои казват, че "камилата" не е животно, а дебело въже, с което моряците връзват котвите си. 25–26. И като чуха това, учениците много се учудиха и казаха: Кой тогава може да се спаси? И Исус ги погледна и им каза: За хората това е невъзможно, но за Бога всичко е възможно. Като хора, които обичат хората, учениците не искат това за себе си, защото са били бедни, а за доброто на всички хора. Господ обаче ги учи да не измерват спасението с човешката слабост, а с Божията сила. Ако човек се остави на алчността, той ще раздава все повече и повече от излишното, така че накрая ще раздаде и това, от което има нужда и така ще се спаси с Божията помощ. 27. Тогава Петър отговори и му каза: Защото ние оставихме всичко и Те последвахме; така че какво ще стане с нас? Въпреки че изглежда, че Петър не е оставил нищо особено голямо, тъй като е бил беден, все пак трябва да знаете, че той наистина е оставил много, защото се случва, че колкото по-малко имаме, толкова повече сме привързани към него. Петър презираше всички светски удоволствия и естествената любов към родителите, защото с тези страсти се борят не само богатите, но и бедните 302. Тогава какво му отговаря Господ? 28. И Исус им каза: Истина ви казвам, че вие, които ме следвате, в новия живот, когато Човешкият Син седне на престола на славата си, ще седне сам на дванадесет престола и ще съди дванадесетте племена на Израел. Наистина ли ще седят там? Със сигурност не. Господ иска да използва трона, за да посочи голямата чест, която ще им бъде дадена. И Юда ли ще седи там? Няма, защото Христос казва: „Който Ме последва”, което означава: „Който Ми остана верен докрай”, а Юда не Му беше верен докрай. Според друго тълкуване Бог често обещава награда на онези, които са достойни. Но ако се променят и станат недостойни, както беше случаят с Юда, Той също отнема наградата. Същото е и със заплахите. Господ често заплашва, но не изпълнява заплахите, ако се покаем. Под „нов живот” 303 той разбира Възкресението. 29. И всеки, който е оставил къща, или братя, или сестри, или баща, или майка, или жена, или деца, или земя, заради моето име, ще получи сто пъти повече и ще наследи вечен живот. 1–7. Защото Царството Небесно прилича на стопанин, който излиза рано сутринта да наеме работници за лозето си. И като се споразумя с работниците за един динар на ден, той ги изпрати в лозето си. И като излезе около третия час, 304 видя други да стоят без работа на площада. И той им каза: Идете и вие в моето лозе и аз ще ви дам каквото е право. И си тръгнаха. И като излезе отново около шестия и деветия час, той направи така. И около единадесетия час, като излезе, намери други да стоят без работа и им каза: Защо стоите тук цял ден без работа? Те му казаха: Защото никой не ни наема. Той им каза: идете и вие в моето лозе и ще получите това, което е право. „Вечер“ означава краят на света. Така в крайна сметка всеки получава по един динар. "Динар" е благодатта на Светия Дух, която преобразява човека по Божия образ и го прави съпричастен на божествената природа. Онези, които са живели преди идването на Христос, са работили повече, защото смъртта все още не е победена, нито дяволът е победен, но грехът все още царува. Но ние, които сме оправдани от Христовата благодат чрез Кръщението, получаваме силата да победим нашия враг дявола, когото Христос вече е победил и победил. Според първото тълкуване на онези, които са вярвали в младостта си, предстои по-голяма борба от онези, които са вярвали в старостта си, защото младият човек, борейки се със страстите, трябва да носи бремето на гнева и огъня на похотта, докато старецът живее в спокойствие (защото страстите му са утихнали). Но всеки е достоен за същия дар и благодат на Светия Дух. Тази история ни учи, че дори и в напреднала възраст е възможно да се покаем и да спечелим Царството Небесно, защото е „единадесетият час“. Светиите не завиждат на онези, които получават същата награда. Нямаше нищо от това. Тук обаче се вижда, че съкровищата, които ще наследят праведните, са такива, че могат да накарат дори светиите да завидят. 17–21. И Исус, като се изкачи в Ерусалим, взе Дванадесетте ученика сами по пътя и им каза: Ето, възлизаме в Ерусалим и Човешкият Син ще бъде предаден на първосвещениците и книжниците; и ще го осъди на смърт; и ще Го предадат на езичниците, за да Му се подиграват и да Го бичуват и разпнат; третия ден от възкресението. Тогава майката на Зеведеевите синове се приближи до него със синовете си, поклони му се и го молеше за нещо. И той й каза: Какво искаш? Той му каза: Кажи на тези двама мои сина да седнат един от дясната ти страна, а другият отляво в твоето царство. Следователно апостолите даваха обещания лекомислено, без да знаят какво казват, само за да получат това, което искат. 23. И той им каза: Затова вие ще изпиете чашата ми и ще се кръстите с кръщението, с което аз съм кръстен; но да ми седи отдясно и отляво, не мога да дам на мене, а на онзи, на когото е приготвил Отец. „Че ще страдаш“, знам го. Така и стана, защото Яков беше убит от Ирод, а Йоан беше осъден от Траян за свидетелство за словото на истината. 311 „Но да седна (отдясно и отляво), не е мое да дам, а на тези, за които е приготвено“, тоест на тези, които се намират с всички други добродетели в допълнение към мъченическия венец. Такива ще получат подаръка. Този подарък е приготвен за тези, които са работили много, както короните на победата в игрите се дават само на състезателите. Представете си, че се провежда състезание, съдено от самия император, и този, който никога не е бягал, се приближава и казва на съдията: "Дай ми корона, о, съдия, въпреки че не съм се състезавал!" Императорът непременно ще му отговори: „Не е мое да ти дам корона без заслуги, защото тя принадлежи на този, за когото е приготвена“, тоест на този, който се кандидатира и победи. Затова Христос казва тук: „Не мога да ти дам дар да седиш от дясната страна на престола Ми, защото това място принадлежи на тези, които са положили усилия и за които това място е приготвено“. Ще попитате: "Някой ще седи ли изобщо там?" Знайте много добре, че никой няма да седне там. Това място принадлежи само на божествената природа, защото на кой от ангелите е казал Бог някога: „Седни отдясно ми“? 312 Господ каза това поради тяхното съмнение, защото те поискаха да седнат отдясно и отляво на Господа, без да разбират, че Този, който им каза, че ще седне на дванадесет престола, искаше да покаже с каква слава ще бъдат увенчани за своите добродетели. 24–28. И десетте, като чуха това, се разгневиха на онези двама братя. И Исус ги повика и каза: Вие знаете, че князете на народите владеят над тях и великите владеят над тях. Нека не бъде така между вас; но който иска да бъде велик между вас, нека ви бъде слуга. И който иска да бъде пръв между вас, нека ви бъде слуга; както Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи и да даде живота Си като откуп за мнозина. Когато десетимата видяха как Христос смъмри двамата братя, самите те започнаха да негодуват, показвайки, че и тях ги е грижа за такава чест. Като все още несъвършени, Яков и Йоан искаха да се издигнат над останалите десет, докато другите апостоли отново завиждаха на двамата братя. Тъй като десетте апостоли бяха объркани, след като чуха тези думи, Господ ги призовава и ги успокоява със собствения Си призив, преди да им каже нещо. А именно, синовете на Зеведей разговаряха с Христос насаме, отделяйки се от останалите. Сега Господ говори на всички заедно. Като знае, че властолюбието е голям тиранин на душата и заслужава тежко наказание, Христос ги успокоява още повече, като ги сравнява с езичниците и неверниците, които тичат след мимолетната слава. Той ги засрамва, като казва: „Други хора се хвалят, че са принцове и владетели, защото любовта към властта е страстта на езичниците, но моите ученици получават чест за своето смирение, което се отразява във факта, че този, който иска да бъде по-велик, трябва да служи на тези, които са му подчинени, което е знак за крайно смирение. Сам ти го показвам, защото съм Владетелят и Царят на небесата, който се успокои и дойде да служи на твоето спасение. Ще ти служа дотолкова, че ще дам душата си за изкуплението на мнозина", тоест за всички, защото "много" означава всички хора. 29–34. И когато излязоха от Ерихон, много хора го последваха. И ето, двама слепци седяха край пътя и като чуха, че Исус минава, извикаха: Помилуй ни, Господи, Сине Давидов. И хората ги заплашиха да мълчат; и викаха още по-силно, казвайки: Смили се над нас, Господи, сине Давидов! И като се изправи Исус ги повика и каза: Какво искате да направя за вас? Казаха му: Господи, нека ни се отворят очите. И Исус се смили, докосна очите им и веднага очите им се отвориха и те Го последваха. Слуховете бяха достигнали до слепите за Господа и затова, когато чуха, че той минава, те се възползваха от възможността, вярвайки, че Исус е от семето на Давид по плът и че той може да ги изцели. Тяхната вяра била толкова силна, че не мълчали дори когато ги заплашвали, а викали още по-силно. Затова Той не ги пита дали имат вяра, а веднага какво искат, за да не си помисли някой, че са искали едно, а Той им е дал друго. Господ показва, че те не са викали, за да вземат сребърник, а за да бъдат изцелени. Той ги изцелява със Своето докосване, така че и ние да научим, че всеки член на Неговото свято тяло е животворящ член на Бог. Въпреки че Лука и Марко споменават само един слепец, те не противоречат на Матей, защото споменават това, което смятат за по-важно. Друго обяснение е, че Лука разказва как Христос изцелява слепец преди да влезе в Йерихон, докато Марк споменава друго изцеление, когато Господ вече е напуснал града. За да обобщи историята, Матей включва и двата случая в едно събитие. 1–5. И когато се приближиха до Ерусалим и стигнаха до Витфагия към Елеонската планина, тогава Исус изпрати двама ученици, като им каза: Идете в селото, което е срещу вас, и веднага ще намерите вързано магаре и магаретата с него; развържете я и ми я донесете. И ако някой ви каже нещо, кажете, че Господ има нужда от него; и ще ги изпрати веднага. И всичко това трябваше да се изпълни казаното чрез пророка, който казва: Кажете на дъщерята на Сион: Ето, вашият Цар идва при вас кротък и язди магаре и осле, жребче на товарно животно. Докато Лука и Марко споменават само магарето, Матей говори за магарето и нейното жребче. Те обаче не си противоречат, защото като докараха магаретата, майка му го последва. Седна "на тях", не върху двете животни, а върху разперените дрехи. Или, според друго тълкуване, първо седна на магаре, а след това на магарета, защото първо живееше в еврейската общност, а след това дойде сред езическите народи. 8–9. И мнозина постилаха дрехите си по пътя, а други рязаха клони от дърветата и ги постилаха по пътя. И хората, които вървяха пред него и зад него, викаха: Осанна на Давидовия син! Благословен идещият в името Господне! Осанна на високо. В буквален смисъл простирането на одеждите е израз на голямо уважение, както носенето на (палмови) клонки показва празнично настроение. Но в преносен смисъл разбирайте, че първо апостолите постлаха своите „дрехи”, които са техните добродетели, върху ослите и едва тогава Господ седна на тях. Следователно душата няма да може да носи Господа върху себе си, докато първо не се украси с апостолски добродетели. „Хората, които са ходили преди Него“ са пророци, живели преди Христовото въплъщение, докато „тези, които са Го последвали“ са мъченици и учители (от по-късни времена). Те простират дрехите си по пътя, тоест подчиняват тялото на духа, защото "дрехата" представлява тялото, което е обвивката на душата. Следователно роклите бяха разпръснати по пътя, а „пътят" е самият Христос, защото Той казва: Аз съм Пътят, Истината и Животът". 315 Следователно, докато човек „не простре дрехите си по пътя", тоест докато не успокои тялото си и не остане на пътя, който е Христос, премахвайки себе си от ереста, той няма да може да носи Господ върху себе си. Думите „Осанна" се казва, че означават „песен“ или "псалом". Други казват по-точно, че означава "Спаси (ни) сега". 12–13. И Исус влезе в Божия храм, изгони всички, които продаваха и купуваха в храма, и почисти масите на тези, които обменяха пари, и пейките на тези, които продаваха гълъби. И той им каза. Писано е: 318 Нека домът ми се нарече дом на молитва; и си направил от него разбойническа пещера. Като господар на къщата, тоест на Храма, Господ изгони търговците, показвайки, че всичко, което принадлежи на Неговия Отец, принадлежи и на Него. Той направи това в Своята грижа за по-красивия Храм, но и за да покаже, че жертвите ще бъдат променени. След като прогони телетата и гълъбите, той предрече по този начин, че вече няма да има нужда от жертвоприношение на заклани животни, а от молитви, защото, както казва: „Моят дом е молитвен дом, а вие го направихте разбойническа пещера“, тъй като в разбойническите пещери стават кланета и кръвопролития. Той също така нарече храма "пещера на разбойници" заради онези, които се занимаваха с измами, покупко-продажби. Нарича го така, защото алчността е разбойническа страст. Обменниците на пари са получили името си от "коливос", вид дребни пари, каквито имаме оболи и сребърни монети. 319 "Sellers of doves" are also those who sell church ranks, 320 because they sell the grace of the Holy Spirit (who appeared in the form of a dove). 321 Такива хора се изгонват не само от висшия, но и от земния храм, тъй като са недостойни да служат на олтара. И внимавайте да не превърнете „храма Божи“, своя ум, в „разбойническа пещера“, тоест обиталище на бесовете. Умът ни ще се превърне в „пещера“, ако пазим в сърцето си сребролюбиви мисли за продажба, покупка и събиране на пари, дори и най-дребните монети (колив). И храмът на тялото ни ще се превърне в „пещера на разбойници“, ако купуваме и продаваме „гълъби“, тоест духовни учения и мисли (с цел материална изгода). 14. И куците и слепите дойдоха при него в храма и той ги изцели. Като изцелява болните, Христос показва, че е Бог и че правилно използва властта Си, за да изгони недостойните от дома Си. От това ясно се вижда, че евреите, които принасяха животински жертви според Закона, бяха изгонени, а слепите и куци езичници влязоха в храма и бяха изцелени. 15–16. И когато първосвещениците и книжниците видяха чудесата, които вършеше, и децата, които викаха в храма и казваха: Осанна на Сина Давидов, те се разгневиха. И те му казаха: Чуваш ли какво говорят тези? And Jesus said to them: Yes! Никога ли не сте чели: От устата на деца и бебета сте направили собствената си похвала? Ако, прочее, и ти си „детинен със злоба“, 324 ставайки незлобен и нахранен с духовното мляко на божествените думи, ще бъдеш достоен да пееш хвала на Бога. 17. And leaving them, he went out of the city to Bethany and spent the night there. Christ leaves them as unworthy and goes to Bethany, which in translation means "house of obedience". Затова Той се отдалечава от непокорните от онези, които са Му покорни и живее с тях, защото казва: „Аз ще живея между тях и ще ходя между тях“. 325 18–20. And in the morning returning to the city of hunger; и като видя една смоковница край пътя, дойде при нея и не намери нищо на нея освен листа, 326 и й каза: Никога да няма плод от теб завинаги и веднага смокинята изсъхне. And when the disciples saw that, they marveled, saying: How the fig tree immediately withered. 21–22. And Jesus answered and said to them: Truly I say to you: If you have faith and do not doubt, you will do not only what happened to the fig tree, but also to this mountain if you say: Get up and throw yourself into the sea, it will happen. And everything you ask for in prayer believing, you will receive. Тук Господ ни показва два вида хора. Първият от тях са евреите, които обещаха от самото начало, казвайки: „Ще направим всичко, което Господ ни каже и ще му бъдем послушни“. 329 Друг тип хора са тези, които не се подчиниха веднага, като блудниците и бирниците, но също и езичниците, които не искаха да се подчинят на Божията воля от самото начало, но по-късно се покаяха и станаха послушни. Виждаш ли пред Божията мъдрост? Той не им каза веднага в началото: „Митарите и блудниците са по-добри от вас“, но първо ги накара да признаят, че от двамата сина този, който изпълни волята му, е по-послушен на баща си. И когато те се съгласиха с това, той продължи, като им каза: „Йоан дойде по пътя на праведните, тоест той живееше добродетелен и непорочен живот и не можете да кажете, че е имало нещо нечестиво в живота му, но въпреки това блудниците му се покориха, а вие не. Ето защо той ще „върви пред вас“, тоест ще влезе в Царството небесно преди вас. Направете всичко възможно да повярвате, за да можете да ги последвате в Царство“. Ако не повярвате, изобщо няма да влезете (в Царството Небесно). 34–39. И когато наближи времето за жътва, той изпрати слугите си при лозарите да вземат плодовете му. И земеделците, като хванаха слугите му, един набиха, един убиха и един убиха с камъни. Той отново изпрати други слуги, повече от преди, и те направиха същото с тях. И накрая той изпрати сина си при тях, като каза: Те ще се срамуват от моя син. И земеделците, като видяха сина, казаха помежду си: Това е наследникът; вървете, за да го убием и да присвоим наследството му. И те го хванаха, изведоха го от лозето и го убиха. 40–41. И така, когато дойде господарят на лозето, какво ще направи с лозарите? Те му казаха: Престъпниците ще бъдат умъртвени със зла смърт, а лозето ще бъде дадено на други лозари, които ще му дадат плод навреме. Кое време се има предвид тук? По времето на второто идване на Господ? Изглежда, че може да се разбира и така, въпреки че е по-добре да разбираме тези думи по следния начин: "стопанинът на лозето" е Бог Отец. Той изпрати Своя Син, който беше убит от евреите. Когато, следователно, Той дойде, т. е. когато погледне беззаконията, извършени от евреите, тогава Той ще "умъртви престъпниците със зла смърт", като изпрати срещу тях римската армия, 338 и ще предаде Своето "лозе", т. е. Своя народ, на други "лозя" - апостоли и учители. Разберете, че "лозе" означава и божествените Писания, в които "плът" е буква, а изкопана "винарска изба" е дълбината на Духа. „Кулата” е възвишено богословско учение. Следователно тези Писма са били първо притежавани от „злите земеделци“, фарисеите, и Бог ги е предал на нас, „добрите земеделци“, които ги обработваме добре. Те убиха Господ "извън лозето", тоест въпреки това, което (старозаветните) Писания казаха за Христос. 42–44. Исус им каза: Никога ли не сте чели в Писанията: Камъкът, който отхвърлиха зидарите, стана глава на ъгъла; това би било от Господа и е чудесно в нашите очи. Ето защо ви казвам, че Божието царство ще се отнеме от вас и ще бъде дадено на народ, който дава плодовете му. И който се спъне в този камък, ще се разбие; и върху когото падне, той го смазва. 1–7. И в отговор Исус отново им говори с приказки, като каза: Небесното царство прилича на цар, който направи сватба на сина си. И той изпрати слугите си да повикат гостите на сватбата; и те не искаха да дойдат. Пак изпрати други слуги, като каза: Кажете на гостите: Ето, приготвих вечерята си, юнците и хранителите ми са заклани и всичко е свършено: елате на сватбата. И те отидоха, без да се интересуват, единият на нивата си, а другият на търговията си; А другите хванаха слугите му, подиграха им се и ги убиха. И когато този цар чу това, той се разгневи и изпрати войската си да екзекутира тези палачи и да подпали града им. Тази история, подобно на тази за лозарите, говори за непокорството на евреите. Въпреки това, докато там се говори за смъртта на Христос, тук става дума за сватбената радост, която представлява Възкресението. Тук обаче евреите се оказаха по-големи нарушители, отколкото в предишния разказ, защото земеделците убиха тези, които им поискаха плодове, докато хората в този разказ убиха онези, които ги поканиха на сватбата. Тук Бог се сравнява с "човешки цар", защото Той не се показва в божествената Си природа, а както му се полага да се показва пред хората. Когато ние като хора умираме, подчинени на човешки недостатъци, Бог ни се явява като човек, а когато живеем „като богове“, тогава „Бог стои в събранието на боговете“. 343 Когато живеем като зверове и Той стане остър за нас като пантера, мечка или лъв. Затова Бог устрои сватба на Сина Си, за да Го съедини с всяка добродетелна душа, защото „младоженецът” е Христос, а „невестата” е Църквата и душата на човека. Нарича се „вечер“, защото сватбената церемония в последните времена беше показана в перфектна форма, тоест навечерието, в края на времето, докато Матей споменава „обяд“, искайки да покаже, че тази тайна е била разкрита и в предишни времена, карта само пелимично. Юловете и яслите са Стария и Новия завет. „Биковете“ представляват Стария завет, който нарежда принасянето на животински жертви, докато Новият завет представлява „хранителите“, тоест телетата, угоени с жито, защото сега предлагаме хляб като истински „хранилки“ на олтара, тъй като хлябът се прави от жито. Затова Бог ни призовава да ядем храната както на Стария, така и на Новия завет. Когато видите, че някой ясно тълкува божествените думи, знайте, че той храни онези, които го слушат, с „пшенични храни“, тоест мъдрият учител храни простата душа с духовен хляб. Сигурно се чудите, как им казва да поканят "поканените", защото ако са поканени, защо пак ги вика? Знайте, прочее, че всеки от нас е призован към добро по природа, защото сме призвани от словото на вътрешния учител на душата (разума). Но Бог изпраща учители да призовават тези, които са естествено призовани от Божието слово. В крайна сметка императорът изпратил римската армия и унищожил непокорните евреи и изгорил техния град Йерусалим, както пише правдивият Йосиф Флавий. 347 8–10. Тогава каза на слугите си: Сватбата свърши, но гостите не бяха достойни. Затова отидете на кръстопътя и поканете когото намерите на сватбата. И когато онези слуги излязоха по пътищата, те събраха всичко, което намериха, и зли, и добри; и сватбената зала се напълни с гости. Тъй като по-старите слуги, Моисей и пророците, не ги убедиха, Господ изпраща други слуги, апостолите, да повикат* езичниците, които не следваха пътя на истината, но се скитаха, разединиха и разпръснаха по много пътища на светската мъдрост. Всъщност те могат да бъдат намерени на "кръстопът", в голяма грешка и невежество. Те живееха в раздор помежду си, защото не следваха пътя на истината, а страничните пътища на нечестивите учения, които проповядваха. Те дори не бяха съгласни с тези учения, защото едни учеха по този начин, а други по онзи. Може би е по-добре тези думи да се разбират по следния начин: „Пътят” е животът и битът на всеки човек, а „Кръстопът” са (различни) учения. Езическите елини следваха пътищата на нечестивите, тоест те водеха живот, достоен за всякакво осъждане, и в такъв нечестив начин на живот се обърнаха към нечестивите учения, наричайки безсрамните богове покровители на своите страсти. Когато обаче апостолите от Ерусалим излязоха между езичниците, те ги събраха всички, и „злите“, и „добрите“, тоест изпълнените с всякакво зло и по-малко покварените от тях, поради което в сравнение с първите Господ нарича „добри“. 11–14. И когато царят влезе да види гостите, видя там един мъж необлечен в сватбени дрехи. И той му каза: Приятелю, как влезе там без сватбена премяна? И той млъкна. Тогава царят каза на слугите: Вържете ръцете и нозете му, след това го вземете и го хвърлете в най-голямата тъмнина; ще има плач и скърцане със зъби. Защото мнозина са звани, но малцина избрани. Затова Господ казва на Своите служители, на ангелите, които изпраща да накажат грешниците: „Вържете му ръцете и нозете“, тоест активните сили на душата му, защото сега в този век е време за практически действия, докато в бъдещето всички активни сили на душата ще бъдат „вързани“ и човекът няма да може да направи никакво добро дело, за да умилостиви Бога за своите грехове. „Скърцането със зъби“ е безполезно разкаяние, което след това ще се зароди в душите им. „Мнозина са призвани“, защото Бог призовава „мнозина“, т. е. всички, „но малцина са избраните“, тоест онези, които са спасени и които са достойни да бъдат избрани от Бога. Следователно Бог е да ни призове, а от нас зависи дали ще бъдем избрани или не. Той показва, че тази история е разказана заради евреите, които бяха призовани, но не избрани поради тяхното непокорство. 15–16. Тогава фарисеите отидоха и се съветваха, за да Го уловят в думите му. И изпратиха учениците си при него с иродианците. 348 Когато Господ накара фарисеите и иродианите да млъкнат, садукеите отново дойдоха да Го изкушат. Грешката им беше в това, че не вярваха във Възкресението, в духа и в ангелите и заемаха позиции, противоречащи на учението на фарисеите. Тук цитират един невероятен случай, защото дори да приемем, че и двамата братя са взели жена и след това са умрели, третият няма ли да избегне да се ожени за нея, поучен от опита на своите предшественици? Садукеите са измислили този случай, за да объркат Христос и така да докажат, че няма Възкресение. Те дори заличават Моисей като защитник на тяхното изобретение. 355 Те споменават седемте братя, за да се подиграят още повече на тайната на Възкресението. Те питат: "Коя от седемте ще бъде съпруга?" Бихме могли да им отговорим: „О, нещастни садукеи, ако се приеме, че и след Възкресението има брак, тя ще бъде жена на този, който се е оженил първи, защото останалите са лъжливи, а не законни съпрузи.“ 29–33. И Исус им отговори и каза: Вие сте измамени, като не познавате Писанията или Божията сила. Защото за възкресението нито се женят, нито се омъжват; по-скоро те са като Божиите ангели на небето. А за възкресението на мъртвите не сте ли чели какво ви каза Бог, казвайки: Аз съм Бог Авраамов, и Бог Исааков, и Бог Яковов? Бог не е Бог на мъртвите, а на живите. И хората, като чуха това, се побъркаха от учението му. Спасителят показва, че ще има Възкресение, но не във физически смисъл, както си мислеха, а в по-висш и по-духовен смисъл. 356 „Защо се заблуждавате“, казва им той, „без да познавате Писанията или Божията сила“, защото, ако познавахте Писанията, щяхте да знаете, че Бог не е Бог на мъртвите, а на живите, и щяхте да разберете, че всичко е възможно за Бог и дори да накара хората да живеят като ангели. Виждате ли мъдростта на Господа! Позовавайки се на Моисей, те искали да отхвърлят учението за Възкресението, но Христос ги успокоява с думите на Мойсей, казвайки: „Аз съм Бог на Авраам, Исаак и Яков“. 357 С тези думи Христос иска да каже, че Бог не е Бог на това, което не съществува, а на това, което съществува и е. Той не им каза: „Аз бях Бог...", но Аз съм Бог". Въпреки че умряха, те все още живеят с надеждата за Възкресението. Но вие ме питате: „Тогава как казва на друго място, че ще владее над мъртвите и живите?" 358 Знайте добре, че там Той нарича тези, които са умрели, но които ще живеят отново, „мъртви". Изправяйки се срещу ереста на садукеите, които учеха, че няма безсмъртна душа, но тя напълно изчезва след смъртта, Господ казва, че Той не е Бог на „мъртвите“, тоест на тези, които ви се струват напълно изчезнали, а Бог на „живите“, тоест на тези, които имат безсмъртна душа и които ще възкръснат, въпреки че вече са мъртви (в тялото). 34–40. И като чуха фарисеите, че садукеите мълчат, те се събраха. И попита един от тях, законника, 359 като го изпитваше и каза: Учителю, коя заповед е най-голямата в Закона? И Исус му каза: Възлюби Господа твоя Бог с цялото си сърце, и с цялата си душа, и с всичкия си ум. Това е първата и най-голяма заповед. А втората е като тази: Обичай ближния си като себе си. Целият закон и пророците се крепят на тези две заповеди. Този човек идва с голяма злоба, за да изкуши Исус. Когато фарисеите видяха, че садукеите се засрамиха и че хората възхваляваха Господа за неговата мъдрост, те се приближиха до Него, като Го изпитваха, за да видят дали ще добави нещо към първата заповед, за да не намерят причина да Го обвинят, че коригира Закона. Но Господ изобличава тяхната злоба, защото те не са дошли да научат нещо, а като хора без любов, по-скоро са искали да Му навредят в своята завист. Той им разкрива любов, която е по-голяма от другите заповеди и ги учи, че не трябва да обичат Бога с половинчато сърце, а да предадат цялото себе си на Бога. Можем да различим три основни способности на човешката душа: вегетативна, животинска и разумна. Когато човек расте, храни се и се ражда сам, той е подобен на растенията. Когато изпитва гняв и похот, той е като животни, а когато мисли, се нарича разумен. Вижте сега как са представени тези три способности в тази заповед: „Обичай своя Бог с цялото си сърце” – където има предвид животинската способност на човешката душа; „и с цялата си душа“ – тук става дума за вегетативна способност, защото растенията са живи и подвижни; „и с целия си ум“, което се отнася до разумната (словесната) способност на душата. 360 С други думи, трябва да обичаме Бога с цялата си душа, тоест трябва да Му се отдадем с всички части и сили на душата. „Това е първата и най-голяма заповед”, с която практикуваме благочестие. „И другият е като този“ 361 и насърчава хората да бъдат справедливи към другите. Всъщност има две неща, които водят човек до гибел. Това са светски учения и отчетен живот. Затова, за да не изпаднем в нечестиви учения (т.е. в ерес), трябва да обичаме Бога, а за да не живеем нечестиво, трябва да обичаме ближния си, защото който обича ближния си, изпълнява и всички други заповеди, а който изпълнява всички заповеди, наистина обича Бога. 362 Така тези две заповеди зависят една от друга и са взаимосвързани, тъй като съдържат всички други заповеди. Къде си видял някой, който обича Бога и ближния си, да краде, да прелюбодейства, да убива или да блудства? Следователно този законник първоначално искаше да изкуши Господа, но след отговора на Христос той се разкая и получи похвала от Господа, както се казва от Марко, който казва, че Господ го погледнал с любов и му казал: „Не си далеч от Царството Божие“. 363 41–45. И когато се събраха фарисеите, Исус ги попита, като каза: Какво мислите за Христос? Чий син е той? Казаха му: на Давид. Той им каза: Как тогава Давид го нарича Господ в Духа, като казва: Господ каза на моя Господ: Седни от дясната ми страна, докато положа враговете ти за твое подножие? И така, когато Давид го нарича Господ, как е синът му? И никой не можа да му отговори нито дума; нито някой от този ден трябва да го пита повече. Тъй като фарисеите смятаха, че Той е просто обикновен човек, Исус ги успокоява и чрез пророчеството на Давид им разкрива истината, че Той също е Господ и Бог, като по този начин разкрива Неговата божествена природа. Когато фарисеите казаха, че Христос е „Синът на Давид“, тоест обикновен човек, Той им отговори, като ги попита как тогава Давид Го нарича Господ и не само Го нарича Господ, но по вдъхновение, тоест както му се открива чрез благодатта на Светия Дух? С тези думи Господ не отрича, че е Син Давидов, а само показва, че не е обикновен човек, който произлиза от семето на Давид. Господ им зададе този въпрос, за да се запитат фарисеите и да научат това, което не знаят, и да повярват, ако отговорят правилно, или, като не знаят какво да кажат, да си отидат засрамени и никога повече да не се осмелят да Го попитат за това. Осъждането на Исус на лицемерието на книжниците и фарисеите, оплакващи Йерусалим 1–3. Тогава Исус каза на хората и на учениците Си, като каза: На трона на Моисей седяха книжници и фарисеи. Тогава всичко, което ви е казано да държите, държите и създавате; но не постъпвайте според делата им, защото те говорят, а не творят. Когато Господ накара фарисеите да млъкнат и им показа, че са неизлечимо болни, Той започна да говори за тях, за техния живот и поведение. Той предупреждава Своите слушатели да не презират своите учители, въпреки че живеят порочен живот. В същото време това показва, че Той не се противопоставя на Закона, а освен това иска Законът да се спазва, въпреки че онези, които го проповядват, са недостойни. Той им казва да приемат всичко, което казват учителите, сякаш е Мойсей или по-скоро самият Бог. — Тогава трябва ли да правим всичко, което казват, дори и да ни учат на зло? Мисля, че истинският учител никога няма да посмее да подтикне друг към зло. Но ако приемем, че се случва някой учител да насърчава хората да водят лош живот, такъв човек очевидно не е от „престолът на Мойсей”, нито говори от Закона. Господ говори за онези, които седят на „стола на Мойсей“, тоест за тези, които учат народа на Закона. 364 Следователно е необходимо да слушаме тези, които ни учат на Божия закон, дори ако самите те не създават това, което казват. 4–5. По-скоро те връзват бремена, които са тежки и трудни за носене, и ги натоварват на човешки плещи, и те няма да ги помръднат с пръст. И правят всичките си дела, за да бъдат видени от хората; тъй като те увеличават амулетите си и правят големи изрезки на дрехите си. Фарисеите вързаха тежки бремена на хората, принуждавайки ги да изпълняват дребните и трудни заповеди на Закона. Нещо повече, те ги натоварваха с нарастващ брой заповеди, отнасящи се до традиции, които излизаха извън границите на Моисеевия закон, докато самите те не бяха готови да си мръднат пръста, за да изпълнят тези заповеди, нито пък смееха да поемат такива тежести върху себе си. Когато учителят учи не само с думи, но и с дела, тогава той сам носи бремето на своите ученици и се бори заедно с тях. Но когато той ме натоварва и сам не прави нищо, тогава той ме натоварва още повече, показвайки с небрежността си, че е невъзможно да се изпълни това, което казва. Затова Господ обвинява фарисеите, че сами не носят бремето на заповедите и не ги изпълняват. Те обаче не само не правят нищо добро, но лицемерно се преструват, че го правят. Дори и да са направили добро дело, за да ги видят хората, ще останат без награда. Ето защо те наистина са достойни за всякакво осъждане, защото без да са направили нищо добро, те са искали хората да ги прославят като работници на добродетелта. И какво всъщност правят? "Те разширяват чара си и правят големи изрезки на роклите си." Това има следния смисъл. В Закона е писано: „И ги вържи на ръката си за знак, и нека бъдат като ядка между очите ти“. 365 Следователно фарисеите ще напишат десетте заповеди от Закона на две парчета кожа и ще завържат едното на челото си, докато другото ще виси на дясната им ръка (те го наричат ​​амулети). 366 Те правели „големи поли“, като пришивали лилави или червени пискюли по краищата на роклите си. 367 И за това те намериха думи в Закона, които предписваха това правило, за да не забравят Божиите заповеди. Но Бог не искаше това. Когато каза, че носят амулети на ръцете си, той искаше да каже, че трябва да изпълним заповедите (на Бога), докато кървавочервените пискюли показват, че трябва да бъдем белязани с кръвта на Христос. Фарисеите обаче направиха големи талисмани и разшириха изрезките, така че хората, които ги видят, да си помислят, че те ревностно спазват Закона. 6–7. И те обичат задните места на пиршества и предните места в синагогите, и да им се кланят по площадите, и да ги наричат: учителю! Уви, какво казва Господ? Той ги съди само защото харесват задници? Когато, следователно, този, който обича само почетното място, е осъден, колко наказание очаква човека, който върши повече от това? „На първите места в синагогите”; точно там, където трябваше да учат другите на смирение, те самите показаха своята поквара, защото направиха всичко в името на (светската) слава. Те не само не се срамуваха от това, но още повече им хареса, че хората ги наричаха: «рави, рави!», което означава «на учителя!». 8–12. И вие не се наричате учители; защото във вас има един Учител, 368 Христос, и всички сте братя. И не наричайте никого на земята свой баща; защото има един Баща във вас, който е на небесата. Нито се наричате учители; защото има един Учител в теб, Христос. И нека най-големият между вас ви бъде слуга. Защото, който се превъзнася, ще бъде смирен, а който се смирява, ще бъде въздигнат. 369 Христос не ни забранява да наричаме някого „учител“, а че ние самите страстно искаме другите да ни наричат ​​така и по всякакъв начин се стремим към това. Достойнството на учителя по същество принадлежи единствено на Бог. Когато казва „Не наричайте никого отец”, Той не забранява уважението, което сме длъжни да проявяваме към родителите си, защото Господ иска да уважаваме родителите си и особено духовните си отци, но ни наставлява да познаваме истинския Отец, Бог, защото нашият Отец е преди всичко Бог. Нашите плътски родители не са виновници за нашето раждане, а Божии служители и помощници. 370 За да им покаже ползата от смирението, той им казва, че този, който е велик сред тях, трябва да бъде техен слуга и последен, защото този, който се превъзнася, мислейки, че е нещо, ще бъде смирен и Бог ще го напусне. 13. Горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери, че затваряте Небесното царство пред хората; защото вие не влизате и не пускате тези, които искат да влязат. „Вие“, казва той, „не само сте невярващи, които живеят порочен живот, но също така учите другите да не вярват в Мен и ги покварявате с живота и примера си“. Хората са склонни да съчувстват на своите лидери, особено ако ги виждат като склонни към злото. Виждате тогава, че думите „горко ви“ са заплаха, която следва всеки учител и владетел, който с живота си прави невъзможно другите да напредват в доброто. 371 14. Горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери, които ядете домовете на вдовиците и се молите лъжливо дълго време; затова ще бъдеш осъден още повече. Нарича ги лицемери, защото се показват набожни пред другите, макар че не вършат това, което подобава на благочестието, а се молят дълго време в ареста и ядат парите на вдовицата. Те наистина бяха измамници, които се подиграваха на обикновените хора и крадяха от тях. „Затова ще бъдете осъдени още повече“, защото изядохте цялото имущество на вдовицата, 372 вместо да им помогнете в тяхната бедност. Има и друга причина, поради която те ще бъдат осъдени още повече. А именно те се молеха под претекст, че вършат добро дело, а в действителност правеха зло, като изяждаха имуществото на вдовицата. Следователно този, който под предлог за добро кара другиго да върши зло, заслужава най-голямо наказание. 15. Горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери, защото пътувате по море и суша, за да получите един последовател, и когато го получите, го правите син на ада два пъти по-голям от вас. „Вие не само“, казва той, „покварявате евреите, но и онези, които се приближават към еврейската вяра от идолопоклонство и които те наричат ​​прозелити“. 373 Вие се опитвате да обърнете някого към еврейския начин на живот и обрязване, и когато той започне да живее като евреин, тогава той загива покварен от вашето нечестие. „Син на ада“ означава този, който заслужава ада и който е толкова близо до него по душа, че е изгорен от пламъците му. 16–22. Горко на вас, слепи водачи, които казвате: ако някой се закълне в храма, това е нищо; и който се кълне в храмово злато, е виновен. Глупаци и слепци! Защото кое е по-голямо, златото или храмът, който златото освещава. И ако някой се закълне в жертвеник, това е нищо, и който се закълне в дар върху него, е виновен. Глупаци и слепци! Защото кое е по-велико, дарбата или жертвата, която освещава дара? И така, който се кълне в олтара, кълне се в него и във всичко, което е върху него; и който се кълне в храма, кълне се в него и в Онзи, който живее в него. И който се кълне в небето, кълне се в Божия престол и в Този, Който седи на него. Нарича ги слепи, защото не искаха да научат другите на необходимото. Те проявяваха уважение към по-маловажните неща, като същевременно пренебрегваха това, което наистина заслужаваше уважение. Храмовото злато, изображенията на херувимите и златните съдове бяха ценени повече от самия храм. Затова те учеха хората, че не е нищо да се кълнеш в Храма, а трябва да се кълнеш в храмовото злато, което се почитало именно защото било в Храма. Те казаха, че даровете, поставени на олтара, са по-почтени от самия олтар. Те дори учеха, че този, който се закълне в принесен в жертва златен съд, вол или овца, и след това наруши клетвата си, трябва да бъде наказан с цена, равна на стойността на подаръка. Фарисеите ценят подаръка повече от самия олтар заради печалбата, която печелят от жертвата. Но ако някой се закълне в Храма и след това наруши клетвата, ще бъде освободен от дълга, тъй като не може да построи нищо подобно на Храма. Ето защо сребролюбивите фарисеи смятаха клетвата в Храма за по-малко важна. Христос не допусна дарбата да се счита за по-голяма от олтара, защото при нас (в Църквата) олтарът се освещава с дарове, след принасянето дори хлябът се преобразува чрез божествена благодат в самото Тяло Господне, като по този начин се освещава олтара, върху който е положен. 23–24. Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, защото давате десятък от джоджен, копър и кимион, а сте оставили по-важното в закона: правда, милост и вяра; и това трябва да се прави, а не да се оставя. Слепи водачи, които изцеждат комара и поглъщат камилата. Отново той ги упреква като неразумни, защото презират по-големите заповеди и изискват стриктно спазване на по-малките, като не пренебрегват дори дузина от кимовете, които дават. Ако някой ги укори, че са дребнави, веднага ще кажат, че така повелява Законът. 374 Би било много по-добре и по-угодно на Бога, ако бяха поискали от хората справедливост, милост и вяра. Какво е справедливост? Не правете нищо несправедливо и неразумно, но правете всичко с преценка и разум. Веднага след справедливостта идва милостта. А именно, който върши всичко с разум, знае добре на кого трябва да даде милостиня. След милостта идва вярата, защото този, който е милостив, твърдо вярва, че няма да загуби нищо и ще спечели всичко. Или в друг смисъл човек трябва да бъде милостив, но и да вярва в истинския Бог. Много Йелини бяха милостиви, но тъй като не вярваха в живия Бог, те дори не притежаваха благодатта, която се ражда от вярата. Следователно всеки учител трябва да „вземе десетък“ от своя народ, тоест да търси справедливост, милост и вяра от десет сетива: пет физически и пет умствени. Господ казва: „Това трябваше да стане“, не за да ги насърчи да дадат десетък от билките, а за да не си помислят, че той се противи на Мойсей. Нарича ги "слепи водачи", защото те се гордееха с учението си, мислейки, че знаят всичко и не са полезни никому, но освен това поквариха всички и ги тласнаха в бездната на неверието. Казва им да „източат комара“, защото се пазели от малките грехове, и да „изядат камилата“, тоест пренебрегват големите грехове. 25–26. Горко на вас книжници и фарисеи, лицемери, защото чистите отвън чашата и купата, а отвътре са пълни с грабеж и неправда. Слепи фарисею, първо почисти чашата и купата отвътре, за да бъдат чисти и отвън. Придържайки се към традициите на бащите си, 375 те миеха чаши и купи за храна, въпреки че пиеха вино и ядяха храна, която нечестно бяха придобили и така ги оскверниха още повече. Затова Господ им казва: „Не придобивайте вино с неправда и тогава вътрешността на чашата ще бъде чиста“. Според друго тълкуване, Той не говори за чаши и паници, а сравнява физическото и външното състояние с вътрешното и духовното. "Вие", казва той, "се опитвате да направите външната страна на чашата, тоест вашето външно поведение, възможно най-достойно, докато вътре сте пълни с нечистота, алчност и несправедливост." Следователно първо трябва да се почисти вътрешността, тоест душата, защото блясъкът на пречистената душа се отразява в достойнството на външното поведение. 27–28. Горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери, защото приличате на варосани гробове, които отвън изглеждат красиви, а отвътре са пълни с мъртви кости и всякаква нечистота. Така и ти, външно изглеждаш праведен пред хората, но вътрешно си пълен с лицемерие и беззаконие. И това сравнение има същото значение като предишното. Фарисеите искаха да се покажат достойни с външния си вид. Затова той ги сравнява с варосани гробове, 376 варосани отвън с вар, а отвътре пълни с всякаква нечистота, мъртви и гнили работи. 29–31. Горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери, че съграждате гробниците на пророците и украсявате паметниците на праведните. И вие казвате: Ако бяхме във времето на нашите бащи, не бихме се присъединили към тях в кръвта на пророка. 377 С това свидетелствате за себе си, че сте синове на онези, които убиха пророците. Той не ги жали, защото строят гробниците на пророците, защото това е угодно на Бога, а защото го правят лицемерно и осъждат бащите си, въпреки че са по-лоши от тях и далеч ги превъзхождат в злото. Те откровено лъжат, когато казват: „Ако бяхме по времето на нашите бащи, нямаше да убиваме пророците”, защото те възнамеряваха да убият самия владика пророка. Затова Христос им казва: 32–33. Допълнете мярката на бащите си. Змии, семейство аспидини, как ще избегнете осъждането в ада? Когато им казва: „Вие също изпълнявате мярката на бащите си“, Той не им заповядва, нито ги принуждава да Го убият, но възнамерява да им каже следното: „Тъй като сте змии и като потомство на такива бащи упорито се придържате към тяхното безумие, тъй като сте неизлечими, скоро и вие ще поискате да надминете бащите си и да ме убиете. Ще достигнете най-високото ниво на нечестие, когато изпълните престъплението, което бащите ви не успяха как ще избегнете наказанието като такова?» 34. Затова, ето, Аз ще ви изпратя пророци, мъдреци и книжници; и някои ще убиете и разпънете, а други ще бъдете в синагогите си и ще гоните от град на град. Той ги укорява, защото те лъжливо казаха: „Ако бяхме във времето на нашите бащи, нямаше да убиваме пророците“. "Защото, ето", казва той, "аз ви изпращам пророци, мъдреци и книжници, но и тях ще убиете." Това говори за апостолите, защото Светият Дух, като ги украси с учение, ги направи истински книжници, тоест учители на народа, както и пророци и мъже, изпълнени с всяка мъдрост. Той казва „Аз изпращам“, за да покаже силата на Неговата божественост. 35–36. Нека дойде върху тебе всичката праведна кръв, която е пролята на земята, от кръвта на праведния Авел до кръвта на Захария, Варахиевия син, когото ти уби между храма и олтара. Истина ви казвам, че всички тези неща ще се сбъднат. Той им казва, че цялата несправедливо пролята кръв ще дойде върху евреите, които са живели тогава и че те ще бъдат наказани по-тежко от бащите си, защото не са се опомнили дори след подобни примери. И Ламех също беше наказан по-тежко от Каин, въпреки че не уби брат си, защото не се поучи от примера на Каин. 378 „Върху теб“, казва той, „ще дойде цялата кръв от Авел до Захария.“ Той правилно споменава Авел, 379, защото той беше убит от завист, също като Христос. Но кой Захария е споменат тук? Някои казват, че става дума за един от дванадесетте пророци, други, пак, че е отец Претецин. Традицията разказва, че в храма е имало място, където са стояли девици. Затова, когато Захарий (бащата на Предтечата) бил първосвещеник, той поставил Богородица след раждането на Христос на мястото, определено за девици. Това разгневи евреите, които го убиха, защото включваше жена, която е родила с девиците. Нищо чудно, че отец Претехин е имал баща на име Варахия, както е имал един от дванадесетте пророци, наречен син на Варахия. Тъй като споделяха едно и също име, твърде възможно е бащите им също да са им съименници. 37–39. Йерусалим, Йерусалим, който избиваш пророците и убиваш с камъни изпратените до теб, колко пъти исках да събера децата ти, както кокошката събира пиленцата си под крилата си, и не исках! Защото къщата ви ще остане празна. Защото ти казвам: Отсега нататък няма да ме видиш, докато не кажеш: Благословен, който идва в името Господне. Той повтаря два пъти името на Ерусалим от милост и жалост към него. Както влюбеният се опитва от все сърце да се оправдае пред любимата си, която го е предала, възнамерявайки да я накаже, така и Христос обвинява Йерусалим (столицата на евреите) в убийство. Много пъти Той искаше да й покаже милост, но тя не искаше, вярваше на дявола, който разпръсна децата й и ги отдалечи от истината, която я свързва с Бога, и не прие Господа, който събра децата й. Нищо не ни отделя от Бога така, както грехът, нито ни свързва с Него така, както чистата съвест. За да покаже Своята родителска любов, Той дава пример с едно пиле. „Но тъй като не искаш Моята любов, оставям Храма празен.“ От това научаваме, че Бог обитава в храмовете заради нас и когато ние напуснем Бога, тогава нашите храмове остават празни. „Няма да Ме видите от сега до второто пришествие. Но тогава, волю-неволю, ще паднеш на лицето си пред Мен и ще кажеш – „Благословен е Този, Който идва...” Разберете, че „от сега нататък” означава „от разпятието”, а не от времето, когато е изрекъл тези думи, защото след това са Го виждали много пъти, докато след разпятието не са Го видели, нито ще Го видят до Второто Му пришествие. 380 За разрушаването на Ерусалим, Второто пришествие на Христос, края на епохата и необходимостта от бдителност 1–2. И като излезе, Исус излезе от храма и учениците му се приближиха до него, за да му покажат сградите на храма. 381 И Исус им каза: Не виждате ли всичко това? Истина ви казвам: няма да остане тук камък върху камък, който да не се похвали. С напускането на храма Господ показа, че изоставя евреите. Както каза по-рано, „Къщата ви остава празна“, така и направи. Той предсказва разрушаването на Храма на учениците, защото те, мислейки по земен начин, се възхищаваха на красотата на сградата, затова я показаха на Христос, като казаха: "Виж какъв красив дом оставяш пуст." Господ обаче ги освобождава от привързаността към земното и ги насочва към небесния Йерусалим, като казва: „Тук няма да остане камък на камък“. Той каза това на графичен език, за да покаже пълното унищожение на Храма. 3. И когато той седеше на Елеонския хълм, учениците се приближиха до него насаме, като казаха: Кажи ни кога ще бъде и какъв ще бъде знакът за твоето идване и края на века? Те се обръщат сами към Него с намерението да Го попитат за най-важното за тях. Затова те го питат две неща: първо, кога ще бъде, имайки предвид разрушаването на Храма и падането на Йерусалим, и второ, какъв ще бъде знакът за Неговото идване? 4–5. И Исус в отговор им рече. Внимавайте някой да не ви измами. Защото мнозина ще дойдат в мое име и ще кажат: Аз съм Христос. И ще излъжат мнозина. „Мнозина“, казва той, „ще дойдат и ще заявят, че са Христос“. Дори Доситей Самарянинът каза „Аз съм пророкът, предсказан от Моисей“ 382, ​​докато Симон Самарянинът нарече себе си „великата Божия сила“. 383 6–8. Ще чуете войни и гласове за войни. Гледай да не се страхуваш; защото всичко това трябва да се случи. Но още не е свършило. Защото нация ще се надигне срещу нация и царство срещу царство и ще има глад, епидемии и земетресения по целия свят. Разказва за войните, водени от римляните около Ерусалим. 384 Но той не казва, че ще има само войни, но също и глад и мор, което показва, че Бог ще бъде ядосан на евреите. Докато за войните може да се каже, че са причинени от вражда между хората, гладът и епидемиите идват не от друг, а от Бог. За да не си помислят апостолите, че ще настъпи краят на света, преди да проповядват Евангелието, Христос им казва: „Не тъгувайте, още не е краят“, тъй като разрушаването на Йерусалим и краят на света няма да бъдат едновременно. Въпреки това той казва, че „нацията ще се надигне срещу нацията и империята срещу империята“ поради бедствията, които ще сполетят евреите и които ще бъдат началото на страданието. Както родилката минава през мъките на раждането и ражда в тях, така и този сегашен век ще роди бъдещия век с вълнения и войни. 385 9–13. Тогава ще те предадат да те мъчат и убият, и всички народи ще те мразят заради Моето име. И тогава мнозина ще се оскърбят и ще се предадат един друг и ще се намразят. И много лъжепророци ще се появят и ще заблудят мнозина. И тъй като беззаконието ще се умножи, любовта на мнозина ще охладнее. Но който устои докрай, ще бъде спасен. Той предсказва бъдещи беди, за да насърчи учениците си предварително с тези думи, тъй като страхът и объркването обикновено се причиняват от неочакваното. Той предварително успокоява страха им, като предрича бъдещите беди, които ще ги сполетят: омраза, вражди, изкушения, лъжепророци, които са предтечи на Антихриста и които ще заблудят мнозина и ще ги върнат към всякакво беззаконие. Когато беззаконията се умножат в резултат на измамата на Антихриста, хората ще озвереят, така че дори няма да имат любов към най-близките си, а ще се предават един друг на смърт. Който, следователно, издържи всичко това и смело го издържи докрай, без да се поддаде на изкушението, ще бъде спасен и ще се окаже доказан борец. 14. И това евангелие на Царството ще бъде проповядвано по целия свят като свидетелство на всички народи. И тогава ще дойде краят. Никой няма да ви спре по пътя на проповядването, бъдете смели. Евангелието ще бъде проповядвано на всички народи за свидетелство, тоест за изобличение и осъждане на онези, които не повярваха, и тогава ще дойде краят не на света, а на Йерусалим. Следователно Евангелието ще се проповядва до падането на Йерусалим. Ето защо апостол Павел говори за Евангелието, „което беше проповядано на цялото творение под небето“. 386 Това, че той говори за края на Йерусалим, е ясно от това, което следва, защото той казва: 15. Когато, прочее, видите мерзостта на запустението, за която говори пророк Даниил, където стои на свято място - който чете, разбира. „Мерзост на запустението“ 387 обозначава паметника на завоевателя на града, който е поставен на мястото на вътрешното светилище на Храма. Казва се „запустява“, защото градът е бил опустошен и запустял, и „мерзост“, защото евреите, които мразеха идолопоклонничеството, наричаха статуи и изображения на хора мерзости. 388 16–18. Тогава онези, които са в Юдея, бягат в планините; и който е на покрива, да не слиза да вземе каквото има в къщата му; и който е на полето, не се връща да вземе дрехите си. Искайки да подчертае, че тези неприятности са неизбежни, Господ казва, че трябва да бягате, без да поглеждате зад себе си и без да мислите за имущество, дрехи или други вещи от дома. Някои вярват, че „мерзостта на запустението“ е Антихристът, който ще дойде по времето на запустението на света и унищожаването на църквите и ще седне в Храма. Те също тълкуват тези думи по следния начин: „този, който е на покрива“ е този, който е достигнал върха на добродетелта и който не трябва да слиза от тази височина, за да вземе със себе си това, което принадлежи на тялото. Къщата на душата е тялото. Но човекът трябва да напусне и „полето“, тоест земното, тъй като „полето“ е (земният) живот, а не да носи със себе си „дрехата“ – старото ни нечестие, което сме свалили от себе си. 19. И това е трудно за бременни жени и кърмачки в онези дни. Бременните жени няма да могат да избягат, обременени от товара на утробите си. И кърмачките от съжаление към децата си няма да могат да ги оставят, но и да ги вземат със себе си и заедно да се спасят. Те няма да могат да избегнат гнева на онова време. Христос също така означава, че майките ще изядат децата си. Йосиф Флавий всъщност говори за жена, която поради глада, причинен от обсадата на Йерусалим, сготви собственото си дете и го изяде. 389 20. Вместо това се молете на Бог бягството ви да не е през зимата или в събота. Той каза това на евреите от името на апостолите, защото по това време апостолите вече ще бъдат извън Йерусалим. Затова той казва на евреите да се молят бягството им да не бъде през зимата, защото поради метеорологичните трудности няма да могат да избягат, нито в съботата, когато според Закона те ще почиват и няма да посмеят да бягат. 390 Можете да разберете тези думи и по друг начин: затова трябва да се молим нашето „бягство“ от този живот, тоест краят на живота, да не бъде в „съботата“, когато не вършим добри дела, нито през „зимата“, когато не се ражда плод (добродетел), а в спокойствието на душата и мира. 21–22. Защото тогава ще настане голяма беда, каквато не е имало от началото на света до сега и няма да има. 391 И ако тези дни не бяха съкратени, никой нямаше да остане; но заради избраните онези дни ще се съкратят. По това време (падането на Йерусалим) имаше непоносими страдания. На римските войници беше заповядано да не щадят никого, но поради онези от тях, които биха повярвали или тези, които вече са повярвали, Бог не позволи хората да бъдат напълно унищожени, 392 но сложи край на страданието и войната. Ако случайно войната продължи, всички в града щяха да умрат от глад. Някои смятат, че това се отнася за дните на Антихриста, но не става дума за Антихрист, а за падането на Йерусалим. След това се говори за Антихрист. Слушай тогава: 23–25. Тогава ако някой ви каже: Христос е тук или там, не вярвайте. Защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци и ще покажат големи знамения и чудеса, за да заблудят, ако е възможно, дори избраните. Казах ви предварително. 393 Учениците задали на Исус два въпроса: за падането на Ерусалим и за идването на Господ. След като им отговори за падането на Йерусалим, оттук той започва да говори за Неговото идване и края на света. Когато казва: „Тогава ако някой ти каже...“ той не визира времето непосредствено след падането на Ерусалим, а дните, когато това, което казва, ще се случи. Затова той казва, че „тогава“, тоест когато дойде Антихристът, ще се появят много лъжехристи и лъжепророци, които ще мамят очите на тези, които ги гледат с демонични привидения, за да заблудят някои от тях. Ако не бдят над себе си, дори праведните ще бъдат измамени. — Но ето — казва той, — казах ви предварително. Нямате извинения и можете да се предпазите от измама." 26–28. Затова, ако ви кажат: Ето го в пустинята, не излизайте. Ето го в стаите, да не повярвате. Защото както светкавицата идва от изток и залязва на запад, така ще бъде и пришествието на Човешкия Син. Защото където е мършата, там ще се съберат орлите. „Ако, казва той, „дойдат измамници, които казват: Христос е дошъл, но се крие в пустинята или в някоя къща, стаи или някои скрити вътрешни места, не се заблуждавайте. Няма да е необходимо никой да възвестява идването на Христос, защото Той ще бъде видим за всички, като светкавица. Както внезапно се появява светкавица и се вижда от всички, така и идването на Господ ще бъде видяно от всички хора по света. Когато дойде отново, няма да ходи от място на място, както когато дойде на света, но ще се появи в миг на око. Както орлите веднага се събират около мъртвото тяло, така и там, където е Христос, ще се съберат всички светии, които летят във висините и които ще се издигат между облаците като орли. „Труп” тук означава Христос, който легна за нас в гроба и умря, както казва Симеон Богоносец: „Ето, този ляга да свали и възкреси мнозина в Израиля”. 394 29. И веднага след скръбта на онези дни, слънцето ще потъмнее и луната ще изгуби светлината си, и звездите ще паднат от небето, и небесните сили ще се раздвижат. След идването на Антихриста, който скоро ще бъде победен, защото именно това е искал да подчертае Господ с думата „веднага“, „слънцето ще потъмнее“, тоест ще потъмнее. То няма да изчезне, но ще стане невидимо, осенено от светлината на Христовото идване. Същото ще бъде и със звездите и луната, защото каква е нуждата от изкуствена светлина, когато вече няма нощ и се появява „Слънцето на справедливостта“ – (Христос)? И небесните сили "ще се помръднат", тоест ще бъдат изумени и ще треперят от ужас, гледайки промяната на материята и всички хора от Адам до този ден, докато се готвят да дадат отговор (за делата си). 30. И тогава знамението на Човешкия Син ще се появи на небето; и тогава всички племена на земята ще плачат; и ще видят Човешкия Син да идва на небесните облаци със сила и голяма слава. Тогава на небето ще се появи кръст, по-ярък от слънцето, за да смъмри евреите. Когато Господ дойде, ще покаже кръста като най-силното доказателство срещу евреите, както убитият с камъни ще покаже камъка, с който е бил убит. Той нарича кръста "знак" като трофей или императорски символ. Тогава, следователно, всички племена на земята на Юдея ще плачат поради своето неверие и всички онези, чиито умове са заземени, дори и да са християни, ще плачат с тях. „Племена на земята“ могат да бъдат наречени и тези, които са привързани към земните неща. Въпреки че, следователно, Господ идва с кръст, Той също идва "с голяма сила и слава". 31. И той ще изпрати своите ангели с силен тръбен звук; и те ще съберат избраните си от четирите ветрища, 395 от край до край на небесата. Той ще изпрати ангели да съберат светиите и възкръсналите от мъртвите, за да Го посрещнат в облаците. Господ наистина ги почита, защото ги призовава чрез ангели. Въпреки че Павел казва, че ще бъдат грабнати в облаците, 396 той не противоречи на тези думи, защото те ще бъдат грабнати в облаците само когато ангелите ги съберат предварително. Тогава ще се чуе „гласът на тръбата“ за по-голям страх. 32–33. И вземете поука от смокинята: Когато клоните й са млади и разлистени, знаете, че лятото е близо. По същия начин, когато видите всичко това, знайте, че е близо до вратата. "Когато", казва той, "всичко това се сбъдне, не остава много до края на света и Моето идване." "Дете" означава бъдещата възраст и тишината след зимните бури, но само за праведните. Грешниците от своя страна ги очаква слана и още по-голямо объркване. Затова той казва: „Когато видиш клони и листа на смокиня, очаквай лято“. По същия начин, когато видите знаменията, за които ви говорих, слънцето и луната се промениха, очаквайте Моето идване.» 34–35. Истина ви казвам: Това поколение няма да премине, докато не се сбъдне всичко това. Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат. Тук той не говори за "поколението", което е живяло тогава, а за поколението на всички вярващи, 397 сякаш казва: "Верните няма да изчезнат, докато всички тези неща не се сбъднат." Но когато чуете за глад и епидемии, не мислете, че родът на верните ще измре от тези нещастия, но знайте, че той ще оцелее и никакво зло няма да го победи. Някои разбраха, че думите „всички тези“ се отнасят само за падането на Ерусалим, а не за второто пришествие на Господа, така че ги тълкуваха по следния начин: „Това поколение, следователно, поколението на твоите апостоли, няма да премине, докато не види разрушаването на Ерусалим.“ Потвърждавайки казаното, Господ казва, че небето и земята, тези твърди и неподвижни елементи, по-скоро ще изчезнат, отколкото ако думите Му се окажат лъжливи. 36. И за този ден и час никой не знае, дори небесните ангели, освен Отец Ми. Тук той учи учениците да не се стремят да знаят това, което е отвъд човешкото познание. Когато казва „нито дори ангелите“, той ги предупреждава да не търсят знание за това, което дори ангелите не знаят, докато с думите: „Аз съм Моят Отец“ ги разубеждава и от нещо повече от това. Ако беше казал: „Знам, но не искам да ви кажа“, те щяха да се натъжат, сякаш ги беше презрял. Но сега, когато казва: „Дори Синът не знае, а само Отец Ми“, той ги разубеждава от по-нататъшни въпроси. Често се случва бащите да държат нещо в ръцете си и когато децата им го поискат, те не им го дават, казвайки: „Нямаме това, което искате“, и тогава децата спират да плачат. Същото прави и Господ, като иска да успокои апостолите, които искаха да знаят за деня и часа на Неговото пришествие, затова им казва: „И аз не зная, но само Моят Отец“. Това, че Самият Той знае добре за този ден и час, е съвсем ясно, защото всичко, което има Отец, има и Синът. 398 Тъй като Отец знае за този ден, Синът със сигурност също го знае. Това се вижда още по-ясно от следното: Как е възможно Синът да не знае за деня на Своето второ идване, когато знае какво предшества този ден (т.е. знаменията, за които току-що говори)? Този, който въвежда друг в вестибюла, със сигурност знае добре къде е вратата. Но Христос не ни отвори тази врата (на знанието) за наше добро, защото не ни е полезно да знаем кога ще дойде краят на света, за да не станем мързеливи. Несигурността на този час ни прави по-весели. 37–39. Защото както беше в дните на Ной, така ще бъде и идването на Човешкия син. Защото точно както в дните преди потопа, те ядоха и пиеха, жениха се и се жениха до деня, в който Ной влезе в ковчега. И те не разбраха, докато не дойде потопът и не отнесе всичко; така ще бъде и идването на Човешкия Син. За да потвърди истинността на думите Си, Той споменава събитията от времето на Ной. 399 Както по онова време имаше хора, които се подиграваха на построяването на ковчега, докато не ги сполетя страдание и ги уби всички, така и сега някои се подиграват с думите за края на света. Но Христос казва, че смъртта ще ги сполети внезапно. Той показва, че по времето, когато дойде Антихристът, хората ще се отдадат на удоволствия и ще пируват с гордост на сватби и веселби, както направиха 400-те великана по времето на Ной. 40–41. Тогава ще има двама в полето; единият ще бъде взет, а другият ще бъде оставен. Двама ще мелят на воденични камъни; единият ще се вземе, а другият ще се остави. Тогава, казва той, когато всеки ще живее безгрижно, занимавайки се с домашните си работи, „единият“, т. е. праведният, „ще бъде взет“, тоест ще бъде издигнат във въздуха за среща с Господа, а „другият“, грешникът, ще бъде оставен долу (на земята). Дори от онези, които мелят в мелницата като слуги, някои достойни ще бъдат взети, а недостойните ще бъдат оставени. От това можем също да научим, че нищо не пречи нито на слугите, нито на жените от пътя на добродетелта. 401 42–44. Затова бдете, защото не знаете в кой час ще дойде вашият Господ. Но знайте това: ако собственикът на къщата знаеше по кое време ще дойде крадецът, той щеше да бди и да не позволи къщата му да бъде разбита. Затова бъдете подготвени; защото в кой час не мислите, че Човешкият Син ще дойде. Господ ни заповядва да бдим и да бъдем готови и да имаме предварително приготвени добродетелни дела, за да имаме какво да дадем на Господа, когато дойде и поиска каквото пожелае. Виждате как не каза: „Не знам в колко часа ще дойде крадецът”, а: „Не знаете...”. „Крадец“ нарича края на света и смъртта на всяко човешко същество. Тук Той загатва, че идването Му ще бъде през нощта. „Така както крадецът идва незабелязано, така ще бъде и Моето идване. Затова не бъдете небрежни, но бдете.” Ако знаехме кога ще дойде нашият край, щяхме да се опитаме да угодим на Бога колкото е възможно повече в този ден. Но сега, тъй като не знаем (този час), ние постоянно бдим в добродетелни дела. 45–47. Кой тогава е онзи верен и мъдър слуга, когото господарят му постави над домочадието си, за да им дава храна навреме? Блажен онзи слуга, когото господарят му, когато дойде, го намери да прави това. Истина ви казвам: той ще го постави над целия си имот. Господ се пита кой е „верният и мъдър слуга, когото господарят му е поставил над дома си“, като иска да покаже, че такъв човек е рядък и трудно се намира. От всеки домоуправител се изискват две неща: вяра и мъдрост. Защото, ако е верен и не краде нищо, но му липсва мъдрост и прахосва имота си, няма полза от него. И да е мъдър, но да краде, и от такъв няма полза. Тогава всеки, който се намери едновременно верен и мъдър, ще пожъне това, което е по-голямо от притежанията, имам предвид Небесното царство. Светиите ще бъдат наследници на всичко, което принадлежи на Бога. „Верен и мъдър слуга” е и всеки учител, който дава подходяща духовна храна на учениците си в точното време. Такъв беше Павел, който понякога им даваше да пият мляко, а понякога им говореше мъдрост (хранейки ги с твърда храна). Той беше верен служител на Господа, макар и преди това да беше богохулник, но беше и мъдър, защото не му бяха чужди мислите на враговете му. Следователно, всеки, който получава от Бога, било то пари, сила или власт, трябва да управлява това, което му е поверено вярно и мъдро, тъй като ще даде отговор пред Бога за това. 48–51. Ако този нечестив слуга рече в сърцето си: Господарят ми няма да дойде дълго време; и започна да бие другарите си и да яде и пие с пияници; господарят на този слуга ще дойде в ден, когато не се надява, и в час, когато не мисли, и ще го разполови, и ще му даде дял с лицемерите; ще има плач и скърцане със зъби. След като вече каза, че верният слуга ще бъде възнаграден, сега той казва как ще бъде наказан злият слуга. Ако, прочее, този, на когото е поверен даден от Бога дар, презре идващия съд и каже: „Господарят ми закъсня“, което означава, че Бог не изпраща бързо и внезапно наказание, Господ ще го „разполови“. Ако такъв човек използва незлобливостта на Бога като възможност за своята злоба и удари братята си, оскърбявайки ги и наранявайки съвестта им, което се случва, когато поданиците видят, че началниците им злоупотребяват с повереното им, тогава Господ също ще го „разсече наполовина“, тоест той ще бъде гол и лишен от своя дар на благодат. Тогава ясно ще се покаже какъв човек е бил този слуга и ще бъде хвърлен в тъмнината. Преди това той можеше да заблуждава другите с външността си, както правят много архиепископи, които смятат за свещени поради санът, който носят. Но тогава (в съда) те ще бъдат лишени от благодат и ще бъдат наказани като лицемери, които са се престрували на едно, а са били друго. История за мъдри и луди момичета, история за таланти, за Страшния съд 1–5. Тогава небесното царство ще бъде като десет девици, които взеха светилниците си и излязоха да посрещнат младоженеца. И пет от тях бяха мъдри и пет бяха глупави. Защото безумните взеха светилниците си и не взеха със себе си масло. И мъдреците взеха масло в съдове със своите светилници. И тъй като младоженецът закъсня, всички задрямаха и заспаха. 402 В разказа за девиците Господ говори за милостиня, за да научи онези, които ценят величието на девството, да не се стремят към придобиването само на тези добродетели, като пренебрегват другите. Затова разбери, че ако не си милостив, ще бъдеш изгонен с блудниците (от Царството Небесно), въпреки че живееш в девство, защото този, който няма състрадание и милост, по право заслужава да бъде изгонен, въпреки че е девствен. Блудникът е победен от сурова и естествена страст, докато безмилостният човек е победен от парите. Тъй като той се бори с противник, по-слаб от демона на блудството, човек, който е победен от страстта на алчността, още по-малко заслужава прошка. Такъв човек е наистина „луд“, защото след преодоляване на естествената страст на тялото, той е победен от безполезна страст към парите. Думата "заспа" означава смърт, докато "закъснението на младоженеца" показва, че Неговото второ идване няма да дойде бързо. 6–13. И в полунощ се разнесе вик: Ето младоженеца, излезте да го посрещнете. Тогава всички момичета станаха и украсиха светилниците си. И глупаците рекоха на мъдрите: Дайте ни от вашето масло, защото светилниците ни гаснат. И мъдрите отговориха, като казаха: За да не липсваме ние и вие, по-добре отидете при продавачите и купете за себе си. И когато отидоха да купят, дойде младоженецът и те влязоха с него готови за сватбата и вратата беше затворена. И тогава дойдоха другите момичета и казаха: Учителю, Учителю! Отворете ни. А той в отговор им каза: Истина ви казвам, не ви познавам. Бдете, прочее, защото не знаете деня или часа, в който Човешкият Син ще дойде. В историята се казва, че викът се чул „в полунощ“, 403 за да покаже, че Господ ще дойде внезапно, защото посред нощ всички спим дълбок сън. Идва с „вик“, защото второто Му идване ще бъде възвестено от тръба. 404 „Светилниците“ са нашите души, защото умът на всеки човек е светлината на душата му. 405 Лампата гори, когато се напълни с "елей" на добродетелите и милосърдието. Тези момичета бяха наистина луди, защото отидоха да търсят масло, когато не беше време за това. Мъдрите момичета казват: „За да не оскъдяваме ние и вие“, което означава, че добродетелта на моя ближен едва ли е достатъчна за неговия отговор на Страшния съд, камо ли за мен, тъй като всеки човек ще се оправдае от собствените си дела, а не от делата на ближния си. Въпреки това лудите момичета отиват при "продавачи", тоест при бедните. Какво трябва да означава това? Те се покаяха, защото не са дали милостиня (навреме) и сега за първи път разбират, че "маслото" е трябвало да бъде получено от бедните. Това има предвид той, когато казва, че са отишли ​​„да купят масло от продавачите“, тоест мислено са отишли ​​при бедните, мислейки какво добро дело е милостинята. Но вратата беше затворена за тях, защото след напускането на този живот няма време за покаяние и действие. Затова Господ им казва: „Не ви познавам“, защото човеколюбивият и милостив Бог не познава безмилостния. Как би могъл да познае онези, които не са като Него и които са Му чужди? Знайте добре, че всяка душа е получила "светилник" и просветление от Бога и че всички души се изправят да посрещнат Господа, защото искат да се срещнат и съединят с Него. Но мъдрите души наливат масло върху даденото им от Бога просветление и "светилник" с добрите си дела, докато глупавите оставят светилниците си без масло да гаснат, защото нямат добри дела, които да запалят светлината в тях. Затова, ако не правим добро, ще угасим Божията светлина, която е в нас. 14–19. Защото както човек, отивайки на път, повика слугите си и им предаде своето съкровище; и на един даде пет таланта, на друг два, а на трети по един, на всеки според възможностите му; и веднага си отиде. И който получи пет таланта, отива и работи с тях, и получава още пет таланта. Така че този, който получи две, получава още две. И който го получи, отива и го заравя в земята, и скрива среброто на господаря си. И след дълго време дойде господарят на тези слуги и започна да разчиства сметките си с тях. Тъй като каза по-горе: „Не знаете деня, в който ще дойде Господ“, Господ добавя тази история, за да покаже, че ще дойде внезапно. Той повика слугите си като човек, който се готви за дълъг път, и им повери имуществото си, някои на един, други на друг. „Човекът, който тръгва на път” е Христос, който стана човек заради нас. Той е „пътувал“, защото се е възнесъл на небесата, но и поради дълготърпението си, защото не търси веднага плодовете на нашите действия, а ги чака. Неговите „слуги“ са тези, на които е поверено служението на Божието слово: епископи, свещеници и дякони, следователно онези, които са получили духовни дарби, някои по-големи, други по-малки, но всеки според силата си, 406 тоест според мярката на неговата вяра и чистота (на сърцето). Бог ще постави Своя дар за мен в съда, който Му предлагам. Следователно, ако предложа малък съд, ще получа малко; ако отново предложа голямо, ще получа по-голям дар от Него. Този слуга, който получи петте таланта, веднага отиде и ги умножи. Вижте неговото усърдие, как той не бездейства, а веднага се захваща за работа, удвоявайки полученото. Когато човек е надарен с реч, богатство, репутация пред императора или някаква друга способност или умение, той удвоява това, което му е дадено, и не само облагодетелства себе си, но и иска да помогне на другите. Който обаче се грижи само за собствената си полза, без да мисли за другите, погребва таланта си и затова е осъден. Ако видите умен и способен човек, който изразходва своя ум в разни суетни занимания, измами и светски дела, можете с право да кажете, че такъв човек е заровил таланта си „в земята“, тоест в светските дела. Но след дълго време се завръща Онзи, Който е поверил на слугите Си „среброто“, тоест Неговите божествени думи, които са „чисто (като) сребро, пречистено в огън“, 407 или просто всеки дар, който прави човека известен и славен. Накрая ги събира всички заедно, за да чуят какво са направили с талантите онези, които са ги получили. 20-30. И този, който получи петте таланта, се приближи, донесе други пет таланта и каза: Учителю, ти ми даде пет таланта; ето още пет таланта, които получих с тях. И господарят му му рече: Добре, добри и верен слуго, в малко си бил верен, над много неща ще те поставя; влез в радостта на своя господар. И този, който получи двата таланта, се приближи и каза: Учителю, ти ми даде два таланта; ето още два таланта, които получих с тях. И господарят му каза: Добри, добри и верен слуго, в малко си бил верен, над много неща ще те направя; влез в радостта на своя господар. И този, който получи единия талант, се приближи и каза: Учителю, знаех, че си труден човек: жънеш, където не си сял, и събираш, където не си вял; затова се уплаших, отидох и скрих таланта ти в земята; и ето го твоя. И господарят му отговори и му рече: Зъл и мързелив слуго, ти знаеше, че жъна, където не съм сял, и събирам, където не съм веял: затова трябваше да дадеш среброто ми на обменителите на пари; и идвайки щях да взема моята с печалбата. Затова вземете таланта от него и го дайте на този, който има десет таланта. Защото всеки, който го има, ще бъде даден и ще бъде заплашен; и от този, който няма, ще му се отнеме това, което има. И хвърли нечестивия слуга в най-голямата тъмнина; ще има плач и скърцане със зъби. Господарят еднакво хвали онези слуги, които се постараха и увеличиха да им дадат подарък, и всеки от тях се вслушва в думите: „Добър, добър и верен слуга“. Думата "добър" тук означава "човеколюбив и незлонамерен" човек, този, който пренася своята доброта към ближните си. Тези, които са доказали, че са верни в малки неща, ще бъдат поставени над велики неща. Ако получим (някои) щедрости в този живот, това все още е нищо в сравнение с бъдещите блага. „Радостта на Господа“ е безкрайната радост на Господа, който се радва в делата Си, както казва Давид. 408 Светиите също се радват на своите дела с такава радост, точно както грешниците скърбят за своите (зли) дела и се покайват за тях. Светиите имат Господ като свое богатство и Му се радват. Виждате как и двамата слуги са достойни за едни и същи съкровища, както този, който е получил пет таланта, така и този, който е получил два. Следователно, когато човек получи малко, но правилно използва получения дар, колкото и малък да е той, той ще получи същата чест, както този, който е получил много и е постигнал много. Ето защо всеки човек се счита за успял според това колко е постигнал в това, което му е дадено. Такива са благодарните слуги, а злият и мързелив слуга се оправдава по своему. Нарича господаря си "твърд човек", както мнозина наричат ​​своите учители днес. Трудно е да се иска послушание от хора, които Бог не е направил покорни, нито е посял семената на покорството в тях. Точно това има предвид злият слуга, когато казва: „Жънеш там, където не си сял“; с други думи, вие търсите подчинение от някой, в когото не сте посяли семето на подчинение. Наричайки господаря "твърд", слугата осъжда себе си. Точно затова той беше длъжен да полага още повече усилия, тъй като знаеше, че господарят му е корав и строг, защото ако поискаше подкрепа от другите, щеше да иска още повече от него. Ето защо той трябваше да умножи получения талант и да създаде ученици за себе си, от които Господ да иска това, което дължат. 409 Христос нарича учениците Си „среброменници“, защото те са строго отговорни за повереното им слово. Каква "печалба" (лихва) очаква Той от учениците? Да покажат делата си, защото ученик, който получи дума от учител, трябва не само да я запази и върне в нейната цялост, но и да предаде „печалбата“, тоест добрите дела. Така Господ отнема дара от злия и мързелив слуга. Този, който е получил дар, за да го използва в полза на другите, и не го направи, губи подаръка, който му е даден. Виждате ли, че този, който работи повече, получава по-голям дар (от Бога)? Този, който положи усилия, ще получи по-голяма благодат и то в изобилие. Но дарбата, която мисли, че има, ще бъде отнета от човек, който не се труди, защото този, който не е ревностен и не търгува с това, което му е поверено, всъщност няма дарба, а само си мисли, че я има. Загубил го е поради небрежността и мързела си. 31–33. И когато Човешкият Син дойде в славата Си и всичките свети ангели с Него, тогава ще седне на престола на славата Си. И всички народи ще се съберат пред него, 410 и ще отделят един от друг, както овчарят отделя овцете от децата. И той ще постави овцете от дясната си страна, а децата отляво. Господ казва: „Когато дойде в славата Си“, още от първото Му идване беше съпроводено с хули и хули. Когато дойде втори път, ще дойде в слава, придружен от ангели. Първо, Той ще отдели светиите от грешниците, като по този начин ще ги избави от страданието, ще ги постави (от дясната Си страна) и ще им говори. Той нарича светиите „овце” поради тяхната кротост и защото те като овцете ни дават плодовете си и ни служат, както овцете ни дават „вълна”, тоест божествено и духовно покритие, и „мляко” като духовна храна. „Децата“ са грешници, защото ходят по руините (на греха) и са разхвърляни и безплодни като дете. 411 34–40. Тогава Царят ще каже на стоящите отдясно му: Ходете благословени от моя Отец; наследете Царството, приготвено за вас от създанието на света. защото бях гладен и ми даде да ям; жаден бях, и ме напоихте; Аз бях странник и ме приеха; гол бях, и ме облякохте; болен бях и ме посетихте; Бях в затвора и ти дойде при мен. Тогава праведните ще Му отговорят и ще кажат: Господи, кога Те видяхме гладен и Те нахранихме? Или жаден, и да пием? Кога те видяхме като непознат и те приветствахме? Или гол и облечен? Кога те видяхме болен или в затвора и дойдохме при теб? И отговарящият Цар ще им каже: Истина ви казвам: както сте го направили на един от тези Мои най-малки братя, на Мене сте го направили. Докато първо не отсъди, Господ не награждава и не наказва никого. Тъй като е хуманен, Той също така ни учи да не наказваме другите, докато не проучим задълбочено тяхната вина. Така наказаните няма да имат извинение след процеса. Той нарича светиите "блажени", защото Отец ги е приел (в Царството Небесно). Той ги нарича наследници на Царството, за да покаже, че Бог ги прави участници в Неговата слава като Негови синове. Той не им каза "получават", а "наследяват", както синовете наследяват имуществото на баща си. Той нарича своите ученици или просто бедните свои братя, защото всеки беден е брат на Христос, тъй като самият Христос е живял в бедност. Виждате ли Божията правда, как възхвалява светиите, но и тяхното благоволение, защото те спокойно отричат, че са Му служили. Въпреки това, това, което се прави на бедните, Господ приема като направено на Него. 41–46. Тогава ще каже на стоящите отляво: Махнете се от мене, проклети, във вечния огън, приготвен за дявола и неговите ангели. защото бях гладен и не ми даде да ям; жаден бях, и не ме напоихте; Странник бях и не Ме приехте; гол бях, и не ме облякохте; Бях болен и в тъмница, и не ме посетихте. Тогава ще Му отговорят и ще кажат: Господи, кога Те видяхме гладен или жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница, и не Ти служихме? Тогава той ще им отговори, казвайки: Истина ви казвам, доколкото не сте го направили на един от тези най-малките, не сте го направили и на Мене. И тези ще отидат във вечни мъки, а праведните във вечен живот. Тези отляво са изпратени на огъня, приготвен за дявола. Тъй като демоните са безмилостни и се отнасят към нас жестоко и враждебно, разбираемо е, че тези, които са съгласни с тях и които са прокълнати за собствените си действия, се наказват със същото наказание. Виждате, че Бог не е приготвил огън за хората, нито е създал ада за нас, а за дявола, но ние сами се правим на ада. Затова трепери, о, човече, и разбери от това, че тези хора не са били наказани за блудство, грабеж или друго злодеяние, а защото не са вършили добро. Наистина, ако се замислите, разбойник е този, който има много и не дава милостиня, дори и да не онеправдава публично никого. Всичко, което притежава извън нуждите си, той е откраднал от онези, които са в нужда и които не са получили нищо от него. Ако беше споделил имуществото си с тях, нямаше да липсват. Но тъй като той заключи съкровището си и го присвои за себе си, те се оказаха в бедност. Ето защо безмилостният човек е крадец и върши несправедливост към всички, на които е могъл да помогне, но не го е направил. Затова той и подобните му ще отидат във вечни мъки без край, а праведните във вечен живот. Точно както светиите живеят в безкрайна радост, така и неправедните ще наследят вечни мъки, въпреки че Ориген 412 напразно провъзгласява, че мъките на ада ще свършат и че грешниците няма да бъдат измъчвани вечно и че ще дойде време, когато те също ще влязат в жилищата на праведните, пречистени от мъките на ада. Тук ясно се опровергава учението на Ориген, когато Господ говори за „вечни мъки“, които нямат край, и когато сравнява праведните с овце, а неправедните с козли. Точно както едно дете никога не може да стане овца, така и грешникът (след Съда) никога не може да бъде очистен и да стане праведен. „Последната тъмнина“ (спомената в предишната история за талантите) е доста далеч от Божията светлина, което прави мъчението още по-трудно. Има още една причина, която може да се спомене: грешникът все още е в тъмнина в този живот, след като е отпаднал от „Слънцето на правдата“, но тъй като има надежда за обръщане, това все още не е „крайна тъмнина“. Но когато той умира и когато злодеянията, които е извършил, се разследват, тогава той е завладян от "последната тъмнина". 413 Тогава няма надежда за обръщане и грешникът остава напълно лишен от Божиите съкровища. Още в този живот човек се наслаждава до известна степен на Божиите блага, имам предвид изкуствени съкровища, и вярва, че по някакъв начин е Божий служител и че живее в този сътворен свят като в Божия дом, хранен и подпомаган от Бога. Но тогава той ще бъде напълно откъснат от Бога и няма да има никакъв дял в Неговите блага. Това е тази тъмнина, която се нарича „крайна“, в сравнение с тъмнината тук, която не е „крайна“, тъй като грешникът все още не е напълно откъснат от Бог. Затова и ти бягаш от неблагосклонността и правиш благотворителност не само физическа, но преди всичко духовна. Хранете Христос, който е „гладен“ за нашето спасение. Ако нахраните и напоите някого, който е гладен и жаден за духовно обучение, вие сте нахранили и напоили самия Христос, защото Христос живее във всеки християнин и неговата вяра се храни и укрепва от учението. Ако видите някой, който се е отчуждил от небесната родина, вземете го със себе си. Докато се възнасяш на небесата, вземи го със себе си, за да не проповядваш на другите, да не се покажеш неопитен. Ако някой хвърли дрехата на нетлението, която е получил при кръщението, и остане гол, облечете го и помогнете на слабите във вярата, както казва Павел. 414 Посетете онзи, който е затворен в тъмната „тъмница“ на това тяло и осветете съвета си върху него като светлина. Упражнявайте тогава тези шест вида любов, телесна и преди всичко духовна, защото тъй като сме съставени от душа и тяло, и двете могат да участват в тези дела на любовта. Последното пророчество за страданието, заговорът на евреите срещу Христос, помазанието във Витания, предателството на Юда, пасхалната вечеря и причастие, молитвата в Гетсимания, целувката на Юда, арестуване на Христос и извеждането му пред Каиафа и Синедриона, Отричането и разкаянието на Петър 1–2. И когато Исус свърши всички тези думи, каза на учениците си: Вие знаете, че след два дни ще бъде Пасха 415 и Човешкият Син ще бъде предаден на разпъване. Тъй като вече беше споменал Царството и наградата, беше време да каже нещо за Неговото страдание, така че Исус сякаш каза: „Онези, които ме разпънат, ще заслужат огъня“. 3–5. Тогава първосвещениците и книжниците и старейшините на народа се събраха в двора на проповедника на име Каиафа; и те се съветваха, за да хванат и убият Исус чрез измама. И казаха: Но не за празника, за да не се бунтува народът. Въпреки че Законът предвиждаше само един първосвещеник, 416 който изпълняваше службата си до живот, евреите имаха много, защото всяка година избираха нов първосвещеник, независимо от Закона. 417 Така през тази година те дойдоха при първосвещеника, за да се посъветват с него относно убийството, тъй като задължението на първосвещеника беше да наказва убийците. 418 Тук тези, които вече са завършили своята едногодишна служба, се наричат ​​„първосвещеници“. Възнамерявайки да извършат безбожно убийство, те не се уплашиха от Бога, а от хората. Те се страхували да убият Исус в деня на празника, защото в този случай хората можели да се надигнат в Негова защита или поради убийството нямало да участват в принасянето на предписаните жертви, поради което първосвещениците щяли да останат без доходите, които получавали от жертвоприношенията. Вероятно също са се страхували да Го убият в деня на самия празник, защото тогава смъртта Му ще стане известна и празнувана от всички, докато те са искали напълно да изтрият всякаква памет за Него. Затова се разбрали преди празника да Го убият веднага след празника. Но Исус им позволява да Го заловят по време на Пасхата, като иска да покаже, че Той ще страда не когато те поискат, а когато Той поиска, така че в деня на предобраза на Пасхата да се свърши истинската Пасха. От това можем да разберем и колко кръвожадни са били те, защото въпреки че не са имали намерение да убият Исус на празника, когато са намерили предателя, те са извършили убийството точно в този ден, забравяйки дори хората, само за да изпълнят целта си. 6–7. И когато Исус беше във Витания в къщата на прокажения Симон, една жена се приближи до него с алабастров съд със скъпо благоухание и го изля на главата му, докато седеше на масата. Някои казват, че четиримата евангелисти имат предвид трите жени, които са помазали Господ. Други, отново, казват, че има само две от тях: Мария, сестрата на Лазар, от Евангелието на Йоан, и тази, която сега се споменава тук от Матей, която отново е същата, за която говорят Лука и Марк. Някои казват, че този Симон прокажения бил бащата на Лазар и че Христос го очистил от проказата и след това вечерял с него. Говори се, че Господ изпратил учениците си при него, когато им казал да отидат при човек, който да им покаже покритата с воал горница. Както се казва, тогава той прие Господ, който празнува с него Пасхата. Затова, когато жената 419 видя пречистения прокажен, тя смело повярва, че и тя ще получи опрощение на греховете и очистване от душевна проказа. Тя изповядваше голяма вяра, когато изля такова скъпо миро без колебание. 420 Тя го изля върху главата Му, отдавайки почит на най-важната част от тялото. Ето защо и ти, човече, ако страдаш от умствена и фарисейска проказа, която те кара да се гордееш и те отчуждава от Бога, приеми Исус в своя „дом“ и Го помажи с „мир“ на добродетелите, защото и ти можеш да получиш смирна за Исус, който те изцели от проказата и да го излееш върху главата Му. Какво е "главата" на Христос, ако не Неговата божественост, на която се предлага благоуханието на добродетелта? „Нека молитвата ми бъде коригирана“, казва Давид, „както когато беше пред Теб, Господи“. 421 Затова принесете на Христовото божество аромата на мира, съставен от много добродетели. Ако вие учите, че Христос е не само прост човек, но и Бог, тогава вие сте помазали Неговата „глава“ с мир, тоест сте прославили Неговата божественост с думите на богословието. 8-11. И като видяха това, учениците Му се възмутиха и казаха: Защо е това зло? Защото този аромат можеше да се продаде скъпо и да се раздаде на бедните. И когато Исус разбра, каза им: Защо безпокоите жената? Тя ми направи добро дело. Защото винаги имате бедните с вас, но не винаги имате мен. Тъй като учениците вече бяха слушали много за милостинята и разбраха колко е важна тя, те смъмриха жената, мислейки, че Бог предпочита милостта пред другите хора, отколкото честта, оказана на Него. Господ обаче упреква учениците, че несправедливо са укорили жената. Не трябва да очакваме възвишени неща от тези, които току-що са се обърнали към Христос, особено не от слаба жена, но приемете от тях толкова вяра, колкото имат. Когато някой принесе дар на Бога, не го отблъсквайте и не презирайте усърдието му, изпращайки го да даде своя дар на бедните, но му позволете да изпълни това, което е намислил. Ако поиска от вас съвет дали да даде на бедните или да даде на Бога, посъветвайте го да помогне на бедните. Но ако той вече е принесъл дар на Бога, няма причина да го разубеждавате, защото почитта, оказана на Бога, трябва да се цени повече от всичко друго, дори от самото милосърдие. Въпреки че знаем, че Христос, в Своята любов към човечеството, получава милостта, проявена към другите, като дар за Него, ние все пак не трябва да презираме Бог и да правим само милосърдие. Ако случаят беше такъв, ще трябва да крадем ценности от храмовете и да дадем откраднатите стоки на бедните. Но не е така и за да разберете, че не е едно и също да бъдеш милостив към бедните и да отдаваш почит на самия Христос и да Му служиш, чуй следните думи: „Бедните, казва той, винаги имате при себе си, но не винаги имате Мен“. Виждате ли, следователно, че едно е да служиш на Христос, а друго е да проявяваш милост към бедните, въпреки че Христос в своето човеколюбие приема това, което се прави на бедните, като свое. 12–13. И тя, след като изля този парфюм върху тялото ми, го направи за моето погребение. Истина ви казвам: където и да се проповядва това евангелие по целия свят, ще се разказва и паметта й за това, което тя направи. Господ ни учи, че жената направи това по някакво божествено вдъхновение, предобразявайки смъртта Му и погребението на тялото Му. Господ не би му позволил да Му помогне с мир, ако тази работа не криеше някаква тайна. Като Бог предрекъл какво ще се случи – делото на тази жена да бъде възхвалявано навсякъде. Вижте Божието човеколюбие, как той възнаграждава една жена с велик дар. Той й обещава, че за нея ще се говори навсякъде, стига да има евангелия. Как смирната символизира Неговото погребение? Сред евреите беше обичай да се подготвят телата за погребение, като се помазваха с мир, както правеха египтяните. Те направиха това, за да предотвратят разлагането на тялото и разпространението на неприятна миризма. Затова той казва: „С изливането на мирото жената показва, че тялото Ми ще бъде погребано“. Той казва всичко това, за да засрами и смъмри Юда, който ще Го предаде и ще Го предаде на смърт. Разбирайте това и в преносен смисъл. „Прокажен“ означава езически народ. „Жената грешница” е синагогата и езическата църква, изляла „мир”, тоест вяра върху „Главата” на Христос, която е Неговата божественост. Всеки, който вярва, че Христос е Бог, мироточи главата Му. Но Юда, който смъмри жената, представлява, както казва Йоан, 422 евреи, които роптаят срещу Църквата и до днес. 14–16. Тогава един от дванадесетте, на име Юда Искариотски, отишъл при първосвещениците и казал: Какво ще ми дадете и аз ще ви го предам? И те му дадоха тридесет сребърника. И оттогава той търсеше удобен момент да го предаде. Когато чужденка и блудница оказаха на Исус такава чест, тогава Неговият ученик отиде да Го предаде. Евангелистът не казва случайно: „Тогава си отиде“, а с намерението да покаже безсрамието на Юда. Той добавя името „Искариот“, за да покаже възможно най-ясно за кого става дума, защото имало друг Юда, който също се казвал Леви. 423 Предателят обаче бил от село Искъра. 424 „И те му платиха 425 тридесет сребърника“, тоест те се съгласиха и решиха да му дадат толкова пари, а не както мнозина мислят, че вече бяха изчислили и платили толкова пари. „(И оттогава) те търсеха подходящо време“, за да Го предадат, когато Той беше сам. Тъй като се страхуваха от хората, те наеха Юда да ги информира, когато Исус е сам. 17–19. И в първия ден на безквасните хлябове учениците се приближиха до Исус и му казаха: Откъде искаш да разберем, че ядеш пасхата? И той каза: Идете в града на този и този и му кажете: Учителят казва: Моето време е близо, ще празнувам Пасхата с учениците си у вас. И учениците направиха, както им заповяда Исус, и празнуваха Пасхата. Евангелистът нарича деня преди „безквасните хлябове“ „първи ден на безквасните хлябове“. Пасхата е трябвало да се яде в петък вечерта, поради което е наречена денят на безквасните хлябове, но Господ изпраща учениците в четвъртък, в деня, който евангелистът нарича „първи ден на безквасните хлябове“, 426 защото предшества петък, когато вечерта се яде безквасен хляб (според обичая). Тогава учениците се приближават до Него и Го питат: „Откъде искаш да разберем, че ядеш пасхата?“, 427 тъй като нито те, нито Той са имали своя къща. Исус ги изпраща при непознат човек, който дори не ги познава, както направи, когато ги изпрати да намерят магарето. С това той им показа, че е в състояние да убеди дори тези, които изобщо не го познават, да го приемат само с думите си. Господ искаше да празнува Пасхата, за да не си помислят евреите, че той противоречи на Закона. Той нарича своето клане „Своето време“, за да разберем, че Той не е бил убит без да знае какво Го очаква и против волята Му. С думите: „Ще празнувам Пасхата у вас“, той добавя: „...с учениците Му“, за да бъде всичко готово за по-големия брой гости, които ще дойдат. 20–22. И когато вечерта, те седнаха на масата с дванадесетте ученици и докато ядяха, той им каза: Истина ви казвам; един от вас ще ме предаде. И като се натъжиха много, всеки един от тях започна да Му казва: Не бях ли аз, Господи? Въз основа на тези думи някои смятат, че Господ не е ял пасхата тази година, защото казват, че пасхалното агне се е яло само прав. Тъй като Господ седеше, той не яде пасхата. Но можем да предположим, че той първо изяде пасхата прав, след това седна и даде на учениците Своите Тайни. 428 Първо той празнува (Старозаветната) Пасха като образец, а след това я извърши в действителност. Той предсказва какво ще направи Юда, за да го поправи и засрами, ако не с друго, то с обща трапеза, но и да го изпълни със страх и ужас, че е предал Бога, Който знае сърцата (на хората). Останалите ученици бяха ужасени, защото въпреки че имаха чиста съвест, те възлагаха повече надежда на Христос, отколкото на себе си, тъй като Той познаваше сърцата им по-добре от тях. 23–25. И той отговори и каза: Който потопи ръката си в купата с мен, ще ме предаде. Човешкият Син, следователно, отива, както е писано за него; но горко на онзи човек, който предаде Човешкия Син; щеше да е по-добре за него, ако този човек не се беше родил. И Юда, неговият предател, отговори и каза: Не бях ли аз, Учителю? Той му каза: Ти каза. Той публично порицава предателя, тъй като последният не се разкая, когато преди това тайно го смъмри. Затова сега публично го изопачава като казва: „Който потопи ръката си с Мен в купата...“, та поне в този момент да се поправи. Но тъй като беше безсрамен, Юда потопи ръката си в Христовата купа. Тогава Господ казва: „Човешкият Син иде, както е писано за Него“. Следователно, въпреки че е предопределено 429 Христос да страда за спасението на света, Юда не трябва да се счита за достоен за нашето спасение, а по-скоро трябва да бъде съжаляван. Това, което той направи, не беше направено като съработник в Божията цел, а от собствената му злоба. Ако се замислите, дори Христос не е искал да бъде разпнат преди. 430 Това е показано, когато (в Гетсимания) той се моли чашата на страданието да го отмине. Но тъй като Той (по Своята божествена природа) знаеше преди всички векове, че хората не могат да бъдат спасени по друг начин поради злобата на врага, това, което не беше Неговото намерение преди, сега става такова. Казвайки, че би било по-добре, ако този човек, който щеше да Го предаде, не се беше родил, той показва, че е по-добре да не съществуваш, отколкото да живееш в грях. Обърнете внимание на думите „Човешкият Син отива...”, които показват, че Неговото умиране няма да бъде смърт, а отиване на друго място. 26. И когато ядяха, Исус взе хляб 431 и го благослови, разчупи го и го даде на учениците и каза: Вземете, яжте; това е моето тяло. Матей добавя думите: „и когато ядоха“, за да покаже безчовечността на Юда, защото ако Юда беше звяр, щеше да стане опитомен, като вкуси храната от общата трапеза. Но, макар и обезобразен, той не само не дойде на себе си, но остана неразкаян, след като вкуси самото Тяло Христово. Някои тълкуватели казват, че Христос е дал мистериите на другите ученици едва след като Юда си е тръгнал. 432 Ето как би било подходящо за нас да извършваме и да пазим Мистериите от нечестиви хора. Преди разчупването на хляба Господ благодари, за да ни научи да принасяме Хляб с благодарност (на Бога). 433 В същото време това показва, че Той доброволно приема разчупването на Тялото Си, тоест смъртта Си, 434 и не показва огорчение, като че ли това е нещо противно на Неговата воля, за да можем по същия начин и ние доброволно да приемем мъченичеството (за Него). Казвайки „Това е Моето тяло“, той показва, че осветеният на олтара хляб е истинското Тяло Господне, а не Негов образ. Той не казва: „Това е образът (на Тялото Ми)“, а „Това е Тялото Ми“. По неописуем начин (предложеният) хляб се променя, въпреки че все още запазва вида на (обикновения) хляб. Понеже сме слаби и не можем да ядем сурово месо, най-малкото човешко, то пак прилича на хляб, макар че всъщност е месо. 27–28. И взе чашата, благодари и им я даде, като каза: Пийте от нея всички; защото това е Моята кръв на Новия Завет, която се пролива за мнозина за опрощение на греховете. Както в Стария завет има жертва и кръв, така и в Новия завет имаме кръв и жертва. Там се казва: „Което се излива за мнозина“, което означава „за всички“, защото „всички“ са и „много“. Защо не каза по-горе: "Вземете, яжте всички", а само тук казва: "Пийте от него всички?" Някои казват, че той каза това заради Юда, защото Юда взе Хляба и не го изяде, а го скри, за да покаже на евреите Хляба, който Исус нарече Своето Тяло. Въпреки това Юда изпи чашата, макар и против волята си, тъй като изобщо не можеше да я скрие. Затова Христос каза: „Пийте от нея всички“. Образно, някои казват, че всички хора нямат достъп до твърда храна, но само тези, които са по-съвършени, докато всички могат да пият. Затова Той казва: „Пийте от нея всички“, защото всеки може да римува по-простите учения. 29. Казвам ви, че отсега нататък няма да пия това вино на Виноград до онзи ден, когато ще пия ново с вас в царството на моя Отец. Изпивайки чашата, Господ се отказва от телесното питие, но обещава друг начин на пиене в Царството, тоест след Възкресението. А именно, когато Той беше възкресен, Той яде и пи по нов начин, не защото се нуждаеше от храна с физически вкус, а за да потвърди истинската природа на тялото Си. 435 Той с право нарича Неговото Възкресение „Империя“, защото когато победи смъртта, той наистина се показа като Император. Но можете да разберете това и по следния начин: „ново питие“ е разкриването на Божиите тайни, които ще бъдат разкрити в Царството Божие, тоест след второто пришествие (на Бога). Те са "нови", тоест са от такова естество, че не сме чували за тях. Твърди се, че Христос ще ги "изпие" заедно с нас, защото смята храната и напитките Си за полезни за нас. 30. И като пееха хваление, те излязоха на Елеонската планина. 436 Когато вечеряха, пееха хвалебствия, за да се научим да правим същото. Исус отиде на Елеонската планина, а не на някое друго място, за да не изглежда, че бяга. Той не отива на някакво непознато място, а на място, което е било (добре) известно на евреите. 437 В същото време Той напуска кръвожадния град, напускайки го и оставяйки го да страда, за да може по-късно да укорява евреите, че са Го преследвали дори когато ги е напуснал. 31–32. Тогава Исус им каза: Всички ще се съблазните от Мене тази нощ; защото Писанието казва: Ще поразя овчаря и овцете на стадото ще се разпръснат. И след моето възкресение ще отида преди вас в Галилея. Той, като Бог, предсказва какво ще се случи и за да не се обидят учениците, като си помислят, че ги обвинява, им казва, че е писано: „Ще поразя пастира и овцете от стадото ще се разпръснат“. С това той иска да каже: „Аз ви събрах всички и след Моето заминаване ще се разпръснете“. За Отец се казва, че той ще "порази" Сина, защото евреите, според Неговата идея или по-скоро с Негово разрешение, разпнаха Господ. Въпреки че Той можеше да им попречи да го направят, Той не го направи и затова се казва, че Отец "удари" (овчаря) чрез разрешение. 438 След това ги утешава, като им съобщава добрата новина, че ще възкръсне и ще отиде пред тях в Галилея. С това той показва, че ще напусне Йерусалим и ще отиде при езичниците, тъй като езичниците са живели в Галилея. 33–34. А Петър в отговор му каза: Дори и всички да се съблазняват от теб, аз никога няма да се съблазня. Исус му каза: Истина ти казвам: Тази вечер, преди петелът да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене. С голямо самочувствие Петър обещава, че няма да бъде измамен. Затова Христос го допусна да падне, за да го научи да не се доверява на себе си, а на Бога, но и да се доверява повече на думите на Христос, отколкото на съвестта си. Думите на Петър: „Ако всички се съблазняват...“ показват неговото самохвалство и непознаване на собствената му слабост. След това Господ му предсказва часа, който ще настъпи тази нощ, преди да пропее петелът, както и броя на отказите, защото той ще се отрече от Него три пъти. 35–36. Петър му каза: Няма да те предам дори и да трябва да умра с теб! Това казаха всички ученици. Тогава Исус дойде с тях на място, наречено Гетсимания, 439 и каза на учениците: Седнете там, докато отида там да се помоля на Бога. Искайки да покаже истинската си преданост към Спасителя, Петър Му противоречи. Освободил се от страха, че може да е предател, Петър вече с голяма любов, но и любов към честта, започва да се противопоставя на другите и дори да се противопоставя на Христос. Тогава останалите ученици, още преди да бъдат изкушени, невежествено обещаха това, което нямаше да могат да изпълнят. Исус отива да се моли в самота, защото молитвата търси мир и самота. 37–39. И като взеха Петър и двамата Зеведееви синове, те започнаха да жалеят и да скърбят. Тогава Исус им каза: душата Ми е наскърбна до смърт; остани тук и гледай с мен. И като отмина малко, падна на лицето Си, като се молеше и казваше: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; но пак не както аз искам, а както ти! Той не взема със Себе Си всички ученици, а само онези трима, на които показа славата Си на Тавор, за да не се оскърбят другите, като Го видят да се моли с болка в сърцето си. Но Той оставя дори тях и отива да се моли на още по-самотно място. Той скърби и страда според Божия план, за да покаже, че е наистина човек, защото човешката природа е да се страхува от смъртта, тъй като смъртта дойде срещу природата и затова нашата природа бяга от нея. В същото време той прави това с желанието да измами дявола, за да го нападне като обикновен човек и да го убие, но по този начин самият той да бъде победен. Ако по някаква случайност Господ сам беше отишъл на смърт, той щеше да даде основание на евреите да мислят, че не са извършили грях, като са убили онзи, който сам така е искал да страда. От това можем да научим, че не трябва да се сблъскваме с неприятности и изкушения, а по-скоро да се молим да бъдем избавени от тях. Ето защо Той не се отдалечи толкова от апостолите, но остана близо до тримата ученици, за да Го чуят и да си спомнят думите Му, когато самите те изпаднат в изкушения и се молят така. Той нарича Своето страдание „чаша” заради съня, който идва след чашата, но и защото тя стана виновник за нашата радост и спасение. Той иска чашата да мине покрай Него, за да покаже, че като човек, подвластен на природните закони, Той иска да избегне смъртта, както е посочено по-горе, но може би и защото не иска евреите да извършат такъв ужасен грях, който да причини разрушаването на Храма и избиването на хората. Въпреки това, Той иска волята на Отец да бъде изпълнена, така че когато природата ни отклони от послушанието, ние също да научим, че трябва да се покоряваме на Бог и да изпълняваме Неговата воля. 40–41. И като дойде при учениците, намери ги, където спяха, и каза на Петър: не можа ли да останеш буден с мене един час? Бдете и се молете, за да не паднете в изкушение; защото духът е силен, но тялото е слабо. Тъй като Петър и другите ученици бяха пълни със самочувствие и небрежни обещания, Господ ги изобличава за тяхната слабост, обръщайки се специално към Петър. „Когато не можеш да прекараш нито един час с Мен, как ще дадеш живота си за Мен?“ Но веднага след като ги нарани с укора си, той ги утеши, като каза, че духът е силен, но немощта на тялото му се противопоставя. С други думи, Той казва: „Смятам те за достоен за прошка, защото си заспал не поради презрение към Мен, а поради немощта на тялото.“ Но тъй като сте толкова слаби, не се надявайте на себе си, а се молете да не паднете в изкушение.“ Други смятат, че думите: „Не падайте в изкушение“ означават: „Не се побеждавайте от изкушение“. Затова, казват те, Господ не ни заповядва да бъдем без изкушения, защото чрез изкушенията печелим венци, но те да не ни победят и да не се окажем погълнати като в корема. на някакъв див звяр. Затова ни заповядва да се молим, защото този, който е победен от изкушението, пада напълно под неговата власт. 42–44. Отново отиде втори път и се помоли, казвайки: Отче Мой, ако не може да Ме отмине тази чаша, за да не я пия, нека бъде Твоята воля. И като дойде, пак ги намери, дето спяха; защото очите им бяха тежки. И като го остави, отиде пак и се помоли трети път, като каза същите думи. Когато чуеш, че Господ се е молил повече от веднъж, научи се, човече, да се молиш често в изпитанията. Когато намери учениците да спят, не им се скара, за да не ги наскърби, а ги остави (на мира). Той ги остави и се помоли трети път да ни убеди в човешката Си природа, тъй като числото три е числото на истината и надеждността. 45–46. Тогава той дойде при учениците си и им каза: Спете спокойно и си почивайте! Ето, часът наближава и Човешкият Син се предава в ръцете на грешниците. Ставай, да вървим! Ето, моят предател се приближи. Искайки да покаже, че не се нуждае от тяхната помощ, дори в момента на предателството, Господ им казва: „Спете спокойно“. Може би той казва това с ирония, с намерението да каже: „Ето, предателят се приближи, а вие, ако искате и времето ви позволява, още спите“. След това ги призовава да напуснат мястото, където се е молил, и отива да посрещне тези, които ще го хванат, като се приближава към тях, сякаш му доставят радост. Така виждаме, че Той се моли (като човек) за утвърждаване на божественото Провидение. Неговата молитва показва също, че той искаше да избегне страданието, за да спести евреите от унищожението, което щеше да ги сполети поради греха им срещу Него. 47–50. И докато той още говореше така, ето, дойде Юда, един от дванадесетте, и с него много хора с ножове и тояги от първосвещениците и старейшините на народа. И неговият предател им даде знак, казвайки: Той е този, когото целувам; дръж го И веднага се приближи до Исус, каза: Здравей, Учителю! И го лекува. И Исус му каза: Приятелю, за това ли си дошъл? След това, като се приближиха, те сложиха ръце на Исус и го хванаха. Виждате ли какво използват първосвещениците? Месар 440 и ножове! И така те бяха спокойни и изпълнени с дух на кротост! Евангелистът казва: „един от дванадесетте“, удивлявайки се на Юда, който се предаде на дявола, въпреки че беше избран и определен за един от първите апостоли. Затова ти, човече, бой се, дори и да си от най-близките до Господа, за да не станеш мързелив и да не отпаднеш от Бога. Юда им даде знак, защото беше нощ и те не виждаха ясно в тъмнината. А именно тези, които дойдоха да Го арестуват, не бяха хора от народа, а слуги на първосвещеника, които не можаха веднага да разпознаят Исус. Но ученикът им показва учителя с целувка. Като знаел, че Господ е човеколюбив, Юда се осмелил да Го целуне. Господ беше търпелив с него до последния час, надявайки се да го спечели със Своето дълготърпение. Въпреки това Юда не дойде на себе си, дори когато Господ свали слугите на първосвещеника на земята, както казва Йоан, 441, за да познаят силата Му. Виждайки, че те не се отказват от наглостта си, Господ им се предава. Той нарича Юда „приятел“, за да го засрами и да му се подиграе заради предполагаемата му приятелска целувка. Той му казва: „За това ли си дошъл тук“, което означава „За какво си дошъл тук?“. Като приятел? Тогава не трябваше да идваш с ножовете. Може би като враг? Но защо ме целуваш тогава?» По този начин той го представя погрешно като хитър измамник. 51–54. И ето, един от онези, които бяха с Исус, като махна с ръка, извади ножа си и удари слугата на първосвещеника, като му отряза ухото. Тогава Исус му каза: Върни ножа си на мястото му; защото всеки, който размахва ножа, от ножа ще загине. Или мислите, че сега не мога да помоля моя Баща да ми изпрати повече от дванадесет легиона ангели? Как тогава би се изпълнило Писанието, ако това е така? Ученикът, който извади ножа, беше Петър, както казва Йоан, 442 защото той имаше ножа, след като наскоро принесе в жертва агнето, което ядяха (за Пасхата). Но нека не виним Петър, защото той не направи това за себе си, а от ревност към своя Учител. Обръщайки Петър към евангелския живот, Господ го учи да не използва оръжия, дори ако иска да отмъсти на Бога с тях. Като отрязва ухото на слугата на първосвещеника, Петър символично показва, че евреите страдат от непокорство. След това Христос цитира думите от Закона, според които всеки, който убива, сам ще бъде убит. Законът гласи, че „всеки, който държи нож, от ножа ще загине“. 443 С тези думи Господ също иска да каже, че евреите, които се надигнаха срещу Него с нож, сами ще бъдат екзекутирани от ножа на римляните. Господ не казва „Мога да доведа дванадесет легиона ангели“, а „Мога да се моля на моя Отец...“, говорейки според Божия план като човек, снизходителен към тяхната немощ. Той показа човешката Си природа чрез пот, страх и по много други начини, така че думите Му не биха били убедителни, ако каза: „Аз сам мога да доведа ангели“. Вместо дванадесет ученика, казва той, „дванадесет отряда ангели ще дойдат, ако пожелая“. Легионът е най-голямата военна единица, състояща се от шест хиляди конници. 444 Следователно всичко това трябва да се случи, за да се изпълнят Писанията, които предсказаха тези събития. Евреите не са били зли, защото Писанията предсказват, че ще бъдат такива, но тези събития са били описани преди това в Писанията от вдъхновението на Светия Дух, защото евреите възнамеряват да направят това според тяхната зла воля. 55–56. В това време Исус каза на хората: Като разбойник излязохте с ножове и тояги да ме хванете, и всеки ден седях с вас, като поучавах в храма, и не ме хванахте. И всичко това трябваше да се изпълнят писмата на пророците. Господ показва колко глупаво е начинанието им, както и че не са Го хванали със собствените си сили. „Докато бях в храма“, казва той, „вие искахте да Ме хванете, но не можахте, защото не ви позволих да го направите. Но сега аз доброволно се предавам на вас, защото знам, че Писанията, които предричаха вашата злоба, не лъжат.» 56–58. Тогава всички ученици го оставиха и избягаха. И онези, които хванаха Исус, го заведоха при първосвещеника Каиафа, 445 където се събраха книжниците и старейшините. И Петър го последва отдалеч до двора на първосвещениците и като влезе, седна със слугите, за да види завършването. Другите ученици избягаха; само Петър, който беше най-искрено предан на своя учител, ги следваше отдалеч. Ако Йоан също ги последва, той го направи не като ученик, а като познат на първосвещеника. 446 59-60. И главните свещеници, и старейшините, и целият Синедрион търсеха лъжливи свидетелства против Исус, за да Го убият, и не намериха; и въпреки че дойдоха много лъжесвидетели, не намериха никого. Исус е отведен от Каиафа, който е първосвещеник през онази година. Там другите старейшини прекараха нощта с него и чакаха да убият Господа, като тогава не ядоха пасхата и по този начин нарушиха закона. Докато Господ яде пасхата в определеното от Закона време, те презряха Закона само за да убият Господ. 60–64. Накрая дойдоха двама лъжесвидетели и казаха: Той каза: Мога да разруша Божия храм и да го построя за три дни. И първосвещеникът стана и му каза: Не отговаряш ли за нищо, което тези свидетелстват против теб? И Исус мълчеше. И първосвещеникът в отговор му каза: Заклевам те в живия Бог да ни кажеш дали си Христос, Божият Син! Исус му каза: Ти каза. Те наистина бяха лъжесвидетели. Христос не каза: „Мога да го счупя“, а „Счупи го“. Не е казал „Храмът Божи“, а „този храм“, тоест „Моето Тяло“, нито е казал „Аз ще го съградя“, а „Аз ще го въздигна“ (т.е. ще го възкреся). 447 Така те наистина бяха лъжесвидетели, тъй като Христос каза едно нещо, а те свидетелстваха, че той каза друго. Ето защо Исус мълчеше, знаейки, че тяхната присъда е беззаконна, защото как би могъл да ги убеди с думи на оправдание, когато те дори не вярваха в знаменията, които правеше? Първосвещеникът Му задава въпрос с намерението да Го накара да извърши богохулство, защото ако Исус беше отговорил: „Аз съм Божият Син“, щяха да Го осъдят като богохулник. Ако обаче го отрече, ще свидетелства срещу себе си. Въпреки това Господ хванал тези „мъдреци“ в лукавството им, затова отговорил на първосвещеника: „Ти каза“, което означава: „Устата ти изповядаха, че съм Син Божий“. 64. Но аз ви казвам: отсега нататък ще видите Човешкия Син да седи отдясно на Силата и да идва на небесните облаци. Той говори с думите на пророчеството на Данаил, което казва: „Видях като Божия Син да идва на облаци.“ 448 Тъй като юдеите мислеха, че Той греши, виждайки Го в смирен вид, Той им отговори: „Отсега нататък ще Ме видите да идвам в сила и да седя заедно с Отца.” Под „сила“ той има предвид Силата на Отца, но също така, че Човешкият Син няма да дойде от земята, а от небето. 65–66. Тогава първосвещеникът раздра дрехите му, като каза: Похули Бога! Какво повече ни трябват свидетели? Сега можете да чуете неговото богохулство. какво мислиш И те отговориха и казаха: Той заслужаваше смърт. Сред евреите имаше обичай да късат дрехите си, когато им се случи нещо непоносимо. Каиафа направи същото, заблуждавайки хората, че това е открито богохулство. Той искаше да покаже как Христос изрече тежко богохулство и по този начин да накара хората да кажат, че Той заслужава смърт. Той обаче разбира, че моментът, в който Каиафа разкъса дрехите си, също е символ, който показва, че първосвещеничеството на Стария Завет е „разкъсано“, тоест свършило. 67–68. Тогава те го плюеха в лицето и го удряха, а други го удряха по бузите с думите: Пророкувай ни, Христе, кой те удари? Когато Го осъдиха, те започнаха да Го срамуват и да Му се подиграват, покривайки лицето Му с дреха, както казва вторият евангелист. 449 Те Му се подиграваха по този начин, защото хората Го смятаха за пророк. Те Го удряха със стиснати юмруци и Го удряха. 69–75. А Петър седеше вън в двора и една слугиня се приближи до него и каза: И ти беше с Исус Галилееца. И той го отрече пред всички с думите: Не знам какво говорите. И когато излезе на вратата, друг го видя и каза на онези, които бяха там: И този човек беше с Исус от Назарет. И пак се отказа с клетва: Не познавам този човек. И малко по-късно стоящите се приближиха и казаха на Петър: Наистина и ти си един от тях; защото и речта ви издава. Тогава той започна да моли и да ругае, че не познава този човек. И веднага петелът пропя. И Петър си спомни думите на Исус, които му каза: Докато петелът не пропее, три пъти ще се отречеш от Мене. И когато излезе навън, плака горчиво. Обзет от голям страх, Петър забрави обещанията си и се преклони в човешка слабост, сякаш страхът го беше напълно вцепенил, така че той не знаеше какво говори. Разбирайте това и в преносен смисъл. Петър беше (първо) обвинен от "слугиня", тоест човешка слабост, която е приземена и трябва да се държи в подчинение, докато накрая певицата проговори и го вразуми. „Певецът“ представлява гласът на съвестта, който не ни позволява да мързелуваме и да спим, а постоянно ни казва: „Събудете се и станете, спящи“. Затова Петър беше събуден от гласа на съвестта като певец. Излизайки от двора на „дома на първосвещеника“, тоест от състоянието на заслепен ум и освободен от безчувствеността на сърцето, Петър започва да плаче горчиво. Докато беше в "двора" на ослепения ум, той не можеше да плаче, защото беше вцепенен, но щом излезе, дойде на себе си. 1–2. И когато настъпи сутринта, всички първосвещеници и старейшините на народа събраха съвет против Исус, за да Го убият. И като го вързаха, отведоха го и го предадоха на управителя Понтийски Пилат. Вижте как дяволът ги овладя и ги накара да извършат убийство в онези празнични дни, когато трябваше да принесат много жертви за греховете на другите, в дните на невинност и чистота. Вместо това, те НАИСТИНА вързаха Исус и Го заведоха при управителя Пилат, 450 от Понт, който, като поданик на Рим, беше изпратен като управител на Юдея. Затова те предали Господа на Пилат по обвинение, че е бунтовник и крои заговор срещу императора. 451 3–5. Тогава, като видя Юда, своя предател, който се канеше да го осъди, той се разкая и върна тридесетте сребърника. на първосвещениците и старейшините, казвайки: Съгреших, като пролях невинна кръв. И те казаха: Какво ни интересува това? Ще видите. И като хвърли сребърниците в храма, излезе, отиде и се обеси. Мислейки за това, което беше направил, Юда се разкая, 452 но не по правилния начин. Хубаво е да се осъждаш, но да се бесиш е работа на дявола. Неспособен да понесе срама, който го очакваше, Юда посегна на живота си, вместо да плаче и да моли за прошка Онзи, Когото бе предал. Някои казват, че Юда, тъй като бил алчен, смятал, че ще може да получи сребро, като предаде Христос, и че Христос няма да бъде убит, а ще успее да избяга от евреите, както е правил много пъти. Но когато Юда видя, че Исус е обвинен и вече осъден на смърт, той се разкая, защото всичко стана така, както не очакваше. Ето защо (по мнението на тези тълкуватели) Юда се обеси, за да стигне до Хадес преди Исус и там да Го измоли за своето спасение. Знайте обаче, че когато сложи примката на врата си и се обеси, дървото се огъна и той остана жив. Бог искаше да го остави жив за покаяние или публично да го обезобрази и засрами. Говори се, че по-късно Юда толкова се надул от водянка, че не можел да мине там, където лесно можели да минат дори каруци. 453 След това, хвърляйки се стремглаво, той „счупи по средата“, както казва Лука в Деянията на апостолите. 454 6-10. А първосвещениците, като взеха сребърниците, казаха: Не бива да се слагат в съкровищницата на храма, защото те са цената на кръвта. Вместо това те се съгласиха и купиха за тях грънчарска нива за гробище за чужденци. Затова тази нива и до днес се нарича Кървава нива. Тогава се изпълни това, което беше казано чрез пророк Еремия, който казва: 455 И те взеха тридесет сребърника, цената на ценения, който беше ценен от синовете на Израел; и ги дадоха за нивата на грънчаря, както ми каза Господ. „Корван” се е наричала храмовата съкровищница, в която са слагали принесените на Бога дарове. Вижте как Бог ги изкривява, показвайки публично тяхната кръвожадност. И до днес, казва той, това поле се нарича „Полето на кръвта“, за да напомня постоянно на хората, че те са убили Господа. Той също така научава, че евреите са се старали толкова много в гостоприемството, че дори са купили на чужденци поле, където да се погребат. Тогава срам за нас, които смятаме, че живеем по-съвършен живот, но пренебрегваме чужденците. Той споменава "Цената на уважаемия", което означава цената на Христос. Евреите оцениха Този, който не може да бъде оценен, тоест децата на Израел определиха Неговата цена, като се съгласиха да дадат на Юда тридесет сребърника. 11–14. И Исус застана пред управителя и управителят го попита, като каза: Ти ли си царят на Юдея? И Исус му каза: Ти казваш. И когато първосвещениците и старейшините го съдеха, той не отговори нищо. Тогава Пилат му каза: Не чуваш ли колко свидетелстват против теб. И той не му отговори нито дума, така че управителят много се развихри. Обвинявайки Исус в престъпление срещу държавата, те Го довеждат при Пилат, който Го пита дали възнамерява да вдигне въстание и да се опита да управлява евреите. Но Исус му казва: „Ти казваш“, като така му дава най-мъдрия отговор. Следователно той не е казал нито че е, нито че не е цар на Юдея, а нещо средно – „Ти казваш“. Тези думи могат да се тълкуват и по следния начин: „Аз съм това, което казваш“, или: „Не аз го казвам, а ти“. Той обаче не му каза нищо повече, знаейки, че присъдата му е несправедлива. Пилат се възхищаваше на Господ, защото Той презираше смъртта, но в същото време и защото не отговаряше и не обръщаше внимание на обвинителите Си, въпреки че като красноречив човек можеше да каже много в Своя защита. Затова нека и ние да се поучим от това да не казваме нищо, когато се окажем пред нечестен съд, за да не вдигаме по-голяма суматоха и с това да подбуждаме към още по-яростен гняв тези, които няма да се вслушат в нашата защита. 15–18. И на празника имаше обичай на управителя да пуска на хората по един роб, всеки, който пожелае. И тогава те имаха известен роб на име Бараву. И когато се събраха, Пилат им каза: Кого искате да ви пусна? Варава или Исус, наречен Христос? Защото знаеше, че са го предали от завист. Пилат искаше да освободи Христос, въпреки че не се опита толкова много, колкото беше длъжен да направи като човек, който трябва да представлява истината. Първо той попита Господа: „Не чуваш ли колко свидетелстват против Тебе?“ Той Го пита как Христос ще оправдае Себе Си и така ще Му даде причина да Го пусне. Но тъй като Господ не каза нищо в своя защита, тъй като много добре знаеше, че нямаше да Го пуснат дори и да се беше защитил, Пилат отиде в другата посока и прибягна до обичая на празника, като каза: „И да не пуснете Исус като невинен, поне Му дайте свобода като осъден за празника“. Как би могъл Пилат да предположи, че евреите ще поискат да разпнат Исус, който е невинен, и да пуснат виновния разбойник? Пилат знаеше много добре, че Исус не е виновен, но че беше предаден от завист, затова помоли хората да изберат кой затворник искат да освободят. Тук ясно се вижда какъв слабак е бил той, защото е трябвало да се изложи на опасност за добра кауза. Затова си заслужава да бъде осъден за прикриването на истината. „Барабас” 456 означава „син на баща”, тъй като „вар” е син, а „ава” е баща. Затова евреите поискали сина на своя духовен баща – дявола, и разпнали Исус. И до ден днешен има хора като тях, които се приближиха до Антихриста, сина на баща си и се отказаха от Христос. 19–26. И когато той седеше в съда, жена му му каза, казвайки: Не се бъркай в съда на този праведен човек, защото днес много пострадах в съня си заради него. И първосвещениците и старейшините убедиха хората да търсят Варава и да екзекутират Исус. И в отговор управителят им каза: Кого от тези двамата искате да ви пусна? И те казаха: Варава. Пилат им каза: А какво да правя с Исус, който се нарича Христос? Всички му казаха: Нека бъде разпнат! Управителят каза: И какво зло направи? И те викаха с пълен глас, казвайки: Да бъде разпнат! И когато Пилат видя, че нищо не помага, но че има още по-голямо бунтове, взе вода и изми ръцете си пред народа, като каза: невинен съм за кръвта на този праведен човек; ще видите. И целият народ отговори и каза: Неговата кръв е върху нас и върху децата ни! След това им пусна Варава и след като бичува Исус, го предаде да бъде разпнат. О, какво чудо! Този, когото Пилат изпита, изплаши жена си насън. Не Пилат имаше видението в съня, а съпругата му, 457 вероятно защото той самият не беше достоен за видението или защото юдеите нямаше да му повярват, а биха помислили, че той защитава Исус. Или може би щеше да замълчи, ако имаше видение в съня си, тъй като беше съдия. Този сън бил дело на Божието Провидение и не се явил, за да се освободи Христос, а за да се спаси жената. Защо тогава Пилат не го пусна? Защото беше опасно, тъй като Исус беше обвинен в престъпление срещу владетеля. Пилат обаче трябваше да поиска доказателства дали Исус е наел войници или е ковал оръжия. Вместо това Той позволи да бъде измамен като глупак и слаб човек. Затова и той не е без вина, защото когато го помолиха да пусне един известен човек, той им предаде Варава, а за Христос пита: „А какво да правя с Исус?“, като им даде властта да Го съдят. Тъй като беше настойник, той можеше да Го освободи, точно както капитанът освободи Павел. 458 Но те извикаха: „Нека бъде разпнат“, не само искайки да Го убият, но и да Го обвинят като престъпник, тъй като кръстът беше наказанието за престъпниците. 459 Пилат измива ръцете си, 460 за да покаже, че е чист от всякаква омраза, въпреки че мислите му са били подли. Той с право нарича Исус праведен, но въпреки това Го предава на убийците. Хората поемат върху себе си наказанието за Неговото убийство и това наказание наистина ги застигна, когато римляните унищожиха тях и децата им. Но и до ден днешен евреите, като потомци на онези, които убиха Господа, носят Неговата кръв върху себе си. 461 Заради неверието им всички ги гонят и пред гонителите нямат извинение за думите, които казаха пред Пилат. Пилат бичува Исус, за да угоди на хората или, може би, за да покаже, че той е този, който е осъдил Христос и че няма да разпъне невинен, а осъден човек. Така се изпълни пророчеството на Исая, което гласи: „Поставих гърба си на онези, които ме биеха“. 27–30. Тогава войниците на управителя заведоха Исус в съдебната зала и събраха цялата рота войници при него. И като го съблякоха, облякоха му багреница. И като сплетоха венец от тръни, туриха го на главата Му и туриха тръстика в дясната Му ръка; и като коленичиха пред него, те му се подиграваха, казвайки: Здравей, царю на Юдея! И като го плюеха, взеха тръстика и го биеха по главата. Тук се изпълниха думите на Давид: „Направи ме за посмешище на безумния“. 462 Тъй като бяха глупави, войниците направиха това, което им беше удобно. Облякоха Го с мантия вместо с императорска порфира, дадоха Му тръстика вместо скиптър и сложиха на главата Му венец от тръни вместо корона. Те Му се покланяха, подиграваха Му се, защото това означават думите „коленичене на колене”. Виждате ли как Му нанесоха всякакъв срам: осмиваха лицето Му с плюене; глава с венец от тръни; ръка с тръстика; тяло с наметало, а ушите Му с богохулни думи. Въпреки че те направиха това, за да се подиграят на Христос, въпреки това можете да разберете това по по-мистериозен начин, като картина на унижението, което Господ претърпя чрез Своето въплъщение. „Пурпурната дреха“ означава нашето естество, склонно към кръв и убийство, което Той взе и чрез носенето му отмъсти. „Венецът от тръни“ са греховете, произтичащи от житейските ни грижи. Христос ги унищожи със Своята божественост, защото главата означава Неговата божественост. „Тръстиката” е символ на нашето слабо и безсилно тяло, което Господ взе, както казва и Давид: „Десница Господня, възвиси ме”. 463 Слушайки богохулството с ушите Си, Той ни избави от шепота на змията, който получихме чрез ушите на Ева. 464 31–32. И когато му се подиграха, съблякоха му мантията, облякоха го в дрехите му и го заведоха на разпятие. И като излязоха, намериха един киринеец на име Симон и го принудиха да му донесе кръст. Наричали го „Мястото на черепа“, защото според бащиното предание там бил погребан Адам. Тъй като всички ние умираме в Адам, беше необходимо всички ние да бъдем оживени в Христос. 466 Не бъдете тъжни, когато чуете Матей да казва, че оцет с жлъчка е даден на Господа, и след това Марк, който казва, че това е вино със смирна. 467 Йоан отново говори за оцет, смесен с жлъчка и исоп. 468 Много неща бяха направени от различни хора, тъй като на това място имаше смесена маса от хора и едни правеха едно, а други друго. Възможно е единият да е дал на Господ вино, а другият оцет, примесен с жлъчка. 469 Имаше различни видове смъртни присъди, но Христос все още страдаше на кръста, за да отмъсти на дървото, чрез което проклятието дойде при нас и благослови всичко със смъртта на кръста: небесата, което означава горната част на кръста; подземният свят, като негова основа, 470 и краищата на земята, изток и запад, представени от напречните рамена на кръста. Той също пострада, за да простря ръцете си на кръста, да призове и събере всички разпръснати Божии чеда. Войниците раздадоха дрехите му, тъй като беше беден и нямаше нищо друго. Това, което другият евангелист нарича "надпис", 471 Матей нарича "вина". Затова беше написано защо е разпнат, след като беше обвинен като цар на евреите и бунтовник. Те Го наричат ​​император, за да Го представят погрешно (като бунтовник срещу римското владичество). Въпреки това, тяхното свидетелство беше вярно, въпреки че идваше от врага, защото Господ наистина е Царят, който дойде да спаси евреите точно по тази причина. Но тъй като юдеите по плът не искаха Той да владее над тях, Христос стана Цар на юдеите" според духа, тоест на тези, които Го изповядват, защото юдей означава "който изповядва". 472 Като искаха да наклеветят Христа, те разпнаха заедно с Него двама разбойници, 473 за да Го смятат хората за беззаконник като тях. Тези двама разбойници представляват два народа: еврейски и езически, защото и двамата престъпиха Закона и се подиграха с Христос. Но по-късно един от разбойниците разпозна Христос и Го изповяда за Цар, като каза: „Помени ме, Господи, в Твоето Царство“. 474 Ето как езичниците изповядаха Христос, докато „другият разбойник“, тоест еврейският народ, Го похули. Дяволът ги насърчи да кажат: „Ако си Божият Син, слез от кръста“, за да Го провокират да слезе и по този начин да съсипе делото на спасението за всичко, което трябваше да се извърши на кръста. Въпреки това Христос, който е и Син Божи, не послуша врага, за да научите и вие, че не трябва да се предаваме на дяволските хитрости, а да вършим добро, колкото и лошо да ни мислят другите. Настъпилата тъмнина не е естествено явление в резултат на слънчево затъмнение, защото никога няма слънчево затъмнение на четиринадесетия ден от лунния цикъл, но такива явления се случват по време на новолуние. Разпъването несъмнено е на четиринадесетия ден от лунния цикъл, тоест в деня, когато евреите празнуват Пасха. 475 Ето защо това събитие беше свръхестествено. 476 Тъмнината погълна целия свят и не беше частична, както беше в Египет, 477 за да може да се покаже, че цялата субстанция плаче поради страданието на своя Създател и че светлината (на истината) беше отнета от евреите. Сега нека евреите, които търсеха знамение от небето, да гледат затъмненото слънце. Тъй като човекът е създаден на шестия ден и на шестия час е вкусил от забраненото дърво, защото е било времето за ядене, 478 Господ е бил прикован към дървото на шестия ден от седмицата в шестия час, за да пресади човека и да го излекува от първородния грях. Исус произнася пророчески думи (псалми) на еврейски език с намерението да покаже, че не противоречи на Стария завет. Началникът на езичниците и онези, които бяха с него, повярваха поради тези велики знамения, докато юдеите, които слушаха закона и пророците, останаха в неверие. Такава беше тяхната злоба. По-късно този капитан беше мъченически за Христос. 486 Жените, които наблюдаваха тези събития и които наистина страдаха най-много за Христос, въпреки че бяха от осъдена раса (заради греха на Ева), бяха първите, които бяха удостоени с радостно видение. 487 Студентите се разпръснаха, докато жените останаха смели и упорити. „Мария, майката на Яков и Йосия” е Богородица, Богородица, защото Яков и Йосия са синове на Йосиф от първата му жена. Тъй като Божията майка е наречена "съпруга" на Йосиф, тя с право е наречена "майка" на децата му, тоест мащеха. Майката на синовете на Зеведей се казваше Саломия. Твърди се също, че тя е дъщеря на Йосиф. Стражата съобщи всичко (на първосвещениците): че е имало земетресение, че камъкът внезапно се е търкулнал и че те са се ужасили. Но чудесата при Страстите Господни не смутиха евреите, да не говорим за чудесните събития на гроба, на които станаха свидетели войниците. Вместо това те заразиха войниците със собствената си страст на алчност, убеждавайки ги да кажат най-неблагочестивото и глупаво нещо – че Господ е бил откраднат. Как, о, глупаци, учениците, които се бяха затворили от страх и дори не смееха да излязат навън, можеха да Го откраднат? Как, ако Го бяха откраднали, после щяха да страдат за Него, проповядвайки, че Той е възкръснал и бидейки нарязан на парчета заради една лъжа. 16–20. И единадесетте ученици отидоха в Галилея, на планината, където Исус им заповяда. И като го видяха, те му се поклониха; а някои се усъмниха. И когато Исус се приближи, той им говори, казвайки: Даде ми се всяка власт на небето и на земята. Идете, прочее, научете всичките народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светия Дух, като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал; и ето, Аз съм с вас винаги до свършека на света. Амин! През 587 г. пр. н. е. вавилонският цар Навуходоносор превзема Йерусалим и разрушава храма на Соломон. Тогава голям брой евреи бяха отведени в изгнание във Вавилон. (вж. 4 Царе 24 и 25). Сред евреите годежът беше толкова сериозен въпрос, колкото и самият брак. Мъжът, за когото момичето беше сгодена, се наричаше неин съпруг, а тя негова жена (вж. 1 Моисей 29:21, 5 Моисей 22:33). 1 Мойсей. 49:10: „Жезълът на владетеля няма да се отдели от Юда, нито от властта му онзи, който определя закона, докато не дойде онзи, на когото принадлежи, и народите ще му се покорят.“ Когато Ирод Велики, който не беше евреин, а идумеец, узурпира властта и взе титлата „Цар на евреите“, линията на наследство на племето на Юда беше прекъсната за първи път. Това беше знак за идването на Христос (Месия) и изпълнението на пророчеството на Яков. В допълнение към Витлеем от Юдея, имаше и Витлеем в племето на Завулон, близо до Галилейското езеро (Ис. Нав. 19:15). Както научаваме от Евангелието на Лука (Лука 2), Йосиф и Мария отидоха от Назарет в Юдея в град Витлеем, за да бъдат регистрирани в родината си, тъй като Йосиф беше от племето на Давид. Когато Йосиф наближил града, дошло време Пречиста да роди и той започнал да търси къща, където Мария да роди на спокойствие. Като не могли да намерят място в странноприемницата поради множеството евреи, които се били събрали във Витлеем, Йосиф и Мария се скрили в пещера, където овчарите затваряли овцете през нощта. Според преданието Пресвета Богородица родила без болка Богомладенеца в полунощ и сама Го повила и поставила в ясли, както казва Лука. От апокрифите научаваме, че волът и магарето са били вързани в пещерата, за да се изпълни пророчеството на Исая: „Волът познава господаря си, а магарето – яслите на господаря си” (Ис. 1, 3). Йосиф ги взе от Назарет; магаре заради бременната девойка, за да я носи по време на пътуването, докато го водят да го продадат и така да отдаде почит на императора и да си купи всичко необходимо. Според учението на Шестия вселенски събор Господ се е родил в нощта между събота и неделя (срв. Прем. Сол.18:14-15). Ето защо неделята се празнува като денят, в който Господ създаде светлината, в който се роди, прие кръщение, възкръсна от мъртвите и изпрати Светия Дух на своите ученици (срв. Жития на светиите, 25 декември, „Историята на раждането на нашия Господ Бог и Спасител Исус Христос“, стр. 722, Белград 1977 г.) От ев. yadah – изповед на Бог 1. Мойсей. 49:10; виж бележка под линия за Мат. 1:17 Император Ирод Велики е основателят на Идумейската династия. Той управлява Галилея и Юдея от 40 г. преди Христа до раждането на Христос. Той разделил империята си между синовете си: Архелай (Мт. 2, 22), Ирод Антипа и Филип. Ирод Антипа беше тетрархът на Галилея и Перея и той е същият Ирод, който екзекутира Йоан Предтеча (Мат. 14, 1-12). По-късни представители на Идумейската династия се споменават в Деянията на апостолите: Ирод Агрипа I (D. ap. 12) и Ирод Агрипа II (D. ap. 25; 26) Звезди, мъдреци. Това е име, което сред халдейците, мидийците и персите е било обичайно за мъдреци, учители по магия, свещеници, учени, астролози, тълкуватели на сънища и магьосници. Те обикновено са били съветници на императори и са имали огромно влияние. Според св. Йоан Златоуст, св. Кирил Александрийски и някои други отци, мъдреци, са от Персия, която е известна с науката за гледане на звезди. Св. Юстин Философ, св. Киприан и св. Епифаний Кипърски смятат, че са от Арабия, която била богата на злато, тамян и смирна. Бл. Джером обаче вярваше, че мъдреците идват от Етиопия. В по-късната традиция на Църквата се споменава, че имената на тримата мъдреци са: Балтазар, Каспар и Мелхиор. Кръщението на Йоан е извършено чрез потапяне в реката. При кръщението на Йоан хората изповядвали греховете си и получавали прошка и по този начин се подготвяли духовно за идването на Христос. Това е единственото водно кръщение, получено от апостолите и никъде не е записано, че те са били кръстени отново до Петдесетница. Думата „пост“ означава неядене, доброволно въздържание от храна. Сатана е еврейското име за дявола, а иначе означава противник, враг. Според учението на светите отци Господ Христос, като Новия Адам, преодолява трите основни изкушения, на които се поддават прародителите (1 Мос. 3, 6: „А жената, като видя, че плодът на дървото е добър за ядене и че е приятен за гледане, и че дървото е много скъпо за знание, откъсна от него плод и го вкуси, и даде на мъжа си, и той вкуси също то.") на хлябове, въпреки че беше гладен; любовта към славата, като не скачаш от крилата на Храма, за да Го прославят хората и сребролюбието, като не приемаш предложението на дявола, който Му предложи всичките царства на този свят. Освен това Господ показа със Своя подвиг на Хълма на изкушенията как могат да бъдат изцелени и трите умствени сили: умствената, бдителната и молитвената; страстен, чрез противопоставяне на дявола и доброволен, чрез пост и въздържание (срв. Калист Ангеликудис, Dobrotoljubje t. 5, so1. 36.). Думата "синагога" идва от думата "събирам". В по-тесен смисъл означава молитвената общност на еврейския народ. Синагога се е наричала и място, където евреите в град или село са се събирали с цел четене и тълкуване на Светото писание, както и за молитва. За разлика от синагогите, където хората пряко участват в молитвата и четенето на свещените писания, богослужението в храма е изключителна привилегия на духовенството, което има достъп само до Йерусалимския храм (хората се събират в верандите и дворовете за принасяне на жертви, молитва и поучение). Ето защо синагогите, които са многобройни по времето на Исус, стават средища не само на духовния, но и на социалния живот на евреите. Имали са и функцията на съдилища и училища. Десет града, гръцки: Декаполис, са били разположени от другата страна на Йордан, североизточно от Палестина. Те са били населени предимно с гърци и сирийци. Тези градове образували съюз, били под прякото управление на римляните и се ползвали със специални привилегии. Светите отци ни учат, че страстите са нашите естествени, дадени от Бога енергии, които са деформирани от греха. Следователно целта на нашия духовен живот не е да постигнем състояние на безчувственост, а безстрастие, което не предполага липса на страст, а пренасочване на нашите естествени енергии към дадена от Бога цел и придобиване на добродетели (Евагрий Понтийски вярва, че безстрастието е неделимо от любовта, докато Диадох от Фотика говори за „огъня на безстрастието“). Затова е добре да станеш богат, но не с материално богатство, а с Бога. Хубаво е да се гневиш, но не на ближния, а на греха и греховните мисли. Добре е да обичаш славата, но не мимолетната и суетна слава на този свят, а небесната слава, която се придобива чрез смирение и служене на другите. В своето тълкуване на Евангелието от Матей Юстин Челийски пише: „Благоразумието е добродетелта, която не позволява на една зла мисъл, едно зло чувство, едно зло желание да остане в душата на човека. От всичко това душата трябва да бъде здрава, цяла, чиста. Затова най-добре е да се преведе със szadrumlje, čelamlje. Златоуст нарича тази добродетел - универсална добродетел“, (пак там, стр. 145). Една римска миля е била около 1,5 километра Вж. 2 Мойсей 22:25; Левит 25:36–37; Второзаконие 23:19–20 По това време митническите служители са били презирани не само от евреите, но и от други народи, защото често са били алчни, жестоки и нечестни при изпълнение на работата си. В Лука (6:33-36) намираме допълнителни учения, свързани с това споменато. Светите отци често пишат за страстта към угаждането на хората, което включва извършване на добродетелни дела, за да се угоди на хората и да се получи похвала или някаква материална облага от тях. (вж. Гал. 1:10) Думата означава бърза и нечленоразделна реч и често повтаряне, следователно, бърборене, дрънкане. В религиите на езическите народи молитвите често се четат бързо и нечленоразделно. Има мнение, че тези думи са влезли в текста на Евангелието по-късно. Не ги откриваме в най-ранните ръкописи на Вулгата. Те са били непознати на Тертулиан, Киприан, Ориген, Кирил Йерусалимски, Йероним, Августин, Григорий Нисийски и други бащи. Евтимий Зигабен е на мнение, че те са добавени от тълкуватели или преписвачи, тъй като в църковната служба те се произнасят от свещеника след прочитане на Господната молитва. „Обърнете внимание – казва свети Златоуст – на съединената със силата кротост на Иисус Христос. Когато Той направи добро на жителите на тази страна, те Го принудиха да напусне и Той, без никакво съпротивление, напусна и остави онези, които се показаха недостойни за Неговото учение, оставяйки за учители онези, които беше освободил от демони и свинари, за да научат от тях всичко, което се беше случило. (Пак там, Homil. 28,3; c.354) Митничарите били събирачи на данъци за нуждите на римската администрация, която събирала няколко вида данъци от еврейския народ. Те били презирани от хората, защото често вземали повече пари от предписаното, но и защото работели за омразната римска държава. Тази история се споменава от известния църковен историк от 4 век Евсевий Кесарийски в неговата "Църковна история", гл. 8,8; (Евсевий, Историята на църквата от Христос до Константин, Penguin Books, Лондон 1988 г.). св. 2–4, вж. Mk. 3:13–19; Лука 6:12-16 От разделянето на империята до 8 век преди Христа Самария е принадлежала на израелската империя и е била обитавана от племената на Ефрем и Манасия. С укрепването на мощта на Асирия столицата на Северната империя Самария пада в ръцете на езичниците през 722-721 г. След това по-голямата част от еврейското население от цялата област е депортирано в Асирия и Вавилон, докато император Саргон заселва езическото население там в Самария. Те се женят с останалите еврейски местни жители там (4 Царе 17, 24), приемайки много от техните обичаи. Нова вълна на езическа колонизация настъпва по времето на императорите Асархадон и Ашурбанипал (Ездра 4:10). Самаряните изграждат своеобразен синкретичен култ и въпреки че уважават Тората, се забелязват силни влияния от езическите религии. Евреите гледаха на тях с презрение като на езичници и когато отидоха от Юдея в Галилея, те предпочетоха да пътуват по река Юдея, отколкото през самарските области. Отчаяние, нищета, доброволна бедност. Светите отци смятат алчността за придобиване и притежаване на материални неща като една от основните пречки в духовния живот. Светците се противопоставиха на тази страст, като не придобиваха и доброволно осиротяваха, за да не се привързват към нищо мимолетно и така по-лесно да придобият истинската любов към Бога и ближните. Затова Господ ни учи, че е необходимо да бъдем и мъдри, и безобидни, защото мъдростта без безвредност е лукавство, а безобидността без мъдрост е наивност. Свети Василий Велики казва: „Мъдър като змия е онзи, който предлага учение с благоразумие и благоразумие, за да води по-успешно слушателите към възприемане на учението“. А този, който дори не мисли да отмъщава на онзи, който му мисли злото, е безвреден като гълъб. (Св. Василий Велики, Епист. 125,3). Името на филистимско божество от Акарон (вж. 4 Царе 1:2,3,16). В превод това означава "бог на мухите". В някои ръкописи се среща и формата "Веелзевув". Това е и името на Сатана, принцът на демоните. Евтимий Зигабен казва на това място: „Победете страха със страх – победете страха на хората със страха от Бога“ (Пак там, стр. 10, V. 28, so1. 340 S). Страхът от Бога не означава само страх от Божието наказание и вечни мъчения, но и страх да не огорчим Бога с греховете си, да се отдалечим от Него и да загубим общение с Него. Ето защо в съвършеното любовта пропъжда страха. Според учението на светите отци адът е място на самоизгнание, където по свой избор отиват онези, които са избрали делата на тъмнината в този живот. Адът не е наказание, с което Бог наказва човека, за да задоволи накърненото му достойнство (както твърди средновековният римокатолически теолог Анселмо от Кентърбъри). Св. Ириней Лионски казва: „Онези, които се отдалечават от Бога по свой личен избор, Бог допуска отделяне от Него, което те доброволно са избрали. Но отделянето от светлината е тъмнина...” (Contra Haereses, 5, 27:2). С други думи, Бог не е мъчител, а човеколюбец, но тези, които се отклониха от Бога, в другия свят ще изпитат Неговата любов и светлина като мъчение и наказание, защото след Всеобщото възкресение Бог ще бъде навсякъде и във всичко. Затова св. Василий казва: „Злините в ада не идват от Бога, а от самите нас“. (EPE 7, 92). Св. Исак Сирин има предвид точно това, когато казва: „Аз казвам, тези, които страдат в ада, страдат, защото не могат да понесат, че някой ги обича страстно... Напълно неправилно е да се мисли, че грешниците в ада са лишени от Божията любов.“ Любовта е плод на познаването на истината, затова Любовта се дава на всички еднакво. Но любовта има двоен ефект: тя е болезнена за грешниците, докато е удоволствие за онези, които са живели според нея». Гръцката дума означава свидетелство, но също и мъченичество. Господ не е проповядвал пацифизъм, мир на всяка цена, мир, който идва като компромис между истината и лъжата, Бог и дявола. Говорейки за войната, св. Златоуст казва: "Единодушието не винаги е добро, защото дори разбойниците са съгласни." Така войната не е следствие от решимост на Христос, а по-скоро дело на волята на самите хора. Самият Христос иска всички да бъдат единодушни в делата на благочестието, но тъй като хората бяха разделени помежду си, оттам се зароди войната" (пак там, Омил. 35, 1). Ето защо Господ Христос е единственият "наш мир, мир, който се постига чрез война и победа над греха, смъртта и дявола (срв. Еф. 2, 14-16). Имайки предвид това, св. Григорий Богослов казва: „Похвална война е по-добра от мир, който отделя от Бога” (Homil. 2, 82. RS 35, so1. 488). „Тези думи от пророчеството на Михей (Мих. 7:6) са пропуснати в Матей. Той (пророкът) казва: „Дъщеря се противопоставя на майка си, снаха на свекърва си, враговете на човека са негови.“ Тази пророческа дума, че враговете на човека ще станат негови, отново беше казана за евреите, които бяха разделени помежду си. Следователно Христос навреме предсказал на присъстващите, че в крайна сметка ще станат техни врагове „Господ не заповядва това – казва Златоуст – просто да мразиш, защото това би било противно на Закона, но ако някой иска да го обичаш повече от Господа Христа, мрази го за това, защото това погубва и този, който обича, и този, който е обичан“. (Пак там, Honil. 35,1; col. 407). Според св. Макарий Велики човекът с любовта си към греха просто създава в себе си, в богоподобната си душа друга душа, душата на греха. И когато Спасителят иска от Своите последователи да мразят собствените си души, Той иска от нас да мразим тази друга душа в нас, душата на греха (вж. Лука 14:26). (Вж. Проповеди на св. Макарий, 15, 35; P.G. t.34, col. 600). Матей вече спомена, че Йоан е бил затворен (4:12). Той беше, както пише Йосиф Флавий, в крепостта Махерон. Както научаваме от други евангелисти, Йоан бил затворен, защото казал на император Ирод, че „не може да има жената на брат си“. Следователно може да се предположи, че учениците на Йоан са имали различни представи за Месията. Ето защо Йоан ги изпраща при Исус, за да може Той да им отговори с пророчество, което разкрива целта и смисъла на идването на Христос на земята. Това мнение е представено от други известни тълкуватели: Златоуст, Йероним, Илария, Зигабен и др. евр. Шеол – тъмното обиталище на душите след смъртта. Преди идването на Христос душите и на праведните, и на неправедните отиваха в ада. Със Своето Възкресение Господ разби вратите на ада и даде възможност да излязат праведните души, които биха повярвали в Него, ако беше дошъл във времето, в което живееха. Адът е място на невежество и невиждане на Бог. Господ отговаря с пророчеството на пророк Исая (вж. Ис. 61:1). В православната иконография Светият Предтеча често се изобразява с крила, като ангел - Свети Йоан Крилат. Който се насилва, аскет, аскет. мал. 4:5: „Ето, ще ви изпратя пророк Илия, преди да дойде великият и страшен ден Господен.“ Тир и Сидон са били древни финикийски градове на брега на Средиземно море, в днешен Ливан, известни с идолопоклонството и разврата. Вж. Битие 37:34; Йоил 1:8; Така е. 4:1–4; Йов 16:15; 3 Царе 21:27 Содом и Гомор са древни градове на брега на Мъртво море. Понеже жителите им без покаяние живееха в противоестествено блудство, Господ ги унищожи с огън. Гръцката дума етимологично означава човек, който не може да говори, следователно дете, безобидно същество. Вж. 1. Кор. 14:20 където ап. В Талмуда брането на класове и отделянето на житните зърна е една от 39-те дейности, които са строго забранени в събота. Вж. Рим. 14:4,5,17; Кол. 2:16–17. Осия 6:6; Ис.1:11-17; Мих. 6:6–8. Думата "фарисей" на иврит означава - "който е отделен". Ис.42:1-4; вж. Еф. 1:3–6; Евреи 10:5–10. „И съдът се открива на народите, тоест правдата, защото пророкът обикновено нарича справедливостта съд“ (Св. Йоан Златоуст, Ibid. Homil. 40,2; c.441). Тълкувайки тези думи на св. Златоуст казва: "Ако аз, имайки в себе си демон, го използвам, за да изгоня други демони, това означава, че има раздор и конфликт между демоните и че те се надигат един срещу друг; а ако се изправят един срещу друг, тогава тяхната сила се губи и унищожава." (Пак там, Homil. 41,1; c.446). Следователно няма грях, който да не бъде простен, освен греха на непокаялия се. Според еврейското и византийско изчисление на времето, което е възприето и от Христовата църква, „денят” започва със залез слънце. Така че "неделя вечер" всъщност е това, което наричаме "събота вечер". Следователно в литургичния цикъл ежедневните богослужения започват с вечернята (вж. Бележки под линия към Мат. 28:1–8). Според Зигабен нечистият дух, който носи седем други духа, е лакомията, а седемте духа са седемте страсти: блудство, алчност, гняв, мързел, безгрижие, гордост и завист. (Пак там c. 12, v. 43–45; col. 276). Така се наричат ​​евангелските истории, които с определено фиктивно и дидактично съдържание водят слушателя до духовни заключения и поуки. Някои тълкуватели, заедно с блажени Августин, смятат, че "семето, което дава сто" означава мъченичество за Христос. „Семена, които раждат шестдесет“ означава добродетелта на евангелската бедност, докато „тридесет“ се носят от тези, които се стремят да изпълнят евангелските добродетели. Според Евтимий Зигавен Спасителят „под сто“ предполага съвършена плодовитост на добродетелта, под шестдесет – средна, а под тридесет – малка. Пак там „Ето защо, казва Златоуст, не трябва да обвиняваме самите неща, а (нашата) извратена воля. Човек може да притежава богатство, но да не бъде измамен от него и може да живее в този свят и да не се предава на грижи.» (Пак там, Homil 44,4; c.469) Зигабен проповядва: "Някои казват, че под клоните трябва да се разбират хората, които вярват, в които живеят небесните птици, тоест ангелите, техните пазители." А други казват, че добродетелите трябва да се разбират под клони, а хората под птици, които се реят над всичко земно и с крилете на ума се издигат до висотата на богопознанието и се стремят към небето" (пак там, ad loc. col. 408 B) евр. seah – еврейска мярка. Три "сатона" правят едно "ефу", тоест около 14 литра. Говорим за три душевни сили, които съответстват на тристранното разделение на душата на Платон (вж. Република, книга 4) и което е прието от гръцките свети отци. Има два аспекта, от които може да се види тайната на Въплъщението. Първото, че Божият Син, приемайки нашата плът, съединява божествената природа с човешката. Друг аспект е, че човешката природа на онези, които са се усъвършенствали в Христос чрез подвига на кръщението, без да загубят свойствата си, ще бъде преобразена от Божествената благодат. Така те ще станат богове по благодат. Е. Навигация 10:12; 2 Мойсей. 14:21. Матей 12:37; вж. Лука 19:22; Йов 15:6; Пр. 13:3. Според някои други тълкуватели това са Естер и Тамар. Вижте бележката под линия към Матей 2:1. Майката на Ирод беше малтийска самарянка. Той управлявал Галилея и Перея. Той бил женен за дъщерята на арабския император Арета, която прогонил, за да се ожени за Иродиада, съпругата на брат му Филип. Така нареченият левиратски закон, вж. 5 Мойсей. 25:5–10 (Бит. 38:8,11) „Бог е изпитан от онзи – казва Зигабен, – който без никаква необходимост се втурва в очевидна опасност, уповавайки се на Бога. (пак там). Според еврейското време вечерта настъпи около три часа следобед. Книгата, в която са събрани всички апостолски послания от Свещеното писание на Новия завет, се нарича апостол. Според еврейското и византийско отчитане на времето деветият час на нощта е преди зазоряване. Това е устна традиция, за която се е смятало, че съдържа разпоредбите и ученията, които Мойсей е оставил устно и които са били уважавани, както и писменият закон. Този обичай не е установен от Закона, а се появява в устната традиция. Евреите се придържали към този обичай толкова стриктно, че според една еврейска история някой си равин Акиба, затворен в кула с толкова малко вода, че имал само колкото да се издържа, бил по-скоро готов да умре от жажда, отколкото да яде с неизмити ръце. Манихейската ерес възниква през 2 век сл. н. е. и защитава дуалистично учение. Според ученията на манихеите, Богът на Стария Завет не е Бог на Новия Завет и следователно старозаветните заповеди нямат стойност за тях, защото идват от "зъл" бог. Според учението на Църквата старозаветните заповеди са дадени от самия Бог и Отца на Господ Исус Христос заедно с Неговия Син и Светия Дух, но само като образец на бъдещи заповеди, чийто пълен смисъл ще ни бъде разкрит от въплътения Син Божи. „Голямо зло е да си сляп – казва Златоуст, – но да нямаш водач, когато си сляп, и да заемеш позицията на водач е двойно или дори тройно престъпление, защото ако е пагубно да нямаш водач, когато си сляп, много по-пагубно е да водиш другите. (пак там ad. loc). Свети Теофилакт мисли за смелост, мъдрост, благоразумие и праведност. Очевидно в очакване на Месията като земен цар и освободител на Израел от римската тирания, евреите са вярвали, че Исус се е появил сред тях по тази причина, така че веднага са искали да Го провъзгласят за цар. Въпреки това Господ никога не споменава нуждата от освобождение от римската окупация. Напротив, Той призовава хората към обръщане на сърцето и борба срещу тиранията на греха. Зилотите, които очакваха Исус да призове хората на въстание, бяха особено разочаровани от това отношение. Свети Златоуст казва, че фарисеите и садукеите молели Исус да спре слънцето като Исус Навиев (Ис., Нав. 10:12-13) или да направи луната невидима, или да свали мълния, да направи някаква промяна във въздуха или нещо подобно. Пак там. Вж. 2 Мойсей 7:12; Йов 1:16. Кесария Филипова се е намирала на север от Галилейското море в подножието на планината Хермон. Тя се споменава в Новия завет само в това събитие (вижте Марк. 8:27). Втората (Стратонова) Кесария е била на брега на Средиземно море и е спомената няколко пъти в Деянията на апостолите. Евреите образно наричат ​​човешката природа, човека, "плът и кръв". Повечето свети отци смятат, че "камъкът", върху който Христос ще изгради Църквата, е "изповеданието на вярата на Петър в Божия Син", тоест неговата вяра. Това място се тълкува от св. Иларий, Амвросий, Августин, Златоуст, Григорий Назиански, Атанасий и много други велики отци на Изтока и Запада (св. Киприан Картагенски например в съчинението си „De unitate ecclesiae“ открито твърди, че „катедрата на Петър“ се намира във всяка местна църква, а св. Григорий Нисийски, че на всички епископи е дадена ключове към небесното царство чрез Петър). Следователно, според древната традиция на католическата църква, приемници на Петър са всички православни епископи, които изповядват Христос като Божи син. Първенството на римските епископи през първите векове е институция с изключително исторически произход, тъй като Рим е столица на империята и Римската църква е най-престижната по отношение на броя на своите мъченици и изповедници. Следователно, от светоотеческа, православна гледна точка, учението за предполагаемата божествена институция за първенството на римския папа и неговата непогрешимост е напълно несъстоятелно. Това се отнася до прелюбодеянието на Давид с Витсавее, съпругата на хетееца Урия (верния воин на Давид) и убийството на Урия, което Давид организира, за да прикрие греха си (вж. 2 Царе 11:2-25). Ако тази власт беше дадена само на Петър, тогава Господ щеше да каже: „На които простите греховете, ще им се простят“. Тъй като глаголът е множествено число, става ясно, че този дар е даден на всички апостоли, а чрез тях и на всички носители на апостолското наследство. Целта на християнския подвиг не е биологичното унищожаване на тялото. Светите отци ни учат, че трябва да бъдем убийци на страстта, а не убийци на тялото. Тези думи трябва да се разбират в този смисъл, тъй като в аскетическата литература често се говори за презряване и умъртвяване на тялото и се отнася до въздържане от всякакви излишни телесни нужди и борба с греха, който се извършва от тялото (вж. 1 Кор. 6:18). Тук виждаме, че загубата на живота (заради Христос) и загубата на душата не са едно и също, защото този, който изгуби живота си за Христос, ще намери душата си. "Защо Христос не взе и не заведе дванадесетте си ученици на планината, а само Петър, Йоан и Яков? Защото Юда не беше достоен да съзерцава славата Господня с коварни очи. Но някои ще кажат: "Ако е така, тогава защо не остави Юда сам и не взе единадесетте със Себе Си?" Ние обаче не сме по-разумни и по-мъдри от Господ Христос. Ако всъщност се случи така, че той си отиде Юда сам долу и заведе другите ученици с Него на планината, може би някой би могъл да каже, че поради това Юда е предал Господа и Го е продал на евреите. За да не можем да кажем нещо подобно, Господ, като не иска да ни даде причина за такова заключение, си тръгва с другите осем апостоли и Юда, за да се прославят по този начин трима от учениците, които познават от поглед, а останалите девет повярват. това, което беше известно, щеше да се нарече блажено, защото за тях Господ казва: „Блажени са тези, които не видяха, но повярваха” (Йоан. 20:29) Освен това Той взе със Себе Си само трима: Петър, Яков и Йоан, за да се изпълни казаното: „Всяка дума да остане в устата на двама или трима свидетели” (Мат. 18.16) Тримата свидетели са: Петър, Яков и Йоан, а двамата: Моисей и Илия, върху които почива стълбът на Закона. Това не противоречи..." Ex collatione codd. Venet. S. Marci Докато някои от старите тълкуватели (Златуст, Иларий, Зигабен и други) не споменават коя е планината, Ориген и Кирил Йерусалимски (от 5 век) твърдят, че това е планината Тавор, хълм, който доминира в североизточната част на долината Езралон, на десет километра от Назарет в Галилея. През 6-ти и 7-ми век вече е станало общоприето, че това е тази планина. Според учението на св. Григорий Палама от 14 век апостолите са видели „нереална светлина“. Тъй като човек не може да види божествената същност, Бог общува с него чрез нематериални божествени енергии. Учението за нематериалните божествени енергии и нематериалната светлина са една от основните основи на православната вяра и учението за обожението на човека. Побеждавайки рационалистичното мислене на еретика Варлаам, Православната църква потвърждава и догматично обяснява вековното вярване, че Бог е пряко достъпен за човека и че Бог може да се „види такъв, какъвто е“ на известните „паламитски събори“ през 14 век. (1 Йоан 3:2) Пророк Илия не е умрял от естествена смърт, а е бил отнесен на небето в огнена колесница. (вж. 4 Царе 2:11) Вижте бележка под линия за Мат. 26:1. Морско чудовище, което е представено като жесток враг, който е победен от Бога (Йов 3, 8). Някои тълкуватели виждат Левиатан като символ на жестоки врагове на Божия народ: напр. Египет (Пс. 74, 13-14) и Асирийско-Вавилонската империя (Ис. 27, 1). Левиатан също е символ на дявола, който се крие във водата и когото Господ победи чрез кръщение в Йордан, изкупвайки същността на водите. „Тогава Господ ще накаже Левиатан... кривата змия и ще убие змея, който е в морето“ (Ис. 27:1). Св. Йероним Иларий, Златоуст и други по-стари православни тълкуватели заедно с блажени Теофилакт смятат, че Христовите изобличителни думи са отправени към бащата на болното дете, докато по-новите тълкуватели на Запад смятат, че се отнасят до апостолите, които не са могли да излекуват детето. Въпреки това Господ заплашва демона, което ясно се вижда от паралелните пасажи в другите две евангелия (вж. Марк. 9:25; Лука 9:42). Няма молитва без пост, няма истински пост без молитва. Светите отци ни учат, че тези две добродетели са взаимно неразделими. Както посятото семе на молитвата не може да поникне върху почва, която преди това не е била плевена и моделирана от подвига на действената добродетел, така и „обработената почва“, действената добродетел е отлична основа за всякакъв вид плевел на гордостта, ако не бъде посято навреме с духовното семе на молитвата. Видно от 2.Дн. 24:6; 4-ти император 12:12; Нийм. 10:33 се установява, че всички евреи от мъжки пол, навършили двадесет години, плащат по две атически драхми годишно за нуждите на храма и богослужението. Този данък е плащан дори от евреите в диаспората. От древни времена има предание, че това дете е Игнатий Богносак, който по-късно умря мъченически в Рим като епископ на Сирия. Подражавайки на Богочовека Христос, според Зигабен, хората от евангелската вяра следват пътя на доброволното добродетелно спокойствие, пътя на богочовешкото спокойствие: те придобиват чрез аскетизъм това, което децата имат чрез своята естествена безвредност. Тук става дума за особен вид аскетически подвиг, при който подвижникът, съзнавайки собствената си немощ и човешко падение, отправя молитва и вик към Господа. Евтимий Зигабен казва: „Необходимо е да има скандали поради съществуването на демони, но хората, посветени на добродетелта, не са принудени от необходимостта да правят скандали, защото свободната воля е характерна за хората. Не зависи от нас дали бунтовниците ще излязат напред, но зависи изцяло от това дали ние ще ги приемем.» (пак там). Думата "порицание", според Златоуст, означава тук: "напомни му греха му и му разкажи всичко, което си претърпял от него". Ако го направите правилно, вие сте направили две неща: изпълнили сте дълга си и сте довели нарушилата се страна до помирение." (Пак там; Homil. 60, 1; c. 584). „И лекарят, казва св. Златоуст, като вижда, че болестта не спира, не оставя болния и не му се гневи, а влага още повече усилия. Спасителят ни заповядва и тук да постъпим така“ (Ibid.Homil. 60,1; p. 585). Светите отци смятат за омраза към човека и отстъпление от божествената любов, когато някой остави брат непоправен в греха от мнима любов. Право да „извадят съчицата от окото на брата си“ обаче имат само онези, които вече са „извадили гредата от окото си“, тоест онези, които, победили страстите си, могат да изобличат ближния си с любов, без да му причинят още по-голяма вреда с това изобличение. Затова си спомняме незабравимите думи на св. Григорий Богослов: „Първо трябва да очистиш себе си, после да очистиш (другите); себе си да вразумиш, после да вразумиш; самият да станеш светлина, после да просветиш; да се приближиш до Бога и (чак тогава) да приближиш другите; Петър Го пита това, защото евреите са имали разпоредби в своята традиция за това колко пъти може да бъде простено едно прегрешение. Така че в Талмуда намираме следното правило: „Прости на човек, който съгреши срещу теб за първи път, прости втори път, прости трети път, но не прощавай четвърти път“. (Bavil. Yoma, lib. LXXXVI, 2), вж. Ам.1:3). Тертулиан и Йероним свързват това число с думите в Битие. 4:24, където Ламех казва: „Когато Каин си отмъсти седем пъти, Ламех ще си отмъсти седемдесет и седем пъти.“ Талантът е бил мярка за тегло сред евреите. Талант сребро струваше 45 килограма сребро, а талант злато струваше 91 килограма злато. Така че, говорим за изключително голяма и неплатима стойност на дълга. Господ отиде от Галилея в Юдея през Йордан, заобикаляйки по този начин Самария. Евтимий Зигабен пише: „Бог създаде един мъж и една жена, за да може един съпруг да има само една жена“. Ако Той иска съпругът да напусне жена си и да вземе друга за себе си, Той би създал много съпруги от самото начало, но тъй като Той не е създал много, ясно е, че Той иска съпругът да не се развежда с жена си.“ Пак там Гръцкият глагол тук буквално означава да си сътрудничим, да действаме заедно. Следователно Божията благодат и сила допринасят за волята и усилията на човека. Господ казва: „... докато тези, на които е дадено“, според св. Григорий Богослов, „не изключат никого, защото се дава на всеки, който иска, който се стреми, подвизава се“. (Писмо 2, P.G. t. 35, 172). Следователно всеки християнин е призван към безстрастие, т.е. Естественото и дадено от Бога състояние на човешката природа, защото, както казва преп. отец Юстин Челийски: „безстрастието, а чрез него обожението и кръщението, е целта на всички христолюбиви подвизи на християните на земята“. (Пак там, стр. 420). Това е било често срещано явление в древността. В източните дворове имаше много евнуси, които изпълняваха различни придворни функции. Евнусите са били известни като пазители на харема. (4 Царе 9:32). Пречката пред спасението не е в самото богатство, а в егоистичното отношение на богатите към Христос и Евангелието. Според учението на светите отци грехът не се състои в материята, която Бог е създал, а в нейното злоупотреба и неправилно използване. Авраам беше богат на сребро и злато (1 Мой. 13:2), но това богатство не му попречи да придобие Царството Небесно (Лк. 13, 28; Йоан 8, 56 и др.). Човек, който притежава голямо материално богатство, трудно може да обича Бога с цялото си сърце и да се обедини с Него, защото лесно става поклонник на богатството си. Безгрижието и любовта към Бога се заменят с постоянна загриженост как да се запази и умножи богатството. Естествената любов към родителите и близките се превръща в страст, когато надделее над любовта към Бога. Установяването на първоначалния и съвършен ред, съществувал преди грехопадението на прародителя, което евреите очакват във връзка с идването на Месията, а християните очакват като Второто пришествие на Христос и Възкресението на мъртвите. Тази дума се използва в Новия завет само в Тит 3:5. Според еврейското смятане часът е девет сутринта; и по-нататък: шест часа е пладне, единадесет часа е пет часа следобед. Тъй като часовете се броят от изгрев до залез слънце, един час, в зависимост от времето на годината, продължава от 59–70 минути. Ориген вярва, че „лозето“ представлява Божията църква и това, което е извън лозето, е това, което е извън Църквата. Златоуст разбира под лозето „заповеди и заповеди Божии“. Някои тълкуватели смятат, че майката на синовете на Зеведей е Саломея, сестрата на Пресвета Дева Мария. И от това следва, че Яков и Йоан са били роднини на Исус. Между другото, Саломия беше сред жените, които последваха Христос в Галилея и Му служеха. (вж. Мат. 27:56; Марк. 15:41). Апостол Яков, който е първият епископ на Йерусалим, е хвърлен от върха на храма от евреите и след това бит с пръчки. Апостол Йоан бил прогонен по време на управлението на Траян на остров Аптмос, където написал книгата Откровение. Става дума за месиански похвални слова, взети от 118-ия псалм от т. нар. на великия Халел (Пс. 113-118). С течение на времето сред евреите тези думи загубиха първоначалното си значение и придобиха значението на нашето "ура", "да живее" (гърците и римляните имаха съответните възклицания). Пари от времето на Свети Теофилакт. Подобно алегорично тълкуване ни е оставил Илария, който казва, че "гълъби" означават Светия Дух, а "пейки" - свещенически столове (катедра). „Според това“, казва той, „Господ разклати столовете на онези, които търгуват с дара на Светия Дух“. (Ennaratio в Math. P.L. t.9). Продажбата на църковни рангове за пари се нарича "симония" на името на Симон Магус, който моли апостол Петър да му даде властта да дава благодатта на Светия Дух чрез ръкополагане срещу пари (D.Ap.8:18-23). През пролетта смокинята цъфти и дава плодове, преди да се появят листа по нея. Когато Исус видя листата на смокинята, той с право очакваше плод на нея. Очевидно смокинята беше безплодна. Съд, в който се мачка грозде, преса. Вижте тълкуването на Теофилакт на Матей 23:35–36. Мястото на Христовото разпятие Голгота се е намирало извън градските стени по времето на Христос. От 66-та година след Христа евреите въстават срещу римското владичество в Палестина. Римската армия под командването на императорите Веспасиан и Тит скоро нападна евреите и завладя Ерусалим през 70 г. сл. Хр. Тогава Йерусалимският храм беше изравнен със земята и изгорен. Вж. Ис.8:14-15 и Дан.2:44. Лъжепророк, който ще се появи в последните дни преди Второто пришествие на Господа. Самата дума обозначава този, който се противопоставя на Христос, но също и този, който застава на мястото на Христос (анти - означава и срещу, и вместо). (срв. 1 Йоан 2:18-22, 4:3; 2 Йоан 7; 2 Дан. 7:8-7; 7:11, 13-14; Откр. 13:1-4; 11-12; 16-17; 14:9-11; 19:20; 20:10 и т.н.) Пс. 81:1: „Бог застана на събранието на боговете, всред боговете той произнесе присъда.“ Сравнете бележката под линия към Матей 13:43. следователно на онези, които станаха „богове по благодат”, вж. 81:6 Бог се явява „като Бог“, докато на тези, които не могат да Го видят „какъвто е“, Той снизхожда и се явява като човек. Според устната традиция пророк Исая е бил посечен жив с трион. Йосиф Флавий е роден около 37 г. сл. Хр. и е от богат еврейски произход. Той е заловен от римляните по време на еврейското въстание между 66 и 70 г. сл. Хр. По-късно той става римски гражданин и се установява в Рим, където написва известната си „История на Юдейската война“. Това са били евреи с влияние и положение, които по времето на Новия завет са били поддръжници на гръцките обичаи и римския закон. Въпреки че не трябва да бъдат идентифицирани със садукеите, те споделят симпатии към Рим, за разлика от фарисеите, които са антиримски настроени. Въпреки това иродианците се присъединиха към фарисеите срещу Господ Исус Христос. В Галилея иродианите и фарисеите организират заговор срещу Исус (Марк. 3:6). Затова Господ предупреждава учениците Си да се пазят от кваса на фарисеите и Ирод (Марк. 8.15). Иродианците изглежда са разбрали погрешно пророчеството на патриарх Яков към неговия син Юда, 1 Mo. 49.10: „Жезълът на владетеля няма да се отдели от Юда, нито от нозете му този, който определя закона, докато не дойде този, на когото принадлежи, и народите ще му се покорят.“ (Вижте бележка под линия към Матей 1:17). Цезар (лат. Caesar) императорска титла, носена от няколко римски императори: Август, Тиберий, Клавдий и Нерон. Явно желаейки да Го накарат да каже, че не трябва да се дават данъци на Кесаря, фарисеите и иродианите сравняват плащането на държавния данък с плащането на „дидрахмата“ на Бога, като искат да намекнат по този начин, че този, който плаща данък на Цезар, косвено признава неговата божественост, тъй като римляните са смятали своя Цезар за бог. D. ап. 5, 36–37. Тевда беше фалшивият водач, за когото Гамалило говори пред Синедриона около 32 г. след Христа. Според Гамалил около 400 души се присъединяват към Тевда в бунта и след провала са екзекутирани заедно с водача си. За Тевда не са запазени много сведения. Лука записва, че Юда Галилеецът се издигнал по време на преброяването. Предполага се, че този Юда е Юда Голанецът, който според еврейския историк Йосиф Флавий предизвиква бунтове по време на преброяването за администрацията на Квирин, около 6 година след Христа. След това Йосиф споменава някакъв магьосник Тевда, който като лъжепророк убеди много хора да преминат река Йордан. Римляните го екзекутирали, като му отрязали главата. Този Тевда обаче е живял в последните години от царуването на Ирод Велики. Сред евреите не е имало изображения на човешки фигури върху пари, тъй като това се смятало за идолопоклонство. Така асмонейците секат парите си с надписи на еврейски и гръцки с изображения на купа с манна или скиптър на Аарон и пр. Но тъй като императорският данък се е плащал с римски пари, разбираемо е, че върху тях е бил образът на императора. На римската монета на император Тиберий, тоест от времето на Исус, имаше надпис: TI CAESAR DIVI AVG F AVGUSTUS (Тиберий Цезар, син на божествения Август, Август), от другата страна на монетата обикновено пишеше: PONTIF MAXIM (тоест pontifex maximus - върховен първосвещеник). Бог създаде човека от земния пръст, като му вдъхна "духа на живота", 1 Мо. 2, 7. Тълкувайки тези думи на св. Григорий Богослов пише: "Логосът Божий, като взе част от новосъздадената земя, създаде нашето тяло с безсмъртните си ръце и го оживотвори, защото духът, който вдъхна в него, представлява "изтичането" на невидимото Божество." Ето как човекът е създаден по образа на Безсмъртния... Тъй като съм (в тяло) нищо друго освен прах, трябва да живея тук долу, но тъй като имам и божествен дял в гърдите си, копнея за вечен живот... Душата е дъхът на Бога и въпреки че е от небесен произход, тя все още позволява да се смеси със земята. Това е светлина, затворена в пещера, но все пак нищо по-малко от божествена и неугасваща светлина» (Poemata dogmatica, VIII, PG. I. 37). Мойсей във Второзаконие (Второзаконие 25:5-10) говори за така наречения закон на "левирата", според който мъжът трябваше да се ожени за вдовицата на брат си, ако умре без мъжки наследник. Самата дума "левират" означава "брат на съпруга". Целта на този закон беше да осигури наследник на починалия брат и по този начин да запази името и имуществото му. Освен това левиратът предоставя финансова подкрепа на вдовиците. Левират също се споменава в книгата на Рут (Рут 4:5). Бл. Теофилакт иска да каже, че по време на Възкресението тялото ще бъде трансформирано и одухотворено и няма да има груба материална природа, както в този живот. 2 Моят. 3, 6. Има и други места в Светото писание, в които се загатва за Възкресението: Йов 19:25; Исая 26:19; Ис.66:14; Езек. 37:1-14; Дан. 12:12; 2 Makk. 7:9, 12:14 и други. Книжниците бяха експерти по въпросите на Мойсеевия закон. Светите отци винаги подчертават взаимната връзка между тези две Господни заповеди, като казват, че мярката на Божията любов се познава по мярката на човеколюбието и обратно. Блажен Йероним казва: „Под катедрала (стол) разбирайте учението на Закона“. (Тълкуване на Евангелието от Матей, Mignae, P.L. t. 26) Филактерия, амулет, амулет, в Стария завет «тотафот», у равините «тефилин» (Изход 13:16; 6:8; 11:18). Филактериите бяха малки кожени калъфи, съдържащи четири ленти пергамент с цитати от Петокнижието. (често само десет заповеди). В библейски времена филактериите са били носени от всички мъже евреи над 13-годишна възраст, но само по време на сутрешната молитва, с изключение на съботата и празниците. Правят се от кожата на ритуално чисти животни. Те били прикрепени, както споменава свети Теофилакт, с кожени ремъци за челото или ръката. Фарисеите, които се опитваха да изпълнят Закона в детайли, вероятно постоянно носеха и дори разширяваха филактериите, за да помнят постоянно Бог и да показват своето благочестие пред хората. Вж. 2 Моят. 28, 33–34; 39, 24–26; 4 Моят. 15, 38–40; 5 Моят. 22, 12. Както при филактериите (амулетите), така и фарисеите добавяли нови пискюли в „скутовете си“, за да се покажат пред хората като по-благочестиви и ревностни към бащините традиции. Нашият превод не показва разликата, която съществува в гръцкия език. Следователно по-точният превод би гласял: „И вие не се наричате равини, защото във вас има един Учител (Христос).“ Следователно Христос не иска неговите ученици да бъдат наричани равини, което е обичайното почетно име и титла за учителите на закона сред евреите, а нарича себе си просто Учител. Когато ученикът завърши успешно обучението си, учителят го обявяваше за учител чрез полагане на ръцете му. Така той е назначен за учител и като такъв може самостоятелно да отговаря на въпроси и да раздава правосъдие. Като „майстор“ той е бил наричан с почетната титла „рави“. Равините носели специални дрехи, а според св. Епифаний Кипърски (Haeres.15) специални одежди и далматики. Той имаше почетно място в синагогата. Хората го посрещнаха с уважение. Еврейските равини често били такива експерти в Свещеното писание, че при липса на книги можели да го запишат до последната буква по памет. Вж. Йов 22:29; Пр. 29:23; Езек. 21:26–27; 1Пет.5:5. Блажени Йероним пише: Едно е да си баща или учител по природа (natura), а друго е по снизхождение (indulgentia). Ако наричаме един мъж баща, ние му оказваме почит, според възрастта му, и не го считаме за виновник на нашия живот", (пак там, P.L. t.26). „Това не означава", казва Златоуст, „че никой не трябва да се нарича баща, но че знаем кой наистина трябва да се нарича баща" (пак там). В православното монашество от древни времена съществува обичай да се обръщат към монасите и свещениците с думата „отче", извън уважението, според повечето тълкуватели, не забранява почетните титли, а по-скоро гордостта и тщеславието, които съпътстват тези титли. Според тълкуването на Ориген книжниците и фарисеите не влизат сами в Царството Небесно и не допускат други желаещи. Тези два гряха са естествено свързани и неотделими един от друг. „Много учители“, казва той, „които не допускат онези, които искат да влязат в Царството Небесно, обикновено го правят, като решават без разсъждения, не защото не допускат грехове, а поради завист и вражда, и често забраняват на по-добри от себе си да влязат“ (Тълкуване на Евангелието от Матей, P.G., стр.13). Най-вероятно с намерението уж да помагат на вдовици, те са се предложили за техни представители в управлението на имението, като по този начин са извличали голяма финансова печалба за себе си. Подобно явление е осъдено още по времето на пророк Исая (Исая 10:1-2). „Чужденецът, който дойде на вярата“. В Новия завет се отнася за езичници, които напълно са приели юдаизма или са гледали на него със симпатия. Напълно обърнат прозелит получава обрязване и участва в поклонението в храма и синагогата наравно с всички останали евреи. Те също спазваха съботата, законите за чистата и нечистата храна и всички други еврейски обичаи. Имаше много прозелити в еврейската дисперсия. Те бяха съставени от хора, които бяха разочаровани от езическия политеизъм и неморалността и търсеха вяра в един Бог и живот, посветен на святост, справедливост и милост. Голяма част от тях приеха еврейския начин на живот, но не всички законови разпоредби, включително обрязването. По-късно прозелитите масово приемат християнството, което им предлага възможност за високоморален духовен живот, но без задължението да се придържат към старозаветния закон (срв. Д. ап. 2,10; 6,5; 13,43). Обичаят на десятъка е съществувал в еврейската история още преди закона на Мойсей. Праотецът Авраам плаща десятък на Мелхиседек (Битие 14:17-20). И Яков пое ангажимент пред Бог, че ще Му даде една десета от всичко, което придобие (Битие 28:22). Законът на Мойсей предписва даването на десятък в детайли (Лев. 27:30-32). Десятъкът от земята включва също семена и плодове от растения. Освен това е дадено всяко десето животно от стадото. Правилата за даване на десятък също се намират в Четвъртата книга на Мойсей. 18:21–32 и Втор. 26:12–15. В Стария завет десятъкът трябваше да посрещне материалните нужди на духовенството (левитите), чужденците, сираците и вдовиците. Това беше израз на благодарност към Бог от Неговия избран народ. В Талмуда всичките 12 трактата са посветени на правилата за пречистване, които се занимават с разработването на разпоредбите от старозаветния закон. (Левит 11:15; Числа 5:1-4 и особено глава 19). По времето на Исус гробовете на по-богатите хора са били в естествени пещери (каквито има много в Палестина, като се има предвид, че това е варовикова местност) или вкопани в скалите. Гробовете на бедните били разположени край пътищата и в полетата и били варосани месец преди Пасха, за да могат минувачите да ги избягват и да бъдат предпазени от оскверняване чрез допир (срв. Бит. 19:16). Битие 4:1–15; 25; 1 Йоан 3:12. След разпъването и смъртта на кръста Господ Христос се явява само на учениците Си. Тези, които Го разпнаха, няма да Го видят до второто Му идване. Ирод Велики започва изграждането на огромния храм в Йерусалим през 19-та година. преди Христа. Основната сграда е завършена през 9-та година. преди Христа, докато останалите сгради са построени до 64 г. след Христа. Площта на храма включваше плато с размери 446 х 296 м, а целият комплекс от сгради беше ограден с голяма каменна стена. Вътре в тази зона имаше огромни дворове, заобиколени от високи веранди, зали за събрания, апартаменти на свещеници и други помощни сгради. На самия вход на Храмовия комплекс имаше така наречения „Двор на езичниците“, в който можеха да влязат и тези, които не бяха евреи. Вътрешната част на Храма, достъпна само за евреи, беше разделена на три двора: „женския двор“, в който можеха да влязат еврейските жени, „Двора на Израел“, отворен за достъп само за мугакари и „свещеническия двор“, който заобикаляше самата сграда на Храма. Народът се събираше на просторните притвори на храма, където се четяха молитви, тълкуваха Светото писание и се водеха беседи за вярата. Храмът се състоеше от „Светилището“ и „Светая светих“. Беше толкова великолепно изработена, че привличаше хора от цял ​​свят с красотата си. През 70 година римският император Тит и неговата армия напълно разрушават и опожаряват храма на Ирод. От него е останала само една част от подстената, която днес се нарича "Стената на плача" и е най-голямото светилище на евреите. Симон Магус, вж. D.Ap. 8:9 нататък. Някои тълкуватели смятат, че тези думи се отнасят за войни, които са се водили по целия свят. През 38 г. имаше голямо въстание на евреите срещу прокуратора Флак в Александрия, докато около това време около 50 000 бунтовни евреи бяха убити в град Селевкия. По това време се случиха няколко катастрофи, в които се изпълниха думите на Христос: 45 или 47 г. сл. Хр. имаше голямо земетресение в Крит, през 51 г. в Рим, 53 г. в Апамея и Фригия, 60 г. в Лаодикия. Историците твърдят, че много хора са умрели от глад. Големият глад по времето на император Клавдий (Д. ап.9:28) отнема около 30 000 живота в Рим. Dn. 9:27: „И върху храма ще има мерзост на запустение.“ There is a belief that this Daniel's prophecy was fulfilled in the year 165. before Christ when Antiochus IV (Epiphanes), the Greek ruler of Syria, desecrated the Jewish Temple in Jerusalem by sacrificing a pig on the main altar. Това жертвоприношение за евреите на нечисто животно беше най-лошата възможна форма на оскверняване, която можеше да се случи. Some Sieti Fathers believe that this prophecy from the Gospel of Matthew and Mark was fulfilled in the year 70. before Christ when the Roman army captured Jerusalem and destroyed the Temple. Others, again, think that it refers to the figure of the "man of lawlessness" - the Antichrist, who will be placed in the place of God in the Temple and to whom people will worship (cf. 2 Thess. 2:3-4). Според това тълкуване това ще бъде знак за крайно богохулство и началото на края на света. Blessed Jerome says that Pontius Pilate had placed Caesar's statue in the Temple, while Emperor Hadrian placed his own statue on the site of the former Sanctuary, which stood there until Jerome's time. Историкът Йосиф Флавий пише за запустението, предсказано от Даниил и което се случи, когато римляните разрушиха храма (вж. Antiquitates X, 11, 7). 5 Моят. 7,25; 27,15; 32,16. Правенето на "изваяни фигури" и "кумири" от "това, което е горе на небето или долу на земята" е строго забранено от втората заповед на Декалога (2 Мой. 20:4-6). Въпреки това Господ скоро заповяда на Моисей да направи два златни херувима (ангели) над Ковчега на Завета в Светая Светих (срв. 2 Мой. 25, 17-22; 1 Дн. 28, 18; Ев. 9, 5). Образите на тези ангели бяха избродирани върху десетте завеси на шатрата (2 Мой. 26, 1; 36, 8), както и върху порфирната завеса на светилището (2 Мой. 26, 31; 2 Дн. 3, 14). По времето на цар Соломон две статуи на херувими са направени от маслиново дърво, покрито със злато. Всеки беше висок около 4,6 метра с еднакъв размах на крилата (3 Царе 6, 23-28; 8, 6-7; 2 Dn. 3, 10-13; 5, 7-8). Те също бяха настанени в Светая Светих. Освен това храмът е бил украсен отвътре с издълбани фигури на херувими, дървета и цветя (3 Царе 6, 29-35; 7, 29, 36; 2 Дн. 3:7). Противоречие ли е? Очевидно не, защото целта на втората заповед беше да предотврати идолопоклонството, в което евреите лесно изпадаха, а не да забрани напълно представянето на изображения, предназначени да насърчават благочестието и молитвата. Ето защо в Църквата се използват икони, които не са идоли, тъй като почитайки икони на Господа или на светци, ние показваме почит и уважение към първообраза, тоест към този, когото тези икони представляват, а не към самия материал, т.е. дърво и боя (Св. Йоан Дамаскин, Пак там, гл. 89, с. 167; Св. Василий Велики, За св. Дух, гл. 10, 402. Йосиф Флавий, „Еврейската война“, кн. 6, глава 3, 4, Просвета, Белград, 1967 (срв. Второзаконие 28:53-57; Плачът на Еремия 2:20). Вж. 1 макс. 2:32–37; 2 макс. 5:25–26. Вж. Джер. 30:7; 1Mac. 9:27. Според историци от онова време повече от един милион евреи са загинали при обсадата на Йерусалим. Около 97 000 са отведени в робство Според блажени Йероним тези думи могат да се тълкуват по три начина: във връзка с обсадата на Йерусалим от римляните, във връзка с края на света или във връзка с борбата на еретиците срещу Църквата. Това означава четирите страни на света. Златокоска също мисли така. Йероним е на мнение, че "това поколение" може да се отнася за човешката раса, но също и за еврейския народ. "Тези, които са на полето, следователно, хората в този свят, са земеделци, прости хора от беден произход, тези, които са богати на имоти, но не и на слава. Някои (от тях) са справедливи, а други са несправедливи. Праведните ще бъдат взети, а неправедните ще бъдат оставени в огъня. Тези, които мелят (на воденични камъни), означават жени, но отчасти и човешки души, които носят игото на робството и които харчат своите Живее в слабост. Някои хора са слаби, но са несправедливи, като Каин и Гиезий (4 Царе 4:12, 29, 31). ще бъдем грабнати на облаците, за да срещнем Господа във въздуха, и така винаги ще бъдем с Господа" (1 Сол. 4:17). Как ще останат неправедните? "Те (ангелите) ще съберат своите избрани от четирите ветрища (Мат. 24, 31) и ще изгорят (нечестивите) с неугасим огън" (Лк. 3:17). Не мислете, че дървата ще горят в неугасимия огън на ада и че огънят ще запали някои слуги, както мнозина мислят, но погледнете Содом и ще видите огън без дърва. Спомнете си как жената на Лот беше вкаменена (Бит. 19:26) и треперете пред ужаса на огъня. Въпреки че бяха заедно, Лот, жена му и двете му дъщери, Лот и дъщерите му не бяха изгорени, но само съпругата (неговата) не избяга от ефекта на огъня. Следователно на всеки беше дадено според неговия дял, така че при Съда праведният ще бъде взет като Лот, докато неправедният ще бъде оставен като негова жена. Пазач..." Ex collatione codd. Венет. S. Marci Вж. Ps. 44, Песен на песните, 1 Makk.9:37. Златоуст казва: „Спасителят казва това или за да пасне на историята, или за да покаже, че Възкресението ще стане в полунощ“ (пак там). Бл. Йероним отива дори по-далеч и твърди, че има еврейска традиция", според която "Христос ще дойде в полунощ, както беше в Египет, когато се празнуваше Пасха и когато дойде наказващият ангел, и Господ минаваше по къщите", (пак там) срв. 2 Мит. 12. В Православната църква има древна традиция, че Господ ще дойде в нощта между събота и неделя и затова от древни времена е имало обичай сред Християните за вярващите да останат повече в събота вечер на молитва и бдение в очакване на своя Младоженец. Вж. 1 Кор. 15:52; 1 Сол. 4:16. „Бог предвижда“, пише преподобният отец Юстин, „как човек ще използва свободната си воля и всичките си сили и затова му поверява количеството на Своето съкровище, Своето имущество“. Основното е, че той не оставя дори мръсния си и мързелив слуга без съкровище, защото той също му дава един талант. И това е? - Богоподобна душа с всичките й богоподобни свойства: разум, чувство, любов, истина, справедливост, молитва, свобода”. (Пак там, стр. 481). „Прилично е на слугите да дават, а на господаря е да иска.“ Ето защо (мързеливият) слуга казва на господаря: „Виждайки, че вашата заповед е трудна, защото изисквате послушание от хората, които по природа не сте направили послушни, аз се страхувах да не бъда небрежен, затова запазих това, което ми беше предадено, без да се притеснявам за другите...“ Eh collatione Venet. С. Марси Това място създава затруднения на тълкувателите, тъй като не е съвсем ясно дали думите „всички народи“ се отнасят само за християните или за всички хора, следователно включително и за езичниците. Ориген пише: „Не е напълно ясно дали думата „всички“ означава „от всички поколения“ (ab omnibus generationibus) или от онези, които ще останат до деня на съда, или от тези, които са повярвали в Бог чрез Христос“, (Тълкуване на Евангелието на Матей, Migne P.G. t.13). Зигабен смята, че става дума само за християни, което ясно се вижда от разговора на императора с неговите поданици. Тогава съвсем естествено възниква въпросът дали други народи, освен християнските, ще бъдат съдени или не? Ако не, тогава присъдата няма да бъде универсална. Някои тълкуватели са на мнение, че съдът наистина ще бъде всеобщ и всички хора ще бъдат подчинени на него, само християните ще бъдат съдени по него въз основа на Христовия закон, докато езичниците ще бъдат съдени според естествения закон (вж. Рим. 2:12-16). В Евангелието на Йоан се вижда, че не всички са осъдени, а само онези, които не са повярвали в Единородния Син Божий, докато тези, които вярват в Христос и Отца, който Го е изпратил, имат вечен живот и не идват на съд, но преминават от смърт в живот (срв. Йоан 3:18-21; 5:24). Ориген е велик църковен писател и екзегет от 3-ти век, чиито погрешни учения (сред които учението за апокатастазиса, установяването на всичко) са осъдени на Петия вселенски събор, проведен в Константинопол през 553 г. Ориген, силно повлиян от платонизма и гностицизма, учи, че Бог твори вечно (а не само във времето, както Църквата преподава). Той вярва, че всички хора трябва да преминат през "пречистване" след смъртта си, при което праведните незабавно се пречистват от Бог, докато грешниците преминават през процес на пречистване (броят им зависи от степента на греховност), който ще настъпи след това. Накрая всички ще бъдат пречистени, дори демоните. Така че, според неговото учение, адът е вид чистилище с временен характер. На финала ще има "установяване на всичко". идването на Христос в света и духовното възкресение на тялото. Мъдро гледайки на тази тайна, преп. Авва Юстин казва: „Изпращайки го в най-голямата тъмнина, Бог постъпи като справедлив и милостив съдия, защото го изпрати там, където той се втурна и се втурна с цялото си същество. Бог би бил побойник и тиранин, ако насила го беше въвел и го беше накарал да живее в Своето небесно божествено Царство. Но дори и тук Той действа като Бог на любовта; Той не принуждава едно свободно създание, човека, да влезе Неговото Царство насила. Това би било и неестествено, и нелогично. Защото, за да живееш вечно в Царството Божие, трябва да обичаш Бога с цялото си сърце, с цялата си душа, с целия си ум, с цялата си сила и с цялото си същество доброволно да принадлежиш на Бога”. (Пак там, стр. 486). „Паша“ е гръцката транслитерация на еврейската дума (Pesach), която означава „преход“. Тази дума се отнася не само за преминаването на децата на Израел през Червено море и празника, който празнува това събитие, но и за закланото агне, както и за цялата храна, която Бог заповяда да се яде на този празник. Първосвещеник, архиеп. От древни времена първосвещениците са били назначавани да „принасят дарове и жертви“ (Евр. 8:3). Те също са били наричани „народни старейшини“ (Д.ап. 23:5). Във времената на Новия завет първосвещеникът председателства Синедриона, върховният ръководен орган на евреите. В началото тази служба е била наследствена, но в новозаветното време става обект на политически манипулации от Рим. Религиозното влияние на първосвещениците е силно отслабено от нарастващото влияние на фарисеите и книжниците, а е известно, че първосвещениците по това време са били известни със своята алчност и жажда за власт. Вижте Евсевий от Кесария, книга 1, 10. докато Матей и Марко споменават само първосвещеника Каиафа, дотогава Лука (3,2) и Йоан (18:13,24) също споменават Анна, който се е оттеглил от службата на първосвещеник, но все още запазва титлата, с която евангелистите се обръщат към него. Той е заменен от своя зет Каиафа (25-26 години след Христа), чието лично име е Йосиф (пак там). "Има различни мнения за това коя може да е била тази жена. Зигабен например твърди: "Три жени помазаха Господа с мир." Едната, за която говори Лука, бивша грешница... другата, за която говори Йоан, на име Мария.... и третата, тази, за която Матей и Марко разказват същата история и която дойде (при Христос) два дни преди Пасха, в дома на Симон прокажения". Смирна, ароматен зехтин, смесен с различни ароматни вещества. Мойсей получи заповед от Господа да приготви "миро за свето помазване". Състои се от смирна, благоуханна канела, иджирот, касия и зехтин (вж. 2 Мой.30:22-25). Много от тези съставки бяха много скъпи. Смирната най-често се доставяла от Финикия в малки алабастрови кутийки, за да запази аромата. Използван е за ритуални и религиозни цели, като козметично и ароматно средство, за лечение на някои рани, както и за помазване на мъртвото тяло преди погребение. Кариот (или Кириот) е юдейски град в Негев близо до Едом (Ис. Нав. 15:25). Името "Искариот" означава "човек от Кариот". Иначе цената от 30 сребреника беше обичайната цена на стоките по онова време. Можете да прочетете за Пасхата и празника на безквасните хлябове в Изход 12:1-13,16; 23.15; 34,18–20,25; 3 Моят. 23:4–14; 4 Мои.28:16–25; Второзаконие 16:1–8; Е. Навигация 4:19–23, 5:10–12; 2 дни 30, 2.3.13.15. Пасхата беше първият от трите големи еврейски празника. Тя напомня на евреите за жертвоприношението на агнето в Египет, по времето, когато евреите са били роби. Те белязваха вратите на домовете си с кръвта на заклано агне, за да знае Господ, че ще „премине“ (на евр. pacach) къщите им, когато избие всички първородни в Египет и по този начин убеди фараона да пусне народа си. Пасхата (пасха) се празнуваше на 14-ия ден от месец Авив. Празникът започна с вечерна служба, тъй като вечерта на този ден евреите напуснаха Египет. Тъй като евреите са напуснали домовете си набързо и не са имали време да сложат квас в хляба, на пасхалната трапеза освен жертвеното агне се носят безквасни (безквасни) хлябове. В новозаветните времена Пасхата е била празник на поклонение. Големи маси от хора се събраха в Йерусалим, за да отпразнуват заедно този празник. Пасхалният агнец е първият образ на агнето на Христос, който доброволно се е предал на заколение, за да изкупи с кръвта си човешкия род от греха, смъртта и дявола. Затова и пострада на празника Пасха. По закон Пасхата се празнуваше в нощта между 14 и 15 нисан, така че на 15-ти да се проведе самият празник и се празнуваше до 21 нисан. През целия празник се яде пресован хляб. За да приготвят пасхалната трапеза, учениците трябваше да занесат агнето в храма за ритуално клане и жертвоприношение, за да може да бъде изпечено и сервирано на вечеря с безквасен хляб и горчиви билки. Както аз Бл. Теофилакт казва, че други православни отци и писатели не са били съгласни с него кога или по-точно дали през тази година Господ е ял старата пасха, тоест старозаветната пасхална вечеря. Според тълкуването на Теофилакт Господ е ял старата пасха в деня преди законно определеното време за пасхалната вечеря, тъй като „в първия ден на безквасните хлябове” всъщност означава „в деня преди празника на безквасните хлябове”. Тази гледна точка се потвърждава от Евангелието на Йоан, което казва, че вечерята на Исус с апостолите е била преди Пасхата. 13.1. Следователно пасхалното агне с първия безквасен хляб се яде в петък вечерта. Това може да се разбере и като се има предвид, че от вавилонския плен евреите са броили 14-ти Нисан (петък) като част от седмицата на Пасхата, тъй като Пасхата се яде в петък вечерта. Тъй като според еврейския начин на изчисляване на времето денят започва от предишната вечер, става ясно, че вечерта на 13 нисан (четвъртък вечерта, когато Господ яде пасхата с учениците) също принадлежи към седмицата на Пасхата и затова се нарича от синоптиците „първият ден на безквасните хлябове“. Златоуст тълкува това място по следния начин: „Някой може да каже: ако е писано, че Христос ще страда по този начин, защо Юда е осъден? Той просто изпълни написаното. Но той направи това не с това намерение (да изпълни пророчеството), а от злобата си. Ако не обърнете внимание на намерението, тогава ще освободите и дявола. Но и той (Юда), и другите (дяволът) са достойни за неизмерими мъчения, въпреки че вселената беше спасена чрез тях. Не предателството на Юда ни донесе спасение, а мъдростта на Христос, която по чуден начин обръща злите дела на другите в наша полза» (Ibid, Homil. 81,1; p. 731). Евтимий Зигабен казва: „Някои казват, че Юда е невинен, защото това, което беше предопределено, се изпълни. На такива отговаряме, че Юда предаде (Господ) не защото беше предопределено, а защото той предаде, беше предопределено, тъй като Бог вижда предварително всичко, което ще се случи» (пак там, ad loc.). Следователно Божието предопределение винаги зависи от Неговото предузнание. С други думи, Бог е предопределил да страда в плът за спасението на света, защото е знаел предварително, че Адам ще падне в грях и че единственият начин човешката природа да преодолее силата на греха, смъртта и дявола и да се обедини с Бог е самият Той, като нов Адам в плът, да дойде в света и да страда за нас, така че да победи смъртта със Своята смърт и Възкресение (вж. бележка под линия за Матей 2:17). Като съвършен Бог и съвършен човек, Господ Христос притежава две воли, божествена и човешка, при което човешката воля е свободно подчинена на божествената. За да покаже, че Неговото страдание не е било против човешката Му воля и наложено като необходимост, Неговата божествена воля свободно позволява да се прояви естественият страх от смъртта на човешката Му природа, която по своята свободна воля, подчинявайки се на волята на Отца, приема да страда за спасението на света. Свети Йоан Дамаскин ни учи: „Когато Неговата човешка воля отказа да приеме смъртта, Неговата божествена воля даде възможност да се прояви човешката Му природа и Господ, според човешката Си природа, изпита страх и опасения и се помоли да Го избави от смъртта“. Но тъй като Неговата божествена воля искаше Неговата човешка воля да приеме смъртта, човешката природа на Христос доброволно прие страданието” (Ibid., III, 18, 1073 VS). В римокатолическия и протестантски Запад през Средновековието се появи мнението, че Господ използва безквасен хляб на Тайната вечеря, поради което безквасният хляб се използва в западните литургии от 9 век. Въпреки това, гръцката дума, използвана тук, както и уникалната практика на ранната Църква да се използва квасен хляб за Евхаристията, ясно показват, че тези нови теории са неоснователни и че християните от най-ранни времена са били наясно, че Тайната вечеря се е провеждала в деня преди Празника на безквасните хлябове (виж по-горе). Този въпрос беше един от онези, които предизвикаха големи противоречия между православния Изток и римокатолическия Запад. Блажен Йероним пише: „След края на предреформационната Пасха и когато (Юда) яде агнешкото месо с апостолите, той получи хляб“. (пак там). От друга страна, Хиларий твърди, че Юда не е получил Тялото Христово. Затова принасянето на дарове на св. Литургия се нарича Евхаристия. (благодарност). Въпреки че Господ наистина умря на кръста в Своята човешка природа, смъртта не доминираше над Него, а беше победена от Неговата божественост. Свети Григорий Нисийски сравнява победата над смъртта с риболова. Куката е божествената природа на Христос, а стръвта е човешката Му природа. Дяволът се хвърля на стръвта, но куката го пронизва - той не може да глътне божеството и затова самият той е победен. С други думи, смъртта е влязла в контакт с божествеността и напълно е загубила силата си. Затова в пасхалния тропар пеем: „Христос възкръсна от мъртвите, смъртта със смърт погуби...“ Тоест да покаже, че Неговото тяло не е илюзия. Възвишение на изток от Ерусалим, от което се откриваше гледка към големия храм и целия град. В миналото целият Елеонски хълм е бил покрит с буйна растителност. И днес на него можете да намерите стари маслинови дървета, на които е получил името си. Бог действа при пълно зачитане на свободата на човека. Често обаче в Свещеното писание има места, където изглежда, че Бог упражнява насилие над човешката воля или върши зло. Във 2 Moj. 11:10 виждаме, че по Божие позволение сърцето на фараона остана упорито, така че Господ да умножи чудесата Си в Египетската земя, въпреки че се казва, че "Господ закорави сърцето на фараона". Тук е същото. Когато казва „Ще поразя пастира...” Господ всъщност казва: „Ще позволя на евреите да поразят Сина Ми, защото те така искат, но Аз ще обърна тяхното нечестие към добро и към спасението на целия свят”. Гетсиманската градина се е намирала в подножието на Елеонската планина, източно от Йерусалим, от другата страна на потока Кедрон, срещу Храма. Самата дума "Гетсимания" означава Lresa за маслини. И до днес не се знае къде точно се е намирала Гетсиманската градина. Според традицията се смята, че това е мястото, където императрица Йелена е построила голямата базилика през 325 г. Под клане имаме предвид пръчки, бухалки. Римските легиони от времето на Христос се състоят от 3000 до 6000 пехотинци и 100 до 200 конници. Свети Теофилакт тук вероятно има предвид легионите от по-късно византийско време. Йоан заявява, че Исус първо е бил отведен при първосвещеника Анна (Йоан 18:13-14), докато Лука споменава само „къщата на първосвещеника“. Вероятно и двамата първосвещеници са живели в един двор. Йоан 2:19: „Разрушете този храм и след три дни ще го издигна.“ Пилат Понтийски е петият римски прокуратор (администратор) на Юдея. Той управлява от 26-та до 36-та година. след Христос. Еврейският историк Йосиф ни дава някои сведения за живота на Пилат. Той приема, че Пилат е бил римлянин от италиански произход, който преди да поеме управлението на Юдея е изпълнявал определени военни функции. (Бл. Теофилакт, напротив, застъпва мнението, че е от Понт, от Мала Азия.) Той е женен за Клавдия Прокула, с която живее в Кесария Палестинска, където е седалището на провинцията. Пилат е бил подчинен на римския управител в Сирия (Лука 2:2). Евреите не го харесвали, защото не проявявал разбиране към техните религиозни и национални чувства. Той особено ги разгневи, когато насила взе пари от хазната на храма, за да построи акведукт за водоснабдяването на Йерусалим. Тогава избухва бунт, който е потушен в кръв (вж. Лука 13:1-2). Заради клането на самаряните на планината Герезим, Пилат е свален и изправен пред съда на Цезар. Смята се, че е прекарал последните си години в изгнание в Южна Галия (Франция). Евреите доведоха Христос пред Пилат, защото самите те не можеха според Закона да екзекутират човек без разрешението на римските власти. Пилат е запомнен като пример за човек, който, въпреки че знаеше за невинността на Исус, все пак позволи на евреите да Го екзекутират, за да запази репутацията и кариерата си. Старейшините отведоха Исус в римския съд, защото jus gladii (правото на меча) и jus vitae necisque (правото на живот и смърт) бяха отнети от евреите от римската администрация. Юда изпита скръб и отчаяние заради престъплението, което бе извършил, но не и истинско покаяние. Ако Юда наистина се беше разкаял като Петър, щеше да му бъде простено. Следователно истинското покаяние се състои не само в признаване на извършения грях, но и в признаване на собствената слабост и изповядване на Божието всемогъщество. Ето защо покаянието е чуждо на отчаянието и на най-страшния му плод – самоубийството. "Не само че главата му се поду от тумора, но очите му бяха толкова подути, че той изобщо не виждаше светлината. Дори лекарите не можеха да отворят очите му с лекарствата си, които бяха толкова хлътнали в орбитите. Интимните му части бяха обезобразени срамно и от всички части на тялото му течеше кръв, а червеите пълзяха. След това, след ужасни мъки, той се разцепи по средата, както казва Лука в Деянията на Св. Апостоли.От вонята, която се разнасяше от него до ден днешен, селото, в което той отприщи своята мизерия, остана пусто и необитаемо и до днес никой не може да мине покрай това място, без да закрие с ръце тялото Му още тук на земята.“ Ex collatione codd. Венет. С. Марси Деяния 1:18. Повечето тълкуватели смятат, че Юда се е самоубил чрез обесване и след това паднал и се спукал по средата. Тълкуването на блажени Теофилакт може да се разбира като негово лично мнение, което очевидно зависи от използваните от него писмени източници и устни предания. Тези думи не намираме в пророк Еремия, а в Захария 11, 12, 13. Не е напълно ясно защо евангелистът споменава Еремия, а не Захария. Вероятно е пропуск или, както смята Ориген, текстът е взет от някакво неизвестно писание на Еремия. Бл. Йероним намира тези думи дословно в един апокриф на пророк Еремия, който получава от член на сектата на назаряните. Зигабен също се съгласява, че текстът също е апокрифна книга. Варава е наречен "известен разбойник". „Евангелистът“, казва Златоуст, „не просто каза: „Те имаха разбойник“, но: „известен разбойник“, известен с престъпленията си, който извърши много убийства.“, Пак там. Съпругата на Пилат, Клавдия Прокула, е включена в образа на светиите под 27 октомври. Разпъването на кръста е прилагано като наказание от много древни народи: асирийци, мидийци, перси. След като превзема Тир, Александър Македонски разпъва на кръст 2000 жители. Самите евреи никога не са го прилагали, а са екзекутирали своите осъдени чрез убиване с камъни (вж. 3 Мой. 20, 2; 5 Мой. 22:24). По-късно този обичай е възприет от римляните. Това беше най-жестокият начин на екзекуция, който се прилагаше само за роби и разбойници. Римските граждани не са били разпъвани на кръст, а са били наказвани с обезглавяване с меч. Жертвата е разпъната на кръста напълно гола и бавно умира в нетърпима болка, тъй като кръвта не може да циркулира нормално в тази област. Подобна позиция на тялото е причинила спадане на кръвното налягане и постепенно задушаване на пострадалия. За да се удължи мъчението, под краката често се поставяла летва (supedanei), на която осъденият можел да се подпре и така да облекчи болките си. Тъй като разпъването на Христос и двамата разбойници било в навечерието на самия празник, мъчителите били по пищялите на разбойниците, за да ускорят смъртта им. Между другото, римляните са имали обичай да оставят телата на мъртвите да изгният на кръстове или да бъдат изядени от лешояди. Евреите обаче не позволили телата на екзекутираните да висят на дървото (Второзаконие 21:22-23). Този обичай е съществувал сред евреите, което може да се види във Второзаконие 21:6; Псалм 26:6; 73:13. Относно тези думи Йоан Златоуст казва следното: „Въпреки че евреите постъпиха с толкова голяма глупост спрямо себе си и децата си, Господ Човеколюбецът не само не отправи тези думи към децата им, но и към самите тях, тъй като прие от тях и от децата им онези, които се покаяха и ги смятаха за достойни за несметни съкровища. Не беше ли един от тях Павел, а също и хиляди хора в Йерусалим, които повярваха, защото се казва: „Виждаш ли, братко, колко хиляди юдеи има повярвали (Деяния 21-20)?“ „Днес виси на дървото Онзи, Който утвърди земята върху водите. Царят на ангелите е увенчан с венец от тръни. Който покрива небето с облаци, покрива се с фалшив порфир. Той получава ударите, Този, който освободи Адам в Йордан (чрез кръщение). Младоженецът на Църквата щеше да бъде прикован с гвоздеи, Синът на Девата - прободен с копие...“ (Стихир от деветия час на Разпети петък, Постен триод). Районът на Пентаполис е кръстен на пет града, които са били гръцки колонии на северноафриканското крайбрежие, между Картаген и Александрия, в района на днешна Либия. Вж. Mk. 15:23 ч. Смирната е маслена смола от растителен произход, която се използва за създаване на мир или аромат. Освен това има анестетични свойства. Получава се от дървото Commiphora myrrha, което расте в Етиопия, Арабия и Сомалия. Йн. 19:29 (всъщност Йоан изобщо не споменава жлъчката). Тези вещества се давали на страдащите като анестетици, за да облекчат болката и страданието им. „След като Му се подиграха“, казва Златоуст, „те Го заведоха на разпятието и Го съблякоха, взеха дрехите Му и седнаха да видят кога ще предаде духа Си“. Дрехите му бяха раздадени, както беше обичайно за затворниците от нисък произход, отхвърлени, незащитени и безпомощни. Те раздадоха онези одежди, които бяха извършили толкова много чудеса и които след това не показаха никакъв ефект, както самият Христос въздържа своята неизразима сила», пак там. В Матей и Марк може да се види, че и двамата разбойници са обидили Господ. Въпреки това, в Лука (23, 39ff.) се говори само за един разбойник, който богохулства. Преводачите отдавна обръщат внимание на това несъответствие. Ориген, Златоуст, Зигабен и, както виждаме, Теофилакт, както и някои други тълкуватели, казаха, че в началото и двамата разбойници обидили Христос, а след това единият от тях се разкаял, като видял дълготърпението на Христос, и започнал да укорява другия разбойник. (Лука 23:42). Тоест в деня, в който ядат Пасхата, 14-ти до 15-ти от месец нисан. Пророчество за това събитие намираме у пророк Амос (Ам. 8, 9.10). Ориген вярва, че тъмнината не покрива цялата земя, тъй като няма исторически доказателства за това събитие в други части на света. Според него става дума за плътните и тъмни облаци, надвиснали над Йерусалим и Юдея. Във всеки случай това беше голямо знамение от Бога, защото докато небето и земята, бидейки безчувствени елементи, "преживяха" разпъването на Божия Син, вкаменените и безчувствени човешки сърца похулиха разпнатия Христос. Шестият час е 12 часа, т.е. обяд. Христос доброволно подложи Своята човешка природа на последствията от греха и състоянието на падналата човешка природа, като пое върху Себе Си греховете на света – облечейки се в „образа на плътта на греха“ (Рим. 8:3). Той взе не само човешката природа, която Адам имаше преди грехопадението, но и това, което е в противоречие с природата – последствията от греха, за да бъде като нас във всичко, освен в греха. Поемайки върху себе си последствията от греха, Той направи Своята безсмъртна и нетленна човешка природа способна да страда и да приеме смърт (вж. Св. Максим Изповедник: Quaestiones ad Thalassium (21), PG, p.90, 312-13). Това се отнася за завесата от порфир, червено и пелин, върху която бяха избродирани херувими. Тази завеса отделяше Светая Светих от Светая Светих, в която никой не можеше да влезе освен първосвещеника (вж. 2 Мои.26:31-33). Чудодейни знамения по това време се споменават в апокрифите, Талмуда и историка Йосиф Флавий. Вж. Матей 24:7, 28:2; Jl. 2:10; Am.1:1; 3 Царе 19:11; Ис.29:6; Джер. 23:19 и други. Става дума за Свети мъченик Лонгин Капитан, когото Църквата чества на 16 октомври. Въпреки женската си слабост, тези жени останаха с Христос до края, докато апостолите, които се смятаха за по-силни, избягаха от страх от евреите. Именно затова, поради своята смелост, те първи видяха Възкръсналия Господ. Евреите разграничават така наречената "първа и втора вечер". Тъй като беше петък вечерта, началото на събота, неработен ден, тялото трябваше да бъде погребано възможно най-бързо. „Първата вечер“ започна около 9 часа следобед, т.е. нашите 3 часа следобед. По закон беше разрешено до "втора вечер", т.е. до 12 часа (нашите 6 следобед) мога да върша само най-необходимите работи. Поради липса на време не беше възможно да се извършат всички погребални обичаи, да се мироточи и да се помаже тялото. Ето защо мироносиците ще отидат на гроба веднага след края на съботния ден и ще помажат тялото на Исус. Ариматея е бил град в Юдейските планини, северозападно от Йерусалим. Той е бил дом на Йосиф, който е бил член на Синедриона и таен ученик на Исус, както и на Никодим (Йоан 3:1-11). Поради горещия климат в Палестина телата на мъртвите са били погребвани скоро след смъртта, не по-късно от 24 часа. Лицето се превързваше със салфетка със завързани челюсти (Йоан.11:44), а след като се измие, (Д. ап.9:37) тялото се намазваше с благовония и се увиваше в ленени бинтове (Йоан.19:40). След това тялото било полагано, в зависимост от богатството на починалия, в плитък гроб, покрит с камъни, в естествена пещера или в гробница, изсечена в скалата. Смятало се за голям срам тялото да остане непогребано. За разлика от гърците и римляните, които кремирали мъртвите, евреите никога не са използвали този метод на погребение, освен в изключителни случаи (1Kar.31:13). Телата също не са балсамирани или поставени в саркофази, както правят някои околни народи. Тази конкретна дума е използвана, защото гробовете в Палестина обикновено са били във вдлъбнатина и тежък камък е бил търкалян надолу по каменния жлеб в отвора, за да затвори и запечата гроба. По този начин телата са били защитени от зверове и хищници. Археологическите проучвания показват, че средният гроб изисква няколко силни мъже, за да извадят камъка от гроба. В евангелския текст се казва, че камъкът бил голям. Това означава, че жените биха успели да отблъснат камъка от гробницата само с помощта на няколко римски войници. Следователно Господ е разпнат „в шестия час“ – т.е. в 12 часа на обяд, а тъмнината продължи до "деветия час", т. е. 3 часа следобед. Тоест в непрекъснато единство с божествената природа на Бог Логос. Еретикът Арий погрешно учеше, че Исус Христос не е единосъщен с Отца и Светия Дух и учението му беше осъдено като ерес на Първия вселенски събор в Никея през 325 г. сл. Хр. Еретичното учение на Савелий е осъдено на църковните събори в Александрия през 261 г. и в Рим през 262 г.