О святом Вселенском пятом соборе

Светият Пети вселенски събор (също вторият от тези, които се състояха в Константинопол) се състоя през 553 г. при самодържеца Юстиниан I. Материалите на събора включват осем акта на латински, според Доситей (Дванадесет книги. Книга 5, глава 16), и на гръцки - пет, според "Синодикона" (том 2, стр. 261). За него се събраха отци на брой 165, сред които блестяха първо Мина, а след това неговият приемник Евтихий, патриарсите на Константинопол; Вигилий от Рим, който, въпреки че беше в Константинопол, не присъстваше на събора нито лично, нито в лицето на легати (същото се случи и на Втория вселенски събор), обаче впоследствие потвърди събора с издаване на документ; Аполинарий от Александрия, Домнус от Антиохия; Дидим и Евагрий, които заместват Евстохий Йерусалимски. Съборът анатемосва писанията на Диодор Тарсийски и Теодор Мопсуестийски, както и самите Теодор и Диодор според Фотий (код 18) 169 и акта на VII Вселенски събор. Виж също в 1-ви том „Вериги от интерпретатори“, на стр. 14, за коментатори, които, първоначално мислейки в съответствие с несторианските догми, оставиха тези догми в писмен вид дори след смъртта (особено епископът на Мопсуестия, който, след като стана учител на Несторий, каза, че един е Бог Слово, а друг е Христос, тъй като Христос страда от духовни страсти и плътски желания). Катедралата също анатемоса творбите на св. Теодорит срещу дванадесетте глави на св. Кирил [ 170 ] и така нареченото послание на Ива, епископ. Едеса, на Мара Персиеца [171], анатемоса самия Ориген с Дидим и Евагрий и техните подли учения. Те бръщолевеха, че душите съществуват преди телата [172] и след смъртта на едно тяло преминават в друго, че мъките имат край, че демоните трябва да получат първото достойнство на ангелска благодат, което имат, че душите трябва да възкръснат голи, без тела, че небесните тела имат души и други фалшиви неща. Съборът също анатемосва Химн от Трапезунд, който мислеше толкова нечестиво, колкото Евтихий, Севирус, Петър от Апамея и Зур [173]. Този събор не изложи правила, отнасящи се до църковната дисциплина, но заяви само четиринадесет анатематизма срещу споменатите и други еретици и петнадесет само срещу оригенистите (Синодикон, том 2, стр. 341). Фот. Вибл. 18 // PG 103, 57A. Имайте предвид, че писанията на Теодорит срещу Кирил са анатемосани не като цяло, както писанията на епископа на Мопсуестия и писмото на Ива, а в частта, в която защитават грешките на Несторий и чрез неправилни тълкувания представят Кирил като еретик. А именно, както става ясно от защитните писания на св. Кирил, Теодорит нарича съюза на Бог Слово с човека относителен и анатемосва онези, които говорят за съюза според ипостаса, тъй като, твърди той, такъв съюз е чужд на Божественото писание и божествените отци. Твърдението, че съединението по ипостас е нещо безпрецедентно и много повече от св. Кирил опровергава и го смята за богохулство, защото за тези, които одобряват всичко това, е анатема. Съборът обаче не анатемосва догмата, че Светият Дух съществува не от Сина и не чрез Сина (за което говори Теодорит в същите писания), тъй като тази догма не е несторианска, а е била и остава догмат на Католическата църква. Следователно нито божественият Кирил, нито папа Целестин, който пишеше срещу Несторий, нито Йоан Антиохийски, нито Акакий Верийски, който се изказа добре за Несторий, нито императорите в своето сакра срещу него казаха, че Несторий хули богословието на Светия Дух, а само въплътената икономика, както казахме. Казах „така наречения“, защото и Кедрин, и Евагрий пишат за него по този начин (Синодикон, том 2, стр. 346, 347), и особено защото в 6-то действие на VII Вселенски събор (стр. 85) се казва, че въпреки че това послание е подписано от Ива, не е вярно, че той го е написал. Следователно отците на IV Вселенски събор не анатемосват самия Ива, а само това писмо, тъй като в него Ефеският събор е обвинен, че осъжда Несторий без съд, отхвърля 12-те глави на св. Кирил, възхвалява Несторий, приема Теодор Мопсуестийски за светец и православен и изповядва Христос като прост човек. В крайна сметка самият Ива признава на IV събор, че това не е неговото послание, и изповядва всички православни догмати, които противоречат на това послание (Синодикон. Т. 2. С. 372, 390). Ориген нарича предсъществуването на душите причина за предопределението и осъждането. Защото ако душите в духовния свят вършеха добро, тогава те ставаха предопределени за Царството, а ако вършеха зло, тогава те бяха осъждани на мъки. Йероним пише срещу това мнение в писмо до Паммахий и Лъв в послание 93, а Кирил Александрийски го опровергава с 24 аргумента. Не знам на какво основание Николай Вулгарис в „Свети катехизис” (стр. 133) казва, че V Вселенски събор е анатемосвал Петър Гнафевс, който е казал „Свети Безсмъртен, за нас разпнат”. Всъщност той е анатемосан не от Петия вселенски събор, а много преди това на събора, свикан срещу него в Рим при Феликс Римски, Акакий Константинополски и император Зенон.