Тълковно ръководство за божествената литургия на св. Василий Велики

Съдържание Кратко изложение на Божествената литургия Божествена литургия на св. Василий Велики Входни молитви Молитва за лично благочестие Проскомидия Молитва на предлагане Велика ектения Молитва на първи антифон Първи антифон Малка ектения Молитва на втори антифон Втори антифон на Единородния Сине Малка ектения Молитва на трети антифон В Твоето Царство Молитва за влизане в светилището Молитва на Трисвято славословие Трисвято славословие Молитва за четене на Светото Евангелие Литания с усърдно прошение Молитва с усърдно прошение Ектения за починалите Молитва за починалите Ектения за огласените Ектения на оглашените Ектения на верните първа Молитва на верните първа Ектения на верните втора Молитва на верните втора Молитва на личното благочестие Херувимски химн Литания на молба Първи молитвени приноси Символ на вярата Анафора Литания на молба Молитва за спасяване на причастието Молитва за причастие от ръцете на Христос Молитви преди причастие Химни на благодарност за причастие Литания на благодарност Благодарствена молитва Молитва на амвона Молитва за консумация на светите дарове Приложение Иларион (Алфеев), епископ на Виена и Австрия. Божествена литургия йеромонах Михаил Аранц. За древната практика на произнасяне на ектения и четене на евхаристийни молитви Борис Сове. Евхаристията в древната Църква и съвременната практика Образът на четенето на молитвите на Божествената литургия. Областно послание на Синода на Гръцката църква архимандрит Робърт Ф. (Тафт). Било ли е традиционно за ранната църква литургичните молитви да се четат на глас? Опит в представянето на молитви и ектении от Божествената литургия на св. Василий Велики на руски език с исторически и богословски коментар. Евхаристологични статии. В молитвена памет на блаженопочиналия митрополит Никодим (Ротов) Кратко описание на божествената литургия 1. Проскомидия (протесис) - подготовка на евхаристийните дарове в олтара. 2 2. Влизането на епископа в притвора и в олтара на храма, поучавайки „мир” на общността на вярващите. 3 3. Синаксис - четене на Светото писание и поучение на предстоятеля. 4. Пренасяне на св. Дарове от олтара в олтара, поднасянето им на епископа. 5. Анафора - молитва за освещаване на евхаристийните дарове, молби за Църквата. 6. Молитва за „добро” общение („Отче наш”). 7.Причастие на Светия Дух – причастие на вярващите и благодарност за него. 8. Ритуали и молитви на изхода на епископа и хората от храма. Божествена литургия на Свети Василий Велики Преди да влезе в олтара, свещеникът застава пред Царските двери и чете началните молитви: Благословен е нашият Бог, Небесният Цар, след това Трисвятото на Отче наш, тропари на Христос и Богородица, като целува иконите им. След това, навеждайки глава, той чете следната молитва. Молитва за лично благочестие (преди влизане в олтара) Господи, подай ми ръката Си от Твоето свято, високонебесно обиталище и ме укрепи за предстоящото служение на Теб, за да се явя невинен пред Твоя страшен Престол и да извърша свещените обреди на Безкръвната Жертва. Защото с Теб е Силата и Славата 4 завинаги! амин Влизайки в олтара, свещеникът чете стиховете от 5-ти псалм: Господи, ще вляза в Твоя Дом със страх от Теб и ще се поклоня на Твоя свят Храм. Настави ме на Твоите заповеди и ме води по правия път, за да не ми се подиграват и да не ме клеветят враговете ми. Защото в устата им няма истина, сърцето им е пълно със суета, гърлото им е като зейнал гроб, а езикът им е наострен като змийски. Осъди ги, Боже, и нека се откажат от коварните си планове! Заради тяхното отстъпничество Ти също ги отхвърляш, защото Те оскърбиха, Господи. Нека се радват всички, които се уповават на Тебе, и да се радват вечно, защото Ти ще живееш между тях. И нека ония, които възлюбиха Името Ти, Те възхваляват до века! Защото Ти, Господи, благослови праведния с Твоето благословение и го покрий с Твоето благоволение като щит. След като се облече в свещени дрехи, свещеникът измива ръцете си, като чете стиховете на 25-ия псалм: Ще измия ръцете си с водата на невинността и ще обиколя Твоя олтар, Господи, за да мога да чуя гласовете на онези, които въздават хвала Тебе, говорейки за всичките Ти чудеса. Обичам Красотата на Твоя Дом - местообитанието на Твоята Слава! Така че не погубвайте душата ми като родоотстъпник и живота ми като душа на убиец, в чиито ръце има беззаконие и чиято десница е пълна с подкупи и отмъщение. Спаси ме, Господи, и имай милост, защото ходя в дрехата на почтеността и кракът ми е на правия път и в събранията (на Твоя народ) ще Те благославям, Господи. Като се приближи до олтара и се поклони три пъти, свещеникът пее или чете тропар (тон 4) и след това целува свещените съдове: Ти ни изкупи от клетвата на нарушената заповед, 6/ като проля, Спасителю наш, Твоята достопочтена Кръв. / Когато Те приковаха на кръста / и Те прободеха с копие, / Ти даде безсмъртие на хората! Слава на теб! / С проливането на скъпоценната Си Кръв, Спасителю наш, / Ти ни освободи от проклятието на нарушената заповед. / Когато Те приковаха на кръста и Те прободеха с копие, / Ти даде безсмъртие на хората! Слава на теб!/ Благословен да бъде нашият Бог винаги, сега и винаги, и во веки веков! амин Зетят на свещеника взема просфората и като я прекръсти три пъти с копие, казва: Нека това кръстно знамение бъде за спомен (на спасителното страдание) на нашия Господ, Бог и Спасител Исус Христос. Разрязвайки просфората (от дясната страна на печата), той произнася по отношение на Христос древното пророчество на Исая (Ис. 53: 7-8) за страданието на Спасителя: Като овца Той беше воден на клане (от лявата страна): и като непорочно агне пред стригачите мълчи, така че Той не отваря устата Си; (от горната страна): като обикновен Човек, след затвор и съд Той беше отведен за разпъване, (от долната страна): но кой ще обясни Неговия тайнствен произход? (отстранявайки централната част на агнца от просфората с копие): като това действие Неговият земен живот беше отнет от Него. След думите на дякона: „Жертва, господарю“. Той прави кръстообразен разрез върху Агнеца, който в този момент е обърнат с печата надолу върху патената, казвайки: В памет на принасянето (на кръста) на Жертвата на Божия Агнец, който пое върху себе си греховете на света, в името на живота на света и неговото спасение. Тогава дяконът казва: „Прободи светия Агнец, господарю“. Свещеникът прави малък разрез в дясната страна на Агнето с копие: Един от войниците прониза ребрата Му с копие и веднага потекоха кръв и вода; и този, който видя това (св. ап. Йоан), свидетелства за това и свидетелството му е вярно (Йоан 19:34-35). Тогава дяконът (според гръцкия обред казва): „Съедини, господарю, Светите дарове“. Свещеникът, наливайки вино и няколко капки вода в Чашата, казва: Благословен е съюзът на Твоите Дарове винаги, сега и винаги, и во веки веков! Амин (от гръцкия мисал). Като взема частици от просфората и ги поставя върху патената около Агнеца, той казва: В чест и памет на нашата Преблагословена Владичица Богородица и Приснодева 8 Мария 9 и заради Нейните молитви приеми, Господи, тази жертва на Твоя най-небесен олтар (поставяйки частицата отдясно на Агнето): Царицата се яви от дясната Ти страна, облечена в дрехи, украсени със злато. А също и в чест и памет на всепочтения и всехвален пророк, предтеча и кръстител Йоан; ─ светите и прославени пророци: Мойсей и Аарон, Илия и Елисей, Давид и Да и Йесей, светите трима младежи и пророк Данаил и всички свети пророци; ─ светиите, прославяни и възхвалявани от всички апостоли Петър и Павел, и всички други свети апостоли; ─ нашите свети отци, йерарси: Василий Велики, Григорий Богослов и Йоан Златоуст, Атанасий и Кирил, Николай Мирликийски, Петър, Алексий, Йона, Филип и Ермог Московски, Никита Новгородски, Леонтий, епископ Ростовски, и всички светии йерарси; ─ св. апостол, първомъченик и архидякон Стефан, св. великомъченици Димитър, Георги, Теодор Тирон, Теодор Стрател и всички св. мъченици и мъченици: Текла, Варвара, Кирия, Евф и Миас и Параска, Екатерина и всички св. мъченици: ─ нашите преподобни и богоносни отци: Антоний, Евтимия, Сава, Онуфрий, Атанасий Атонски, Антоний и Теодосий Печерски, Сергий Радонежски, Варлама Хутин и всички преподобни отци и преподобни майки: Пелаг и аз, Теодосия, Анастас и аз, Евпраксия, Февр. ния, Феодия, Ефрос и ния, Мария Египетска и всички преподобни майки; ─ свети чудотворци и безнаемници: Козма и Дамян, Кир и Йоан, Пантеле и Мона и Ермол и аз и всички свети безнаемници; ─ светите и праведни предци на Господа по плът - Йоак и Ма и Анна, светите (храм и ден), светите равноапостоли Методий и Кирил, учителите на славяните, светите равноапостоли велик княз Владимир и велика княгиня Олга и всички светии, чрез чиито молитви ни посещават, Боже; ─ свети наш отец Йоан, архиепископ на Константин, Златоуст. ─ Помни, човеколюбиви Владико, светейшите православни патриарси и нашия Велик Господ и Отец (име), Негово Светейшество Патриарха (титла), нашия Високопреосвещени Господ (име и титла на епархийски епископ) и всички православни епископи; спомни си достойните презвитери, Христовите дякони и всички свещенослужители: нашите братя и съслужители, свещеници, дякони и всички наши братя, които Ти по милост призова в общение с Тебе, Всеблаги Владико. ─ Помни, Господи, нашата богопазима страна и православните, живеещи в нея според вярата. След това свещеникът или дяконът поменава поименно живите верни, като чете техните диптихи: Тогава свещеникът или дяконът също поменава починалите: ─ В памет и опрощение греховете на починалите патриарси и (ако са починали) на блажените създатели на този свят храм. След това по име: Помни, Господи, (име). След това: И помени всички наши починали православни отци и братя с надежда за възкресение за вечен живот и общение с Тебе, човеколюбиви Господи (чете диптих за починалите). След това: Помени, Господи, и мене, недостойния, и прости всичките ми грехове, волни и неволни. Като благославя кадилницата с тамян, свещеникът казва: Нека приносът, който сега ти се предлага, Христе Боже наш, бъде пред Тебе като благоухание (на любов) на нашите души. Приеми го на Твоя Най-Небесен Олтар и ни дари с благодатта на Твоя Пресвети Дух. След като огради звездата и я постави над Агнето, свещеникът казва: И когато звездата дойде, тя спря над мястото, където беше Младенеца (Матей 2:9). След като покриете първата корица и покриете Патената с нея: Господ царува, облечен в красота. Господ е опасан със силата Си, с която Вселената е твърда и не се поклаща. И Твоят Престол, Господи, е утвърден от Тебе от незапомнени времена - от началото на вековете. Реките, Господи, насочват водите си към Теб, издигайки високо вълните си. Но над всички води и вълни на морето е Твоята Сила, о, Всемогъщи Господи. И Твоите откровения винаги са истинни, и Твоят свят дом, Господи, пребъдва до века (Пс. 92). Показване на втория капак и покриване на чашата с него: Твоята слава, Христе, обгърна цялото небе и изпълни цялата земя. Показване на голям воал („въздух“) и покриване на патената с чашата с него: Покрий ни като с криле, прогони всички врагове и противниците ни, даруй Твоя мир на живота ни, Господи, помилуй нас и Твоя мир и спаси душите ни, защото си благ и човеколюбив Бог. Поднасяйки патената и чашата с хляба и виното, приготвени за Евхаристията („приношение”), свещеникът произнася три пъти: Нека нашият Бог, който благоволи да извърши това (нашето спасение), да бъде благословен от всички и да бъде прославен винаги, сега и винаги, и во веки веков! амин Дякон: Господу да се помолим. Свещеник: Боже, Ти си нашият Бог, който изпрати небесен Хляб да нахрани целия свят, 10 – нашият Господ и Бог Исус Христос, Спасител, Освободител и Благодетел, който ни благославя и освещава! Ти сам благославяш Даровете, които са представени, и ги издигаш до Твоя най-висок духовен Олтар 11 и, според Твоята милост и любов към човечеството, помни онези, които са ги донесли и за какво са били донесени, и ги запази неосъдени в свещения ритуал на Твоите божествени мистерии. Защото Твоето препочтено 12 и величествено (величествено) Име 13 - Отец и Син и Свети Дух - се освещава и прославя - сега, и винаги, и во веки веков! амин Свещеник: Слава Тебе, Христе Боже, надежда наша, слава Тебе. Дякон: Слава на Отца и Сина и Светия Дух - сега и винаги, и во веки веков! амин Господи, помилуй (три пъти). Благослови. (Възкръснал от мъртвите), Христос, истинният Бог наш, по молитвите на Пречистата Си Майка (на литургията на св. Йоан Златоуст: свети отец Йоан, архиепископ Константинов, Златоуст; и на литургията на св. Василий Велики: свети отец Василий Велики, архиепископ на Кесария Кападокийска) и всички светии, ще ни помилва и спаси, защото Той е добър и човеколюбив. амин НАЧАЛЕН ЗАПЛАЧ НА БОЖЕСТВЕНАТА ЛИТУРГИЯ Свещеник: Благословено Царството 14 на Отца и Сина и Светия Дух ВИНАГИ, сега и винаги, 15 и во веки веков 16! Дякон: В мир 18 Господу се помолим. Дякон: За небесния мир 19 и за спасението на нашите души да се помолим на Господа. Дякон: За мира на целия свят на Господа да се помолим, 20 за доброто положение (в истината) на светите Божии църкви и обединението (в тях) на всички (хора). Дякон: За този свети храм и за тези, които влизат в него с вяра, благоговение и страх Божий, на Господа да се помолим. Дякон: За нашия велик господин и отец, светейшия патриарх (името), и за нашия господин, високопреосвещения митрополит (името на главата на митрополията), и за нашия господин (високо) преосвещен (архиерей) епископ (име на епархийския епископ), за честното презвитерство, дяконството в Христа, за всичките 21 клирици и хора 22 Да се помолим Господ. Дякон: За нашата богопазима страна, нейните власти и армия, да се помолим на Господа. Дякон: За нашия град (село, тази света обител), за всички градове и страни, и за живеещите в тях чрез вяра, на Господа да се помолим. Дякон: За умереност на въздуха (ветровете) да се помолим на Господа, 23 за изобилие на земните плодове и мирни времена. Дякон: За плаващите, пътуващите, болните, страдащите, пленените и за тяхното спасение да се помолим на Господа. Дякон: Да се ​​помолим на Господа за избавление от всяка скръб, омраза и гнет. Дякон: Защити, спаси, помилуй и запази ни, Боже, с Твоята благодат. 25 Дякон: Като си спомним пресветата, пречистата, преблагословената, славната наша Владичица Богородица и Приснодева Мария с всички светии, 26 себе си и един друг, и целия си живот 27 предаваме на Христа, нашия Бог 28 . Молитва на първи антифон 29 Свещеник: Господи! 30 Ти си нашият Бог, чиято сила е огромна, чиято слава 31 е непостижима, чиято милост е безмерна и чиято любов към човечеството е неизразима. Ти, Учителю, в Твоята милост, погледни върху нас и върху този свят храм и покажи на нас и на молещите се с нас 32 изобилието на Твоите милости и 33 Твоите щедрости. Защото на вас се полага от всяка слава, чест и поклонение – на Отца и Сина и Светия Дух 34 – и сега, и винаги, и во веки веков! 1 Благославяй, душо моя, Господа и всичко, което е вътре в мен - Неговото свято име. 2 Благославяй, душо моя, Господа и не забравяй всичките Му благодеяния. 3 Той прощава всичките ви беззакония, Той изцелява всичките ви болести; 4 Той избавя живота ти от тлението, увенчава те с милост и щедрост; 5 задоволява желанието ти с блага, твоята младежка сила се обновява в теб като орел. 6 Господ носи правда и съд за всички, които са онеправдани. 7 Той показа пътищата Си на Мойсей и на синовете на Израил - делата Си. 8 Господ е щедър и милостив, дълготърпелив и многомилостив: 9 Той не се гневи вечно, нито се гневи вечно. 10 Той не постъпи с нас според беззаконията ни, нито ни въздаде според греховете ни: 11 Защото колкото са високо небесата над земята, толкова голяма е милостта [на Господа] към онези, които Му се боят; 12 Както изтокът е далеч от запад, така Той отмахна от нас нашите беззакония; 13 Както баща проявява милост към синовете си, така Господ проявява милост към онези, които Му се боят. 14 Защото Той знае нашия състав; Помни, че сме прах. 15 Дните на човека са като трева; като цветето на полето, така ще увехне. 16 Вятърът ще прелети над него и той ще си отиде, и дори мястото, където е бил, вече няма да се знае. 17 Но милостта на Господа е от века и до века върху онези, които Му се боят, 18 И Неговата правда е върху синовете на синовете, които пазят завета Му и помнят заповедите Му, за да ги изпълняват. 19 Господ е поставил престола Си на небето и Неговото царство владее над всичко. 20 Благославяйте Господа, всички Негови ангели, силни по сила, които изпълнявате словото Му, като се покорявате на гласа на думите Му; 21 Благославяйте Господа, всичките ви небесни войнства, вашите слуги, които изпълнявате волята Му; 22 Благославяйте Господа, всички Негови създания по всичките места на Неговото владичество. Благослови, душа моя, Господа! Дякон: Пак и пак с мир на Господа да се помолим. Дякон: Защити, спаси, помилуй и запази ни, Боже, с Твоята благодат. Дякон: Като си спомним Пресвета, Пречиста, Преблагословена, Преславна Владичица наша Богородица и Приснодева Мария с всички светии, себе си и един друг, и целия си живот предаваме на Христа, нашия Бог. Свещеник: Господи, Боже наш, спаси Твоите хора 37 и благослови Твоето наследство, запази пълнотата на Твоята Църква 38, освети онези, които обичат блясъка на Твоя дом, и с Твоята божествена сила ги облечи в Твоята слава, 39 и не изоставяй онези, които се уповават на Тебе. За Твоята власт 40 и Твоето царство, и сила, и слава - на Отца и Сина и Светия Дух - сега и винаги, и во веки веков! 1 Слави, душе моя, Господа. 2 Ще славя Господа, докато съм жив; Ще пея хваления на моя Бог, докато съм. 3 Не се доверявайте на княза, защото той е човешки син, в когото няма спасение. 4 Духът ще го напусне и тогава ще се върне в земята си; в този ден всичките му планове ще изчезнат. 5 Блажен онзи, който търси помощ от Бога на Яков, чието упование е в Господа неговия Бог, 6 Който създаде небето и земята, морето и всичко, което е в тях, който е винаги верен, 7 който дава правосъдие на угнетените, който дава хляб на гладните. 8 Господ освобождава затворниците, Господ отваря очите на слепите, Господ издига потиснатите, Господ обича праведните. 9 Господ защитава бездомните, укрепва сирачетата и вдовиците и погубва пътя на грешниците. 10 Господ ще царува вечно, Боже твой, Сионе, 41 за поколение и поколение. Слава на Отца и Сина и Светия Дух - сега, и винаги, и во веки веков! амин ХИМН В ЧЕСТ НА СВЕТА ТРОИЦА (Може да се пее като самостоятелна музикална композиция) Слава на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги и во веки веков! амин Единородният 43 от Сина и Словото Божие, съществуващ безсмъртно, 44 / който избра да се въплъти заради нашето спасение 45 / от Света Богородица и Приснодева Мария, 46 / неизменно стана човек, 47 / който предаде Себе Си на разпъване Христос Бог наш 48 / който със смърт потъпка смъртта, 49 / един от Лица на Света Троица, / прославени с Отца и Светия Дух, 50 / спаси ни! /. Единороден Сине, / безсмъртно Божествено Слово! / Ти благоволи да се въплътиш / от Светата и Приснодева Богородица Мария / и неизменно да станеш човек за нашето спасение! / Христе Боже разпнати, / смърт със смърт потъпкан, / Един от Света Троица, / съпрославен с Отца и Светия Дух, / спаси ни! / Единороден Сине, Безсмъртно Божествено Слово! Ти благоволи да се въплътиш заради нашето спасение от Света и Приснодева Богородица Мария и неизменно да станеш човек. (по-нататък пейте, като започнете от първата мелодична линия на гласа) О, разпнатият наш Христе Боже, Който със смърт потъпка смъртта, Един от Светата Троица, Прославен с Отца и Светия Дух - Спаси ни! Дякон: Пак и пак с мир на Господа да се помолим. Молитва на третия антифон Свещеник: Господи, Който ни даде тези общи и единодушни молитви и обеща да изпълни молбите на двама или трима събрани в Твоето Име! 51 Now fulfill the requests of Your servants for our common benefit, giving in this century the knowledge of Your Truth and in the Future Age 52 - granting eternal life. For You are a good and loving God, and we send glory to You - to the Father and the Son and the Holy Spirit - now, and forever, and forever and ever! В ТВОЕТО ЦАРСТВО ПОМНИ НИ, ГОСПОДИ, КОГАТО СИ С И ИДИ В ЦАРСКАТА СИ СЛАВА!“ 53 Блажени 54 бедните духом 55 защото тяхно е Царството небесно. Блажени скърбящите, защото те ще се утешат. Блажени кротките, защото те ще наследят земята. Блажени гладните и жадните за правда, защото те ще се наситят с нея. Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилвани. Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога. Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии. Блажени гонените заради правдата, защото имат Царството небесно. Блажени са онези, които са хулени и прогонени, и клеветени по всякакъв начин несправедливо заради Мен. Радвайте се и веселете се, защото вашата награда е изобилна на небесата! Молитва за влизане в светилището Priest: Lord our God, You have filled the heavens with an orderly army of angels and archangels 56 to serve Your Glory. Заповяда, Владико, с нашето влизане (в светилището) да се извърши и влизането на Твоите свети ангели, за да можем заедно да съслужим и да прославим Твоята слава. Защото на всички подобава да отдават слава, чест и поклонение на Теб - Отца и Сина и Светия Дух - сега и винаги, и во веки веков! Amen. Deacon: Wisdom! 57 (We walk) straight! 58 Clerics: Come, let us worship and fall 59 to Christ! Shepherd us, Son of God, risen from the dead, who sing to You: “Hallelujah!” Молитва на трисвятото славословие Priest: Holy God, resting in the saints, glorified by the seraphim with the thrice-holy hymn and glorified by the cherubim, receiving worship from all heavenly power! You called all the fullness of existence from non-existence into existence, created man in Your image and likeness, and adored his strength with all his gifts. Ти даваш мъдрост и знание на онези, които искат, и не отхвърляш грешника, като му предлагаш спасение чрез покаяние. You have now granted us, the weak and unworthy of Your servants, to appear before the Glory of Your Altar in order to reward the worship and praise due to You. Accept, O Master, from the lips of us sinners, the thrice-holy hymn and visit us in Your goodness, forgiving us all sins - voluntary and involuntary, and sanctifying our souls and bodies. And grant us to serve You in righteousness all the days of our lives, through the prayers of the Holy Mother of God and all the saints who have been pleasing to You from the ages. Защото Ти си наш свят 60 Бог и на Тебе отдаваме слава - на Отца и Сина и Светия Дух - сега и во веки веков..., Дякон: Господи, спаси благочестивите 61... Народ: Господи, спаси благочестивите... Дякон: (довършва короната на свещеника) ... и во веки веков! Народ: Святий Боже, Светий Силни 62, Светий Безсмъртен, помилуй ни (три пъти). Слава на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги и во веки веков. амин Свети Безсмъртен, помилуй ни. Святи Боже, Свети Силни, Свети Безсмъртни, помилуй ни. И след това всичко следва реда на четене на Апостола, след това пеенето на Алилуарий. Молитва за четене на Светото Евангелие Свещеник: Освети сърцата ни, Човеколюбиви Господи, с вечната Светлина на Твоята божествена Премъдрост и отвори очите на умовете ни за познанието на Твоето Евангелие. Вложете в нас страха от Теб, за да не нарушаваме Твоите спасителни заповеди, но, като отхвърлихме всички житейски изкушения, водим живота ни духовно, като мислим и вършим това, което е угодно на Тебе. Защото Ти, Христе Боже, си Обновлението на душите и телата ни и на Тебе възнасяме слава с безначалния Твой Отец и Пресветия, Благ и Животворящ Твой Дух, сега и винаги, и во веки веков! Дякон: Благослови, Господи, евангелиста на писанията на светия славен апостол и евангелист (Матей, Марк, Лука, Йоан Богослов). Свещеник: Бог, чрез молитвите на светия, славен и всехвален апостол и евангелист (Матей, Марк, Лука, Йоан Богослов), да даде и на теб, който проповядва благовестието, слово с много сила (благодат): 63 в изпълнение на Евангелието 64 на Неговия възлюбен Син, нашия Господ Исус Христос. Нека станем добри (хубави)! Да чуем Светото Евангелие! Deacon: Reading from (Matthew, Mark, Luke, John) the Holy Gospel. Народ: Слава Тебе, Господи, слава Тебе! Свещеник: (след прочитане на Евангелието) Мир на вас, които проповядвате благовестието. Litany of Fervent Prayer Deacon: Let us shout everything with all our souls and with all our minds! 65 Deacon: Lord, Almighty, God of our fathers, we pray to You, hear and have mercy. Deacon: Have mercy on us, O God, according to Your great mercy, we pray to You, hear and have mercy. Народ: Господи, помилуй (три пъти). Дякон: Молим се и за нашия велик господин и отец Негово Светейшество патриарха (името), и за нашия високопреосвещен митрополит (името на главата на митрополията), и за нашия господин (високо) преосвещен (архиерей) епископ (името на епархийския епископ), и за всички наши братя в Христа. Народ: Господи, помилуй (три пъти). Дякон: Молим се и за нашата богопазима страна, нейните власти и нейната армия, за да живеем тихо 66, мирно, в пълнотата на православието 67 и (духовната) чистота 68. Дякон: Молим се и за нашите братя: свещеници, свети монаси и цялото ни братство в Христа. Дякон: Молим се и за блажено починалите и незабравими пресвети православни патриарси, за починалите създатели на този свят храм (този манастир) и за всички починали православни, както тук, така и навсякъде погребани. Дякон: Молим се и за милост, живот, мир, здраве, спасение, благоволение, прошка и опрощаване на греховете на Божиите служители, братята на този свет храм (тази света обител). Дякон: Молим се и за тези, които принасят плод и вършат добро в този свят и всечестен храм, за работещите, пеещи и стоящи хора, които очакват от Тебе голяма и изобилна милост. Молитва на горещата молитва Свещеник: Господи Боже наш, приеми усърдната молитва на Твоите раби и ги помилуй с преизобилната Си милост, и ниспосла Твоите дарове на тях и на всички Твои хора, които очакват от Тебе изобилна милост и Твоята щедрост. Защото Ти си милостив и човеколюбив и на Тебе слава възнасяме - на Отца и Сина и Светия Дух - сега и винаги, и во веки веков! Дякон: Помилуй ни, Боже, по Твоята голяма милост, молим Ти се, чуй ни и помилуй. Хората: Господи, помилуй (три пъти тук и долу). Дякон: Молим се и за упокой на душите на починалите раби Божии (имена) и за опрощение на всичките им грехове - волни и неволни. Дякон: Молим се и Господ Бог да постави душите им там, където почиват праведните. Дякон: Просим Божията милост, Царството Небесно и прощението на греховете им от Христос, безсмъртния Цар и нашия Бог. Дякон: Господу да се помолим! Свещеник: Боже на духовете и всяка плът, Ти, който потъпка смъртта, който премахна дявола и даде живот на Твоя свят! Сам Ти, Господи, упокой душите на починалите Твои раби в място честно, в място цветущо, в място мирно, откъдето са избягали болестите, тъгата и въздишките. Всеки грях, извършен от тях с думи, дела или помисли, Ти като благ и човеколюбив Бог прощаваш. Защото няма човек, който да живее и да не съгреши. Ти си единственият без грях, Твоята правда е правда завинаги и Твоето Слово е истина. 71 За Тебе, Христе Боже, си възкресението, животът и мирът на починалите Твои раби (имена), и на Тебе възнасяме слава 72 с безначалния Твой Отец и с пресветия, благ и животворящ Твой Дух, сега и винаги, и во веки веков! Дякон: Огласени, молете се на Господа. Говорители: Господи, помилуй. Дякон: Верни, да се помолим за оглашените, за да ги помилва Господ. Верни: Господи, помилуй. Дякон: За да разберете Словото на истината. Дякон: За да им се открие Евангелието на оправданието. Дякон: За да ги обединим в Твоята света, съборна и апостолска Църква. Дякон: Спаси, помилуй, защити и запази ги, Боже, с Твоята благодат. Дякон: Огласени, преклонете главите си пред Господа. Огласените: (навеждат глави) На Тебе, Господи. Висша молитва 74 Господи Боже, който живееш на небето 75 и помниш всичките си творения! Погледни на Твоите служители, обществените, преклонили глави пред Тебе, и им дай леко бреме (в учението), за да станат съвършени членове на Твоята света Църква. Направи ги достойни за възраждащо измиване, 76 прощение на греховете и нетленни дрехи 77, за да познаят Теб, нашия истински Бог. За да прославим заедно 78 всечестното 79 и величествено Твое Име - Отца и Сина и Светия Дух - сега, и винаги, и во веки веков! Литания на верните 80 първи 81 Дякон: Осветени, тръгвайте! 82 Да, нито един от обявените! Само верните! Нека се молим на Господа отново и отново в мир! Свещеник: Господи, Ти ни показа това велико Тайнство на Спасението 83 и позволи на Твоите смирени и недостойни слуги да бъдат служители на Твоя Свят Олтар! Ти, Който постигаш всичко във всичко, чрез силата на Светия Си Дух ни подготви за това служение, така че, като се представим неосъдени на Твоята свята Слава, да Ти принесем жертвата на Хвала. Създай, Господи, тази жертва, принесена за нашите грехове и за греховете на човешкото невежество, 84 да бъде достойна за Теб и да Ти е угодна. Защото на Тебе се полага слава, чест и поклонение – Отца и Сина и Светия Дух – сега, и винаги, и во веки веков! Дякон: Пак и пак в мир да се помолим на Господа. Дякон: За горния мир и за спасението на нашите души да се помолим на Господа. Дякон: За мира на целия свят, 85 за доброто положение (в истината) на светите Божии църкви 86 и обединението (в тях) на всички 87 (човеци) на Господа се помолим. Дякон: За този свети храм и за тези, които влизат в него с вяра, благоговение и страх Божий, на Господа да се помолим. Дякон: Да се ​​помолим на Господа за избавление от всички скърби, омраза и гнет. Свещеник: Боже, Ти посети нашата немощ с милост и щедрост и ни постави нас, Твоите грешни и недостойни раби, пред Твоята Слава да служим на Твоя свят Олтар. Ти ни укрепи със силата на Твоя Свети Дух за тази служба, тури в устата ни думи, с които да призовем достойно благодатта на Твоя Свети Дух 88 за принесените Ти Дарове. Така че ние, пазени от Твоята суверенна сила, 89 Ние изпращаме слава на Теб - на Отца и Сина и Светия Дух - сега и винаги, и во веки веков! (преди херувимската песен) Свещеник: Никой от онези, които са се обвързали с плътски желания и удоволствия 90, не е достоен да влезе (в светилището) и да застане пред Тебе, за да се осмели да Ти служи, Царю на славата, защото служенето на Тебе е велико и страшно дори за небесните сили. 91 Но Ти, от Твоята неизразима и неизмерима любов към човечеството, без да се местиш от Небето 92 и без да променяш своята Божественост, стана човек, 93 и стана наш Първосвещеник, 94 и като Господар на всичко, ни заповяда 95 да извършим свещените ритуали на тази безкръвна Жертва. Защото само Ти, Господи Боже наш, управляваш на Небето и на земята, Само Ти седиш на херувимския трон, 96 командващ серафимите и царуващ над Израел, Единствен Ти си Светият, почиващ в светите места! Затова се моля на Тебе, единственият добър и внимателен Бог: погледни върху мен, Твоя грешен и неприличен слуга, и очисти душата и сърцето ми от злата съвест 98 и ме подготви 99 чрез силата на Твоя Свети Дух, облечен в благодатта на свещеничеството, 100 да застана пред Твоя свети олтар 101 и да извършвам свещени обреди. (Тайнства) на Твоето свято и пречисто Тяло и чест на Твоята Кръв. Сега идвам при Тебе и моля, навеждайки глава: не отвръщай лицето Си от мен и не ме изпъждай от множеството на Твоите чеда, но помогни, така че даровете, донесени от мен, грешния и недостоен Твой раб, да бъдат благосклонно приети от Тебе. За Тебе, Христе, принасяш (Дарове) и принасяш (Дарове), приемаш и раздаваш (Дарове), 102 и на Тебе възнасяме слава с безначалния Твой Отец, и с пресветия и благ и животворящ Твой Дух, сега и винаги, и во веки веков! амин Варианти на представяне с глагола „приемам“ и „придружавам“ 1) Ние всички тайно (мистериозно, символично, мистично, духовно) формираме херувимите и животворящата Троица химна 103 Trisagion, пеейки с тях, оставяйки настрана всички светски грижи сега! Защото днес ще приемем Царя на всички с ангелски, невидими копиеносни чинове. Алилуя. 2) Ние всички тайно (сакраментално, символично, мистично, духовно) образуваме херувимите и пеем трисвятия химн на животворящата Троица, пеейки с тях всички светски грижи сега! Защото днес ще приемем Царя на всички в копиеносните армии на всички невидими ангели. Алилуя. 3) Ние всички тайно (мистериозно, символично, мистично, духовно) показваме образа на херувимите и пеем трисвятия химн на животворящата Троица, пеейки с тях, оставяйки сега настрана всички светски грижи! Защото днес ние ще приемем Царя на всички в множеството на невидими ангели, носещи копия. Алилуя. 4) О, ти, който тайно (сакраментално, символично, мистично, духовно) разкриваш образа на херувимите и пееш с тях трисвятия химн на животворящата Троица – нека сега оставим настрана всички светски грижи! Защото днес ние ще приемем Царя на всички в множеството на невидими ангели, носещи копия. Алилуя. 5) Ние всички, които тайно (тайнствено, символично, мистично, духовно) образуваме херувимите и пеем с тях трисвятия химн на животворящата Троица, оставим сега настрана всички светски грижи! Нека придружаваме Царя на целия свят в носещите копия армии на всички невидими ангели. Алилуя. 6) Ние всички сме тайно (мистериозно, символично, мистично, духовно) образа на херувимите, показващи животворящата Троица химна Trisagion с тях, пеейки всички светски грижи сега! Нека придружаваме Царя на целия свят в носещите копия армии на всички невидими ангели. Алилуя. 7) Ние всички тайно (мистериозно, символично, мистично, духовно) образуваме херувимите и пеем трисвятия химн на животворящата Троица, пеейки с тях всички светски грижи сега! Нека придружаваме Царя на целия свят в множество невидими ангели, носещи копия. Алилуя. Литания с молба първа Дякон: Да изпълним молитвата си към Господа. Дякон: За достойните за чест дарове да се помолим на Господа. Дякон: Да се ​​помолим на Господа за избавление от всички скърби, омраза и гнет. Дякон: Молим Господа за този свят, мирен и безгрешен ден, който ни обновява. Дякон: Молим от Господа Ангела на мира - верен наставник, пазител на нашите души и тела 105. Дякон: От Господа молим прошка и избавление от нашите грехове 106 и престъпления 107. Дякон: Молим Господа за това, което е добро и полезно за нашите души, и мир за всички Миру 108. Дякон: Молим Господа за остатъка от нашия живот, за да завършим в мир и покаяние. Дякон: Молим за християнския край на нашия живот, безболезнен, безсрамен, 109 мирен 110 и добър отговор на страшния и велик Христов съд. Свещеник: Господи, Ти си нашият Бог, Който ни създаде и въведе в този живот, Който ни показа пътищата към спасението, Който ни даде откровението на небесните Тайни 111 и Който ни постави със силата на Твоя Свети Дух за това служение. 112 Удостои ни, Господи, да бъдем служители на Новия Завет, 113 изпълнители на Твоите свети Тайни и по Твоето велико милосърдие ни приеми да се приближим до Твоя свят Олтар, 114 за да Ти принесем достойно тази словесна и безкръвна Жертва за опрощение на нашите волни и неволни грехове и греховете на целия народ. Приеми тази безкръвна Жертва на Твоя свят, пренебесен и невидим Олтар, като благоухание и като награда, и ни изпрати благодатта на Твоя Свети Дух. 115 Погледни към нас и към тази Служба и я приеми, както си приел дара на Авел, жертвите на Ной, всеизгарянето на Авраам, свещеничеството на Моисей и Аарон, мирните жертви на Самуил и както си приел от Твоите свети апостоли същата истинска Служба - така Ти, Господи, по Твоята милост приеми от ръцете на нас, грешните, тези Дарове, за да бъдем удостоени с неосъдена служба на Твоя свят Олтар, получихме наградата на верни и благоразумни настойници 116 в Страшния ден на Твоята справедлива награда. 117 Заради милостта на Твоя Единороден Син, с Когото си благословен с Твоя Пресвет, и Благ, и Животворящ Дух - сега и винаги, и во веки веков! Дякон: Да се възлюбим, 118 единодушно изповядващи... Хора: Отец и Син и Свети Дух - Троица, единосъщна и неразделна. Дякон: Врати, врати, пазим ги грижливо! 119 Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, всичко видимо и невидимо. И в един Господ Исус Христос, Божия Син, Единородният и роден от Отца преди всички векове, - (c) Светлина от Светлина, истински Бог от истински Бог, роден, несътворен, единосъщен с Отца, Така стана всичко. Който заради човека и нашето спасение слезе от небето и се въплъти от Светия Дух и Дева Мария и стана човек; (в) разпънат за нас при Пилат Понтийски, и страдаха, и бяха погребани, и възкръснаха на третия ден според Писанията и се възнесоха на небето и седи отдясно на Отца и идва отново при нас в слава, за да съди и живите, и мъртвите, и чието царство няма да има край. И в Светия Дух, Господа, който дава живот и изхождайки от Отца, с Отца и Сина, почитани и прославяни, които са говорили чрез пророците. В един, свят, съборната и апостолска църква. Изповядвам едно кръщение за опрощение на греховете. Надявам се на възкресението на мъртвите и живота на бъдещия век. амин Първоначални взаимни поздрави и обаждания Дякон: Да стоим в добро (благовидно), 121 да стоим в страх! Да послушаме! 122 Ние ще донесем Светото Възнесение 123 в света! Хора: Милост на света, 125 жертва на хваление! Свещеник: Благодатта на нашия Господ Исус Христос и любовта на Бога и Отца, и Причастието (Причастието) на Святия Дух 126 ще бъде с всички вас! 127 Свещеник: Да се стремим към сърца в Горни! 128 Народ: Възнесени към Господа! 129 Свещеник: Благодарим на Господа! Хора: Достойни и праведни (покланяне на Отца и Сина и Светия Дух, Троицата, единосъщна и неделима). 130 Свещеник: О, Йехова 131 Върховни Господи, Бог Отец, Всемогъщи, 132 Когото се покланяме! 133 Наистина достоен и справедлив, подобаващ на величествената красота на Твоето Светилище, за да Те възвеличавам, да Те прославям, да Те благославям, да Ти се покланям, да Ти благодаря, да Те прославям 134 - Единственият, наистина Съществуващ Бог, който ни е дал познаването на Истината, 135 и в разкаяние на сърцето смирено ти предлагаме, Световен господар, тази наша словесна (духовна) служба. Но възможно ли е да се опише адекватно Твоето всемогъщество, или да се възвести в пълнота множеството на Твоите славни дела, или да се разкажат за всички чудеса през всичките векове?! Защото Ти си Господ на всичко, Господ на небето и земята, и на цялото творение, седнал на престола на славата 136 и гледач на бездната, безначален, 137 невидим, 138 непостижим, неописуем, 139 неизменен. 140 Ти си Бащата на нашия Господ Исус Христос 141 - великият Бог, Спасител и нашата надежда, 142 Който е образът на Твоята доброта, 143 равен отпечатък, 144 разкриващ във вас Отца, 145 Който е вашето живо слово, 146 Истинският Бог, 147 Вечна мъдрост, 148 Живот, 149 Освещение, 150 Сила, 151 Истинска светлина, 152 Чрез когото ни се яви Светият Дух 153 - Духът на истината, Дарът на помазанието, който извърши нашето осиновяване при Теб; 154 Залог за бъдещо наследство, 155 Вместилище на вечни благословения, 156 Животворяща сила, 157 Източник на освещение, Чрез който, укрепени да Ти служат, хората и всички духоносни Сили постоянно Те прославят, защото всичко е подчинено на Теб. 158 Вие сте възхвалявани от ангели, архангели, престоли, владения, началства, сили, сили, херувими с много очи; Пред Тебе кръжат и шестокрилите серафими, 159 които летейки на две крила, с две закривайки лицата си и с две покривайки нозете си, с непрестанни устни възнасят непрестанна хвала, пеейки песен на победа, 160 казвайки, 161 (един на друг) викайки и казвайки: Народ: Свят, Свят, Свят е Господ Саваот! 162 Небето и земята са пълни с Твоята слава! Осанна 163 във висините! Благословен идващият 164 в Името Господне! Осанна във висините! 165 Свещеник: С тези блажени сили, 166 човеколюбиви Владико, и ние, грешните, провъзгласяваме и казваме: Ти си истина Свят и Пресвят и безмерно величие на Твоето Светейшество! Ти си Свят във всичките Си дела и наистина всичко, което си направил за нас, е праведно! Защото Ти, Бог, създал човека от пръст, почел го с Твоя образ 168 и го заселил в радостен рай, 169 му обещал, при изпълнение на Твоите заповеди, 170 безсмъртен живот и наслада от вечно блаженство. Когато той не се покори на Теб, истинския Бог и неговия Създател, и се остави да бъде увлечен от лъжите на змията, 171 и се самоуби от собствените си грехове, 172 Ти, чрез Твоята справедлива присъда, го изгони от рая в този свят и го върна в земята, 173 от която беше взет, 174 без забавяне, аз уредих за него спасение чрез прераждане в самия Твой Христос. 175 Защото, бидейки милостив, Ти не отвърна завинаги лицето Си от създанието, което си създал, и не забрави делото на ръцете Си, но заради Твоето снизхождение многократно и по различни начини си го благоволил, изпращайки пророци, извършвайки чудеса във всяко поколение чрез светиите, които са Те угодни. Говорейки чрез устата на Твоите слуги – пророците за предстоящото спасение, 176 Ти му даде Закона 177 за ръководство и изпрати ангели пазители на помощ. 178 Когато дойде пълнотата на благоприятните времена, 179 Ти започна да ни говориш чрез самия Твой Син, 180 С когото си създал моето време и Който установи с Твоето всемогъщо Слово всичко, 181 без да счита Твоето равенство с Тебе, Твоя Бог и Отец, 182 като произволна асимилация. 183 Защото Той е Твоето всемогъщо Слово, 184 Сиянието на Твоята слава 185 и истинското Представление на Твоята Ипостас, Който, бидейки вечен Бог, 186 се въплъти от Светата Дева, 187 и съобразявайки Тялото Си с нашето, 188 се яви на земята и живя между хората, 189 унижавайки Себе Си с робско служение, та, като се облече в нашето немощно тяло, да ни облече с Твоята слава. 190 И тъй като чрез човека грехът влезе в света и, заедно с греха, смъртта влезе в нас, 191 тогава Твоят Единороден Син, обитаващ в лоното на Твоя Бог и Отец, 192 подчинявайки Себе Си на законите на природата, 193 благоволих да бъда с нас от Съпругата - Света Богородица и Приснодева Мария - и да осъдя греха в Твоите Плът, 194 за да можем ние, които бяхме мъртви в Адам, 195 да имаме Живот в самия Твой Христос. 196 Като живя в този свят и ни остави Своето спасително учение 197 и ни избави от измислиците на езичниците, 198 Той ни доведе до познанието на Тебе 199 - истинския Бог и Отец. Като ни избра като Негов свят народ, 200 и след като ни очисти с вода и ни освети със Светия Дух, 201 Той ни направи Свои избрани хора, царе и свещеници, 202 едно семейство от светии, 203 за което даде Себе Си вместо нас, за да ни изкупи от смъртта, 204 която обвърза всички, като пленници, с оковите на греха; И след като слезе през разпятието в ада и го изпълни със Своята Божественост, Той разчупи оковите на смъртната скръб, 205 възкресявайки на третия ден (защото беше невъзможно смъртта да плени самия Източник на живота) и проправя пътя за всички хора 206 към възкресението от мъртвите, 207 и показвайки първенство на всичко, 208 Той стана Първият плод на възкресението на всички мъртви, първородните (за нов живот) сред нас смъртните; 209 и като се възнесе на небето, 210 седна над небето 211 отдясно на Ваше Величество, 212 откъдето ще дойде отново, 213 за да въздаде всекиму според делата му. 214 И в памет на Своето спасително страдание Той ни остави Твоите Дарове, които сега Ти донесохме, 215 според Неговата заповед; защото, като пожела да отиде на Своята доброволна и вечнопаметна и животворна смърт, в онази Нощ, в която Той предаде Себе Си за живота на света, като взе хляба в Своите свети и пречисти ръце, показа (го) 216 на Тебе, Бог и Отец, благодарейки и благославяйки Те, освещавайки, пречупвайки, на учениците и апостолите, 217 казвайки: "Вземете, яжте (вкусете)! Това е Моето тяло, разчупено за вас за опрощение на греховете." 218 Свещеник: След това, като взе Чашата с плода на лозата, разтвори (виното с вода), 219 като благодари и Те благослови, освети (я), поднесе я на светите Си ученици и апостоли, като възкликна: "Пийте от нея всички! Това (виното) е Моята Кръв от Новия Завет, която за вас и за мнозина се пролива за опрощаване на греховете." 220 Свещеникът: „Правете това за Мое възпоменание, защото всеки път, когато ядете този Хляб и пиете вино от тази Чаша, вие провъзгласявате Моята смърт и свидетелствате за Моето възкресение (един на друг).“ 221 Затова, Учителю, спомняйки си Неговите спасителни и животворни страдания, 222 разпятие, тридневно погребение, възкресение от мъртвите, възнесение на небето, от дясната страна на Теб, Бог и Отец, седнал и второто бъдеще Пришествие в слава, Твое от Твоето 223 Аз Те донесох сега, 224 за всичко (Твоето) и във всичко (Твоето )… 225 Народ: Като те прославих, ям (пея), благославям те, благодаря ти, Господи. И на Тебе се молим, Боже наш. 226 Свещеник: Пресвети Владико, и ние, Твоите грешни и недостойни раби, които Ти призова заради това служение на Твоя свети Олтар, съвсем не за нашата правда, защото не сме направили нищо добро на земята, но по Твоята милост и според Твоите дарове, които си ни излял в изобилие, смеем да се приближим до Твоя свети Олтар; и като поставим върху него Заместните образи на Светото Тяло и Кръвта на Твоя Христос, Всесветий, ние се молим и просим: с благоволението на Твоята благост, нека Твоят Свети Дух дойде върху нас и върху тези дарове, които са пред нас, и нека Той благослови, и нека Той освети, и нека аз да благословя този хляб - със същото (както на вечерята) с честно тяло + Господ и Бог и нашият Спасител Исус Христос. 227 („Амин“). И това (вино), което е в тази Чаша, е същото (както на Вечерята), което почита Кръвта + на Господ, и Бог, и нашия Спасител Исус Христос, („Амин“), пролята за живота на света, (+преобразен от Твоя Свят Дух). 228 (Амин, амин, амин. И всички те извършват божественото поклонение на светите Тяло и Кръв Христови според обичая) Съедини ни всички от единия Хляб и от едната Чаша (Твоята Вечеря), за да се обединим един друг в едното Причастие на Твоя Свети Дух. 229 И нека причастието на светите Тяло и Кръв на Твоя Христос не бъде за никого от нас нито осъждане, нито наказание, но нека доведе до придобиване на милост и благодат заради светиите от всички векове, Тебе угодни: праотци, бащи, патриарси, пророци, апостоли, проповедници, евангелисти, мъченици, изповедници, учители и за душите на всички праведни, починали във вярата. Много повече 230 в името на Пресветата, Пречиста, Преблагословена, Преславна Владичица на нашата Богородица и Приснодева Мария! 231 И също така заради светия пророк, предтеча и кръстител Йоан, и светите славни и всехвалени апостоли, и светиите (имената на дневните светии), и всички Твои светии, чиито молитви ни посещават, Боже. 232 Помени, Господи, всички, които са заспали за вечен живот, и им дай мир там, където светлината на Твоето лице осенява 233 (d u shi). Помни, Господи, Твоята света съборна и апостолска Църква, придобита с скъпоценната Кръв на Твоя Христос и разпространена по всички предели на света, 234 и й дарувай навсякъде мирен живот и съхрани този храм до свършека на века. Помни, Господи, онези, които Ти донесоха Даровете 235 и онези, които заповядаха да бъдат донесени, както и причината, поради която бяха донесени. 236 Помни, Господи, онези, които предлагат всеки дар 237 и онези, които вършат добро в Твоите свети църкви, 238 и всички онези, които помагат на бедните. Възнагради ги според Твоята милост: дай им небесно вместо земно, нетленно вместо тленно, вечно вместо временно. Помни, Господи, онези, които живеят сами в пустините и планините, в пещерите и в земните клисури. Помени, Господи, онези, които са се посветили на девството, които се страхуват от Тебе, и подвижниците на вярата, и всички, които живеят чист живот. Помни, Господи, (верните и христолюбивите) властимащите, 239 на които си поверил управлението на нашата страна, въоръжи ги с истината, увенчай ги с благоволението Си, осени главите им в деня на битката, укрепи ръката им, подкрепи десницата им, укрепи управлението им, (покори ги, народите, които воюват с тях), 240 дай им Твоя дълбок и неразрушим мир, вдъхни им добри мисли за Твоята Църква и за всичко за Твоя народ, така че ние, под тяхното мирно управление, да водим нашите живее спокойно, тихо, благочестиво и без бунт. Помни, Господи, онези, които командват и имат власт в армията на страната ни. Укрепи всички добри сред тях с Твоята благост и всички зли ще се покажат благословени и 241 със същата доброта. Спомни си, Господи, Твоите хора, които стоят пред Теб, и онези, които сега отсъстват поради добра вина, и помилуй тях и нас според голямата Си милост. Дай на всички щастлив живот, пази семействата им в мир и единомислие, храни бебетата, ръководи младите, подкрепяй старите, утешавай слабите, събери онези, които са пропилени в Отечеството, върни изгубените и ги съедини с Твоята света католическа и апостолска църква, закриляй 242 страдащите от нечисти духове и . Отплавай, Господи, с носещите се в морето, придружаващи онези, които пътуват по земята, ходатайствай за вдовици, закриляй бащи, спасявай пленници и болни - изцелявай навсякъде. Помни, Господи, осъдените и тези в изгнание, в затвора или в скръбно робство, в потисничество, унижение или в някаква опасност. Помени, Господи Боже наш, всички нуждаещи се от Твоето велико милосърдие, помени и онези, които ни обичат, и онези, които ни мразят, и онези, които ни помолиха, недостойните, да се молим за тях. Помни, Господи, Твоите хора, живеещи навсякъде, и излей върху тях изобилието на Твоите милости, изпълнявайки молбите на всекиго, заради тяхното спасение. И онези, които сега не сме си спомнили поради невежество или забрава, или с много имена, 243 - Помни също, Боже, защото пред Тебе са къщите и началото на живота им, и имената им, когато бяха още в утробите на майките си. Помни ги всички, Господи, защото Ти си Помощ за безпомощните, Надежда за безнадеждните, Спасител за загиващите, Пристанище за плаващите, Лекар за всички болни. Ти самият бъди Всичко за всички, 244 защото Ти познаваш главата на всяко семейство и неговите искания, Ти знаеш всяко от техните семейства и нуждите на всяко от тях. 245 Спаси, Господи, нашия град (нашето село) и други градове и страни, и всички, които живеят в тях чрез вяра, и ги спаси от глад, от заразни болести, от земетресения, наводнения, пожари, от меча на наемни убийци, от вражески нападения и нас от война помежду си. Дякон: И всички, и всичко. 246 Хората: И всички, и всичко (помни, Господи!). Свещеник: И между първите, помни, Господи, наш велик господин и баща (име), Негово Светейшество патриарх (титла), и Негово Високопреосвещенство (име), нашия митрополит (титлата на главата на митрополията) и нашия господар (високо) преосвещенство (името и титлата на управляващия епископ), и за доброто на светите Твои църкви ги пазете в мир, невредими, в чест, здраве, дълголетие, правилно управлявайки според Словото на Твоята истина. Дякон: Помни, Господи, нашия (висш) господин, Преосвещения (име, сан и титла на управляващия епископ), който принася тези свети Дарове на нашия Господ Бог за преосвещените митрополити, архиепископи и епископи, за честното презвитерство и дяконство Христово, за всички монашески и монашески ордени, за прощение и опрощаване на греховете на вечния спомен. създателите на този свят храм и за всички православни, които са починали преди това; и за всички (сега) идващи (при Теб) и молещи се в този свят и всепочитан храм и за онези за когото имат в мислите си. И за всеки, и за всичко 247. Хората: И за всички, и за всичко. Свещеник: Помни, Господи, всички епископи, които вярно пазят словото на Твоята истина. И според Твоята милост спомни си за мен, недостойния, и ми прости всичките ми грехове, волни и неволни, за да не пречат на присъствието на благодатта на Твоя Свети Дух върху тези дарове. Помни, Господи, честните презвитери и Христовия дякон, които стоят пред този Твой свят олтар. Помни всички други, които са в свещения чин, и не оставяй нито един от тях без причастие на Твоя Дар. И погледни ни в Твоята благост, Господи, яви ни се с безкрайната Си милост, дай на ветровете умереност за наша полза, на земята - плодородни дъждове и увенчай края на текущата година с изобилието на Твоята благодат. Излекувай раздора на (местните) църкви, угаси бунта на езичниците, появяващите се фалшиви учения, унищожи незабавно със силата на Твоя Свят Дух. Господи Боже наш! Ти ни показа като деца на Светлината 249 на Твоя ден, 250 ни даде Твоя мир 251 и Твоята любов! 252 И тъй, приеми ни в Твоето Царство, в което вече си приготвил всичко за нас. 253 И дай ни с една уста и едно сърце да славим и възпяваме честното и величествено Твое Име - Отца и Сина и Светия Дух - и сега, и винаги, и во веки веков! Взаимни последни пожелания Свещеник: И милостите на великия Бог и нашия Спасител Исус Христос да бъдат с всички вас. Дякон: Като си спомним всички светии, 254 пак и пак с мир на Господа да се помолим. Дякон: За принесените и осветените, достойни за честта на Дара, на Господа да се помолим. Дякон: За да ги приеме нашият човеколюбив Бог в Своя свят, високонебесен и невидим олтар, като благоухание на душите ни, и да ни изпрати божествена благодат и дара на Светия Дух, нека се помолим. Дякон: Молим Господа за този свят, мирен и безгрешен ден, който ни обновява. Дякон: Молим от Господа Ангел на мира, верен наставник, пазител на нашите души и тела. Дякон: Молим Господа за прошка и избавление от нашите грехове и прегрешения. Дякон: От Господа просим това, което е добро и полезно за нашите души и мир за целия свят. Дякон: Молим за християнски край на нашия живот, безболезнен, безсрамен, мирен и добър отговор на страшния и велик Христов съд. Дякон: Като изпросихме единство във вярата и причастието (причастието) на Светия Дух, нека предадем себе си и един друг, и целия си живот на Христа, нашия Бог. Молитва за спасително причастие Свещеник: Боже, Ти си Бог, Който спасява, Който прие дара от нас! Сам Ти ни учи да Ти благодарим достойно за добрите дела, които си направил и сега все още ни вършиш. Очисти ни от всяка нечистота на плътта и духа и ни научи да живеем свято в страх от Теб, 255 така че, приемайки в свидетелството на мирна съвест част от Твоите светини, 256 да се съединим със светите Тяло и Кръв на Твоя Христос и, като ги приемем достойно, Христос да живее в сърцата ни и да станем храм на Твоя Свети Дух. Не допусни, Боже наш, някой от онези, които се причастяват с Твоите страшни и тайнствени Дарове, да бъде наказан от Теб или да отслабне душевно и телесно поради недостойно причастие. Но дай ни и с последния си дъх да приемем частица от Твоите светини като пътеводител към вечния живот и като гаранция да чуем благоприятен отговор на страшния и велик Съд на Твоя Христос. За да бъдем заедно с всички светии, които са Те угодили от вечността, участници в блаженството, което си приготвил за онези, които Те обичат, Господи. И дай ни, Владико, с дръзновение и неосъждане да викаме към Тебе, небесния Бог Отец, и да казваме: Народ: Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име, да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята. Насъщния хляб дай ни днес и прости дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си, и не ни оставяй да паднем в изкушение, но избави ни от лукавия. Свещеник: Защото Твое е Царството и Силата и Славата - на Отца и Сина и Светия Дух - сега и винаги, и во веки веков! Дякон: Преклонете главите си пред Господа! 257 Молитва с наведена глава 258 Свещеник: Господи, Отче на милостта и всяка утеха! Тези, които са преклонили глави пред Теб, Ти благославяш, освещаваш, пазиш, укрепваш, утвърждаваш, отклоняваш от зли дела и ги насочваш към всяко добро дело. И благоволи невинно да се причасти с Твоите пречисти и животворни Тайни за опрощаване на греховете и причастие на Светия Дух. 259 Заради щедростта и човеколюбието на Твоя Единороден Син, с Когото си благословен с Пресветия и Благ и Животворящ Твой Дух - сега и винаги, и во веки веков! Молитва за причастие от ръката на Христос Свещеник: Господи Иисусе Христе, Ти си нашият Бог, който седиш с Отца на небесата и невидимо пребъдваш тук, погледни ни от престола на славата на Твоето царство, от Твоето свято обиталище, 260 и дойди да ни осветиш и ни удостоиш да приемем от Твоята мощна ръка Твоето пречисто Тяло и Твоята драгоценна Кръв и чрез нас да ги раздадеш на всички Твои люде. 261 Дякон: Слушай! Свещеник: Свят - свят! 262 Хора: Един е Свят, 263 Един е Господ Исус Христос - (съществуващ) в Славата на Бог Отец! 264 Амин. Молитви преди причастие Вярвам, Господи, и изповядвам, че Ти наистина си Христос, Синът на Живия Бог, Който дойде на света да спаси грешниците, сред които аз съм най-големият грешник! Вярвам също, че този хляб е Твоето пречисто Тяло и това вино е Твоята скъпоценна Кръв. Моля Ти се: помилуй ме и ми прости всички мои грехове, волни и неволни, извършени както с думи, така и с дела, било поради пренебрегване на Твоите заповеди, било поради незнание. И удостои ме да се причастя неосъдително с Твоите свети Тайни (Тяло и Кръв) за опрощаване на греховете ми, като прощаване с вечния живот! Твоята тайна вечеря е днес (сега), Сине Божий, приеми ме за причастник, защото няма да кажа на враговете ти тайната (на причастието), 265 и няма да ти дам целувка, като Юда, но като крадец (на Кръста) те изповядвам: "Помени ме, Господи, в царството си!" И нека причастието (на Светия Дух) в Твоите свети Тайни ми бъде не за осъждане, а за изцеление на душата и тялото ми. амин Молитва на св. Инокентий Херсонски Господи, аз като човек съгреших, но Ти, като милостив Бог, ми прости, като виждаш немощта на душата ми. Исусе, Боже на сърцето ми, ела и ме съедини с Теб завинаги! амин Химни за благодарност за причастие Свещеник: Спаси, Боже, Твоя народ и благослови Твоето наследство! 266 След като видях истинската Светлина, бях приет в Небесния Дух, 267 намерихме истинска вяра в поклонението на неделимата Троица. Защото Тя ни спаси! Свещеник: Благословен Бог наш винаги, сега и винаги, и во веки веков! Нека устните ни се изпълнят с хвала към Тебе, Господи, за да пеем Твоята слава, защото си ни удостоил да се причастим с Твоите свети, божествени, безсмъртни и животворящи Тайни. Пази ни в Твоето свято място, 268 учи ни на Твоите заповеди през целия ден. 269 ​​​​Алилуя (три пъти). Дякон: Благодатно (благовидно) да се изправим, 270 та, приели божествените, свети, пречисти, безсмъртни и животворящи, страшни Христови Тайни, достойно да благодарим на Господа. Дякон: В този ден, който ни обновява, като измолихме: свети, мирни, безгрешни, сами себе си и един другиго, и целия си живот да предадем на Христа, нашия Бог. Благодарствена молитва 271 Свещеник: Благодарим Ти, Човеколюбиви Господи и Благодетелю на нашите души, защото си ни удостоил да се причастим с Твоите небесни и безсмъртни Тайни. Прави пътя ни към Тебе, укрепи ни във всичко с Твоя (спасителен) страх, спаси живота ни, укрепи нозете ни, заради молитвите и въздишките за нас на славната Богородица и Приснодева Мария и на всички Твои светии. Защото Ти си нашето Освещение и на Тебе отдаваме слава - на Отца и Сина и Светия Дух - сега и винаги, и во веки веков! Свещеник: Тръгваме с мир! 272 Свещеник: Господи, Ти си Господ на онези, които Те благославят и уповават на Тебе! Спаси Твоите хора и благослови Твоето наследство, запази пълнотата на Твоята Църква, освети онези, които са възлюбили блясъка на Твоя храм, които с Твоята божествена сила отново ще прославиш с Твоята Слава, и не оставяй онези, които се уповават на Тебе. Твоя мир - дай на целия Твой свят, на Твоите църкви, свещеници, власти и тяхната армия, и на целия Твой народ. За всичките ни благословения и дарове и Дара (Причастието), което ни обновява отгоре, 273 идват от Теб, Отец на (ангелските) светлини, 274 и на Теб изпращаме слава, благодарност и поклонение - на Отца и Сина и Светия Дух - сега и винаги, и во веки веков! Хората: Амин. Благословено Името Господне отсега и до века! (Три пъти). Свещеник: Благословението на Господа е върху вас, по Неговата благодат и човеколюбие винаги, сега и винаги, и во веки веков! Молебен за потребление на светите дарове Свещеник: Христе, Боже наш, сега се изпълни Твоят план за тайнството на спасението, защото Твоята божествена пълнота ни достигна, доколкото можем! 275 Ние си спомнихме Твоята смърт 276 и видяхме с очите на Твоето Тяло и Кръв - От образа на Твоето (телесно) възкресение, ние се изпълнихме с Твоя благословен Живот 277 и се наслаждавахме на Твоята неизчерпаема Храна, 278 която в Бъдещия век 279 ще благослови всички ни. Заради щедростта на безначалния Твой Отец и Светия, Благ и Животворящ Твой Дух, сега и винаги, и во веки веков! Свещеник: Благословението на Господа да бъде върху вас по Неговата благодат и човеколюбие винаги, сега и винаги, и во веки веков! Иларион (Алфеев), епископ Виенски и Австрийски. Божествена литургия (доклад в Киевската духовна академия 20.09.02) Литургията е „общо дело“ и определено изисква присъствието и активното участие на миряните. Православната практика не познава частни литургии, които свещеникът да извършва сам (както е много разпространено в Католическата църква). Цялата структура на Литургията предполага наличието на общност, която наред със свещеника е извършител на Литургията. Това е общност не на „зрители“, а на участници, чието участие в Литургията се състои в причастяването със Светите Христови Тайни. Правилно е отбелязано от мнозина (включително с особена настойчивост от отец Александър Шмеман), че чинът на литургията на вярващите изобщо не предполага присъствието на непричастие в църквата и че съвременната практика, в която мнозина се задоволяват с пасивно присъствие в църквата, не съответства на практиката на Древната църква. Напълно съм съгласен с тези, които смятат, че трябва да се възроди практиката на Древната църква и да се позволи на миряните да се причастяват на всяка литургия. В същото време правилата за подготовка за причастие трябва да бъдат еднакви за миряните и за духовенството. Когато се установяват едни стандарти за клира и други за миряните, това изглежда несправедливо и противоречи на смисъла на Литургията, на която всички - и епископ, и свещеник, и миряни - се явяват пред Бога и стоят пред Бога в еднакво достойнство или, уви, в еднакво недостойнство. Защото „никой не е достоен от вързаните с плътски похоти и удоволствия да дойде или да се приближи” към причастяването със Светите Христови Тайни. Но монахът Йоан Касиан Римлянин каза: "Ние не трябва да бъдем изключени от Господното общение, защото признаваме себе си за грешници. Но още повече и повече е необходимо да се втурваме към Него за изцеление на душата и очистване на духа, но с такова смирение на духа и вяра, че, считайки себе си за недостойни да получим такава благодат, ние желаем повече изцеление на нашите рани. В противен случай не можете да получите достойно причастие веднъж в годината, както правят някои... оценявайки достойнството, освещението и благотворността на Небесните Тайни по такъв начин, че да смятат, че само светии и непорочни хора трябва да ги приемат; но би било по-добре да мислим, че тези тайнства, чрез комуникацията на благодатта, ни правят чисти и святи. Те наистина показват повече гордост, отколкото смирение, както им се струва, защото когато ги приемат, те се смятат за достойни да ги приемат. Много по-правилно би било ние със смирение на сърцето, с което вярваме и изповядваме, че никога не можем достойно да се докоснем до светите Тайни, да ги приемаме всяка неделя за изцеление на нашите недъзи, отколкото... да вярваме, че след една година сме достойни да ги приемем.“ Активното участие на миряните в литургията предполага и възможността те да отговарят на възгласите на свещеника и да чуват думите на така наречените „тайни“ молитви, по-специално молитвата на анафората. В съвременната църковна практика тези молитви по правило се четат от свещеника на себе си, което, първо, създава допълнителна преграда между свещеника и паството, и второ - и това е основното - ограбва богомолците, тъй като основното съдържание на Литургията ги подминава. Чуват се много аргументи в защита на практиката на тайно четене на молитви: те казват по-специално, че тези молитви не могат да бъдат чути от непосветени хора, които случайно влизат в църквата; се отнасят до „тайната дисциплина“ (disciplina arcana), съществувала в Древната църква. Всички тези аргументи ми се струват неубедителни. Така наречените „тайни“ молитви първоначално не са били тайни: приматът ги е чел публично. Изглежда, че в наше време вярващите трябва да имат право да чуят тези молитви в тяхната цялост, а не само техните крайни подчинени изречения, които показват, че молитвата е била прочетена, но не дават ни най-малка представа за нейното съдържание („както винаги държим под Твоята власт“, ​​„пеене на победна песен, плач, викане и говорене“, „Твоето от Твоето е донесено до Тебе“ и др.). Най-малкото трябва да се чете на глас анафорната молитва, която съдържа цялата същност на Литургията. Отслужването на Литургията е творчески акт, в който участва цялата пълнота на Църквата. Текстът на Литургията винаги е един и същ, но всяка Литургия дава възможност да го възприемете духовно по нов начин и да изпитате отново радостта от срещата с Живия Бог. При отслужването на Литургията много зависи от духовенството. Много често Литургията е „открадната” от вярващите поради прибързаното или небрежно извършване от страна на свещеника. Отслужването на литургията, независимо дали се извършва от архиерей в катедрален храм или от свещеник в селска църква, трябва да бъде небързано и величествено. Всички слова на литургията трябва да се произнасят възможно най-внимателно, ясно и отчетливо. Много е важно духовникът да се моли с общността и да не произнася механично думи, които отдавна са загубили своята новост и свежест за него. Недопустимо е да се свиква с Литургията, да се възприема Литургията като нещо всекидневно, обикновено, дори и да се извършва ежедневно. В службата на Литургията са недопустими театралността, актьорската игра и изкуствеността. Освен това духовникът не трябва да изразява открито своите емоции, чувства, преживявания и да не привлича вниманието към себе си със своето служение, така че основното внимание на вярващите винаги да се насочва не към него, а към истинския извършител на Литургията - Христос. Същото важи и за дяконите, които в някои случаи превръщат богослужението в театър, използвайки цялото богатство на своите гласови и актьорски способности, за да направят по-голямо впечатление на публиката. Ролята на дякона в литургията е изключително важна: той призовава обществото към молитва и е призван да създава молитвено настроение, а не да го разрушава. Има една особеност на православната литургия: по време на нейното отслужване между предстоятеля и дякона се установяват трогателни, топли и доверителни отношения. „Моли се за мене, владико светий”, „Помени ме, владико светий” – с тези думи дяконът многократно се обръща към предстоятеля по време на литургията. „Господ да поправи стъпките ти“, „Господ да те спомни в Царството Си“, отговаря му предстоятелят. Приемайки благословение от епископа или като му дава една или друга свещена вещ, дяконът винаги му целува ръка; започвайки или завършвайки ритуала, поклони му се. Всички тези действия не са просто останки от древен „църковен протокол“. Те имат емблематичен характер, символизирайки онези отношения на абсолютно доверие и любов, които съществуват между хората в Царството Небесно и които трябва да съществуват между онези, които живеят в Бога. Освен това тези действия подчертават йерархичния характер на Църквата, в която, според учението на Ареопагит, божествените „шествия” и „светлини” преминават от по-висше към по-ниско: от ангели към хора, от епископ към свещеници, от свещеници към дякони, от клирици към миряни. И накрая, почитта, която се оказва по време на богослуженията на предстоятеля като извършител на Евхаристията, като видима икона на Христос (или на игумена, който го извършва от името на управляващия епископ), е близка до това, което се оказва свещени изображения: почитта, отдавана на образа на клирика-епископ, се връща към първообраза на Христос. Архимандрит Киприян смята Божествената литургия за „най-мощното средство за пастирско служение“. Той подчерта, че „нито молебни, нито панихиди, нито акатисти (които, между другото, бяха третирани много неодобрително както от митрополит Антоний [Храповицки], така и от приснопаметния московски митрополит Филарет (Дроздов)) не могат да заменят най-святата служба на Евхаристията. Ако са необходими молебени и панихиди, те трябва да се извършват преди, а не след литургията. Струва ми се обаче, че самата литургия, бидейки универсална и всеобхватна служба, вече съдържа в себе си всичко, за което се служат молебени и панихиди, включително помена на живи и мъртви. В Царството Божие символите ще изчезнат, ще останат само реалностите. Там ние няма да се причастяваме от Тялото и Кръвта Христови под вид на хляб и вино, а „директно (в истина)” ще се причастяваме от самия Христос, Източника на живота и безсмъртието. Но въпреки че външният вид, образът, формата на нашето общуване с Бога ще се променят, същността му няма да се промени: това винаги ще бъде лична среща на човек с Бога, и човек не изолиран от другите, а в общуване с другите. В този смисъл правилно се казва, че Литургията, извършвана на земята, е само част от онази непрестанна Литургия, която се извършва от хора и ангели в Царството Небесно. Йеромонах Михаил Аранц. За древната практика на произнасяне на ектенията и четене на евхаристийните молитви За древната практика на произнасяне на ECTENIA и четене на евхаристийни молитви В древността всички ектении са били „миролюбиви“, тъй като в началото са имали призива: „В мир (т.е. в пълно спокойствие, в тишина) нека се помолим на Господа“. При първата молба вярващите мълчаливо, „не отговаряйки нищо“, успокоиха чувствата си и издигнаха ума си към „планината“ - към невидимия Бог. На колене вярващите изслушаха прошенията на дякона на мирната ектения, започваща с „За мира свише...”. Външният знак за коленичене при други ектении беше първият възглас „Паки и паки („с мир“), коленичи, Господу се помолим“. Знак за прехода към стоенето на събранието на вярващите беше възгласът: „Застъпи се, спаси, помилуй („въздигни“) и запази...“ Проситените възгласи на дякона („В деня на всичко е съвършен“) се чуваха от всички стоящи и, като правило, без да се казва „Господи, помилуй“ (както в литургията на св. Яков). Някои молитви на Евхаристията трябваше да се четат „в ушите на хората“, докато други трябваше да бъдат чути само от съслужители („тайно“). Молитвата на свещеника на ектения се слушаше, като правило, и на колене. Мястото на свещеническата молитва беше преди възгласа на дякона „Стой, помилуй...“ или по-естествено преди песнопения възглас на свещеника. Често дяконът даваше знак към общата молитва с възгласа „Премъдрост“, т.е. „Внимание!“. Почти всяка ектения включваше възпоменателна част („Пресвята, Пречиста...“) и увещание за силата на братската молитва („... за себе си и един за друг...“). При необходимост свещеникът чете т.нар. молитва с навеждане на главата, искаща Божието благословение за хората. Всички вярващи стояха с ниско наведени глави в знак на послушание към Божията воля (преди произнасянето на песнопения възглас), потвърждавайки чутото с възгласа „Амин“. Броят на ектениите на литургията не винаги е бил еднакъв. В славянския чин на Литургията има две молителни ектении. И почти се дублират. Първият е след Великия вход, а вторият е преди „Отче наш“. Това се случи, защото започна да се извършва Великото влизане, вклиняващо се в последователността на т.нар. Песен Утреня, която всъщност е цялата първа част на Литургията (преди влизането на клира в олтара). Песенната утреня се състоеше от три псалма, с два малки, които ги разделяха, а в края на третия псалм - една ектения с молба и последна (освобождаваща) молитва. Последното след Великия вход беше заменено с молитва за поставяне на светите Дарове на престола. Третият псалом на празници започна да се заменя с изпълнение на т.нар. “блажени стихири”: стихири от Проповедта на планината (“В Твоето царство”) с тропари от втория канон на празника. Що се отнася до другите малки ектении около някои свещенически молитви, причините за появата им не са добре известни на историческата наука. Това вероятно се дължи на появата на практиката на „тайно четене“ на евхаристийните молитви. В древността, почти през цялата Литургия, вярващите, в знак на смирение и покаяние, стояха на колене, следвайки логиката на свещеническите молитви: „Пак и много пъти се покланяме пред Тебе“, „и действаме в милост“, т.е. По-късно коленопреклоненията („поклони“) при литании в неделя (но в никакъв случай не през делничните дни), както и през периода на Великден и Петдесетница, бяха премахнати от някои катедрални правила, тъй като изправянето на верните в Деня на Господа сега трябваше да символизира вярата на Църквата в Общата неделя. Отговаряйки на въпроса: „Възможно ли е да се поклоним до земята на Светите дарове, осветени в Тялото и Кръвта Христови на литургията в неделя?“, Трябва да се помни, че катедралата премахна покаяното коленичене на хората на литании и молитви само в неделя и по време на периода на Петдесетница. Но никога не е отменяно благочестивото евхаристийно „богоугодно” земно поклонение на истинното Тяло и Кръв Христови (след „Тебе пеем”), което от тънките познавачи на църковното правило неизменно се спазва „през цялото лято”, т.е. във всички дни на литургичната година. (Такъв е случаят сред староверците). Правят се и поклони “цяло лято” и в чест на Пресвета Богородица след пеене на “Достойно есть” или “Достойно”. Известно е, че богослужебните обичаи на староверците в Руската православна църква са колективно признати за еднакво почитани и православни (включително знака с два пръста). Свети Йоан Златоуст също свидетелства за коленопреклонния начин на извършване на свещеническите молитви на св. Евхаристия: "И в молитвите, както всеки може да види, хората допринасят много. Така например се извършват общи молитви от свещеника и народа за обладаните и за каещите се и всеки чете една молитва - изпълнена с милост. Така и когато изгонваме от светилището огради недостойните да участват в светата трапеза (Евхаристията), необходима е друга молитва – всички заедно се хвърляме на земята и всички заедно ставаме.” В чина на Божествената литургия на св. Йоан Златоуст (във втората молитва на вярващите) четем: „Веднъж и пак падаме и Ти се молим, Благий и Човеколюбче...” Самият църковнославянски израз „милосърдно действаме”, срещащ се в молитвата за призоваване на Светия Дух, буквално означава „падане на колене”, „покорно, робско хвърляне”. себе си долу с тялото.“ С отслабването на покайната дисциплина и силата на молитвения дух, древното покайно уставно коленопреклоняване на общността при ектениите и молитвите на Литургията навсякъде изчезна от практиката през всички дни на църковната година. Но остатъците от този византийски обичай могат да се видят и чуят в Руската православна църква по време на публичното четене на три древни молитви за вечернята в самия ден на Света Троица, което прави силно впечатление на молещите се. От този момент нататък периодът на Петдесетница приключи и всички вярващи на Древната Православна Църква отново коленичиха почти през цялата Литургия. Трябва също така да се има предвид, че литургията на св. Йоан Златоуст в древността се е отслужвала продължително през делничните дни, а в неделя литургията на св. Василий Велики. Обща схема на византийската ектения. 1. Въведение в молитвата (“Пачки и пачки”...); 2. Коленичене (“За горния свят...”); 3. Преминаване от коленичило в изправено положение (“Стани, спаси, помилуй, възкреси...”); 4. Край: заупокойна част (“Пресвятая, Пречиста...”), предстоятелска молитва и “Амин” на народа. Борис Сове. Евхаристията в древната Църква и съвременната практика (От сп. „Православни вести”, бр. 4, 1998 г., стр. 11–30, съкратено) Във великия ден на тайнствената Петдесетница е положено началото на едно ново царство на благодатта – обществото на Новия Израил, Църквата Христова – мистичното тяло на Христос. Църквата е пресъздала единството на човешката природа, разчленена от греха. Гордото изграждане на Вавилонската кула, объркването на езиците и разделението на човечеството в поклонението на Петдесетница са в контраст с огнените езици на Светия Дух и богочовешкото катедрално тяло на Църквата, обединени заедно от любов. „Да бъдат всички едно, както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе, така и те да бъдат едно в Нас” (Йоан 17:21), моли се Христос към Своя Отец в първосвещеническата молитва. Тази молитва и предшестващият я прощален разговор на Христос с неговите събеседници - приятелите на апостолите в Сионската горница, този химн на ликуващата и тържествена любов, богословието на Евхаристията, в Евангелието на "богослова и приятеля на Христос" Йоан заема място, съответстващо на описанието на Тайната вечеря в синоптичните евангелия. Там е отслужена първата Евхаристия, установяваща Новия завет. „Правете това за Мое възпоменание.“ Изпълнявайки тази Христова заповед с пълно съзнание за великото значение на Евхаристията, апостолите извършват това тайнство. Възстановяването на оригиналната форма на Евхаристията представлява труден проблем 280 . По всяка вероятност апостолическата евхаристия е била подобна по форма на, ако не и повтаряща, обреда на еврейската вечеря на приятели (хабура) - кидуш, може би Великден. Книгата Деяния разказва, че след първата проповед на апостол Петър и кръщението на 3000 души, „те постоянстваха в учението на апостолите, в общение и в разчупването на хляба” (Деяния 2:42) и, „разчупвайки хляб от къща на къща, ядяха храната си с радост и простота на сърцето” (Деяния 2:46). Това разчупване на хляба осветява с благодатни лъчи целия живот на раннохристиянската общност, живееща непрестанно с радостта на благословените четиридесет дни. "Но всички вярващи бяха заедно и имаха всичко общо. И продадоха имотите си и цялото си имущество и го раздадоха на всекиго според нуждите" (Деяния 2:44). „Множеството от повярвалите имаха едно сърце и една душа и... между тях нямаше нито един беден” (Деяния 4:32-34). Животът на християните беше пропит от съзнанието, че ако един член страда, всички членове страдат с него, един член се прославя, всички членове се радват с него" (1 Кор. 12:26). „Благодарствената чаша" посочи на християните пътя към решението на един социален проблем, чиято болезнена острота в Римската империя все още тревожи нашите сърца, точно както измъчваше християните от първите векове. Евхаристията задълбочи остротата на проблема. Евхаристията обедини и изравни всички – господари и роби, богати и бедни. Всички членове на Църквата са равни и свободни в Христос, всички са Божии деца, всички са Христови приятели, братя и сестри. „Един е хлябът, а ние сме много – едно тяло, защото всички приемаме един хляб” (1 Коп. 10:17). Това единство на всички членове на Църквата в Христос в образа на Пресветата Троица и единството на любовта, дарено в Евхаристията 281, се чува във всички евхаристийни молитви, като се започне от „Учението на дванадесетте апостоли“, което все още запазва словесните форми на еврейските ритуали на масата, но влага в тях ново съдържание - христология и еклисиология 282. „Да дойде благодатта и да премине този свят“, моли се служителят на литургията. И общността приветства Евхаристийния Христос с тържествен месиански химн. “Осанна на Бога на Давид... Маран афа – Господ дойде.” Той е вярващ в Евхаристията. Парузията идва. Виденията и стремежите на древните пророци се изпълняват. "Да дойде твоето царство." Започва месианското царство. "Ето, Царят на славата влиза." Христос царува. Християните участват в сватбената вечеря на Агнеца, в месианската трапеза, като колективно отслужват благодарствена молитва и се причастяват с Тялото и Кръвта Христови. Това беше забавлението, за което се говори в книгата Деяния. Това беше изпълненото с благодат преживяване, което вдъхнови дела на изповед и мъченичество. Съборността на Евхаристията, празникът на кръстното възкресение на християнската общност, е ясно изразена във всички обреди на Литургията - „общата работа“ на Църквата, като се започне с описанието й в „Апологията“ на св. Мъченик Юстин 283 (написана между 150 и 155 г.). Евхаристията се извършва в неделя - "денят на слънцето". В него участват всички членове на общността. След четенето на Свещеното Писание и проповедта всеки принася принос (1 Кор. 16:2) - дарове - жертва на Бога, субстанция за тайнството, като по този начин участва в общата, евхаристийна жертва 284. „Ние принасяме на Бога не като в нужда, но като благодарност към Неговото господство и за освещението на творението... Словото иска да принасяме дарове на олтара често и безпардонно” 285 . Тези дарове също бяха допълнени с дарове за ближните, но не като обикновен акт на милосърдие, а като жертва на Бога. „Междувременно тези, които са достатъчни и желаещи, всеки според собствената си свободна воля, дават каквото искат, и събраното се събира от примата и той се грижи за сираци и вдовици, за всички нуждаещи се поради болест или по друга причина, за тези в окови, за тези, които идват в нужда” 286 . Без любов жертвата е несъвършена (Матей 5:22-24). Участието в литургичното благодарение беше предшествано от помирение и излекуване на взаимоотношенията между членовете на общността. Това изискване е наложено от „Учението на 12-те апостоли” към участващите в Евхаристията, заедно с указанието да се допускат до нея само преродените във водите на кръщението. Помирението е запечатано със „святата целувка на любовта” (1 Кор. 16, 20), „целувката на любовта” (1 Петрово 5, 14), „целувката на помирението” (Св. Кирил Йерусалимски. Пето окултно слово), „божествената целувка” (Дионисий Ареопагит), която „съединява взаимните души”. "Кога", пише Тертулиан, "целуването на братята е по-уместно, отколкото когато се предлага обща молитва, която е по-угодна на Бога, след което те, като участници в нашия молитвен подвиг, искат да циментират братския си съюз с тях с целувката си. Какъв вид молитва е пълна, без да бъде запечатана със свята целувка?" 287. "Нека се обичаме един друг." Без любов единомислието е невъзможно. Източникът на любовта е Христос 288. Обединени в едно тяло чрез този „свещен акт на света“ (Дионисий Ареопагит), който постига „единомислие и единомислие, и словесна идентичност“ (Св. Максим Изповедник), общността започва евхаристийната молитва, която се чете от епископа, заобиколен от духовници. Молитвата често е импровизирана, защото анафората все още е в „разтопено състояние“. Литургият на глас от името на всички вярващи отправя благодарност и „словесно и безкръвно служение“ „за всички и за всичко“. Той не е отделен от вярващите. Той е „първенецът на братята” (Св. Юстин Мъченик), „устата на всички” (Теодор Мопсуестийски и Нарсай), той е корифейът на хора, „свързани чрез съюз на любов” и отдаващи „благодарение и слава на Този, Който дава мир на всички”. Цялата общност творчески участва в евхаристийната молитва, в евхаристийната жертва и благодарение, запечатвайки молитвата с общо тържествено „Амин” 289 . С този молитвен подвиг се изпълнява първата обществена задача – богослужебна, едно от най-важните задължения не само на йерархията, но и на всички членове на Църквата, народа на „новия Израил“, „избрания народ, царското свещенство, светия род“ (1 Петрово 2:9; Анафора на св. Василий Велики), тъй като в Църквата Христова се осъществява идеалът, на който Моисей се надяваше (Изх. 19:6), а пророците са универсалното свещеничество. Разбира се, тази доктрина за универсално свещеничество не изключва божествено назначена йерархия, празнуващата на тайнствата. „Счита се за истинска само онази Евхаристия, която се извършва от епископа или от онези, на които той сам я е дал” 290. За участието на народа в евхаристийната молитва ясно учи св. Кирил Йерусалимски 291 и св. Йоан Златоуст, които дълбоко скърбят за безразличието на много християни към Литургията. "Хората помагат много в молитвите. Така например се извършват общи молитви за обладаните и за покаялите се от свещеника и народа... По време на самото извършване на страшни мистерии свещеникът се моли за хората, а хората се молят за свещеника, защото думите "с Твоя Дух" не означават нищо повече от това. И благодарствените молитви също са общи - защото не само свещеникът носи благодарност, но целият народ.” Св. Йоан Златоуст подчертава отговорността на всички членове на Църквата, като продължава: „Казах всичко това, за да бъде трезвен всеки от отговорните, за да знаем, че всички сме едно тяло и се различаваме един от друг, както член от член, и за да не възлагаме всичко само на свещениците, но и сами да се грижим за цялата Църква, като тяло, общо за всички ни.“ 292 Поканата на дякона „Да станем добри, да станем страхливи и да принесем свети дарове на света“ се отнася за всички вярващи. Евхаристийните молитви са отправени към Бога от името на цялата общност. Например в Сирийската литургия на св. Яков - след думите на анафората, произнесена от свещеника: „Това правете за Мое възпоменание...“ хора. Помним Твоята смърт, Господи, изповядваме Твоето Възкресение и очакваме Твоето Второ пришествие; Молим Те за милост и благодат, молим се за опрощение на греховете; нека Твоите милости бъдат върху всички нас. свещеник. И тъй, Господи, ние си спомняме Твоята смърт и Твоето тридневно Възкресение... Ние Ти принасяме тази страшна и безкръвна жертва... Защото Твоят народ и Твоето богатство Те моли, а чрез Тебе и с Тебе, Твоят Отец, и казва: хора. Помилуй, Господи, Всемогъщи Боже, смили се над нас. свещеник. И ние, твоите немощни и грешни слуги, Господи, благодарим ти, прославяме те за всички и всичко. хора. Славим Те, благодарим Ти, покланяме Ти се, благодарим Ти и молим за прошка, Господи Боже, смили се над нас и ни чуй. дякон. Колко страшен е сегашният час. Колко страшно е, възлюбени мои, времето, в което... Светият Дух... почива върху тази Евхаристия... и я освещава... Присъствайте със страх и трепет, стойте и се молете... Нека възкликнем и кажем три пъти: Господи, помилуй. Свещеникът произнася призоваването на Светия Дух. хора. Три пъти: Господи, помилуй и запечатва призоваването на Светия Дух с двойно „Амин“. След това хората са поканени от дякона да отделят части от евхаристийната ходатайствена молитва, прочетена от свещеника. Всяка от шестте части е утвърдена от "Амин" на хората. Той завършва анафората с думите: „Както беше и е в поколенията на поколенията” и (ще бъде в продължението на) бъдещите векове завинаги. Амин 293. Това общо участие в принасянето на евхаристийната жертва завършва с общото причастие на Св. Тяло и Кръв Христови. Обединени в молитва „с едно сърце и една уста”, вярващите са обединени с Христос и в Него един с друг. „Съедини ни всички от Единия Хляб и Чашата на Причастието един към друг в един Свети Дух на Светото Причастие” (Анафора на св. Василий Велики). Причастието на всеки член беше запечатано с „Амин“ 294 . Общото причастие на всяка литургия е било норма в Древната църква. Тя беше тясно свързана с общата евхаристийна молитва и жертва. Забранените и лишените от правото да се приближават до св. Чаша не можеха да участват в Литургията 295. Литургията се отслужваше в неделя („Учение на 12-те апостоли“, „Апология“ на Юстин Мъченик, Деян. 20:7). През 4 век Евхаристията се извършва в събота в Александрия и изобщо в Египет, Мала Азия и Константинопол 296. В някои части на Църквата причастяването е било по-често. Да, св. Василий Велики в писмо до Кесария, съпругата на Патриций, пише, „че се причастяваме 4 пъти всяка седмица – в деня Господен, сряда, петък и събота, както и в други дни, ако има възпоменание на някой светец“, но „добре и полезно е всеки ден да се причастяваме и приемаме св. Тяло и Кръв Христови“ 297 . Обичаят на ежедневното причастяване е широко разпространен както в Рим, така и в Испания 298 г. В края на III - началото на IV век. Постепенно се установява Великият пост - време на покаяние и разкаяние за греховете. През скръбните дни на Великия пост не можеше да се отслужва пълната Литургия - празникът на християнската общност с неговата Великденска възкресенска радост на Голгота и Светлата нощ. Въпреки това на вярващите беше разрешено да се причастяват в дните на пост. Поставено е началото на Литургията на Преждеосвещените Дарове, която е съчетание на вечернята с причастието и говори за възможност за причастие извън пълната Литургия. Това е било разрешено в Древната църква. Така например Св. Юстин Мъченик отбелязва, че Св. Даровете се изпращат на неприсъстващите чрез дякони 299. Древната Църква е познавала практиката на държане на св. Дарове у дома и самопричастие 300. Впоследствие това се поддържа в монашеската практика 301. Но, разбира се, самопричастието, подобно на причастяването на болните, не може да замени пълната Литургия с нейната съборна евхаристийна жертва и съборно общение. Самопричастяването е било разрешено „поради нужда“, така както в момента е разрешено участието в анафора и принасянето на дарове без причастие, или един вид „духовно причастие“ 302. Съборният характер на Евхаристията изискваше отслужването само на една литургия във всеки град 303. Впоследствие това поражда западната практика на fermentum 304, изпращан от епископа до енорийските църкви. Тази съборност на Евхаристията в Древната Църква озари света и го освети. Участниците в Царството Христово в храма по време на литургията бяха вдъхновени от желанието да донесат любов, радост и светлина на света - да изцелят социални болести, които обезобразяват красивия Божи свят. Целият живот на християнина, осветен от църковните тайнства, течеше около Евхаристията и беше осветен от нея, тъй като всички тайнства бяха свързани с нея. Излязъл от купела на съживлението, получил благословеното право да нарича Бога свой Отец и запечатан с „печата на дара на Светия Дух“, той за първи път с радост се приближи до св. Чаша. С нея онези, които влязоха в брачен съюз, бяха обединени в Христос, получавайки църковна благословия 305. Заради Светата Чаша грешниците, които толкова тревожеха църковната съвест, претърпяха дългосрочно тежко покаяние. На Литургията бяха раздадени благодатните дарове на свещенството и мирото. На него се извършват и други свещени ритуали, например постригване в монашество 306, освещаване на света 307. Това е била евхаристийната практика на Древната църква. Евхаристията е радост в духовния живот на отделния член на Църквата. Тя е основа и благодатно вдъхновение за подвига на изкачването по стълбата на добродетелите. Тя е „лекарството на безсмъртието, средство за изцеление, за да не умрем, но да живеем постоянно в Исус Христос“. Тя е обожението на вярващия в Христос, неговото обожение. Но Евхаристията има и съборен характер. Участието в него е общо начинание на всички членове на Църквата. И ако някой по някаква причина, най-често поради пренебрегване на най-голямото духовно съкровище – Светите Дарове, поради пренебрегване на дълга си като член на Църквата и заповедта за любов към другите членове на Църквата, откажеше или избегна това общо дело, Църквата започваше да се тревожи и веднага се опитваше да открие причините за тази духовна язва, за да я излекува. Тези опасения проникват в правилата на съборите в епохата след Константин. Обръщането на империята към християнството привлича много номинални християни в редиците на Църквата. „От личен, чисто жертвен подвиг, християнството за повечето хора се превърна във въпрос на обществено благоприличие, а понякога дори в печалба“ (Митрополит Сергий Московски). Духовното напрежение на християните отслабна и се създаде нехайно и недостойно отношение към Литургията. Зачестяват случаите на напускане на Църквата след четене на Светото писание и проповед. Това поведение разстроило св. Йоан Златоуст. 2 правило на Антиохийския събор от 341 г. и 9 правило на св. Отлъчват се апостолите, „които не останат в молитва и св. общение докрай” или, както гласи последното правило в Славянския кормчия от 1787 г., според тълкуванията на Зонара и Аристин, „които не останат в Църквата до последната молитва, които не се причастят” 308. Тогава християните като цяло спряха да идват на литургията. Това пренебрегване на Евхаристията от хора, които „изгубиха силата и топлината на вярата и се отдадоха на светски дела и грижи“ 309, подтикна Църквата да вземе решителни мерки. 21-то правило на Елвирския събор (305 г.), 11-то правило на Сердикийския събор (343 г.), повторено от 80-то правило на Трулския събор (692 г.), изключва от клира и отлъчва клирици и миряни, „които не идват на литургията в три неделни дни в продължение на три седмици“. Но тези мерки не дадоха желания ефект. Знаем, че във Византия понякога дори патриархът или императорът напускат храма след прочитане на Евангелието 310 г. Упадъкът на духовния живот продължава и се изразява в избягване на участие в литургията и причастие. По времето на св. Йоан Златоуст 311 г. някои се причестяват веднъж или два пъти в годината, въпреки изобличението на светеца. Тази практика на рядко причастяване се осъжда и от преп. Касиан. „Ежедневните покаяния за монасите“, приписвани на преп. Теодор Студит 312. Настъпват и други промени в литургичната практика. Постепенно се въвежда тайното четене на евхаристийните молитви. Някои литургисти виждат зародиша на тази практика в канон 19 на Лаодикийския събор (343 г.), който обаче е поставен под въпрос 314 г. Тайното четене на анафора се разпространява през епохата на Юстиниан. Императорът напразно се бори с това нововъведение преди смъртта си, цитирайки посланията на св. апостол Павел: „Ние заповядваме всички епископи и старейшини да не произнасят тайно (sesiopimenon) молитвите на божествения принос и светото кръщение, но с глас (meta phonis), който може да бъде чут от верните хора, така че умовете на онези, които слушат, да бъдат подтикнати към по-голямо разкаяние... Става молитва към нашия Господ Исус Христос, нашия Бог с Отца и Светия Дух във всяко принасяне и в други служби, за да въздигнем силно (meta phonis), които ще дадат отговор пред Божия трон и ако разберем, няма да ги оставим ненаказани” 315. До 8 век тайното рецитиране на анафората се е превърнало в обичайна практика, 316 въпреки че объркването, въпросите и споровете продължават, отбелязани от литургистите, които обясняват появата на молитвата на амвона 317 като заместител на анафората за миряните. „Някои, стоящи извън олтара, често изпадат в недоумение, спорят помежду си и казват: каква е целта, мисълта и силата на молитвите, тихо прочетени от епископа, и искат да добият някаква представа за това, затова божествените отци са написали (молитвата зад амвона), сякаш съкращават всичко, което се иска (в продължението на литургията) и по този начин съобщават на желаещите идеята за рокля с ресни“ 318. До 8 век тайното четене на евхаристийния канон, зародишът на безмълвните маси, се наблюдава и на Запад 319. Различни предположения са направени относно причините за въвеждането на тайното четене на анафора 320. Предположението е, че тази практика е възприета за съкращаване на литургията по същата причина, поради която според свидетелството на св. Прокла 321, св. Василий Велики и св. Йоан Златоуст съкратиха анафората, не може да се счита за убедителна, тъй като в тази епоха започва процесът на удължаване на литургията на оглашените и възниква практиката на процесиите преди литургията, която постави основата на нашите молитвени служби, които дълго време се извършват и сега се извършват на някои места преди литургията, а не след нея. Човек не може да се съгласи с предположението на Дюшен за трудностите при гласното четене на молитви в големите църкви 322 или с хипотезата за недоразумение, произтичащо от неразбиране на думата mystikos, поставена преди анафората, за да посочи някакъв специален тайнствен начин за четенето й. Едва ли е вярна и хипотезата, че тайното четене на молитви е възникнало от намаляване на броя на причастяващите се. На литургията се причастяваха само духовници; Именно те прочетоха анафората на себе си, тайно 323. Няма съмнение обаче, че тайното четене е свързано с евхаристийното пренебрежение на църковния народ. Евхаристията е тайнство, което предизвиква свещен трепет сред вярващите. "Нека всяка човешка плът замълчи и да стои в страх и трепет." Този трепет е присъщ на Литургията по всяко време. Но евхаристийното пренебрежение на народа принуждава отците и литургистите да се съсредоточат преди всичко върху разкриването на необходимостта от благоговение, свещен страх и трепет пред светите Дарове, пред които Ангелите покриват лицата си. Към св. чаша трябва да се пристъпва „със страх и любов“. Свещеният трепет допълва обичайното чувство за недостойнство и греховност. В Евхаристията Христос е rex tremendae majestatis 324. При св. Йоан Златоуст, който отбелязва с тъга упадъка на евхаристийния патос и изгаряне, има постоянни напомняния за необходимостта от свещено благоговение пред ужасните мистерии 325. Намеци за тези чувства се намират в св. Кирил Йерусалимски 326. Св. Йоан Златоуст, в чиято епоха анафората вероятно е била четена на глас 327 г., имаше огромно влияние, особено в Сирия. И именно сред сирийските писатели и литургисти са особено развити мотивите на свещеното благоговение, които почти липсват в древните литургични обреди, в литургията на апостолските постановления, в анафората на Серапион Тмуитски и при отците от 4 век, с изключение на споменатите светци. Йоан Златоуст и св. Кирил Йерусалимски". В тълкуването на Литургията на Теодор Мопсуестийски (†428), дадено от него във втората книга на Liber ad Baptizandos 328, непрекъснато се среща епитетът "страшен", използван в приложение към тайнството Евхаристия, жертва, Свети Дарове. Тук се дават указания за тайната на мълчанието. „Когато мълчим в голям страхопочитание, свещеникът започва анафората” 329. Химнът на Серафим се пее от всички присъстващи... „и свещеникът се присъединява силно към невидимите армии” 330. „Свещеникът чете тези молитви тихо” 331. Несторианският писател Нарсай (†502), основател на Низибийската школа, която била силно повлиян от Теодор Мопсуестийски, също говори за чувствата на страх и трепет и тихото - тайно - четене на анафората. В своята 17-та проповед 332 той дава описание и тълкуване на съвременната му литургия, много подобна, с изключение на анафората, на несторианската литургия на Тадей и Мария 333. Например, след Символа на вярата, "свещеникът носи тайнството на изкуплението в нашия живот, изпълнен с трепет и облечен със страх и голям ужас. Свещеникът е в ужас и голям страх с трепет поради своите дългове и дълговете на всички чеда на Църквата... Трепет и страх за себе си и за хората лежат върху свещеника в този ужасен час. В ужасни условия и служба той е обект на ужас дори за серафимите; синът на пръстта е изправен пред голям страх, бидейки посредник. 334. Страшният цар, тайнствено убит и погребан, и ужасните стражи (ангели), стоящи в чест на своя Господ. пропити с тези чувства. "Вестителят на Църквата сега провъзгласява и предупреждава всички да изповядат греховете си пред Господа и да Го помолят с чистота на сърцето. "Нека станем добри", казва той, "погледнете с ума си великото тайнство, което се извършва, което вие, смъртните, извършвате. Страшните мистерии са осветени от ръцете на свещеник. Нека всички останат в страх и ужас, докато това се прави. Свещеникът вече е започнал сам да се моли: вие също се молете с него вашият свят да се увеличи чрез неговата среда. Наклонете погледа на умовете си към земята и питайте горещо. Отнесете молбите на всички към Бога в този час, пълен с трепет и голям страх.” Това е последвано от призив за мълчание. „Никой да не смее да каже една дума с устните си... нека се моли със сърцето си, а не с устните си, и нека пита с ума си, а не с езика си” 336. След възгласа „Горко на нашите сърца” цялата общност мълчи и всеки се приготвя за пламенна молитва в сърцата си. Свещеникът мълчи, и дяконът мълчи, всичките хора са спокойни и мълчат... Свещеникът, устата на Църквата 337, отваря устата си и разговаря тайно 338 с Бога, като с приятел 339. Краят на молитвата се казва на глас. След химна на Серафимите, произнесен от целия народ, „цялата Църква се връща в тишина и свещеникът започва общуване с Бога” 340. В края на молитвата той повишава гласа си, за да го чуят хората... и с ръката си благославя Тайните... и хората със своето „Амин” допринасят и се съгласяват с молитвата на свещеника. Тогава благовестителят на Църквата призовава народа и казва: "Молете се умствено. Мир вам"... 341. По време на призоваването на Светия Дух благовестителят на Църквата прогласява: "Стойте в мълчание и страх: мир на вас. Нека всички хора бъдат в страх в момента, когато се извършва тайнството на слизането на Светия Дух." Свещеникът повишава глас и подписва Светите Тайни с ръка 342. Теодор Мопсуестийски и Нарсай имат първите сведения за тайното безмълвно четене на анафората и мистичното евхаристийно мълчание. Естествено е да се предположи, че тази практика произхожда от Сирия и се е разпространила първоначално главно в Източна Сирия. Въвеждането на тайното четене на анафората е повлияно и от практиката на disciplina arcana, която защитава светостта и величието на християнските тайнства. Това става ясно от отговора на сирийския писател Яков, еп. Едеса (640–708), на въпроса „Защо тайнствата са извършвани при затворени врати, с мълчание и според устната традиция?“ 343. Вероятно изискванията на disciplina arcana обясняват липсата на установителни думи в тълкуването на Теодор Мопсуестийски, в обредите на Несторианската литургия на Тадей и Мария и тяхното устно предаване 344. Въвеждането на практиката на тайно четене на анафора несъмнено е повлияно, накрая, от някои идеи, изразени в Corpus Areopagiticum, по-специално, „За църковната йерархия” 345. Корпусът вероятно се е появил в Сирия 346 в края на пети век и е бил много популярен там 347 . Преведена е на сирийски от мистика Сергий от Ришайнски (†536). От Сирия корпусът достига Константинопол, като първоначално е под голямо подозрение през 348 г. Литургията в книгата „За църковната йерархия“ е изключително подобна или дори същата като тази на Нарсай, с единствената разлика, че живите членове на Църквата са включени в диптихите на Нарсай, а Символът на вярата е поставен след пренасянето на Даровете на престола 349. Една от основните идеи на паметника „За църковната йерархия“, който постави началото на литургичния символизъм, е учението за йерархичната структура - за различни степени на познание на божествените тайни, чиято пълнота е достъпна само за лидера на духовенството - епископа. Той е този, който предава на по-ниските степени, по-специално на втория - "съзерцателния" ред на миряните - свещените хора, в сетивни знаци - символи - достъпното за тях знание. „Божественият Йерарх, макар и благосклонно да свежда до подчинените си собственото си, едно в себе си, свещено висше знание, използвайки разнообразието от свещени символи, но веднага, като неуловим и неустоим за низшите, без никаква промяна в себе си, той се връща към висшето си служение и, след като е направил мисловен вход към едното в себе си, в чиста светлина съзерцава единния смисъл на извършените действия, завършвайки хуманното. изход към второстепенното (работа на служба) с най-великолепно завръщане към първичното” 350. Това отделяне на свещеника от народа и мотивът за тайнството се подчертават, когато се обяснява Литургията, „тайнството на тайнствата“, „най-съвършеното от тайнствата“, „тайнството на събранието или причастието“. Например, „като се причастява и преподава на божественото причастие (на други), (архиереят) накрая се обръща към свещената благодарност (заедно с хората, които участват в благодарността, придържайки се само към божествените символи), а самият той, като постоянно се издига от божествения изначален Дух по свещен начин, в чистотата на богоподобния ред, към светите принципи на действията, извършени в блажено и умствени съзерцания” 351. Или, както по-късно перифразира Джордж Пахимер, „тълпата гледа само на божествените символи, тъй като не може да разсъждава за нещо по-висше, а самият йерарх е издигнат до тези прототипи – до най-честните Тяло и Кръв Господни, вярвайки, че представените (символи) са предложени в тях (в истинското Тяло и истинската Кръв) от светите и вседействен Дух” 352 . Тези възгледи за тайнствения характер на Евхаристията допринесоха за укрепването на практиката на тайно четене на анафората, започнала в Сирия, и за развитието на тези настроения на страх и трепет 353, които бяха особено развити в тълкуването на Нарсай, несъмнено запознат, ако не с Corpus Areopagiticum, то във всеки случай с основните му идеи, които се носят, така да се каже, във въздуха на Сирия. Трябва да се отбележи обаче, че тайното четене на евхаристийните молитви първоначално не означаваше изключване на вярващите от участие в принасянето на евхаристийната жертва. Според Теодор от Мопсуестия, „свещеникът е езикът на църковната общност“ 354. „Ние всички съставляваме едно Тяло на Христос, нашия Господ, и всички сме членове един на друг, а свещеникът изпълнява само задълженията на члена, който е по-висок от другите членове на тялото, като окото или езика... Подобно на езика, той носи молитвите на всички... 355. Всички ние носим дара с свещеник, и въпреки че последният стои сам, за да го донесе, той го носи като език за цялото тяло. Така даденият дар принадлежи на всички и е поставен пред всички нас, за да можем еднакво да участваме в него.”356 Според Нарсай „заедно с молбата свещеникът отправя молитвата на целия народ“ 357 и това се потвърждава от монофизита Яков от Серуг (†521), по-млад съвременник на Нарсай, който казва в своята проповед: „Заедно със свещеника целият народ моли Отец Той да прослави Сина Си“ 358. В сирийски и персийски чиновете на Литургията, въпреки тайното четене на евхаристийната молитва, се подчертава участието на миряните в нея, благодарение на поканите - възгласите на дякона преди всеки раздел на анафората. Тези възклицания заедно образуват ектения. Въпреки че Corpus Areopagiticum, разбира се, не възнамерява да отрече съборния характер на великото „тайнство на събранието“, но въвеждайки значително разграничение между миряни и клирици, той отслабва сред миряните съзнанието за отговорност за евхаристийната молитва. В средата на 6 век Корпусът се разпространява из целия Изток, прониква в Константинопол и оказва огромно влияние върху последващото византийско богословие. Йоан от Скитополис пише в Corpus (530–540) схолия 359. Практиката на тайно четене на анафора също се разпространява с Corpusom. Почвата за това е била подготвена от учението на св. Йоан Златоуст за страха и трепета, с които трябва да се пристъпва към светите Дарове, и големите христологични спорове. Юстиниан напразно се бори срещу новата практика. Неговата новела не спира започналия процес. Йоан Мосх говори за силното четене на анафора като за явление, наблюдавано само на някои места. Въвежда се тържественият Велик вход с неговата символика, херувимската песен, изпълнена със страх и трепет 360. До 8 век практиката на тайно четене, както вече беше отбелязано, стана универсална. Литургистът от следващите векове пише: „Свещеникът започва, влиза в общение с ангелските сили и стои сякаш не на земята, а в небесния олтар, пред страшния олтар на Божия престол... 361. Свещеникът смело се приближава към престола на Божията благодат... Отваряйки устата си пред Бога и сам разговаряйки с Него, и гледайки славата на Господ вече не е в облака, както някога Мойсей в скинията на събранието, но с разкрито лице и той е посветен в познанието на Бога и във вярата на Светата Троица и тайно произнася тайни пред Бога, в тайнствени действия на провъзгласяване на тайните” 362. След въвеждането на тайното четене на анафората, Литургията, разбира се, остана и не можеше да не остане съборно богослужение, но миряните като че ли бяха освободени от отговорност за съборната евхаристийна молитва и жертвоприношение. Освен първоначалния диалог между литургия и народа, въведението в анафората, което датира от апостолската епоха, до миряните започват да достигат само отделни възгласи, предимно подчинени изречения. „Пеене на победна песен, викане, призоваване и казване“... „Твоето от Твоето, донесено на Теб, за всички и за всичко.“ „Много за Пресвятата Пречиста.“ Докато четат анафората, хората слушат пеенето на „Достойно и праведно“, „Свят, свят“, „Тебе пеем“, „Достойно есть“ или на достойния. Пеенето на хора раздели литургия и народа и увеличи пасивността на последния. С появата на иконостаса постепенно се установява практиката да се чете анафора при затворени свети или царски двери, с изключение на архиерейската служба 363. Въвеждането на тайното четене на анафората допринесе за по-нататъшно отслабване на евхаристийното благочестие и живот. Най-великата молитва на Църквата, Евхаристийната, която в древността мнозина са знаели наизуст, 364 започва да се забравя от миряните. Оттук и споровете за неговото съдържание, отбелязвани от литургистите. Повечето миряни не усещат сърдечния ритъм на Църквата, както се чува в анафората, в която се сливат всички молитви на Църквата „за всички и за всичко“, за преобразяването на света и за Царството Божие. Анафорите на литургиите и между тях молитвата на св. Василий Велики удивляват с размаха на всемирната космическа молитва, в която се вливат благодарностите и молбите на определени членове на Църквата, с дълбочината и силата на благодатната любов на Църквата, с точността и пластичността на догматичните формули. Този химн на съборната молитва не достига до слуха и съзнанието на вярващите. За мнозина разбирането за жертвения характер на Евхаристията и съзнанието за отговорно участие в принасянето на анафората са изгубени, въпреки че просфорите и подаването на бележки за живи и мъртви (древни диптихи) свидетелстват за тази страна на общото дело на Евхаристията 365. Много хора, които се молят в храма по време на анафората, се молят със собствена самостоятелна, а не съборна молитва, благодарят на Бога за радостите си, носят скърбите си при Него и Го молят за помощ в техните нужди. Съборът на вярващите, за съжаление, не се разпознава като единодушен и единомислещ и обединен пред патената, на която цялата Църква и светът обграждат Главата - Христос. В отношението на миряните към Евхаристията и Литургията има елемент на съборно, обществено разложение, което се утежнява от греха на рядкото причастяване. Това е съучастие в обществен грях, грях на неприязън към ближния. Разпадането на съборността на практика се усеща и в метода на причастяването. Преди това духовенството и народът се причестяваха заедно. Сега духовниците се причестяват при затворени царски двери, покрити със завеса. Олтарът по това време, според тълкуването на литургистите, е Сионската горница, от която миряните са изключени. По време на причастяването на духовенството хорът пее ционник - причастието, което в Древната църква се пее от хората, които се причастяват 366. Например „Приемете Тялото Христово, вкусете от безсмъртния източник“. „Вкусете и вижте, че Господ е благ.“ Впоследствие почитта започна да варира според деня и празника. Сега тя „се пее, за да подкрепи благочестивото настроение на присъстващите и да заеме вниманието им в този момент“ (общение на духовенството) 367. Това обяснение на руския литургист свидетелства за упадъка на евхаристийното благочестие, тъй като в Древната Църква не е имало нужда да се занимават вярващите, когато стоят пред Евхаристийния Христос. За същия упадък говори и проповедта 368, която често се произнася след причастния стих, или пеенето на „концерта” или стихира, ирмосите на каноните, чието съдържание много често е много далеч от преживявания момент, когато Христос царува на престола, а християните участват в месианското царство - образът и предусещането на „невечерния ден на Царството Божие”. Христос”, когато евхаристийното мълчание е по-удобно. За мнозина литургията е загубила значението на най-важното централно богослужение - радостта на църковната общност, която се е подготвила за нея чрез участие във всички богослужения от дневния кръг. За мнозина, очаровани от красотата на библейските елементи на богослужението и поезията на великите духовни църковни химнографи, Литургията минава на заден план преди всенощното бдение. Литургията е придобила допълнителни последования – съкращения на утреня – молитви и панихиди, които в съзнанието на вярващите често затъмняват жертвения и умилостивителен характер на Евхаристията. Причастието стана рядкост. За мнозинството се оказва, че е заменен от антидор 369. Вярващите се причестяват веднъж годишно. Причастието е тясно свързано с поста и тайнството на покаянието 370. Това е велика духовна истина. "Нека човек изпитва себе си и така да яде от този хляб и да пие от тази чаша. Защото, който яде и пие недостойно, за себе си яде и пие осъждане, без да мисли за Тялото Господне" (1 Кор. 11:28-29). Възгласът (“Учението на 12-те апостоли”) - “ако някой е свят, нека започне, но ако не е, нека се покае” звучи във всички литургии. „Светая светих“. Св. Йоан Златоуст, изразявайки горещо желание паството му да се приближава колкото е възможно по-често до светите Тайни 371, изисква причастие „с чиста съвест, с чисто сърце, с непорочен живот 372, в най-голямо единомислие и с пламенна любов 373, с трепет и във всяка чистота” 374. Християнинът в деня на своето духовно прераждане и запечатване с печатът на Св. Духът е призован към живот, в който той ще има възможност, макар и с дълбоко съзнание за своята греховност и недостойнство, да пристъпва колкото се може по-често към св. Чаша „със страх Божий и любов” и да участва в молитвите на светия принос. Древната Църква защитаваше светостта на Евхаристията и отлъчваше явните грешници от Светата чаша за дълго време, понякога до смърт. Впоследствие суровата харта на покайната дисциплина беше отслабена поради общия упадък в духовния живот на християните. Нововъзникващото монашество оказва огромно влияние върху живота на миряните. В манастирите литургията се е отслужвала веднъж или два пъти седмично, 375 а останалото време е било изразходвано за подготовка за тайнството и подвига за очистване на сърцето чрез големи аскетични „поти и трудове“. В манастирите нуждите от интензивен духовен живот създават практиката на почти ежедневна изповед в две форми: старческа и свещенодействаща. Оттук възниква тясна връзка между причастието и изповедта, която не е познавала Древната Църква, която е следвала правилото „съвестта на човека е ръководно правило за причастяване към Божествените Тайни” 376. Новата практика от манастирите беше пренесена върху миряните 377 с единствената разлика, че за монасите състоянието на подготовка за причастие беше постоянно, а миряните започнаха да се причастяват все по-рядко, намирайки извинение за своето духовно нехайство и грях в необходимостта от специална подготовка 378, забравяйки призива на св. Кирил Йерусалимски, отправен към просветените, „не се отхвърляйте от причастие; не се лишавайте от свещените и духовни сили на мистериите в името на греховното оскверняване.” Забравени били и думите на преподобния. Йоан Касиан: „Ние не бива да бъдем изключени от Господното общение, защото признаваме себе си за грешници.Но трябва да тичаме при Него още повече и по-жадно за изцеление на душата и очистване на духа, но с такова смирение на духа и вяра, че, смятайки се за недостойни да получим такава благодат, да желаем повече изцеление за нашите рани. Със смирение на сърцето, с което вярваме и изповядваме, че никога не можем достойно да се докоснем до Светите Тайни, ние ги приемахме всяка неделя за изцеление на нашите недъзи, вместо, превъзнасяни от суетната убеденост на сърцата си, да вярваме, че след една година сме достойни да ги приемем” 379. Но още през втората половина на 11 век Киевският митрополит Йоан II (†1089), вероятно следвайки практиката на Константинопол, в своята „Заповед на светите отци за изповядване на синове и дъщери“ говори за причастяване на големи празници, във всички недели на Светата Петдесетница 380, общо до 22 дни 381. Въпреки това, очевидно, беше много трудно да се въведе или поддържа практиката на често причастяване 382. През XV в. Симеон Солунски, следвайки практиката на Древната църква, съветва да се пристъпва към св. Чаша „дори, ако е възможно, всяка седмица” 383. Рядко се причастяваше не само в Руската църква, но и в други части на Вселенската църква, например на Балканите. Тук, поради липсата на причастници, често се налагаше да спазваме скъсяване или почти незабележим край на Литургията. Всъщност за молещите се завършва с причастяване на духовенството, последвано от проповед, раздаване на антидора и целуване на кръста. Заключителната част на литургията минава незабелязано от народа и встрани. Призивът за сватбената вечеря на Агнето не се чува, а ако се чува, остава за огромното мнозинство, за почти всички, които се молят, „гласът на викащия в пустинята“. Разбира се, душите, живеещи интензивен духовен живот, изпитват евхаристийна жажда и глад. „Както елен копнее за водни потоци, така душата ми копнее за Теб, Боже.“ За съжаление, практиката на рядко причастяване се оказа издигната почти до нивото на канонично „правило“ за мнозина. „Разви се прекомерна и вече нездравословна подозрителност, плахост, която понякога отива твърде далеч и често отблъсква членовете на Църквата от общение за много години“ (митрополит Сергий). Има тъжни факти, когато свещениците отказват често причастие или не ги допускат до св. Чаша в „светлата нощ” на Великден, въпреки че в някои случаи това отношение може да се обясни с усърдие за достойно причастие и борба с небрежното отношение към тайнството, изразено в лекомислено желание бързо да се „изрече думата” във Великденската нощ. Разбира се, механичното и насилствено въвеждане на ежедневно причастяване без подходяща духовна подготовка може да създаде за миряните духовна опасност от „небрежно и невнимателно отношение към Светото Тайнство“. Честото причастяване е тясно свързано с общото духовно състояние на членовете на Църквата. Мисълта неволно се насочва към практиката на Древната Църква, към ясно изразения съборен характер на нейната Литургия, помрачен от човешкото пренебрежение към великите благодатни Дарове и радост, дадени на вярващите в Христос в Сионската горница на Тайната вечеря и във великия ден Петдесетница, както и към отслабващото съзнание за отговорността на всички членове на Църквата за участие в принасянето на Евхаристията. жертва и съборност, отговорност за съдбините на Църквата и за архитектурата на Царството Божие на земята. Спомням си сърдечното предупреждение на св. Йоан Златоуст, "за да не възлагаме бремето само на свещениците, но и да се грижим за цялата Църква, като за общо за всички ни тяло. Това също ще ни укрепи и ще ни мотивира към по-голям успех (в добродетелта). В Църквата трябва да живеем като в една къща, като че ли сме част от едно тяло, всички трябва да бъдат настроени един към друг... Сегашното ни състояние е достойно за сълзи. Те бяха толкова далеч един от друг, когато трябваше да представляват едно тяло” 384. И пламенните слова на евхаристийните молитви светят като ярка пътеводна звезда. Думите на св. Анафора звучат като небесна музика. Василий Велики: "Съедини ни всички от Единия Хляб и Чаша, които се причастяваме един към друг, в един Свети Дух на Общение. Приеми ни всички в Твоето Царство, синове на Светлината и синове на деня, дай ни Твоя мир и Твоята любов. И ни дай с една уста и едно сърце да славим и прославяме Твоето най-почтено и величествено Име, Отца и Сина и Светия Дух." Вестител. 1905 г. април. стр. 746–754. Изображение на четене на молитви на божествената литургия. Областно послание на Синода на Гръцката църква АТИНА, 31 МАРТ 2004 г., N 2784 До Високодостопочтените митрополити на гръцката църква. Тема: „Изображение на четене на молитви на Божествената литургия.“ Преподобни в Христа братя! Светият Синод на Гръцката Църква, в рамките на Неговата постоянна и неизменна загриженост за укрепване на „благоприятното служение на Бога“ и като взема предвид заключенията по този въпрос на Специалната синодална комисия за богослужебно възраждане, чрез това Областно послание желае да Ви съобщи – и чрез Вас на „цялата пълнота на Светостта на нашата Света Еладска Църква“ – следното, свързано с начина на четене на молитвите на Божествената литургия, така че участието на целия „народен” „Бог” в извършеното, четено и пеено след нея става съборно и същевременно напълно съзнателно. Начинът, по който се четат молитвите в миналото, породи противоположни мнения. И тъй като това не е само въпрос от обреден характер, а касае спасението на хората чрез съзнателно участие в Божествената литургия, необходимо е точно познаване на историята и богословската страна на този проблем, за да могат да се направят правилните изводи и да се приложат в съвременната литургична практика. Свидетелствата от първите осем века (т.е. преди първите оцелели ръкописни евхологии) показват, че хората са чували молитвите на литургията. Това се доказва или чрез доказателства за отговора „Амин“ на молитвите на свещеника (Юстин, Дионисий Александрийски, Йероним), или чрез очевидни указания, че молитвите са били „чути“ от хората (Дионисий Александрийски, 19-ти канон на Лаодикийския събор, житието на св. Мелания), или чрез използването на глагола „да говоря“ във връзка с молитвите на Божествена литургия (Василий Велики, Григорий Богослов), или на места от Златоуст за свещеника, който „приема гласа на народа“ и извършва богослужения, както и за църковното тяло, което отправя благодарствени молитви „единодушно“ и „единогласно“. Нека добавим тук и косвено доказателство за четенето на молитвите на божествената литургия в слуха на народа, което дава най-важния текст от апостолското Предание, който съобщава, че епископът се моли „в себе си“ по време на обряда на облеклото, но „отнася“ евхаристийните молитви пред олтара. Тази единствена традиция е в съгласие с посланието на Павел (1 Кор. 14, 16-17), че член на Божия народ (laik) не може да отговори с „Амин“ на молитвите на свещеник, ако не ги разбира (следователно, ако не ги чува). Споменатият по-горе 19-ти канон на Лаодикийския събор се отнася до трите молитви на вярващите в Божествената литургия: първата се произнася „в мълчание“ и се отнася до достойнството на служителя, а другите две се произнасят „чрез проглас“. Това свидетелство е уникално и през първите шест века по отношение на молитвата, четена тайно, въпреки че трябва да се отбележи, че то не формира централното ядро ​​на Литургията, т.е. св. Анафора. Едва в началото на 5-6 век несторианският писател Нарсис съобщава за четене на анафорни молитви „в мълчание“. Православната църква се противопостави на тази практика чрез 137-та новела на Юстиниан, която потвърждава католическата традиция, че молитвите на литургията трябва да се отправят „не в мълчание, а с глас, чут за вярващите хора“. Традицията за начина на четене на молитви на глас на хората е ясна, единна и католическа. В светлината на тази традиция можем да разберем богословието на „тайнството” и „мистерията”, което е запечатано в евхаристийната терминология на много църковни писатели след 4 век и достига най-високото си развитие в писанията на Ареопагитиката и сред византийските тълкуватели на Божествената литургия. Не става дума за обреда на тайно четене на молитви (както твърдят някои), тъй като подобно направление би противоречало на литургичната традиция от първите шест века, а за желанието Литургията да стане отправна точка на „тайното известие“ („тайното учение“ - по думите на св. Максим Изповедник). Оцелелите ръкописни евхологии от края на 8 век потвърждават литургичната традиция, която ги предхожда; те свидетелстват, че молитвите, които се четат "тайно" (т.е. напълно беззвучно), са: "Никой не е достоен ..." в Божествената литургия, "Добри и милостиви Боже" в чина на Кръщението и "Господи Иисусе Христе, Боже наш ..." след Великия водосвет на Богоявление; и „изречени на глас“ (т.е. мелодично прочетени с тържествен глас) бяха молитвите зад амвона на Литургията, молитвата „Велик си Господи...“ при Кръщението и Великият водосвет на Богоявление, както и „Пречиста, Непорочна...“ след коленопреклонението. Що се отнася до почти всички други молитви, Евхологиите ясно или косвено показват, че те са били произнасяни с „тих глас“, както изискват редица законови инструкции. Така че мнението, че молитвите се четат тайно или „прогласяват“, както обикновено се казва, е погрешно. Вярно е, от изследване на традицията на ръкописните евхологии, че много малко молитви - и много специфични - се четат тайно или „изречени“, докато повечето се четат „с тих глас“, но „на глас“ от хората, т.е. така че хората да могат да ги чуят. Това е литургичното предание на Църквата, което съвременната литургична практика е призвана да възприеме. Освен Херувимната молитва, която предстоятелят трябва да прочете за себе си и на глас за служещите, и Задната молитва, която той трябва да прочете на висок глас, всички останали молитви трябва да се четат на служителя с тих глас, което запазва смисъла на Тайнството, „Литургията“ и укрепва благоговението на богомолците и накрая „тайното ръководство“. Образът на четенето на глас с тих глас запазва, в същото време, загрижеността след кръщението на „тайното съобщение“. Тъй като всички верни след кръщението са „тайно водени“ и вече не са „оповестени“. За кръстените земният живот е непрекъсната светла седмица, спазването на белите одежди на кръщението до настъпването на „Новия ден на Господа“ и срещата на идващия Господ. Като „тайни“, те трябва да се учат в Тайнството на поклонението и това учене става, наред с други аспекти, чрез четене на молитви, чути от вярващите. Следователно начинът на произнасяне на молитвите не трябва да остане само въпрос на ритуални правила, а трябва да стане повод за учение („тайно известие“) от страна на пастирите и учителите на Църквата. Въз основа на тези литургични и историко-канонични данни можем да направим преценка и да кажем като заключение, че: а) Всичко в божествената литургия има своето правилно място и нищо не трябва да зависи от религиозното, емоционалното или пиетистичното настроение на служещия свещеник. б) Действията, извършвани на Божествената литургия, имат есхатологичен характер и се преживяват не толкова чрез ума и мисълта, а чрез „сърцето“, както се разбира този термин в светоотеческото богословие на душевната трезвеност. в) Освен това, вярващите трябва да се възползват от това и да осъзнават, че в Божествената литургия те не „извършват“ Тайнството заедно със свещеника, а участват в него; тъй като първата гледна точка, подобно на вярата и възприятието, е чисто протестантско разбиране и практика, която премахва както „йерархията“ и „йерархията“ в Църквата, така и разграничаването на благодатните дарове в нея. Точно това може да се случи и несъзнателно да се затвърди „като доктринална истина“ в православния Божи народ в резултат на безразсъдното четене на всички молитви „на глас“ или „на глас“. г) Четенето на молитви с „тих глас“, а не „шепнешком“, както обикновено се четат в по-нататъшната практика, дава на вярващите възможност да проследят последователността на смяната на молитвите и възгласите и каноничната структура на Божествената литургия, което много често „се осъществява чрез отделяне на молитвите от тяхното място и връзка с контекста на четене и пеене“ (Областно послание на Светия Синод № 2683 от 8 ноември 1999 г.). д) Това указание за „тишината“ на молитвата, наред с други неща, ще предпази свещениците от небрежност или изоставяне на съзнателното четене на молитви, от механичното им произнасяне и четене, от преминаване през тях, както се казва, „с очите си“ и ще помогне на вярващите да разберат, че свещеникът по време на Божествената литургия не произнася тайно определени магически фрази, а изпълнява и предлага на техните от името на „молитви, молби и безкръвни жертви“. за цялата Църква. е) И накрая, характерно е, че издателската организация „Апостолическо служение” на Гръцката Църква, след одобрението на нашия Свети Синод и неотдавнашния доклад в него на Негово Блаженство митрополит Сервион и Козани, г-н Дионисий, извърши в близкото минало публикуването на молитви и възгласи в съответните богослужебни издания (Архиерейски Мисал и Мисал), посочени и в съответствие с древна и истинска традиция на Църквата, заменяща ритуалния термин „тайно“ с термина „с тих глас“. Имайки предвид това, ние Ви призоваваме да препоръчате на презвитерите на Вашата Света Митрополия да служат „със страх Божий, вяра“ и особено благоговение по време на богослуженията и да съдействат за съзнателното участие на вярващите в тях, включително чрез четене на молитви с „тих глас“, като избягват всякакъв формализъм и пиетистично възприятие и отношение в тяхното служение, както и светотайнствени прояви и признаци на „театралност“, и стремете се главно и преди всичко към есхатологичната трапеза на Царството Божие, т. е. към „Божественото общение“. † Атински архиепископ ХРИСТОДУЛ, председател. † Дидимотих и Орестиадски Никифор. † Митилена, Ересос и Пломария Яков. † Лимнос и св. Евстратий Йеротей. † Гумениса, Аксиополис и Поликастър Деметрий. † Верия и Науса Пантелеймон. † Дринуполис, Погоняна и Коница Андрей. † Гитиос и Итилос Хризостом. † Димитриад и Алмира Игнатий. † Thessaliotidae и Phanariothersal Theoclitus. † Цезарианци, Вирон и Имитос Даниил. † Хидра, Спецон и Егина Ефраим. Секретар † архим. Хризостом Склифас. Архимандрит Робърт Ф. (Тафт). Било ли е традиционно за ранната църква литургичните молитви да се четат на глас? 1. Ранна традиция. Еволюцията на литургичната молитва в ранната Църква, както е описано от Алън Боули, OSB, в неговия основен труд, озаглавен „От свободата към формулата“. Еволюцията на евхаристийната молитва от словесна импровизация към писмен текст" (Catholic University of America Studies in Christian Antiquity 21, Washington DC 1981) може да бъде разделена на три етапа: 1) Първите два века от християнската история представляват период на творчество и спонтанност, когато не е имало фиксирани литургични текстове. 2) През II-IV век започват писаните текстове да се появят, съществуващи паралелно с текстове, произнесени импровизирано. 3) Накрая, до края на 4 век виждаме постепенното разпространение на писмени, фиксирани формули, които с течение на времето стават задължителни за използване от всички, а посочените дати са само приблизителни. По време на периоди 1–2, въпреки че нямаме преки доказателства, които изрично да предполагат, че екстемпоралните молитви са били казвани на глас, трудно е да си представим какво различно заключение бихме могли да направим от наличните източници. Как се разбра, че молитвите са импровизирани, ако никой не ги чу? Освен това често срещаме оплаквания, че спонтанните молитви не са православни. Ириней (†ок. 202) в съчинението си „Против ересите“, I, 13:2 остро осъжда евхаристийната молитва на еретика Марк, а Киприан (†258) „За единството на Църквата“, 17, казва на новацианците: „да съставят друга молитва от думи, които са непозволени“. Но как биха могли Ириней и Киприян да знаят, че молитвите са еретични, ако не ги бяха чули да се четат на глас? Същото може да се каже и за критиката на начина, по който се казват молитвите, както и за инструкциите как трябва да се казват, за което Боули дава много примери. Ако тези молитви не се четат на глас, кой би знаел как са казани? Освен това в древни времена дори личните молитви са били четени на глас. Новият завет дава множество примери за такава молитва на глас и тя се потвърждава от много други източници, както езически, така и християнски, от класическия и късния античен период. Свети Никита Ремесийски († след 414 г.) в литургичния си трактат „За ползата от химните“, 13–14, увещава своето паство, че по време на бдения трябва да слушат четенето на Светото писание и да не разсейват читателя и другите събрани чрез мърморене на глас личните си молитви: „Никой не трябва да се моли с толкова висок глас, че да пречи на читателя“. Век по-късно св. Цезарий, митрополит на Арл (503-542) повдига същия въпрос в своите Проповеди (72, 2): "Преди всичко, възлюбени, когато се приближаваме към молитва, трябва да се молим в тишина и тишина. Ако някой иска да се моли на глас, той може да открадне плодовете на молитвата от тези, които стоят до него." Дори след появата на фиксирани богослужебни формули, които станаха широко разпространени към края на 4-ти век, литургичните молитви продължиха да се четат на глас, тъй като това е начинът, по който хората четат в онези дни, дори когато са сами и четат за себе си. Деяния на апостолите 8:27-35 дава пример за такава лична молитва на глас, както прави Августин в своите Изповеди, VIII, 6 (15), IX, 4 (8). Нашата съвременна практика на мълчаливо четене, дори на „четене с очи“, без произнасяне на думи на глас и без дори да се движат устните, е била за древните рядко изкуство, предизвикващо учудване, когато се срещне, както може да се види от Изповедите на Августин, VI, 3 (3). Така че, дори когато предстоятелите на литургията четат фиксиран текст, все пак може да се заключи, че те четат на глас, тъй като в древността хората са чели така, дори за себе си. Въз основа на написаното по-горе следва да се заключи, че ранните християни и християните от късноантичния период са се молили на глас, независимо дали молитвата е лична или литургична, спонтанна или прочетена от писмен текст. 2. Какво се случи с тази традиция? Към края на късната античност по-ранната традиция започва да намалява и литургичните молитви, като евхаристийната анафора, започват да се четат тайно. Виждаме това за първи път сред сирийските християни. В Проповед 17, приписвана на Нарсай (†502), източносирийската анафора казва: „Свещеникът, облечен в ярки одежди, езикът на Църквата, отваря устата си и говори тайно на Бога като на свой познат.“ В гръцките източници ок. 600, Йоан Мосхус в своята „Духовна поляна,” 196, отбелязва, че „на някои места е имало обичай на свещениците да казват [Евхаристийната] молитва на глас”, което означава, трябва да се предположи, че това вече не е широко разпространен обичай. За Константинополската патриаршия това се потвърждава от 167 новела на император Юстиниан I (527–565), датирана от 565 г., която постановява: „Освен това ние заповядаме на всички свещеници и епископи да произнасят молитвите, използвани в Божествения принос и светото Кръщение, не глухо, а с пълен глас, така че да бъдат чути от вярващите, което би насърчило душите на онези, които слушат, към по-голяма почит и би ги издигнал до хвалата на Господ Бог. След това Юстиниан перифразира 1 Коринтяни 14:15-17, за да подкрепи своята теза за това как някой може да каже „Амин“ на вашата благодарност, ако не чува какво казвате. Защото можете да кажете много благодарности, но това не назидава никой друг. Допълнително Римляни 10:10 „Защото със сърцето се вярва за правда, а с устата се изповядва за спасение“, човек трябва да знае какво казват устата, за да повярва в това и да бъде спасен. Новелата завършва: „Следва, че молитвите на Светата жертва и други молитви трябва да се произнасят от епископите и презвитерите със звуков глас към нашия Господ Исус Христос, нашия Бог, с Отца и Светия Дух...” Юстиниан завършва със заплахи за санкции за тези, които не се съобразяват с неговия указ - което доказва, че той се бори срещу съществуващите злоупотреби и показва връщане към това, което той все още смяташе за истинска традиция. Въпреки декрета на Юстиниан, от 8 век византийските литургични коментари и ръкописи показват изоставянето на ранната традиция. Още в най-ранния византийски литургичен ръкопис Barberini Gr. 336 (ок. 750) Божествената литургия има рубрики, които показват, че молитвите трябва да се четат тайно. Глава 39 от византийския литургичен коментар, известен като Protheoria (ок.1085–1095), потвърждава не само, че битката на Юстиниан е загубена, но и че тихата анафора е предизвикала объркване и недоволство сред вярващите: „Някои от събралите се са озадачени и питат: „Какво означава всичко това? Какво шепне свещеникът на себе си? И те искат да знаят за какво са тези молитви. Същият процес на упадък може да се наблюдава и на Запад. Около 750 г. Ordo Romanus I, 88 вече свидетелства за мълчаливото четене на канона, а от 9в. ние вече виждаме ясно разграничение между предисловието, което се пее, и молитвите, които следват Sanctus, започвайки с Teigitur, често предшествано от заглавието Canon Missae или Canon Actionis, което свещеникът, който служи, чете тихо. 3. Какво да правим сега? Преди да отговоря на този въпрос, трябва да предупредя да не се правят необосновани изводи от вече написаното. Това е важно предупреждение, защото хората често погрешно възприемат миналото от гледна точка на съвременните реалности. Въз основа на това те биха могли да предположат, че в миналото молитвите са били четени на глас нарочно, за да могат събралите се в храма да ги чуят. Подобно заключение би било романтичен анахронизъм. Като оставим настрана цитираната по-горе Новела на Юстиниан 176, има много малко доказателства, че в ранната и късноантичната Църква някой се е интересувал от това каква част от службата ще бъде чута или видяна от събралите се и доколко те ще могат да участват в нея, с изключение на четенето на псалмите, Писанието, проповедите и св. Причастие. Факт е, че като четат молитви на глас, ранните християни просто следват обичаите, които съществуват в еврейската и езическата среда около тях, където не само публичните, но и личните молитви и четения са били произнасяни на глас. Но колко силно? Човек може силно да се съмнява, че в огромните базилики на постконстантиновия Изток, които не са оборудвани със съвременни системи за усилване на звука, мнозина от присъстващите в храма биха могли да чуят и разберат анафората, дори ако приматът извика думите й с пълно гърло. Освен това уставните рубрики и иконографията на Византия показват, че свещеникът е чел молитвите с поклон, което положение явно не допринася за ясно видимо четене. Около 600гр. Йоан Мосх (ок.540/50-†619) в своята „Духовна поляна“ разказва за деца, които помнели думите на анафората поради факта, че често ги чували в храма, но, добавя той, това било така, защото „в онези дни имало обичай да се поставят деца по време на богослужение пред светилището“. Това оставя открит въпросът доколко анафората се чува от възрастните, стоящи в наосите, параклисите и галериите, далеч от децата, събрани край олтара. И накрая, дори ако хората са чули молитвата, това не означава, че са я разбрали. До съвременната епоха повечето християни са били неграмотни и необразовани, говорещи диалектна форма на езика и имащи много ограничен речников запас. Езикът, използван в богослужението, дори ако беше литературна форма на майчиния им език, беше на напълно различно ниво от диалекта, който говореха, с речник извън тяхното разбиране. Дори проповедите в късноантичната традиция на гръцките отци били трудни за възприемане от обикновените хора и св. Григорий Назиански, епископ на Константинопол (380/381-†ок.390), мечтаел хората да го молят да проповядва на разбираем за тях език. Така че дори ако литургията беше отслужена шумно в литературната форма на техния роден език, те можеха да разберат малко от прочетеното. Следователно не може автоматично да се заключи, че в древни времена молитвите са били четени на глас поради същите причини, поради които искаме да бъдат четени сега. Така че, докато съм съгласен, че молитвите трябва да бъдат чути и разбрани от хората (с някои нюанси, които ще спомена по-късно), моето мнение не се основава на това, което е било направено в миналото. Църквата никога не се е ръководила от ретроспективна идеология, тъй като Преданието не е минало. Това е самосъзнанието на Църквата сега, което й се предава не като инертно съкровище, а като динамичен вътрешен живот. Следователно решението на днешните пастирско-литургични проблеми трябва да зависи от днешните нужди, независимо дали християните са правили това в миналото. Следователно нашият проблем е нов проблем, произтичащ не само от използването на местните езици в литургията, но и от използването на тези езици в съвременната култура, където повечето вярващи са грамотни, имат поне някакво средно образование и разбират съвременната литературна форма на своя език, дори ако у дома използват диалектна форма на езика. В същото време е неправилно да се предполага, че този проблем не е свързан с пастирството. Една от основните фигури на Втория ватикански събор, мелхитският католически патриарх Максим IV Сайг (1878–1967), призова Запада да позволи използването на местни езици в литургията, въз основа на примера на Изтока, „където всеки език е по същество литургичен“. Но това, строго погледнато, е напълно невярно. Съвременният руски език не е „литургичен език“ в християнския Изток, както не е демотик или съвременният гръцки. В Руската и Гръцката православна църква литургията се отслужва на стари, остарели форми на език, които хората вече не разбират, така че няма голяма разлика дали молитвите се четат на глас или не. Въпреки това, в една след друга литургични традиции, съвременното литургично движение е изоставило вековната практика на тайно четене на литургични молитви, особено по-тържествените молитви на евхаристийната анафора. Днес повечето християни са съгласни, че тъй като Литургията се отслужва за всички, а не само за духовници, всички кръстени имат право да слушат и молитвено да повтарят светите слова на Литургията. Подобен възглед може, разбира се, да срещне съпротива от страна на самопровъзгласилите се „пазители на мистерията“, за които тайната е необходимо допълнение към мистериозната природа на анафората. Този подход е исторически погрешен и теологически крехък. След като всички молитви са били изслушани и проучени и всички богослови са казали всичко, което могат за тях, Божествените тайнства си остават тайнства по своята същност, а не защото се опитваме да ги направим неразбираеми, като ги крием под наметалото на тайната! Това означава ли, че молитвите днес трябва да се четат на глас? Разбира се, но КОИ? Разбира се, НЕ ВСИЧКИ, тъй като принципът, правилен сам по себе си, че Литургията се извършва за всички, всички кръстени имат право да чуват и молитвено да повтарят думите на молитвите, не бива да се преувеличава. Разбира се, не всички молитви на литургията трябва да се четат на глас. Някои от тях са късни добавки, други са молитви, изразяващи личното благоговение на духовенството, които само биха замъглили смисъла на обреда, ако бъдат прочетени на глас. Така че, за да се отговори на този въпрос, е необходимо да се познават историята, структурата и динамиката на нашите съвременни литургии. Настоящите източни литургии имат структура на две нива, включително свещенически молитви и диаконски призиви, литании и песнопения, предназначени „акценти“, „покривания“ и понякога дори „обяснения“ на свещеническите молитви, изречени тихо. Прогласите на дякона в такива литургии като арменската и асиро-халдейската литургия наставляват вярващите, изразявайки в по-кратка и опростена форма смисъла и съдържанието на това, което тайно се чете от свещеника. Така че не е достатъчно просто да инструктирате всички молитви да се четат на глас. Имаме работа не само с молитви, а с цяла форма на Литургия и всяка промяна трябва да вземе това предвид. Но в такава кратка форма като този "раздел с въпроси" е невъзможно да се даде пълно обяснение на всички тези подробности за всяка литургия. Достатъчно е да се каже, че молитвите, които се четат на глас, трябва да включват молитви на анафора и други, които отразяват оригиналните структури на литургията и определят значението на частите, включени в литургията, но не трябва да включват онези, които са по-късни повторения на по-ранни молитви, които изпълняват тази функция, или са молитви на лично посвещение на свещеника, диалог между свещеник и дякон, свещеник и съслужители и др. В древността Литургията се е извършвала само от епископа, а по-късно, по негово указание, от свещеника. В древността проскомидията се е извършвала след синаксиса и изхода на огласените от храма. В съзнанието на православните византийски гърци епископът е жив образ, икона на Христос. Оттук и особената почит, оказвана на епископа (целуване на ръка, поклонение, тържествено облекло, тройно кадене по време на богослужението, осеняване с трикири и дикири – символи на Света Троица и Христос, и жезъла, като символ на духовна сила и Христово потомство. Срещата на епископа в храма придобива за тях тайнствено символично значение. Славата Божия е Тайнственият огнен Образ на Божието Присъствие, покриващ непостижимата същност на Бога. Прочетете за Божията слава в следващите коментари. Думата “проскомедия” се състои от две гръцки думи. думи: “на” и “носещ”, оттук “носещ на...”, “носещ за...”. На проскомидията в левия страничен параклис на олтара се приготвят св. Дарове - евхаристийни хлябове и вино, за последващото им пренасяне на престола и освещаване в Тялото и Кръвта Христови. Гърците наричат ​​цялата литургия (или анафора) „проскомедия“ и предпочитат да наричат ​​тази част от Евхаристията с думата „протезис“ – принос. В наши дни проскомидията (за удобство) се извършва в обреда на четене на определени псалми, т.нар. часове. В древността проскомидията се е извършвала директно по време на литургията, след като оглашените са напуснали църквата (преди Херувимската песен). Става дума за нарушаване на заповедта, дадена от Бог на Адам и Ева в земния рай да не ядат без Неговата воля плодовете на мистериозното епистемологично Дърво за познаване на доброто и злото. Бог е светата, единосъщна и неразделна Троица - Отец, Син и Свети Дух, безначално, невидимо, неизменно и безкрайно живо същество, благият Създател на небето и земята, на всичко видимо и невидимо (Символ на вярата). Според Библията човекът е образ и подобие на Бога. „Вечно Дева“ е титлата на Пресвета Богородица, произтичаща от мариологичния догмат на Светата Църква: Божията Майка, родила Христос без мъж, по Своето естество по чуден начин остава Дева завинаги (завинаги). Темата за принасяне на безкръвна жертва в чест на Пресвета Богородица в памет на Нейното молитвено ходатайство пред Бога ще бъде повторена в застъпническата част на анафората („Много за Пресвета ...“). Господ Иисус Христос нарича Себе Си в Евангелието Живият хляб, слязъл от небето (Йоан 6:51: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето; който яде този хляб, ще живее вечно; и хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която ще дам за живота на света”). Предмет на т. нар. възходяща епиклеза: молитва към Бог Отец за приемане на светите дарове на най-небесния олтар (в латинската традиция „от ръцете на ангел“, т.е. Христос). Църковна слава „най-почетен“ - достоен за почит от всички, много почитан, най-достоен, почетен, най-достоен. „Не произнасяй Божието име напразно“, гласи Божията заповед. Светостта на Божието име отразява идеята за абсолютната „другост“ на Бога по отношение на сътворения свят и неучастието на Твореца в злото. Светите отци смятат Божията святост като съвкупност от всички съвършенства, като онтологична вечна Красота, съзерцанието и общението с която води до особено духовно състояние на душата - „сладост на сърцето“, блаженство (виж Блаженствата). Спомнете си известния израз на един от героите F.M. Достоевски: „Красотата ще спаси света“. Царството на Отца и Сина и Светия Дух е постепенно разкриващото се Присъствие на Троичния Бог, проявлението на Божията благодат в света и човека. Царството Божие е ключовата концепция на християнския живот и съдържанието на Христовото благовестие (Матей 4:17), а не „отвъдният” свят, а познаването на Бога, любовта към Него, единството с Него и животът в Него (Йоан 17:3: „Това е живот вечен, да познаят Тебе, единствения истинен Бог, и Исуса Христа, когото си изпратил”). Евхаристията е приближаването и проявлението на Царството Божие, Небето на земята. Завинаги (завинаги, до вечността, отсега нататък, за всеки час, за всеки час и т.н.) - значението на църквата. слава на думите "всеки ден". Предава неизменността и постоянството на нещо или някого. Возлас „Благословено царството на Отца и Сина и Светия Дух винаги, сега и винаги и во веки веков” утвърждава идеята за единството и приемствеността на библейското монотеистично поклонение за всички форми на относително битие (Небето, земята и подземния свят) и времето (минало, настояще, бъдеще). В титула на Пресвета Богородица "завинаги" показва постоянството и неизменността на девствената природа на Небесната Царица, която остава "вечно Дева Мария" след раждането Си на Христос Спасителя. „Векове на векове“ – вечни векове, еврейство, засилващо значението на думата „век“. Есхатологичният, безкрайно продължаващ “бъдещ век”, когато в преобразения Свят Бог ще бъде “Всичко във всичко” (1 Кор. 15:28). Амин – наистина е така, печатът на молитвата (1 Кор. 14:16). В Откровението на Йоан - едно от имената на Господ Исус Христос. Откр.3:14 „И пиши на ангела на Лаодикийската църква: Така казва Амин, верният и истинен свидетел, началото на Божието творение:.” Тоест в мир, в тишина, спокойствие, в тишина, в състояние на душевен мир. В древността това е било призив за духовна молитва за цялото събрание. Гръмкият отговор „Господи, помилуй” не беше очакван. Първоначално Великата ектения е била по-дълга, включително молбите на мирната + петиционната ектения, и е била произнасяна в древни времена на „Литургията на верните“ и малко по-късно пред „Святия Боже“. На всички ектении те коленичиха, както правят сега по време на четенето на три коленопреклонни молитви на вечернята в първия ден на Света Троица: „Назад и назад, коленичи…“, а в края на молитвите: „Застъпи се, спаси, въздигни…“ Според свидетелството на св. Йоан Златоуст молитвите на Евхаристията се чували и на коленопреклонение: „И в молитвите, както всеки може да види, хората допринасят много. Така например се извършват общи молитви от свещеника и народа за обладаните и за каещите се, и всеки чете една молитва - изпълнена с милост. По същия начин, когато изгонваме от свещената ограда недостойните да участват в светата трапеза (Евхаристията), е необходима друга молитва - всички заедно се хвърляме на земята и всички заедно ставаме. В чина на Божествената литургия на св. Йоан Златоуст (във втората молитва на вярващите) четем: „Ние отново и отново падаме и се молим на Тебе, благий и човеколюбив...” За начина на произнасяне на ектениите и молитвите на Евхаристията в древността вижте статията в приложението. Висшият свят е феноменална даденост на божественото Присъствие, дадено на човека. Ето молба за изпращане на общността на неразбираемия Божи мир (на еврейски „Шалом Яхве“), чието притежание може да освободи човек от плена на всички греховни желания. Вижте Фил.4:7: „И Божият мир, който превъзхожда всяко разбиране, ще пази сърцата ви и умовете ви в Христос Исус”; Кол.3:15: „И Божият мир да владее в сърцата ви, към който сте призовани в едно тяло (Църквата) ....” Пожеланието за Божия мир в обреда на богослужението (Мир на всички!) е пожелание за спасение на душата. Друг превод: За света от небето. За мира на целия свят - молба за мир (мир) в цялата сътворена Вселена. Църковните клирици са енориаши, назначени от ректора, които участват (славно духовенство) в извършването на определени спомагателни ритуални действия по време на богослужението в църквата: четци на псалми (дякони), четци, певци, знаменосци, свещоносци, звънари, клисари. и хората - за православната общност. Ц.слав. „За доброто (раз)творение на въздуха... На Господа да се помолим” е молба към Всемогъщия Бог за създаване (образуване) и разпространение на въздушни течения (вятър) във всички посоки на света за благото на земеделието и всичко живо, така че ветровете да носят благодатни дъждове, топлина или прохлада на всички. Други семантични руски изложения: „За изпращането (даряването) на благотворни, благоприятни, благотворни, благотворни въздушия (ветрове)... Господу да се помолим“. Филологическа информация: представките състезания, времена, времена образуват глаголи със значение на всеобхватност на действието: разпръскват, разделят, разпиляват, разреждат. Съществителното "въздух" се състои от c. слава “дух” (вятър, гръцки aer) и древния предлог “воз” (понякога “вз”) със значение на начало на актуализация (осъществяване, изпълнение) на действие, мотивирано с глагол: благодарим, въздигам, лягам, забранявам, събирам. ставам. За избавлението на православната страна и християните от всякакви беди, омраза и насилие от външни врагове (от езичници, варвари и др.). Бог действа в света чрез Своите Божествени нетварни енергии – благодат. Според преп. Серафим Саровски – целта на човешкия живот е придобиването на благодатния дар на Светия Дух. „Спомняне на Пресвета Богородица с всички светии“, т.е. молитвено призоваване на помощта на Пресвета Богородица и всички светии за извършване на подвига на служене на Христос и един на друг. Църковната слава „корем“ е по-широка от просто „живот“ и означава съвкупността от всичко, с което човек е надарен и притежава. Да предадем - опция за превод "да се откажем." В древни времена почти всички молитви на литургията и ектенията са се чували на колене. Прочетете за това в приложението „За древната практика за изпълнение на литании“ Господ, на гръцки „Kyrios“ е Господ, т.е. Този, който управлява. Едно от имената на Бог. Божията слава в никакъв случай не е просто слава. Пророк Езекил видя появата на Славата на Бога на Израел на брега на река Ховар под формата на величествен и красив образ, изтъкан от светлина и огън (Езек.1). Херувимите са опората на Божията слава, която е Свещеният принцип, Божието присъствие. Според св. отци (св. Григорий Палама) Божията слава е онзи светъл облак или сияние от нетварни божествени енергии, които светците съзерцаваха. апостоли в лицето на Христос (на гръцки „енергия” - благодат). Бог е Светлина и Христос е сиянието на Славата на Отца. Вижте Йоан 1:14: „Словото стана плът и обитава между нас, пълно с благодат и истина; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца”; Йоан 17:24: „Татко, които си Ми дал, искам да бъдат с Мене, където съм Аз, за ​​да видят Моята слава, която си Ми дал.“ Същността на Бога (ивр. Шихин) е абсолютно непонятна и недостъпна. Триединният Бог съществува заобиколен от Своите несътворени енергии, в Своята Слава. Той почива в Своята святост като Слънцето, заобиколен от сиянието на собствената си плазма – слънчевата корона. Божията слава, според библейското учение, изглежда покрива Божията Шихина - неразбираемата същност на Бога. Божията слава се разбира като съвкупност от всички съвършенства. Славата Божия е съвършената Красота на Бога, нетварната дреха на дълбоката същност на Бога, чието съзерцание се преживява като единствено Благо. Светите апостоли изпитали това състояние на блаженство на Тавор, съзерцавайки облака на Божията Слава. Божията благодат е изпратена от Бога и действа в Църквата чрез светите Тайнства, особено чрез Евхаристията. Участниците се “обличат” в Христос – Вечната слава на Отца. Чрез нея се обновява (освещава) целия сътворен свят. Еврейските равини учеха: „Където Тората се чете от двама или трима, там е Шихина на Бог всред тях.“ Христос повтори тази фраза по отношение на Себе Си: „Където са двама или трима събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях“. Опитът от присъствието на красивата Божия слава и нейното възпяване проникват в цялата литургия на Църквата. Ето молитва за всички членове на поместната Църква (епархия), които са в молитвено общение помежду си и които, според учението на Църквата, съставляват едно евхаристийно събрание, възглавявано от епископ. Възможно е и онези членове на общността, които след извършване на покаяние биха могли да стоят с вярващите на литургията, но все още не са получили правото да се причастяват. И тези, които отсъстват от Евхаристията поради добра „вина“. Църковна слава „Божията щедрост“ е благодатните дарове на жертвената Божия любов към човека: божествена милост, състрадание, съчувствие, милостивата Божия доброта, Божието съчувствие към човека, Божието действие, насочено към спасението на душата му. Сравнете с израза „щедра земя“. Вижте: Еф.5:9: „...плодът на Духа се състои във всяка доброта, правда и истина.” Вселенският патриарх Фотий: „Лицата на Света Троица имат общо действие... Светата Троица има общо Царство, Сила и Сила, както и Слава, не само възнесена от нас, но и тази, която Те Самите – Лицата на Света Троица – получават от Себе Си.“ (Виж Mai. Spicilegium Romanorum, t.10, Romae, 1844, p. 38–39, както и N.D. Uspensky. От историята на молитвата „Никой не е достоен“). Антифон - редуващо се (два хора) пеене на псалми или химни. През делничните дни се пеят различни текстове на псалмите. На дванадесетте празника - със специални припеви или тропари. Всички антифони на Литургията са остатък от древния т.нар. Песен Утреня Вашият народ е избраният от Бога народ. Пълнотата на Църквата е съборната пълнота на всички поместни Църкви. Облечи ги в Твоята слава - тоест облечи всички, които обичат Божия храм, с невидимия облак на божествената слава (Шихин). Сила = църковна слава. мощност. Сион е хълм в Йерусалим. Алегорично – Църквата Христова. Тропар на катедралната църква на Константинопол в чест на Христос Бог, вечната премъдрост - София Божия. Тропарът е вид църковна химнография, песен в чест на Христос, празник или светец. Бог Слово, божественото Слово - на гръцки "Логос", второто Лице на Светата единосъщна и неделима Троица, вечно родено от Отца. Йоан 1:1: „В началото беше Словото, и Словото беше у Бога, и Словото беше Бог.“ На въпроса на Моисей: „Кой си ти?“, Бог отговори: „Аз съм, който съм“, т.е. „Аз съм, който съм“, „Аз съм Този, който е“ (вижте Изход 3:14: „Бог каза на Моисей: Аз съм, който съм. И той каза: така кажете на синовете на Израил: Този, който е, ме изпрати при вас“). Вечността се отнася в пълна степен и за второто Лице на Света Троица – Единородния Син Божий. Йоан 17:24: „Татко, които си Ми дал, искам да бъдат с Мене, където съм Аз, за ​​да видят славата Ми, която си Ми дал, защото си Ме възлюбил преди създанието на света.“ Откр. 1:8: „Аз съм Алфа и Омега, началото и краят, казва Господ, Който е, Който беше и Който ще дойде, Всемогъщият.” Йоан 8:58: „Исус им каза: „Истина, истина ви казвам, преди Авраам да бъде, Аз Съм.“ „Безсмъртен“ – безсмъртен, постоянно съществуващ. Неизменно благодаря. „неизменно“, тоест изключвайки всякаква промяна в божествената и човешката природа по време на въплъщението на Логоса - единородния Син Божи. Православната църква вярва, че Пресвета Богородица след Своето невенчано рождение на Христос остава Дева завинаги. Иисус Христос, бидейки въплътеният Логос, доброволно предаде Себе Си на разпъване за спасението на човешкия род. Христос доброволно предаде Себе Си на кръст. Човешката природа на Христос е разпната на кръста, ипостасно съединена с Божествената Му природа и прославена чрез възкресението. Божествената хвала и поклонение са еднакво, еднакво прославени, еднакво почитани и в същото време дадени на всички Лица на Светата Единосъщна и Неделима Троица. Вижте Матей 18:19-20: "Истина ви казвам също, че ако двама от вас се съгласят на земята за нещо, което поискат, то ще им бъде направено от Моя Отец, който е на небесата. Защото, където двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях." Бъдещият век е безкрайно траещото съществуване на трансформирания Свят, където Бог ще бъде Всичко във всичко. Смислен превод. Иначе: „В Твоето Царство спомни ни, Господи, когато дойдеш като Цар“. Блаженството е благодатно, щастливо общение с Бога във вечния небесен живот. Бедните духом са класа на доброволни скитници-просяци в древен Израел. В Новия завет - Божи народ, чиито души са откъснати от придобиването на богатство и земна слава. Тази заповед поставя идейното начало на християнския аскетизъм, а по-късно на монашеството и общностното монашество. „Небесно войнство“ в семитската езикова система означава редът на светилата. Древните юдео-християнски легенди предполагат връзка между светещите ангели и планетите въз основа на хармонията, редовността и бързината на движението. Архангел Гавриил често е свързван с Луната, Рафаил с Меркурий и т.н. В тълкуванията на светите отци „небесните светила” са ангели. Прочетете за ангелите: BT, 27, изд. MP, 1985, p. 325–327. Теологията брои девет ангелски чинове: серафими, херувими, престоли (тронове), господства, сили, сили, началства, архангели, ангели, но само Бог знае точния им брой. Мъдрост! - на гръцки "София!", възклицание, което показва нещо необичайно, важно, мъдро. В древността това е бил призив към събралите се в преддверието духовници, светски сановници и вярна тържествена процесия, в съответствие с църковния и съдебния протокол, както и с покайната дисциплина, да започнат да влизат в храма и да се разположат в него. „и да паднем“ - в древни времена молитвите на Евхаристията и литанията се чуваха на колене. Божията святост е абсолютната божествена незамесеност със злото. Възглас-молитва за главата (царя) и членовете на императорския дом (фамилия). Най-благочестив е титлата на византийския и руския православни императори. Силен - могъщ, победоносен. Някой, на когото можете да разчитате. Тук има желание за дякона да провъзгласи силата на Бог да прогласява Евангелието (вижте Деяния 1:8 „... но вие ще получите сила, когато дойде върху вас Светият Дух; и ще бъдете Мои свидетели в Ерусалим и в цяла Юдея и Самария, дори до краищата на земята”; и 1 Коринтяни 2:4-5: „И словото Ми и проповедта Ми не са в убедителни думи на човешка мъдрост, но в демонстрация на Духа и силата, така че вашата вяра да не се основава на човешка мъдрост, а на Божията сила.” Това показва изпълнението на заповедта на Спасителя: Мк. 16:15 „Идете по целия свят и проповядвайте евангелието на всяко създание.“ Това е призив към съсредоточена молитва с душа и ум, според учението на св. ап. Павел: „Ще се моля с дух, но и с ум” (1 Кор. 14:15), а също: „Търсете горното, където Христос седи отдясно на Бога; мислете за горното, а не за земното, защото... животът ви е скрит с Христа в Бога...” (Колосяни 3:1-4). И според библейския Псалм 46:7-8: „Пейте на Бог... мъдро.“ Известно е, че на Атон монасите „умно“ произнасят кратката Иисусова молитва. Тези, които са особено ревностни, след много години молитвена практика в извършването му, получават съзерцание на изпълнената с благодат „благодатна светлина“. Мирно, т.е. спокойно, без кървави въстания, без бунтове на тълпата или военни бунтове. Тези. в условията на пълно свободно изповядване на православната вяра и извършване на богослужения, заповеди и ритуали на християнската религия. Благочестие = православие. Църковната слава „в чистота“ в този контекст означава да живеем в добър морал, без лицемерие, без уклончивост от страх от дискриминация или преследване. Богатата Божия милост е всеобхватната безмерна, необятна, съвършена, всеобща милост (любов) на Бог към каещия се човек. Йоан 5:27-30: "И Той Му даде власт да извърши съд, защото Той е Човешкият Син. Не се чудете на това; защото идва времето, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа на Божия Син; и онези, които са вършили добро, ще излязат във възкресението на живота, а онези, които са вършили зло, във възкресението на осъждането. Не мога да създам нищо сам. Както чувам, Аз съдя и Моят съд е праведен; защото не търся Моята воля, а волята на Отца, който Ме е пратил. Йоан 17:17: „Свети Отче!...Освети ги чрез Твоята истина; Твоето слово е истина.“ Вижте също Йоан 14:6: „Исус каза... Аз съм пътят и истината и животът; никой не идва при Отца освен чрез Мене.” За етимологията на думата „истина“ прочетете: Свещеник Павел Флоренски „Стълбът и основата на истината“. Ед. Лепта, Москва, 2004, с. 21. Изпращаме слава - възхваляваме, въздигаме. Ектенията съдържа молитвени молби за учениците от катехизическите училища, които се подготвят да приемат св. Кръщение. В древни времена процесът на преподаване на основите на вярата (катехуменат) е бил многогодишен и е разделен на няколко периода, завършващи с четене на молитви за екзорсизъм и помазване с масло. В края на оглашенията се извърши общо кръщение на оглашените в присъствието на цялата общност в навечерието на празника Богоявление и Великден (на Велика събота), по време на което бяха прочетени старозаветните четива (притчи), последвани от първо причастие на Христовите Тайни заедно с вярващите. За повече информация за това вижте фундаменталния труд - Гаврилюк П. История на катехизацията в древната църква. М., 2001. Преподобната молитва е древен заместител на обичая да се полага ръката на епископа върху всеки молещ се преди излизане от църквата (оттук и обичаят да се целува кръстът в края на литургията). На литургията има три молитви: 1) за огласените (които след това трябва да си тръгнат), 2) за вярващите, които не се причастяват (след „Отче наш”). За последното дяконът казва „Главите ви... прекланяме се” вместо „Главите ни... прекланяме се”; и 3) за изхода на причастяващите се от църквата (молитва зад амвона), в която неслучайно дяконът стои с наведена глава върху подметката. ср. Даниил 14:25: „Даниил каза: Покланям се на Господа, моя Бог, защото Той е живият Бог.“ Според о. За Павел Флоренски етимологично славянската дума „Живен“ се връща към санскритската дума, която буквално означава „Този, който диша, Този, който живее, Този, който е = Който е Истината = Истината“, т.е. Този, който е истинското Същество. ср. Отговорът на Христос на римските войници, когато беше задържан: „Кои сте вие?“ - "Аз съм." Прочетете за етимологията на думата "истина": свещеник Павел Флоренски. Стълбът и основата на истината. Ед. Лепта, Москва, 2004, с. 13–17. Гал.3:27: „Всички от вас, които се кръстихте в Христос, с Христос се облякохте.” ср. Тит 3:5: „Той ни спаси не чрез делата на правдата, които бяхме извършили, но според Неговата милост, чрез окъпването на новорождението и обновяването на Светия Дух.“ Нетленната дреха е евхаристийното Тяло и Кръв Христови. Вижте Йоан 6:56: „Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мен и Аз в него.“ ср. с църковния кръщелен химн: „Онези, които бяха кръстени (потопени) в Христос, с Христос се облякоха“. Преди приемането на Св. обявените тайнства Кръщение не се допускаха на Литургията на вярващите. Църковна слава „най-почтена“ - достойна за най-висока степен на почит и почит. Вярващите са кръстени християни, които се ползват с всички права на техния статут в общността и им е разрешено да се причастяват в Евхаристията В древността Литургията на вярващите е започвала с Велика ектения (мирна). Вижте началото на Б. Литургия Катехумените са ученици на дългосрочни катехизически курсове, подготвящи се за кръщение. В широк смисъл цялата икономика на спасението на човешкия род в Христос. В непосредствена близост се намира тайнството Света Евхаристия. Йоан 6:51–58: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето; който яде този хляб, ще живее вечно; и хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която ще дам за живота на света. Тогава юдеите започнаха да спорят помежду си, казвайки: Как може Той да ни даде плътта Си да ядем? Исус им каза: „Истина, истина ви казвам, освен ако не ядете плътта на Човешкия Син и пиеш кръвта му, няма да имаш живот в себе си. Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има вечен живот и Аз ще го възкреся в последния ден. Защото Плътта Ми е наистина храна, а Кръвта Ми е наистина питие. Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мен и Аз в него. Както живият Отец Ме изпрати и Аз живея чрез Отца, така и който яде Мене, ще живее чрез Мене. Това е хлябът, слязъл от небето. Не както бащите ви ядоха манна и умряха: който яде този хляб, ще живее вечно”; 1 Коринтяни 11:23-25: „Защото от самия Господ получих това, което и предадох на вас, че Господ Исус в нощта, в която беше предаден, взе хляб и като благодари, разчупи го и каза: „Вземете, яжте, това е Моето тяло, което се разчупва за вас.” правете това за Мое възпоменание. Той също взе чашата след вечерята и каза: Тази чаша е новият завет в Моята кръв; Правете това винаги, когато пиете, за Мое спомен.” Църковна слава „за човешкото невежество“ - несериозни, религиозно невежествени доброволни или неволни действия на думи, на дело или в намерения на ума (в мислите), извършени от група хора, поради пренебрежение или непознаване на Божия закон, или в състояние на страст и обективно водещи до греховна цел или до лош резултат; колективен (социален) акт, извършен противно на гласа на разума, сърцето, съвестта, в гняв (например вероотстъпничество или забрава за Бога, неспазване на религиозни инструкции от обществото, отклонение в ереси, разколи, следване на езически предразсъдъци, масова вяра в съдбата, съдба, прераждане, гадаене, спиритизъм, технологични суеверия, демонологизация на техническите постижения, вяра в магията на числата и символите), пряко идолопоклонство (например обожествяване на планети и природни явления, космос) или косвено (астрология, уфология), като нарушаване на 1-ва и 2-ра заповеди от Декалога. ср. Второзаконие 6:4-6: „Слушай, Израилю: Господ, нашият Бог, е един Господ. И възлюби Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичката си сила. И нека тези думи, които ви заповядвам днес, бъдат в сърцето ви (и в душата ви). „Мирът” е сътвореният Божи свят (Вселената), за разлика от „мира”, като състояние на мир, спокойствие. Доброто положение на църквите е неразрушимото положение на местните църкви в Христовата истина пред лицето на този враждебен на Христос свят. За единството в поместните Църкви на всички хора – целия Божи народ. Църквата, като евхаристийно Тяло Христово, е едно, макар че в света се проявява като Семейство от Поместни Православни Църкви, обединени от една истинска вяра в Светата Троица и Господ Иисус Христос, една богоустановена тристепенна йерархия (дякони, презвитери, епископи) и Светите Тайнства (Кръщение, Миропомазване, Покаяние, Причастие, Елеосвещение, Венчавка, Свещенство). „За призоваване на благодатта на Светия Дух“ - това означава епиклеза - призоваване, молитва за действието на Светия Дух в Евхаристията (за освещаването на верните и Светите Дарове). Православните византийци вярвали, че са поданици на Христос и граждани на Небесното царство (2 Кор. 5:1-2). ср. обширни текстове Гал.5:19–24: „Делата на плътта са познати...” и Рим.8:7: „...плътският ум е вражда против Бога...” Тоест приближаването към Бога е недостъпно дори за безплътните ангелски Сили. Божият Син се въплъти „неподвижно“, без да напусне Отца и Небето, бидейки навсякъде и оставайки втората Ипостас на светата единосъщна и неразделна Троица. В ипостаса на Христос божествената природа на Божия Син не е претърпяла никаква промяна, объркване или разделение. Евреи 4:14: „И тъй като имаме велик Първосвещеник, който е преминал през небесата, Исус, Божия Син, нека държим здраво изповедта си“; Евреи 6:20: „Исус стана Първосвещеник завинаги според ордена на Мелхиседек.“ Лука 22:17-19: "И като взе чашата и благодари, каза: Вземете я и я разделете помежду си; защото ви казвам, че няма да пия от плода на лозата, докато не дойде Божието царство. И взе хляба и благодари, разчупи го и им го даде, като каза: Това е Моето тяло, което се дава за вас; правете това за Мой спомен." Темата за присъствието на Христос в сонма на ангелите присъства и в химна „Като херувимите...“ Много древни икони имат заглавието „Спасител в сила“, т.е. „Спасител в ангелите“. Църковната слава „неприлична“ - не е подходяща за нищо. Зла съвест – тоест зла, покварена, порочна, двусмислена, лицемерна. Църковната слава „ме задоволи“ – подготви, направи, направи ме годен за... Това се отнася до Тайнството на ръкополагането в новозаветното свещенство, при което Божията благодат ръкополага свещеник чрез ръцете на епископ. Тоест да стоиш пред Светия Престол с Храната Господня върху него. Има превод на „Разпределен“ като „Даващ“, както и като „Освещаващ и осветен“. В Божествената литургия се осъществява единният, съвършен (пълен) и неповторим Принос на любовта на Бог Отец към човешкия род в Христос Изкупителя, със съдействието на Светия Дух. (Вижте Йоан 3.16: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот.“) Евхаристията, като Тайнство на Общение между Бога и човека, е, от една страна, дело на цялата Света Троица (Божествено дело), от друга, според институцията на Христос, дело на цялата Църква (Литургия - дело на цялото църква). Заключението на молитвата за намерение (възглас на свещеника) е класическото православно учение за Христос като истински извършител на Тайнството на Светата Евхаристия: Господ, Първосвещеникът на Новия Завет, като Човек, безкръвно принася Себе Си в евхаристийното събрание на вярващите като Жертва на Любовта „за живота на света“, принасяйки Себе Си (като Дар) като Храна за верните за вечен живот. Но същата тази жертва се приема и от цялото единно Божество на Светата Троица. Според св. Кирил Александрийски Христос станал „Епископ по човечеството, като Божествено приел жертвата на всички, като Сам бил Жертва по плът“. В древната анафора, изписана с името на св. Григорий Богослов, този пасаж е посочен по следния начин: „Защото Ти, Христе, и освещаваш, и се освещаваш, предлагаш и се предлага, приемаш и получаваш, даваш и се раздава“. В евхаристийната безкръвна жертва участва цялата общност на вярващите, начело с предстоятеля. Химнът Trisagion е песента на множеството ангели, заобикалящи Господа на Силите, „Свят, Свят, Свят!“ Денят, който ни обновява или усъвършенства, е денят на Причастието на вярващите в Светия Дух в тайнството Света Евхаристия. Според традицията на старозаветната църква от епохата на втория храм, човек, който се моли на път за вкъщи от храма, е придружен от зъл или добър ангел (вижте за това в статията на H. Engberding Zum besseren Verstaendnis einiger diakonaler Aufforderungen des byzantinischen Ritus (OS. 1964. Vol. 13), както и в книгата на R. Taft Great Вход (Р., 1978)). В християнската традиция „Ангелът на мира“ се идентифицира с ангел-пазител, понякога със самия Христос, а злият с демон или дявол. Грехът е това, което отделя човека от Бога, което е достойно за презрение и отхвърляне. Греховете са това, което води до извършване на истински грях (мисли, влечения на ума и волята). Искането е небето и земята, помирени в Христос (Лука 2:13-14), да не враждуват помежду си, а да останат в Божия мир. “Мир” с буквата “и” е Божественият мир, който според св. ап. Павел, „отвъд всякакво разбиране...” (Фил.4:7) е Животът в Бога. „Целият свят” с точка над „i” е цялата Вселена, т.е. целият сътворен видим и невидим (ангелски) свят. В Новия завет „светът“ също означава хора. Бог Отец толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да има вечен живот всеки, който вярва в Него. Тук молбата за земна смърт не е чрез позорна екзекуция, а естествена, с надежда за вечно спасение, т. е. молба за достоен край на земния живот с всеобщо уважение. Тоест помирени с Бога и хората. Тоест, той даде на светата Църква освещаващите, изпълнени с благодат Тайнства: Кръщение, Миропомазване, Покаяние, Причастие, Благословение на Мирото, Венчавка, Свещенство. Това се отнася до поставянето на верните във „висшето призвание“ на свещениците от Новия завет (общото свещеничество на Божия народ). Вижте 1 Петър 2:9: „Но вие сте избран род, царско свещенство, свят народ, специален народ, за да възвестявате славата на Онзи, който ви извика от тъмнината в Своята чудна светлина.“ ср. 1 Коринтяни 11:25: „...тази чаша е новият завет в Моята кръв; правете това винаги, когато пиете, за Мое възпоменание“; 2 Коринтяни 3:6: „Той ни е дал способността да бъдем служители на Новия завет, не на буквата, а на Духа; защото буквата убива, но Духът дава живот.“ “...приемете идващите” - това са дяконите и духовенството, които донесоха приготвения хляб и вино от олтара до олтарния престол. В древността тази молитва се е четяла непосредствено преди епископът да постави светите Дарове на престола. Темата за низходящата епиклеза. 1 Петрово 2:5: „А вие, като живи камъни, се съграждате в духовен дом, в свято свещенство, за да принасяте духовни жертви, благоугодни на Бога чрез Исус Христос.“ Матей 16:27: „Защото Човешкият Син ще дойде в славата на Своя Отец със Своите ангели и тогава ще въздаде всекиму според делата му.“ В древността вярващите разменяли целувката на мира в Христос: мъже с мъже, жени с жени, за което стояли отделно в храма. И днес ритуалът е запазен от духовенството. Призив към пазителите на ключовете на храма да затворят входовете към него (по време на молитвата на освещаването на св. Дарове и причастието). Анафората е възнесение, дълга молитва за освещаването на Светите Дарове в Тялото и Кръвта Христови, наричана иначе канонът на Светата Евхаристия (Св. Благодарение). Според свидетелството на св. много Юстин Философ (+165 g) молитвите на Евхаристията и анафората (благодарението) се четат в слуха на хората: „Предстоятелят произнася молитва и благодарност възможно най-силно, а хората възкликват: „Амин“. Апология 1, гл. 27. хубаво. В древни времена вярващите са можели да седят на пода или на седалки в определени моменти от литургията. „Да станем добри“ е призив към вярващите да стоят по време на анафората благородно, благовидно, да бъдат внимателни и благосклонни един към друг, за да премахнат суетата по време на свещения чин на Евхаристията или по време на причастие (просторният амвон в древната църква „Св. София“ беше в средата на храма) от страх някой от тях случайно да не бутне патената с Тялото Христово или разлей чашата на Кръвта на Христос. „Нека слушаме!“ - призив за концентрирано внимание на ума към думите на анафорната молитва. „Св. Възнесение Господне“ - Светите Дарове, които, когато свещеникът възгласи „Твоето от Твоето Ти се принася...“, се издигат над престола „пред Лицето на Бога“. Този кулминационен свещен акт включва принасянето на св. Дарове на Света Троица, като безкръвна жертва, жертва на благодарност към Бога „за всичко и във всичко“. Кол. 3:15: „И нека в сърцата ви царува Божият мир, към който бяхте призовани в едно тяло, и бъдете приятелски настроени.” Еф.4:1-3: „...Настоявам ви да ходите по начин, достоен за призванието, с което сте били призовани, с пълно смирение, кротост и дълготърпение, като се понасяте един друг с любов, стараейки се да поддържате единството на Духа във връзката на мира.“ В древния Евхологион (Барберински кодекс № 77) отговорът на хората е посочен по следния начин: "Милост! Свет! Жертва на хваление! Това са древните взаимни възгласи на вярващите преди началото на евхаристийното благодарение в подражание на апостолския поздрав: Тит 1:1-4: "На Тит, истинския син на общата вяра, милост и мир от Бога Отца и Господа Исус Христос нашият Спасител.” Евреи 13:15: „Чрез Него нека непрестанно принасяме на Бога жертвата на хваление, тоест плода на устните, които славят Неговото име.“ „Самият Христос е нашият мир” с Бога (Еф.2:14) и според 1 Йоаново 2:2: „Той е умилостивението за нашите грехове, и не само за нашите, но и за греховете на целия свят.” Христос е истинският „обект“ и „субект“ на новозаветната жертва на възхвала. Мистично, трите възгласа на общността ("Милост!", "Мир!", "Жертва на хваление!") могат да бъдат приписани и на Самия Спасител, Бог и Господ Иисус Христос, на Неговото присъствие сред евхаристийната общност на вярващите. Cm. Матей 18:19-20: „Истина ви казвам също, че ако двама от вас се съгласят на земята за нещо, което поискат, ще им бъде дадено от Моя Отец, който е на небесата, защото, където двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях.“ Общение (Общение) на Светия Дух - гръцки “κοινωνία” на Светия Дух - общуване, сътрудничество, участие, помощ, взаимна връзка, участие на Светия Дух и вярващите. Ето едно пожелание общността на вярващите да помага, съдейства и участва в Светия Дух в извършването на тайнството Света Евхаристия. Вижте 2 Коринтяни 13:13: „Благодатта на нашия Господ Исус Христос и любовта на Бог Отец и общението на Светия Дух да бъдат с всички вас.“ Или: „Да се ​​стремим към нещата горе”, т.е. към Небето, към Бога. Друг вариант: „Ние ги издигнахме до Господа“. Достойно и праведно са началните думи на единичната анафорна молитва. Продължението на фразата в скоби е по-късно славяно-руско разширение на текста, което липсва сред гърците. Съществуващ – евр. Яхве, собственото име на Бога, което пророк Моисей чува в Синай от неизгоримия храст (Изх. 3:14). ср. Естир 4:17: „...Господи, Господи, Царю, Всемогъщи! Всичко е в Твоята власт и няма кой да Ти се противи...“ Исая 66:23: „Тогава от месец на месец и от събота на събота всяка твар ще идва пред Мен да се покланя, казва Господ“; Йоан 4:24: „Бог е дух и онези, които Му се покланят, трябва да се покланят с дух и истина.“ Вярващите в древността са слушали четенето на анафората на колене. „Да те славим... Да те славим” е темата на химна „Тебе пеем” в анафора. Йоан 8:32: „...и ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.” Откр. 5:13: „И всяко създание, което е на небето, и на земята, и под земята, и на морето, и всичко, което е в тях, чух да казват: На Този, Който седи на престола, и на Агнето да бъде благословение, и чест, и слава, и господство до вечни векове.“ По отношение на Бог концепцията за начало като времеви принцип не е приложима. Бог съществува, Той е оригинален и самодостатъчен. Тя не е ограничена или обусловена нито от времето, нито от пространството. „Вселената не е контейнерът на Бог, но Бог е контейнерът на цялата вселена“, казаха древните равини. Откр. 1:8: „Аз съм Алфа и Омега, началото и краят, казва Господ, Който е, Който беше и Който ще дойде.” Трябва да се има предвид, че изразът „В началото беше Словото...” (Йоан 1:1) не означава появата на Божественото Слово във времето, а това, че Самото Божие Слово е Началото на всичко, защото „всичко чрез Него стана...” Йоан 1:18: „Бога никой никога не е видял; Единородният Син, Който е в лоното на Отца, Той откри.“ Божествената духовна същност на Света Троица не може да бъде изобразена с художествени средства или представена в някакъв образ. Защото според Йоан 4:24: „Бог е дух и онези, които Му се покланят, трябва да се покланят с дух и истина.“ Христос е безначалното Слово на Небесния Бог Отец, въплътен и станал човек. Следователно, според Неговата човечност, Той ще бъде изобразен. Неговото човешко естество усетили светите апостоли. 1 Йоаново 1:1-2: „Това, което беше отначало, което чухме, което видяхме с очите си, което гледахме и пипнахме с ръцете си относно Словото на живота – защото животът се яви и ние видяхме, и свидетелстваме, и ви проповядваме този вечен живот, който беше при Отца и се разкри на нас.“ Фактът на въплъщението и въплъщението на Божия Син е богословската основа за изкуството на иконописта и отдаването на „почит“ на иконописаните лица на Христос, Богородица, а също и на светиите. В същото време апологетите на иконопочитанието настояват, че иконите изобразяват не Божествената същност на Христос, която е невидима, единна и неразделна, а човешкият образ, явлението на Христос. Следователно иконопочитанието не е идолопоклонство, не нарушава първата и втората заповед на Мойсеевия закон, а е художествено сакрално средство за утвърждаване на догмата за въплъщението на Вечния Логос. Термини на апофатичното богословие, които отричат ​​човешките качества в Бога. „Неописуемо“ означава неописуемо. Това не означава въплътения Логос, а Бог Отец, първото Лице на Светата Троица. Марко 1:11: „И глас дойде от небето: Ти си Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение.“ Тит 2:11–13: „Защото Божията благодат, която носи спасение, се яви на всички човеци, като ни учи, че като отхвърлим безбожието и светските похоти, трябва да живеем трезво, праведно и благочестиво в настоящия век, очаквайки блажената надежда и явяването на славата на нашия велик Бог и Спасител Исус Христос.“ Кол. 1:15: „Който е образът на невидимия Бог, първородният на цялото творение.“ Йоан 10:30: „Аз и Отец сме едно”; Йоан 6:27: „... защото Отец, Бог, постави [Своя] печат върху Него.” Йоан 14:9: „...Който е видял Мене, видял е Отца...“ 1 Йоаново 1:1-2: „Това, което беше отначало, което чухме, което видяхме с очите си, което гледахме и пипнахме с ръцете си относно Словото на живота – защото животът се яви и ние видяхме, и свидетелстваме, и ви проповядваме този вечен живот, който беше при Отца и се разкри на нас.“ Христос е истинският Съществуващ Бог – „Първата епоха“. Вижте Йоан 8:25: „Тогава те Му казаха: „Кой си Ти?“ Исус им каза: Той беше от началото, както ви казвам. Етимологично думата “истина” = “истина” – това, което действително съществува, живее. ср. Отговорът на Христос към римските войници: „Аз съм“. Вечната Мъдрост – Вечен Божествен Логос (Слово, Ум). Вижте Йоан 1:1: „В началото беше Словото...” 1 Коринтяни 1:30: „От Него сте и вие в Христос Исус, който стана за нас мъдрост от Бога, правда и освещение и изкупление.” Йоан 1:4: „В Него беше животът и животът беше светлината на човеците.” 1 Коринтяни 1:30: „От Него сте и вие в Христос Исус, който стана за нас мъдрост от Бога, правда, освещение и изкупление.“ 2 Коринтяни 12:9: „Но Господ ми каза: „Моята благодат е достатъчна за теб, защото силата Ми се проявява съвършена в немощ.“ Затова с още по-голяма радост ще се хваля със слабостите си, за да почива върху мен Христовата сила.” Евреи 1:3: „Той, като блясъка на Неговата слава и образа на Неговата личност, и поддържащ всичко чрез словото на Своята сила, след като извърши умилостивение за нашите грехове, седна отдясно на Величието във висините.” Йоан 15:26: „Когато дойде Утешителят, когото ще ви изпратя от Отца, Духът на истината, който изхожда от Отца, Той ще свидетелства за Мене.“ Светият Дух се явил на св. на апостолите под формата на огнени езици в деня на Петдесетница. Рим.8:15: „Защото вие не приехте дух на робство, за да живеете отново в страх, но приехте Духа на осиновение като синове, чрез който викаме: „Авва, Отче!“; Гал.4:6: „И понеже сте синове, Бог изпрати Духа на Своя Син в сърцата ви, който вика: „Авва, Отче!“ Гаранцията за бъдещото наследство е благодатта на Светия Дух. Еф.1:13–14: „В Него (в Христа – авт.) и вие, като чухте словото на истината, благовестието на вашето спасение, и повярвахте в Него, се запечатахте с обещания Свети Дух, който е залогът на нашето наследство, за изкуплението на Неговото наследство, за хвала на Неговата слава“; 2 Коринтяни 1:21-22: „Този, който утвърди вас и мен в Христос и ни помаза, е Бог, който също ни запечата и даде депозит от Духа в сърцата ни.“ Еф.5:9: „...плодът на Духа се състои във всяка доброта, правда и истина.“ Тит 3:5: „Той ни спаси не чрез делата на правдата, които бяхме извършили, но според Неговата милост, чрез окъпването на новорождението и обновяването на Светия Дух.“ „Защото всички те се подчиняват на Теб“ е твърдение за монотеизъм: ангелите са само обслужващи духове. Евреи 1:7: „Относно ангелите се казва: Ти създаваш пламтящ огън с Твоите ангели, духове и Твоите слуги.“ Времето, подобно на ангелите, е създадено от Бог. Хвалението на Божиите ангели е вечно във времето. За ангелите вижте Исая 6:3: "И те викаха един към друг и казваха: Свят, Свят, Свят е Господ на Силите! Цялата земя е пълна с Неговата слава!"; Откр. 4:8: „И всяко от четирите живи същества имаше по шест крила наоколо, а отвътре бяха пълни с очи; и нямаха почивка денем и нощем, като викаха: Свят, свят, свят е Господ Бог Всемогъщият, Който беше, Който е и Който идва.“ Църковна слава "явно" - възклицание, т.е. издаване на оглушителен шум като птици, опитващи се да се надвикат. Всички глаголи („пеят, плачат, казват...“) предават състоянието на устрем на безплътните ангелски сили към Бога, тяхното непреодолимо желание да изпълнят Неговата свята воля. Войнства – Господар на небесните войнства, едно от имената на Бог. „Осанна” е непреводимо източно възторжено възклицание: „Слава, спасение на небесата!” Идва - идва, идва. Йоан 12:13: "Тогава те взеха палмови клонки и излязоха да Го посрещнат и извикаха: Осанна! Благословен идващият в името Господне, Царят на Израил!" Тоест, с ангелски сили, постоянно се радва на общуване с Бог. Тоест това, което е съвършено от Бога в името на нашето спасение, е това, което ще бъде обсъдено по-долу. Битие 1:26-27: „И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ [и] по Наше подобие, и нека владеят над морските риби, и над небесните птици [и над зверовете], и над добитъка, и над цялата земя, и над всяко пълзящо същество, което пълзи по земята. И Бог създаде човека по Своя образ, по Божия образ го създаде, мъж и женски, той ги създаде. Битие 2:15: „И Господ Бог взе човека [когото беше създал] и го настани в Едемската градина, за да я обработва и пази.“ Битие 2:16-17: „И Господ Бог заповяда на човека, казвайки: От всяко дърво в градината да ядеш, но от дървото за познаване на доброто и злото да не ядеш, защото в деня, в който ядеш от него, ще умреш.“ Битие 3:4-6: „И змията каза на жената: Не, няма да умреш, но Бог знае, че в деня, в който ядеш от тях, очите ти ще се отворят и ще бъдеш като богове, познаващи доброто и злото. И жената видя, че дървото беше добро за храна, и че беше приятно за очите и желателно, защото дава знание; и взе от плода му и яде; и го даде и на мъжа си, и той яде.” Римляни 5:12: „Затова, както грехът влезе в света чрез един човек и смъртта чрез греха, така и смъртта премина във всички човеци, защото всички съгрешиха.“ Битие 3:19: „С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, от която си взет; защото пръст си и в пръстта ще се върнеш.“ Битие 3:23-24: "И Господ Бог го изпрати от Едемската градина да обработва земята, от която беше взет. И изгони Адам и постави на изток до Едемската градина херувим и пламтящ меч, който се обръщаше, за да пази пътя към дървото на живота." Вижте Тит 3:5-7: „Той (Бог Отец) ни спаси... чрез купенето на новорождението и обновяването на Светия Дух, Когото изля изобилно върху нас чрез Исус Христос, нашия Спасител...“ Вж. 1 Петрово 1:3: „Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, който според голямата Си милост ни възроди чрез възкресението на Исус Христос от мъртвите...“ Евреи 1:1: „Бог, който много пъти и по различни начини е говорил в древността на бащите чрез пророците, в тези последни дни говори на нас чрез Сина, когото постави за наследник на всичко, чрез когото направи и световете.” Гал.3:24: „Затова законът ни беше водач към Христос, за да можем да се оправдаем чрез вяра.“ Сравнете, например, Изход 23:20: „Ето, изпращам [Моя] ангел пред теб да те пази по пътя и да те заведе на мястото, което съм приготвил (за теб).“ Свети Василий Велики има предвид времената на обединената Римска империя, която провидение, по време на раждането на Христос Спасителя, обединява много народи под управлението на един император, което в бъдеще определя свободното движение на св. апостоли, проповядващи Евангелието. За това вижте стихира за празника Рождество Христово: „На Август, единствения владетел на земята...“ Йоан 1:1-3: "В началото беше Словото, и Словото беше у Бога, и Словото беше Бог. В началото беше у Бога. Всичко чрез Него стана и без Него нищо не стана, което започна да бъде." Йоан 10:30: „Исус им отговори (на евреите): Аз и Отец сме едно.“ Йоан 5:18: „И юдеите искаха още повече да Го убият, защото Той не само наруши съботата, но и нарече Бога Свой Отец, правейки Себе Си равен на Бога“; Фил.2:6: „Той, бидейки по Божия образ, не счете за грабеж равенството с Бога.“ Вижте Битие 1 глава: "В началото Бог създаде небето и земята. Земята беше безформена и празна, и тъмнина беше над бездната, и Божият Дух се носеше над водите. И Бог каза: нека бъде..." Йоан 1:1-2: „В началото беше Словото и Словото беше у Бога, и Словото беше Бог. То беше у Бога в началото.“ Лука 1:30–35: „И ангелът й каза: Не бой се, Мария, защото ти намери благоволение пред Бога; и ето, ще заченеш в утробата си и ще родиш Син, и ще Му наречеш името Исус. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния, и Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давид; и Той ще царува над дома на Яков до века, и Неговото царство няма да има край. Как ще бъде това, когато не познавам мъжа си? Фил.2:7: „Но той се обезслави, като прие образа на слуга, като се уподоби на човеци и на вид стана като човек.“ 1 Йоаново 1:2: „Защото животът се яви и ние видяхме, и свидетелстваме, и ви възвестяваме този вечен живот, който беше при Отца и се откри на нас.“ Йоан 17:24: „Татко, които си Ми дал, искам да бъдат с Мене, където съм Аз, за ​​да видят славата Ми, която си Ми дал, защото си Ме възлюбил преди създанието на света.“ 2 Коринтяни 3:18: „Но ние всички, с открито лице, гледайки като в огледало Господната слава, се преобразяваме в същия образ от слава в слава, както от Господния Дух.“ Гал.4:4: „... но когато настъпи пълнотата на времето, Бог изпрати Своя [Единороден] Син, Който се роди от жена, подчинен на закона...” Римляни 5:12: „Затова, както грехът влезе в света чрез един човек и смъртта чрез греха, така и смъртта премина във всички човеци, защото всички съгрешиха.“ ср. Еф.2:5: „И когато бяхме мъртви в престъпленията, Той ни съживи заедно с Христос; по благодат вие сте спасени.“ И също 1 Коринтяни 15:20-23: "Защото както смъртта дойде чрез човека, така и възкресението на мъртвите дойде чрез човека. Както в Адам всички умират, така в Христос всички ще оживеят, всеки в своя ред: първородният Христос, след това тези, които принадлежат на Христос при Неговото идване." Вижте 1 Петър 1:3: „Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, който според голямата Си милост ни роди отново чрез възкресението на Исус Христос от мъртвите за жива надежда, за наследство... пазено на небесата.” Матей 28:19-20: „Идете, прочее, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светия Дух, като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал; и ето, Аз съм с вас през всичките дни до свършека на века.“ Тези. от езическата митология. 1 Йоан 2:13: "Пиша ви, бащи, защото Го познахте отначало. Пиша ви, младежи, защото победихте лукавия. Пиша ви, момчета, защото познахте Отца." 1 Петър 2:9: „Но вие сте избран род, царско свещенство, свят народ, особен народ, за да възвестявате славата на Онзи, който ви извика от тъмнината в Своята чудна светлина“; Откр. 5:9-10: „И те пеят нова песен, казвайки: „Ти си достоен да вземеш книгата и да отвориш печатите й, защото Ти беше убит и чрез кръвта Си ни изкупи за Бога от всяко племе, и език, и народ, и нация, и ни направи царе и свещеници на нашия Бог; и ние ще царуваме на земята." Като направи християните Нов народ, предопределен за живот в Царството на Триединния Свят Бог. Това се отнася за светите тайнства кръщение и миропомазване. Вижте Тит 3:5: „Той ни спаси не чрез делата на правдата, които бяхме извършили, но според Неговата милост, чрез окъпването на новорождението и обновяването на Светия Дух.” Става дума за така нареченото универсално новозаветно свещенство на Божия народ (laik), което замени старозаветното племенно свещенство от семействата на Аарон и Леви. ср. 1 Петрово 2:9: „Но вие сте избран род, царско свещенство, свят народ, специален народ, за да възвестявате славата на Онзи, който ви извика от тъмнината в Своята чудна светлина“ и Изход 29:8–9. Йоан 6:56: „Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мен и Аз в него.“ Деяния 17:28: „...защото в Него живеем, движим се и съществуваме, точно както някои от вашите поети също казаха: „Ние сме Неговото поколение“. Откр. 5:9: „... защото ти беше убит и с кръвта си ни изкупи за Бога от всяко племе и език, народ и нация.” 1 Петрово 3:18–19: „...защото и Христос пострада веднъж за нашите грехове, праведният за неправедните, за да ни доведе при Бога, като беше умъртвен по плът, но оживотворен в духа, чрез който слезе и проповядваше на духовете в затвора...“ Йоан 14:6: „Исус му каза: Аз съм пътят и истината и животът.“ Йоан 5:25: „Истина, истина ви казвам, идва времето и вече е дошло, когато мъртвите ще чуят гласа на Божия Син и като го чуят, ще оживеят.“ ср. Rev: "Аз съм първият и последният." 1 Коринтяни 15:20-23: "Но Христос възкръсна от мъртвите, първородният от онези, които са заспали. Защото както смъртта е чрез човека, така е и възкресението на мъртвите чрез човека. Точно както в Адам всички умират, така в Христос всички ще оживеят, всеки в своя ред: първородният Христос, след това тези, които принадлежат на Христос при Неговото идване." Деяния 1:9: „...Той беше издигнат пред очите им и облак Го отнесе от очите им.” Според представите на древните небесни сфери е имало няколко „кръга“. Вижте 2 Коринтяни 12:2-4: "Познавам един човек в Христос, който преди четиринадесет години - дали в тялото, не знам, или извън тялото, не знам; Бог знае - беше грабнат до третото небе. И знам за такъв човек - просто не знам - в тялото или извън тялото: Бог знае - че беше грабнат в рая и чу неизразими думи, които човек не може да преразкаже.” Вижте празничната стихира на Благовещение „Гавриил долетя от небесните кръгове...“ Евреи 8:1: „Това е главното, за което говорим: имаме такъв Първосвещеник, който седи отдясно на престола на величието в небесата.“ Вижте Деяния 1:9-11: "... Той беше издигнат пред очите им и облак Го отведе от погледа им. И когато те погледнаха към небето, по време на Неговото възнесение, внезапно им се явиха двама мъже в бели дрехи и казаха: Галилейци! Защо стоите и гледате към небето? Този Исус, който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да се възнася на небето." Откр. 22:12: „Ето, идвам скоро и наградата Ми е с Мен, за да дам всекиму според делата му.“ Има се предвид евхаристийните хляб и вино – светите Дарове. ср. възклицание “Твоето от Твоето...” Чрез показване, тоест чрез изтъкване на евхаристийния хляб от редица обикновени предмети, представяйки го като жертва пред Лицето на Бога, като Първосвещеник на Новия Завет. Господ извършва действия според ритуала на пасхалната еврейска трапеза. Денят на благодарността и благословията включват произнасяне на специални молитви преди ядене на празничната храна. Матей 26:26: „И когато ядяха, Исус взе хляб, благослови го, разчупи го и го даде на учениците, и каза: Вземете, яжте; това е Моето тяло.“ Вариант на превод: „Вземете този хляб, който е Моето тяло, което се разчупва за вас, и го яжте за опрощение на греховете ви.“ „разтваряне (смесване, комбиниране)“ - в древността виното се е разреждало с вода преди пиене. На Евхаристията в осветеното вино (Кръвта Христова) се влива т. нар. кръв по примера на Христос. “топлина” – малко количество топла вода. Матей 26:27-28: „И Той взе чашата и благодари, даде им я и каза: „Пийте от нея всички, защото това е Моята Кръв от Новия Завет, която се пролива за мнозина за опрощение на греховете.“ В края на празничната трапеза на апостолите беше предложена чаша с вино. Христос нарече това вино Своята кръв (Матей 26:28). Вариант на превод: „Пийте всичко от тази чаша, защото това вино е Моята Кръв - Кръвта на Новия Завет, която се пролива (предлага ви се) за опрощаване на вашите грехове.“ Сравнете: 1 Коринтяни 11:26: „Защото всеки път, когато ядете този хляб и пиете тази чаша, възвестявате смъртта на Господа, докато Той дойде.“ Пълното слово на Христос, цитирано от св. Василий Велики, запазено от Преданието на Църквата. Спасителят, като Господар на съботата, завеща, че на новозаветната евхаристийна трапеза, винаги Великденска, Неговите ученици вече няма да си спомнят изхода на евреите от Египет и края на първия (стар) завет, както евреите все още правят на великденската трапеза, а историята на Неговата спасителна смърт, възкресение и бъдещо второ идване. Христос извърши своя преход (изход) от земята към небето. При Неговото второ идване ще има преход (изход) на цялата пълнота на Църквата, за да посрещне Христос, идващ на облаците. Тоест страданието на Христос. „Твоето е от Твоето...” – заимствано от 1 Летописи 29:13-14: „И сега, Боже наш, ние Те прославяме и възхваляваме Твоето величествено име... от Тебе е всичко и от Твоята ръка Ти дадохме това, което получихме.” Възгласът на свещеника „Твоето от Твоето Ти се принася, за всички и за всички...” е логично свързан с хоровото му продължение: „Тебе пеем, Тебе благославяме, Ти благодарим, Господи, и се молим, Боже наш.” Тази връзка би била очевидна, ако свещеникът съчетаеше гръмкото си възглас „Твое от Твое, Което Ти се принася, за всички и за всичко...” с продължението му: „... Тебе пеем, Тебе благославяме, Тебе благодарим...”, а след това хорът отговорно (отговорно) го завърши с пеенето на „... и Тебе се молим, Боже наш”. Или изпя химна „We Sing to You“ от началото до края. В съвременния гръцки текст има глагол „донасям” - προσφέρομεν. Но в някои древни ръкописи (вж. Барб. стр. 336 и Севаст. стр. 474) на това място има „приношение” - προσφέοντες. (За това виж Михаил Арранц, Евхаристия на Изтока и Запада, Москва, 1999 г., стр. 24). На гръцки „kata panta kai dia panta“, църква. думите „за всички и за всичко“, т.е. за всичко (Твоето) и във всичко (в цялото Твое), е богослужебен израз, който включва събитията от т. нар. божествен кенозис (снизхождение), съвкупността от Божиите провиденчески действия за спасението на човешкия род (въплъщение, разпятие, погребение, тридневно възкресение, възнесение на небето и много други действия). на Светата Троица, известна на човека и неизвестна), Четенето на тропара за 3 часа „Господи, Който е Твоят Пресвети Дух“, където съществува такъв обичай, е уместно да се направи след „И на Тебе се молим, Боже наш“, за да не се наруши последващата кулминационна молитва на еписклезата („Пак принасяме... и молим: изпрати Твоя Свети Дух върху... тези Свети Дарове...“). Тук и по-долу е темата за абсолютното единство и съвършената идентичност (на старогръцки αύτό – автентичност) на св. Дарове на Тайната вечеря и в св. Евхаристия. Светите Дарове не са подобие, а истинското Тяло и Кръв Христови, същите като в нощта на установяването на Тайнството Причастие. В гръцките мисали липсва формулата „преобразен от Твоя Свети Дух“. Онтологичното следствие от евхаристийното общение в Светия Дух е благодатната връзка на Божия народ с тайнствения живот на Пресвета Троица. „Синът Божий стана човек, за да стане човекът бог” (св. Атанасий Велики). „Справедливо“ – повече от всички, най-вече, най-вече, особено. Хората тук пеят песен в чест на Пресвета Богородица: „В Тебе, Благодатна, се зарадва всяко творение: / ангелският съвет и човешкият род. / Ти си възроденият Храм, духовният рай и похвала на девството! / Защото от Тебе се въплъти Бог и Предвечният наш Бог стана Младенец, / Чиято утроба направи Твоя собствен престол / и Ти – по-просторен от небето./ Чрез Тебе, Благословен, се зарадва цялото творение / Слава на Тебе! Това повтарящо се възпоменание на светиите е по-късна интерполация, свързана с развитието на почитането на светиите (молби към Бога да приеме молитвите на светиите). Славян. „да присъствам“, от др.гръцки. „έπισκοπέω“ означава да покриваш, да наблюдаваш, да се грижиш, защитаваш, засенчваш, наблюдаваш, посещаваш с милост, даваш подслон, грижиш. В анафора „Вселената“ е римската икумена, границите на християнския римски свят, православната империя. Сега този текст може да се разбира като границите, в които се намира Светата Христова Църква – Божият народ. Тоест хляб и вино за Евхаристията. Тоест, да си спомним онези верни, които не можаха по основателна причина да участват в Евхаристията, но им беше поверено да доставят своите приноси (хляб и вино) на Евхаристията. Молим да помним и онези, които носят своите добри дарения в храма за благотворителност или за братската трапеза на служителите след Литургията. Вижте Втор. 26:2: „...вземете първите плодове от всичките земни плодове, които ще вземете от земята си, която Господ, вашият Бог, ви дава, и ги турете в кошница, и отидете на мястото, което Господ, вашият Бог, ще избере, за да бъде там Неговото име.“ Вижте Евреи 13:16: „Не забравяйте да правите добро и да общувате за другите, защото такива жертви са приемливи за Бога.“ Тук и по-долу е възстановен пълният текст на отбелязването на държавната власт в анафора (първоначално за властта на императора на Византия). Молби в дни на битка - война. Блажени са всички, които изпълняват Божиите заповеди, т.е. участват в единствения добър Бог. От проповедта на Спасителя на планината: „Блажени онези, които са с чисто сърце...“ Молба да се съберат в Тялото на Православната Христова Църква всички отпаднали от единството с нея. В диптихите, т.е. в „граматиките, бележките“. Тоест, участвайте в нуждите на всеки член на единната местна евхаристийна общност като всемогъщ, всезнаещ и човеколюбив Небесен Бог Отец. Тоест всички роднини и хората, живеещи с тях. За значението на тези литургични изрази можете да прочетете: а) статията на А. Раес „Ta panta kai dia panta”; б) статия на Р. Тафт с подобно име; в) книгата на Р. Тафт „Диптих“; г) две книги на C. Giraudo за структурата и теологията на класическите анафори; д) статия на д-р Михаил Асмус „За всички и за всичко“. В този контекст „и всички и всички“ е пълнотата на събирането на евхаристийната общност. Тези. Спомни си Господи, който принасяш безкръвната Жертва за всички братя и сестри на общността. Тоест, удостои всички певци, четци, иподякони, дякониси и други членове на нисшия клир да се причастят с Тялото и Кръвта Христови. Престъпленията обикновено се извършват под прикритието на тъмнината. Да бъдеш „син на светлината“ означава да си праведен. ср. 1 Солунци 5:5: „Защото всички вие сте деца на светлината и деца на деня; ние не сме деца на нощта, нито на тъмнината.“ Откр. 22:5: „И няма да има нощ там, и те няма да имат нужда от светилник или слънчева светлина, защото Господ Бог ги осветява; и те ще царуват до вечни векове.“ Йоан 14:27: „Мир ви оставям, Моя мир ви давам; не както светът дава, Аз ви давам...” Фил.4:7: „...Божият мир, който превъзхожда всяко разбиране, ще пази сърцата ви и умовете ви в Христос Исус.” Да имаш Божия мир означава да пребъдваш в освещаващата Божия благодат. Вижте Йоан 3:16: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот.“ Йоан 14:2-3: „В дома на Отца Ми има много обиталища... и когато отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, така че където съм Аз, да бъдете и вие.“ Тези. умствено благодарно си спомня и призовава всички светии на помощ. Пс.111:10: „Страхът от Господа е началото на мъдростта; Всички, които пазят Неговите заповеди, имат здрав ум. Неговата хвала ще пребъде вечно.“ Тоест да приемем от Единия Хляб и от Единната Чаша частица от Тялото и Кръвта Христови. Древна замяна на обичая да се полага ръката на епископа върху всеки молещ се преди излизане от църквата (оттук и обичаят да се целува кръстът в края на литургията). На литургията има три молитви: 1) за огласените (които след това трябва да си тръгнат), 2) за вярващите, които не се причастяват (след „Отче наш”). За последното дяконът казва „Главите ви... прекланяме се” вместо „Главите ни... прекланяме се”; и 3) за изхода на причастяващите се от църквата (молитва зад амвона), в която неслучайно дяконът стои с наведена глава върху подметката. Робърт Тафт вярва, че тази молитва за навеждане на главата се е четяла при излизане от така наречения храм. „слушащи” или „молещи се”, които още не са получили правото да се причастяват от епископа. Сигурно молба за бъдещо причастие на излизащите от храма. Обиталището на Христос е там, където е Неговият Небесен Баща. В древността се е раздавало св. Причастие на отсъстващите от Евхаристията вярващи. Тоест св. Дарове са за богоизбраните – християните, вярващите. В древната практика Светите Дарове при това провъзгласяване са били показвани на Светите Божии хора. Думата „свят“ тук се използва не в моралния смисъл, а в смисъла на другост – „друго“, изолирано от обичайния ред на нещата или явленията, това, което е замесено в святия Бог или Неговата освещаваща благодат. Вижте 1 Петър 2:9: „Но вие сте избран род, царско свещенство, свят народ, специален народ, за да възвестявате славата на Онзи, Който ви извика от тъмнината в Своята чудна светлина“; Йоан 15:16: „Не вие ​​избрахте Мен, но Аз избрах вас и ви определих да отидете и да принасяте плод, и плодът ви да пребъде, така че каквото и да поискате от Отец в Мое име, да ви го даде.“ Възклицанието отразява практиката на т.нар. „тайна дисциплина“ (disciplina arcana) - Светите Дарове, често носени у дома за причастие на болни и вярващи, отсъстващи от Евхаристията, не трябва да попадат в ръцете на огласени (catechumens). Евреи 7:26: „Ето какво трябва да бъде нашият Първосвещеник: свят, чист от зло, непорочен, отделен от грешниците и издигнат над небесата.“ ср. Фил.2:9-11: „Затова Бог Го превъзнесе и Му даде името, което е над всяко име, така че пред името на Исус да се преклони всяко коляно на небето, на земята и под земята, и всеки език да изповяда, че Исус Христос е Господ, за слава на Бог Отец.“ По педагогически и мистагогически съображения, за да не се осквернява тайнството на Евхаристията, в древността е било забранено да се излагат Тялото и Кръвта Христови на оглашените, за да не им се присмиват езичниците поради невежество и оглашените да не бъдат изкушени, докато ги слушат (Вж. Св. Атанасий Велики. Апология срещу II: 46 (PG 25–268 SA) Известно е, че тайната на тайнството на Причастието породи абсурдни слухове и спекулации сред масите на езичниците и недоброжелателите, че християните уж извършват ритуални убийства на деца и пият кръвта им и това предизвиква омраза към учениците на Христос и избиването им от тълпата, което е приравнено с предателството на Юда относно Евхаристията. Църковна слава „Твоето наследство” = Твоето наследство, синоним на християнския Божи народ и светините на Църквата. „Приемане на Небесния Дух“ - тоест получаване чрез причастието на дара на Общение в Светия Дух, божествена освещаваща благодат. „Запази ни в Твоята светиня” – друг превод: „Запази ни в Тебе, о, Святий...” Славян. „... цял ден да се учим на Твоята правда...” - след Литургията християните прекараха целия неделен ден в опити да общуват с Бога, слушайки заповедите на Христос, водещи до оправдание на Божия съд. В древни времена всички ектении са били слушани от вярващите на колене. Но след причастието се чуваше благодарствена лития изправена. Църковната слава "прости" означава прав, приличен, правдоподобен, приличен, стоящ на краката си. „Прости ми... за да благодаря достойно...“ е призив да благодарим на Бога изправено и благоговейно. Произнасяше се гласно от целия народ според добавянето на св. антиминс от свещеника. Сега възгласът се произнася отделно от предшестващата го молитва - когато Евангелието засенчва светия антиминс. В древни времена това е бил призив към духовенството и миряните към изход от църквата, според църковния протокол, като същевременно пазят тишина (мир). Свещеникът зад амвона – многостъпално възвишение върху колони в центъра на храма за клира, започна да чете последния т.нар. "задамвонна" молитва. Вижте литургичния химн на благодарност: „Ние виждаме истинската светлина“. В древни времена някои небесни тела са били идентифицирани с ангели. Мистично Тайнството на превръщането на хляба и виното в Тялото и Кръвта Христови е евхаристийната актуализация (феномен) на въплъщението на Божествения Логос – вечния Син Божий. Приемайки обожествените Тяло и Кръв Христови, човек се причастява с Тайнството Боговъплъщение. Уподобявайки се на Пресвета Дева Мария, той става вместилище на Христос, става христоносен. Изпълнен с благодатен Нов живот в Христос, чрез Него той се съединява с живота на самата Троична Божественост – Отец, Син и Свети Дух. Според учението на светата Църква истинският смисъл на човешкия живот е в „придобиването” на спасителната нетварна Божия благодат. Човек обаче е способен да възприеме пълнотата на благодатта на Света Троица само до степента на своята психофизическа ограниченост и степента на духовно съвършенство. ср. Матей 19:12: „...който може да го побере, нека го побере.“ Възприемането на Божествената благодат от човека не е еднократен юридически акт, а е следствие от постоянния духовен подвиг на усъвършенстване на „вътрешния човек“ по образ Божи, със съдействието на Светия Дух, чрез нравствено и евхаристийно уподобяване на Христос, участие в освещаващите и спасителни тайнства на Църквата Христова. Сравнете: Фил.2:5: „Братя, нека бъде във вас този ум, който беше и в Христос Исус”; 1 Петрово 1:15-16: „Възлюбени, следвайте примера на Светия, който ви е призовал, и бъдете святи във всичките си дела, защото е писано: Бъдете свети, защото Аз съм свят.“ Благодатта (на гръцки „енергия“), дадена на човек изключително по Божията воля, няма „количествени“ или „качествени“ ограничения или онтологични (съществени) различия, „защото Бог не дава Духа с мярка“ (Йоан 3:34). Светият Дух, Съкровищницата на даровете на благодатта и Изпълнителят на нашето осиновяване на Бога, е изпратен на всеки член на Църквата на Христос в светите Тайнства на Кръщението и Потвърждението. Сравнете: 1 Кор. 12:13: „Защото всички се кръстихме (потопихме – авт.) в едно тяло, било евреи или гърци, роби или свободни, и всички се изпълнихме с един Дух”; 1 Коринтяни 12:4-7: "Има различни дарби, но Духът е един и същ; и служенията (в Църквата - авт.) са различни, но Господ е един и същ; и действията (проявленията на Духа - авт.) са различни, но Бог е един и същият, който произвежда всичко във всеки. Но проявлението на Духа се дава на всекиго за негова полза." Увеличаването на Божията благодат в човека означава само степента на нейното преобразяващо, спасително действие. Вижте Йоан 1:16: „Всички приехме от Неговата пълнота, благодат върху благодат.“ Живот в Бога се нарича в Евангелието пребъдване в Божията слава. В Богочовека Христос Божието Присъствие и Божията Слава са съвършени. Сряда: Йоан 10:30: „Аз и Отец сме едно“; Йоан 17:5: „...сега Ме прослави, Отче, с Теб със Славата, която имах у Теб преди света да съществува”; Йоан 17:22: „Славата, която Ти Ми даде, Аз я дадох на тях, за да бъдат едно, както Ние сме едно.” Степените на есхатологичното прославяне на човека в Царството Небесно са различни, тъй като според св. ап. Павел, „има друга слава на слънцето, друга слава на луната, друга на звездите; и звездата от звездата се различава по слава” (1 Кор. 15:41). 1 Коринтяни 11:26: „Защото всеки път, когато ядете този хляб и пиете тази чаша, възвестявате смъртта на Господа, докато Той дойде.“ Йоан 6:48: „Аз съм хлябът на живота.“ Йоан 6:49-51: "Бащите ви ядоха манна в пустинята и умряха; а хлябът, който слиза от небето, е такъв, че който го яде, няма да умре. Аз съм живият хляб, който слезе от небето; който яде този хляб, ще живее вечно; и хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която ще дам за живота на света." В идващото Царство Небесно, в Новата епоха = Нов Еон. *Вижте например: Lietzmann H. Messe und Herrenmahl. Бон, 1926 г.; Карабинов И. Евхаристийна молитва. СПб., 1908; Гавин Ф. Еврейският предшественик на християнските тайнства. Лондон, 1928 г. С. 6097. *Пресветата Евхаристия е връзка на любовта. св. Йоан Златоуст. Беседа 11 върху Деяния. Пълна колекция от творения. Т. IX. 1903. Санкт Петербург, с. 355. *Интересни статии от Gibbins H.J. The problem of the liturgical section of the Didache. Вестник за богословски изследвания. Vol. 36 (октомври 1835), стр. 373386; Мидълтън Р. Д. Евхаристийните молитви на Дидахе. Пак там. (Юли), стр. 259267. *Колекция от древни литургии. Vol. I. Санкт Петербург, 1874. С. 4043. *За повече подробности вижте: Петровски А. Древният акт на принасяне на субстанция за тайнството Евхаристия и приемството на Проскомидия. Христос. Reading, 1904. T. CCXVII, част I. P. 406 и следващите. *Св. Ириней Лионски. Contra Haer., 1.4. с. XVIII. Колекция от древни литургии. Vol. I. P. 46. *Св. Юстин мъченик. Пак там. стр. 42. *De Oratione. Колекция от древни литургии. Vol. 1. С. 58; Молитва преди целуване -а, сирийска литургия на Яков. Колекция от древни литургии. Vol. 2. С. 24; Сирийска литургия на Василий Велики. Vol. 2. С. 86; Александрийска литургия на св. Бранд. Vol. 3. С. 29;. Етиопска литургия. Vol. 3. С. 99; Коптска литургия. стр. 53–54; Арменска литургия. Vol. 2. стр. 200–201; Мозарабска литургия. Vol. 4. С. 144; Молитва преди целуване в руски ръкописни книги за служба, започвайки от 14 век; Орлов М. Н. Литургия на св. Василий Велики. СПб., 1909. С. 159. *Свещеникът целува покритата патена и чаша и ръба на престола. * 1 Кор. 14, 16; Ордени на древни литургии. Юстин мъченик. Колекция от древни литургии. Vol. 1. С. 40; Свети Дионисий Александрийски. От писмо до Сикст, епископ. Римски. Църковна история на Евсевий, кн. VII, 9; Колекция от древни литургии. стр. 69 и др. *Св. Игнатий Богоносец. На смирняните. Колекция от древни литургии. Vol. 1. стр. 39. *"Трябва да благодарим... помним... повтаряме... умоляваме... помним... повтаряме..." Св. Кирил Йерусалимски. Петата тайна дума. Творения. СПб., 1913, с. 248–249. *Св. Йоан Златоуст. Коментар на Второ послание към коринтяните. Разговор 18, 3. Творения в руски превод. T. X, книга. 2. СПб., 1904. С. 632–633. *Колекция от древни литургии. Vol. 2. СПб., 1875. С. 26–37; Брайтман. стр. 87–96; Сирийска литургия на св. Василий Велики. Пак там. стр. 89–101; Коптска литургия на св. Кирил Александрийски. Пак там. Vol. 3. стр. 54–70; Етиопска литургия. Пак там. стр. 99–108; Мозарабска литургия. стр. 140–149. *См. мъченичество на св. Перепетуй. Нейната мечта. Колекция от древни литургии. Vol. 1. С. 75. *Възглас на дякона в арменската литургия „Целувайте се един друг със светата целувка, а онези от вас, които не могат да се причастят с това божествено тайнство, нека излязат през вратата” (бр. 2, с. 200). Възглас в коптската литургия на св. Кирил Александрийски - „тези, които не се причастяват, излезте“ (пак там, бр. Z.S. 99). * Скабаланович М. Тълковен типик. Vol. 1. Киев, 1910. С. 164. *Св. Василий Велики. Творения. Ед. 3, част 6. С. Посад, 1892. С. 201. *Скабаланович М. Оп. цит. стр. 165. *Колекция от древни литургии. Vol. 1. стр. 40, 42. *Например: Причастие на Серапион. Църковна история на Евсевий. Книга VI, гл. XLIV. Колекция от древни литургии. Vol. 1. стр. 68. *Например: Алмазов А. Тайната изповед в Източноправославната църква. Т. II. Одеса, 1894. С. 116–123. *Виж: Дмитриевски И. Историческо, догматическо и сакраментално обяснение на литургията. Москва, 1823. С. 244–245. (Бележка на автора). * „Опитайте се да имате една Евхаристия: защото има една плът на нашия Господ Исус Христос и една чаша за единството на Неговата кръв. Един олтар, както и един епископ с презвитерство и дякони.“ св. Игнатий Богоносец. На Филаделфийци. гл. IV. Колекция от древни литургии. Vol. 1. стр. 38–39. * Покровски И. Брачни молитви и благословии на древната църква (9 век). Сборник статии в памет на стогодишнината на Московската духовна академия. 1913. P. S. 577–592. *Велик Требник; Палмов Н. Посвещение в монашество. Киев, 1914 г. *Мансветов. Църковна харта. Москва, 1855. С. 240. * Никодим (Милаш). Правила на православната църква с тълкувания. Т. 1. СПб., 1911, с. 69. *Св. Прокл. Слово върху традицията на божествената литургия. Колекция от древни литургии. Vol. 2. С. 237. * Голубцов А. Служители на катедралата и характеристики на услугите за тях. Москва, 1907.С. 179, прибл. 1. *Например: св. Йоан Златоуст. Пети разговор върху Първото послание до Тимотей. Творения. Т. XI, кн. 2. 1905. стр. 656–657. Беседа 17 върху Посланието до евреите. Т. XII, кн. 1. 1906. с. 153–154. * Н. Гросу. Преподобни Теодор Студит. Неговото време, живот и творения. Киев, 1907. С. 296–299: 6. За този, който поради незнание не се причастява. – Всеки, който е останал без причастието повече от 40 дни без епитимия, трябва да посочи причината и ако се окаже, че го е направил по небрежност, трябва да се подложи на епитимия в продължение на 40 дни. 41. Ако някой не се е причастил в деня на Литургията, трябва да посочи причината, а ако не посочи, тогава трябва да пости до вечерта, като направи 50 поклона. 62. Монах или мирянин, който не е под покаяние и поради своята небрежност не е започнал причастие в продължение на четиридесет дни, трябва да бъде отлъчен от Църквата за (една) година. Съчиненията на преподобния наш отец и изповедник Теодор Студит в руски превод. СПб., 1908. Т. II. стр. 848, 850, 852. *гръцки мистикос; сър. gehontho. *Например: Brightman. С. 520, прибл. 9. * Глава 6 137 Новели на Юстиниан 26 март 565 г. Гръцки текст от Момзен. Corpus juris civilis. III, 1896. с. 695–699; Брайтман, Източни и западни литургии. Оксфорд, 1896. Стр. 533: 1923. „Така че душите на тези, които чуват, да изпаднат в по-голямо благоговение.“ Новелата излезе в две редакции: 1) оригиналният текст на Момзен; 2) Смесен текст от разкази 123 (1 май 546 г.) и 137 (26 май 565 г.), в който разказът в 137 части е включен в разказа 123. P. L. 72. 1019–1039. *Указание за четене на мистикос във Варберинския (VIII-IX в.) и Порфирийския (VIII-IX в.) Евхологий. Орлов М.Н. прот. Литургия на св. Василий Велики. СПб., 1909 г. *Използван е през 8–9 век. - Барберинов Евхологий. Пак там. стр. 302, 322–381. *Теодор, епископ. Андидски (XI век - Красноселцев Н.Ф. За древните литургични тълкувания. Одеса, 1894. С. 11–13); Кратка беседа за тайните и образите на Божествената литургия, съставена по молба на боголюбивия Василий, епископ Фитийски (превод на Красноселцев. Православен събеседник. 1884. Глава I. С. 413. Дълга редакция (след 10 век)) (по Н. Красноселцев. За тълкуванията. С. 9) „Последователно представяне на църковни служби и ритуали“. Св. Герман, патриарх Константинополски (715–732). Писания на св. Отци и Учители на Църквата относно тълкуването на богослужението. T. I. Санкт Петербург, 1855. С. 425. * За първи път се среща в Ordo Romanus II. Мабийон. Museum Italicum, II. С. 48. 41 *Голубцов А. За причините и времето за замяна на публичното четене на литургичните молитви с тайни. Богословски бюлетин. 1905. Т. III. стр. 69–75; Слово за традицията на божествената литургия. Колекция от древни литургии. Vol. 2. стр. 23–58. *Слово за традицията на божествената литургия. Колекция от древни литургии. Vol. 2. стр. 23–58. *Превод на английски християнско поклонение. Неговият произход и еволюция. Ед. 5. Лондон, 1927 г., стр. 117–118. *Гавраил архим. Ръководство по литургика. Твер, 1886. С. 104. Не е ясно какво да правим с дяконите, които се причастяват, но не чуват молитви. *крал на вдъхващо благоговение величие (лат.) *Например: Жертвата е ужасна. (Св. Йоан Златоуст. Творения. T. I. P. 462; T. V. P. 484); ужасно и мистериозно, кн. VI. P. 384; ужасно и ужасно, кн. X. P. 240; Евхаристията е най-страшно тайнство. T.I.S. 417; ужасно и спасително, кн. VII. P. 289. Повече подробности: Едмънд Бишоп. Приложение към текстове и изследвания. Vol. VIII, No 1. с. 94–95, ок. 2. *"Защото наистина в този свещен час човек трябва да има сърце, насочено към Бога." св. Кирил Йерусалимски. Творения. стр. 247. * „Ако благославяте на чужд език, тогава обикновеният човек не може да отговори „Амин“; без да чуе последните думи „завинаги и завинаги“, той няма да каже „Амин“. св. Йоан Златоуст. Беседа 35 върху Първо послание до коринтяните. Творения. T. X, книга. 1. СПб., 1904. С. 358. *Понякога наричана „Книгата на мистериите“ от източносирийски писатели. „Коментар на Теодор от Мопсуестия върху Господната молитва и тайнствата на кръщението и евхаристията“ от А. Мингана. Woodbrooke Studies, том. VI. Кеймбридж, 1933 г. Английски прев. стр. 70–123. *Текстове и изследвания, v. VIII, No. 1. Cambridge, 1909. P. 145; За авторството на Нарсай виж Пак там. Р. Х. Конъли. S. XIIXLI и KS. Бъркит. MSS, на "Нарсай за мистериите". Вестник за богословски изследвания. 1928. P. 269 ff. *Колекция от древни литургии. Vol. 4. стр. 12–33. *“Горко ми, горко ми” и т.н. (Ис. 6:5) в Литургията на Тадей и Мария. Vol. 4. стр. 21. *Текстове и изследвания, VII, № 1. С. 7. * Пак там. С. 10. Възгласът на дякона в Сирийската литургия на Яков: „Ще стоим със страх и трепет... Ние стоим на страшно и ужасно място и стоим с херувимите и серафимите“. Колекция от древни литургии. Vol. 2. стр. 26. *Тълкуване на Теодор от Мопсуестия, Изследвания на Уудбрук. P. 93, 100. Могат да бъдат посочени и други паралели и примери за влиянието на Теодор върху Нарсай. * Текстове и изследвания. Vol. VIII, № 1. Кеймбридж, 1909 г. С. 12. * Пак там. P. 22. Възклицанието на дякона в Сирийската литургия на Яков преди призива: "Колко страшен е настоящият час. Колко страшно е, възлюбени мои, времето, в което живият и свети Дух идва от най-високите височини на небето. Присъствайте със страх и трепет." В католика след анафората: "Тук е времето на страха, тук е часът на трепета. Тези, които са на върха, стоят със страх и служат с трепет; синовете на светлината са обхванати от ужас ... Треперете, служители на Църквата, изпълнявайки свещения ритуал на живия огън ... Дякони, застанете в трепет. " Колекция от древни литургии. Vol. 2. стр. 30, 38. *Яков, епископ Едески. Писмо до Тома презвитер за древната сирийска литургия. Колекция от древни литургии. Vol. 3. стр. 113–114. *Основните думи в публикуваната анафора на Брайтман са взети от фрагменти на преп. A. J. Maclean, получени в Кюрдистан. Те са присъствали в ерата на Нарсай и вероятно са били изключени след това. Лицман. Die Messe und Herremahl. стр. 33. *Например: Книга за църковната йерархия. Писания на св. отци и учители на Църквата относно тълкуването на православното богослужение. Т. 1. СПб., 1855. С. 9246 (с тълкувания на Георги Пахимер (1240–1310) и бележки на св. Максим Изповедник). *Например: в Едеса или съседен регион (Уесткот). Първият, който цитира Корпус Север от Антиохия през 513 г. *Например: сирийска анафора с името на св. Дионисий Ареопагит. *Вижте например: Болотов В.В. Лекции по история на древната църква. Т. IV. Петроград, 1918. С. 376. *Вижте повече подробности: Едмънд Бишоп. Приложение към текстове и изследвания. Vol. VIII, № 1. С. 112. *Писания на св. отци и учени на Църквата, свързани с тълкуването на богослужението. Т. 1, стр. 75. *Интересно е, че в някои преписи на гръцката Литургия на св. Яков молитвата „при внасянето на св. Дарове“ е изписана с името на Дионисий Ареопагит; „След като сме влезли на Твоята ужасна платформа, Господи, ние сме ужасени, когато се приближаваме до Твоята свята трапеза и, намирайки се близо до Твоето ужасно седалище, ние треперим и треперим в нашите крайници, принасяйки непристъпна жертва... Затова се страхуваме и треперим от страх.“ Колекция от древни литургии. Vol. 1. С. 162, ок. Повече за това: Петровски А. Апостолска литургия на Източната църква. СПб., 1897, с. 37–39. * Изследвания на Уудбрук. стр. 100. *Омилия XXI (c). Текстове и изследвания. стр. 57. *Според С. Епифанович, известен под името преп. Максим Изповедник. Ако Йоан Скитополски може да се отъждестви с Йоан III Схоластик, Константинополски патриарх (565–577) (Соколов И. Православна богословска енциклопедия. Том VII, кол. I), при когото е въведено, и според мнението на еп. Порфирий Успенски (Първо пътуване до атонските манастири II, раздел I, стр. 452–453), който е съставил Херувимската песен, влиянието на Корпуса става очевидно. *"Дяконите носят този принос или символа на приноса, който поставят на ужасния олтар... Трябва да мислим за Христос, воден в това време да страда."... "Трябва да мислим, че дяконите, носещи евхаристийния хляб за жертвоприношение, представляват образ на невидимите сили... Когато поставят хляба на светия олтар... мислим за Него като поставен в гроба след Страстите. Ето защо дяконите, разпръсквайки воалите върху трона, изобразявайте с тях погребалния саван.” Теодор. Изследвания на Удбрук. стр. 85, 86; Нарсай, „Нека погледнем към Исус, който е воден да умре за нас.“ Поставянето на Даровете на престола е символ на погребение. Дяконите са ангели, които пазят ужасната тайна на Царя на царете. Текстове и изследвания. стр. 34; 55–56; Песента „Да мълчи всяка човешка плът и да стои със страх и трепет...” - въведена вероятно повече или по-малко едновременно с херувимските песни „Като херувимите” (според Кедрин през 573 г.) и „Сега са небесните сили” (през 615-620 г.). За погрешно разбиране на Великия вход вижте Евтихий Константинополски (†582). Слово за Великден и Евхаристията. Колекция от древни литургии. Vol. 4. С. 65. *Св. Герман от Константинопол „Постоянно представяне на църковните служби и ритуали“. Писания на св. отци и църковни учители. Т. 1. С. 400. *Завесата пред Символа на вярата е отворена по време на евхаристийната молитва. Царските двери, които изпълняват същата функция като завесата (именно те са предназначени да затворят олтара за времето, когато се дръпне завесата, която замества древната завеса на цибория), остават затворени. В гръцките храмове царските двери са ниски, дълги до гърдите. Нашите големи, високи царски двери се появяват за първи път през 16 век при ремонта на Митрополита. Макарий от Новгородската катедрала "Света София" през 1528 г. Прочетете повече: Голубински Е. Е. История на руската църква. Т. 1, полутом II. Москва, 1904. С. 197–198; Андреев Н. Митрополит Макарий като фигура на религиозното изкуство. Семинариум Кондаковианум. Прага, 1935. С. 233. *Например: „На други места свещениците имат обичая да произнасят силно молитвите на св. „въздигания, защо, като ги слушаха често, децата можеха да ги знаят наизуст.“ Чудото, което се случи с децата в Апамея, които произнесоха думите на св. по време на игра. приношения. Духовна поляна, гл. 196. Руска улица С. Т. Лаврова. 1896 г. П. 242; ср., който знаеше обреда на приношенията на св. Старецът установил правило, така че никой от ръкоположените да не заучава наизуст думите на св. приношения, гл. *Тук обаче със съжаление трябва да отбележим недостатъчно внимателното отношение на миряните към проскомидията и нейния жертвен и умилостивителен характер. По време на проскомидията в храма рядко присъстват миряни, а ако присъстват, слушат четенето на часовете. На Света гора Атон през часове в точния момент бие камбана и монасите започват да четат паметници, диптихи, свои и на манастира. *Например: Литургия на Апостолските конституции - Псалм 33. Сборник от древни литургии. Vol. 1. С. 134; други химни – пак там. Vol. 2. С. 43; брой 4. С. 113; брой 4. С. 156... Прочетете повече от М. Скабаланович. Обяснителен типик. Vol. В. Киев, 1915. С. 49–50; Православна богословска енциклопедия. Т. X, колона. 16–18. *Например: епископ Висарион. Тълкуване на Божествената литургия. Ед. 4. СПб., 1895. С. 263. *Нейното място в Древната Църква е било след четене на Светото писание. Например: Юстин мъченик. Колекция от древни литургии. Vol. 1. С. 42; Литургия на апостолските конституции. Пак там. стр. 97. *Споменава се за първи път в списъка от 11 век на „Обяснение на литургията“ от св. Герман Константинополски. А. Петровски. Православна богословска енциклопедия. Т. 1, колона. 796. *Тази практика е посочена в решението на Кипърския събор (1620 г.), според което свещеникът трябва да разпита пристъпващите към св. Чаша дали са изповядали греховете си и пред кой духовник. Богословски бюлетин. 1905 г. април. С. 754, прибл. 1. *Св. Йоан Златоуст. Творения. Т. XII, кн. 1. С. 54. *Св. Йоан Златоуст. Творения. Т. XII, кн. 1. С. 153. *Скабаланович М. Тълковен типик. Vol. 1. л. 210–211, 222, 227, 242. В манастира Аполос ежеднев. Пак там. стр. 220. * „За това как и по какъв начин, в отсъствието на свещеник, трябва да се причасти. Суворов Н. По въпроса за тайната изповед. Ед. 2. Москва, 1906. С. 3. * Смирнов С. Изповед и покаяние в древните манастири на Изтока. Богословски *Св. Кирил Йерусалимски. Пета тайна дума 23. Творения. 1913. С. 252. *Съчинения на преподобния отец Касиан Римлянин. Ед. 2. Москва, 1882. С. 605. *Практика на някои принцове. Голубински И. История на руската църква. Т. 1, част II. Москва, 1904. С. 434, пр. 1. *§ 9. Пак там. С. 534, 433. Успение на Алмазов А. Тайна изповед. Т. II. С. 365–366 и мнението на Смирнов С. Староруский духовник. Москва, 1913. С. 5, прибл. 3; С. 291 (прил.), прибл. 1. *Доброклонски А. Ръководство по история на Руската църква. Vol. 1, изд. 2. Рязан, 1889. С. 98. *Разговор за свещени обреди и църковни мистерии. Писания на св. отци и църковни учители. Т. II. СПб., 1856. С. 519. *Св. Йоан Златоуст. Творения. T. X, книга. 2. С. 663.