²² Тогава Моисей поведе израилтяните от Червено море, и те влязоха в пустиня Сур; и вървяха из пустинята три дни и не намираха вода.

²³ Дойдоха в Мера, и не можаха да пият в Мера вода, защото беше горчива; затова и нарекоха онова (място) Мера.

²⁴ И заропта народът против Моисея и думаше: какво ще пием?

²⁵ (Моисей) викна към Господа, и Господ му показа дърво, и той го хвърли във водата, и водата стана сладка. Там Бог даде на народа наредби и закон и там го тури на изпитание.

²⁶ И каза: ако слушаш добре гласа на Господа, твоя Бог, и правиш каквото е угодно пред очите Му, и се вслушваш в заповедите Му, и пазиш всичките Му наредби, — няма да ти напратя ни една от болестите, които напратих на Египет; защото Аз съм Господ (Бог твой), целител твой.

²⁷ След това дойдоха в Елим; там имаше дванайсет извора вода и седемдесет финикови дървета: и там се разположиха на стан до водите.

¹ И потеглиха от Елим, и цялото общество Израилеви синове дойдоха в пустиня Син, която се намира между Елим и Синай, в петнайсетия ден на втория месец, след като бяха излезли от Египетската земя.

¹¹ Не пренебрегвай, синко, наказанието от Господа, и да не ти е тежко от Неговото изобличение;

¹² защото когото Господ обича, него наказва и към него благоволи, както баща към сина си.

¹³ Блажен човек, който е придобил мъдрост, и човек, който е спечелил разум, —

¹⁴ защото нея да придобиеш е по-добре, отколкото сребро да придобиеш, и печалбата от нея е повече, отколкото от злато:

¹⁵ тя е по-скъпа от драгоценни камъни; (ни едно зло не може да й се противи; тя е добре позната на всички, които се приближават към нея,) и нищо, което е теб въжделено, не ще се сравни с нея.

¹⁶ В десницата й е дългоденствие, а в левицата й — богатство и слава; (от устата й излиза правда; закон и милост носи на езика си;)

¹⁷ пътищата й са приятни пътища, и всичките й пътеки — мирни.

¹⁸ Тя е дърво за живот на ония, които я придобиват, и блажени са, които я запазват.

¹¹ И твоите порти ще бъдат всякога отворени, няма да се затварят ни денем, ни нощем, за да се принася при тебе имотът на народите и да се довеждат техните царе.

¹² Защото народ и царства, които не поискат да ти служат, ще загинат, и такива народи ще бъдат съвсем изтребени.

¹³ Славата на Ливан ще дойде при тебе с кипарис, бор и кедър заедно, за да украси мястото на Моето светилище, — и Аз ще прославя подножието на нозете Си.

¹⁴ И ще дойдат при тебе с покорност синовете на ония, които те угнетяваха, и ще паднат при стъпките на нозете ти всички, които те презираха, и ще те назоват град на Господа, Сион на Светия Израилев.

¹⁵ Задето бе изоставен и намразен, тъй че никой не минаваше през тебе, — Аз ще те направя величие навеки, радост от рода в род.

¹⁶ Ти ще се насищаш с млякото на народите, и ще сучеш от царски гърди, и ще узнаеш, че Аз, Господ, съм твой Спасител и твой Изкупител, Силният Иаковов.

²⁸ Отче, прослави името Си! Тогава дойде глас от небето: и прославих, и пак ще прославя.

²⁹ А народът, който стоеше и чу това, казваше: гръмна се; други пък казваха: Ангел Му говори.

³⁰ Иисус отговори и рече: не за Мене беше тоя глас, а за вас.

³¹ Сега е съд над тоя свят; сега князът на тоя свят ще бъде изпъден вън.

³² И кога Аз бъда издигнат от земята, всички ще привлека към Себе Си.

³³ А това говореше, като даваше да се разбере, от каква смърт щеше да умре.

³⁴ Народът Му отговори: ние сме слушали от Закона, че Христос пребъдва вовеки; а как Ти казваш, че трябвало Син Човеческий да бъде издигнат? Кой е Този Син Човеческий?

³⁵ Тогава Иисус им рече: още малко време светлината е с вас; ходете, докле имате светлината, за да ви не обгърне мрак; а който ходи в мрака, не знае къде отива.

³⁶ Докле имате светлината, вярвайте в светлината, за да бъдете синове на светлина. Като каза това, Иисус се оттегли и скри от тях.

¹⁸ Защото словото за кръста е безумство за ония, които гинат, а за нас, които се спасяваме, е сила Божия.

¹⁹ Защото писано е: „ще погубя мъдростта на мъдреците и ще отхвърля разума на разумните“.

²⁰ Де е мъдрецът? де е книжовникът? де е разисквачът на тоя век? Не обезуми ли Бог мъдростта на тоя свят?

²¹ Понеже светът със своята мъдрост не позна Бога в премъдростта Божия, Бог благоволи да спаси вярващите с безумството на проповедта.

²² Защото и иудеите искат личби, и елините търсят мъдрост,

²³ а ние проповядваме Христа разпнатия, Който за иудеи е съблазън, а за елини безумство,

²⁴ пък за самите призвани, както иудеи, тъй и елини — Божия сила и Божия премъдрост;

²⁸ Ние пък, братя, сме като Исаака, чеда на обещание.

²⁹ Но, както тогава роденият по плът гонеше родения по дух, тъй и сега.

³⁰ А какво говори Писанието? — Изпъди робинята и сина й, защото синът на робинята няма да бъде наследник заедно със сина на свободната.

³¹ И тъй, братя, не сме деца на робинята, а на свободната.

¹ И тъй, стойте твърдо в свободата, която Христос ни дарува, и не се подлагайте пак под робско иго.

² Ето аз, Павел, ви казвам: ако се обрязвате, Христос нищо няма да ви ползува.

³ Свидетелствувам пак на всеки човек, който се обрязва, че той е длъжен да изпълни целия закон.

⁴ Вие, които искате, да се оправдавате със закона, отметнахте се от Христа, отпаднахте от благодатта,

⁵ а ние се надяваме и очакваме оправдание от вярата чрез Духа.

⁶ Защото в Христа Иисуса нито обрязването има сила, нито необрязването, но вярата, която действува чрез любов.

⁷ Вие отивахте добре: кой ви спря, да се не покорявате на истината?

⁸ Това придумване не е от Оногова, Който ви призовава.

⁹ Малко квас заквася цялото тесто.

¹⁰ Аз имам вяра у вас чрез Господа, че вие не ще мислите инак; а оня, който ви смущава, — който и да е той, — ще претърпи осъда.

⁶ А когато първосвещениците и слугите Го видяха, завикаха и казваха: разпни, разпни Го! Пилат им казва: вие Го вземете и разпнете, защото аз не намирам у Него вина.

⁷ Иудеите му отговориха: ние имаме закон, и по нашия закон Той трябва да умре, защото Себе Си направи Син Божий.

⁸ Когато Пилат чу тая дума, повече се уплаши.

⁹ И пак влезе в преторията и рече на Иисуса: отде си Ти? Но Иисус му не даде отговор.

¹⁰ Пилат Му казва: на мене ли не отговаряш? Не знаеш ли, че имам власт да Те разпна, и власт имам да Те пусна?

¹¹ Иисус отговори: ти не щеше да имаш над Мене никаква власт, ако ти не бе дадено свише; затова по-голям грях има оня, който Ме предаде на тебе.

¹³ Пилат, като чу тая дума, изведе вън Иисуса и седна на съдището, на мястото, наречено Литостротон , а по еврейски Гавата.

¹⁴ Тогава беше петък пред Пасха, около шестия час. И рече Пилат на иудеите: ето вашия Цар!

¹⁵ Ала те завикаха: премахни Го, премахни, разпни Го! Пилат им казва: вашия Цар ли да разпна? Първосвещениците отговориха: ние нямаме друг цар, освен кесаря.

¹⁶ И тогава им Го предаде, за да бъде разпнат. И взеха Иисуса и Го поведоха.

¹⁷ И носейки кръста Си, Той излезе на мястото, наречено Лобно, по еврейски Голгота;

¹⁸ там Го разпнаха, и с Него други двама, от едната и от другата страна, а посред — Иисуса.

¹⁹ А Пилат написа и надпис, и го постави на кръста. Написано беше: Иисус Назорей, Цар Иудейски.

²⁰ Тоя надпис четоха мнозина от иудеите, понеже беше близо до града мястото, дето Иисус бе разпнат, и написаното бе по еврейски, гръцки и латински.

²⁵ При кръста Иисусов стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария Клеопова, и Мария Магдалина.

²⁶ А Иисус, като видя майка Си и стоещия там ученик, когото обичаше, казва на майка Си: жено, ето син ти!

²⁷ После казва на ученика: ето майка ти! И от оня час ученикът я прибра при себе си.

²⁸ След това Иисус, като знаеше, че всичко вече е свършено, за да се сбъдне Писанието, казва: жеден съм.

³⁰ А когато Иисус вкуси от оцета, рече: свърши се! И като наведе глава, предаде дух.

³¹ И понеже тогава беше петък, иудеите, за да не останат телата върху кръста в събота (защото оная събота беше велик ден), помолиха Пилата, да им пребият пищелите и да ги снемат.

³² Тогава дойдоха войниците и пребиха пищелите на първия, както и на другия, разпнат с Него.

³³ А когато дойдоха при Иисуса и Го видяха вече умрял, не Му пребиха пищелите;

³⁴ но един от войниците прободе с копие ребрата Му, и веднага изтече кръв и вода.

³⁵ И който видя, засвидетелствува, и свидетелството му е истинско; и той знае, че говори истина, за да повярвате вие.

⁵⁴ Когато излязоха от кораба, жителите веднага, като Го познаха,

⁵⁵ бързо обиколиха цялата оная околност и захванаха на носилки да донасят болните там, дето чуваха, че се намира Той.

⁵⁶ И където и да влизаше Той, в села ли, в градове, или в колиби, навсякъде поставяха болните по тържищата и Го молеха, да се допрат поне до полата на дрехата Му; и колкото души се допираха до Него, изцеряваха се.

¹ Събраха се при Него фарисеите и някои от книжниците, дошли от Иерусалим,

² и като видяха, че някои от учениците Му ядяха хляб с нечисти, сиреч, неумити ръце, укориха ги.

³ Защото фарисеите и всички иудеи, придържайки се о преданието на старците, не ядат, докле си не умият ръцете до лактите;

⁴ и като си дойдат от тържището, не ядат, докле се не умият. Има и много друго, което са приели да пазят: измиване чаши, шулци, котли и пейки.

⁵ След това фарисеите и книжниците Го запитват: защо учениците Ти не постъпват по преданието на старците, а с неумити ръце ядат хляб?

⁶ Той им отговори и рече: добре е пророкувал Исаия за вас, лицемерците, както е писано: „тоя народ Ме почита с устните си, а сърцето му стои далеч от Мене;

⁷ ала напразно Ме почита, проповядвайки учения, — заповеди човечески.“

⁸ Защото вие, като оставихте Божията заповед, държите се о преданието човеческо, миете шулци, чаши и вършите много други подобни неща.

¹ Беше болен някой си Лазар, от Витания, от градеца на Мария и сестра й Марта.

² (А Мария, чийто брат Лазар бе болен, беше оная, която помаза Господа с миро и отри нозете Му с косата си.)

³ Сестрите проводиха да Му кажат: Господи, ето оня, когото обичаш, е болен!

⁴ Като чу това, Иисус рече: тая болест не е за умиране, а за слава Божия, за да се прослави чрез нея Син Божий.

⁵ А Иисус обичаше Марта, и сестра й, и Лазаря.

⁶ А когато чу, че е болен, престоя два дни в мястото, дето се намираше.

⁷ След това рече на учениците: да идем пак в Иудея.

⁸ Учениците Му рекоха: Рави`, сега иудеите искаха с камъни да Те убият, и пак ли там отиваш?

⁹ Иисус отговори: нали дванайсет часа има в деня? Който ходи дене, не се препъва, защото вижда светлината на тоя свят;

¹⁰ а който ходи нощя, препъва се, защото светлината не е в него.

¹¹ Той рече това и после им казва: Лазар, нашият приятел, е заспал; но отивам да го събудя.

¹² Учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.

¹³ Иисус бе казал за смъртта му, а те помислиха, че говори за сънно заспиване.

¹⁴ Тогава Иисус им рече открито: Лазар умря;

¹⁵ ала се радвам за вас, че Ме нямаше там, та да повярвате; но да идем при него.

¹⁶ Тогава Тома, наричан Близнак, каза на съучениците: да идем и ние да умрем с Него.

¹⁷ Като дойде Иисус, намери, че той е вече от четири дена в гроба.

¹⁸ А Витания беше близо до Иерусалим, около петнайсет стадии;

¹⁹ и мнозина иудеи бяха дошли при Марта и Мария да ги утешат за брата им.

²⁰ Марта, като чу, че иде Иисус, посрещна Го; а Мария седеше вкъщи.

²¹ Тогава Марта рече на Иисуса: Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми.

²² Но и сега зная, че, каквото и да поискаш от Бога, ще Ти даде Бог.

²³ Иисус й рече: брат ти ще възкръсне.

²⁴ Марта Му каза: зная, че ще възкръсне при възкресението, в последния ден.

²⁵ Иисус й рече: Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее.

²⁶ И всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре вовеки. Вярваш ли това?

²⁷ Тя Му дума: да, Господи, аз вярвам, че Ти си Христос, Син Божий, Който иде на света.

²⁸ Като каза това, отиде та повика скришом сестра си Мария и рече: Учителят е тук и те вика.

²⁹ Тая, щом чу, става бързо и дохожда при Него.

³⁰ (Иисус още не бе дошъл в градеца, а стоеше на мястото, дето Го бе посрещнала Марта.)

³¹ Иудеите, които бяха с нея вкъщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, отидоха подире й, мислейки, че отива на гроба — да плаче там.

³² А Мария, като стигна там, дето беше Иисус, и Го видя, падна при нозете Му и рече: Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми.

³³ Иисус, като я видя да плаче, и дошлите с нея иудеи да плачат, разтъжи се духом, смути се

³⁴ и рече: де сте го положили? Казват Му: Господи, дойди и виж.

³⁵ Иисус се просълзи.

³⁶ Тогава иудеите казваха: гледай, колко го е обичал.

³⁷ Някои пък от тях казаха: не можеше ли Тоя, Който отвори очите на слепия, да направи, щото и тоя да не умре?

³⁸ А Иисус, пак тъгувайки в Себе Си, дохожда при гроба; това беше пещера, и камък стоеше отгоре й.

³⁹ Иисус казва: дигнете камъка. Сестрата на умрелия, Марта, Му казва: Господи, мирише вече; защото е от четири дена.

⁴⁰ Иисус й дума: не казах ли ти, че, ако повярваш, ще видиш славата Божия?

⁴¹ Тогава дигнаха камъка от пещерата, дето лежеше умрелият. А Иисус дигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша.

⁴² Аз и знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах за народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил.

⁴³ Като каза това, извика с висок глас: Лазаре, излез вън!

⁴⁴ И излезе умрелият с повити ръце и нозе в погребални повивки, а лицето му забрадено с кърпа. Иисус им казва: разповийте го и оставете го да ходи.

⁴⁵ Тогава мнозина от иудеите, които бяха дошли при Мария и видяха, що стори Иисус, повярваха в Него.

⁴⁶ А някои от тях отидоха при фарисеите и им разправиха, що стори Иисус.

⁴⁷ Тогава първосвещениците и фарисеите се събраха на съвет и казваха: какво да правим? Тоя Човек върши много чудеса.

⁴⁸ Ако Го оставим тъй, всички ще повярват в Него, — и ще дойдат римляни, та ще ни разорят и страната и народа.

⁴⁹ Един пък от тях, на име Каиафа, който нея година беше първосвещеник, им рече: вие нищо не знаете,

⁵⁰ нито помисляте, че за нас е по-добре един човек да умре за народа, отколкото цял народ да погине.

⁵¹ И това не от себе си каза, но като беше нея година първосвещеник, предсказа, че Иисус ще умре за народа,

⁵² и не само за народа, но за да събере наедно и разпилените чеда Божии.

⁵³ От тоя ден, прочее, се сговориха да Го убият.

⁵⁴ Поради това Иисус вече не ходеше явно между иудеите, а оттам отиде в една местност, близо до пустинята, в града, наричан Ефраим, и там стоеше с учениците Си.

⁵⁵ Наближаваше Пасха иудейска, и мнозина от цялата страна отидоха в Иерусалим пред Пасха, за да се очистят.

⁵⁶ Тогава диреха Иисуса и, стоейки в храма, думаха си един другиму: как ви се струва? Дали не ще дойде на празника?

⁵⁷ А първосвещениците и фарисеите бяха дали заповед, ако някой узнае де е, да обади, за да Го уловят.