³¹ Когато той излезе, Иисус рече: сега се прослави Син Човеческий, и Бог се прослави в Него.

³² Ако Бог се прослави в Него, и Бог ще Го прослави в Себе Си, и веднага ще Го прослави.

³³ Чеда, още малко съм с вас. Ще Ме дирите, и, както казах на иудеите, че където отивам Аз, вие не можете да дойдете, и вам казвам сега.

³⁴ Нова заповед ви давам, да любите един другиго; както ви възлюбих, да любите и вие един другиго.

³⁵ По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си.

³⁶ Симон Петър Му рече: Господи, къде отиваш? Иисус му отговори: където Аз отивам, ти не можеш да дойдеш подире Ми сега, а сетне ще Ме последваш.

³⁷ Петър Му рече: Господи, защо не мога да дойда подире Ти сега? Душата си за Тебе ще положа.

³⁸ Иисус му отговори: душата си ли за Мене ще положиш? Истина, истина ти казвам: не ще пропее петел, докле три пъти не се отречеш от Мене.

¹ Да се не смущава сърцето ви; вярвайте в Бога и в Мене вярвайте.

² В дома на Отца Ми има много жилища. Ако да нямаше, щях да ви кажа. Отивам да ви приготвя място.

³ И кога ида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Мене Си, за да бъдете и вие, дето съм Аз.

⁴ А къде отивам Аз, знаете, и пътя знаете.

⁵ Тома Му рече: Господи, не знаем къде отиваш; и как можем да знаем пътя?

⁶ Каза му Иисус: Аз съм пътят и истината и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене.

⁷ Да бяхте познавали Мене, щяхте да познавате и Отца Ми. И отсега Го познавате, и видели сте Го.

⁸ Филип Му рече: Господи, покажи ни Отца, и стига ни.

⁹ Каза му Иисус: толкози време съм с вас, и не си ли Ме познал, Филипе? Който е видял Мене, видял е Отца; и как ти казваш: покажи ни Отца?

¹⁰ Не вярваш ли, че Аз съм в Отца, и Отец е в Мене? Думите, които Аз ви говоря, от Себе Си не ги говоря; а Отец, Който пребъдва в Мене, Той върши делата.

¹¹ Вярвайте Ми, че Аз съм в Отца, и Отец е в Мене; ако ли не, то за самите дела вярвайте в Мене.

¹² Истина, истина ви казвам: който вярва в Мене, делата, що Аз върша, и той ще върши, и по-големи от тях ще върши; защото Аз отивам при Отца Си.

¹³ И каквото поискате от Отца в Мое име, ще го направя, за да се прослави Отец в Сина.

¹⁴ Ако поискате нещо в Мое име, Аз ще го направя.

¹⁵ Ако Ме любите, опазете Моите заповеди.

¹⁶ И Аз ще помоля Отца, и ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас вовеки,

¹⁷ Духът на истината, Когото светът не може да приеме, защото Го не види, нито Го познава; а вие Го познавате, защото Той с вас пребъдва и във вас ще бъде.

¹⁸ Няма да ви оставя сираци; ще дойда при вас.

¹⁹ Още малко, и светът няма вече да Ме вижда; а вие ще Ме виждате, защото Аз живея, и вие ще живеете.

²⁰ В него ден ще разберете вие, че Аз съм в Моя Отец, и вие сте в Мене, и Аз във вас.

²¹ Който има заповедите Ми и ги пази, той е, който Ме люби; а който Ме люби, възлюбен ще бъде от Отца Ми; и Аз ще го възлюбя и ще му се явя Сам.

²² Иуда (не Искариот) Му казва: Господи, що е това, дето искаш да се явиш нам, а не на света?

²³ Иисус му отговори и рече: ако някой Ме люби, ще спази словото Ми; и Моят Отец ще го възлюби, и ще дойдем при него и жилище у него ще направим.

²⁴ Който Ме не люби, не спазва словата Ми; а словото, що слушате, не е Мое, а на Отца Ми, Който Ме е пратил.

²⁵ Това ви казах, бидейки с вас.

²⁶ А Утешителят, Дух Светий, Когото Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, що съм ви говорил.

²⁷ Мир ви оставям; Моя мир ви давам; Аз ви давам не тъй, както светът дава. Да се не смущава сърцето ви, нито да се плаши.

²⁸ Чухте, че Аз ви рекох: отивам от вас, и пак ще дойда при вас. Да Ме бяхте любили, щяхте да се възрадвате, че рекох, отивам при Отца; защото Моят Отец е по-голям от Мене.

²⁹ И сега ви казах това, преди да се е сбъднало, та, кога се сбъдне, да повярвате.

³⁰ Няма вече много да говоря с вас, защото иде князът на тоя свят, и в Мене той няма нищо.

³¹ Но отивам, за да разбере светът, че любя Отца и, както Ми е заповядал Отец, тъй и правя. Станете, да си идем оттук.

¹ Аз съм истинската лоза, и Моят Отец е лозарят.

² Всяка пръчка у Мене, която не дава плод, Той отрязва; и всяка, която дава плод, чисти я, за да дава повече плод.

³ Вие сте вече чисти чрез словото, що съм ви проповядвал.

⁴ Пребъдете в Мене, и Аз във вас. Както пръчката сама от себе си не може да дава плод, ако не бъде на лозата, тъй и вие, ако не бъдете в Мене.

⁵ Аз съм лозата, вие пръчките; който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод; защото без Мене не можете да вършите нищо.

⁶ Ако някой не пребъде в Мене, бива изхвърлен навън, както пръчката, и изсъхва; и събират пръчките, та ги хвърлят в огън, и те изгарят.

⁷ Ако пребъдете в Мене, и словата Ми пребъдват във вас, то каквото и да пожелаете, искайте, и ще ви бъде.

⁸ С това ще се прослави Моят Отец, ако вие принасяте много плод, и тогава ще бъдете Мои ученици.

⁹ Както Отец възлюби Мене, и Аз възлюбих вас: пребъдете в Моята любов.

¹⁰ Ако спазите Моите заповеди, ще пребъдете в любовта Ми, както и Аз спазих заповедите на Отца Си, и пребъдвам в любовта Му.

¹¹ Това ви казах, за да пребъде Моята радост във вас, и радостта ви да бъде пълна.

¹² Тази е Моята заповед: да любите един другиго, както Аз ви възлюбих.

¹³ Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели.

¹⁴ Вие сте Ми приятели, ако вършите всичко онова, що ви Аз заповядвам.

¹⁵ Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае, що върши господарят му; а ви нарекох приятели, защото ви казах всичко, що съм чул от Отца Си.

¹⁶ Не вие Мене избрахте, но Аз вас избрах и ви поставих да идете и да принасяте плод, и плодът ви да пребъдва, та, каквото и да поискате от Отца в Мое име, да ви даде.

¹⁷ Това ви заповядвам: да любите един другиго.

¹⁸ Ако светът ви мрази, знайте, че Мене преди вас е намразил.

¹⁹ Да бяхте от света, светът щеше да люби своето; а понеже не сте от света, но Аз ви избрах от света, затова светът ви мрази.

²⁰ Помнете словото, що ви казах Аз: няма слуга по-голям от господаря си. Ако Мене гониха, и вас ще гонят; ако Моето слово спазиха, и вашето ще спазят.

²¹ Но всичко това ще ви сторят заради Моето име, защото не знаят Оногова, Който Ме е пратил.

²² Ако не бях дошъл и не бях им говорил, грях не щяха да имат; а сега нямат извинение за греха си.

²³ Който Мене мрази, мрази и Отца Ми.

²⁴ Ако не бях сторил между тях делата, които никой друг не е сторил, грях не щяха да имат; а сега и видяха, и намразиха, и Мене, и Отца Ми.

²⁵ Но това стана, за да се сбъдне словото, писано в Закона им, че Ме намразиха без вина.

²⁶ А кога дойде Утешителят, Когото Аз ще ви пратя от Отца, Духът на истината, Който изхожда от Отца, Той ще свидетелствува за Мене;

²⁷ а и вие ще свидетелствувате, понеже отначало сте с Мене.

¹ Това ви казах, за да се не съблазните.

² Ще ви изгонят от синагогите; настъпва дори време, когато всякой, който ви убие, ще мисли, че принася Богу служба.

³ И тъй ще постъпят с вас, защото не познаха нито Отца, нито Мене.

⁴ Но казах ви това, та, кога дойде часът, да си спомняте, че Аз съм ви казал; а отначало не ви говорих това, защото бях с вас.

⁵ А сега отивам при Оногова, Който Ме е пратил, и никой от вас Ме не попитва: къде отиваш?

⁶ Но задето ви казах това, сърцето ви се изпълни с тъга.

⁷ Аз обаче ви казвам истината: за вас е по-добре Аз да си замина; защото, ако не замина, Утешителят няма да дойде при вас; ако ли замина, ще ви Го пратя;

⁸ и Той, като дойде, ще изобличи света за грях, за правда и за съд:

⁹ за грях, че не вярват в Мене;

¹⁰ за правда, че Аз отивам при Отца Си, и няма вече да Ме видите;

¹¹ а за съд, че князът на тоя свят е осъден.

¹² Имам още много да ви говоря; ала сега не можете го понесе.

¹³ А кога дойде Оня, Духът на истината, ще ви упъти на всяка истина; защото от Себе Си няма да говори, а ще говори, каквото чуе, и ще ви възвести бъдещето.

¹⁴ Той Мене ще прослави, защото от Моето ще вземе и ще ви възвести.

¹⁵ Всичко, що има Отец, е Мое; затова казах, че от Моето ще вземе и ще ви възвести.

¹⁶ Още малко, и няма да Ме виждате, и пак след малко, и ще Ме видите, защото отивам при Отца.

¹⁷ Тогава някои от учениците Му си рекоха един другиму: що е това, дето ни казва: още малко, и няма да Ме виждате, и пак: след малко, и ще Ме видите, и че Аз отивам при Отца?

¹⁸ И си думаха: що е това, дето казва: още малко? Не знаем, какво говори.

¹⁹ Разбра, прочее, Иисус, че искат да Го питат, и рече им: за това ли се питате един други, дето казах: още малко, и няма да Ме виждате, и пак: след малко, и ще Ме видите?

²⁰ Истина, истина ви казвам, че вие ще се разплачете и разридаете, а светът ще се възрадва; вие ще бъдете наскърбени, но скръбта ви ще се обърне на радост.

²¹ Жена, кога ражда, има болки, защото е дошъл часът й; но, след като роди младенеца, от радост не помни вече мъките, защото се е родил човек на света.

²² Тъй и вие сега сте наскърбени; но Аз пак ще ви видя, и ще се зарадва сърцето ви, и радостта ви никой няма да ви отнеме;

²³ и него ден няма да Ме попитате за нищо. Истина, истина ви казвам: каквото и да поискате от Отца в Мое име, ще ви даде.

²⁴ Досега нищо не сте искали в Мое име; искайте, и ще получите, за да бъде радостта ви пълна.

²⁵ Това ви говорих с притчи; но настава час, когато няма да ви говоря вече с притчи, а открито ще ви известя за Отца.

²⁶ Него ден ще поискате в Мое име, и не ви казвам, че Аз ще помоля Отца за вас;

²⁷ защото Сам Отец ви обича, задето вие Ме обикнахте и повярвахте, че Аз съм от Бога излязъл.

²⁸ Излязох от Отца и дойдох на света; пак оставям света и отивам при Отца.

²⁹ Казват Му Неговите ученици: ето, сега открито говориш, и никаква притча не казваш.

³⁰ Сега разбираме, че знаеш всичко, и нямаш нужда да Те пита някой. Поради това вярваме, че си от Бога излязъл.

³¹ Отговори им Иисус: сега ли вярвате?

³² Ето, настъпва час, и настана вече, да се разбягате всякой у вас си, и Мене самичък да оставите; ала Аз не съм самичък, защото Отец е с Мене.

³³ Това ви казах, за да имате в Мене мир. В света скърби ще имате; но дерзайте: Аз победих света.

¹ Това като каза Иисус, дигна очи към небето и рече: Отче! дойде часът: прослави Сина Си, за да Те прослави и Син Ти,

² според както си Му дал власт над всяка плът, та чрез всичко, що си Му дал, да даде тям живот вечен.

³ А вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа;

⁴ Аз Те прославих на земята, свърших делото, що Ми бе дал да изпълня.

⁵ И сега прослави Ме Ти, Отче, у Тебе Самия със славата, що имах у Тебе преди свят да бъде.

⁶ Явих Твоето име на човеците, които си Ми дал от света; те бяха Твои, и Ти Ми ги даде, и спазиха Твоето слово.

⁷ Сега разбраха, че всичко, що си Ми дал, е от Тебе;

⁸ защото словата, що си Ми дал, предадох им ги, и те приеха и разбраха наистина, че съм от Тебе излязъл, и повярваха, че Ти си Ме пратил.

⁹ Аз за тях се моля; не за цял свят се моля, а за тях, които си Ми дал, защото са Твои.

¹⁰ И всичко Мое е Твое, и Твоето Мое, и се прославих в тях.

¹¹ Не съм вече в света, но те са в света, а Аз ида при Тебе, Отче Светий! опази ги в Твоето име, тях, които си Ми дал, за да бъдат едно, както сме и Ние.

¹² Когато бях с тях на света, Аз ги пазех в Твоето име; ония, които си Ми дал, опазих, и никой от тях не погина, освен погибелния син, за да се сбъдне Писанието.

¹³ А сега ида при Тебе и казвам това в света, за да имат в себе си Моята радост пълна.

¹⁴ Аз им предадох Твоето слово, и светът ги намрази, защото те не са от света, както и Аз не съм от него.

¹⁵ Не се моля да ги вземеш от света, но да ги опазиш от злото.

¹⁶ Те не са от света, както и Аз не съм от него.

¹⁷ Освети ги чрез Твоята истина; Твоето слово е истина.

¹⁸ Както Ти Мене прати в света, и Аз ги пратих в света;

¹⁹ и за тях Аз посветявам Себе Си, та и те да бъдат осветени чрез истината.

²⁰ И не само за тях се моля, но и за ония, които по тяхното слово повярват в Мене,

²¹ да бъдат всички едно: както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас едно, — та да повярва светът, че Ти си Ме пратил.

²² И славата, която Ми бе дал, Аз дадох тям, за да бъдат едно, както Ние сме едно;

²³ Аз съм в тях, и Ти в Мене, за да бъдат в пълно единство, и за да познае светът, че Ти си Ме пратил и си ги възлюбил, както Мене възлюби.

²⁴ Отче! тия, които си Ми дал, желая и те да бъдат с Мене там, дето съм Аз, за да гледат Моята слава, що си Ми дал, защото Ме възлюби, преди свят да се създаде.

²⁵ Отче праведний! светът Те не позна; но Аз Те познах, и тия познаха, че Ти си Ме пратил;

²⁶ и явих им Твоето име и ще явя, та любовта, с която си Ме възлюбил, в тях да бъде, и Аз в тях.

¹ Като каза това Иисус, излезе с учениците Си отвъд потока Кедрон, дето имаше градина, в която влезе Сам Той и учениците Му.

¹ Като каза това Иисус, излезе с учениците Си отвъд потока Кедрон, дето имаше градина, в която влезе Сам Той и учениците Му.

² А това място знаеше и Иуда, който щеше да Го предаде, защото Иисус често се събираше там с учениците Си.

³ Тогава Иуда, като взе една чета войници и слуги от първосвещениците и фарисеите, дохожда там с фенери, светила и с оръжия.

⁴ А Иисус, знаейки всичко, каквото щеше да стане с Него, излезе и им рече: кого търсите?

⁵ Отговориха Му: Иисуса Назорея. Иисус им казва: Аз съм. С тях стоеше и Иуда, който Го предаваше.

⁶ И като им рече: Аз съм, те се дръпнаха назад и паднаха на земята.

⁷ Пак ги попита: кого търсите? Те рекоха: Иисуса Назорея.

⁸ Иисус отговори: казах ви, че съм Аз; и тъй, ако Мене търсите, тях оставете да си идат;

⁹ за да се сбъдне словото, казано от Него: „от ония, които си Ми дал, никого не погубих“.

¹⁰ А Симон Петър, който имаше нож, измъкна го, удари слугата на първосвещеника и му отряза дясното ухо. Името на слугата беше Малх.

¹¹ Но Иисус рече на Петра: тури ножа си в ножницата; да не изпия ли чашата, която Ми е дал Отец?

¹² Тогава четата и хилядникът и слугите иудейски хванаха Иисуса и Го вързаха,

¹³ и отведоха Го първом при Ана; защото той беше тъст на Каиафа, който през нея година беше първосвещеник.

¹⁴ А Каиафа беше оня, който бе дал на иудеите съвет, че е по-добре един човек да погине за народа.

¹⁵ След Иисуса вървяха Симон Петър и другият ученик; а тоя ученик беше познат на първосвещеника, и влезе с Иисуса в двора първосвещеников.

¹⁶ А Петър стоеше вън до вратата. Другият пък ученик, който беше познат на първосвещеника, излезе, та говори на вратарката, и въведе Петра.

¹⁷ Тогава слугинята-вратарка казва на Петра: да не си и ти от учениците на Този Човек? Той отговаря: не съм.

¹⁸ А робите и слугите бяха си наклали огън, понеже беше студено, и стояха, та се грееха. Петър стоеше с тях и се грееше.

¹⁹ А първосвещеникът попита Иисуса за учениците Му и за учението Му.

²⁰ Иисус му отговори: Аз открито говорих на света; Аз винаги съм поучавал в синагогите и в храма, дето отвред се събират иудеите, и скришом нищо не съм говорил.

²¹ Защо питаш Мене? Питай ония, които са слушали, що съм им говорил; ето, те знаят, що съм говорил.

²² Когато Той каза това, един от слугите, който стоеше наблизо, удари плесница на Иисуса и рече: тъй ли отговаряш на първосвещеника?

²³ Иисус му отвърна ако говорих зле, докажи злото; ако ли — добре, защо Ме биеш?

²⁴ Тогава Ана Го прати вързан при първосвещеник Каиафа.

²⁵ А Симон Петър стоеше и се грееше. И рекоха му: да не си и ти от Неговите ученици? Той се отрече и каза: не съм.

²⁶ Един от слугите първосвещеникови, сродник на оногова, комуто Петър бе отрязал ухото, казва: не те ли видях аз в градината с Него?

²⁷ Петър пак се отрече; и тозчас петел пропя.

²⁸ Поведоха Иисуса от Каиафа в преторията. Беше заран; и те не влязоха в преторията, за да се не осквернят, та да могат да ядат пасхата.

⁵⁷ А ония, които хванаха Иисуса, заведоха Го при Каиафа първосвещеника, дето бяха събрани книжниците и стареите.

⁵⁸ Петър пък вървеше след Него отдалеч до двора на първосвещеника; и, като влезе вътре, седна със слугите, за да види края.

⁵⁹ А първосвещениците и стареите и целият синедрион търсеха лъжливо свидетелство против Иисуса, за да Го умъртвят,

⁶⁰ и не намираха; и, макар да надойдоха много лъжесвидетели, не намериха. Ала най-сетне дойдоха двама лъжесвидетели

⁶¹ и рекоха: Тоя каза: мога да разруша Божия храм, и в три дни да го съзидам.

⁶² И като стана първосвещеникът, рече Му: нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тези против Тебе?

⁶³ Но Иисус мълчеше. А първосвещеникът Му рече: заклевам Те в Живия Бог, да ни кажеш, Ти ли си Христос, Син Божий?

⁶⁴ Иисус му отговаря: ти рече; казвам ви обаче: отсега ще видите Сина Човечески, седнал отдясно на Силата и идещ на небесните облаци.

⁶⁵ Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и рече: Той богохулствува! Каква нужда имаме вече от свидетели? На, сега чухте богохулството Му!

⁶⁶ Как ви се струва? А те отговориха и рекоха: заслужава смърт.

⁶⁷ Тогава Го заплюваха и биеха по лицето, а други Му удряха плесници

⁶⁸ и думаха: проречи ни, Христе, кой Те удари?

⁶⁹ А Петър седеше вън на двора. И приближи се до него една слугиня и рече: и ти беше с Иисуса Галилееца.

⁷⁰ Но той се отрече пред всички, като каза: не зная, що говориш.

⁷¹ А когато отиваше към вратата, видя го друга и думаше на ония, що бяха там: и тоя беше с Иисуса Назорея.

⁷² А той пак се отрече с клетва: не познавам Човека.

⁷³ Малко по-сетне се приближиха ония, които стояха там, и казаха на Петра: наистина и ти си от тях, защото и твоят говор те издава.

⁷⁴ Тогава той почна да проклина и да се кълне: не познавам Човека. И веднага пропя петел.

⁷⁵ И спомни си Петър думата, казана му от Иисуса: преди още петел да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене. И като излезе вън, плака горко.

²⁸ Поведоха Иисуса от Каиафа в преторията. Беше заран; и те не влязоха в преторията, за да се не осквернят, та да могат да ядат пасхата.

²⁹ Тогава излезе Пилат при тях и рече: в какво обвинявате Тоя Човек?

³⁰ Отговориха му и рекоха: ако Той не беше злодеец, не щяхме да ти Го предадем.

³¹ Пилат им рече: вземете Го вие и Го съдете по вашия закон. Иудеите му рекоха: нам не е позволено да убием никого;

³² за да се сбъдне думата Иисусова, която беше казал, когато даваше да се разбере, от каква смърт щеше да умре.

³³ Тогава Пилат пак влезе в преторията и повика Иисуса и Му рече: Ти ли си Иудейският Цар?

³⁴ Иисус му отговори: от себе си ли говориш това, или други ти казаха за Мене?

³⁵ Пилат отговори: та аз иудеин ли съм? Твоят народ и първосвещениците Те предадоха на мене; какво си сторил?

³⁶ Иисус отговори: Моето царство не е от тоя свят: ако беше царството Ми от тоя свят, Моите слуги щяха да се борят, за да не бъда предаден на иудеите; но сега царството Ми не е оттук.

³⁷ А Пилат Му рече: и тъй, цар ли си Ти? Иисус отговори: ти казваш, че съм цар. Аз затова се родих, и затова дойдох на света, за да свидетелствувам за истината; всякой, който е от истината, слуша гласа Ми.

³⁸ Пилат Му рече: що е истина? И като каза това, пак излезе при иудеите и им рече: аз не намирам никаква вина у Него.

³⁹ Но у вас има обичай, да ви пускам едного за Пасха; желаете ли да ви пусна Царя Иудейски?

⁴⁰ Тогава пак закрещяха всички, казвайки: не Него, а Вара`ва. Вара`ва пък беше разбойник.

¹ Тогава Пилат хвана Иисуса и Го бичува.

² И войниците, като сплетоха венец от тръни, наложиха Му го на главата, и Му облякоха багреница,

³ и думаха: радвай се, Царю Иудейски! и Му удряха плесници.

⁴ Пилат пак излезе вън и им рече: ето, извеждам ви Го, за да разберете, че не намирам у Него никаква вина.

⁵ Тогава Иисус излезе вън с трънения венец и в багреница. И рече им Пилат: ето Човекът!

⁶ А когато първосвещениците и слугите Го видяха, завикаха и казваха: разпни, разпни Го! Пилат им казва: вие Го вземете и разпнете, защото аз не намирам у Него вина.

⁷ Иудеите му отговориха: ние имаме закон, и по нашия закон Той трябва да умре, защото Себе Си направи Син Божий.

⁸ Когато Пилат чу тая дума, повече се уплаши.

⁹ И пак влезе в преторията и рече на Иисуса: отде си Ти? Но Иисус му не даде отговор.

¹⁰ Пилат Му казва: на мене ли не отговаряш? Не знаеш ли, че имам власт да Те разпна, и власт имам да Те пусна?

¹¹ Иисус отговори: ти не щеше да имаш над Мене никаква власт, ако ти не бе дадено свише; затова по-голям грях има оня, който Ме предаде на тебе.

¹² От това време Пилат търсеше случай да Го пусне. Иудеите обаче викаха и казваха: ако пуснеш Тогова, не си приятел на кесаря. Всякой, който прави себе си цар, е противник на кесаря.

¹³ Пилат, като чу тая дума, изведе вън Иисуса и седна на съдището, на мястото, наречено Литостротон , а по еврейски Гавата.

¹⁴ Тогава беше петък пред Пасха, около шестия час. И рече Пилат на иудеите: ето вашия Цар!

¹⁵ Ала те завикаха: премахни Го, премахни, разпни Го! Пилат им казва: вашия Цар ли да разпна? Първосвещениците отговориха: ние нямаме друг цар, освен кесаря.

¹⁶ И тогава им Го предаде, за да бъде разпнат. И взеха Иисуса и Го поведоха.

³ Тогава Иуда, който Го предаде, като видя, че Той е осъден, разкая се и върна трийсетте сребърника на първосвещениците и стареите,

⁴ като каза: съгреших, че предадох невинна кръв. А те му рекоха: що ни е грижа? Ти му мисли.

⁵ И като захвърли сребърниците в храма, излезе и отиде, та се обеси.

⁶ Първосвещениците прибраха сребърниците и казаха: не бива да се турят в църковния ковчег, защото са цена за кръв.

⁷ И като направиха съвещание, купиха с тях грънчаревата нива, за да погребват странници;

⁸ затова и доднес тая нива се нарича кръвна нива;

⁹ тогава се сбъдна реченото чрез пророк Иеремия, който казва: „и взеха трийсетте сребърника — цената на Оценения, Когото оцениха синовете Израилеви,

¹⁰ и дадоха ги за грънчаревата нива, както ми заповяда Господ.“

¹¹ А Иисус се изправи пред управителя; и управителят Го попита и рече: Ти ли си Иудейският Цар? А Иисус му отговори: ти казваш.

¹² И когато Го обвиняваха първосвещениците и стареите, Той нищо не отговаряше.

¹³ Тогава Му казва Пилат: не чуваш ли, за колко работи свидетелствуват против Тебе?

¹⁴ И не му отговори нито на една дума, тъй че управителят се чудеше твърде много.

¹⁵ А на празника управителят имаше обичай да пуска на народа един затворник, когото биха поискали;

¹⁶ тогава у тях имаше един прочут затворник, на име Вара`ва.

¹⁷ И тъй, когато бяха събрани, Пилат им рече: кого искате да ви пусна: Вара`ва ли, или Иисуса, наричан Христос?

¹⁸ защото знаеше, че Го бяха предали от завист.

¹⁹ Между това, когато той седеше на съдийския престол, жена му прати да му кажат: не прави нищо на Тоя Праведник, защото днес насъне много пострадах за Него.

²⁰ Но първосвещениците и стареите надумаха народа, да изпроси Вара`ва, а Иисуса да погуби.

²¹ Тогава управителят ги попита: кого от двамата искате да ви пусна? Те отговориха: Вара`ва.

²² Пилат им каза: а какво да сторя с Иисуса, наричан Христос? Казват му всички: да бъде разпнат!

²³ Управителят рече: та какво зло е сторил? Но те още по-силно закрещяха и казаха: да бъде разпнат!

²⁴ Пилат, като видя, че нищо не помага, а се усилва смутнята, взе вода, та уми ръце пред народа и рече: невинен съм за кръвта на Тоя Праведник; вие му мислете.

²⁵ И целият народ отговори и рече: кръвта Му нека бъде върху нас и върху чедата ни.

²⁶ Тогава им пусна Вара`ва, а Иисуса бичува и Го предаде на разпятие.

²⁷ След това войниците управителеви взеха Иисуса в преторията, събраха срещу Него цялата чета войници

²⁸ и, като Го съблякоха, облякоха Му багреница;

²⁹ и сплетоха венец от тръни, наложиха Му го на главата и Му дадоха в дясната ръка тръст; и като заставаха пред Него на колене, присмиваха Му се и думаха: радвай се, Царю Иудейски!

³⁰ И след като Го заплюха, взеха тръстта и Го биеха по главата.

³¹ И след като Му се наприсмяха, съблякоха Му багреницата, облякоха Му Неговите дрехи и Го поведоха на разпятие.

³² А като излизаха, срещнаха един киринеец, на име Симон; него накараха да носи кръста Му.

¹⁶ Войниците пък Го отведоха вътре в двора, сиреч, в преторията, и събраха цялата чета войници,

¹⁷ и Му облякоха багреница и, като сплетоха венец от тръни, наложиха Му го;

¹⁸ и почнаха да Го поздравяват: радвай се, Царю Иудейски!

¹⁹ Па Го биеха по главата с тръст и Го заплюваха и, коленичейки, кланяха Му се.

²⁰ След като Му се наприсмяха, съблякоха Му багреницата, облякоха Му Неговите дрехи, и Го поведоха да Го разпнат.

²¹ И накараха някого си Симона Киринеец, баща на Александра и Руфа, както минаваше на връщане от полето, да носи кръста Му.

²² Заведоха Го на мястото Голгота, което значи: лобно място.

²³ И даваха Му да пие вино със смирна, ала Той не прие.

²⁴ Ония, които Го разпнаха, разделиха дрехите Му, хвърляйки жребие, кой какво да вземе.

²⁵ Беше третият час, и Го разпнаха.

²⁶ Имаше надпис за вината Му: Цар Иудейски.

²⁷ С Него разпнаха двама разбойници, единия отдясно Нему, а другия отляво.

²⁸ И се сбъдна Писанието, което казва: „и към беззаконници бе причислен“.

²⁹ Минувачите Го хулеха, като клатеха глава и думаха: уа! Ти, Който разрушаваш храма, и в три дни го съзиждаш,

³⁰ спаси Себе Си и слез от кръста!

³¹ Също и първосвещениците с книжниците се присмиваха и думаха помежду си: други спасяваше, а Себе Си не може да спаси.

³² Христос, Царят Израилев, нека слезе сега от кръста, та да видим и повярваме. Хулеха Го и разпнатите с Него.

³³ И като стигнаха на мястото, наричано Голгота, което значи: лобно място,

³⁴ дадоха Му да пие оцет, смесен със жлъчка; но Той вкуси и не иска да пие.

³⁵ А след като Го разпнаха, разделиха дрехите Му, хвърляйки жребие; за да се изпълни реченото от пророка: „разделиха дрехите Ми помежду си и за облеклото Ми хвърлиха жребие“;

³⁶ и седяха, та Го пазеха там;

³⁷ и туриха над главата Му надпис, който показваше вината Му: Този е Иисус, Царят Иудейски.

³⁸ Тогава бидоха разпнати с Него двама разбойници: единият отдясно, а другият отляво.

³⁹ А минувачите Го хулеха, като клатеха глава

⁴⁰ и думаха: Ти, Който разрушаваш храма, и в три дни го съзиждаш, спаси Себе Си! Ако си Син Божий, слез от кръста!

⁴¹ Също и първосвещениците заедно с книжниците и стареите и фарисеите се присмиваха и думаха:

⁴² други спаси, а Себе Си не може да спаси. Ако Той е Цар Израилев, нека сега слезе от кръста, и ще повярваме в Него;

⁴³ надяваше се на Бога, нека сега Го избави, ако Му е угоден; понеже бе казал: Син Божий съм.

⁴⁴ Също Го хулеха и разбойниците, разпнати с него.

⁴⁵ А от шестия час настана тъмнина по цялата земя до деветия час;

⁴⁶ а около деветия час Иисус извика с висок глас: Или`! Или`! лама` савахтани`? сиреч, Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме оставил?

⁴⁷ Някои от стоещите там, като чуха, казваха: Той вика Илия.

⁴⁸ И веднага един от тях се затече, взе гъба, натопи я в оцет и, като я надяна на тръст, даваше Му да пие;

⁴⁹ другите пък думаха: чакай, да видим, дали ще дойде Илия да Го избави.

⁵⁰ А Иисус, като извика пак с висок глас, изпусна дух.

⁵¹ И ето, храмовата завеса се раздра на две, отгоре додолу; и земята се потресе; и скалите се разпукаха;

⁵² и гробовете се разтвориха; и много тела на починали светии възкръснаха;

⁵³ и като излязоха из гробовете подир възкресението Му, влязоха в светия град и се явиха на мнозина.

⁵⁴ А стотникът и ония, които с него заедно пазеха Иисуса, като видяха земетресението и всичко станало, твърде много се уплашиха и думаха: наистина Божий Син е бил Тоя Човек!

³² Водеха и двама злодейци, за да бъдат погубени с Него.

³³ И когато отидоха на мястото, наречено Лобно, там разпнаха Него и злодейците, единия отдясно, а другия отляво.

³⁴ А Иисус говореше: Отче! прости им, понеже не знаят, що правят. И като деляха дрехите Му, хвърлиха жребие.

³⁵ А народът стоеше и гледаше. Подгавряха се заедно с народа и началниците, казвайки: други спаси, нека спаси и Себе Си, ако Този е Христос, избраникът Божий.

³⁶ Също и войниците се подиграваха с Него, като се приближаваха и Му поднасяха оцет,

³⁷ и казваха: ако си Ти Иудейският Цар, спаси се Сам.

³⁸ И над Него имаше надпис, написан на гръцки, латински и еврейски: Този е Царят Иудейски.

³⁹ Един от увисналите на кръста злодейци Го хулеше и казваше: ако си Ти Христос, спаси Себе Си и нас.

⁴⁰ А другият, като заговори, мъмреше тогова и казваше: та и от Бога ли се не боиш ти, когато и сам си осъден на същото?

⁴¹ А ние сме осъдени справедливо, защото получаваме заслуженото според делата си; но Тоя нищо лошо не е сторил.

⁴² И казваше на Иисуса: спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си!

⁴³ И отговори му Иисус: истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая.

⁴⁴ Беше вече около шестия час, и настана мрак по цялата земя до деветия час;

⁴⁵ и потъмня слънцето, и храмовата завеса се раздра през средата.

⁴⁶ Иисус, като извика с висок глас, рече: Отче! в Твоите ръце предавам духа Си. И това като каза, издъхна.

⁴⁷ А стотникът, като видя станалото, прослави Бога и рече: наистина, Тоя Човек е бил праведник.

⁴⁸ И целият народ, който се бе събрал на това зрелище, като видя станалото, връщаше се, удряйки се в гърди.

⁴⁹ А стояха надалеч и гледаха това всичките Му познайници и жените, които вървяха подире Му от Галилея.

²⁵ При кръста Иисусов стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария Клеопова, и Мария Магдалина.

²⁶ А Иисус, като видя майка Си и стоещия там ученик, когото обичаше, казва на майка Си: жено, ето син ти!

²⁷ После казва на ученика: ето майка ти! И от оня час ученикът я прибра при себе си.

²⁸ След това Иисус, като знаеше, че всичко вече е свършено, за да се сбъдне Писанието, казва: жеден съм.

²⁹ Там имаше съсъд, пълен с оцет. Войниците напоиха гъба с оцет, надянаха я на исопова тръст и поднесоха на устата Му.

³⁰ А когато Иисус вкуси от оцета, рече: свърши се! И като наведе глава, предаде дух.

³¹ И понеже тогава беше петък, иудеите, за да не останат телата върху кръста в събота (защото оная събота беше велик ден), помолиха Пилата, да им пребият пищелите и да ги снемат.

³² Тогава дойдоха войниците и пребиха пищелите на първия, както и на другия, разпнат с Него.

³³ А когато дойдоха при Иисуса и Го видяха вече умрял, не Му пребиха пищелите;

³⁴ но един от войниците прободе с копие ребрата Му, и веднага изтече кръв и вода.

³⁵ И който видя, засвидетелствува, и свидетелството му е истинско; и той знае, че говори истина, за да повярвате вие.

³⁶ Защото това стана, за да се сбъдне Писанието: „кост Негова няма да се строши“.

³⁷ И пак друго Писание казва: „ще погледнат на Тогова, Когото прободоха“.

⁴³ дойде Иосиф Ариматейски, виден член от съвета, който и сам очакваше царството Божие, дръзна, та влезе при Пилата, и измоли тялото Иисусово.

⁴⁴ Пилат се почуди, че Той вече е умрял; и, като повика стотника, попита го: дали отдавна е умрял?

⁴⁵ И като узна от стотника, даде тялото Иосифу.

⁴⁶ А Иосиф, като купи плащаница, сне Го, па Го обви в плащаницата и положи в гроб, изсечен в скала; и привали камък върху вратата гробни.

⁴⁷ А Мария Магдалина и Мария Иосиева гледаха, де Го полагат.

³⁸ След това Иосиф, от Ариматея (ученик Иисусов, но таен, поради страх от иудеите), помоли Пилата да снеме тялото Иисусово, и Пилат позволи. Той дойде и сне тялото Иисусово.

³⁹ Дойде също и Никодим (който беше ходил изпреди при Иисуса нощя) и донесе около сто литри смес от смирна и алой.

⁴⁰ Тогава взеха тялото Иисусово и Го обвиха в повивки с благовонията, както по обичая си иудеите погребват.

⁴¹ На онова място, дето беше разпнат, имаше градина, и в градината — нов гроб, в който още никой не бе полаган.

⁴² Там положиха Иисуса, поради петъка иудейски, понеже гробът беше наблизо.

⁶² На другия ден, след петъка, събраха се първосвещениците и фарисеите у Пилата

⁶³ и казваха: господарю, спомнихме си, че Оня измамник още приживе бе казал: подир три дни ще възкръсна;

⁶⁴ затова заповядай да се запази гробът до третия ден, да не би учениците Му да отидат нощем да Го откраднат и да кажат народу: възкръсна от мъртвите. И последната измама ще бъде по-лоша от първата.

⁶⁵ Пилат им рече: имате стража; идете завардете, както знаете.

⁶⁶ Те отидоха, та завардиха гроба със стража и запечатаха камъка.

¹⁰ И ще взема тоягата Си „благоволение“ и ще я пречупя, за да унищожа завета, който сключих с всички народи.

¹¹ И той ще бъде унищожен в оня ден, и тогава ще узнаят бедните от овците, които Ме очакват, че това е словото на Господа.

¹² И ще им кажа: ако ви е угодно, дайте Ми заплатата Ми; ако ли не — не давайте; и те ще Ми претеглят за отплата трийсет сребърника.

¹³ И рече ми Господ: хвърли ги в църковната каса, — висока цена, за каквато те Ме оцениха! И взех аз трийсетте сребърника и ги хвърлих в дома Господен за грънчаря.

¹⁴ а мене да ми не дава Господ да се хваля, освен с кръста на Господа нашего Иисуса Христа, чрез който за мене светът е разпнат, и аз за света.

¹⁵ Защото в Христа Иисуса нито обрязването има някаква сила, нито необрязването, а новата твар.

¹⁶ На ония, които постъпват по това правило, нека бъде мир и милост — тям и на Израиля Божий.

¹⁷ Прочее, никой да ми не досажда, защото аз нося на тялото си раните на Господа Иисуса.

¹⁸ Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа да бъде с вашия дух, братя. Амин.

¹ А когато се съмна, всички първосвещеници и стареи народни направиха съвещание против Иисуса, за да Го убият;

² и като Го вързаха, отведоха Го и предадоха на управителя Понтия Пилата.

³ Тогава Иуда, който Го предаде, като видя, че Той е осъден, разкая се и върна трийсетте сребърника на първосвещениците и стареите,

⁴ като каза: съгреших, че предадох невинна кръв. А те му рекоха: що ни е грижа? Ти му мисли.

⁵ И като захвърли сребърниците в храма, излезе и отиде, та се обеси.

⁶ Първосвещениците прибраха сребърниците и казаха: не бива да се турят в църковния ковчег, защото са цена за кръв.

⁷ И като направиха съвещание, купиха с тях грънчаревата нива, за да погребват странници;

⁸ затова и доднес тая нива се нарича кръвна нива;

⁹ тогава се сбъдна реченото чрез пророк Иеремия, който казва: „и взеха трийсетте сребърника — цената на Оценения, Когото оцениха синовете Израилеви,

¹⁰ и дадоха ги за грънчаревата нива, както ми заповяда Господ.“

¹¹ А Иисус се изправи пред управителя; и управителят Го попита и рече: Ти ли си Иудейският Цар? А Иисус му отговори: ти казваш.

¹² И когато Го обвиняваха първосвещениците и стареите, Той нищо не отговаряше.

¹³ Тогава Му казва Пилат: не чуваш ли, за колко работи свидетелствуват против Тебе?

¹⁴ И не му отговори нито на една дума, тъй че управителят се чудеше твърде много.

¹⁵ А на празника управителят имаше обичай да пуска на народа един затворник, когото биха поискали;

¹⁶ тогава у тях имаше един прочут затворник, на име Вара`ва.

¹⁷ И тъй, когато бяха събрани, Пилат им рече: кого искате да ви пусна: Вара`ва ли, или Иисуса, наричан Христос?

¹⁸ защото знаеше, че Го бяха предали от завист.

¹⁹ Между това, когато той седеше на съдийския престол, жена му прати да му кажат: не прави нищо на Тоя Праведник, защото днес насъне много пострадах за Него.

²⁰ Но първосвещениците и стареите надумаха народа, да изпроси Вара`ва, а Иисуса да погуби.

²¹ Тогава управителят ги попита: кого от двамата искате да ви пусна? Те отговориха: Вара`ва.

²² Пилат им каза: а какво да сторя с Иисуса, наричан Христос? Казват му всички: да бъде разпнат!

²³ Управителят рече: та какво зло е сторил? Но те още по-силно закрещяха и казаха: да бъде разпнат!

²⁴ Пилат, като видя, че нищо не помага, а се усилва смутнята, взе вода, та уми ръце пред народа и рече: невинен съм за кръвта на Тоя Праведник; вие му мислете.

²⁵ И целият народ отговори и рече: кръвта Му нека бъде върху нас и върху чедата ни.

²⁶ Тогава им пусна Вара`ва, а Иисуса бичува и Го предаде на разпятие.

²⁷ След това войниците управителеви взеха Иисуса в преторията, събраха срещу Него цялата чета войници

²⁸ и, като Го съблякоха, облякоха Му багреница;

²⁹ и сплетоха венец от тръни, наложиха Му го на главата и Му дадоха в дясната ръка тръст; и като заставаха пред Него на колене, присмиваха Му се и думаха: радвай се, Царю Иудейски!

³⁰ И след като Го заплюха, взеха тръстта и Го биеха по главата.

³¹ И след като Му се наприсмяха, съблякоха Му багреницата, облякоха Му Неговите дрехи и Го поведоха на разпятие.

³² А като излизаха, срещнаха един киринеец, на име Симон; него накараха да носи кръста Му.

³³ И като стигнаха на мястото, наричано Голгота, което значи: лобно място,

³⁴ дадоха Му да пие оцет, смесен със жлъчка; но Той вкуси и не иска да пие.

³⁵ А след като Го разпнаха, разделиха дрехите Му, хвърляйки жребие; за да се изпълни реченото от пророка: „разделиха дрехите Ми помежду си и за облеклото Ми хвърлиха жребие“;

³⁶ и седяха, та Го пазеха там;

³⁷ и туриха над главата Му надпис, който показваше вината Му: Този е Иисус, Царят Иудейски.

³⁸ Тогава бидоха разпнати с Него двама разбойници: единият отдясно, а другият отляво.

³⁹ А минувачите Го хулеха, като клатеха глава

⁴⁰ и думаха: Ти, Който разрушаваш храма, и в три дни го съзиждаш, спаси Себе Си! Ако си Син Божий, слез от кръста!

⁴¹ Също и първосвещениците заедно с книжниците и стареите и фарисеите се присмиваха и думаха:

⁴² други спаси, а Себе Си не може да спаси. Ако Той е Цар Израилев, нека сега слезе от кръста, и ще повярваме в Него;

⁴³ надяваше се на Бога, нека сега Го избави, ако Му е угоден; понеже бе казал: Син Божий съм.

⁴⁴ Също Го хулеха и разбойниците, разпнати с него.

⁴⁵ А от шестия час настана тъмнина по цялата земя до деветия час;

⁴⁶ а около деветия час Иисус извика с висок глас: Или`! Или`! лама` савахтани`? сиреч, Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме оставил?

⁴⁷ Някои от стоещите там, като чуха, казваха: Той вика Илия.

⁴⁸ И веднага един от тях се затече, взе гъба, натопи я в оцет и, като я надяна на тръст, даваше Му да пие;

⁴⁹ другите пък думаха: чакай, да видим, дали ще дойде Илия да Го избави.

⁵⁰ А Иисус, като извика пак с висок глас, изпусна дух.

⁵¹ И ето, храмовата завеса се раздра на две, отгоре додолу; и земята се потресе; и скалите се разпукаха;

⁵² и гробовете се разтвориха; и много тела на починали светии възкръснаха;

⁵³ и като излязоха из гробовете подир възкресението Му, влязоха в светия град и се явиха на мнозина.

⁵⁴ А стотникът и ония, които с него заедно пазеха Иисуса, като видяха земетресението и всичко станало, твърде много се уплашиха и думаха: наистина Божий Син е бил Тоя Човек!

⁵⁵ Там бяха също и гледаха отдалеч много жени, които бяха последвали Иисуса от Галилея и Му служеха;

⁵⁶ между тях бяха Мария Магдалина и Мария, майка на Иакова и Иосия, и майката на Зеведеевите синове.

⁴ Господ Бог Ми даде език на мъдри, за да мога с думи да подкрепя изнемогващия: всяка заран Той пробужда, пробужда ухото Ми, за да слушам като ония, които се учат.

⁵ Господ Бог Ми отвори ухото, и Аз се не възпротивих, не отстъпих назад.

⁶ Гърба Си подложих на биещите, и страните Си — на удрящите; лицето Си не скривах от поругание и заплюване.

⁷ И Господ Бог Ми помага; затова не се срамувам, затова държа лицето Си като кремък, и зная, че няма да остана посрамен.

⁸ Близо е Оня, Който Ме оправдава: кой иска да се надваря с Мене? Да застанем заедно. Кой иска да се съди с Мене? Нека пристъпи към Мене.

⁹ Ето, Господ Бог Ми помага: кой ще Ме осъди? Ето, те всички като дреха ще овехтеят; молец ще ги изяде.

¹⁰ Кой от вас се бои от Господа, слуша гласа на Неговия Раб? Който ходи в мрак, без светлина, да се уповава на името Господне и да се осланя на своя Бог.

¹¹ Ето, всички вие, които палите огън, които сте въоръжени със запалени стрели, — идете в пламъка на вашия огън и на стрелите, които сте нажежили! Това ще ви бъде от Моята ръка: в мъчение ще умрете.

⁶ Защото, още когато ние бяхме немощни, Христос в определеното време умря за нечестивите.

⁷ За праведник едва ли ще умре някой; за добрия, може би, някой и да се реши да умре.

⁸ Но Бог доказва любовта Си към нас с това, че Христос умря за нас, още когато бяхме грешни.

⁹ Затова много повече сега, след като сме се оправдали с кръвта Му, ще се спасим чрез Него от гнева.

¹⁰ Защото ако, бидейки врагове, се помирихме с Бога чрез смъртта на Сина Му, то още повече, след като сме се помирили, ще се спасим чрез живота Му;

¹¹ и не само това, но се и хвалим с Бога чрез Господа нашего Иисуса Христа, чрез Когото получихме сега помирение.

¹⁶ Войниците пък Го отведоха вътре в двора, сиреч, в преторията, и събраха цялата чета войници,

¹⁷ и Му облякоха багреница и, като сплетоха венец от тръни, наложиха Му го;

¹⁸ и почнаха да Го поздравяват: радвай се, Царю Иудейски!

¹⁹ Па Го биеха по главата с тръст и Го заплюваха и, коленичейки, кланяха Му се.

²⁰ След като Му се наприсмяха, съблякоха Му багреницата, облякоха Му Неговите дрехи, и Го поведоха да Го разпнат.

²¹ И накараха някого си Симона Киринеец, баща на Александра и Руфа, както минаваше на връщане от полето, да носи кръста Му.

²² Заведоха Го на мястото Голгота, което значи: лобно място.

²³ И даваха Му да пие вино със смирна, ала Той не прие.

²⁴ Ония, които Го разпнаха, разделиха дрехите Му, хвърляйки жребие, кой какво да вземе.

²⁵ Беше третият час, и Го разпнаха.

²⁶ Имаше надпис за вината Му: Цар Иудейски.

²⁷ С Него разпнаха двама разбойници, единия отдясно Нему, а другия отляво.

²⁸ И се сбъдна Писанието, което казва: „и към беззаконници бе причислен“.

²⁹ Минувачите Го хулеха, като клатеха глава и думаха: уа! Ти, Който разрушаваш храма, и в три дни го съзиждаш,

³⁰ спаси Себе Си и слез от кръста!

³¹ Също и първосвещениците с книжниците се присмиваха и думаха помежду си: други спасяваше, а Себе Си не може да спаси.

³² Христос, Царят Израилев, нека слезе сега от кръста, та да видим и повярваме. Хулеха Го и разпнатите с Него.

³³ А на шестия час настана тъмнина по цялата земя до деветия час.

³⁴ А на деветия час Иисус извика с висок глас: Елои`, Елои`, лама` савахтани`? което значи: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?

³⁵ Някои от стоещите там, като чуха, казваха: ето, вика Илия.

³⁶ А един се затече, натопи гъба в оцет и, като я надяна на тръст, даваше Му да пие, думайки: почакайте да видим, дали ще дойде Илия да Го снеме.

³⁷ А Иисус, като издаде висок глас, издъхна.

³⁸ И храмовата завеса се раздра на две отгоре додолу.

³⁹ А стотникът, който стоеше срещу Него, като видя, че Той, след като извика тъй, издъхна, каза: наистина Тоя Човек е бил Син Божий.

⁴⁰ Имаше там и жени, които гледаха отдалеч; между тях беше и Мария Магдалина, и Мария, майка на малкия Иаков и на Иосия, и Саломия,

⁴¹ които и тогава, когато беше Той в Галилея, вървяха подире Му и Му служеха, и много други, дошли заедно с Него в Иерусалим.

¹³ Ето, Моят Раб ще благоуспее, ще се въздигне, ще се възвиси и възвеличи.

¹⁴ Както мнозина бидоха смаяни, гледайки на Него — толкоз ликът Му беше обезобразен повече, отколкото на всеки човек, и видът Му — повече, отколкото на синовете човешки, —

¹⁵ така Той ще смае много народи; царе ще затворят пред Него устата си, защото ще видят онова, за което не им е било говорено, и ще узнаят, каквото не са слушали.

¹ (Господи!) Кой повярва на това, що е чул от нас, и кому се откри мишцата Господня?

² Защото Той изникна пред Него като младочка и като израстък из суха земя; няма в Него ни изглед, нито величие; ние Го видяхме, и в Него нямаше изглед, който да ни привлича към Него.

³ Той беше презрян и унизен пред людете, мъж на скърби и изпитал недъзи, и ние отвръщахме от Него лице си; Той беше презиран, и ние за нищо Го не смятахме.

⁴ Но Той взе върху Си нашите немощи и понесе нашите недъзи; а ние мислехме, че Той беше поразяван, наказван и унизяван от Бога.

⁵ А Той бе изпоранен за нашите грехове и мъчен за нашите беззакония; наказанието за нашия мир биде върху Него, и чрез Неговите рани ние се изцелихме.

⁶ Всички ние блуждаехме като овци, отбихме се всеки от пътя си, — и Господ възложи върху Него греховете на всинца ни.

⁷ Той бе измъчван, но страдаше доброволно и уста Си не отваряше; като овца биде Той заведен на клане, и както агне пред стигачите си е безгласно, така и Той не отваряше уста Си.

⁸ От затвор и съд Той биде грабнат; но рода Му кой ще обясни? защото Той бе изтръгнат от земята на живите; за престъпленията на Моя народ претърпя смърт.

⁹ Отредиха Му гроб със злодейци, но Той биде погребан у богатия, защото не бе сторил грях, и в устата Му нямаше лъжа.

¹⁰ Но Господу биде угодно да Го съкруши, и Той Го предаде на мъчение; а кога душата Му принесе’ умилостивна жертва, Той ще види дълговечно потомство, и волята Господня успешно ще се изпълнява чрез Неговата ръка.

¹¹ С доволство Той ще гледа подвига на душата Си; чрез познанието, което ще имат за Него, Той, Праведникът, Моят Раб, ще оправдае мнозина и греховете им върху Си ще понесе.

¹² Затова Аз ще Му дам дял между великите, и със силните плячка ще дели, задето душата Си на смърт предаде, и към злодейци биде причислен, когато между това Той понесе върху Си греха на мнозина, и за престъпниците стана ходатай.

¹ Развесели се, неплодна, ти, която не раждаш; възкликни и извикай ти, която не си изпитала родилни мъки; защото напустеницата има много повече деца от оная, която има мъж, казва Господ.

⁹ And it shall come to pass in that day, saith the Lord GOD, that I will cause the sun to go down at noon, and I will darken the earth in the clear day:

¹⁰ And I will turn your feasts into mourning, and all your songs into lamentation; and I will bring up sackcloth upon all loins, and baldness upon every head; and I will make it as the mourning of an only son, and the end thereof as a bitter day.

¹¹ Behold, the days come, saith the Lord GOD, that I will send a famine in the land, not a famine of bread, nor a thirst for water, but of hearing the words of the LORD:

¹² And they shall wander from sea to sea, and from the north even to the east, they shall run to and fro to seek the word of the LORD, and shall not find it.

¹¹ Защото както освещаващият, тъй и освещаваните, всички са от Едного; затова Той се не срамува да ги нарича братя, думайки:

¹² „ще възвестя името Ти на братята Си, посред църква ще Те възпея“.

¹³ И пак: „Аз ще се уповавам Нему“. И пак: „ето Ме Мене и децата, които Бог Ми даде“.

¹⁴ А понеже децата са участници в плът и кръв, то и Той еднакво взе участие в същите, та чрез смъртта да порази оногова, у когото е властта на смъртта, сиреч дявола,

¹⁵ и да избави ония, които от страх пред смъртта през цял живот бяха подложени на робство.

¹⁶ Защото, наистина, не от Ангели приема естество, а от потомството Авраамово приема;

¹⁷ затова длъжен бе да прилича по всичко на братята, та да бъде милостив и верен първосвещеник във всичко, що се отнася до Бога, за очистване греховете на народа.

¹⁸ Защото в това, що Сам претърпя, като биде изкушен, може и на изкушаваните да помогне.

³² Водеха и двама злодейци, за да бъдат погубени с Него.

³³ И когато отидоха на мястото, наречено Лобно, там разпнаха Него и злодейците, единия отдясно, а другия отляво.

³⁴ А Иисус говореше: Отче! прости им, понеже не знаят, що правят. И като деляха дрехите Му, хвърлиха жребие.

³⁵ А народът стоеше и гледаше. Подгавряха се заедно с народа и началниците, казвайки: други спаси, нека спаси и Себе Си, ако Този е Христос, избраникът Божий.

³⁶ Също и войниците се подиграваха с Него, като се приближаваха и Му поднасяха оцет,

³⁷ и казваха: ако си Ти Иудейският Цар, спаси се Сам.

³⁸ И над Него имаше надпис, написан на гръцки, латински и еврейски: Този е Царят Иудейски.

³⁹ Един от увисналите на кръста злодейци Го хулеше и казваше: ако си Ти Христос, спаси Себе Си и нас.

⁴⁰ А другият, като заговори, мъмреше тогова и казваше: та и от Бога ли се не боиш ти, когато и сам си осъден на същото?

⁴¹ А ние сме осъдени справедливо, защото получаваме заслуженото според делата си; но Тоя нищо лошо не е сторил.

⁴² И казваше на Иисуса: спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си!

⁴³ И отговори му Иисус: истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая.

⁴⁴ Беше вече около шестия час, и настана мрак по цялата земя до деветия час;

⁴⁵ и потъмня слънцето, и храмовата завеса се раздра през средата.

⁴⁶ Иисус, като извика с висок глас, рече: Отче! в Твоите ръце предавам духа Си. И това като каза, издъхна.

⁴⁷ А стотникът, като видя станалото, прослави Бога и рече: наистина, Тоя Човек е бил праведник.

⁴⁸ И целият народ, който се бе събрал на това зрелище, като видя станалото, връщаше се, удряйки се в гърди.

⁴⁹ А стояха надалеч и гледаха това всичките Му познайници и жените, които вървяха подире Му от Галилея.

¹⁸ Господ ми откри, и аз зная; Ти ми показа техните дела.

¹⁹ Аз пък като кротко агне, водено на клане, и не знаех, че те замислят кроеж против мене, думайки: „да турим отровно дърво в неговото ядене и да го изтръгнем от земята на живите, тъй че и името му вече да се не споменува“.

²⁰ Но Ти, Господи Саваот, праведни Съдия, Който изпитваш сърца и утроби, дай да видя Твоето върху тях отмъщение, защото на Тебе поверих моето дело!

²¹ Затова тъй казва Господ за анатотските мъже, които искат да отнемат душата ти и които казват: не пророчествувай в име Господне, да не умреш от наши ръце;

²² затова тъй казва Господ Саваот: ето, Аз ще ги посетя: младежите им ще умрат от меч; синовете и дъщерите им ще умрат от глад.

²³ И няма да остане нищо от тях, защото ще напратя нещастия върху анатотските мъже в годината, когато ги посетя.

¹ Праведен ще бъдеш Ти, Господи, ако почна да се съдя с Тебе; и при все това ще говоря с Тебе за правосъдие: защо пътят на нечестивците успява, и всички вероломци добруват?

² Ти ги посади, и те се вкорениха, израстоха и плод дават. В устата им Ти си близък, но — далечен от сърцето им.

³ А мене, Господи, Ти знаеш, Ти ме видиш и изпитваш сърцето ми, какво е към Тебе. Отлъчи ги като овци за клане и приготви ги за деня на убиването.

⁴ Дълго ли ще тъжи земята, и ще съхне тревата по всички поля? Добитък и птици гинат поради нечестието на жителите й; защото казват: Той не ще види, какво ще стане с нас.

⁵ Ако ти бяга с пешаци, и те те измориха, как тогава ще се надпреваряш с коне? и ако в мирна страна беше безопасен, какво ще правиш, кога придойде Иордан?

⁹ И рече ми Господ: има съзаклятие между мъжете на Иуда и иерусалимските жители;

¹⁰ те пак се обърнаха към беззаконията на своите прадеди, които се отказаха да слушат думите Ми и тръгнаха след чужди богове, служейки им. Израилевият дом и Иудиният дом нарушиха Моя завет, който бях сключил с бащите им.

¹¹ Затова тъй казва Господ: ето, ще напратя върху им нещастие, от което не могат се избави, и когато викнат към Мене, няма да ги чуя.

¹⁴ А ти не моли за тоя народ и не въздигай за тях молитви и просби; защото няма да чуя, когато в нещастието си ще викат към Мене.

¹⁵ Какво търси Моят възлюбен в дома Ми, когато в него се извършват много срамотии? И свещените меса не ще ти помогнат, когато, вършейки зло, ти се радваш.

¹⁹ И тъй, братя, като имаме дръзновение да влизаме в светилището чрез кръвта на Иисуса Христа, по нов и жив път,

²⁰ който отново ни отвори Той чрез завесата, сиреч, плътта Си,

²¹ и като имаме велик Свещеник над Божия дом,

²² нека пристъпваме с искрено сърце, при пълна вяра, след като с поръсване очистим сърцата от лукава съвест и умием тялото с чиста вода;

²³ нека държим неотклонно изповеданието на надеждата, защото верен е Оня, Който се е обещал;

²⁴ и нека бъдем внимателни един към други, за да се насърчаваме към любов и добри дела,

²⁵ като не напущаме събранието си, както някои имат обичай, а да се подканяме един други, и толкова повече, колкото видите, че приближава денят съдни.

²⁶ Защото, ако ние, след като познахме истината, своеволно грешим, не остава вече жертва за грехове,

²⁷ а някакво си страшно очакване на съд и яростен огън, който ще погълне противниците.

²⁸ Ако оня, който се е отрекъл от Моисеевия закон при двама или трима свидетели, безмилостно се наказва със смърт,

²⁹ колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи пък оня, който е потъпкал Сина Божий и счел за нечиста кръвта на завета, чрез която е осветен, и е похулил Духа на благодатта?

³⁰ Защото ние знаем Оногова, Който е рекъл: „отмъщението е Мое, Аз ще отплатя“, казва Господ. И пак: „Господ ще съди Своя народ“.

³¹ Страшно е да попадне човек в ръцете на живия Бог!

²⁸ Поведоха Иисуса от Каиафа в преторията. Беше заран; и те не влязоха в преторията, за да се не осквернят, та да могат да ядат пасхата.

²⁹ Тогава излезе Пилат при тях и рече: в какво обвинявате Тоя Човек?

³⁰ Отговориха му и рекоха: ако Той не беше злодеец, не щяхме да ти Го предадем.

³¹ Пилат им рече: вземете Го вие и Го съдете по вашия закон. Иудеите му рекоха: нам не е позволено да убием никого;

³² за да се сбъдне думата Иисусова, която беше казал, когато даваше да се разбере, от каква смърт щеше да умре.

³³ Тогава Пилат пак влезе в преторията и повика Иисуса и Му рече: Ти ли си Иудейският Цар?

³⁴ Иисус му отговори: от себе си ли говориш това, или други ти казаха за Мене?

³⁵ Пилат отговори: та аз иудеин ли съм? Твоят народ и първосвещениците Те предадоха на мене; какво си сторил?

³⁶ Иисус отговори: Моето царство не е от тоя свят: ако беше царството Ми от тоя свят, Моите слуги щяха да се борят, за да не бъда предаден на иудеите; но сега царството Ми не е оттук.

³⁷ А Пилат Му рече: и тъй, цар ли си Ти? Иисус отговори: ти казваш, че съм цар. Аз затова се родих, и затова дойдох на света, за да свидетелствувам за истината; всякой, който е от истината, слуша гласа Ми.

³⁸ Пилат Му рече: що е истина? И като каза това, пак излезе при иудеите и им рече: аз не намирам никаква вина у Него.

³⁹ Но у вас има обичай, да ви пускам едного за Пасха; желаете ли да ви пусна Царя Иудейски?

⁴⁰ Тогава пак закрещяха всички, казвайки: не Него, а Вара`ва. Вара`ва пък беше разбойник.

¹ Тогава Пилат хвана Иисуса и Го бичува.

² И войниците, като сплетоха венец от тръни, наложиха Му го на главата, и Му облякоха багреница,

³ и думаха: радвай се, Царю Иудейски! и Му удряха плесници.

⁴ Пилат пак излезе вън и им рече: ето, извеждам ви Го, за да разберете, че не намирам у Него никаква вина.

⁵ Тогава Иисус излезе вън с трънения венец и в багреница. И рече им Пилат: ето Човекът!

⁶ А когато първосвещениците и слугите Го видяха, завикаха и казваха: разпни, разпни Го! Пилат им казва: вие Го вземете и разпнете, защото аз не намирам у Него вина.

⁷ Иудеите му отговориха: ние имаме закон, и по нашия закон Той трябва да умре, защото Себе Си направи Син Божий.

⁸ Когато Пилат чу тая дума, повече се уплаши.

⁹ И пак влезе в преторията и рече на Иисуса: отде си Ти? Но Иисус му не даде отговор.

¹⁰ Пилат Му казва: на мене ли не отговаряш? Не знаеш ли, че имам власт да Те разпна, и власт имам да Те пусна?

¹¹ Иисус отговори: ти не щеше да имаш над Мене никаква власт, ако ти не бе дадено свише; затова по-голям грях има оня, който Ме предаде на тебе.

¹² От това време Пилат търсеше случай да Го пусне. Иудеите обаче викаха и казваха: ако пуснеш Тогова, не си приятел на кесаря. Всякой, който прави себе си цар, е противник на кесаря.

¹³ Пилат, като чу тая дума, изведе вън Иисуса и седна на съдището, на мястото, наречено Литостротон , а по еврейски Гавата.

¹⁴ Тогава беше петък пред Пасха, около шестия час. И рече Пилат на иудеите: ето вашия Цар!

¹⁵ Ала те завикаха: премахни Го, премахни, разпни Го! Пилат им казва: вашия Цар ли да разпна? Първосвещениците отговориха: ние нямаме друг цар, освен кесаря.

¹⁶ И тогава им Го предаде, за да бъде разпнат. И взеха Иисуса и Го поведоха.

¹⁷ И носейки кръста Си, Той излезе на мястото, наречено Лобно, по еврейски Голгота;

¹⁸ там Го разпнаха, и с Него други двама, от едната и от другата страна, а посред — Иисуса.

¹⁹ А Пилат написа и надпис, и го постави на кръста. Написано беше: Иисус Назорей, Цар Иудейски.

²⁰ Тоя надпис четоха мнозина от иудеите, понеже беше близо до града мястото, дето Иисус бе разпнат, и написаното бе по еврейски, гръцки и латински.

²¹ А първосвещениците иудейски казваха на Пилата: недей писа: Цар Иудейски, но че Той каза: Цар Иудейски съм.

²² Пилат отговори: каквото писах, писах.

²³ Войниците пък, като разпнаха Иисуса, взеха дрехите Му (и ги разделиха на четири дяла, по един дял на всеки войник,) и хитона. Хитонът не беше шит, а изтъкан цял отгоре додолу.

²⁴ Тогава рекоха си един другиму: да го не раздираме, а да хвърлим за него жребие, чий да бъде; за да се сбъдне реченото в Писанието: „разделиха дрехите Ми помежду си и за одеждата Ми хвърлиха жребие“. Тъй направиха войниците.

²⁵ При кръста Иисусов стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария Клеопова, и Мария Магдалина.

²⁶ А Иисус, като видя майка Си и стоещия там ученик, когото обичаше, казва на майка Си: жено, ето син ти!

²⁷ После казва на ученика: ето майка ти! И от оня час ученикът я прибра при себе си.

²⁸ След това Иисус, като знаеше, че всичко вече е свършено, за да се сбъдне Писанието, казва: жеден съм.

²⁹ Там имаше съсъд, пълен с оцет. Войниците напоиха гъба с оцет, надянаха я на исопова тръст и поднесоха на устата Му.

³⁰ А когато Иисус вкуси от оцета, рече: свърши се! И като наведе глава, предаде дух.

³¹ И понеже тогава беше петък, иудеите, за да не останат телата върху кръста в събота (защото оная събота беше велик ден), помолиха Пилата, да им пребият пищелите и да ги снемат.

³² Тогава дойдоха войниците и пребиха пищелите на първия, както и на другия, разпнат с Него.

³³ А когато дойдоха при Иисуса и Го видяха вече умрял, не Му пребиха пищелите;

³⁴ но един от войниците прободе с копие ребрата Му, и веднага изтече кръв и вода.

³⁵ И който видя, засвидетелствува, и свидетелството му е истинско; и той знае, че говори истина, за да повярвате вие.

³⁶ Защото това стана, за да се сбъдне Писанието: „кост Негова няма да се строши“.

³⁷ И пак друго Писание казва: „ще погледнат на Тогова, Когото прободоха“.

¹¹ Тогава Господ говореше лице с лице с Моисея, като да говореше някой с приятеля си; и той се връщаше в стана, а неговият служител Иисус, син Навинов, момък, не се отлъчваше от скинията.

¹² Моисей рече на Господа: ето, Ти ми говориш: води’ тоя народ, а ми не яви, кого ще пратиш с мене, ако и да каза: „Аз те знам по име, и ти спечели благоволение в Моите очи“;

¹³ и тъй, ако съм спечелил благоволение в Твоите очи, моля, открий ми пътя Си, за да Те позная, за да спечеля благоволение в Твоите очи; и помисли, че тия люде са Твой народ.

¹⁴ (Господ му) каза: Сам Аз ще вървя (пред тебе) и ще те заведа в покоище.

¹⁵ Отговори Му (Моисей): ако не дойдеш Ти Сам (с нас), то и не ни извеждай оттука;

¹⁶ защото, по какво ще познаем, че аз и Твоят народ сме спечелили благоволение в Твоите очи? нали по това, ако дойдеш Ти с нас? Тогава аз и Твоят народ ще бъдем по-славни от всеки народ на земята.

¹⁷ И Господ рече на Моисея: и това, което ти каза, ще сторя, защото ти спечели благоволение в Моите очи, и Аз те зная по име.

¹⁸ (Моисей) каза: покажи ми славата Си.

¹⁹ Отговори (Господ на Моисея): Аз ще направя да мине пред тебе всичката Ми слава и ще провъзглася името на Иехова пред тебе; и който е за помилване, ще го помилвам, който е за съжаляване, ще го съжаля.

²⁰ И после каза: лицето Ми не можеш видя, защото не може човек да Ме види и да остане жив.

²¹ И каза Господ: ето място при Мене: застани на тая скала.

²² И кога минава славата Ми, Аз ще те туря в пукнатината на скалата и ще те покрия с ръката Си, докле отмина;

²³ и кога Си сваля ръката, ти ще Ме видиш изотзад, а лицето Ми няма да бъде видимо (за тебе).

¹² So the LORD blessed the latter end of Job more than his beginning: for he had fourteen thousand sheep, and six thousand camels, and a thousand yoke of oxen, and a thousand she asses.

¹³ He had also seven sons and three daughters.

¹⁴ And he called the name of the first, Jemima; and the name of the second, Kezia; and the name of the third, Keren-happuch.

¹⁵ And in all the land were no women found so fair as the daughters of Job: and their father gave them inheritance among their brethren.

¹⁶ After this lived Job an hundred and forty years, and saw his sons, and his sons’ sons, even four generations.

¹⁷ So Job died, being old and full of days.

¹³ Ето, Моят Раб ще благоуспее, ще се въздигне, ще се възвиси и възвеличи.

¹⁴ Както мнозина бидоха смаяни, гледайки на Него — толкоз ликът Му беше обезобразен повече, отколкото на всеки човек, и видът Му — повече, отколкото на синовете човешки, —

¹⁵ така Той ще смае много народи; царе ще затворят пред Него устата си, защото ще видят онова, за което не им е било говорено, и ще узнаят, каквото не са слушали.

¹ (Господи!) Кой повярва на това, що е чул от нас, и кому се откри мишцата Господня?

² Защото Той изникна пред Него като младочка и като израстък из суха земя; няма в Него ни изглед, нито величие; ние Го видяхме, и в Него нямаше изглед, който да ни привлича към Него.

³ Той беше презрян и унизен пред людете, мъж на скърби и изпитал недъзи, и ние отвръщахме от Него лице си; Той беше презиран, и ние за нищо Го не смятахме.

⁴ Но Той взе върху Си нашите немощи и понесе нашите недъзи; а ние мислехме, че Той беше поразяван, наказван и унизяван от Бога.

⁵ А Той бе изпоранен за нашите грехове и мъчен за нашите беззакония; наказанието за нашия мир биде върху Него, и чрез Неговите рани ние се изцелихме.

⁶ Всички ние блуждаехме като овци, отбихме се всеки от пътя си, — и Господ възложи върху Него греховете на всинца ни.

⁷ Той бе измъчван, но страдаше доброволно и уста Си не отваряше; като овца биде Той заведен на клане, и както агне пред стигачите си е безгласно, така и Той не отваряше уста Си.

⁸ От затвор и съд Той биде грабнат; но рода Му кой ще обясни? защото Той бе изтръгнат от земята на живите; за престъпленията на Моя народ претърпя смърт.

⁹ Отредиха Му гроб със злодейци, но Той биде погребан у богатия, защото не бе сторил грях, и в устата Му нямаше лъжа.

¹⁰ Но Господу биде угодно да Го съкруши, и Той Го предаде на мъчение; а кога душата Му принесе’ умилостивна жертва, Той ще види дълговечно потомство, и волята Господня успешно ще се изпълнява чрез Неговата ръка.

¹¹ С доволство Той ще гледа подвига на душата Си; чрез познанието, което ще имат за Него, Той, Праведникът, Моят Раб, ще оправдае мнозина и греховете им върху Си ще понесе.

¹² Затова Аз ще Му дам дял между великите, и със силните плячка ще дели, задето душата Си на смърт предаде, и към злодейци биде причислен, когато между това Той понесе върху Си греха на мнозина, и за престъпниците стана ходатай.

¹ Развесели се, неплодна, ти, която не раждаш; възкликни и извикай ти, която не си изпитала родилни мъки; защото напустеницата има много повече деца от оная, която има мъж, казва Господ.

¹⁸ Защото словото за кръста е безумство за ония, които гинат, а за нас, които се спасяваме, е сила Божия.

¹⁹ Защото писано е: „ще погубя мъдростта на мъдреците и ще отхвърля разума на разумните“.

²⁰ Де е мъдрецът? де е книжовникът? де е разисквачът на тоя век? Не обезуми ли Бог мъдростта на тоя свят?

²¹ Понеже светът със своята мъдрост не позна Бога в премъдростта Божия, Бог благоволи да спаси вярващите с безумството на проповедта.

²² Защото и иудеите искат личби, и елините търсят мъдрост,

²³ а ние проповядваме Христа разпнатия, Който за иудеи е съблазън, а за елини безумство,

²⁴ пък за самите призвани, както иудеи, тъй и елини — Божия сила и Божия премъдрост;

²⁵ защото онова, що е безумно у Бога, е по-мъдро от човеците, и онова, що е немощно у Бога, е по-силно от човеците.

²⁶ Гледайте, братя, какви сте вие, призваните: не мнозина сте мъдри по плът, не мнозина силни, не мнозина благородни;

²⁷ ала Бог избра онова, що е безумно на тоя свят, за да посрами мъдрите; Бог избра онова, що е слабо на тоя свят, за да посрами силните;

²⁸ Бог избра онова, що е от долен род на тоя свят и е унижено, и това, що е нищо, за да съсипе онова, що е нещо, —

²⁹ та никоя плът да се не похвали пред Бога.

³⁰ От Него сте и вие в Христа Иисуса, Който стана за нас премъдрост от Бога, и правда, и освещение, и изкупление,

³¹ та, както е писано, „който се хвали, с Господа да се хвали“.

¹ И аз, братя, като дойдох при вас, дойдох да ви явя Божието свидетелство не с превъзходно слово или мъдрост;

² защото не намерих за добре да зная между вас нещо друго, освен Иисуса Христа, и то Иисуса Христа разпнат;

¹ А когато се съмна, всички първосвещеници и стареи народни направиха съвещание против Иисуса, за да Го убият;

² и като Го вързаха, отведоха Го и предадоха на управителя Понтия Пилата.

³ Тогава Иуда, който Го предаде, като видя, че Той е осъден, разкая се и върна трийсетте сребърника на първосвещениците и стареите,

⁴ като каза: съгреших, че предадох невинна кръв. А те му рекоха: що ни е грижа? Ти му мисли.

⁵ И като захвърли сребърниците в храма, излезе и отиде, та се обеси.

⁶ Първосвещениците прибраха сребърниците и казаха: не бива да се турят в църковния ковчег, защото са цена за кръв.

⁷ И като направиха съвещание, купиха с тях грънчаревата нива, за да погребват странници;

⁸ затова и доднес тая нива се нарича кръвна нива;

⁹ тогава се сбъдна реченото чрез пророк Иеремия, който казва: „и взеха трийсетте сребърника — цената на Оценения, Когото оцениха синовете Израилеви,

¹⁰ и дадоха ги за грънчаревата нива, както ми заповяда Господ.“

¹¹ А Иисус се изправи пред управителя; и управителят Го попита и рече: Ти ли си Иудейският Цар? А Иисус му отговори: ти казваш.

¹² И когато Го обвиняваха първосвещениците и стареите, Той нищо не отговаряше.

¹³ Тогава Му казва Пилат: не чуваш ли, за колко работи свидетелствуват против Тебе?

¹⁴ И не му отговори нито на една дума, тъй че управителят се чудеше твърде много.

¹⁵ А на празника управителят имаше обичай да пуска на народа един затворник, когото биха поискали;

¹⁶ тогава у тях имаше един прочут затворник, на име Вара`ва.

¹⁷ И тъй, когато бяха събрани, Пилат им рече: кого искате да ви пусна: Вара`ва ли, или Иисуса, наричан Христос?

¹⁸ защото знаеше, че Го бяха предали от завист.

¹⁹ Между това, когато той седеше на съдийския престол, жена му прати да му кажат: не прави нищо на Тоя Праведник, защото днес насъне много пострадах за Него.

²⁰ Но първосвещениците и стареите надумаха народа, да изпроси Вара`ва, а Иисуса да погуби.

²¹ Тогава управителят ги попита: кого от двамата искате да ви пусна? Те отговориха: Вара`ва.

²² Пилат им каза: а какво да сторя с Иисуса, наричан Христос? Казват му всички: да бъде разпнат!

²³ Управителят рече: та какво зло е сторил? Но те още по-силно закрещяха и казаха: да бъде разпнат!

²⁴ Пилат, като видя, че нищо не помага, а се усилва смутнята, взе вода, та уми ръце пред народа и рече: невинен съм за кръвта на Тоя Праведник; вие му мислете.

²⁵ И целият народ отговори и рече: кръвта Му нека бъде върху нас и върху чедата ни.

²⁶ Тогава им пусна Вара`ва, а Иисуса бичува и Го предаде на разпятие.

²⁷ След това войниците управителеви взеха Иисуса в преторията, събраха срещу Него цялата чета войници

²⁸ и, като Го съблякоха, облякоха Му багреница;

²⁹ и сплетоха венец от тръни, наложиха Му го на главата и Му дадоха в дясната ръка тръст; и като заставаха пред Него на колене, присмиваха Му се и думаха: радвай се, Царю Иудейски!

³⁰ И след като Го заплюха, взеха тръстта и Го биеха по главата.

³¹ И след като Му се наприсмяха, съблякоха Му багреницата, облякоха Му Неговите дрехи и Го поведоха на разпятие.

³² А като излизаха, срещнаха един киринеец, на име Симон; него накараха да носи кръста Му.

³³ И като стигнаха на мястото, наричано Голгота, което значи: лобно място,

³⁴ дадоха Му да пие оцет, смесен със жлъчка; но Той вкуси и не иска да пие.

³⁵ А след като Го разпнаха, разделиха дрехите Му, хвърляйки жребие; за да се изпълни реченото от пророка: „разделиха дрехите Ми помежду си и за облеклото Ми хвърлиха жребие“;

³⁶ и седяха, та Го пазеха там;

³⁷ и туриха над главата Му надпис, който показваше вината Му: Този е Иисус, Царят Иудейски.

³⁸ Тогава бидоха разпнати с Него двама разбойници: единият отдясно, а другият отляво.

¹ Иаков, раб на Бога и на Господа Иисуса Христа, праща поздрав на дванайсетте колена, които живеят пръснато.

² Смятайте го за голяма радост, братя мои, кога паднете в разни изкушения,

³ като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда търпение;

⁴ търпението пък нека бъде съвършено нещо, за да бъдете съвършени и цялостни, без никакъв недостатък.

⁵ Ако ли някому от вас не достига мъдрост, нека проси от Бога, Който дава на всички щедро и без укор, — и ще му се даде.

⁶ Но да проси с вяра и никак да не се съмнява; защото, който се съмнява, прилича на морска вълна, издигана и размятана от вятъра;

⁷ такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа.

⁸ Човек двоедушен във всичките си пътища е неуреден.

⁹ Униженият брат да се хвали със своята висота,

¹⁰ а богатият — със своето унижение, защото той ще премине, както цвят у трева:

¹¹ изгря слънце с жегата си и изсуши тревата, и цветът й олетя, и хубостта на нейния изглед изчезна; тъй ще увехне и богатият в своите пътища.

¹² Блажен е оня човек, който търпи изкушение, защото, след като бъде изпитан, ще получи венеца на живота, що Господ е обещал на ония, които Го обичат.

¹³ Никой, кога е в изкушение, да не казва: Бог ме изкушава; защото Бог се от зло не изкушава, а и Сам не изкушава никого,

¹⁴ но всеки се изкушава, увличан и примамван от собствената си похот;

¹⁵ след това похотта, като зачене, ражда грях, а грехът, извършен, ражда смърт.

¹⁶ Не се заблуждавайте, възлюбени мои братя.

¹⁷ Всяко добро даяние и всеки съвършен дар иде отгоре, слизайки от Отца на светлините, у Когото няма изменение, нито сянка от промяна.

¹⁸ Той ни роди по Своя воля чрез словото на истината, за да бъдем като начатък на създанията Му.

¹⁹ И тъй, възлюбени мои братя, нека всеки човек бъде бърз на слушане, бавен на говорене, бавен на гняв,

²⁰ защото човешкият гняв не върши Божия правда.

²¹ Затова, като отхвърлите всяка нечистота и набрана злоба, с кротост приемете насаденото слово, което може да спаси душите ви.

²² Бъдете изпълнители на словото, а не само слушатели, мамещи сами себе си.

²³ Защото, който слуша словото и го не изпълнява, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледало:

²⁴ погледне се, отмине, и веднага забравя, какъв е бил.

²⁵ Но който вникне в съвършения закон на свободата и пребъде в него, той, бидейки незабравлив слушател, а изпълнител на делото, ще бъде блажен в действията си.

²⁶ Ако някой от вас мисли, че е благочестив, но не обуздава езика си, а мами сърцето си, неговото благочестие е суетно.

²⁷ Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца е това: да пригледваш сираци и вдовици в техните скърби и да се пазиш неосквернен от света.

¹ Братя мои! дръжте вярата в Иисуса Христа, нашия Господ на славата, без лицеприятие.

² Защото, ако в събранието ви влезе човек със златен пръстен, с бляскави дрехи, па влезе и сиромах с прости дрехи,

³ и погледнете на облечения с бляскави дрехи и му кажете: ти седни тук добре, а на сиромаха кажете: ти стой там, или седни тук, при подножието ми,

⁴ то не направихте ли в себе си разлика между тях и не станахте ли съдии с лукави помисли?

⁵ Послушайте, възлюбени мои братя! Нали сиромасите на света избра Бог да бъдат богати във вяра и наследници на царството, обещано от Него на ония, които Го обичат?

⁶ А вие презряхте сиромаха. Нали богатите ви притесняват и нали те ви влачат по съдилища?

⁷ Нали те хулят доброто име, с което се вие наричате?

⁸ Ако изпълнявате обаче царския закон според Писанието: „възлюби ближния си като себе си“ — добре правите.

⁹ Но, ако гледате на лице, грях правите, и законът ви изобличава като престъпници.

¹⁰ Който опази целия закон, а съгреши в едно, той бива виновен във всичко.

¹¹ Защото Оня, Който е казал: „не прелюбодействувай“, казал е и: „не убивай“; затова, ако не прелюбодействуваш, но убиеш, ти биваш престъпник на закона.

¹² Говорете и постъпвайте като човеци, които ще бъдете съдени по закона на свободата.

¹³ Защото съдът ще бъде безмилостен за оногова, който не е показал милост: милостта бива похвалявана на съда.

¹⁵ А когато се наобядваха, Иисус казва на Симона Петра: Симоне Ионин, любиш ли Ме повече, отколкото тия? Петър Му казва: да, Господи! Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите агънца.

¹⁶ Казва му пак втори път: Симоне Ионин, любиш ли Ме? Петър Му казва: да, Господи! Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите овци.

¹⁷ Казва му трети път: Симоне Ионин, обичаш ли Ме? Петър се натъжи, за дето третия път му каза: обичаш ли Ме? и Му рече: Господи, Ти всичко знаеш; Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите овци.

¹⁸ Истина, истина ти казвам: когато беше по-млад, сам се опасваше и ходеше, където си щеше; а кога остарееш, ще простреш ръцете си, и друг ще те опаше и поведе, където не щеш.

¹⁹ А това Той рече, като даваше да се разбере, с каква смърт Петър ще прослави Бога. И като рече това, казва му: върви подире Ми.

²⁰ А Петър, като се обърна, вижда, че върви подире му ученикът, когото Иисус обичаше, и който на вечерята се бе облегнал на гърдите Му и рекъл: Господи, кой ще Те предаде?

²¹ Него като видя, Петър дума на Иисуса: Господи, а тоя — какво?

²² Иисус му казва: ако искам да пребъде той, докле дойда, тебе що ти е? Ти върви подире Ми.

²³ И разнесе се тая дума между братята, че тоя ученик няма да умре. Но Иисус му не рече, че няма да умре, но: ако искам да пребъде той, докле дойда, тебе що ти е?

²⁴ Този е ученикът, който свидетелствува за тия неща и ги написа; и знаем, че свидетелството му е истинско.

²⁵ Има и много други работи, които извърши Иисус и за които, ако би се писало подробно, чини ми се, и цял свят не би побрал написаните книги. Амин.

¹ В това време цар Ирод тури ръка на някои от църквата, за да им стори зло,

² и уби с меч Иакова, брата Иоанов.

³ А като видя, че това се понрави на иудеите, хвана и Петра — тогава бяха дните на Безквасници, —

⁴ и, като го задържа, хвърли го в тъмница и го предаде на четири четворки войници да го пазят, като мислеше след Пасха да го изведе пред народа.

⁵ И тъй, Петър беше пазен в тъмницата; а в това време църквата непрестанно се молеше Богу за него.

⁶ А когато Ирод щеше да го изведе, през нея нощ Петър спеше между двама войници, окован с две вериги, и стражари пред вратата пазеха тъмницата.

⁷ И ето, Ангел Господен застана, и светлина блясна в тъмницата. Ангелът, като побутна Петра в хълбока, събуди го и рече: стани скоро! И веригите паднаха от ръцете му.

⁸ Тогава Ангелът му рече: опаши се и обуй си обущата. Така той и направи. После му казва: облечи дрехата си и върви след мене!

⁹ Петър излезе и вървеше след него, и не знаеше, че това, що прави Ангелът, е истина, а мислеше, че гледа видение.

¹⁰ Като минаха първата и втората стража, дойдоха до железните врага, които водеха за в града и които им се отвориха сами: те излязоха и преминаха една улица, и тозчас Ангелът отстъпи от него.

¹¹ Тогава Петър, като дойде в себе си, каза: сега разбрах наистина, че Господ прати Своя Ангел и ме избави от ръцете Иродови и от всичко, що иудейският народ очакваше.

¹ Веднъж, когато народът се притискаше към Него, за да слуша словото Божие, а Той стоеше при Генисаретското езеро,

² видя два кораба, които стояха край езерото; а рибарите, излезли от тях, плавеха мрежите.

³ Като влезе в един от корабите, който беше на Симона, помоли го да отплува малко от брега и, като седна, от кораба поучаваше народа.

⁴ А когато престана да говори, рече Симону: отплувай към дълбокото, и хвърлете мрежите си за ловитба.

⁵ Симон Му отговори и рече: Наставниче, цяла нощ се мъчихме, и нищо не уловихме; но по Твоята дума ще хвърля мрежата.

⁶ Това като сториха, те уловиха голямо множество риба, та и мрежата им се раздираше.

⁷ И кимнаха на другарите, които се намираха на друг кораб, да им дойдат на помощ; и дойдоха, и тъй напълниха двата кораба, че щяха да потънат.

⁸ Като видя това, Симон Петър падна пред коленете Иисусови и рече: иди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек.

⁹ Защото ужас обвзе него и всички, които бяха с него, от тая ловитба на риби, хванати от тях,

¹⁰ тъй също и Иакова и Иоана, синове Зеведееви, които бяха другари на Симона. И рече Иисус на Симона: не бой се; отсега ще ловиш човеци.

¹¹ И като изтеглиха корабите на брега, оставиха всичко и тръгнаха след Него.

¹ И почна да им говори с притчи: някой си човек насади лозе, и огради го с плет, и изкопа лин, и съгради кула, и като го предаде на лозари, отиде си.

² И на времето си изпрати при лозарите един слуга, за да вземе от тях от плода на лозето.

³ А те, като го хванаха, биха го и отпратиха без нищо.

⁴ Пак изпрати при тях друг слуга; и него като замериха с камъни, пукнаха му главата и го пуснаха с безчестие.

⁵ Изпрати и другиго; и него убиха; и мнозина други или биха, или убиха.

⁶ А понеже още имаше едничък син, обичен нему, най-сетне изпрати и него при тях, думайки: ще се засрамят от сина ми.

⁷ Но лозарите казаха помежду си: това е наследникът; хайде да го убием, и наследството ще бъде наше.

⁸ И като го уловиха, убиха го и хвърлиха вън от лозето.

⁹ Какво, прочее, ще направи господарят на лозето? Ще дойде и ще погуби лозарите, и ще даде лозето на други.

¹⁰ Нима и това не сте чели в Писанието: „камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла:

¹¹ това стана от Господа, и е дивно в очите ни“?

¹² И търсеха повод да Го хванат, но се побояха от народа, понеже разбраха, че за тях каза притчата; и като Го оставиха, отидоха си.

¹³ И изпращат при Него някои от фарисеите и иродианите, за да Го уловят на дума.

¹⁴ Те дойдоха и Му казват: Учителю, знаем, че си справедлив и немариш за никого, понеже не гледаш на ничие лице, а истински поучаваш на път Божий. Позволено ли е да се дава данък кесарю, или не? Да дадем ли, или да не дадем?

¹⁵ А Той, като знаеше тяхното лицемерие, рече им: що Ме изкушавате? донесете Ми един динарий да го видя.

¹⁶ И те донесоха. Тогава им казва: чий е този образ и надпис? Те Му казаха: на кесаря.

¹⁷ Иисус им отговори и рече: отдайте кесаревото кесарю, а Божието Богу. И те Му се почудиха.

¹⁸ След това дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение, и Го попитаха, казвайки:

¹⁹ Учителю, Моисей ни е написал: ако някому умре брат и остави жена, а деца не остави, то нека брат му вземе жена му и въздигне потомство на брата си.

²⁰ Имаше седем братя: първият взе жена, и на умиране не остави потомство.

²¹ Взе я вторият, и умря, но и той не остави потомство; също и третият.

²² Вземаха я и седмината, и не оставиха потомство. След всички умря и жената.

²³ И тъй, при възкресението, кога възкръснат, кому от тях ще бъде жена? понеже седмината я имаха за жена.

²⁴ Иисус им отговори и рече: не от това ли се заблуждавате, задето не знаете Писанията, нито силата Божия?

²⁵ Защото, кога възкръснат от мъртвите, нито се женят, нито се мъжат, а са като Ангели на небесата.

²⁶ А за мъртвите, че ще възкръснат, не сте ли чели в книгата на Моисея, как Бог му каза при къпината: „Аз съм Бог Авраамов, и Бог Исааков, и Бог Иаковов“?

²⁷ Но Той не е Бог на мъртви, а Бог на живи. И тъй, вие много се заблуждавате.

²⁸ Един от книжниците, като чу препирните им и като видя, че Иисус им отговаряше добре, приближи се и Го попита: коя е първа от всички заповеди?

²⁹ А Иисус му отговори: първа от всички заповеди е: „слушай, Израилю! Господ, Бог наш, е един Господ,

³⁰ и възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичкия си разум, и с всичката си сила“. Тази е първа заповед.

³¹ Втора, подобна ней, е: „възлюби ближния си като себе си“. Друга заповед, по-голяма от тия, няма.

³² Книжникът Му рече: добре, Учителю! Ти право каза, че Бог е един, и няма друг, освен Него;

³³ и че да Го любиш от все сърце, и с всичкия си разум, и с всичката си душа, и с всичката си сила, и да любиш ближния като самаго себе е повече от всички всесъжения и жертви.

³⁴ Иисус, като видя, че той разумно отговори, рече му: не си далеч от царството Божие. След това никой вече не смееше да Го пита.

³⁵ Като заговори Иисус и поучаваше в храма, рече: как казват книжниците, че Христос е син Давидов?

³⁶ Понеже сам Давид каза чрез Духа Светаго: „рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти“.

³⁷ И тъй, сам Давид Го нарече Господ; отде тогава Той е негов син? И множество народ Го слушаше с наслада.

³⁸ И думаше им в поучението Си: пазете се от книжниците, които искат да ходят пременени и обичат поздрави по тържищата,

³⁹ предни седалища в синагогите и първи места по гощавките.

⁴⁰ Тия, които изпояждат домовете на вдовиците и лицемерно дълго се молят, ще получат най-тежка присъда.

⁴¹ И седна Иисус срещу съкровищницата и гледаше, как народът пуска пари в съкровищницата. Мнозина богати пускаха много.

⁴² А една бедна вдовица, като дойде, пусна две лепти, сиреч, един кодрант.

⁴³ Като повика учениците Си, Иисус им рече: истина ви казвам, че тая бедна вдовица тури повече от всички, които пуснаха в съкровищницата;

⁴⁴ защото всички пуснаха от излишъка си, а тя от своята немотия тури всичко, що имаше, цялата си прехрана.