⁴ Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее,

⁵ не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли,

⁶ на неправда се не радва, а се радва на истина;

⁷ всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява.

⁸ Любовта никога не отпада, а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат, ако са езици, ще замлъкнат, ако са знание, ще изчезнат.

⁹ Защото донейде знаем и донейде пророчествуваме;

¹⁰ но, кога дойде съвършеното знание, тогава това „донейде“ ще изчезне.

¹¹ Когато бях младенец, като младенец говорех, като младенец мислех и като младенец разсъждавах; а като станах мъж, оставих младенческото.

¹² Сега виждаме смътно като през огледало, а тогава — лице с лице; сега зная донейде, а тогава ще позная, както и бидох познат.

¹³ А сега остават тия три: вяра, надежда, любов; но по-голяма от тях е любовта.

¹ Стремете се към любовта; показвайте ревност за духовни дарби, а особено — да пророчествувате.

² Защото, който говори на език непознат, той не говори на човеци, а на Бога; понеже никой го не разбира, а духом говори тайни;

³ който пък пророчествува, той говори на човеци за поука, увещание и утеха.

⁴ Който говори на непознат език, той поучава себе си; а който пророчествува, той поучава църквата.

⁵ Желая всички вие да говорите езици, а още повече да пророчествувате; защото, който пророчествува, по-горен е от оногова, който говори езици — освен ако ги тълкува, та църквата да получи поука.

¹ Защото царството небесно прилича на стопанин, излязъл сутрин рано да наеме работници за лозето си,

² и, като се услови с работниците по динарий на ден, прати ги на лозето си;

³ като излезе около третия час, видя други, че стоят на тържището празни,

⁴ па рече и тям: идете и вие на лозето ми, и, каквото е право, ще ви дам. Те отидоха.

⁵ Пак излезе около шестия и деветия час и направи същото.

⁶ А като излезе около единайсетия час, намери други, че стоят празни, и им казва: защо стоите тука цял ден празни?

⁷ Те му отговарят: никой не ни е наел. Той им казва: идете и вие на лозето ми, и, каквото е право, ще получите.

⁸ А когато се мръкна, господарят на лозето казва на своя пристойник: повикай работниците и заплати им, като почнеш от последните до първите.

⁹ И като дойдоха условените около единайсетия час, получиха по динарий.

¹⁰ А като дойдоха първите, помислиха, че ще вземат повече; но и те получиха по динарий;

¹¹ и като получиха, зароптаха против стопанина

¹² и думаха: тия последните работиха един час, а ти ги постави наравно с нас, които претърпяхме теготата на деня и жегата.

¹³ А той отговори и рече на едного от тях: приятелю, аз те не увреждам; нали за динарий се съгласи ти с мене?

¹⁴ Вземи своето и си иди; а на тоя последния искам да дам, каквото и на тебе;

¹⁵ нима нямам власт да правя със своето си, каквото искам? Или окото ти е завистливо, задето съм добър?

¹⁶ Тъй ще бъдат последните първи, и първите — последни; защото мнозина са звани, а малцина избрани.

¹ И пак захвана да поучава край морето; и понеже при Него се събра много народ, Той влезе в кораба и седеше в морето, а целият народ беше на сушата край морето.

² И поучаваше ги много с притчи, и в учението Си им говореше:

³ слушайте: ето, излезе сеяч да сее;

⁴ и случи се, когато сееше, едни зърна паднаха край пътя, и долетяха небесните птици и ги изкълваха.

⁵ Други паднаха на каменисто място, дето нямаше много пръст, и скоро поникнаха, понеже пръстта не беше дълбока;

⁶ а когато изгря слънце, бидоха попарени и, понеже нямаха корен, изсъхнаха.

⁷ Други паднаха в тръни, и израснаха тръните, заглушиха семето, и то не даде плод.

⁸ И други паднаха на добра земя и почнаха да дават плод, който поникна и порасна; и принесоха: едно трийсет, друго шейсет, а трето сто.

⁹ И казваше им: който има уши да слуша, нека слуша!

¹⁰ А когато остана насаме, окръжаващите Го заедно с дванайсетте Го попитаха за притчата.

¹¹ И казваше им: вам е дадено да узнаете тайните на царството Божие, а на ония, външните, всичко бива в притчи;

¹² за да гледат с очи, и да не видят; за да слушат с уши, и да не разбират; понеже те се боят, да не би някога да се обърнат, и да им се простят греховете.

¹³ И им казва: нима не разбирате тая притча? Как тогава ще разберете всички притчи?

¹⁴ Сеячът сее словото.

¹⁵ Посеяното край пътя означава ония, у които се сее словото, но при които, след като го чуят, тозчас дохожда сатаната и грабва словото, посято в сърцата им.

¹⁶ Също и посеяното на каменисти места означава ония, които, след като чуят словото, веднага с радост го приемат,

¹⁷ ала нямат в себе си корен и са непостоянни; после, кога настане скръб или гонение заради словото, тозчас се съблазняват.

¹⁸ Посеяното в тръни означава слушащите словото,

¹⁹ но у които грижите на тоя век, примамливото богатство и други пожелания, като влязат в тях, заглушават словото, и то бива безплодно.

²⁰ А посеяното на добра земя са ония, които слушат словото и приемат и принасят плод: едни трийсет, други шейсет, а други сто.

²¹ И рече им: затова ли се донася светило, за да се тури под крина или под одър? Не затова ли, за да се тури на светилник?

²² Понеже няма нищо тайно, което да не стане явно; и нищо не е станало, за да бъде скрито, но за да излезе наяве.

²³ Ако някой има уши да слуша, нека слуша!

²⁴ И казваше им: обърнете внимание на това, което слушате: с каквато мярка мерите, с такова ще ви се отмери и ще се прибави вам, които слушате.

²⁵ Защото, който има, нему ще се даде, а който няма, от него ще се отнеме и това, що има.

²⁶ И казваше: царството Божие прилича, както кога човек хвърли семе в земята,

²⁷ и спи, и става нощя и дене; а как пониква и расте семето, той не знае.

²⁸ Защото земята сама по себе си ражда първом злак, после клас, след туй пълно зърно в класа;

²⁹ а кога узрее плодът, незабавно изпраща сърп, защото е настанала жетва.

³⁰ И казваше: на какво да оприличим царството Божие, или с каква притча да го изобразим?

³¹ То е като синапово зърно, което, кога се посее в земята, е най-малко от всички семена земни;

³² а кога се посее, пониква и става по-голямо от всички злакове, и пуска големи клони, тъй че под сянката му могат да се подсланят птиците небесни.

³³ И с много такива притчи им проповядваше словото, според както можеха да слушат.

³⁴ И без притчи не им говореше, а на учениците Си разясняваше насаме всичко.

³⁵ Него ден вечерта им казва: да минем на отсрещната страна.

³⁶ И като разпуснаха народа, учениците Го взеха със себе си, както беше в кораба; имаше и други ладии с Него.

³⁷ И подигна се голяма буря; а вълните прехвърляха в кораба, тъй че той вече се пълнеше с вода.

³⁸ А Иисус беше заспал при кърмилото на възглавница. Будят Го и Му казват: Учителю, нима не Те е грижа, че загиваме?

³⁹ И като се събуди, запрети на вятъра и каза на морето: млъкни, престани! И вятърът утихна, и настана голяма тишина.

⁴⁰ И им рече: що сте тъй страхливи? Как нямате вяра!

⁴¹ И обзе ги голям страх, и казваха помежду си: кой ли е Този, та и вятърът, и морето Му се покоряват?