Song of Songs 1

¹Възлюбената. Нека ме целува той с целувки на устата си! Защото неговите милувки са по-добри от вино.

²От благоуханието на твоите мазила името ти е като разлято миро; затова те обичат момите.

³Влечи ме, ще се затечем подире ти; — царят ме въведе в чертозите си, — ще се възхищаваме и ще се радваме с тебе, ще хвалим твоите милувки повече от вино. Заслужено те обичат!

⁴Дъщери иерусалимски! черна съм, но съм хубава като шатри кидарски, като Соломонови завеси.

⁵Не гледайте ме, че съм мургава, защото слънцето ме е ожурило: майчините ми синове ми се разсърдиха, туриха ме лозята да пазя — моето собствено лозе не запазих.

⁶Кажи ми ти, когото обича душата ми: де пасеш? де пладнуваш? Защо да съм като скитница край стадата на твоите другари?

⁷Хор. Ако не знаеш това, о, най-хубава между жените, то върви си подир овците и си паси яретата покрай пастирските шатри.

⁸Възлюбеният. Оприличил съм те на моята кобилка във фараоновата колесница, моя любезна!

⁹Прекрасни са твоите ланити под висулките, твоята шия — с огърлиците;

¹⁰ще ти направим златни висулки със сребърни титрейки.

¹¹Възлюбената. Докле царят беше на трапезата, моят народ издаваше благоуханието си.

¹²Смирнова китка е моят възлюбен: стои на гърдите ми.

¹³Моят възлюбен ми е като кипрова китка в Енгедските лозя.

¹⁴Възлюбеният. О, хубава си, мила моя, хубава си! имаш очи гълъбови.

¹⁵Възлюбената. О, хубав си, мой мили, и любезен! И леглото ни е — зеленина.

¹⁶Възлюбеният. Покривите на къщите ни са кедри, потоните ни — кипариси.