Psalms 88

¹Учение на Етама Езрахита.

²Милостите (Твои), Господи, вечно ще възпявам, от рода в род ще разгласям с уста Твоята истина.

³Защото, казвам: навеки е основана милостта, на небесата Ти утвърди Твоята истина, когато каза:

⁴„Аз поставих завет с Моя избраник, клех се на Моя раб Давида:

⁵ще утвърдя навеки твоето семе, от рода в род ще уредя твоя престол.“

⁶И небесата ще прославят, Господи, Твоите чудни дела и Твоята истина в събранията на светиите.

⁷Защото, кой на небесата ще се сравни с Господа? кой между синовете Божии ще се уподоби на Господа?

⁸Страшен е Бог във великия събор на светиите, страшен е Той за всички, които Го окръжават.

⁹Господи, Боже на силите! кой е тъй силен като Тебе, Господи? И Твоята истина е около Тебе.

¹⁰Ти владееш над яростното море: кога се подигат вълните му, Ти ги укротяваш.

¹¹Ти повали Раава като поразен; с Твоята крепка мишца разпръсна враговете Си.

¹²Твои са небесата и Твоя е земята; вселената и онова, що я пълни, Ти си основал.

¹³Север и юг Ти си създал; Тавор и Ермон за Твоето име се радват.

¹⁴Крепка е Твоята мишца, силна ръката Ти, висока десницата Ти!

¹⁵Правосъдие и правда са основа на Твоя престол; милост и истина вървят пред Твоето лице.

¹⁶Блажен народът, който познава тръбния зов! Те ходят в светлината на лицето Ти, Господи,

¹⁷за Твоето име се радват цял ден и с Твоята правда се възвишават,

¹⁸защото Ти си украса на силите им; и с Твоето благоволение се издига нашият рог.

¹⁹От Господа е нашият щит и от Светия Израилев — нашият цар.

²⁰Някога Ти бе говорил на Твоя светия във видение и бе казал: „Аз дадох помощ на юначния, издигнах избраника измежду народа.

²¹Намерих Моя раб Давида; със светия Си елей го помазах.

²²Ръката Ми ще пребъде с него, и мишцата Ми ще го укрепи.

²³Врагът не ще му надвие, и синът на беззаконието не ще го притесни.

²⁴Ще сломя пред него враговете му и ще поразя ония, които го мразят.

²⁵И Моята истина и Моята милост са с него, и чрез Моето име ще се възвиси неговият рог.

²⁶И ще туря над морето ръката му, и над реките — десницата му.

²⁷Той ще Ме нарича: Ти си мой Отец, мой Бог и твърдиня на моето спасение.

²⁸И Аз ще го направя първороден син, по-горе от земните царе,

²⁹навеки ще му запазя Моята милост, и Моят завет с него ще бъде верен.

³⁰И ще продължа навеки неговото семе и неговия престол, — като дните на небето.

³¹Ако синовете му оставят Моя закон и не ходят по Моите заповеди;

³²ако нарушат Моите наредби и не спазят Моите повели;

³³ще посетя с жезъл тяхното беззаконие, и с удари — тяхната неправда;

³⁴но милостта Си не ще отнема от него и истината Си не ще изменя.

³⁵Няма да наруша Моя завет и няма да променя това, що е излязло из устата Ми.

³⁶Веднъж се заклех в светостта Си: ще излъжа ли Давида?

³⁷Неговото семе ще пребъде вечно, неговият престол ще бъде като слънце пред Мене,

³⁸навеки ще бъде твърд като луната; и верен е свидетелят на небесата.“

³⁹Но сега Ти отхвърли и презря, прогневи се на Твоя помазаник;

⁴⁰пренебрегна завета с Твоя раб, хвърли наземи венеца му;

⁴¹разруши всички негови огради, превърна в развалини неговите крепости.

⁴²Грабят го всички, които минават по пътя; той стана за присмех на своите съседи.

⁴³Ти възвиси десницата на неговите противници, зарадва всичките му врагове;

⁴⁴Ти обърна назад острието на меча му и в битка го не подкрепи;

⁴⁵отне от него блясъка и хвърли наземи престола му;

⁴⁶съкрати дните на младините му и го покри със срам.

⁴⁷Докога, Господи, ще се криеш непрестанно? докога ще пламти яростта Ти като огън?

⁴⁸Спомни си, какъв е векът ми: за каква суета си направил всичките синове човечески.

⁴⁹Кой от човеците е живял, без да види смърт, и е избавил душата от ръцете на преизподнята?

⁵⁰Де са Твоите предишни милости, Господи? Ти се кле Давиду в Твоята истина.

⁵¹Спомни си, Господи, охулването на Твоите раби, което аз нося в пазвата си от всички силни народи;

⁵²спомни си, как Твоите врагове хулят, Господи, как обезславят следите на Твоя помазаник.

⁵³Благословен Господ навеки! Амин, амин.