Psalms 106
1(Алилуия.) Славете Господа, защото е благ, защото е вечна милостта Му!
2Тъй да кажат избавените от Господа, които Той избави от вража ръка
3и събра от страните, от изток и запад, от север и от морето.
4Те скитаха в пустинята по безлюден път и не намираха населен град;
5търпяха глад и жажда, душата им чезнеше в тях.
6Но в скръбта си викнаха към Господа, и Той ги избави от техните неволи
7и ги поведе по правия път, за да вървят към населен град.
8Да славят Господа за милостта Му и за чудните Му дела към синовете човешки:
9защото Той насити жадна душа и душа гладна изпълни с блага.
10Те седяха в тъма и смъртна сянка, оковани с тъга и желязо;
11защото се не покоряваха на думите Божии и нехаеха за волята на Всевишния.
12Той смири тяхното сърце с мъки; те се препънаха, и нямаше кой да им помогне.
13Тогава в скръбта си викнаха към Господа, и Той ги спаси от неволите им;
14изведе ги от тъмата и смъртната сянка и разкъса оковите им.
15Да славят Господа за милостта Му и за чудните Му дела към синовете човешки;
16защото Той строши медните порти и сломи железните заворки.
17Безразсъдните страдаха заради беззаконните си пътища и за неправдите си;
18от всяка храна се отвръщаше душата им, и те се приближаваха към вратата на смъртта.
19Тогава в скръбта си викнаха към Господа, и Той ги спаси от неволите им;
20прати Своето слово, изцели ги и ги избави от техните гробове.
21Да славят Господа за милостта Му и за чудните Му дела към синовете човешки!
22Да Му принасят хвалебна жертва и да разгласят делата Му с пение!
23Ония, които тръгват по море на кораби, които имат работа в големите води —
24виждат делата на Господа и чудесата Му в дълбините:
25Той каже — и настава бурен вятър и високо издига морските вълни;
26възлизат до небесата, слизат до бездната; душата им чезне в неволя;
27те се въртят, политат като пияни, и всичката им мъдрост изчезва.
28Тогава в скръбта си викнаха към Господа, и Той ги изведе из неволите им.
29Той превръща бурята в тишина, и вълните замлъкват.
30И се радват, че те са утихнали, и Той ги довежда на желаното пристанище.
31Да славят Господа за милостта Му и за чудните Му дела към синовете човешки!
32Да Го възхвалят в събранието народно и да Го славят в сбора на старейшините!
33Той превръща реки в пустиня, и водни извори — в суша,
34земя плодородна — в солница, за нещастие на тия, които живеят на нея.
35Той превръща пустиня в езеро, и сухоземица — във водни извори;
36и заселва там гладни, и те строят град за живеене;
37засяват ниви, насаждат лозя, които им принасят обилни плодове.
38Той ги благославя, и те се твърде размножават, и добитъкът им Той не намалява.
39Те намаляха и изнемогнаха от угнетение, неволя и скръб, —
40Той излива безчестие над князете и ги оставя да скитат в пустинята, дето няма пътища.
41А бедния извлича от неволя, и умножава рода му като овче стадо.
42Праведните виждат това и се радват, а всяко нечестие затуля устата си.
43Който е мъдър, ще забележи това и ще разбере милостта Господня.