Psalms 103

¹(Псалом Давидов за сътворението на света.) Благославяй, душо моя, Господа! Господи, Боже мой, Ти си дивно велик; със слава и величие си облечен;

²Ти се обличаш със светлина като с дреха, простираш небесата като шатра;

³Ти градиш над водите Твоите горни чертози, правиш облаците Своя колесница, шествуваш върху ветрени криле.

⁴Ти правиш ветровете Свои Ангели, огнените пламъци — Свои служители.

⁵Ти си поставил земята на твърди основи: тя няма да се поклати навеки.

⁶Покрил си я с бездна като с дреха; води стоят на планините.

⁷От Твоята заплаха те бягат, от гласа на Твоя гръм бърже отминават;

⁸възлизат по планини, слизат в долини, на място, което си им определил.

⁹Ти си турил предел, който няма да преминат, и няма да се върнат да покрият земята.

¹⁰Ти прати извори в долините: между планини текат (води),

¹¹поят всички полски зверове; дивите осли утоляват жаждата си.

¹²При тях обитават птици небесни, изсред клоните издават глас.

¹³Ти поиш планините от Своите височини, с плодовете на Твоите дела се насища земята.

¹⁴Ти правиш да расте трева за добитъка и злак за полза на човека, за да произведеш из земята храна

¹⁵и вино, което весели сърцето на човека, и дървено масло, от което блещи лицето му, и хляб, който укрепява сърцето на човека.

¹⁶Насищат се дърветата Господни, кедрите ливански, които Той насади;

¹⁷по тях птици си правят гнезда; елите са жилище на щъркелите,

¹⁸високите планини — на сърните; каменните скали — убежище на зайците.

¹⁹Той направи луната да определя времената, слънцето знае своя заник.

²⁰Ти простираш тъмата, и става нощ: през нея ходят всички горски зверове;

²¹лъвовете рикат за плячка и искат от Бога храна за себе си.

²²Изгрява слънцето (и) те се събират и лягат в своите леговища;

²³човек отива по делата си и по своя работа до вечерта.

²⁴Колко са многобройни делата Ти, Господи! Всичко си направил премъдро; земята е пълна с Твои произведения.

²⁵А това велико и пространно море! там има безброй влечуги, малки и големи животни;

²⁶там плават кораби, там е оня левиатан, който си създал да играе в него.

²⁷Всички те от Тебе чакат, да им дадеш храната овреме.

²⁸Даваш им — приемат, отваряш ръката Си — насищат се с благо;

²⁹скриваш лицето Си — объркват се, отнимаш духа им — умират и в пръстта си се връщат;

³⁰пратиш духа Си — създават се, и Ти подновяваш лицето на земята.

³¹Да бъде Господу слава навеки; да се весели Господ за делата Си!

³²Погледне към земята, и тя се тресе; допре се до планините, и те димят.

³³Ще пея Господу през всичкия си живот, ще пея на моя Бог, докле съществувам.

³⁴Нека Му бъде благоприятна моята песен; ще се веселя в Господа.

³⁵Да изчезнат грешниците от земята, и да няма вече беззаконници. Благославяй, душо моя, Господа! Алилуия!