Proverbs 27

¹Не се хвали с утрешния ден, защото не знаеш какво ще роди тоя ден.

²Нека те хвали друг, а не устата ти, — чужд, а не езикът ти.

³Тежък е камъкът, тежък е и пясъкът; но гневът на глупеца е по-тежък от единия и другия.

⁴Лют е гневът, неукротима — яростта; но кой ще устои против ревнивостта?

⁵По-добре открито изобличение, нежели скрита любов.

⁶Искрени са укорите от оногова, който обича, и лъжливи са целувките от оногова, който мрази.

⁷Сита душа тъпче и вощен мед, а на гладна душа всичко горчиво е сладко.

⁸Каквото е птица, напуснала гнездото си, такова е човек, напуснал мястото си.

⁹Благовония и кадиво радват сърцето; тъй всекиму сладък бива приятелят със своя сърдечен съвет.

¹⁰Не напущай приятеля си, нито приятеля на баща си, и не ходи вкъщи брату си в деня на твоето злочестие: по-добре съсед наблизо, нежели брат надалеч.

¹¹Бъди мъдър, синко, и радвай сърцето ми, — и аз ще имам какво да кажа ономува, който ме злослови.

¹²Благоразумният вижда злото и се укрива; а неопитните вървят напред и се наказват.

¹³Вземи му дрехите, защото е поръчителствувал за чужд; и за чужденеца вземи от него залог.

¹⁴Който високо хвали приятеля си от ранно утро, ще го вземат за злословец.

¹⁵Непрестанно капене в дъжделив ден и свадлива жена едно са:

¹⁶който иска да я скрие, иска в десницата си да скрие вятър и благовоние, що само’ се обажда.

¹⁷Желязо желязо остри, и човек изостря погледа на приятеля си.

¹⁸Който варди смоковницата, ще яде плодовете й, и който пази господаря си, поче’тен ще бъде.

¹⁹Както у водата е лице срещу лице, тъй сърцето на човека е към човека.

²⁰Преизподнята и Авадон са ненаситни: тъй също са ненаситни и очите човешки. (Гнусота пред Господа е оня, който дига дръзко очи, и неразумни са, които имат невъздържан език.)

²¹Каквото е пота за сребро, горнило — за злато, такова са за човека устата, които го хвалят. (Сърцето на беззаконника дири зло, а правото сърце дири знание.)

²²Грухай с черясло глупеца в чутура заедно със зърната, глупостта му не ще се отдели от него.

²³Добре наглеждай добитъка си, имай грижа за стадата;

²⁴защото богатството не е вечно, пък и властта нима е от рода в род?

²⁵Трева никне, и злак се явява, и засъбирват билки планински.

²⁶Овците са тебе за облекло, и козлите — за купуване ниви.

²⁷И ще имаш достатъчно козе мляко тебе и на твоите домашни за храна и на твоите слугини за прехрана.