Proverbs 14
1Мъдра жена урежда къщата си, а глупавата я съсипва с ръцете си.
2Който ходи по прав път, бои се от Господа; но комуто пътищата са криви, той нехае за Него.
3В устата на глупеца е бичът на гордостта, а устата на мъдрите ги запазват.
4Дето няма волове, яслите са празни; а от силата на воловете има голяма печалба.
5Верен свидетел не лъже, а лъжлив свидетел ще наговори много лъжи.
6Разпътник търси мъдрост, и не намира; а за разумен знанието е леко.
7Бягай от глупав човек, у когото не забелязваш разумни уста.
8Мъдростта на разумния е да знае пътя си, а глупостта на безразсъдните е заблуда.
9Глупците се смеят над греха, а посред праведните има благоволение.
10Сърцето знае тъгата на душата си, и чужд се не меси в радостта му.
11Къщата на беззаконните ще се съсипе, а жилището на праведните ще процъфти.
12Има пътища, които се струват човеку прави, но краят им е път към смъртта.
13И при смях някога сърцето боли, и краят на радостта бива тъга.
14Човек с развратено сърце ще се насити от своите пътища, и добрият — от своите.
15Глупавият вярва на всяка дума, а благоразумният е внимателен към своите пътища.
16Мъдрият се бои и бяга от злото, а глупавият е лют и самонадеян.
17Сприхавият може да стори глупост, но човек, който с умисъл прави зло, е омразен.
18Невежите получават за свой дял глупост, а благоразумните се увенчават със знание.
19Злите ще се преклонят пред добрите, и нечестивите — при вратата на праведника.
20Сиромаха го мразят дори и неговите близки, а богатият има много приятели.
21Който презира ближния си, греши, а който е милосърден към сиромаси, блажен е.
22Не заблуждават ли се, които кроят зло? (не знаят милост и вярност, които вършат зло;) но милост и вярност има у добромислещите.
23От всеки труд има печалба, а от празнословие — само вреда.
24Венец на мъдрите е тяхното богатство, а глупостта на невежите си е глупост.
25Верен свидетел души спасява, а лъжливият ще наговори много лъжи.
26В страха пред Господа има твърда надежда, и на Своите синове Той е прибежище.
27Страхът Господен е животен извор, който отдалечава от мрежите на смъртта.
28В многолюден народ е величието на царя, а при малоброен народ тежко на господаря.
29У търпелив човек разум много, а лютият изказва глупости.
30Кроткото сърце е живот за тялото, а завистта е гнилеж за костите.
31Който притеснява сиромаха, хули неговия Творец, а който почита Твореца, прави добро на нуждаещия се.
32За своето зло нечестивият ще бъде отхвърлен, а праведният и при смъртта си има надежда.
33Мъдростта почива в сърцето на разумния, а изсред глупавите се обажда.
34Правда народ въздига, а беззаконие народи безчести.
35Царят благоволи към разумния раб, а се гневи против оногова, който го позори.