Numbers 21

¹Един от ханаанските царе, — царят на Арад, който живееше на юг, като чу, че Израил иде по пътя откъм Атарим, встъпи в бой с израилтяните и плени неколцина от тях.

²Тогава даде Израил оброк Господу, като каза: ако предадеш тоя народ в ръцете ми, ще наложа заклятие (върху тях и) върху градовете им.

³Господ чу гласа на Израиля и предаде хананейци в ръцете му, и той наложи заклятие върху тях и върху градовете им и нарече това място: Хорма .

⁴От планина Ор те тръгнаха към Червено море, за да избиколят земята на Едома. И по пътя народът падна духом;

⁵и заговори народът против Бога и против Моисея: защо ни изведохте из Египет, та да измрем в пустинята: тука няма нито хляб, нито вода, а на душата ни омръзна тая лоша храна.

⁶И прати Господ върху народа отровни змии, които хапеха народа, и много свят измря от (синовете) Израилеви.

⁷И дойде народът при Моисея и каза: съгрешихме, дето говорихме против Господа и против тебе; помоли се Господу да премахне от нас змиите. И Моисей се помоли (Господу) за народа.

⁸И рече Господ на Моисея: направи си (медна) змия и я окачи на върлина, като знаме, и (кога ухапе някого змия) ухапаният, щом я погледне, ще остане жив.

⁹И направи Моисей медна змия и я окачи на върлина, като знаме, и кога змия ухапваше някой човек, тоя, щом погледнеше медната змия, оставаше жив.

¹⁰И тръгнаха синовете Израилеви и се спряха в Овот;

¹¹и тръгнаха из Овот и се спряха в Ийе-Аварим, в пустинята, срещу Моав, към изгрев-слънце.

¹²Оттам тръгнаха и се спряха в долина Заред;

¹³оттука като тръгнаха, спряха се при оная част на Арнон в пустинята, която тече вън от пределите на Аморея, понеже Арнон е граница на Моав, между Моав и Аморея.

¹⁴Затова е и казано в книгата за войните Господни:

¹⁵Вахеб е в Суфа, и потоците на Арнон в горната си част се наклоняват към Шабет-Ар и се допират до границите на Моав.

¹⁶Оттука (тръгнаха) към Беер ; това е оня кладенец, за който Господ каза на Моисея: събери народа и ще им дам вода.

¹⁷Тогава Израил запя тая песен: пълни се, кладенецо!

¹⁸Възпявайте кладенеца, който князете изкопаха, народните вождове заедно със законодателя изровиха с жезлите си. От пустинята (тръгнаха) за Матана,

¹⁹от Матана — за Нахалиил, от Нахалиил — за Вамот,

²⁰от Вамот — за Гай, който е в Моавската земя, навръх планина Фасга, обърната с лице към пустинята.

²¹И проводи Израил пратеници при Сихона, аморейския цар (с мирно предложение), да му кажат:

²²позволи ми да мина през твоята земя; (ще вървим по пътя,) няма да се отбиваме в нивя и лозя, няма да пием вода от (твоите) кладенци, а ще вървим по царския път, докле изминем пределите ти.

²³Но Сихон не позволи на Израиля да мине през пределите му; и събра Сихон целия си народ и излезе срещу Израиля в пустинята, и стигна до Иааца и се удари с Израиля.

²⁴И порази го Израил с нож и завладя земята му от Арнон до Иавок, до амонитските предели, понеже амонитските предели бяха крепки.

²⁵И превзе Израил всички тия градове, и заживя Израил във всички аморейски градове, в Есевон и във всички нему подвластни;

²⁶защото Есевон беше град на аморейския цар Сихона, който бе воювал с предишния моавитски цар и бе отнел от ръцете му всичката му земя до Арнон.

²⁷Затова певците казват: дойдете в Есевон, нека се устрои и укрепи градът Сихонов;

²⁸защото огън излезе от Есевон, пламък от града Сихонов и изгори Ар-Моав и ония, които владеят Арнонските височини.

²⁹Горко ти, Моаве! ти загина, народе Хамосов! синовете му се разбягаха, и дъщерите му станаха робини на аморейския цар Сихона.

³⁰Със стрели ги поразихме; загина Есевон дори до Дивон, опустошихме ги до Нофа, която е близо до Медева.

³¹И живееше Израил в Аморейската земя.

³²И прати Моисей да разгледат Иазер, и превзеха (него и) селата, нему подвластни, и прогониха аморейците, които бяха там.

³³Тогава извиха и тръгнаха към Васан. И излезе срещу тях васанският цар Ог, той сам и целият му народ, за да се удари с тях при Едреи.

³⁴И каза Господ на Моисея: не бой се от него, защото Аз ще предам в ръцете ти него и целия му народ и цялата му земя, и ще постъпиш с него, както постъпи с аморейския цар Сихона, който живееше в Есевон.

³⁵И те поразиха него и синовете му и целия му народ, тъй че ни един не остана (жив); и завладяха земята му.