Matthew 13
1Въ де́нь же то́й и҆зше́дъ і҆и҃съ и҆з̾ до́мꙋ сѣдѧ́ше при мо́ри.
2И҆ собра́шасѧ къ немꙋ̀ наро́ди мно́зи, ꙗ҆́коже є҆мꙋ̀ въ кора́бль влѣ́зти, и҆ сѣ́сти, и҆ ве́сь наро́дъ на бре́зѣ стоѧ́ше.
3И҆ глаго́ла и҆̀мъ при́тчами мно́гѡ, глаго́лѧ:꙳ Сѐ и҆зы́де сѣ́ѧй да сѣ́етъ.
4И҆ сѣ́ющꙋ є҆мꙋ̀, ѻ҆́ва падо́ша при пꙋтѝ: и҆ прїидо́ша пти́цы, и҆ позоба́ша ѧ҆̀.
5Дрꙋга̑ѧ же падо́ша на ка́менныхъ, и҆дѣ́же не и҆мѣ́ѧше землѝ мно́ги: и҆ а҆́бїе прозѧбо́ша, занѐ не и҆мѣ́ѧше глꙋбины̀ землѝ.
6Со́лнцꙋ же возсїѧ́вшꙋ присвѧ́нꙋша, и҆ занѐ не и҆мѣ́ѧхꙋ коре́нїѧ, и҆зсхо́ша.
7Дрꙋга̑ѧ же падо́ша въ те́рнїи, и҆ взы́де те́рнїе, и҆ подавѝ и҆̀хъ.
8Дрꙋга̑ѧ же падо́ша на землѝ до́брѣй, и҆ даѧ́хꙋ пло́дъ: ѻ҆́во ѹ҆́бѡ сто̀, ѻ҆́во же шестьдесѧ́тъ, ѻ҆́во же три́десѧть.
9И҆мѣ́ѧй ѹ҆́ши слы́шати, да слы́шитъ.
10И҆ пристꙋпи́вше ѹ҆ченицы̀ (є҆гѡ̀) реко́ша є҆мꙋ̀: почто̀ при́тчами глаго́леши и҆̀мъ;
11Ѻ҆́нъ же ѿвѣща́въ речѐ и҆̀мъ: ꙗ҆́кѡ ва́мъ дано̀ є҆́сть разꙋмѣ́ти та̑йны црⷭ҇твїѧ нбⷭ҇нагѡ: ѻ҆́нѣмъ же не дано̀ є҆́сть.
12И҆́же бо и҆́мать, да́стсѧ є҆мꙋ̀, и҆ преизбꙋ́детъ є҆мꙋ̀: а҆ и҆́же не и҆́мать, и҆ є҆́же и҆́мать, во́з̾метсѧ ѿ негѡ̀.
13Сегѡ̀ ра́ди въ при́тчахъ глаго́лю и҆̀мъ: ꙗ҆́кѡ ви́дѧще не ви́дѧтъ, и҆ слы́шаще не слы́шатъ, ни разꙋмѣ́ютъ.
14И҆ сбыва́етсѧ въ ни́хъ проро́чество и҆са́їино, глаго́лющее: слꙋ́хомъ ѹ҆слы́шите, и҆ не и҆́мате разꙋмѣ́ти: и҆ зрѧ́ще ѹ҆́зрите, и҆ не и҆́мате ви́дѣти.
15Ѡ҆толстѣ́ бо се́рдце люде́й си́хъ, и҆ ѹ҆ши́ма тѧ́жкѡ слы́шаша, и҆ ѻ҆́чи своѝ смѣжи́ша, да не когда̀ ѹ҆́зрѧтъ ѻ҆чи́ма, и҆ ѹ҆ши́ма ѹ҆слы́шатъ, и҆ се́рдцемъ ѹ҆разꙋмѣ́ютъ, и҆ ѡ҆братѧ́тсѧ, и҆ и҆сцѣлю̀ и҆̀хъ.
16Ва́ша же бл҃же́нна ѻ҆чеса̀, ꙗ҆́кѡ ви́дѧтъ: и҆ ѹ҆́ши ва́ши, ꙗ҆́кѡ слы́шатъ.
17А҆ми́нь бо глаго́лю ва́мъ, ꙗ҆́кѡ мно́зи проро́цы и҆ пра́ведницы вожделѣ́ша ви́дѣти, ꙗ҆̀же ви́дите, и҆ не ви́дѣша: и҆ слы́шати, ꙗ҆̀же слы́шите, и҆ не слы́шаша.
18Вы́ же ѹ҆слы́шите при́тчꙋ сѣ́ющагѡ.
19Всѧ́комꙋ слы́шащемꙋ сло́во црⷭ҇твїѧ, и҆ не разꙋмѣва́ющꙋ, прихо́дитъ лꙋка́вый, и҆ восхища́етъ всѣ́ѧнное въ се́рдцѣ є҆гѡ̀: сїѐ є҆́сть, (и҆́же) при пꙋтѝ сѣ́ѧнное.
20А҆ на ка́мени сѣ́ѧнное, сїѐ є҆́сть, слы́шай сло́во, и҆ а҆́бїе съ ра́достїю прїе́млетъ є҆̀:
21Не и҆́мать же ко́рене въ себѣ̀, но привре́мененъ є҆́сть, бы́вши же печа́ли и҆лѝ гоне́нїю словесѐ ра́ди, а҆́бїе соблажнѧ́етсѧ.
22А҆ сѣ́ѧнное въ те́рнїи, сѐ є҆́сть, слы́шай сло́во, и҆ печа́ль вѣ́ка сегѡ̀, и҆ ле́сть бога́тства, подавлѧ́етъ сло́во, и҆ без̾ плода̀ быва́етъ.
23А҆ сѣ́ѧнное на до́брѣй землѝ, сѐ є҆́сть, слы́шай сло́во и҆ разꙋмѣва́ѧ: и҆́же ѹ҆́бѡ пло́дъ прино́ситъ, и҆ твори́тъ, ѻ҆́во сто̀, ѻ҆́во же шестьдесѧ́тъ, ѻ҆́во три́десѧть.
24И҆́нꙋ при́тчꙋ предложѝ и҆̀мъ, глаго́лѧ: ѹ҆подо́бисѧ црⷭ҇твїе нбⷭ҇ное человѣ́кꙋ сѣ́ѧвшꙋ до́брое сѣ́мѧ на селѣ̀ свое́мъ.
25Спѧ́щымъ же человѣ́кѡмъ, прїи́де вра́гъ є҆гѡ̀, и҆ всѣ́ѧ пле́велы посредѣ̀ пшени́цы, и҆ ѿи́де.
26Є҆гда́ же прозѧбѐ трава̀, и҆ пло́дъ сотворѝ, тогда̀ ꙗ҆ви́шасѧ и҆ пле́велїе.
27Прише́дше же рабѝ гдⷭ҇и́на, рѣ́ша є҆мꙋ̀: гдⷭ҇и, не до́брое ли сѣ́мѧ сѣ́ѧлъ є҆сѝ на селѣ̀ (твое́мъ); ѿкꙋ́дꙋ ѹ҆́бѡ и҆́мать пле́велы;
28Ѻ҆́нъ же речѐ и҆̀мъ: вра́гъ человѣ́къ сїѐ сотворѝ. раби́ же рѣ́ша є҆мꙋ̀: хо́щеши ли ѹ҆̀бо, да ше́дше и҆сплеве́мъ ѧ҆̀;
29Ѻ҆́нъ же речѐ (и҆̀мъ): нѝ, да не когда̀ восторга́юще пле́велы, восто́ргнете кꙋ́пнѡ съ ни́ми (и҆) пшени́цꙋ.
30Ѡ҆ста́вите растѝ ѻ҆боѐ кꙋ́пнѡ до жа́твы: и҆ во вре́мѧ жа́твы рекꙋ̀ жа́телємъ: собери́те пе́рвѣе пле́велы, и҆ свѧжи́те и҆̀хъ въ снопы̀, ꙗ҆́кѡ сожещѝ ѧ҆̀, а҆ пшени́цꙋ собери́те въ жи́тницꙋ мою̀.
31И҆́нꙋ при́тчꙋ предложѝ и҆̀мъ, глаго́лѧ: подо́бно є҆́сть црⷭ҇твїе нбⷭ҇ное зе́рнꙋ горꙋ́шичнꙋ, є҆́же взе́мъ человѣ́къ всѣ́ѧ на селѣ̀ свое́мъ.
32Є҆́же ма́лѣйше ѹ҆́бѡ є҆́сть ѿ всѣ́хъ сѣ́менъ: є҆гда́ же возрасте́тъ, бо́лѣе (всѣ́хъ) ѕе́лїй є҆́сть, и҆ быва́етъ дре́во: ꙗ҆́кѡ прїитѝ пти́цамъ нбⷭ҇нымъ, и҆ вита́ти на вѣ́твехъ є҆гѡ̀.
33И҆́нꙋ при́тчꙋ глаго́ла и҆̀мъ: подо́бно є҆́сть црⷭ҇твїе нбⷭ҇ное ква́сꙋ, и҆́же взе́мши жена̀ скры̀ въ мꙋчны́хъ са́тѣхъ трѝ, до́ндеже вскисо́ша всѧ̑.
34Сїѧ̑ всѧ̑ глаго́ла і҆и҃съ въ при́тчахъ наро́дѡмъ, и҆ без̾ при́тчи ничесо́же глаго́лаше къ ни́мъ.
35Ꙗ҆́кѡ да сбꙋ́детсѧ рече́нное проро́комъ глаго́лющимъ: ѿве́рзꙋ въ при́тчахъ ѹ҆ста̀ моѧ̀, ѿры́гнꙋ сокровє́ннаѧ ѿ сложе́нїѧ мі́ра.
36Тогда̀ ѡ҆ста́вль наро́ды, прїи́де въ до́мъ і҆и҃съ. И҆ пристꙋпи́ша къ немꙋ̀ ѹ҆ч҃нцы̀ є҆гѡ̀, глаго́люще: скажѝ на́мъ при́тчꙋ пле́вєлъ се́льныхъ.
37Ѻ҆́нъ же ѿвѣща́въ речѐ и҆̀мъ: сѣ́ѧвый до́брое сѣ́мѧ, є҆́сть сн҃ъ человѣ́ческїй:
38А҆ село̀, є҆́сть мі́ръ. до́брое же сѣ́мѧ, сі́и сꙋ́ть сы́нове црⷭ҇твїѧ: а҆ пле́велы, сꙋ́ть сы́нове непрїѧ́зненнїи,
39А҆ вра́гъ всѣ́ѧвый и҆̀хъ, є҆́сть дїа́волъ. а҆ жа́тва, кончи́на вѣ́ка є҆́сть: а҆ жа́тели, а҆́гг҃ли сꙋ́ть.
40Ꙗ҆́коже ѹ҆́бѡ собира́ютъ пле́велы, и҆ ѻ҆гне́мъ сожига́ютъ, та́кѡ бꙋ́детъ въ сконча́нїе вѣ́ка сегѡ̀.
41По́слетъ сн҃ъ человѣ́ческїй а҆́гг҃лы своѧ̀, и҆ соберꙋ́тъ ѿ црⷭ҇твїѧ є҆гѡ̀ всѧ̀ собла́зны, и҆ творѧ́щыѧ беззако́нїе:
42И҆ вве́ргꙋтъ и҆̀хъ въ пе́щь ѻ҆́гненнꙋ: тꙋ̀ бꙋ́детъ пла́чь и҆ скре́жетъ зꙋбѡ́мъ.
43Тогда̀ пра́вєдницы просвѣтѧ́тсѧ ꙗ҆́кѡ со́лнце въ црⷭ҇твїи ѻ҆ц҃а̀ и҆́хъ. и҆мѣ́ѧй ѹ҆́ши слы́шати, да слы́шитъ.
44Па́ки подо́бно є҆́сть црⷭ҇твїе нбⷭ҇ное сокро́вищꙋ сокрове́нꙋ на селѣ̀, є҆́же ѡ҆брѣ́тъ человѣ́къ скры̀. и҆ ѿ ра́дости є҆гѡ̀ и҆́детъ и҆ всѧ̑, є҆ли̑ка и҆́мать, продае́тъ, и҆ кꙋпꙋ́етъ село̀ то̀.
45Па́ки подо́бно є҆́сть црⷭ҇твїе нбⷭ҇ное человѣ́кꙋ кꙋпцꙋ̀, и҆́щꙋщꙋ дѡ́брыѧ би́серы:
46И҆́же ѡ҆брѣ́тъ є҆ди́нъ многоцѣ́ненъ би́серъ, ше́дъ продадѐ всѧ̑, є҆ли̑ка и҆мѧ́ше, и҆ кꙋпѝ є҆го̀.
47Па́ки подо́бно є҆́сть црⷭ҇твїе нбⷭ҇ное не́водꙋ вве́рженꙋ въ мо́ре, и҆ ѿ всѧ́кагѡ ро́да собра́вшꙋ:
48И҆́же є҆гда̀ и҆спо́лнисѧ, и҆звлеко́ша и҆ на кра́й, и҆ сѣ́дше и҆збра́ша дѡ́брыѧ въ сосꙋ́ды, а҆ ѕлы̑ѧ и҆зверго́ша во́нъ.
49Та́кѡ бꙋ́детъ въ сконча́нїе вѣ́ка: и҆зы́дꙋтъ а҆́гг҃ли, и҆ ѿлꙋча́тъ ѕлы̑ѧ ѿ среды̀ пра́ведныхъ:
50И҆ вве́ргꙋтъ и҆̀хъ въ пе́щь ѻ҆́гненнꙋю, тꙋ̀ бꙋ́детъ пла́чь и҆ скре́жетъ зꙋбѡ́мъ.
51Глаго́ла и҆̀мъ і҆и҃съ: разꙋмѣ́сте ли сїѧ̑ всѧ̑; глаго́лаша є҆мꙋ̀: є҆́й гдⷭ҇и.
52Ѻ҆́нъ же речѐ и҆̀мъ: сегѡ̀ ра́ди всѧ́къ кни́жникъ, наꙋчи́всѧ црⷭ҇твїю нбⷭ҇номꙋ, подо́бенъ є҆́сть человѣ́кꙋ домови́тꙋ, и҆́же и҆зно́ситъ ѿ сокро́вища своегѡ̀ нѡ́ваѧ и҆ вє́тхаѧ.
53И҆ бы́сть, є҆гда̀ сконча̀ і҆и҃съ при̑тчи сїѧ̑, пре́йде ѿтꙋ́дꙋ.
54И҆ прише́дъ во ѻ҆те́чествїе своѐ, ѹ҆ча́ше и҆̀хъ на со́нмищи и҆́хъ, ꙗ҆́кѡ диви́тисѧ и҆̀мъ, и҆ глаго́лати: ѿкꙋ́дꙋ семꙋ̀ премꙋ́дрость сїѧ̀, и҆ си̑лы;
55Не се́й ли є҆́сть текто́новъ сн҃ъ; не мт҃и ли є҆гѡ̀ нарица́етсѧ марїа́мъ, и҆ бра́тїѧ є҆гѡ̀, і҆а́кѡвъ, и҆ і҆ѡсі́й, и҆ сі́мѡнъ, и҆ і҆ꙋ́да;
56И҆ сєстры̀ є҆гѡ̀ не всѧ́ ли въ на́съ сꙋ́ть; ѿкꙋ́дꙋ ѹ҆́бѡ семꙋ̀ сїѧ̑ всѧ̑;
57И҆ блажнѧ́хꙋсѧ ѡ҆ не́мъ. і҆и҃съ же речѐ и҆̀мъ: нѣ́сть проро́къ без̾ че́сти то́кмѡ во ѻ҆ч҃ествїи свое́мъ, и҆ въ домꙋ̀ свое́мъ:
58И҆ не сотворѝ тꙋ̀ си́лы мнѡ́ги, за невѣ́рство и҆́хъ.