Mark 5

¹И преминаха отвъд морето, в страната Гадаринска.

²И когато Той излезе от кораба, на часа Го срещна един излязъл от гробищата човек, хванат от нечист дух;

³той имаше живелище в гробищата, и никой не можеше да го върже даже с вериги;

⁴защото много пъти бе оковаван с окови и вериги, но той разкъсваше веригите, счупваше оковите, и никой не беше в сила да го укроти;

⁵и всякога, нощя и дене, по хълмове и гробища викаше и се удряше с камъни;

⁶а като видя Иисуса отдалеч, затече се и Му се поклони;

⁷и като извика с висок глас, каза: какво имаш Ти с мене, Иисусе, Син на Бога Всевишний? Заклевам Те в Бога, не ме мъчи!

⁸Защото Иисус бе му казал: излез ти, дух нечисти, от човека.

⁹И го попита: как ти е името? А той отговори и рече: легион ми е името, понеже ние сме много.

¹⁰И молеше го много да не ги изпъжда вън от тая страна.

¹¹А там, край планината, пасеше голямо стадо свини.

¹²И всички бесове Го молеха и казваха: прати ни в свините, за да влезем в тях.

¹³Иисус веднага им позволи. И като излязоха нечистите духове, влязоха в свините; и сурна се стадото низ стръмнината в морето, а те бяха до две хиляди; и се издавиха в морето.

¹⁴А ония, които пасяха свините, избягаха, та разказаха в града и в околността. И жителите излязоха да видят, що се е случило.

¹⁵Дохождат при Иисуса и виждат, че оня, който беше по-рано бесен, в когото имаше легион, седи, облечен и със здрав ум; и се изплашиха.

¹⁶Ония, които бяха видели, разказваха им, как стана това с бесния и за свините.

¹⁷И наченаха да Го молят да си отиде от пределите им.

¹⁸И когато Той влезе в кораба, оня, който беше по-рано бесен, Го помоли да бъде с Него.

¹⁹Но Иисус му не позволи, а каза: иди си у дома при своите, и разкажи им, какво ти стори Господ и как те помилува.

²⁰И отиде, и начена да разправя по Десетоградие, какво му стори Иисус. И всички се чудеха.

²¹Когато Иисус премина пак с кораб на отсамния бряг, при Него се събра много народ. И Той беше край морето.

²²И ето, дохожда един от началниците на синагогата, на име Иаир, и като Го вижда, пада пред нозете Му

²³и Го моли много, думайки: щерка ми е на умиране; дойди и възложи върху й ръце, за да оздравее, и тя ще бъде жива.

²⁴Иисус тръгна с него. Подире Му вървеше множество народ, и Го притискаха.

²⁵Една жена, която страдаше от кръвотечение дванайсет години,

²⁶и много бе претеглила от много лекари, потрошила всичко, що имала, и не бе получила никаква полза, а беше й станало още по-зле,

²⁷като чу за Иисуса, приближи се изотзад между народа, и се допря до дрехата Му;

²⁸защото думаше си: ако се допра само до дрехите Му, ще оздравея.

²⁹И тозчас пресекна в нея кръвотечението, и тя усети в тялото си, че е изцерена от болестта.

³⁰А в това време Иисус, като усети в Себе Си силата, която излезе от Него, обърна се към народа и рече: кой се допря до дрехите Ми?

³¹Учениците Му казаха: Ти виждаш, че народът Те притиска, а питаш: кой се допря до Мене?

³²Но Той гледаше наоколо, за да види оная, която извърши това.

³³Жената пък в страх и трепет, като знаеше, какво стана с нея, приближи се, падна пред Него и Му каза цялата истина.

³⁴А Той й рече: дъще, твоята вяра те спаси; иди си смиром, и бъди здрава от болестта си.

³⁵Докато Той още говореше, дохождат от началника на синагогата и казват: дъщеря ти умря; какво още правиш труд на Учителя?

³⁶Но Иисус, щом чу тия думи, казва началнику на синагогата: не бой се, само вярвай.

³⁷И никому не позволи да върви след Него, освен на Петра, Иакова и Иоана, брат Иаковов.

³⁸Дохожда в къщата на началника на синагогата и вижда смущение, и плачещи и лелекащи силно.

³⁹И като влезе, казва им: що сте се развикали и разплакали? Детето не е умряло, а спи.

⁴⁰А те Му се смееха. Но Той, като отпрати всички, взима със Себе Си бащата и майката на детето и ония, които бяха с Него, и влиза там, дето лежеше детето.

⁴¹И като хвана детето за ръка, казва му: талита` куми`, което означава: момиче, тебе казвам, стани!

⁴²Момичето веднага стана и начена да ходи, понеже беше на дванайсет години. И се смаяха твърде много.

⁴³И Той строго им заповяда, никой да не знае за това, и поръча да й дадат да яде.