Lamentations 5

¹Спомни си, Господи, какво се извърши над нас; милостно погледни и виж нашето поругание:

²нашето наследство у чужди премина, нашите къщи — у другоплеменници;

³останахме сираци, без баща; майките ни са като вдовици.

⁴Пием водата си срещу сребро, доставяме дървата си с пари.

⁵Бият ни по врата, работим — и отдих за нас няма.

⁶Протягаме ръка към египтяни, към асирийци, за да се нахраним с хляб.

⁷Бащите ни грешиха: тях ги няма вече, а ние търпим наказание за техните беззакония.

⁸Роби владеят над нас, и няма кой да ни избави от ръцете им.

⁹Хляба си добиваме с опасност за живота — пред меч в пустинята.

¹⁰Кожата ни е почерняла като пещ, от лют глад.

¹¹Жени безчестят на Сион, девици — в градовете иудейски.

¹²Князе избесиха със свои ръце, лица на старци не уважиха.

¹³Юноши вземат при хромели, и момчета падат под товари дърва.

¹⁴Старци вече не седят при порти; юноши не пеят.

¹⁵Свърши се радостта на сърцето ни; нашите хора’ се обърнаха на тъга.

¹⁶Падна венецът от главата ни; горко ни, задето съгрешихме!

¹⁷От това и чезне сърцето ни; от това потъмняха нашите очи.

¹⁸Защото опустя планина Сион, лисици ходят по нея.

¹⁹Ти, Господи, пребъдваш вовеки; Твоят престол е из рода в род.

²⁰Защо ни съвсем забравяш, оставяш ни за дълго време?

²¹Обърни ни към Тебе, Господи, и ще се обърнем; обнови нашите дни, както в старо време.

²²Нима си ни съвсем отхвърлил, разгневил си се на нас безмерно?