Lamentations 3

¹Аз съм човек, изпитал неволя от жезъла на Неговия гняв;

²Той ме поведе и въведе в тъмнина, а не в светлина.

³Той се обърна само против мене и цял ден обръща ръката Си.

⁴Смаза плътта ми и кожата ми, строши костите ми;

⁵загради ме и обиколи с горчила и теглила;

⁶тури ме на тъмно място, както умрелите отдавна,

⁷обиколи ме със стена, за да не изляза, направи тежки веригите ми

⁸и, когато виках и писках, задържаше молитвата ми;

⁹с камъни прегради пътищата ми, изкриви пътеките ми;

¹⁰Той стана за мене като мечка в засада, като лъв на скрито място;

¹¹изкриви пътищата ми и ме разкъса, на нищо ме направи;

¹²изопна лъка Си и ме тури за луча на стрелите;

¹³устрели бъбреците ми със стрели от колчана Си.

¹⁴Аз станах гавра за цял мой народ, всекидневна тяхна песен.

¹⁵Той ме с горчила пресити, с пелин ме напои;

¹⁶разби с камъни зъбите ми, с пепел ме покри.

¹⁷И избяга мирът от душата ми; аз забравих за добруване

¹⁸и казах: загина силата ми и надеждата ми на Господа.

¹⁹Помисли за моето страдание и моята злополука, за пелина и жлъчката.

²⁰Крепко помни това моята душа и отпада в мен.

²¹Ето какво аз отговарям на сърцето си и поради това имам упование:

²²по милост на Господа не изчезнахме ние, защото милосърдието Му не е пресекнало:

²³то се обновява всяка сутрин; велика е Твоята вярност!

²⁴Господ е моя част, казва душата ми, и тъй, Нему ще се надявам.

²⁵Благ е Господ към ония, които се Нему надяват, към душата, която Го търси.

²⁶Добре е ономува, който търпеливо очаква спасение от Господа.

²⁷Добре е човеку, кога носи иго на младини.

²⁸Седи самотно и мълчи, понеже Той го е наложил върху него.

²⁹Туря устата си в прах, мислейки: „може би, има още надежда“;

³⁰подлага страната си ономува, който го бие, до пресита приема хули,

³¹понеже не навеки оставя Господ.

³²Пратил ли е неволя, Той и ще помилува по великата Си благост.

³³Защото Той не по изволение на сърцето Си наказва и огорчава синовете човешки.

³⁴Но кога тъпчат с нозе всички затворници на земята,

³⁵кога неправедно съдят човека пред лицето на Всевишния,

³⁶кога притесняват човека в неговата работа: нима Господ не види?

³⁷Кой казва: „и това бива, що Господ не е заповядал да бъде“?

³⁸Нали от устата на Всевишния произлиза злощастие и благополучие?

³⁹За какво би скърбял живеещият човек? Всеки да скърби за греховете си.

⁴⁰Нека изпитаме и изследваме своите пътища, и да се обърнем към Господа.

⁴¹Нека възнесем сърце и ръце към Бога, Който е на небесата;

⁴²ние се отметнахме и упорствувахме; Ти не пощади;

⁴³Ти се облече с гняв и ни преследваше, умъртвяваше, не щадеше;

⁴⁴Ти закри Себе Си с облак, за да не достига нашата молитва;

⁴⁵смет и гнусота ни направи Ти сред народите.

⁴⁶Разтворили са против нас широки уста всички наши врагове.

⁴⁷Ужас и яма, опустошение и разорение — това е наш дял.

⁴⁸Потоци води лее окото ми за гибелта на дъщерите на моя народ.

⁴⁹Окото ми се излива и не престава, понеже няма облекчение,

⁵⁰докле Господ милостно ме погледне и види от небесата.

⁵¹Окото ми прави да страда душата ми заради всички дъщери на моя град.

⁵²Всякак се силеха да ме уловят като птичка моите врагове, без всяка причина;

⁵³захвърлиха живота ми в яма и ме засипаха с камъни.

⁵⁴Водите се издигнаха до главата ми; аз казах: „загинах“.

⁵⁵Призовавах името Ти, Господи, от дълбоката яма.

⁵⁶Ти чу гласа ми; не закривай ухото Си от моята въздишка и от моя плач!

⁵⁷Ти се приближаваше, кога викнех към Тебе, и казваше: не бой се!

⁵⁸Ти защищаваше, Господи, делото на моята душа; изкупваше живота ми.

⁵⁹Ти виждаш, Господи, моето угнетение; отсъди делото ми!

⁶⁰Ти виждаш всичката им отмъстителност, всичките им кроежи против мене;

⁶¹Ти чуваш, Господи, ругатните им, всичките им кроежи против мене,

⁶²речите на въставащите срещу мене и хитрините им против мене всеки ден.

⁶³Погледни, седнат ли, станат ли, аз съм песен за тях.

⁶⁴Отплати им, Господи, според делата на ръцете им;

⁶⁵прати им помрачение на сърцето и Твоето проклятие върху им;

⁶⁶преследвай ги, Господи, с гняв, и изтреби ги от поднебесието!