Jeremiah 22

¹Тъй рече Господ: слез в дома на иудейския цар, кажи това слово

²и речи: изслушай словото Господне, царю иудейски, който седиш на Давидовия престол, — и ти и твоите слуги и твоите люде, които влизат през тия порти.

³Тъй казва Господ: извършвайте съд и правда и оттървайте обидения от ръцете на притеснителя, не обиждайте и не притеснявайте пришълец, сирак и вдовица, и не проливайте невинна кръв на това място.

⁴Защото, ако изпълнявате това слово, през портите на тоя дом ще влизат царе, които седят вместо Давида на престола му, които се возят на колесница и на коне, — те и слугите им и людете им.

⁵Ако пък не послушате тия думи, кълна се в Мене, казва Господ, че тоя дом ще запустее.

⁶Защото тъй казва Господ за дома на иудейския цар: ти си за Мене Галаад и ливански връх; но Аз ще направя тебе пустиня, и градовете ти — необитаеми;

⁷и ще приготвя против тебе изтребители, всеки със своето оръжие — и те ще изсекат най-хубавите твои кедри и ще ги хвърлят в огън.

⁸И много народи ще преминават през тоя град и ще казват един другиму: „защо Господ тъй постъпи с тоя голям град?“

⁹И ще отговорят: за това, че те оставиха завета на Господа, своя Бог, и се покланяха на други богове и тям служиха.

¹⁰Не плачете за умрелия и не жалете за него; но горко плачете за оногова, който отива в плен, защото той вече няма да се върне и няма да види родината си.

¹¹Защото тъй казва Господ за Салума, син на иудейския цар Иосия, който царува след баща си Иосия и който излезе из това място: той вече няма да се върне тук,

¹²но ще умре там, дето го откараха пленник, и вече няма да види тая земя.

¹³Горко ономува, който гради своя дом с неправда и своите горници — с беззаконие, който принуждава ближния си да работи даром и не му дава платата му,

¹⁴който казва: ще си построя голяма къща и широки горници, и който си отваря прозорци, обковава ги с кедър и багри с червена боя.

¹⁵Мислиш ли цар да станеш, като си се обградил с кедър? Баща ти яде и пи, но върши съд и правда, и затова му беше добре.

¹⁶Той разглеждаше делото на беден и на сиромах, и затова му беше добре. Не значи ли това, да Ме познаваш? казва Господ.

¹⁷Но твоите очи и твоето сърце са обърнати само към корист за себе си и към проливане невинна кръв, за да притесняваш и насиляш.

¹⁸Затова тъй казва Господ за Иоакима, син на иудейския цар Иосия: няма да го оплакват: „уви, брате!“ и: „уви, сестро!“ Няма да го оплакват: „уви, господарю!“ и: „уви, негово величие!“

¹⁹Като осел ще бъде той погребан: ще го изкарат и ще го хвърлят далеч от иерусалимските порти.

²⁰Качи се на Ливан и викай, издигни гласа си на Васан и викай от Аварим, защото погубени са всички твои приятели.

²¹Аз ти говорих през твоето добруване; но ти каза: няма да послушам. Такова беше твоето поведение още от младини, че ти не слуша гласа Ми.

²²Всички твои пастири вятър ще отнесе, и твоите приятели в плен ще отидат, — и тогава ти ще бъдеш посрамен и постиден за всички твои злодеяния.

²³Ти, който живееш на Ливан, който си свил гнездо в кедрите! колко окаян ще бъдеш, кога те постигнат мъки като болки на жена, кога ражда!

²⁴Жив съм Аз, каза Господ: да беше иудейският цар Иехония, Иоакимовият син, пръстен на дясната Ми ръка, и оттам ще те откъсна

²⁵и ще те предам в ръцете на ония, които искат душата ти, и в ръцете на ония, от които се боиш, в ръцете на вавилонския цар Навуходоносора и в ръцете на халдейци;

²⁶и ще изхвърля тебе и майка ти, която те е родила, в чужда земя, дето не сте се родили, и там ще умрете;

²⁷а в земята, дето душата им ще желае да се върне, там няма да се върнат.

²⁸„Нима тоя човек, Иехония, е създание презряно, отхвърлено? или той е негодна съдина? защо са те изхвърлени — той и племето му — и хвърлени в земя, която не са познавали?“

²⁹О, земьо, земьо, земьо! слушай словото Господне.

³⁰Тъй казва Господ: запишете тоя човек като лишен от деца, като човек, злополучен в дните си, защото вече никой от племето му не ще седи на Давидовия престол и не ще владее в Иудея.