Job 5

¹Викай, ако има кой да ти отговаря. И към кого от светиите ще се обърнеш?

²Тъй, гняв убива глупеца, и раздразнителност погубва безумеца.

³Видях, как глупец се укоренява, и веднага проклех дома му.

⁴Децата му са далеч от щастие, тях ще бият при портите, и не ще има защитник.

⁵Жетвата му ще изяде гладният, през трънето ще я извлече, и жадните ще погълнат имота му.

⁶Тъй, не из праха излиза скръбта, и не из земята изниква злочестието;

⁷ала човек се ражда, за да страда, както искрите — за да летят нагоре.

⁸Но аз бих се обърнал към Бога и бих предал делото си Богу,

⁹Който твори дела велики и неизследими, чудни, безброй,

¹⁰дава дъжд на земята и праща вода на полетата;

¹¹унижените поставя на високо, и натъжените биват издигани за спасение.

¹²Той разрушава кроежите на коварните, и ръцете им не довършват предприетото.

¹³Той хваща мъдрите с тяхното лукавство, и кроежът на хитрите се осуетява:

¹⁴денем те срещат тъмнина и по пладне ходят пипнешком, както нощем.

¹⁵Той избавя сиромаха от меч, от устата им и от ръката на силния.

¹⁶И за злочестника има надежда, и неправдата затваря устата си.

¹⁷Блажен е онзи човек, когото Бог вразумява, и затова не отхвърляй наказанието на Вседържителя,

¹⁸защото Той нанася рани и Сам ги превързва; Той поразява, и Неговите ръце лекуват.

¹⁹В шест беди ще те избави и в седмата зло не ще те досегне.

²⁰Във време на глад ще те избави от смърт, и на война — от силата на меча.

²¹От бича на езика ще се укриеш, и не ще се уплашиш от опустошение, кога дойде.

²²На опустошение и глад ще се посмееш и от зверове земни не ще се уплашиш, —

²³защото си в съюз с камъните полски, и полските зверове са в мир с тебе.

²⁴И ще узнаеш, че шатрата ти е в безопасност, ще си гледаш къщата и няма да съгрешиш.

²⁵И ще видиш, че семето ти е многобройно, и издънките ти — като трева на земята.

²⁶Ще влезеш в гроб, кога стигнеш до зрялост, както се склаждат на времето си житните снопове.

²⁷Ето, това сме изследвали: тъй си е то; чуй го и си го забележи.