Job 34

¹Продължи Елиуй и рече:

²изслушайте, мъдри, речта ми, и приклонете ухо към мене, разумни!

³Защото ухото разбира думите, както небцето различава вкуса на храната.

⁴Нека разсъдим между себе си и разпознаем, що е добро.

⁵Ето, Иов каза: „аз съм прав, ала Бог ме лиши от съд.

⁶Трябва ли аз да лъжа против своята правда? Раната ми е неизцерима — рана без вина.“

⁷Има ли човек като Иова, който пие подигравките като вода,

⁸другарува с ония, които вършат беззаконие, и ходи с нечестивци?

⁹Защото той бе рекъл: няма полза за човека да угажда Богу.

¹⁰И тъй, чуйте ме, мъже разумни! Не може да има у Бога неправда или у Вседържителя неправосъдие,

¹¹защото Той постъпя с човек според делата му и въздава на мъж според пътищата му.

¹²Наистина, Бог не върши неправда, и Вседържителят не извършва съд.

¹³Кой, освен Него, промишлява за земята? И кой управлява цяла вселена?

¹⁴Ако Той обърнеше сърцето Си към Себе Си и вземеше при Себе Си нейния дух и нейното дихание, —

¹⁵завчас щеше да погине всяка плът, и човек щеше да се върне в праха.

¹⁶И тъй, ако имаш разум, слушай това и внимавай на думите ми.

¹⁷Който мрази правдата, може ли да господарува? И можеш ли ти обвини Всеправедния?

¹⁸Може ли да се каже на царя: ти си нечестивец, и на князете: вие сте беззаконници?

¹⁹Но Той не гледа и на лицата на князете и не предпочита богат пред беден, защото всички тия са дело на ръката Му.

²⁰Те умират внезапно, по среднощ народът ще се възмути, и те изчезват; и изпъждат силните не със сила.

²¹Защото Неговите очи са над пътищата на човека, и Той вижда всичките му крачки.

²²Няма тъма, нито смъртна сянка, дето биха могли да се укрият ония, които вършат беззаконие.

²³Затова Той не иска вече от човека, да отиде на съд с Бога.

²⁴Той съкрушава силните без изследване и туря други на техните места,

²⁵защото Той прави известни техните дела и ги събаря нощем, и те биват изтребени.

²⁶Той ги поразява като беззаконни люде пред очите на другите,

²⁷задето те са се отвърнали от Него и не са разбрали Неговите пътища,

²⁸тъй че дойде до Него викът на бедните, и Той чу стенанието на угнетените.

²⁹Даде ли Той тишина, кой може я смути? Скрие ли лицето Си, кой може Го видя? било то за народа, или за един човек,

³⁰за да не царува лицемерецът народу за съблазън.

³¹Към Бога трябва да се казва: „претърпях, няма вече да греша.

³²А което аз не зная, научи ме; и ако съм направил беззаконие, няма вече да правя.“

³³По твоето ли разбиране трябва Той да въздава? И понеже ти отхвърляш, на тебе остава да избираш, а не мене; говори каквото знаеш.

³⁴Умните люде ще ми кажат, и мъдрият мъж, който ме е слушал:

³⁵Иов умно не говори, и думите му нямат смисъл.

³⁶Желал бих, Иов напълно да бъде изпитан, според отговорите му, които са свойствени на нечестиви люде.

³⁷Инак, към греха си той ще прибави отстъпление, ще ръкопляска между нас и още по-много ще наговори против Бога.