Job 31

¹Завет направих с очите си да не помислям за девица.

²Ала каква ми е участта от Бога свише? И какво наследие би ми пратил Вседържителят от небесата?

³Не за нечестивия ли е погибелта, и не за злосторника ли е напастта?

⁴Не видя ли Той пътищата ми и не брои ли всичките ми крачки?

⁵Ако съм ходил в суета, и ако ногата ми е бързала към лукавство, —

⁶нека ме претеглят с къпоните на правдата, и Бог ще узнае моята непорочност.

⁷Ако стъпките ми са се отклонявали от пътя, и сърцето ми е следвало очите ми, и ако нещо нечисто се е залепило по ръцете ми,

⁸нека аз сея, а друг да яде, и нека потомците ми бъдат изкоренени.

⁹Ако сърцето ми се е прелъстявало от жена и ако съм дебнел при вратата на ближния си, —

¹⁰нека жена ми мели на другиго, и нека други се подиграват с нея,

¹¹защото това е престъпление, това е беззаконие, което подлежи на съд;

¹²това е огън, който пояжда до изтреба, който би изкоренил всичкия ми имот.

¹³Ако немарех за правата на слугата и слугинята, когато са имали спор с мене,

¹⁴какво щях да правя, ако Бог въстанеше? И ако Той ме погледнеше, какво можех Му отговори?

¹⁵Нали Той, Който е създал мене в утробата, е създал и него и еднакво ни е образувал в утробата?

¹⁶Отказвал ли съм просбата на нуждаещи се и изнурявал ли съм очите на вдовица?

¹⁷Самичък ли съм изяждал залъка си, и не е ли ял от него и сирак?

¹⁸Защото от детинство е расъл той с мене като с баща, и от утробата си майчина съм ръководил вдовица.

¹⁹Ако видех някого да погинва без дреха и сиромаха без покрив, —

²⁰чреслата му не са ли ме благославяли, и той не е ли бивал стоплян с вълната от овците ми?

²¹Ако съм дигал ръка върху сирак, когато виждах, че имам опора пред портите,

²²нека рамото ми се отдели от гърба, и нека ръката ми се откъсне от лакътя,

²³защото наказанието от Бога е страшно за мене: пред Неговото величие аз не бих устоял.

²⁴Взимал ли съм златото за моя опора и казвал ли съм на съкровището: ти си моя надежда?

²⁵Радвал ли съм се, че богатството ми беше голямо, и че ръката ми беше спечелила много?

²⁶Гледайки слънцето, как свети, и месечината, как величествено върви,

²⁷прелъстих ли се в дълбините на сърцето си, и целувах ли с уста ръката си?

²⁸Това щеше да бъде също тъй престъпление за съд, защото в такъв случай аз бих се отрекъл от Бога Всевишняго.

²⁹Радвах ли се за гибелта на врага си и тържествувах ли, кога го постигаше злочестина?

³⁰Аз не позволявах на устата си да грешат с проклеване душата му.

³¹Не казваха ли човеците от моята шатра: о, кой не се е насищал от неговите месни гозби?

³²Странник не нощуваше на улицата; вратата си отварях на пътника.

³³Да бях скривал грешките си като човек, потуляйки в гърдите си моите пороци,

³⁴щях да се боя от голямото общество, и презрението на еднородците щеше да ме плаши, и аз щях да си мълча и не щях да излизам вън от вратата.

³⁵О, да имаше кой да ме изслуша! Ето моето желание: Вседържителят да ми отговаря, и защитникът ми да състави записки;

³⁶щях да ги нося на раменете си и щях да ги възлагам като венец;

³⁷щях да му обадя числото на крачките си, щях да се сближа с него като с княз.

³⁸Ако нивите ми викаха против мене, и браздите им се оплакваха от мене,

³⁹ако съм ял плодовете им безплатно и съм измъчвал живота на земеделците,

⁴⁰нека вместо жито расте бодил и вместо ечемик — къклица. Думите Иовови се свършиха.