Job 21
1Иов отговори и рече:
2изслушайте внимателно речта ми; това ще ми бъде утеха от вас.
3Потърпете ме, и аз ще говоря; а после, откак поговоря, присмивайте се.
4Нима към човек ми е думата? Та как да не бъда малодушен?
5Погледнете ме и се ужасете, па турете пръст на уста.
6Спомня ли си само, — изтръпвам, и трепет обзема тялото ми.
7Защо беззаконниците живеят, достигат старост, па и по сила са яки?
8Децата им са с тях пред лицето им, и внуците им са пред очите им.
9Къщите им са в мир и без страх, и жезълът Божий не е върху тях.
10Бикът им оплодотворява и не пропуща, кравата им зачева и не помята.
11Отпущат малките си като стадо, и децата им скачат.
12Провикват се при тимпани и гусли и веселят се при пищелки;
13прекарват дните си в щастие и в един миг слизат в преизподнята.
14А между това казват Богу: отстрани се от нас, не щем да знаем за Твоите пътища!
15Какво е Вседържителят, та да Му служим? И каква полза да прибягваме към Него?
16Виждаш, щастието им не е от техните ръце. — Далеч от мене съветът на нечестивите!
17Често ли угасва светилото у беззаконниците и ги налита беда, а Той в гнева Си ги надарява със страдания?
18Те трябва да бъдат като сламка пред вятъра и като плява, завявана от вихрушка.
19Ще кажеш: Бог пази злочестината му за неговите деца. — Нека въздаде Той на самия него, за да знае той това.
20Нека очите му видят злочестината му, и нека сам пие от гнева Вседържителев.
21Защото, какво го е грижа за дома му после него, кога броят на месеците му се свърши?
22Но Бога ли ще учим на мъдрост, когато Той съди и горните?
23Един умира в най-пълни сили, съвсем спокоен и мирен;
24вътрешностите му са пълни с мас и костите му напоени с мозък.
25Друг пък умира с огорчена душа, без да е вкусил добро.
26И те наедно ще лежат в пръстта, и червеи ще ги покрият.
27Зная вашите мисли и хитрини, които кроите против мене.
28Ще кажете: де е княжевият дом, и де е шатрата, в която са живели беззаконниците?
29Нима не сте разпитвали пътешественици и не сте запознати с техните наблюдения,
30че в ден на погибел злодеецът бива пощаден; в ден на гняв отвежда се настрани?
31Кой ще му покаже пред лицето неговия път и кой ще му отвърне за онова, що е вършил той?
32Съпровождат го до гробищата и на гроба му поставят стража.
33Долинските буци за него са сладки, и след него върви тълпа люде, а вървещите пред него чет нямат.
34Как тогава желаете да ме утешавате със суета? В отговорите ви остава само лъжа.