Job 10

¹Дотегна на душата ми моят живот; ще се предам на тъгата си; ще говоря с горчивина на душата си.

²Ще река Богу: не ме обвинявай; яви ми, защо се бориш с мене?

³Добре ли Ти е да угнетяваш, да презираш делото на ръцете Си, а кроежа на нечестивците да осветляваш?

⁴Нима имаш плътски очи, и гледаш, както гледа човек?

⁵Нима Твоите дни са като дните на човек, или Твоите години са като дни на мъж,

⁶та търсиш порок в мене и дириш грях в мене,

⁷ако и да знаеш, че не съм беззаконник, и че няма кой да ме избави от ръката Ти?

⁸Твоите ръце са се трудили над мене и са ме образували цял околовръст, — и Ти ме погубваш?

⁹Спомни, че си ме изработил като глина, та на прах ли ще ме обърнеш?

¹⁰Не Ти ли ме изля като мляко, и ме сгъсти като отвара,

¹¹с кожа и плът ме облече, с кости и жили ме стегна,

¹²живот и милост ми дарува, и Твоята грижа пазеше духа ми?

¹³Но и това Ти криеше в сърцето Си, — зная, че това беше у Тебе, —

¹⁴че, ако съгреша, Ти ще забележиш и не ще оставиш греха ми без наказание.

¹⁵Ако съм виновен, горко ми! Ако съм и прав, не ще посмея да дигна глава. Преситен съм на унижение; погледни бедствието ми:

¹⁶то се увеличава. Ти тичаш подире ми като лъв, и отново ме нападаш и чудно действуваш върху мене.

¹⁷Изваждаш нови Твои свидетели против мен; усилваш гнева Си против мене; и бедите, една след друга, се опълчват против мене.

¹⁸И защо ме извади от утробата? Да бях умрял, когато ничие око не беше ме още видяло;

¹⁹о, да бях пренесен от утробата в гроба, като да ме не е имало!

²⁰Не са ли малки дните ми? Остави, отстъпи от мене, за да се ободря малко,

²¹преди да отида, — та да се не върна вече, — в страната на тъмата и смъртната сянка,

²²в страната на мрака, какъвто е мракът на смъртната сянка, дето няма уредба, дето е тъмно, както самата тъма.